Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2011 13:06 - Волжко-българските летописи за българите... Кои са карабългарите ...
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 20348 Коментари: 43 Гласове:
7

Последна промяна: 20.10.2011 13:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

"Между земята на печенегите и земята на българския Есгел, лежи първият от краищата на маджарите”
Ибн Русте (Х в.)
„ Знай, че така наречената Кара - България може да воюва с хазарите”
Константин Багрянородни (Х в.)

    През  Х в. в трактата си „За устройство на империята” (гл.12) византийският василевс Константин Багрянородни съобщава само в едно кратко изречение за наличието на народ „кара българи” („черни” на тюркски език). Той не ги отъждествява нито с българите, които след 680 г. имат своя държава в Мизия, нито с българите в пределите на Хазарския каганат.

      Кои са тези кара-българи?

      Изворите  се оказват изключително оскъдни за тях. От византийските летописи не можем да научим нищо повече, от краткото изречение (гл. 12) в „За устройство на империята”. Но затова пък откъслечни сведения за тях има в западните ранносредновековни анали.

      Самият  термин „кара” доскоро бе превеждан само чрез турската дума „черен”, но волжко-българския летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” съдържа текст, който изрично уточнява, че хуно-българската дума „кара” е имала значение „запад”.

      „Западните българи (...), които останали под зависимостта на аварските хакани, започнали да се наричат Кара-българи, т.е. западни, а не черни, както смятали тюрките. Защото българите наричали запад „кара”, изток „ак”, север „кук”, а юг – „сара” или „саръ”...” ( Бахши Иман. Джагфар тарихи. С., 2005, с.21 )

      Един  от най-задълбочените изследователи на тюркската ранна история е академик В.В.Бартолд. Той обръща внимание в своите проучвания, че езика на българите и хазарите е различен от езика на тюрките и допуска, че този говор е хунски, а следи от него са съхранени в съвременния чувашки език.

      Арабоезичната средновековна историография също потвърждава, че езика на каганатските тюрки, които стават известни в китайските и византийските извори след началото на VІ в., е бил различен от езика  на българи и хазари. Арабоезичният историк и географ ал-Балхи (850-934 г.) директно пише в своя труд „Ашкал ал-билад”, че „езикът на българите е сходен с хазарския”.

      „Язык хазар, подобну языку болгар, был непонятен для остальных турок и, вероятно, был тем же языком, остатком которого теперь является чувашский.” (В.В.Бартольд. Тюрки. Двенадцать лекций по истории турецких народов Средней Азии. Алматы., 1998, с.50)


      Ако вярваме на Бартолд, че българския език се е различавал от каганатския тюркски, не би трябвало да превеждаме термина „кара българи” като „черни българи”, а точния превод е „западни българи”.

      Защо  са били „западни” и спрямо кое  са „западни”, ще уточним по-нататък.

      Друго основание тюркската дума „кара” да не бъде възприемана буквално, е наличието на хазари, които по време на юдейската религиозната реформа на Булан са били наричани „кара хазари”, не защото са с по-черен цвят на кожата, а понеже са обявени за езичници от кагана.

      С термина „кара хазари” са били наричани онези хазарски поданици, които въстават срещу Булан и отстояват старото езическо божество Кубар (арменския историк Мовсес Кагантуваци изрично пише, че хуните почитат „бог Куар”). Въстаническите центрове, които били на запад от хазарската столица Итил, наричали себе си „кубари”. В тяхното число влизали не само хазари, но и голяма част от васалните българи. За „кабари” пише в гл. 39 от „За устройство на империята” и Константин Багрянородни. Те били причина, според него, да „избухне междуособна война” в Хазария, а по-късно напуснали каганата и отишли да живеят с маджарите в Панония.

      Тук, в рамките на няколко изречения, императора-историк разказва за пространни събития в Хазария и Панония, които се случват в рамките  на цял век. Тоест, от началото на ІХ в. (през 805 г., според „Барадж тарих”, каган Булан предприема всеобща юдейска религиозна реформа в страната си, и вече юдейската религия не е само в рамките на каганския двор) до края на ІХ в., когато кабарите с Арпад (той е син на Алмъс, според Багрянородни; от трактата на Ибн Фадлан знаем, че към 922 г. Алмъс все още е владетел на гр.Болгар и приема посолство на арабския Халифат) се установяват при маджарите (унгарците) в Панония и
Арпад от хунската династия Дуло (според „Барадж тарих” името му е „Арбат”) става първия унгарски крал.

