the English version down
Проспер Тирон Аквитански (Prosper Tiro von Aquitanien; * ок. 390 при Лимож; † след 455 в Рим) e късно-античен писател  през 5 век. Той работи в канцеларията на папа Лъв I Велики, на когото е секретар от 440 г. Съветник по догматични въпроси в канцеларията на папата. Участва в писането на кореспонденцията на папа Лъв I Велики, пише обаче и свои произведения. Написва Световна хроника до 455 г., в която дава следното сведение:

 

„Атила, водачът на хуните, който бе наричан Бич Божий, дойде в Италия, разпален от ярост, като подложи на най-варварско унищожение Тракия и Илирик, Македония и Мизия, Ахея и Гърция, Панония и Германия. Той беше крайно жесток в причиняването на мъчения, алчен в разграбването, нахален в злоупотребата си. . . Той унищожи Аквилея из основи и срина до основи тези царствени градове, Павия и Милано, той превърна в пустош много други градове, и бързаше надолу към Рим.

 Тогава Папа Лъв I се смили над бедствието, сполетяло цяла Италия и Рим, и заедно с един от консулите и специален пратеник- част от римския сенат, той отиде да посрещне Атила. Този старец, символ на безвредност и простота, величествен със сивата си коса и осанка, готов по собствената си воля да се отдаде изцяло за защита на паството си, излезе да посрещне тирана, който унищожаваше всичко по пътя си. Той се срещна с Атила, в района на река Минцио, и каза това на мрачния владетел:

 

"Сенатът и Народът на Рим, някога завоювали целия свят, сега наистина победени, идват пред тебе като молители. Ние се молим за милост и избавление. O Атила, ти си цар на царете, ти не би имал по-голяма слава, отколкото да видиш като молители в нозете си същия този народ, пред който някога се кланяха всички останали царе и народи. Ти подчини, Атила, всички възможни земи, които бяха дадени на римляните, за да ги побеждават и завоюват. Сега ние се молим, че този, който е завоювал всичко, ще може да надделее и над себе си. Хората  усетиха бича ти, а сега в ролята на молители биха желали да усетят и милостта ти.”

Докато Лъв I говореше, Атила бе съсредоточен върху гордата му осанка и мълчеше, дълбоко замислен. И ето, внезапно забелязани бяха апостолите Петър и Павел, облечени като епископи, застанали до Лъв I, един отдясно, а другият отляво. Те държали мечове, простряни над главата му, и като че заплашвали Атила със смърт, ако той не се подчини на заповедта на папата. Така Атила бе успокоен, същият, който вилнееше като полудял. И така, поради ходатайството на Лъв I, той бързо обеща траен мир и се оттегли отвъд  Дунава.”

 

 Превод  на англ.: Дж. Х. Робинсън, (Бостън, 1905), стр. 49-51;

 Превод на български: Ник Симеонов (София, 2012)

 

СЪПОСТАВКА С ИСТОРИЧЕСКИТЕ СВЕДЕНИЯ, подготвена от Ник Симеонов:

През 451 г., начело на войска, преувеличавана от Йорданес като армия от 500 000 души, Атила достига в Белгика, с много ясни завоевателни намерения. На 7-ми април той превзема гр. Мец. Това подтиква римския пълководец Аеций да се придвижи, за да го пресрещне, събирайки войски сред  франките, бургундите и келтите. Една мисия на Авитус (бъдещ западен император), както и придвижването на Атила на запад, убедили владетеля на визиготите Теодорих I да се съюзи с римляните. Общите им войски достигнали Орлеан преди Атила, като отхвърлили челните отряди на хуните. После Аеций преследвал и застигнал хуните на място, близо до Калун (Chвlons-en-Champagne). Двете армии се сблъскали в битката за Калун, за чиито изход често, но неправилно е приписвана победа на римо-готския съюз. Теодорих бил убит в сраженията. Аеций не успял да се възползва от аванса си в разгара на битката и съюзът му бързо се разпаднал. Атила се оттеглил, за да продължи кампанията си срещу Италия.

На следващата 452 година, готов отново да претендира за брак с Хонория, опустошавайки по пътя си цяла Италия, армията му обсадила множество градове, между които напълно унищожила Аквилея. Валентиниан ІІІ избягал от Равена в Рим, а Аеций останал на позиция, но нямал нужните сили да даде битка на Атила. Атила най после стигнал до По, където бил пресрещнат от посолство, включващо префекта Тригециус, консулът Авиенус и Папа Лъв I. След срещата си с тях, Атила обърнал армията си назад, без да претендира повече нито за ръката на Хонория, нито за нови територии.

На следващата 453 г. Атила умира.

 

Катедралата в гр. Мец, със стъклописи от превземането на града от Атила.



Катедралата в Мец...



Папа Лъв се среща с Атила...



