В своята HISTORIA LANGOBARDORUM  Павел Дякон (Паул Варнефрид), лангобардски историк от VІІІ в., отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през ноща го нападнали българи” (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен.

         За да си съставим понятие кога се е случило това, е необходимо да изясним, следвайки разказа на Павел Дякон, че вторият вожд на лонгобардите се казвал Ламисио. „Трети на власт дошъл Лет. След като управлявал около 40 години, оставил за наследник своя син Алдихок, който бил четвърти наследник на трона. Когато този умрял, пети крал станал Годехок”(кн.І,18). Годехок е съвременник на Одоакър (кн.І,19).

         Кой е Одоакър? Това е синът на Едеко, дясната ръка на Атила. Одоакър побеждава близо до Павия през 476 г. (или 477) Орест, другата дясна ръка на Атила и принуждава сина на Орест да се откаже от трона на Рим. Името на този син е Ромул Августул (управлява Рим от 30.Х.475 до 4.ІХ.476) и в учебниците е известен като последния император на Западната римска империя. Одоакър е признат като „римски наместник” на западната империя от източния император Зенон (476-491)  и е известен като първия варварин римски император. Бащите на Ромул и Одоакър, т.е. Орест и Едеко са хунски висши сановници и сътрапезници на Атила до 453 г., техните синове последователно стават римски императори...

 

         И така, защо Павел Дякон нарича хуните от тяхната ранна хегемония в Европа от края на ІV в., с името българи?

 

         Но Павел Дякон не е единственият историк, който нарича хуните от времената на бащата на Атила, с името „българи”. Тази тенденция е прокарана още в началото на VІ в. в панагерика на Енодий и в готската хроника на Касиодор.

         Към 519 г. / James J. O"Donnell. Cassiodorus., Copyright and published 1979 (University of California Press) / Касиодор пише Готска хроника, едно историческо съчинение, което през 551 г. е основен източник за Готската история на Йордан.

         Касиодор е най-важният историк за готската държава в Италия на Теодорих в края на V век.

         Теодорих е остроготски крал, произхожда от остроготския кралски род на Амалите и има за цел да обедини под своя скиптър и визиготите, чийто кралски род са Балтите.

         Историческата задача на първият готски историк Касиодор е била нелека.

         Фактически остроготския кралски род на Амалите до 455 г. е ръководел един от народите в Хунския съюз, т.е. остроготите. През 451 г. остроготите са на страната на Атила и в прословутата битка при Каталунските полета воюват не само срещу римския генерал Аеций, но и срещу събратята си визиготи, които са съюзници на римляните в тази епична битка за съдбата на Европа. Даже по време на боя визиготския крал Теодорих, чиято столица била Тулуза, е убит. Йордан оправдава остроготите, понеже се „подчинявали на Атила, хунския крал и не им било възможно да се откажат да воюват срещу своите еднородци визиготите, понеже заповедите на ръководството, дори да изисквали отцеубийство, трябвало да се изпълняват”. Тук стилът на Касиодор се вижда директно, както и намерението му да оправдае остроготите.

         На раменете на остроготския крал Теодорих в края на V в. и началото на VІ в. предстои да обедини остроготи и визиготи под един скиптър, този на Амалите, а визиготския кралски род на Балтите да бъде елиминиран.

         Очевидно е, че остроготите не са били под никакво „робство”, но целта на Касиодор е да представи техният хунски период в такива краски, сякаш друг е виновен за убийството на визиготи през 451 г.

         Защо Касиодор нарича хуните от времето на Теодосий Велики, т.е. от ІV век, с етнонима „българи”?

         Както знаем този почин на Касиодор е предшестван от епископ Енодий, който към 505 г. пише панагерик, в който хвали Теодорих Амал, че е победил народа българи, тези, които „преди това поражение си мислеха, че светът им е отворен навсякъде”.

         Видно е, че Енодий, както и Касиодор, не само споменават някакви появили се през 486 г. в Мизия, по времето на император Зенон (476 - 491) българи, а отъждествяват тези българи със старите хуни.

         През 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини пише историческа студия за българите, която ползва за източник и Паисий Хилендарски към 1762 г.

         Днес готската хроника на Касиодор е изгубена и по нея се съди, както казахме, основно от заемките на Йордан.

         Обаче по времето на Мавро Орбини изглежда не всичко от Касиодор е било изгубено и Орбини пише, че българи са воювали с римляни още през царуването на римския император Теодосий Велики (378 - 395). „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І (ум. през януари 395 г. - б.м.); след много битки българите били победени около 390 г....” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).

 

         За какво става дума?