      За  междуособици в Хазария и „кабарско въстание” има сведение не само в „За устройство на империята” на Багрянородни, но и във волжко-българския летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”. Двата извора се допълват и изясняват събитията в Хазария по време на юдейската религиозна реформа там, която е имала силна опозиция от старото езичество, почитащо бог Кубар (Сувар, Сурва).

      Голяма  част от сведенията в „Барадж тарих” за Хазария са компилирани от един още по-стар летопис, който е от Х в. и се е казвал „Хазар тарих” (История на Хазария). Негов автор, според „Барадж тарих, е Абдула ибн Башту. Това е същата личност, чието пълно име „Абдула бну Башту ал-Хазари” е изписано от Ибн Фадлан в началото на неговите „Записки от гр. Болгар”, които той пише през 922 г.

      Според  „Барадж тарих” през 669 г. Бат-Боян, първородния син на Кубрат, приема васалството на хазарите. Той и  наследниците му са васали в Хазария, носят титлата „балтавар” (упомената от Ибн Фадлан, а така също от арменския историк Кагантуваци, който пише, че това е „сан алиптувар”) и владеят номинално върху пост-кубратовите българи, които стават поданици на Хазарската империя.

      Балтаварския  васален административен център на българската династия Дуло е бил  в гр. Боспор (Башту) на Кримския полуостров (Джалда).

      През 765 г. български васал-балтавар, по родословната линия на Бат-Боян, бил Тат-Утяк.

      Той имал по-малък брат, чието име  е Тат-Угек.

      Тук е мястото да се върнем към „кара  българите”, не само за да очертаем тяхната географска територия, но и за да внесем яснота какво се случва още от 619 г., когато Орган решава българите-кутригури да се отделят ат Авария и да създадат своя държава.

      Но  преди това трябва да кажем, че историческото  явление „западни българи” води своя произход още от пост-атиловите хуни, които в периода 455 г. – 465 г. се преселват от Панония в земите около р. Днепър .

      Данни за това преселение дава готския историк  Йордан, който пише своята хроника  през 551 г.

      След  убийството на първородния син на Атила (ум. 453) Елак през 455 г. от гепидите при р. Недао в Панония, вторият син на Атила Денгиз поема властта над всички хунски народи, останали верни на империята на Атила. Те са изброени от Йордан: „... кралят на хуните Динтцик (чети Денгиз – бел.м.), син на Атила, събра около себе си онези немного (народи- бел.м.), които останали все още под неговата власт, а именно ултзинзури (чети ултинзури- бел.м.), ангискири, битугури, бардори.” Списъка на Йордан е непълен, от Прокопий знаем, че сред тези народи са били и утигурите. А навярно и други.

      Неслучайно  ултинзури са на първо място. Именно този народ по-късно става известен с етнонима „хотраги” (кутригури, котраги). Той се преселва от Панония към р. Днепър (Йордан) след 456 г., като крайна дата на проточилата се бежанска вълна е 465 г. Територията на разселването му е от региона на северна Добруджа (северния ръкав на Дунав р. Серег; този регион византийските географи именуват „Малка Скития”) до р. Днепър. Йордан изрично упоменава р. Днепър като място на преселението от Панония.

      През 465 г. третият атилов син Ирник  става владетел на втория по значимост  пост-атилов народ утигурите (Прокопий) и начело на тях отива на изток от Днепър, в региона на р. Дон, Азовско море и Предкавказието. Утигурите, според Прокопий, се върнали в своите стари поселища, за да „владеят сами” земята там.

      Тоест, в периода 455 г. – 465 г. се случват  две важни събития с Атиловата хунска империя.

      Първо, през 455 г. и през 456 г. гепиди и готи лишават Хунската империя от централно-европейските й територии. Гепидите саботират  империята в Дакия, а остроготите  в Панония. Тези две племена сключват договор за федерати с Византия и Рим, с което връщат без битки хунска Дакия и хунска Панония на ромеите. Западната римска империя си връща Панония и поета Сидониус Аполинарис (Panegyric on Emperor Abutus),  на 11 януари 456 година в Рим възхвалява новият западно-римски император Авитус, че е „възвърнал изгубената Панония след много поколения”. А Византия си връща Дакия.

      Но  източните земи на Хунската империя  от Мала Скития (дн. Добруджа) и Днепър до Кавказ, са съхранени. И второто важно събитие  е, че през 465 г. двамата братя Денгиз и Ирник си ги поделят. Ирник с утигурите отиват към Дон, а кутригурите с Денгиз за първи път през 465 г. стават западни сънародници на утигурите.

