Летописецът Приск Панийски от 5 в. дава сведение, че Ирник бил зает със „собствена война” и не помогнал на брат си Денгиз, който бил на Дунав към 469 г.

            КОЯ Е ВОЙНАТА на Ирник от рода Дуло?

 

            Още през 467 г., както става ясно от грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник” на свещенник Яков Цуртавели, грузинският васал на Персия Вараскен е повикан в столицата Ктезифон от персийския цар Пероз (459 - 484) и получава заповед да отблъсне появилите се около Дарялския и Дербентския проходи в Кавказ хуни.

            Самият Пероз през следващата година (468) воюва на изток с кидарите.

            Не е ясно доколко се е справил грузинския васал, но през 483 г. Пероз предприема първи поход срещу хуните-ефталит.

            Причината за тази война е неясна, единствено в книгата на арменският историк Елише, който умира към 480 г., е интерполирано едно сведение (явно от по-късен преписвач) за някакъв „хон Херан”, който след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е между Албания и веднага на север над дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.

            Ако се доверим на този пасаж при Елише, именно Баласакан (където е и стратегическият дербендски проход) явно е причина за войната.

            Кога точно Баласакан става хунски е трудно да се каже, но Псевдо-Захарий Ритор през 555 г. вече знае „Базгун” (= Баласакан) като хунска земя.

            През 467 г. се знае, на основание на Яков Цуртавели, че хуните са при Дарялският проход над Грузия (Иберия), но те явно са и при Чор (Дербенд). Вараскен бил ходил, според Цуртавели, и там. Грузинския източник намира съответствие и при сведенията на Приск за сарагурите, които нападнали Персия преди 469 г. (смъртта на Денгиз, вторият син на Атила).

            За Пероз кавказкият проход Чор (още едно персийско название на Дербенд) е стратегическо място, северо-западната граница на Персия и той доста самонадеяно е вярвал, че ще се справи с хуните-ефталит още в първата си война с тях. Но за тази „война” без военни действия знаем само, благодарение на записките на византийският посланик Евсевий, т.е. напълно е възможно Пероз да е ходил по мирни въпроси при хунския цар, във връзка с изплащане на част от залога за Кавад, сина му. Ако Кавад наистина е „отрасъл” сред хунския цар, както твърди Йешу Стилит, явно той не става заложник чак през 483 г., а е такъв от по-ранно време.

Войската на Пероз е примамена, според Eвсевий (от който заема и    Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски) в проход и заобиколена от хуните-ефталит. Пероз попада в капан, но според Прокопий Кесарийски, до воени действия не се стига и хунския цар му дарява живота, след като се сключва договор за примирие и Пероз е обложен с тежък налог. Захарий пък описва събитията малко по-иначе: хуните вече взимали данък от Пероз, но искали той да го увеличи и да е толкова висок, колкото бил данъка взиман от тях преди от римляните.  

            В хрониката от ХІІІ в. на Бар Ебрей се цитира вече казаното от Захарий Митиленски. Освен задължения по налога, свързани със задържането на персийският престолонаследник Кавад при хуните, Пероз е бил обвързан и с данък. Хуните били казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”(Абу-л-Фарадж Иоан Григорий бар-Ебрей, Всеобща история, 79).           

            Понеже нашата версия, че Персия е победена от пост-атиловите хуни на Ирник съвпада със сведението на Бар Ебрей (един от най-образованите сирийци в Арабския халифат през ХІІІ в.), че хуните победили Пероз, са дошли от северо-запад на Персия (и са взимали  данъци от римляни), може да припомним, че през 447 г. Атила, след като сключва договор за мир с Анатолий (патриций при Теодосий ІІ), също облага Византия с налог и с данък.

            За да прекрати военните действия срещу Византия, с които през 447 г. разорява над 60 града на Балканите, Атила получава налог от  6000 фунта злато, а от 449 г. трябва да получава ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната римска империя се задължава по договор да изплаща.

            Същото наблюдаваме и по отношение на Пероз...

            Той е трябвало да изплати голяма сума налог (или залог), за да освободи Кавад, но явно заедно с това е обложен и с данък. Пероз обаче, според Бар Ебрей, „ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Но Пероз, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали” (пак там, 80).

             Тоест, Пероз, след като изплатил залога и си върнал Кавад, е нарушил договора. Убил е проводените хуни, които е трябвало да получат сумата от договореният данък и предприема нова война през 484 г.

            В битката персите загубват, а Пероз е убит на бойното поле.

            Скоро след победата хунският владетел  се омъжва за дъщерята на Пероз. Сведението за този династичен брак, е дадено от Йешу Стилит.

            Името на съпругата е известно.

            Според византийският историк Йоан Малала (VІ век)  „Воа” около 527 година е вдовица-царица на хуните в Кавказ. Тогава посолство на Юстиниан І посещава хунската царица.

 

            Според Йоан Малала, покойният мъж на хунската царица Воа (нарича я „предводителка”), се казвал „Влах”. Същото име при Прокопий е „Влас” (Балас).

 

Това име, забележете, съвпада с името на персийския цар, управлявал Персия след смъртта на Пероз (484 г.), до 488 г.

 

            Кавад, синът на Пероз, се възкачва на трона на Персия едва през 488 година, т.е. чак 4 г. след убийството на баща му.

 

            Все още не е съвсем ясно кой всъщност е бил персийски цар в периода 484 г. - 488 г. ? Кой е Балас ? Балаш, при Йешу Стилит? Ат-Табари, който е категоричен, че Йезигерд имал само двама сина Хормизд и Пероз, бърка името на Замашп с това на Балаш, наричайки го брат на Кавад, какъвто е Замашп.

 

            Прокопий Кесарийски в своя исторически труд, описвайки събитията станали с Пероз и неговият син Кавад, използва много и разнообразни източници.