         Защо именно по времето, когато остроготския крал Теодорих създава в Италия обща държава за визиготи и остроготи, изведнъж етнонима „българи” е натоварен с цялата историческа семантика на атиловите хуни?

         Причината явно е била много важна.

         Първо, както става ясно от сирийската хроника на Псевдо-Захарий Ритор от почти същото време (555 г.)    европейската хунска империя е била съюз от народи и нито един от тях не се е казвал хуни. Тоест, хуни е общото държавно название на всички народи, участващи в хунския съюз.

         Остроготите са също хуни до 455 г. и когато Касиодор пише, че Теодосий Велики воювал с българи, това всъщност е част от замисъла за „очистване” на остроготите от тяхното хунско минало и същевременно посочване от Енодий и Касиодор кой народ е наследник на атиловите хуни. Не случайно етнонима българи се появява и при Йордан, но вече след 455 г., при това Йордан (който пише своята история през 551 г.) нарича българи онзи народ, който Прокопий нарича „утигури”. А хуни след 455 г. нарича изселилите се към 460 г. на Днепър от Панония хуни-ултинзури, които Прокопий нарича кутригури.

         Йордан също знае хуните като съюз от народи и когато изброява народите, които командва Денгиз, поставя на първо място „ултинзурите” (а Агатий в края на VІ в. дава пояснението, че те били най-многобройни по времето на Лъв І), но споменава също така като хунски народи и ангискирите, битугури, бардои, садагии...  

         Всичките тези хунски народи след 455 г., хвали се Йордан,  готите били изгонили от Панония и те (остроготите) остават единствения народ, самовластен господар (всъщност: федерати на Рим) на Панония.

 

         И така, една от причините хуните от ІV в. и V в. да бъдат представяни като отделен етнос, е тенденцията прокарана още през 519 г. от Касиодор атиловите хуни да бъдат представени само като българи, а хунския период на остроготите, да бъде маскиран като „робство”, сякаш остроготите нямат нищо общо със славното минало на Хунската империя.

         Това е било наложително за придворният историк на острогота Теодорих Амал и Касиодор е писал така летописа си, че визиготите под властта на Теодорих в Италия в края на V в., да забравят все още живият спомен, че хуните-остроготи са ги избивали през 451 г. на Каталунските полета, бидейки съюзници на Атила...Остроготите са такива, според Йордан, от 375 г. до 455 г....

 

         Още през 505 г. в панагерика си епископ Енодий прокарва тази тенденция. При това, колко смешно звучи оная част от панагерика, където Енодий обеснява кои са били в миналото българите, сякаш Теодорих е паднал от небето и не знае баща му чий васал е бил в съществуващата до 455 г. Хунска империя. Но затова пък колко патетично изглежда образа на Теодорих в панагерика, олицетворен от Енодий като владетеля, който е победил ония, които дотогава са били всесилни и непобедими. „Българите преди можеха да завоюват каквото поискат, не им пречеха нито планините, нито реките, нито лишенията...”

         Този Енодиев образ за миналото на всесилните българи, е всъщност хунски, от времето на Атила и той най-ясно показва, че именно българите са били ядрото на Хунската империя.

 

         И днес ние имаме право да искаме обективна история на тази империя и на произхода на хуните. Европейските хуни, които от 375 г. до 455 г. имат империя от Каспийско море до Орлеан и Аквилея, нямат адекватно историческо изследване на тяхното славно минало. То е потиснато и на негово място е въведена една фраза „велико преселение на народите”, чиято цел е многозначна.

 

          Фактически въпроса за произхода на българите е неразривно свързан с въпроса за произхода на европейските хуни.

         За да се отговори на питането: кои са българите, е необходимо преди това да се отговори на въпроса: кои са европейските хуни? При това трябва да се отхвърли историческата догма, произхождаща от едно просвещенско мнение и преповторена от руския учен Иностранцев през 1900 г., че Huns (европейските хуни) са един и същ народ с Hsiong-nu (хсионг-ну, сюну), известни като номади-монглоиди на Жълтата река и Ордос в северен Китай до началото на новата ера, от китайските хроники. Тази версия се поддържа и днес в руската историческа наука, но е отхвърлена на запад още след 1945 г., както от Томпсън (1948), така и от Ото Менхен-Хелфън (1973), а и от всички сериозни учени.