      На  изток Хунската империя е била на 15 дни път от Персия, както пише Приск Панийски, който през 448 г. посещава лагера на Атила. Тоест, земите на Атила са стигали до дербендския проход в Кавказ. Разказът на Приск е за събития от 395 г., а още през 387 г. Персия анексира голяма част от Армения и през Ибер (Грузия) е съвсем близо до дербентския проход.

      Кутригурите се заселват между анти в региона от р. Серег (северния ръкав на Дунав при устието в Черно море) до р. Днепър... и това е причината това междуречие да е познато на Константин Багрянородни през Х в. с топонима „Атилкезе”, чийто буквален превод е „земята  на Атила”.

      През 469 г. Денгиз е убит, главата му е  изложена в Константинопол (Марселиан Комес), а кутригурите приемат властта на Ирник.

      Още през 465 г. Ирник се отказва да води западна военна политика, за разлика  от брат си Денгиз, който в периода 465 г. – 469 г. поставя военни ултиматуми на византийския император Лъв, за да бъде възстановена търговията между хуни и византийци на Дунав.

      Историческите византийски извори са засвидетелствували един много важен факт: в периода  от 469 г. (убийството на Денгиз) до 493 г., няма нападения на кутригури над Византия. Този факт е най-убедителния довод, че след 469 г. кутригурите минават под властта на Ирник и следват неговата източна, анти-персийска военна политика.

      Кутригури и утигури, които в рамките  на Атиловата империя са се наричали „хуни” (а хунски народи до 455 г. и 456 г. са също така гепидите, остроготите и мн. др.), в рамките на Ирниковата държава (просъществувала, според „Именника на българските канове”, 100 години) след 469 г. започват да изграждат обща етногенеза и се наричат „българи”. През 486 г. етнонима „българи” масово се употребява за поканените от император Зенон в Мизия пост-атилови хуни.

      Въпреки, че кутригури и утигури общо се наричат „хуни” и „българи”  след 469 г., те запазват етностното си различие и етнонимите си, а и известен антагонизъм помежду си, както  става ясно от целенасочената дипломация на император Юстиниан сред тях след 528г.

      Към 565 г. кутригурите, без утигите, сключват военен съюз с отцепниците-тюрки  от армията на Истеми, които наричат  себе си авари. Кутригурския владетел от династията Дуло има второ място в новият „вар-хонски” (Менандър) съюз, след аварския вожд, който се самообявява за каган. Втората титла след кагана е ябгу (джабгу) и тази титла е позната в дунавска България до приемането на християнството през 865 г. като „ювиги кан”. Ювиги е всъщност ябгу (джабгу) на тюркски.

      Какво се случва в Панония в периода 565-568 г. може да се научи от лонгобардския  историк от VІІІ в. Павел Дякон (Паул Варнефрид).

      В своята HISTORIA LANGOBARDORUM Павел Дякон се хвали, че лонгобардите победили най-накрая гепидите, но това станало благодарение на аварската армия.

      Две години по-късно добрите лонгобарди освободили Панония и я дали с  договор на аварите, а те се заселили в Италия.

        Павел Дякон пише, че тогава  крал на лонгодардите се казвал  „Аудуин” (гл.1), а неговия син бил „Албоин”. „Албоин встъпил във вечен съюз с аварите, които първоначално се наричали хуни, а впоследствие, по името на своя крал Авар, били наречени авари.” (гл.1)

      Албоин, според Павел Дякон, отрязал главата  на гепидския вожд и си направил от нея чаша за пир. Този ритуал, според историка, се наричал „скала” (дума, която и до днес съществува в българския език). Албоин станал крал на лонгобардите в Италия.

      Едва  ли някога ще разберем колко от ранната  аваро-кутригурска (именно кутригурите са хуни) история в Панония към 565 – 568 г. е асимилирано от Павел Дякон и е интерполирано в лонгобардската история от този период. Едва ли лонгобардски ритуал е превръщането на главата на победен владетел в обкована чаша  за пир, което прави в началото на Х в. и българския кан Крум с главата на император Никифор. По-скоро, този обред е аварски.

      От  друга страна, не трябва да забравяме, че лонгобардските крале са били винаги добре настроени към българите  и именно те в средата на VІІ в. дават прием на Алцек и хората му, отделяйки им земи за заселване около дн. гр. Неапол.

      Аварския  каган, според Менандър, се казвал Боян. Хунският пълководец от 400 – та година Улдин (Зосим, Созомен) е носил име-прозвище. Лонгобардския крал се е казвал, според Павел Дякон, Аудуин. Етнонимът ултин (Багрянородни), ултинзури (Йордан) е външно наименование на етноса, който се самонарича „бояни”. Очевидно това външно наименование на бояните, е утигурско, понеже то е познато и в „Барадж тарих”, като Аудан. А така също и в „Именника на българските канове”, чрез гръцката калка „Авито”(Авитохол).