  Картина на Рафаело за срещата



Algardi"s large dramatic marble high-relief panel of Pope Leo and Attila (1646–53) for St Peter"s Basilica, and reinvigorated the use of such marble reliefs.

 

Prosper Tiro of Aquitania; ( around 390 by Limoges; † after 455 in Rome) is a late antiquity writer of 5^th century. He works in the office of Pope Leo I “The Great”, to whom he was a secretary. He was advisor on questions of basic Christian dogmas. Prosper took part in preparation of Pope’s correspondence, thou he managed to write his own works as well. Prosper is the author of “World Chronic”, comprising information up to year 455 and of this chronic we have the following account of events:

 

“Attila, the leader of the Huns, who was called the scourge of God, came into Italy, inflamed with fury, after he had laid waste with most savage frenzy Thrace and Illyricum, Macedonia and Moesia, Achaia and Greece, Pannonia and Germany. He was utterly cruel in inflicting torture, greedy in plundering, insolent in abuse. . . . He destroyed Aquileia from the foundations and razed to the ground those regal cities, Pavia and Milan ; he laid waste many other towns, and was rushing down upon Rome.

 

Then Leo had compassion on the calamity of Italy and Rome, and with one of the consuls and a lar,e part of the Roman senate he went to meet Attila. The old man of harmless simplicity, venerable in his gray hair and his majestic garb, ready of his own will to give himself entirely for the defense of his flock, went forth to meet the tyrant who was destroying all things. He met Attila, it is said, in the neighborhood of the river Mincio, and he spoke to the grim monarch, saying:

"The senate and the people of Rome, once conquerors of the world, now indeed vanquished, come before thee as suppliants. We pray for mercy and deliverance. O Attila, thou king of kings, thou couldst have no greater glory than to see suppliant at thy feet this people before whom once all peoples and kings lay suppliant. Thou hast subdued, O Attila, the whole circle of the lands which it was granted to the Romans, victors over all peoples, to conquer. Now we pray that thou, who hast conquered others, shouldst conquer thyself The people have felt thy scourge; now as suppliants they would feel thy mercy."

As Leo said these things Attila stood looking upon his venerable garb and aspect, silent, as if thinking deeply. And lo, suddenly there were seen the apostles Peter and Paul, clad like bishops, standing by Leo, the one on the right hand, the other on the left. They held swords stretched out over his head, and threatened Attila with death if he did not obey the pope"s command. Wherefore Attila was appeased he who had raged as one mad. He by Leo"s intercession, straightway promised a lasting peace and withdrew beyond the Danube."

 

From the accounts translated by J. H. Robinson,

Readings in European History, (Boston: Ginn, 1905), pp. 49-51

 

 

REMARKS ON THE HISTORICAL ACCOUNT:

Attila had risen to great power and gloriously triumphed throughout the Eastern and the Western part of the Roman Empire. During 451 he arrived in Belgica with an army, exaggerated by Jordanes to half a million warriors and soon made his intentions clear. On April 7th Attila captured Metz; and Aetius moved his forces to oppose him, gathering troops from among the Franks, the Burgundians, and the Celts, etc. A mission to him led by Avitus, and Attila"s continued westward advance, convinced the Visigothic king Theodoric I to accept alliance with the Romans. Their combined armies would reach Orleans before Attila, thus checking and turning back the Hunnish advance. Aetius gave chase and reached the Huns at a place called Chвlons-en-Champagne. The armies clashed in the “Battle of Chalons”, whose outcome commonly, though erroneously, is attributed to be a victory for the Gothic-Roman alliance. Theodoric was killed in the fighting. Aetius failed to press his advantage, and the alliance quickly disbanded. Attila withdrew to continue his campaign against Italy.

Attila returned in 452 to claim his marriage to Honoria once again, invading and ravaging Italy along the way; his army sacked numerous cities and razed Aquileia completely, leaving no trace of it behind. Emperor Valentinian fled from Ravenna to Rome; Aetius remained in strategic position close to Attila’s forces but lacked the strength to offer a battle. Some accounts suggest that this time the mighty Aetius was scared. Attila finally halted at the Po, where he met an embassy including the prefect Trigetius, the consul Aviennus, and Pope Leo I. After the meeting he turned his army back, having claimed neither Honoria"s hand nor the territories he desired. On the next year- 453, Attila dies.

 

 

 

доколкото знам Проспер не е превеждан на български...Трябва да се знае всичко за Атила, нали е от рода Дуло, както и неговият син Ирник...Български род....Честит празник!