            За събитията случили се до 503 г. Прокопий е нямал писмен византийски летопис (освен Захарий Митиленски, но последният не пише за ефталит, а за кутригури), от който да заеме сведения за двете войни на Пероз с хуните-ефталит и перипетиите по царуването на Кавад, ето защо той е трябвало сам да потърси източници и да се справи с хронологията.

            Прокопий вменява, че версията му е „по думите на персите”, но както ще покажем по-нататък, Йешу Стилит и Агатий също излагат версии „по думите на персите”, които са различни от версията на Прокопий.

 

            „Думите на персите” ?

            Необходимо е тази неясна формула да бъде осветлена.

            „Думите на персите” стигат до летописците, чрез посланиците византийци, които ходят при тях.

            Така описва някои от своите източници по персийската история Йешу Стилит, така и Агатий получава за първи път писмен превод на персийските царствени документи от преводач на име Сергий.

 

            Източник за Прокопий пък са явно документи, архивирани от посланика Евсевий.

            По всяка вероятност данните, които е заел Прокопий от него, са съдържали сведения между 483 г. и 486 г., които Прокопий е смесил с данни от арменски извор (почти буквален превод на гл. LІV от кн. ІV на арменската история на Тавстос Бузанд) и с данни от неизвестен ирански роман, който е повествовувал за Пероз и Кавад.

         Така Прокопий е оформил своята версия за събитията от ок. 483 до ок. 499 г.

 

            Сведенията пък за началото и основният ход на персийско-византийската война през 502 – 504 г., Прокопий е заел от летописа на Евстатий Епифанийски.

            Но това изисква подробен анализ, какъвто даваме на друго място.

 

            В своето изложение „по думите на персите” (= ирански роман), Прокопий охотно разказва една почти вълшебна приказка за огромен бисер, пазен в морето от хищна риба и за един самоотвержен перс рибар, който пожертвал живота си, за да вземе бисера и да го подари на своя цар Пероз.

            Като образован ритор Прокопий много добре е знаел как да задържи вниманието на аудиторията и продължава да описва съдбата на безценния бисер.

            Хунският цар го намерил на ухото на Пероз след битката от 484 г. и го присвоил. Римляните като разбрали за това се свързали с хунския двор и пожелали да го купят (ето тук става ясно, че още след смъртта на Пероз (484 г.), византийският император Зенон е изпратил специално посолство до ония хуни, които са убийци на Пероз – бел.ред.). Но римляните не успели да купят бисера-обица.

            В завършек Прокопий добавя, че по-късно хунския цар го подарил на Кавад.

            Можем да допуснем, че в тази легенда има зрънце истина.

            Но не бисер през 488 г. дава хунския цар на Кавад, а персийската корона. Но чак през 488 г., а дотогава?

 

            След 484 г. Персия, според Прокопий, е две години окупирана.    

            Очевидно към краят на 484 г. хунския цар се оженва за дъщерята на Пероз.           

            Йешу Стилит е категоричен, че е имало династичен брак.

            Според Прокопий, сестрата на Кавад се е казвала „Аспеведа”.

 

            Можем да гадаем дали името е „Воа” (Малала) или „Веда”.

            Във всеки случай, Малала уточнява, че тя била „предводителница”, което в йерархията може би означава, че е яздела на кон (аспа - иран.), заедно с хунския цар.

 

            Прокопий обаче греши като смята, че сестрата на Кавад (т.е. Аспеведа), е майка на синът му Хосрой Ануширван (Теофан повтаря след Прокопий, че Кавад бил женен за сестра си).

 

            Ситуацията е по-различна.

            От хрониката на Йешу Стилит става ясно, че Кавад, след като се възкачва на персийския трон през 488 г., управлява до 496 г., когато има сериозни проблеми с персийските жреци (магите), във връзка с маздакизма. Персийска секта, която Кавад покровителства.  

            През 496 г. Кавад избягва от персийската столица и търси убежище при хунския цар и сестра си.

            Пребивава при хунския владетел до 499 г.

 

            През тези повече от три години, според Йешу Стилит, „той плачел пред царя ежедневно, като го молел да му даде войска в помощ, за да може той да отиде, да избие враговете си измежду знатните и да си върне  държавата”.

            Според византийският историк Агатий Миренейски (536 - 582), хунския цар приел Кавад „благосклонно и не престанал да го утешава, прогонвайки падналия му дух с ласкави думи, които съответствали на неговото убеждение да насочва мислите му към добро. Към това добавил богата трапеза, на която често вдигал наздравици в негова [на Кавад] чест. Подарил му разкошни дрехи и изпълнявал всичките задължения на гостоприемството. След известно време даже дъщеря му се омъжила за госта. Дал му войска, достатъчна за поход и го отпратил, за да възстанови предишното свое благополучие и да унищожи враговете си.”

             В това отношение Агатий е много по-близко до сирийската хроника от началото на VІ век на Йешу Стилит, в която също се съобщават подробности от почти четиригодишното пребиваване на Кавад при хунския цар.

 

            Тези данни липсват при Прокопий.

 

            Йешу Стилит уточнява, че дъщерята на хунския цар, която е дадена за съпруга на Кавад през 499 г., е всъщност дъщеря и на сестрата на Кавад, съпругата на хунския цар. Сиреч, вуйчото Кавад станал съпруг.

 

            Към 499 г. дъщерята на хунския цар и на персийската принцеса (ако династичният им брак е в периода 484-486 г.), е вече над 13-годишна.

            Това е бъдещата майка на Хосрой Ануширван, сина на Кавад. За нея Михаил Сириец (ХІІ в.) дава следните сведения: „ Майката на Хосрой още приживе на Кавад била заболяла от бесове. Персийските маги не успели да я излекуват и тя намерила един монах Моисей, който се помещавал в манастира близо до Дара. Той я изцерил, като й дал част от мощите на  мъченика мар Кириак и тя построила в страната си молитвен дом, онзи, който е наречен манастирът на Моисей Тармелски” (279).