      Според  летописа от ХІІІ в „Барадж тарих”, българския владетел, който сключил  съюз с аварите, се казвал Боян. Това е последния владетел на Ирниковата държава, който към 565 г. е вече васал  на Истеми. Този последен български владетел Боян, според летописеца, е дядо на Орган. При сключване на вархонския съюз аварския вожд, в знак на приятелство, заел името на Боян. Бащата на Орган бил втори човек (ябгу) в Авария 15 години и Орган го наследява в аварско-кутригурската военна администрация.

      Този  аварски каган Боян (Менандър) е вероятно една и съща личност с Аудуин (ср. с Улдин, Аудан), когото Павел Дякон нарича лангобардски крал. Според „Барадж тарих” дядото на Орган, т.е. Боян, не приел името на аварския вожд, който се казвал Тубджак, а именувал така сина си (бащата на Орган). Което ще рече, че в ранното аваро-кутригурско превземане на Панония към 565 – 568 г., Боян (Аудан) се е казвал не само аварския каган, но и българо-кутригурския му заместник.

        През 617 г. Орган, според летописа „Барадж тарих”, влиза в лична дрязга с аварския каган, отношенията им стават напрегнати и братът на Орган (бащата на Кубрат и Шамо) го заменя в аварския двор, за да бъде успокоен спора.  През 619 г. бащата на Кубрат, според летописеца, вече е убит. От летописа не става съвсем ясно дали в битка или е бил отровен. „Барадж тарих” твърди, че е отровен и това може би е вярно, понеже в аварския двор не е издигнат за ябгу член на Дуло, явно кагана сам е наложил свое протеже - българин, с което по-късно заедно воюват през 626 г. в последната война с Византия.

      През 619 г. Орган вече е решил българите-кутригури  да изоставят аварите и завежда  цяла свита от своя династичен род  в Константинопол.

      За  първи път кутригурски владетел от Дуло се появява в Константинопол и събитието намира отзвук в хрониките. Цялото императорско семейство на Ираклий е включено като кръстници на хунското семейство. Владетелят от династията Дуло Орган получава титлата „патриций” и оставя племенника си Кубрат във византийската столица. Орган разкрива пред Ираклий, че кутригурите-българи възнамеряват да изоставят аварите и да създадат собствена държава, която ще е съюзник на Византия.

      През 562 г. Юстиниан сключва неизгоден  договор с Персия, само и само да бъде включено като първа точка в него (Менандър) задължението Персия да не допуска хуните да минават през дербендския проход в Кавказ и да нападат сирийските земи на Византия.

      През 619 г. Ираклий е пред прага да сключи съюз с владетелския род Дуло, който  след  488 г. винаги е подкрепял Персия. След 484 г. Ирник се жени за дъщерята на Пероз, а след 499 г. дъщерята на Ирник е  съпруга на Кавад (сина на Пероз) и майка на персийския шах Хосрой Ануширван, син на Кавад. Заберган е имал влияние над Хосрой и през 40-те години на VІ в. Теодора, съпругата на Юстиниан, както разкрива в „Тайната история” Прокопий, е написала писмо, за да търси помощта му. Заберган е внук на Ирник. Забергановата баба Воа (Малала) е баба и на Хосрой Ануширван. Заберган и Хосрой са първи братовчеди, а синът на Ирник и Воа, известен от Агатий като „Мугел”, е брат на майката на Хосрой.

      За  съжаление липсва сравнително проучване  доколко кутригурските атаки  на Заберган на юг от Дунав, са в синхрон  с персийските атаки срещу  Византийската империя по времето  на Юстиниан І (527-565).

      Ираклий през 619 г. много добре е знаел кой е Орган и въпреки, че по това време българите все още са аварски съюзници, му дава почетната титла „патриций”.

      Преминаването през 619 г. на династията Дуло към политиката на Константинопол води до две отчетливи последици.

      Аварското нападение над Византия през 626 г. се оказва последното в историята  на аварите.

      През 627 г. Ираклий превзема Персия.

      През 629 г. (според новите изчисления на календара в „Именника на българските канове”) Орган въздига Кубрат за владетел на новата предкавказка българска държава, която византийците радушно наричат „Велика България”, понеже е техен съюзник.

      Начело  на Велика България е Кубрат, от рода Дуло (Именник на българските канове).

      Летописът „Барадж тарих” разкрива, че Орган е имал само една дъщеря. Ето защо той възлага надежди на двамата си племенници, Кубрат и по-малкия Шамо (известен в западните франкски анали като Само).