летописец
тва са ватикански ментета искрено се смях на описанието как Кирл и Методи спасили добрия старец та ще драсна два три реда

Проспер Тиро е основателят на Пеласгийската ерес във Британия която е анатемосана от Рим годината е 418 . Запазва силно влияние от про келтите на Острова срещу римокатолиците. Нещо като тея днешните борби на ирлндците с англичаните хе хе ех голема любова а та коя година писал хвалебствия за папата ?
така ,че като прочетеш за Кирил и Методий с мечове как дошли до добрия старец папата и се смееш
ментетеа са тва летописец
и цялата тазя разказвана ватиканска хистори е менте
нали ти казах аз бях атила
мога само да ти кажа,че атила осолява един град
нищо от това не е верно . ( дори в тези тектстове, този на прокопиус, там пък атила е надживял аеций ,касиодорус , йорданес и т.н. има достатъчно улики за различната действителност и развитие)

та с ватиканските ментета Фнимателно

нали знаеш как Ватикана настани до един ирландските римокатолици не къде е а в Сан Клементе да и рисувта и възстановпвата забележи не Ирландските Апостоли на Ирландския език ми кирил и методи като доминиканци ха ха ха
та защо не са им изпратили ени Ирландски Апостоли за борбата им с Англиканската ЧЕРКВА или некъде у Африка Бразилия Перу да знаеш Римокатоличексата църква да е създавала АПОСТИЛИ , на Уелския език, на Корнишонския Ирландския Скотския ли Германския,Франксия ли или и в Англия Елизабет си води заседанията на латински
само за Славяните им Създали Славянски Апостоли

ти сега пък им цитираш ментетата плъзнали от ренесанса насам за добрия папа и кумчо вълчо

спомена оня ден Фоменко

ето само в това той е абсолютно прав, че Ватикана след 1400 г след завръщането им от АВИНОНион дето са цел век ха ха ха започват по примерара на Константин Кауна незакннородения син на Симеон Седмия Константин , опит за лудо пренаписване на ХИСТОРИО то не са киро и метовци то не е ИСТОРИЯТА ЗА АТИЛА БИЧ БОЖИЙ И ДОБРИЯ ПАПА

ха ха ха

по скоро Шинияд О Конор ша му напрай ина свирка на понтифекса и ша я тургне у тубата за доказ
хе хе за вечна дружба ша си татуира и скъсаната му снимка ха ха ха с надпис прашчай григорий

а кво ша кайш кралицата да му скокне у спалнята ( на Атила де)

може да напрайш некой союз с набожния скот за защиата на КУЛТА КЪМ КИРО И МЕТО АПОСТОЛИТЕ НА СЛАВЯНИТЕ щото той ИМАЛ ВЕРА ЧЕ КАТО СЕ БОЦКА С ПСИХОПАТАИТЕ ДОБРО ЧИНИ

Вълшебна папска приказка е това. Истината е някъде там, съвсем различна от тази история и добре покрита от Ватикана.
Римската империя вече е мъртва, Атила е победил. Борбата на Атила очевидно не е за римският трон, а срещу империята, какви са били исканията му можем само да гадаем, сигурното е, че те са били удовлетворени, поне като обещания. Смъртта на Атила, година по-късно вероятно е довела до това, че основната част от договорените условия не са спазени от Рим. Това дава и чудесната предпоставка на папата да измисли чудотворната история за звяра-Атила и силата на църквата чудодейно охранявана от своите първоапостоли Петър и Павел. Рим умира, но се ражда една нова супер сила - папската власт.
Три години по-късно историята с папа Лъв І спасителят на Рим и варварите се повтаря. Този път папата посреща едни други нашественици - вандалите начело с Гейзерик, предприели поход срещу Рим от Картаген (Северна Африка) поканени лично от императрицата Лициния Евдоксия, която по ирония на съдбата след това пленяват.
Този път Павел и Петър не се явяват чудодейно от двете страни на папата, вандалите влизат в Рим и методично го изпразват от съкровищата му (съответно методично събирани чрез ограбване на други земи и народи). Вандалите не избиват гражданите и не разрушават града, което по-късно също е приписано като заслуга на чудодейния папа.

Рим е превземан два пъти, от готите на Аларих и от вандалите, а краят му настъпва с Одоакър, син на хунския генерал по времето на Атила, Едеко. Атила е можел през 447 г. да окупира Констонтинопол, но не го прави, целта му е просто да вдигне данъка от 750 фунта злато на 2200 фунта. Можел е да плячкоса и Рим, но не го прави...Целта му е, ако се вярва на Приск Панийски, двете римски държави да са му "данъкоплатци"...През 447 г. Атила урегулирва границата си с Византия по Дунав. Очевидно през 452 г. е урегулирал и границата си с Рим, но хрониките мълчат...Хуно-българската империя по времето на Атила, е най-голямата в света и е била заплаха, както за Рим и Византия, така и за Персия...

Най-големите битки се развихрят по време на т.нар. Халкидонски събор 450г. Преди това през 449г. се провежда един Разбойнически събор на която се установява догма, че тялото на Христос е призрачно. Навярно , това доста е ядосало гетохуните, които нападат империята. За да се смечки удара, сената възкачва за император тракиеца Маркиан, който въвежда готското верую на събора/