 

            Изглежда повече от три години (496 - 499) Кавад е търсил начин как да спечели благоразположението на хунския цар до такава степен, че да получи от него войска.

            Според Прокопий Кесарийски, това било „наистина голяма войска”.

            Йешу Стилит я определя също така.

            Най-накрая Кавад успява, може би не без подкрепата на сестра си, и става зет на хунския цар и на собствената си сестра. Женитба, която не е била необичайна в Персия, за разлика от Византия, където всички са в стрес, когато Ираклий (610-641) сключва втори брак с племенницата си Мартина, дъщеря на сестра му.

  

            Тази хунска армия ще върне на Кавад не само властта върху Персия през 499 г., но и ще превземе, заедно с други по-малки арабско-лахмидски и арменски подразделения, важните сирийски стратегически центрове на Византия, градовете Амида (януари 503 г.), Херан, Едеса (Йешу Стилит изброява над 10 селища).

 

            Да се върнем на смъртта на Пероз, за да разберем все пак КОЙ УПРАВЛЯВА ПЕРСИЯ ОТ 484 ДО 488 ГОДИНИ?

 

            Прокопий пише, че след смъртта на Пероз (484 г.) в битката с хуните, „две години се намираха персите под властта на тези варвари.”

 

            Агатий в своята история дава списъка на всички персийски царе, преписвайки го директно от едно копие, което някакъв „преводач Сергий” направил.

            В персийската столица, според Агатий, Сергий „помолил началниците и хранителите на царските летописи” да препише имената на владетелите, с мотива, че така те ще „бъдат почитани” и сред римляните (византийците). Те „бързо удовлетворили молбата му, считайки, че делото ще е полезно за славата на техните царе”.

            Имайки пред себе си този списък, Агатий пише, че персийски цар в „продължение само на четири години” (т. е. 484 - 488), е „Валас”. Следвайки Прокопий, Агатий твърди, че „Валас” е брат на Пероз.

            Йешу Стилит също твърди, че „Балаш” е брат на Пероз и определя този цар като „смирен и миролюбив”, но чужд на персийските обичаи: „магите го ненавиждали затова, че пренебрегвал техните закони (явно жречески – бел. ред.) и искал да построи бани за къпане в градовете” (фр. ХІХ).

             

            И така, Агатий и Йешу Стилит, независимо един от друг, ползват като източник официални персийски документи.  

 

         Но Прокопий ползва друг вид извори. И от тях твърди, че след 484  „две години се намираха персите под властта на тези варвари”.

 

             Версията на Прокопий е следната.

             Пероз през 484 г. е убит, заедно с всички синове (?), освен Кавад. (Тук Прокопий явно ползва ирански извор, защото през Х в. арабоезичният историк от персийски произход ат-Табари упоменава същата легенда за избитите до крак синове на Пероз, освен Кавад, което не отговаря на историческата истина).

            Две години персите са под варварска власт, според Прокопий.          Следва легенда за Кавад. Той идва на власт след Пероз, но бива затворен в „Замъка на забвението” (тук Прокопий заема една глава от арменската история на Тавстос Бузанд, чиято цел е да обясни що за затвор е това), откъдето след перипетии избягва. Отива при хунския цар, омъжва се за дъщеря му, получава „голяма войска” (хуните-ефталит) и с нейна помощ си връща трона, зает от чичо му Валас.

            Версията на Прокопий звучи като роман, особено там, където разказва как жената на Кавад съблазнила тъмничаря на „Замъка на забвението” и как Кавад избягал, преоблечен в нейните дрехи. По всяка вероятност това е бил някакъв местен провинциален персийски роман, понеже там се прославят особено имената на аристократичния род на Гусанастад и потомъка му Адергудунвад (Войната с персите; кн.І, V,4 и VІ,15).    

            Прокопий знае, че Кавад е бил два пъти на персийския трон, но историческите подробности как и кога е станало това, му се изплъзват.

 

            Най-точен за двата периода на царстването на Кавад, е Йешу Стилит.

            В своята сирийска хроника той правилно датира възкачването на Кавад (през 488 г.). Царуването му (до 496 г.) и бягството му при хунския цар, причината за което е, че Кавад подкрепя маздакизма и си навлича гнева на мощното персийско духовенство и аристократите. Йешу Стилит дори съобщава точното име на ереста на Маздак - „зарадуштакан”.

            Йешу Стилит, подобно Агатий, пише че от 484 г. до 488 г. управлява „Балаш” (ср. с Валас).

 

            Според византийският историк Йоан Малала „Влах” е пък хунски цар (?). Съпругата му „Воа” към 527 г. е вече вдовица.

 

            И така, Йешу Стилит и Агатий Меринейски очевидно ползват едни и същи данни, произхождащи от официални персийски документи, в които е посочено, че 4 години след смъртта на Пероз (484 г.) на власт е „Валас” (Агатий), „Балаш” (Й. Стилит).

 

            В тези официални източници е замълчано за две годишната власт на хуните над Персия.

 

            Прокопий обаче, който ползва други източници, е добре осведомен за това.

 

            Двегодишната „власт на варварите” над Персия е увеличена явно с още две години, чрез династичен брак на хунския цар с Аспеведа (Йешу Стилит) и едва през 488 г. трона е предаден на сина на Пероз, сасанида Кавад.