 

         Преди около месец на конференция във Варна Александър Мошев изнесе доклад „Най-ранни сведения за хуните”, в който казва: „Около произхода на хуните се спори поне от XVIII в., когато Жозеф Дьогин (1721–1800) идентифицира европейските хуни с познатата от китайските извори народност сюн-ну (hsiong-nu) . По-късно тази хипотеза е възприета и популяризирана от Е. Гибън . Въпреки някои опити за възражения , изглежда тя се налага като общоприета версия . Интересно е, че когато Дьогин предлага хипотезата си, науката не разполага с никакви археологически и лингвистични данни, които да я подкрепят. Авторитетът на Дьогин е бил достатъчен, за да му се довери европейската историческа общност. Всъщност обаче, редица негови твърдения са меко казано спорни. Така например, той настоява, че китайската цивилизация е дело на колонисти от Древен Египет . Това произволно мнение отдавна е отхвърлено, но идеята на Дьогин, че европейските хуни произхождат от Северен Китай все още има множество привърженици. Време е, това аксиоматично утвърдено становище в историографията да бъде подложено на преоценка от гледна точка на изворовите данни и археологическите находки .”

 

         Бих допълнил само, че на запад това просвещенско мнение, поне след разработките на Ото-Менхен Хелфън след 1945 г., не се споделя от академичната общност, но неясно защо е статукво в българската историческа наука и днес...

пак ли почна с товвоите хуни бре

Сандилх > Разбирам въпроса на "Борджиите" и реакцията му, но си го обяснявам със "сидементите" от най-различни популярни и не толкова научно издържани знания, които са наслоени в съзнанието на част от четящите текстове за историята на българите от антични времена, че и от времената, когато се открива и използва писменото слово, та до създаване на българска държава на юг от Дунав от Есперих/ Исперих/Аспарух. По скромното ми мнение, независимо от различните публикации за Велика България, все още в българската историческа наука, няма яснота за нейното раждане, териториален обхват, племенен състав, продължителност на съществувание, владетели, техните най-важни държавни начинания с резултата от тях и всичко останало от историческата наука, което характеризира едно държавно образувание. В този ред на мисли едно задълбочено изследване следва да включва нещо като хроника за действието на българските племена във всички азимути от териториите, които са били по техен контрол. Най-вече това се отнася за направленията, както принципно са формулирани в един владетелски надпис на Крум - средата, ляво и дясно. И това е подсказано от разговора между западно-римските и източно-римските представители при посещението им при Атила, както е описано от Приск Панийски. От такъв подход, подплатен с факти за действия в "дясното" направление, които не липсват, както е показно с горния текст, и съчетаването им по време с подобни в едно или в двете други направления, които факти също не липсват, майсторът на историческия разказ може да сглоби и изпълни със съдържание историята на Велика България. Тогава такива любознателни читатели, като "Борджиите", няма да се чудят и маят, когато се свързва името "хуни" с българските племена и умениието на техните владетели да организират и успешно да ръководят най-голямата военна сила и да налагат волята си от източното крайбрежие на Каспийско море до Атлантическото крайбрежие на Европа в края на античния и ранносредновековния известен свят.

Какво общо има съвременният българин с хунските племена, дори да са били българи...
Далееечна работа.
Много вода е изтекла по Дунава.

Чака го къртовска работа за отваряне очите на неискащите да видят!
Поздрави и успехи!

Поздрави и Успех.

Г-н Милчев, бихте ли направии тема за ранната етногенеза на руснаците...тоест преди 862г. -кои са съставката и тм..РУС КАГАНАТ.......
Чвтя наскоро доста взаимо отхварлиащи се теории.. аз си имам мои вярсия и мнение.
Тука е доста мъка и мътни...

Хуните--турко фласни огури европеиди. хазари? авари? прабулгари? чувашлар?

моля за сетен път да разберете, историята се основава на извори и гръкоезичните във Византия, са ценност за цялата историческа наука. Именно в тези извори е написано черно на бяло, че тюрки, турки се появяват за първи път в посолство до Юстиниан 1 в края на живота му, тези авари-тюрки Теофан нарича "странен народ" и разказва за прическата им от дълги коси, спускаща се до раменете, а първото упоменаване на авари е при Приск към 468 г. и се отнася за това, че аварите са на изток от Каспийско море, както пише и за произхода им Теофилакт, и прогонили на запад в Прадкавказието савирите (бъдещите хазари и преносители на чувашкия език днес). Това е в края на държавата на Атила. Няма хуно-тюрки...това са стари просвещенски теории отречени отдавна....Тюрките на Истеми от 565 г. обесняват на Менандър от 6 в., че не познават път на запад през Панония и на юг до Византия през Дунав и се сърдят на византийците, дето дотогава са крили тоя сухопътен маршут и са водили тюркски посолства през Кавказ на юг и оттам от Трапезунд на кораби до Константинопол...Изобщо, с две думи...Хуните произхождат от кимерийците, а кимерийците не са тюрки...Що се отнася до напъните на Новоселцев и Галкина и др., да изфабрикуват "руски каганат" в Приазовието, те са безплодни. В Бертинските анали е упоменат някакъв каган Рус, а още Менандър пише тюркският род Ашина като Урсила.....от тук урус и т.н. Този каган Урус е хазарски каган и за него има съхранени сведения във волжко-българския компилативен летопис от 13 в. "Барадж тарих", изд. и в София през 2005 г. от изд. Кама....Лек ден.

kolkoto i da se napivash hunite sa tuyrki.idi v dneshen kitay tam jiveyat 2000000 uyguri koito sashto sa tuyrki. ima i tyurkski piramidi mozhe da gi vidite v youtube. po tvoyta logika seliyat svyat proizliza ot bilgarite.