      Какво се е случило през 619 г. между Орган  и Ираклий?

      Можем само да гадаем.

      За радост по-късните действия на Орган, запазени в летописа „Барадж тарих”, косвено разкриват аспекти от договорката между Орган и Ираклий. Очевидно византийския василевс е посочил, че Панония, заета от кутригури, авари и славяни, е исконна римска земя. През 620 г., според „Барадж тарих”, Орган изпратил Шамо да създаде пограничен аул на р. Днепър. Тази крепост, на основата на която израснал по-късния град Киев, носила името „Самбатос”, според трактата от Х в. „За устройство на империята” на Константин Багрянородни.

      Явно  Орган е постигнал съгласието на Ираклий западна граница на бъдещата държава България, чийто  център ще бъде в Приазовието, да е  р. Днепър. От хрониката на Теофан (в латинския превод, който през 1601 г. ползва и Мавро Орбини) става ясно, че южната граница на Велика България в Кавказ, е стигала до „Ибер” (Грузия).

      „Барадж тарих” упоменава, че Шамо получил  „голям отряд от българи, анчийци и саклани” (с. 22), т.е. имал е на разположение не само българи, но анти (прото-украинци) и славяни. Той, според летописа, създал крепостта, но не изпълнил волята на чичо си Орган. Само (Самбатос, Шамбат) продължил на запад, нахлул в Панония, победил аварите и създал своя държава в Каринтия (дн. южна Австрия), която според латинския летопис от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” просъществувала пълни 35 години.( с.129, по Асемани). Шамбат (Само) воювал на запад с крал Дагобер, „който водил война срещу Само от три страни”, пише в летописа от 871 г. (с.126).

      Остава  загадка дали военните действия на Само срещу Авария през 622 г. са част от договорката между Орган и Ираклий, за да бъде обезсилен северния, аварски враг на Византия и Ираклий да хвърли всичките си сили срещу Персия или действително Само е действал на своя глава, както пише в „Барадж тарих”.

      Асемани (ХVІІІ в.) отбелязва, че Ханзиций в т.1 на своя труд „Свещенна Германия” (с.103,104) дотолкова се възхитил на Само, че бил убеден, че не може да не е франк. Дори бил отсъдил: „той ще да е роден в село Сеногаг, намиращо се в Белгия, близо до Брюксел” (Асемани, с.129)

      Ханзиций  смело написал на с.102 от своята „Свещенна Германия”: „Славяните не били управлявани от един отделен човек, а в древни времена живеели в пълна свобода. После обаче, притиснати от хуните (чети : аварите – бел.к.м.), приели за крал Само, който бил франк, дошъл при тях за търговия. През 622 г. между славяните и аварите избухнала война, чиято причина било непоносимото за славяните иго, с което те били притиснати от хуните. Понеже в тази битка блеснала особено храбростта на Само, славяните го избрали за крал, който в продължение на 35 години (по-точно 36 години) управлявал тази държава дейно и щастливо с многобройни поражения за аварите и франките”.(с.129, по Асемани)

      Така  още от ХVІІІ в. Само „станал” франк, с помощта на Хенри Ханзиций. Държавникът  от династията Дуло, който от 622 г. управлява цели 35 години своята държава в Каринтия, Щирия и Моравия, останал в европейската историческа наука като някакъв търговец.

      В летописа от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” пише единствено, че „Само бил по род славянин”(с.126, Асемани).

      На  Асемани дължим проучването, че Само имал потомство, между имената на което се споменават... Борут, Караст...

      Името „Караст” е известно и във волжко-българския летопис „Барадж тарих”, но като „Караджар”. Според летописеца, така се казвал бащата на Айдар, последния към 825 г. (не по-рано) поел властта над българите в Хазария.

      Към 765 г. български балтавар е Тат-Утяк, както вече посочихме.

      Айдар му е внук, но не по мъжка, а по женска линия. Тат-Утяк имал две дъщери. Едната омъжил за Саксин Асанкул, от хазарския кагански род, братовчед на Булан. От брака се ражда момче, което се казва Урус.

      Другата дъщеря е майка на Айдар, тя е омъжена  за Караджар, който явно е от родословието Дуло, но по линия на Само. От запад, „Караст”. В превод нещо като „Западняк”, а не „Черньо”.

      Самият  Тат- Утяк е от рода Дуло, по линия  на Бат-Боян.