 

            Може да допуснем, че хунският цар с прозвище Балас (Валас, Балаш), получено може би още от завоюването на Баласакан (думата „кан” в „Баласакан” има в персийският език собствен произход; др.иранската дума „cand”, т.е. град, произхожда от корена *kan „копая”; фактически „Баласакан” е познат, както като област, така и като град, вероятно точно той е „град Баланджар” на север от Кавказ, упоменат многократно в арабоезичните средновековни извори), е две години окупатор (484 - 486), ако се доверим изцяло на Прокопий, а след това още две години е цар на Персия и Армения (Персоармения), след като сключва династичен брак с дъщерята на Пероз (Йешу Стилит).

 

            През 488 г. трона е предаден на Сасанидския наследник, сина на Пероз, Кавад.

 

            Агатий, който се възхищава от Прокопий като историк, все пак (ползва официални персийски документи) пише, че Кавад не е единственият останал жив син на Пероз след 484 г., както смята Прокопий, а допълва, че той има и друг син Замасф (Замашп при Йешу Стилит), който е на власт между 496 - 499 години.

 

            Тук Агатий е отново по-близо до сирийската хроника на Йешу Стилит.

 

            Замашп, според хрониката на Йешу Стилит, сменя Кавад, когато той избягва при хуните през 496 г. и управлява Персия до 499 г.

 

            През 499 г., с помощта на дадената му хунска войска, Кавад лесно си връща трона от брат си Замашп, когото даже оставя жив.

 

            Така Кавад действително е два пъти на власт, но не по схемата на Прокопий, а по тази на Йешу Стилит.

 

            Агатий също следва, чрез своите официални персийски източници, схемата на Йешу Стилит за двата периода на властването на Кавад.

 

            Всичко това ни дава основание да заключим, че „Воа” (Малала), „Аспеведа” (Прокопий) е дъщеря на Пероз, която чрез династичен брак с „Валах” (Малала), „Валас” (Прокопий, Агатий), „Балаш” (Йешу Стилит) осигурява на съпруга си място в официалния царственик на Персия, като персийски цар в периода 484 - 488 г.

 

            Не е изключено Йезигерд ІІ (438-457), освен синовете си Хормизд ІІІ (457-459) и Пероз (459-484) да е имал и трети син Балаш (484-488), но е много по-вероятно персийските царственици да са превърнали в мним трети син на Йезигерд човека, който завоюва през 484 г. Персия и който сключва династичен брак с дъщерята на Пероз (Йешу Стилит).

            Всъщност не е необходимо да се гадае дали Йезигерд е имал трети син Балаш, понеже ат-Табари, както вече посочихме, ясно и категорично е написал, че той е имал само двама сина.

            „Йезигерд имал двама сина: единият от тях, по име Ормузд (чети: Хормизд ІІІ), бил цар на Седжестан, а другият наричали Фируз (чети: Пероз; на персийски името означава Победител)” (ат-Табари (839 - 923 г.) в „История на пророците и царете” (Тарих ар-русул ва-л-мулик, ХІІІ).

 

            Четиригодишно управление на Балаш (484-488) върху Персия, е полуокупация (убива Пероз), но и полусасанидско, женен е за дъщеря му.

 

            Към подобно заключение подтиква и съобщението на Прокопий, че „две години се намираха персите под властта на тези варвари”.

 

            Но, вписването на Блах/Балас/Балаш в царският персийски регистър, запазен изключително за сасанидския род, би било възможно само, заради брака му с дъщерята на Пероз. Явно тогава се ражда и легендата, че той е брат на Пероз. Легенда, която прикрива един мним Сасанид, който реално е женен за сасанидска принцеса, но за да не се наруши свещенният произход на приемственост на персийският трон само от Сасасиди, е било необходимо и отбелязването му в царственика, като брат на Пероз.

           

            Явно бракът не го е правил достатъчно приемлив за традицията, която в никакъв случай не е отбелязала, че Персия е била две години окупирана, както пише Прокопий.

 

            Теофан, преразказвайки за тези събития от Прокопий, изрично пише, че името на този цар е Бал. Михаил Сириец пък разказва една интересна легенда за цар Балгар….

ако върнеш истината за Ирник в българската история, поколенията ще са ти признателни..

В историческата наука се знае много добре годината на превземането от хуните на персийската държава на Пероз, това е 484 година...

Но има едно неудобство, повечето модерни изследователи твърдят, че хуните, които превземат Персия през 484 г., са всъщност на източната й граница, докато нашите пост-атилови хуни, са на северо-западната граница на Персия (???).

През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.
„Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).
Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).
Пигулевска стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

Такова преразглеждане не е направено в историческата наука.
До какви изводи може да ни доведе то, ако бъде предприето?


Да видим какво казва Йешу Стилит в своята история от ок. 517 г.:
„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, те са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).


Захарий Митиленски, живял в края на V в. и началото на VІ в. директно пише, че Пероз е победен от хуни от Предкавказието.
Псевдо-Захарий Ритор, чиято история e от ок. 555 г. пише, че ефталит са кавказки хунски народ...


В средата на ХІІІ в. сироезичният историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) пише следното, като полза за извор Захарий Митиленски:
„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”


Очевидно този текст е зает от Бар Ебрей през ХІІІ в. от същият източник (= историята на Захарий Митиленски, гл.ІІІ от кн.VІІ) , от който черпи и Михаил Сириец, който през ХІІ в. пише почти същото:


„[256] По времето на Зенон хуните нахлули в персийската земя. Персийският цар Пероз събрал цялата си войска и тръгнал срещу тях...Те живеели в северо-източните части...(отделянето на това изречение с многоточия подсказва, че явно тук има вставен текст – бел.ред.). Когато Пероз видял, че те били разположени за битка, той ги излъгал и им обещал, че ще плати. Съгласно обещанието[257] персите им дали налога и някои от хуните се върнали обратно в своята земя. Имало от тях, които останали, за да получат и данъка. Пероз променил решението си и намислил да предаде на смърт тези, които били при него и да води война с другите. След известно време хуните предприели атака и започнали победоносно сражение с персите, а персийският цар Пероз бил убит. Хуните взели многочислени пленници от цялата персийска земя, разграбили я и се върнали в своята страна.”