..........................

"Светът на хуните" от 1973 г.: " Ако в Източна Европа са съществували тюркоезични групи до четвърти век от н.е., то те са могли да бъдат хуните.67 Опитите да се намерят техни следи не са се увенчали с успех."
Статия в Роден Край

eto oshte malko svedeniya.

Легендата ни казва, че в близост до град Ксиан, Китай, там се намира гигантска бяла пирамида - далеч по-голям, отколкото всеки египетска пирамида, която е останала неоткрита в продължение на хилядолетия. Историята разказва, че тази пирамида е лежал в слой от чист блещукащи камъни и таван с огромно бижу
Въпреки десетилетия на отказ от страна на археолози и бюрократи, изненадващо истината на въпроса е, че докато няма бели пирамида досега е установено, тук - там са пирамидите в автономния регион Синцзян (Източен Туркестан)!

Смята се, гробните места на различни императори и генерали, има много от тези тюркски гробници, пръснати по целия този обикновен. Те варират по размер от относително малка, за да конкурира Великата пирамида в Гиза по отношение на отпечатък (въпреки че дори най-големият е само около една трета от височината на Gizas
Legend tells us that near the city of Xian, China, there lies a gigantic white pyramid - far larger than any Egyptian pyramid - that has remained undiscovered for millennia. The story goes that this pyramid is encased in pure shimmering stone and capped with an enormous jewel
Despite decades of denial by archaeologists and bureaucrats, the surprising truth of the matter is that whilst no white pyramid has so far been found here - there are pyramids in the autonomous region of Xinjiang (East-Turkestan) !

Believed to be the burial places of various emperors and generals, there are loads of these Turkic tombs scattered all over this plain. They range in size from relatively tiny to rivaling the Great pyramid of Giza in terms of footprint (although even the largest is only around one third the height of Gizas
eto i link http://www.youtube.com/watch?v=Alj3xspWTsw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=Alj3xspWTsw&feature=related
...................................

Несъмнено китайската древна култура е изумителна...

Българи (също Bolgars Bulghars, Huno-българи [1]) са полу-номадски народи, които са процъфтявали в понтийско степни и басейна на река Волга през 7 век. Етнически българи се състои от тюркски и вероятно Scytho-сарматски елементи. [2] [3] Те са обвити и други етнически групи, като тяхната миграция на запад през целия евразийската степ. [4] [5]

Българи се появиха след разпадането на хунската империя през 5 век. Първоначално те завладява понтийско-Каспийския степ и около долната част на Волга басейн, от 7-ми век разпръскване към Бесарабия. Възникнал като номадски ездачи на Централна Азия, те станаха заседнал по време на 7-ми век, за създаване на политически общества (ханство) от Стара Велика България в понтийско степни и Волжка България на средна Волга.

Стара Велика България се абсорбира от хазарската империя в 8 век, но в 680s, хан Аспарух превзема Малка Скития, отваряйки достъп до Мизия, и е създадена Първата българска империя, която обаче бе славянизирани от 10-ти век. Волжка България запазва добре своята национална идентичност в 13 век, като отблъсква първите атаки на Монголската в 1223. Но в крайна сметка те бяха покорени и техния капитал Bolghar град се превръща в един от големите градове на Монголската Златната орда. Късно волжките българи, смесени с татари на Казан.
етимология

Името Bulgar произлиза от тюркския глагол Bulga ("да се смесват", "Shake" разбърква ") и неговото производно bulgak (" бунт "," разстройство ") от повечето власти. [6] [7] малцинство хипотеза произтича от бел Гур ("пет кланове") [8

The origin of Attila's name is unclear. Pritsak considers it to mean "universal ruler" in a Turkic language related to Danube Bulgarian.[3] Maenchen-Helfen suggests an East Germanic origin and rejects a Turkic etymology: "Attila is formed from Gothic or Gepidic atta, "father", by means of the diminutive suffix -ila." He suggests that Pritsak's etymology is "ingenious but for many reasons unacceptable". However, he suggests that these names were "not the true names of the Hun princes and lords. What we have are Hunnic names in Germanic dress, modified to fit the Gothic tongue, or popular Gothic etymologies, or both. Mikkola thought Attila might go back to Turkish atlïg, "famous"; [127] Poucha finds in it Tokharian atär, "hero." [128] The first etymology is too farfetched to be taken seriously, the second is nonsense."[4]