      Още през 737 г. арабски войски на Халифата навлизат в Предкавказието и завземат гр. Самандер, който се е намирал  между р. Терек и Каспийско  море. В този регион живеят бунджар  (бурджан; арабоезичния историк от Х в. ат-Табари употребява и двата етнонима за един и същ народ), т.е. българи, поданици на Хазария (в преписа на Бел`ами са „булджар”). Понеже завоевателя е налагал исляма, а те почитат бог Кубар, голяма бежанска вълна, според „Барадж тарих”, се изселва на север до р. Кама и р.Волга. Там бурджаните създават селище Мардуан. Буквалният превод е „мар” (владетел) и Дуан (Дуло, но с иранско окончание; фактически името на Дуа, е имало формите Дуло, с прото-тюркски афикс „л, ло” и Дуан с ирански афикс „ан, ен”).

      Именно  този град по-късно започнал да се нарича Болгар, според „Барадж тарих”, но името му Болгар става популярно  едва към 865 г.

      Хазарски  каган в периода 700-745 г., според „Барадж  тарих”, е „Северния каган” (Кук Куян, където „кук” е север, а „куян” е явно каган). Спорно е дали това е прозвище или лично име, понеже други арабоезични и арменски извори също посочват това име.

      „Барадж тарих” разкрива важната подробност, че Барджил става каган на Хазария  чак през 745 г., а дотогава е бил „приемен син” на Кук Куян (Северния каган). Барджил през 705 г. е натоварен от хазарския каган да контактува с Юстиниан ІІ. Барджил е син на Айбат, последния е хазарски каган след  смъртта на Бат-Боян (690 г.). Айбат се омъжил за една еврейка от гр. Бухара и именно тя е майка на Барджил и баба на Булан. Според летописеца, Барджил е бил първият хазарски каган, който при встъпване в длъжност през 745 г. се отказал от ритуала по затягане на въже и „обявил, че приема вярана на евреите” (с.29).

      Успоредно с каган Кук Куян, български васал (балтавар) от рода Дуло е Авар, който умира през 759 г.

      Към 760 г. български васал става Тат-Утяк, а по-малкият му брат Тат-Угек бил  сред кара-българите и основал  княжество Есегел. „Земята на българския Есгел”, според арабоезичния историк Ибн Русте (Х в.), граничи на запад с маджарите, т.е. с Панония, а на изток с печенегите.

      През 787 г. Тат-Утяк починал, а брат му Тат-Угек става известен на западните анали, благодарение на едно писмо на папа Евгений от 825 г., а така също за него пишат Бертинския и Мецкия аналисти. Папата го нарича „Тутунд”, а в „Бертинските анали” към 795 г. е именуван  „Тудун”.

      Към 796 г. Тутунд (Тат-Угек) успял, според проучванията на Асемани, да „отстои от Карл Велики за обитаване областта между Сабария и Корнунт” (с. 118)

      Корнунт е древен келтски град в Горна  Панония на Дунав, източно от Виена  (около дн. Братислава ). След келтите е римска муниципия и един от основните градове на провинция Каринтия. По-късно този град става известен като Ветвар, бил хунски – според Ханзиций. В буквален превод „стара крепост” (Ханзиций).

      На  юг от Ветвар, където е дн. унгарският град Szombathely, е отбелязана в Notitia Dignitatum в началото на V в. „ lanciarii Sabarienses” (occ.VІІ, 82).

      И така, западна граница на Тутунд бил Корнунт (Ветвар), т.е. на отсрещния бряг на Дунав срещу Виена и Сабария.

      Това  е западната граница на карабългарите, под командването на Тутунд.

      Топонимът „Сабария” в този регион е донесен  от хуните в края на ІV и началото на V в.

        Термин Сабария към 769 г. съществува и при Азовско море, където по същото време езичници-хазари (кара-хазари) се вдигат на бунт срещу юдейската религиозна реформа и подкрепят старото езическо божество Кубар, вследствие на което стават известни и като сабари, „кабари” (Багрянородни).

      Тоест, Сабар (Кубар, Сувар, Сурва) е хуно-български теоним и това се потвърждава от хрониката на арменският автор Мовсес Кагантуци, който директно пише, че „хуните почитат бог Куар”.

      През 805 г. Тудун изискал, според Бертинския и Мецкия аналисти, Карл Велики да го признае за каган. Асемани пише: „ Императорът се съгласил с неговите молби и заповядал на хаганът да поеме цялата власт, според техния древен обичай, както описах по-горе към 805 г. след Христа, според Айнхард и Бертинския и Мецкия аналисти” (с. 118)

      За  Карл Велики тази титла „каган”  едва ли е значела нещо, но чрез нея  през 805 г. Тат-Угек (Тутунд, Тудун) издига рода Дуло отново до нивото на каганската институция и фактически Карл го обявява за равен на хазарския каган. Условието, което приел Тат-Угек, за да бъде признат от Карл Велики за каган, било да се покръсти в християнството.