Единственият историк от първата половина на VІ в., които твърди, че хуните-ефталит са дошли от изток на Персия, е Прокопий Кесарийски.



втора част



ЗАХАРИЙ МИТИЛЕНСКИ СРЕЩУ ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ



И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски) град Амида на р. Тигър от персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски.
Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Йоан Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е. 503).
Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий. Но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г. Не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари.
По-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий" (гл.ІІІ, кн. VІІ, при сироезичния текст на Псевдо-Захарий). Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484)до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504 (Вж. коментар 1), когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506 г.г.), в която юридическият договор за мир е чак в 506 г.
И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на разказаните събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийско-езичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около гр. Амида през 502-504 г.г. почти съвпадат с тези на Прокопий?
Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници. Първият Евстатий, а вторият някаква градска амидска хроника. Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход (?). ОБРАТНО - при текста в гл. ІІІ, кн. VІІ на Псевдо-Захарий (сироезичният превод от гръцкия текст на Захарий Митиленски, който днес не е съхранен на гръцки), те са от ... Предкавказието.

Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит (517 Г.),а след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в...

Традицията на Прокопий, който твърди, че хуните-ефталит са като произход източно от Персия, е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец.

Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен ОКОНЧАТЕЛНО от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий.
Но както обърна внимание с ужас през 1941 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит.

Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит ВЕЧЕ имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам; като отхвърля традицията на Евстатий/Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сревнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в.; дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение.

Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни И БЪЛГАРИ на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за "хунския цар", превзел през 484 г. Персия, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-488 години.

В кн.VІІ, гл.ІІІ Захарий Митиленски потвърждава сведението на Йешу Стилит, че победителите на Пероз през 484 г., когато Персия е превзета за „две години” (Прокопий), са пост-атиловите хуни от северен Кавказ. Те са хуните-ефталит. И оттук насетне почти всички сироезични автори, включително и Псевдо-Захарий (555 г.), поставят хуните-ефталит на север от Кавказ. Това правят също Михаил Сириец (ХІІ в.) и Бар Ебрей (ХІІІ в.).
Тоест, Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец, Бар Ебрей са били пренебрегнати от модерните учени, които изфабрикуваха, единствено само на основание на Прокопий, че хуните-ефталит не са пост-атиловите хуни, т.е. българите на Ирник от рода Дуло, които са именно в Боспор, точно там, където през 503 г. Кавад, в знак на благодарност към хунския цар, който през 499 г. му става тъст и му дава „голяма войска” (Прокопий), изпраща около 20 000 пленници сирийски християни, които в Боспор създават хунски алфабет и превод на Св.Писание на хунски, т.е. на езика на утигурите (= българите).
Понеже е очевидно, че Прокопий ползва почти дословно сведения от гръка Захарий Митиленски за превземането на Амида през 503 г. от персите, става ясно защо Прокопий противопоставя хуните-ефталит на познатите му хуни и защо не се съгласява с версията на Захарий Митиленски, че те са дошли от северен Кавказ. Прокопий пише като очевидец след 527 г., а тогава хуните-ефталит вече са на изток в Памир, Согд, Тохаристан и владеят Балх, който Страбон знае като гр. Бактр. Прокопий очевидно полемизира със Захарий Митиленски, когато пише, че ефталит са хуни, но нямат нищо общо с познатите ни хуни, т.е. с пост-атиловите хуни. Сиреч, версията на Прокопий, че хуните-ефталит са от югоизточното Прикаспие, където е Гиркания, не е нищо друго, освен анахронизъм, понеже след 522 г. (Еноки) те действително са там, на изток от Персия.

Рънсиман пише: „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.

Статия в Роден Край

napr. che edin ot lubimite im kamani e bil Halzedona-i dnes mai toi ima pri njakoi svoi pritejateli magicheska sila - za materialna spoluka.

,при тях има много интересни неща, освен, че са предали на много нариди почитането на огъня...Огнепоклонници, така са ги наричали...Камъкът е имал изключително значение, особено ако е драгоценен, но и преброяването на войските е ставало, като всеки носи по един камък и ги струпват на купчини...Мирния договор пък при персите е съпровождан задължително със сол...

от ахеменидите до сасанидите ... в продължение на хилядолетия, за по напреко през кимериците с какъв се сбереш такъв ставаш
кво с тава с хунската азбука дето непобедимите хуни си забравили и чекали славяните да им я напишат в кое лето беше кво пише Захарий Митиленски за апостолите на Хуните

не са почитали сасанидите камъни а Бисери. много добре знаеш това пусна еднаж един ред

Привет, Натан...Прав си, с какъвто се събереш...Тук в блога.бг се обсъждат "велики теми", Буда-трак и т.н....То, ако можеше да се рисува с баданарка, нямаше да има нужда от Леонардо...Да ти кажа нещо за жената на Атила...Приск знае името и като Керка...Тая дума..керка, щерка...знаеш, че я няма в славянските езици, само в български и македонски...В манастира Св. Екатерина в Синай преди няколко години грузински учени откриха ръкопис със странно писмо, близко до алфабета на арменски и грузински...Засега неуспешно се опитват да го разчетат, чрез алански....понеже един антор Мовсес Калакантуаци бил казал, че аланите имали писмо, но от тях нищо, като от хуните, за които Псевдо-Захарий Ритор също казва, че имат писмо...Ама кой език е хунски? Наложената догма е, че е някакъв тюркски, а дали пък не е кимерийски, който почти е близък до славянския, така както немски и английски? Никой не го е еня...Щото щерка, не е дочь? Да си здрав, пази се!