The name has many variants in modern languages: Atli and Atle in Norse, Attila/Atilla/Etele in Hungarian (all the three name variants are used in Hungary; Attila is the most popular variant), Etzel in German Nibelungenlied and Attila, Atila or Atilla in Turkish

pirvata etimologia e seriozna a vtrorata na Maenchen-Helfen e pilna glupost

Съжалявам, но това е вчерашния ден на науката. Когато днес се утвърди хипотезата, че хуните не са тюрки и че произхождат от кимерийците, е редно - прав сте - да се споменат и старите хипотези, вчерашният ден на науката...

има много опити за етимологии на името българи и на името Атила...Това в никакъв случай не променя летописните сведение, в противен случай се греши много - а и името Атис, Атаулф биха могли да дадат тракийски и римски произход...Изобщо глотогенезата отдавна няма думата, отдавна...Освен в методологии като македониската, тракедониската и пан-тюркската...А, и в Казан има един учен Мизиев, дето всички имета ги претрансформира в тюркски...Интересно, но Вие явно не знаете, че има българи, упоменати и преди 5 в., напр. в Анонимният латински хронограф от 354 г.???? А и както показвам в статията - и в хрониката на Павел Дякон са отпреди 5 в.

името Атила се употребява и в българския фолклор, Атле във Веда Словена, но също така имаме и в по-ново време - ген. Атила Зафиров и т.н....

Хуните.
Вероятно първо причастие на турската политика бе създаден от хуните, които в китайските източници са известни с името на Shiong едно в четвъртия век C. Империята е създадена от обединението на всички номадски племена. Домейнът Хун е продължило до втори век C. В много страни от Централна Азия. Никой не знае точно историята на Съюза на хуните и така не е ясно дали са турци или монголите, но китайците ни дават достатъчно аргументи, доказателства за възможността, че управленски клас на хуните са прото-турци. Tuman (Teoma) е първият император, който разказва в китайски източници, и неговия син Мао Дун (Поставете) идва на власт от убийството на баща си в 209 А. С., доминира на китайски и умира в 174 А. C. Векове по-късно, цифрата се идентифицира с Мете Огуз Каган, митологичния основател на турския народ. Хуните, 200 години по-късно четвърти век C. отново се появи на световната политическа сцена в Европа. Атила Хун е могъщ император и смъртта му (453) най-накрая сложи край на съюза.

ПК Tukler. (Celestial турци) Първото правило се определя като турски (turuk) е това, което турците небесен. Господството на тях е продължило 200 години в сърцето на Централна Азия 552-744 г. C. Каган албумин (? -552) Е основател на империята. По-късно през годината смърт 576 Istemi Каган е довело до разделянето на империята, но по време на Kutlu Каган (682) са били възстановени. След смъртта на Билге Каган (734), в кратко, през 744, империята не издържат на натиска на Uygurs и племена, които избягали от клането на запад са ядра на новото турско-членки на коя от тях днес е Република Турция в Мала Азия. Турците имаше четири небесни богове, но главният бог е ПК (синьо небе) на града идва от една майка, вълк, който е свързан към небесното божество. Така че на вълка е основният символ на турците преди възприемане на исляма. Е друг важен аргумент от легендите е турската "да бъде ковач." Албумин Каган когато искаше да се ожени за дъщерята на императора на аварите, има отказ за това, че един "роб ковач." Според легендата за създаването на турците, на града се простира на света, слели затворено долина в планините на желязо. Днес, турски надписи написани най-старите датират от осми век и са в областта на Билге Каган гробница в Долината Orhun, Монголия.

sijalyavam 4e nyamam kirilitza i hubav prevodach gospodin milchev. pozdravyavam vi iskreno y vi jelaya uspeh viv vashite prouchvaniya.viv bilgaria oshte ot komunizma idnes ima mnogo silna anti tyurkska i antiturska propaganda. v sledstvie na koeto po lesno se vizpriema vsyaka druga teza. bilgaria e bila 200 godini pod vizantiysko robstvo taya omraza koyato se izpitva srestu turzite, srestu kovarnite i podli girtzi bilgarite ne izpitvat omraza.samo predi 70-80 godini sa otneli na bilgariya belomorska trakia,oba4e ne se iska nikakvo obezshtetenie ot girtzia a samo ot turzia za trakiyskite bezhantzi. pozdravi oste vednizh uspeh.