      „ През 805 г. Кабуан (чети: хаганът) отишъл при господаря Карл и хаган Абрахам бил покръстен над Фискаха” (с.118, по Асемани)

      Новото  християнско име на Тат-Угек  било Авраам (във формата Абрахам).

      Асеманий  пише: „Ханзиций стига до заключението, че споменатият владетел на хуните Абрахам не е бил по-различен от Тутунд” (с. 118)

      Каган Тутунд (Абрахам) следва административния модел на Карл Велики и към 811 г. издига трима подуправители. Единият отговарял за аварите и името му е кан Зауц. Другите двама отговаряли за славяните – Моймир и Привина (с. 118).

      Славяните на Моймир (негов син е Ростислав, който кани Кирил и Методий в Панония) започнали по името на р. Морава да наричат себе си моравци, а земята си Моравия.

      Асемани цитира Ханзиций: „ Но изглежда сигурно, че Ветвар е бил град на хуните, а  не на моравците. Защото „Вар” у  хуните означава същото, каквото у  германците е „бург”, т.е. „крепост”; същото значение на тази дума е запазено и до днес у унгарците. Вероятно селището Ветвар се е намирало близо до Дунав, откъм Моравия. Защото моравците живеели до Дунав. По протежението на реката, близо до развалините на стария Карнунт Тутунд (или Тудун), владетел на хуните, се разположил заедно със своите; и на него между другите после е писал писмо папа Евгений” (с. 119).

      „ Без съмнение – пише Асемани –  един и същ е този, който е  наречен от папа Евгений Тутунд , и този, който се назовава от Франкските анали Тудун, а също и от Бертинския аналист към 795 г.” (с.119)

      Според  Асемани, аварската държава е  съществувала от 568 г. до 799 г., а държавата  на Тутунд е наречена в писмото  на папа Евгений до него от 825 г. официално  с името Хуния.

      Така  Тат-Угек се явява последния владетел от династичния род Дуло, който се опитва в периода 796 – 825 г. да възкреси старата атилова хунска държава. Неговата намеса в региона на залязващата след 622 – 626 г. Авария, е предшествана от политиката на баща му, останал известен във волжко-българския летопис от ХІІІ в. с прозвището Авар.

      Преди да предадем съдържанието на писмото  от 825 г. на папа Евгений ІІ до Тутунд и Моймир, е необходимо да се върнем към изясняване на въпроса с карабългарите...

      През 825 г., след Тутунд, български владетел от рода Дуло става Айдар, внук на Тат-Утяк. Именно политиката на Айдар демонстрира, че в пределите на Хазария членовете на българския династичен род още след 669 г. (превземането на Велика България от хазарите) са васали и носят титлата „балтавар”, докато на запад от границата на Хазария, в земите на Кара-Българ, същият владетел действа като независим управител. Чичото на Айдар, т.е. Тат-Угек (Тутунд) става през 805 г. каган Абрахам, след като приема християнството, признат официално за каган от Карл Велики.

      Летописецът на „Барадж тарих” изключително прецизно и точно именува българските  васали с титлата „балтавар”, има  само едно изключение. За Айдар, който  е наречен „каган”. „Абдула ибн Башту в своята „Хазарска история” пише, че майките на хаканите Айдар и Урус били родни сестри...”(с. 41)

      Като  вече посочихме, едната дъщеря на Тат-Утяк е омъжена за Саксин Асанкул от каганския династичен род. Техният  син Урус, както ще разкажем след малко, действително става каган  на Хазария.

      Но  причината Айдар да е наречен каган през Х в., когато Абдула ибн Башту пише своята „Хазарска история”, несъмнено се корени в политиката на чичо му каган Абрахам (Тат-Угек, Тутунд) и Айдар има титлата по негова линия.

      Да  проследим събитията хронологично.

      Летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих”, на основата на летописа от Х в. „Хазар тарих”, разказва, че през 765 г. българския васал Тат-Утяк омъжил едната от дъщерите си за Саксин Асанкул, братовчед на тогавашния каган на Хазария Булан. „ Тя родила на мъжа си син Урус”. (с. 31).

      Към 805 г. Асанкул „категорично отказал да приеме юдейството дори привидно и бил зверски убит заедно с баща си и жена си от обезумелия хаган”(с.31), т.е. от Булан.

      Урус  бил отведен в Крим, където по това време управлявал Тамян, син  на Тат-Угек. Между другото, неговото християнско име (Дамян) потвърждава, че по това време и той, заедно с баща си, приема християнството от Карл Велики.

