Несъмнено е, че именно Прокопий Кесарийски въвежда през VІ в. етнонимът „утигури”, а след него Агатий, Менандър и Теофилакт го използват, заемайки го от Прокопий.
Но Менандър, който е изключително фактологичен и ползва данни от докладите на византийски посолства, съобщава, че дори тюркския военачалник Турксанф ги е наричал „утигури”. Менандър дори дава сведение, че „владетел на утигурите” по това време бил Анагей, васал на тюрките (фр. 45). От друга страна, Турксанф никъде не споменава името „кутригури”, а нарича съюза мужду аварите и тях – „вархони”, откъдето става ясно, че аварите са „вар”, както пише по-късно и Теофилакт, а хони са кутригурите. И все пак, Менандър, във връзка с аварското убийство на вожда на антите, споменава за Котраг, който дал тази идея на аварския каган Боян.
И така, при Менандър имаме една интересна поредица: той пише за авари, кутригури и утигури, разграничавайки ги, във връзка с посолствата на аварския каган Боян до Юстин ІІ.
От друга страна, Дисивул (= Истеми) се заканва на избягалите на запад в Панония „авари”, според Менандър.
От трета страна, става ясно, че аварите и тюрките не са знаели за територията на запад по Причерноморието и за това, че от Панония на юг при Дунав е северната граница на Византия, т.е. аварите са заведени там от кутригурите. Менандър дори упоменава, че аварите, които дезертирали от тюрките и избягали в Панония, били 20 000, а кутригурите, които са ги завели там – 10 000.
Утигури и алани се противопоставили на тюрките в Предкавказието и Приазовието през 565 г., но приели васалство, преразказва Менандър.
И още нещо важно: Менандър, заемайки данни от все същото византийско посолство при Турксанф разказва, че последният направил кръвна жертва, убивайки ритуално, не няколко „кутригури”, а няколко „уни”, т.е. това потвърждава как са били наричани „кутригурите” от тюркския водач.
Ако искаме да разберем дали Агатий, Менандър и Теофилакт употребяват името „кутригури и утигури” само по книжен път, заемайки го от Прокопий, се оказва – на основание на речта на Турксанф, - че кутригури и хони (хуни), са взаимозаменяеми имена, докато утигури, се използва еднозначно.
Но, Прокопий също в „Тайната история”, се отказва от името „кутригури”, което е употребявал дотогава в съчиненията си и ги нарича само „хуни”, визирайки враговете, които нападат Византия по времето на Юстиниан І.
Така при Прокопий се получава една доста интересна генеалогия: произходът на хуните е кимерийски, но след това двама братя Кутригур и Утигур се разделили на две племена, които носили техните имена. Тези две племена нападнали на запад от Меотида (Азовско море) готите. Понеже те извършват това общо, Прокопий даже пише, че кимерийци нападнали готите. След края на централно-европейската хунска империя на Атила, утигурите и кутригурите заемат различни територии. Утигурите се върнали на „старите места” на изток от Дон, „за да владеят сами”, а кутригурите заселили местата от Боспор до Херсон (дн. Севастопол). Както виждаме, кутригурите се настаняват върху завладени хунски земи, докато утигурите, според Прокопий, се върнали на древната си земя.
„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”.
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.
След това Прокопий уточнява още, че по негово време кутригурите живеели на запад от Дон. „ Ако вървиш от град Боспор към град Херсон, който е разположен в приморската област и отдавна е подчинен на римляните, то цялата земя между двата града е заселена с варвари от народа на хуните” (пак там, ІV.5).
Загадката, която ни е оставил Прокопий Кесарийски, е необходимо да намери своето решение, защото той твърди, че и по негово време (VІ в.) утигурите, които живеят на север от кавказките сагини до Дон, са се наричали утигури, но по-същото време (555 г.) сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор поставя там „бургар”, т.е. нарича ги „българи”.
Теофан в своята хроника от ІХ в. вече не знае „утигури”, а говори за „българи и котраги”.
Така става ясно, че името „утигури” е взаимнозаменяемо с „българи” и че Прокопий го въвежда в оборот не случайно и не по собствена приумица, а защото то има някаква връзка с българската праистория.
Прокопий въвежда това име „утигури” в момента, в който дава (и то за първи път) генеалогия на утигурите, която отвежда към кимерийците...
Откъде е черпил Прокопий Кесарийски през...
Защо българите не са „уногундури”?
31.10.2011 15:56
Тази каша от наименования, които идват от различнине направления на сведенията, не може да се изчисти в лутаницата на представите.Представата, че скитите и тракийците са различни народи или общности на народи с различен произход и съответно култура, не носи нищо позитивно. Описанията на Херодот на скитите, на Йорданес на готите и на Цезар на галите показват еднаквост на религиозната система и на начина на живот на тези народи. Сведенията на Прискус за бита на хуните ги определя като средиземноморски земеделски народ.
Не бива да забравяме, че нашествието на Рим на Балканите и в Мала Азия е предизвикало вълни от миграции. Това вероятно е станало причина големи маси хора да избягат от Македония и Тракия чак северно от Черно море. Нека да търсим общото, което ни свързва, а не да се делим на идейни групички. А тя, истината, лека полека ще се покаже..
КОГА ХУНИТЕ СА БИЛИ СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОД, ТИ ДА НЕ СИ СЕ ОТРОВИЛ С ГЛУПОСТИТЕ НА ГАНЧО ЦЕНОВ?
ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ИЗРЕЧЕНИЯ ПОКАЗВАТ, ЧЕ ВИЕ СМЯТАТЕ, ЧЕ ИСТОРИЯТА СЕ СЪЗДАВА ЕДВА ЛИ НЕ ЧРЕЗ РЕФЕРЕНДУМ, И КОЙТО НЕ ДАДЕ ГЛАСА СИ ЗА "МАРГАРИТ" Е....Ако не съм Ви разбрал правилно, извинете...
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