Уважаеми, аз въобще не отричам, че тюрките могат да имат произход от хсионг-ну в Северен Китай. Просто Вие бъркате сюнология и хунология...Европейските хуни нямат нищо общо със средно-азиатските хсионг-ну, това го твърдят не само Хелфън, Томпсън и др. хунолози на Запад, но и руски хунолози, като С.С.Миняев. Вече е доказано, че европейските хуни няма етнографска и антропологична близост с хсионг-ну на Ордос и Жълтата река...

Сюну и европейските хуни
Eто какво пише археолога Миняев за последните години на Hsiong-nu, живеещи около Жълтата река при Китай, които нарича на руски „сюну”, а не „хунну”, подобно Гумильов.

„...Наконец, об исторической судьбе союза сюнну, о возможности появления сюнну в Европе. Выше отмечалось, что исходным толчком, который привел к возможной миграции сюнну и трансформации их в европейских гуннов, чаще всего называют либо события, связанные с перекочевкой отряда шаньюя Чжичжи на запад, в стану "Канцзюй", либо поражение сюнну от сяньбийцев, в конце 1 в. н. э. Рассмотрим достоверность обеих версий.
Согласно сведениям письменных источников, вместе с Чжичжи до "Канцзюй" дошло 3 тыс. человек, которые жили в "городе" шаньюя на берегу р. Дулай, отождествляемой иногда с р. Талас в Киргизии. Однако, в Таласской долине, хорошо изученной археологически, до сих пор не найдено ничего похожего на поселение сюнну или тем более город. Существенно, впрочем, другое. При разгроме ставки шаньюя в 36 г. до н. э. из пришедших с ним сюнну убито 1518 человек и свыше 1200 попало в плен. Естественно, это обстоятельство перечеркивает попытки связать эпопею шаньюя Чжичжи с началом перемещения сюнну на запад.
Обратимся к другой версии. Разделение сюнну на "северных" и "южных" привело к обострению противоречий в их среде, в результате чего "северные" сюнну терпят ряд поражений, разделяясь, в свою очередь, на целый ряд мелких орд. Во главе каждой стоял вождь, по-прежнему именовавший себя шаньюем, но не обладавший той значительной военной силой, которая отличала племенной союз сюнну во II-І вв. до н. э. Ряд поражений, которые терпят эти орды в 1 в. н. э. приводит к бегству их вождей, но отнюдь не на запад, как принято иногда думать. Рассказывая об этих событиях, хронисты используют неопределенные выражения: "шаньюй отошел на 1000 ли" (около 500 км. - С. М), "шаньюй бежал далеко". После поражения в 91 г. н. э. - "северный" шаньюй "бежал неизвестно куда". Каждый раз речь идет о разных вождях, войско которых не следует за ними, а остается на месте и вливается в состав либо "южных" сюнну, либо других племен. Так, в 91 г. н. э. оставшиеся сюнну в количестве 100 тыс. кибиток "сами приняли название сяньби". Важна для нас и следующая фраза источника: "С этого момента началось усиление сяньби".
Таким образом, военная сила, которой располагали сюнну в 1 в. н. э. не исчезла, она служила в Центральной Азии основой для усиления других племенных группировок, в первую очередь сяньби, которые вскоре на недолгий срок завладели азиатскими степями. Не случайно письменные источники упоминают о сюнну и во II, и в III, и в ІV-V вв. н. э. т. е. тогда, когда европейские страны уже испытали на себе силу кочевых народов. Историческая судьба сюнну связана в раннем средневековье с Центральной Азией: западнее Саяно-Алтайского нагорья нет ни одного раннего памятника сюнну, а те, которые здесь имеются, относятся к эпохе Маодуня, когда сюнну контролировали и Южную Сибирь, и многие другие районы азиатских степей.
Однако кочевые народы, наводившие ужас на цивилизованные страны Европы в первые века новой эры, не случайно, видимо, получили имя "гунны". Европейские историки, конечно, знали о существовании в Центральной Азии мощного племенного союза во главе с сюнну. Сведения о нем могли поступать по Великому шелковому пути, который служил не только для обмена товарами - по нему в обе стороны поступала, видимо, и информация о событиях самого различного характера. Отметим, что некоторые участки этого пути сюнну контролировали в период своего могущества.
Сведения о мощном центральноазиатском союзе кочевых племен были, очевидно, столь впечатляющими, что название "сюнну" быстро получило в Европе нарицательный характер; в латиноязычных источниках оно могло быть записано со слуха в различных вариантах. Поэтому, когда кочевые орды появились на границах европейских государств, их стали называть именно таким собирательным термином "гунны", окончательно закрепившимся после их военных успехов. Эти события составляют интереснейшую и во многом еще не прочитанную страницу европейской истории и, конечно, заслуживают отдельного разговора.
Как видно, предлагаемая версия не решает проблему происхождения европейских гуннов, а напротив - подчеркивает ее сложность. Исследования этой и других проблем продолжаются, и не раз еще придется вернуться к яркой и насыщенной событиями истории кочевых народов евразийских степей и задуматься над новыми находками и материалами.” (С. С. Миняев . Сюнну. Природа, 1986, №4).