тамън да си помисля, че си станал конформист

знаеш ли какво установи историческия анархизъм, във връзка с твой въпрос ор де иде баща у българския

защо в македонско,казват татко им то само там, на това дето "балканците" дето си поменели топониума БАЛКАН„ като се разбира от времето на БУДА тракиеца, наричат с турската дума баща,

Баща идва от турското или персийското Баш -глава. Главата на семята, фамилията де, щото тва значи баща, от там иде и бащиния, демек целата собственост на фамилията, както си е по римския закон, където на практика единствения римски пълноправен гражданин е Бащата на семейството или т.нар. патер фамилия и всички други са под неговата потеста. В редица етнографски изследвания се показва и този "патриархален" бит у българите запазен и изследван и наличен до скоро, който идва от българската власт ,преминава през средновековната и империя и запазена и през османско е налична и днес . Не само в бг исторически изследвания , записки но и в родовата памет все още се помни как цялат,а фамилия живее в една къща и стопанисва БАщинията, Имота и синовете макар и женени са там ин живеят под Властта, патримониума на Патер Фамилията, Бащата, макар и те самите да имат деца, т.е. да са татковци. Но бащата е дядото , патриарха ако требва да го определи дедо Вазов или Любен Каравелов.

Та требва да започнеш да изучаваш историческия анархизъм с цел поставянето на младата бг хуньология в бългатрското русло, защото само там се пише за българската история и е показан и доказан генезиса и и изложеният алгоритъм за генезиса на българите е това което е Историята на образуването им
Ти като хуньолог знаеш, видях спомена и цитата ти за твоя приятел хунския василевс Синндилх и примера му с вълците ,че не си менят нрава. НА гръцки е написано василевса на хуните , значи ХУНИТЕ са РОМСКИ Понятия , щаото психопата боцко е доказал, че щом имат дуки, василевси, комити са служебни роми, пардон за дуките , дук , василевси даже имали в изречението и щом имат вазилевс значи са роми.

НО подсети се защо е даден и от кой и речта му на василевса на хуните Сандилх. ЗАщото едни хуну , утигурите са населени в ТЕРКИЯ , като колонисти по техния федератски договор от Юстиниан (и той, василевса на хуните се възмущава,че те утигурите ще се възползват от тлъстата земя и ще имат кльопачка и т.н. известно ти е, макар и да са вземали за роби ромите и .т. и им кава поговорклата цитирана от теб, но след подаръците е умилостивен),и тези хуни няма да станат ТРАКИЙЦИ или да си ОСТАНАТ хуни , а ще се превърнат в т.нар. БЪЛГАРИ.

И Летописец, макaр и не за тези ,не е ли прав в пророчеството си василевса на хуните Синдилх. Да си припомниме какво ни казва Комес Марцелин.
"Consueta gens Bulgarorum depraedatam saepe Thraciam, nullo Romanorum milite resistente, iterum deuastata est."

Българският НАРОД (gens Bulgarorum ) опустошавал ТРАКИЯ без римските СТАРЖАРИ да му се противопоставят.

Мах са нарамили хунските калдрони и са дотичкали я от Алатй, я от Армения май а

Или за по напреко са притичвали от Панония
ха ха ха
като са заръчвали на ТРАКИЙЦИТЕ да си проготвят собтвени калдрони за да им секвестират житцето да не ги мъкнат да си уморявата малките кончета

Заслужава си един пост "Пророчеставата на василевса на хуните Сандилх"

Смятам,че накратко ти изясних , какво е историческия анрхизъм, единствената българска историческа школа изясняваща генезиса на българите без да остават излишни бутрми и гайки .

гледай кво научно откритие напраих у блога ти

ша земе некой сега доцент да стане
ма щом се пише за рим психопата боцко или оня геткия ненормален лизач го е дуказла вече по дифолт на рим


Защо само в македонско казват ТАТКО ? А са били под турско до 1912 г !?

на това дето балканците казват персийското ( или турското) БАЩА

тва за бащиния и баща глава на фамилия си е истина

но историческия анархизъм не посяга на супственостъ на научените работници и техните научени сутръдници

да не му е бащиния

Вземам повод от следното писание: "като колонисти по техния федератски договор от Юстиниан (и той, василевса на хуните се възмущава,че те утигурите ще се възползват от тлъстата земя и ...", ЗА ДА ПОСОЧА, ЧЕ "НАПИСАНОТО" НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ИЗВЕСТНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ОТ СЪОТВЕТНИТЕ ИЗВОРИ! Земите на тези племена по времето на Юстиниан никога не са били подвластни на Източната Римска империя за да имат сключен федератски договор за тях с когото и да било. Земите на север от Дунав са били под римска власт само за кратък период от време под името "Дакия" за известно време, но това е преди повече от 2 века преди коментирания период и тази провинция не е включвала територии от източните брегове на сегашното Азовско море и на изток от р. Дон, където е била територията на част от българските племена в т.ч. утигурите на Сандилх. Договорите от този род, но не федератски, сключвани с племената на север от Дунав , са известни повече от 2 века преди коментирания и то са сключвани само с владетелите на хуните, както на запад, така и на изток от Дон, но тези владетели никога не са се обявявали за василевси или наричани така в изворите!? В същото това време тези от западната част много често са ги нарушавали, какъвто пример в случая са действията на Заберган и подвластното му племе, кутригурите. А по думите на Сандилх"извънредно разсъдлив и изпитан в много войни, достатъно надарен с храброст и мъжество", по думите на Менандър, те с кутригурите са съплеменници с един език, еднакво облекло и обичаи, но са и техни сродници макар и да са управлявани от други владетели.

