Тази нощ Салтир сънува кукери: същества облечени в животински кожи, с много звънци по себе си, с дълги качулести шапки и боядисани лица. Те се бяха хванали в кръг за ръце и гонеха страховете.

   Салтир отвори очи и погледна към прозореца.

   Навън бе разденило.

 От стаята му на хотела в гр. Карлово, където бе отседнал, се виждаха мощните рамене на Стара планина. Салтир замрежи очи и едно видение го обля: на планината бе стъпил Иисус Христос и молеше жителите на този подбалкански градец да се обърнат към Него, за да ги благослови. Те му бяха подножие, но улисани в делата си нямаха време да обърнат поглед към превисоката планина, която бе надвесила снага върху тях.

   Салтир се сепна и видя белите облачета върху билото да се насочват на запад. В утринните часове бе валяло дъжд, а сега слънцето бавно погалваше хоризонта.

          Салтир стана от леглото, приближи се до прозореца и в душата му се разля изумление. Дъгата бе кацнала точно върху планината, като ореол. Единият й край бе в изтока, а другия - в запада.
   Салтир Вакарелски бе професор по етнология и бе дълбоко убеден в себе си, че дъгата винаги се разполага от юг към север, а сега бе стъпила на върха на Стара планина от изток на запад. Той се замисли, все пак не беше метеоролог, може и да грешеше. Полюбува се още миг на чудната гледка, погледа му обшари тези райски красоти, отвори прозореца и вдъхна от свежия въздух. Леко се замая от чистия есенен ветрец, усмихна се на нещо вътре в себе си и видимо доволен реши да пие кафе в ресторанта на хотела, в който бе отседнал...

   Закуси меланхолично, бе се отпуснал. Нямаше го софийското напрежение, тук се чувстваше като на село.

        Бе дошъл в Карлово, защото през 1992 г. България се прочу с най-много екстрасенси и гадатели на глава от населението, а този край още не бе проучен от колегите му. Салтир участваше в експертна група на Българската академия на науките, която имаше за цел да подготви доклад за премиера Филип Димитров. Какво бе станало през 1992 г., никой точно не знаеше, но освен, че в страната кипяха политическите страсти на новите демократични промени, тя, като че ли, бе обхваната и от парапсихологична треска.
   Появиха се нови лечители, които не само възкресиха спомена за отдавна забравената народна медицина, но и притежаваха енергийни способности, непознати преди това. Други пък проведоличаваха информация от извънземен разум. Естествено, че в това ново начинание, се включиха и много шарлатани, но очевидно бе, че от много страни, се засича едно и също послание.
    То вече бе формулирано от експертната група, макар и само на ниво хипотеза, а и с изричната уговорка, че това в никакъв случай не е научна хипотеза, а само общ извод, на базата на емпиричен материал.
   Както и да е, посланието, изглежда, имаше три пункта: планетата Земя е пред екологична опасност, България е богоизбрана земя, Бог е в България.

   Може да си представите теоретичния скептицизъм около това ново явление, но етнолозите, а проф. Салтир Вакарелски бе такъв, винаги са вярвали, че народа е носител на особена мъдрост.

Из романа на Кирил Милчев "Тайнството на Розовата долина", изд. "Лице", С., 2007