nekompetenia si ti tova e sigurno s nevizpitani i agresivni tipove govorya na sivsem drug ezik.
i vpro4em byah otgovoril na gospodin milchev vie moje spokoyno da si gledate rabotata.

blagodarya vi za otgovora gospodin milchev,gledame na neshtata prez razlicni prizmi. svetovnata istoria e edna rano ili kisno ste se stigne do istinata.xiongnu i sunnu sa ot edin i sishti proizhod tiya plemena po vreme na velikoto preselenie na narodite postepenno v te4enie na mnogo godini sa migrirali ot izto4na azia na zapad do evropa.blagodarya vi za korektnia ton.
The Turkic people (Turkish: Türk, pl. Türkler) are an ethnic group, in the sense of sharing a common Turkish culture, descent, and speaking the languages of the Turkish language family as a mother tongue. Within suzerain Turkish states, Turkish people are defined by citizenship (Azerbaijan, Kazakhstan, etc.), distinguished from people of Turkish ancestry. Within non-Turkish states, Turkish people are defined by their ethnicity, and may constitute a recognized organized political body (China, Russia, etc.). Historically, the Turkish people tended to stay together, reassembling and recombining as a community after every cataclysm in their history, and be open to other ethnicities, easily absorbing and incorporating people of other ethnicities.

The terms Turk and Turkish arose and gained wide circulation in the 6th c. AD, with an ascend and political expansion of the Turkic Kaganate, but even then most of the Turkic people did not adopt these super-ethnic terms, and some remained unaware of their Turkish affiliation until the 18th and 19th centuries, when the modern nationalism made them cognizant of their distinct ethnicity. Historically, any Turkish community was poly-ethnic, and people were differentiated by the name of their tribe, clan, tribal union, or geographical location. One of the general terms, used before the term "Türk", was the term "Hun". "Significantly, in the written sources all or nearly all ancient Turkish tribes (Turks, Kirkuns, Agach-eri, On-ok, Tabgach, Comans, Yomuts, Tuhses, Kuyan, Sybuk, Lan, Kut, Goklan, Orpan, Ushin and others) carried the name "Huns". In other words, the term "Hun in each separate case was equivalent to the self-name of a tribe, but at the same time it was a wider concept, reflecting a certain commonality of the ethnic origin".[1] In ancient Turkish languages, the term "hun" meant "kin", and designated kindered people.[2] The second general term was "Tele", in Chinese pinyin transcription spelled Tiele, which covered a large number of Turkish Siberian tribes, and survived to the present as a root of the ethnic terms like Teleut and Telengit, and in the placenames (lake Tele).[3] A third general term was "Tatar", it was a common ethnonym for a large Central Asian tribal confederation, and in the Middle Age for a time it became a common exoethnonym for many European Turkish peoples.