сандилх,
при Юстиниан точно няма Източна западна бла бла бла. Тогава е най-голямото разширение на РИМ, като Империя Изобщо. Това само, като отговор на общьите приказки какво било как било спорфед съвременното ти разбиране, по дифилт неподплатено с Извор или сведение. ЛЕтописец знае много точно какво и кой цитирам. Помоли го да ти намери текста за вазилевса на хуните САндлих и пророчеството му

Римляните наричаха договорите с техните врагове " foedera ". "В по ранни времена само варвари бяха завербувани сред федератите, тези именно, които бяха дошли в римската политическа система, но не при условията на роби, тъй като те не бяха покорени от Римляните, а на основанието на пълно равенство." ( Прокопиус 3.11.3-4)
ИСторията е това което е написано в приелжащия автентичен исторически слой, с сведенията и. ИСториографии и обяснения има и се въртят и ще се въртят
"По това време две хиляди от хуните, които бяха разбити в битката и избягаха от утигурите, влязоха в Ромейската империя, водейки с тях жените и децата си и сред няколкото техни водача беше и Синион, който дълго преди това маршируваше с Велизариус срещу Гелимер и Вандалите, но бяха станали смирени молители на император Юстиниан. Той ги прие със цялото си доброжелателство и нареди да бъдат заселени на Тракийска земя."(Прокопиус,8.14.6-8)

Понятието басилевс/василевс - цар, владетел в словосъчетанието "вазилевса на хуните САндлих" е обяснено (във византийския енциклопедичен речник - Суда/ Свида (от Х в.), бета, 144) в едно от 30-те хиляди понятия така: "Басилевс/ василевс е този, който е получил властта си в наследство от предците си с ограничения , а тиран е този, който е узурпирал властта със сила. Но те (античните гърци) безразборно са използвали термина". Титлата "басилевс/василевс? станала официалната титла на императорите при Ираклий 610-641 г и след него. Та по времето на Сандилх, става дума за 551 г., гръцките автори са използвали този термин за да обозначат, който и да е владетел извън границите на империята по наследствени права, а не че този владетел е в някаква зависимост от римската империя. Който чете и проумява прочетеното - знае, а който и да чете и не проумява - препраща към знаещите. Освен това последният трябва да знае и граматиката, защото ако не я знае и да каже нещо достоверно, не го приемат за меродавен, поради съмнението, че като не знае граматиката, може да не е разбрал за какво става дума.

сандилх

3а втори и последен път ще те трепратя към летописец

да използва писателската си дарба и ти разясни фигуративната реч и смилсзла на написаното от меня и изреченото

"НА гръцки е написано василевса на хуните , значи ХУНИТЕ са РОМСКИ Понятия , щаото психопата боцко е доказал, че щом имат дуки, василевси, комити са служебни роми, пардон за дуките , дук , василевси даже имали в изречението и щом имат вазилевс значи са роми. '

нефигуративно казъано плитко ти е мислилото развий си гу ако ще газиш в длибоките води на хисториту

на ист. анарх .няма кво да сбесняваш за хисторито хеле па на т.нар. Българи и всичко св-но с тях .

земи читай томовете на хист анарх и не се притесняй че не панимаеш

но не мой с рого- от общите приказки за ИРИ и кви белики били гуните , та до първописаните гршки и тва само в один пост ха ха ха

нечто да издумаш за тва цитираното от търнокопа или поапа е бил пиян мамама ви дбе а гетските лизачи
що летиописчо бил лизач на лизача психопат гет

пукажи ми приятелите си да ти кажа къф си
ха ха ха


така,чи молчат. читратрщ и не разсуждат


целта е да панимаеш колкон от пручетеното не панимаеш, а не как си го ъбяснаеш

у мумента кат панимаш на один працент от ист анархиъзма спираш патамучто си памимал сичкуто


тва чи си си тургнал за ник имьонаха на тредоразреден хунски вазилес и се опитваш да сбеснщваш кво било василевс е гуд

ма ти си решил да сбесяняваш на Атила кво било хуски василевс ха ха ха

бегай да лижеш боцкани за доказ или си зимай думите назад , щото май запецна , и почна за василевси и правописни грешки да шпрехаш и ти като църковните хорисчета

"Вземам повод от следното писание: "като колонисти по техния федератски договор от Юстиниан (и той, василевса на хуните се възмущава,че те утигурите ще се възползват от тлъстата земя и ...",

ЗА ДА ПОСОЧА, ЧЕ "НАПИСАНОТО" НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ИЗВЕСТНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ОТ СЪОТВЕТНИТЕ ИЗВОРИ":

И кво посочи на цитираното от Прокопа точ в точ от меня – собствената си арогантност за доказ

да ти цитирам пак да му намериш прабвописните грешки а ТУПАН

Римляните наричаха договорите с техните врагове " foedera ".

"В по ранни времена само варвари бяха завербувани сред федератите, тези именно, които бяха дошли в римската политическа система, но не при условията на роби, тъй като те не бяха покорени от Римляните, а на основанието на пълно равенство." ( Прокопиус 3.11.3-4)

ИСторията е това което е написано в приелжащия автентичен исторически слой, с сведенията и. ИСториографии и обяснения има и се въртят и ще се въртят

"По това време две хиляди от хуните, които бяха разбити в битката и избягаха от утигурите, влязоха в Ромейската империя, водейки с тях жените и децата си и сред няколкото техни водача беше и Синион, който дълго преди това маршируваше с Велизариус срещу Гелимер и Вандалите, но бяха станали смирени молители на император Юстиниан. Той ги прие със цялото си доброжелателство и нареди да бъдат заселени на Тракийска земя."(Прокопиус,8.14.6-8)


КВИ СА ТЕЯ ЗАСЕЛЕНУЕТ ТуК В ТРАКИЯ БЕ ТУПАН

Който може да наблюдава, да чува, да чете, да проумява и да размишлява знае, че сиромашия, кашлица и простотия не може да се скрият! От край време е така!! Все пак не става ясно в каква "римска политическа система" са влезли утигурите на Сандилх, в Ромейската империя, и кога, според Прокопий ?!?

