През октомври 2003 година посетих служебно Атина.      Бях поканен на разноските на една международна парламентарна организация, в която от 1997 година България не бе вземала участие. Това бе учредената през 1993 година в Атина Международна парламентарна асамблея по православие (МПАП). Носех официално писмо от председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, в което бе написано: „С настоящето писмо бих искал да Ви информирам, че г-н Кирил Милчев – народен представител от парламентарната група на Националното движение Симеон Втори и зам.-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, е определен за член на Комисията по биоетика към Международната асамблея по православие.“

         Бе адресирано до председателя Виктор Зоркалцев и носеше дата 10 октомври 2003 година.

         Малко история!

         Още през 1993 бях чул от Филип Димитров, че той говори с неприязън за нещо, което наричаше „православна ос“.

         В България и досега се смята, дори сред някои депутати, че Международната парламентарна асамблея по православие е рожба на руските интереси. Истината е, че идеята е на група гръцки депутати, които на една международна конференция „Православието и новите европейски реалности“ още през лятото на 1993 година в град Ормилия, Северна Гърция, обсъждат с депутати от 14 европейски държави възможността за създаване на нещо като нова европейска комисия. По това време демократичните промени са вече факт в Източна Европа, където преобладава православието, и Гърция усеща, че в Европа се създават нови реалности. Тя е единствената страна, член на Европейския съюз (тогава още общество с икономически цели), и бърза да заеме лидерски позиции сред новите демокрации. Те всички според Гърция са част от една култура, която в МПАП се нарича„поствизантийско духовно пространство“.

            Русия се включва през 1994 година при учредяването на МПАП в Атина.

         След конференцията от 3 юли 1993 в Ормилия, на учредяването през 1994 година в Атина са поканени: Белорусия, България, Грузия, Кипър, Латвия, Литва, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Естония и Югославия.

             Гърците лансират своята идея в европейски организации като Парламентарната асамблея за сигурност, Европарламента и Европейската комисия, откъдето искат подкрепа за новото международно политическо движение. Те обръщат внимание, че това е важна част от европейската интеграция между Запада и Изтока.        Очевидно, бидейки икономическа част от Запада, през 1993 Гърция решава да заяви себе си като духовен лидер на Изтока и така да съдейства за случването на европейската интеграция. Русия пък, която има по онова време все още пресни връзки с повечето страни учредителки, демонстрира през 1994 година в Атина, че няма да е „второ лице“ и ако не е „първо“, поне ще е съпредседател на новата организация. Така и става.

         В МПАП има двувластие между председател (Русия) и генерален секретар (Гърция).

         Двата поста имат равни правомощия.

         Седалището на новата организация е в Атина. Русия пък, за да засили своята роля, създава в началото на 1995 година Фонд за единство на православните народи. Една организация с попечител руския патриарх Алексий II, която държавата финансово обезпечава, за да може фондът да раздава ежегодни награди на духовни и светски лица, а така също да провежда научно-политически конференции по цял свят.

         Фондът за единство на православните народи, чийто президент е проф. Алексеев, се опитва още от своето учредяване да се „прилепи“ към Международната парламентарна асамблея по православие. Гърция, за да „демонстрира“, че богатият фонд не е структура на МПАП, много често бойкотира и не участва в конференциите, които той ежегодно прави. С две думи, за да стане ясно, фондът е една типична „руска прегръдка“. Оттам са готови да дадат много пари на МПАП, но Секретариатът в Атина постоянно отхвърля подобен род спонсориране и смята, че МПАП трябва да се издържа от членския внос на държавите участнички. Обаче освен Гърция, Русия и Кипър останалите правят минимални вноски, а някои (като България) въобще се ослушват.

         След 1996 година, когато в началото на 1997 година идват парламентарното мнозинство на СДС и правителството на Иван Костов, България явно смята, че Международна парламентарна асамблея по православни въпроси не я интересува, и не изпраща представители до 2003 година. Последният представител от 1996 е г-жа Елисавета Миленова, на която фондът прави предложение да оглави неговото регионално бюро в София.

         Така обществеността в нашата страна знае, че има някакъв руски Фонд за единство на православните народи, но не знае, че той не е едно и също с една международна организация на депутати, която от 1994 обсъжда актуалното значение, което трябва да има православието в обединена Европа.

         България не участва в този дебат и когато аз през октомври 2003 година бях приет в Атина от гръцкия депутат Н. Кацарос, той ме попита: – Защо страните от собствените си православни културни проблеми? Не ви ли интересуват въпросите за културната идентичност на нова Европа?



Откъс от книгата:

Аз съм западногерманец.

си пригодил епизод от книгата ти за пост тук, поздравления...

Каква нова роля отреждат на православието в Европа и света? При този наплив на азиатски религии, секти и популации, ще има ли място и за православие?

Още след ''демоничните'' промени от 1989г. в България по различни поводи се провеждаха разни политоложки форуми в които се анонсираше върху определение на Р България. Тъй като тя вече не е страна на войнстващия атеизъм и съветизъм й се предлагаше в коя цивилизационна група да се прилепи.
Тъй като актуално действащия български псевдоелит съставен от педерасти и синковци и внучета на номенклатурата от преди 1989г. не поиска страната да се определи като Източно Православна.
Реши се отгоре България да бъде закачена за Локомотива на Западната цивилизация.
Затова и представителите на българите в Европа ще бъдат само католици, като Кунева или протестанти .
Гърците отдавна с малки изключения - техни десни сили , отдавна са въвлечени в Западния проект.
Към Руския проект остава само Белорусия .
Тепърва ще се разгарят битките за Украйна, Молдова и Грузия.

Темите които се разглеждат в Парламентарната асамблея по православие са наистина доста интересни. Една от тях е каква ще е всъщност новата идентичност на Европейския съюз? Тази идентичност не може да се основава само на икономическа основа, а изисква и културна такава. Знаете колко изнервящ беше дебата дали да се включи в новата европейска конституция член за християнските корени на Европа. Тук католици и православни действаха общо, макар и неуспешно... Много от другите теми са също актуални и засягат въпроси за биоетиката, генното инженерство. Определено може да се каже, че изявленията по тези теми на Българската православна църква, не са някакво собствено синодално решение, а имат източник именно при решаването на тези теми в Асамблеята...

разсъждаваш прекалено конфенсионално; какви източно-православна и западна цивилизации ти се въртят в главата, имам чуство че проектираш стари реалности от Желязната завеса върху новата политическа действителност в Европейския съюз. Това е нашият цивилизационен избор - ЕС...

Нищо не сте ми разбрал от поста. Писах ви, че са питали псевдоелита дружинните,батета и какичките мутри и педерунгели къде искат да бъдат.

Това е вашия избор.
На президентите ВИ с КОНСКИТЕ ЗЪБИ!
Ние православното стадо скотове никога няма да го приемем.
Вие ще изчезнете, ние ще останем.
Ферщейн?!!??

и ще направи ли ПРАВОСЛАВНА ОС с Москва?????

оценките тук и на гласувалите чрез фейсбук...

Няма да има православна ос с българско участие,няма да има и ислямска,(защото ние сме включени и в такъв план).А какво ще има ще ви кажа като му дойде времето! Ако не ми вярвате питайте бившия председател на НДСВ...А такива като г-н Милчев никога нищо не знаят докато не им каже някой.