It is accepted that the first Turkish people were native to a region extending from Central Asia to Siberia, starting from the end of the 6th millennium BCE their centre of life and power was in the mainland China, and north and west of it. The exact time period when the Huns reached China remains determined only vaguely: Sima Qian stated that in the earlier pre-historic period the Huns were called Hu and Jung, in the late pre-historic period they were called Xunyu, in the literate period starting with the Yin Dynasty (殷代 , 1600-1046 BC) they were called Guifan, in the Zhou period (周, 1045–256 BC) they were called Xianyun, starting from the Qin period (秦朝, 221-206 BC) the Chinese annalists called them Xiongnu.[4][5] Scholars state that the Huns were one of the earlier Turkish tribes, while some other scholars supported a Mongol origin.[6] Otto Maenchen-Helfen's linguistic studies also support a Turkish origin for the Huns.[7][8] The Chinese historic reference Bamboo Annals mentioned that the Xiongnu's ruling clan were descendants of Chunwei (淳維 "Chun tribes"), possibly a son of Jie, the final ruler of the legendary Xia Dynasty. Morphologically, the Turkic people are arguably a mix of Caucasoid, Uraloid, and Mongoloid types[verification needed](when?), with clines varying from predominantly Caucasoid type in the west to the Mongoloid type in the east, reflecting the span of the Eurasian steppes, in the literature that morphology is termed South Siberian, Paleosiberian and Uraloid. Genetical studies corroborate observations of the earlier and modern studies in physical anthropology
Исторически погледнато, всеки турската общност е поли-етнически, и хората са диференцирани по името на племето им, клана, племенен съюз, или географско местоположение. Една от общите условия, които се използват преди термина "Türk", е терминът "Hun". "Показателно е, че в писмените източници, всички или почти всички древни турски племена (турци, Kirkuns, Агач-ERI, On-ОК, Tabgach Comans, Yomuts, Tuhses, Kuyan, Sybuk, LAN, кът, Goklan, Orpan, Ushin и др. ) носят името "хуните" С други думи, терминът "Хун във всеки отделен случай е равно на себе си името на племето, но в същото време тя е по-широко понятие, което отразява определени общи етнически произход "[1] В древен турски език, терминът" HUN "означава" роднини ", и определени kindered хора. [2] Вторият общ термин е" Tele ", в китайската транскрипция пинин написани Tiele, която обхваща голям брой турски сибирски племена, и оцелели до наши като корен на етническите термини като Teleut и Telengit, и в placenames (езеро Tele). [3] Една трета общ термин е "татарски", е общ етноним за голям Централна Азия племенен съюз, и в средна възраст за известно време, стана общ exoethnonym за много европейски турски народи.

Прието е, че първият турски народ, роден в регион, който се простира от Централна Азия, за да Сибир, като се започне от края на 6-то хилядолетие пр. Хр центъра им на живот и мощ е в континенталната част на Китай, и на север и на запад от нея. Точният период от време, когато хуните достигнали Китай остава твърдо решен само бегло: Сима Цян заяви, че в по-ранните праисторически период на хуните са били наричани Ху и Юнг, в края на праисторически период, те са нарича Xunyu, в грамотен период, започващ с династия Ин (殷代, 1600-1046 г. пр. Хр), те са били нарича Guifan, в периода на Джоу (周, 1045-256 г. пр. Хр), те са били наричани Xianyun, като се започне от периода Цин (秦朝, 221-206 пр. Хр.) китайски хронисти ги нарича Xiongnu. [4] [5] Учените държава, че хуните са били един от по-рано турски племена, докато някои други учени подкрепиха една произход монголец. [6] лингвистични проучвания Ото Maenchen-Helfen, също подкрепят едно турски произход за хуните. [7] [8] китайски историческа справка Annals Bamboo спомене, че на Xiongnu управляващата клан са потомци на Chunwei (淳 维 "Чун племена"), вероятно Jie, син на последния владетел на легендарната династия Ся. Морфологично, тюркски хора са може би смесица от Caucasoid, Uraloid и монголоидни видове [проверка] (кога?), С clines различна от предимно Caucasoid тип на запад с монголоидни тип на изток, отразяващи обхват на Евразия степи, в литературата, че морфология се нарича "Южен Сибир, Paleosiberian и Uraloid. Генетични проучвания потвърждават наблюденията на по-рано и модерен изследвания във физическата антропология

Благодаря Ви, аз мога да се съглася с много от изложеното от вас, но Внимателно и като отново обърна внимание, че връзката между хсионг-ну и европейските хуни, е само априорна...Предполагаема...Тази връзка е изградена на основана на непознаване на урартурският език, разчетен доста късно в първата половина на 20 в., даващ представа, че името хини, го има не само в урартурските текстове, но и за първи път имено "хион" е употребено в 9 яшт на Авеста, т.е. около 6 в. пр.н.е....С развитието на хунологията през 20 в., бе отчетено че е неестествено да се поддържа старата догма за приемственост на хсионг-ну и европейските хуни, така както науката не поставя под един знаменател траките-гети и немците-готи, само защото си приличат по имена...Това е общоприето днес на запад, друг е въпросът, че произходът на европейските хуни все още чака своя изследовател...Ото Менхен-Хелфън стига до извода, че европейските хуни произхождат от българите-уногундури още преди 2 в. от н.е....Дали това е точно така не знам, но сянката се разпръсква и идва лъч светлина, ако се докаже, че хуни, хионит, хони, хион е едно и също...Това допълнително обръща нещата...Хионит са воювали с Персия още през 357 г....Арменският автор Хоренаци, на основа на историята от 4 в. на сироезичният Мар Абас Катина, говори за българи в Задкавказието още през 2 в. пр.н.е....Не може селективно да се подхожда към източниците...А че хсионг-ну имат някаква приемственост с тюркутите, това е възможно, но че е нямало ....както Вие пише ... "велико преселение" от Китай до Париж, това вече днес е изяснено...