да ти цитирам пак да му намериш прабвописните грешки а ТУПАН

Римляните наричаха договорите с техните врагове " foedera ".

"В по ранни времена само варвари бяха завербувани сред федератите, тези именно, които бяха дошли в римската политическа система, но не при условията на роби, тъй като те не бяха покорени от Римляните, а на основанието на пълно равенство." ( Прокопиус 3.11.3-4)

ИСторията е това което е написано в приелжащия автентичен исторически слой, с сведенията и. ИСториографии и обяснения има и се въртят и ще се въртят

"По това време две хиляди от хуните, които бяха разбити в битката и избягаха от утигурите, влязоха в Ромейската империя, водейки с тях жените и децата си и сред няколкото техни водача беше и Синион, който дълго преди това маршируваше с Велизариус срещу Гелимер и Вандалите, но бяха станали смирени молители на император Юстиниан. Той ги прие със цялото си доброжелателство и нареди да бъдат заселени на Тракийска земя."(Прокопиус,8.14.6-8)


КВИ СА ТЕЯ ЗАСЕЛЕНУЕТ ТуК В ТРАКИЯ БЕ ТУПАН

Прочети внимателно горния въпрос и тогава ясно и без правописни и граматически грешки отговори : "Кога и в каква политическа система на Ромейската система са влезли утигурите на Сандилх?!" или не различаваш Синион от Сандилх. Освен Прокопий, който повтаряш няколко пъти, за Сандилх са писали и други автори от тези времена, но никой от тях не е споменавал, а то няма и как, за някакво влизане на утигурите в политическата система на Ромейската империя. Става дума за пратеници от едната и от другата страна до съответните владетели. Като представители на ромейския император са ходили, далече на изток от Каспийско море до владетеля на тюрките Истеми, тези тюрки в този ареал в ромейската политическа система ли са били?! За това потретвам, за да се проумяват въпросите, а не като папагал да се повтаря отговор, подобен на Мирча Кришан за краставицата!

sandilh,


тъй като летопиосец е зает да легитмира невменяеми психопати щото обича да си дума за хистори и "по нашенски" и е възпрепятсвуванн да използва писателската си дарба и ти разясни фигуративната реч и смилсзла на написаното от меня и изреченото

ще ти обясна за художествените средтва използвани във фигъуративната речн на историческия анрхизъм, по повод тупанското ти влюване с профанските ти обяснения какво било василевс изказани от простак не разбиращ смисъла на ннаписаното и защждаь се на дребно
та каквото повикало такова се обадило и такива ми бяха и отговорите към теб защото след като се изходи да изложиш какава според теб билоа ИРИ и кво требвало да бъда , кви славни били хуните как немали федератски договори и т.н плещения , общи плюмчения, на конкретния ми отговор с цитатите от Прокопий, обърна палачинката с тва кво било вазилевс, че и чак до микена го докара неразбрал написаното от историк нархизъма , който е използвал тук едно от л1бимите си средтсва като художетсвен попхвта , Иронията.
Всичко което сън написал е истина и оговарая на фактите. психопата боцко е доказал,че българите имат ромска титла , значи са ромски граничари. Също Прокопий на греческий е запсиал че Сандилх е василевс на хуните. Това са факти . Е?
Това е ИРОНИЯ.
А ти си тупан.
Това е метафора.


Не разбирайки иронията зад написаното породи недобрата ти умстебна дейност започваш да се сбесняваш за василебсите и квио били , напълно на 1800н градус аот предишното сбяснение за кво били ИРИ и ХУНИТЕ.
Това не е метафора щото не оставям на въображениетио на читателя да разбере че си тупан а обяснявам къф си тупан.

"НА гръцки е написано василевса на хуните , значи ХУНИТЕ са РОМСКИ Понятия , щаото психопата боцко е доказал, че щом имат дуки, василевси, комити са служебни роми, пардон за дуките , дук , василевси даже имали в изречението и щом имат вазилевс значи са роми. '

нефигуративно казъано плитко ти е мислилото развий си гу ако ще газиш в длибоките води на хисториту

докато има такива такива кат теб и летописец да се гъзят и си ховорят за хуни с гетски лизачи следователи на психопата боцко ,който други невменяеми като невменяемия дзвер хосдили и гипед да гледа тракийски пирамиди и панимал,че българите са бурагиии, защото психопата боцко сказал,че комити=българи, и надписите на муртагон били факсимилета , заяото противоречали на дебилния плагиатор, доакзал им на смотчовци кво бил казал , ша има и "ромси" тези и турташки спартакиади в която мизите са северни тураки и мизите от мама азия и те са тураки а тураките са българите

Ясно е като бял ден, че отговор на простия въпрос, "Кога и в каква политическа система на Ромейската империя са влезли утигурите на Сандилх?!", няма да дочакам от твърдящият тази и други подобни недомислици! Който знае - отговаря, който не знае - ръси глупост след глупост. Това е известно още от както свят светува! Когато Господ създал света и на шестия ден - човека, последният го попитал: "Господи, ти добре ни създаде, но кажи как ще познаваме кой е болен и кой не е с всичкия си? Господ отговорил: "Не се бой, човече, те сами ще се обаждат!" Природата човешка е такава - от тогава все се обаждат! Подсказвах, подсказвах, но в Божийте работи не мога да се намесвам, така е отсъдено! Което пък означава, че умът на човек, ако не дойде до седмата година, не идва и до седемдесет и седмата!

муууууууууууууу ,

заговори хунският тупан василевс

това е олицетворение