      След  смъртта на каган Булан, на хазарския  трон за кратко е неговия син Вениамин, а след това трона поема по-малкият  брат, чието юдейско име не е запазено в „Барадж тарих”. Летописът го именува с прозвището „Карак” (опак човек, карък).

      Урус  от Приазовието също предявява претенции  към каганския трон, около него се групирват кабарите, т.е. онези  поданици на Хазария, които са готови да воюват, за да запазят старата си езическа вяра в бог Кубар (Сувар, Сурва). Те вдигат бунт и Урус го оглавява. Той се обръща към 825 г. към Айдар, който наследява балтаварския трон на Дуло, по линия на дядо си, първородния Тат-Утяк ( т.е. с основание можем да предположим, че писмото на папа Евгений до Тутунд от 825 г. е в завършека на живота на Тат-Угек, каган Абрахам; по-малкия брат на Тат-Утяк ).

      Българският балтавар в Хазария има само ограничена гвардия, но Айдар се възползва от наследството на чичо си и довежда от Кара-Българ карабългарска и антска конница. Урус побеждава Карак, битката от 825 г. е описана не само в „Барадж тарих”, но и от ал-Гарнати.

      Урус  става каган на Хазария. Към 839 г. каган с името Урус (Рос) е упоменат в „Бертинските анали”. Явно това е кагана, който с помощта на византийски майстори построява гр. Саркел на Дон.

      И така, пред нас се изяснява следната картина. Велика България на Кубрат е  стигала до северния ръкав на Дунав. През 669 г. хазарите превземат по-голямата част от земите на Велика България, но Хазария никога не е стигала на запад от Днепър, т.е. още оттогава българите в Хазария наричат останалите свободни на запад около Днепър земи, с термина Кара-Българ, а събратята си – карабългари.

      Читателят може да установи, че в „Барадж тарих” има неяснота около териториите на Кара-Българ. Причината е, че след 865 г. волжките българи в гр. Болгар вече наричат „Кара-Булгар” и Приазовието, т.е. земята, където до 865 г. е бил административния център на българския балтавар. Под влияние на историческия труд от 922 г. на Ибн Фадлан, българските земи около Днепър стават известни на арабоезичната историография като Аскал (Есгел, Исгел, Ишкел). В „Барадж тарих”, писан през ХІІІ в., летописецът следва също арабската историческа школа, ето защо има анахронизъм, когато летописа твърди, че Тат-Угек създал „княжеството Есегел”.

      Това, което прави Тат-Угек след 760 г. е, че оказва помощ на новите заселници  от Самандер на Волга и Кама, които  създават там гр. Мардуан (бъдещият, чак след 865 г. гр. Болгар) и, както пише летописа, „подчинил Мардуан” (с. 30) на своето княжество, което в писмото от 825 г. папа Евгений нарича „Хуния”. В случая, е важно да се отбележи, че връзката между гр. Мардуан на Кама и Волга и държавата на Тат-Угек, се запазена дори към 922 г.

      През 922 г. посолство на арабския халифат  посещава гр. Болгар и балтавар Алмъс. Секретар в посолството е Ибн  Фадлан, който пише „Записки” (Рисала). В гр. Болгар Фадлан разбрал, че Алмъс е „малик” (цар) на „ас-сакалиба” (славяните). След това пише, че управителя на Аскал (Есгел; чети а.с.-к.л.) е подчинен на Алмъс, владетеля на северния град Болгар.

      Този  откъс от „Записките” на Фадлан е предизвикал доста спорове  в историческата литература, но никой  не е обърнал внимание, че „земята на българския Есгел”, както пише през Х в. Ибн Русте, се намира не на Волга и Кама, а граничи с Панония. На същото място, карабългарите живеят с анти и славяни, както става ясно от трактата „За устройство на империята” на К.Багрянородни, който нарича карабългарите „ултин”, което ще рече, че това са старите кутригури. Едва през Х в. от трактата на Багрянородни става ясно, че „ултин” е народа, който командва Денгиз и който е наречен през VІ в. от Йордан „ултинзури”. Много по-късно, когато Киевска Рус се раздробява, там е княжество Галидж (Га лич).

      Във всеки случай името Аскал навлиза  в арабската историческа школа, благодарение на „Рисала” на Ибн Фадлан и произхожда от „ас-сакалиба” (славяни). „А.с.-к.л.” са упоменати от Ибн Русте и Ибн Даста като един от „трите вида българи”, заедно с „б.р.сул” и „б.л.к.р.”

      През 922 г. за Ибн Фадлан е било много  важно да именува своя домакин  в гр. Болгар с титлата „малик” (цар), но много добре е знаел, че гр. Болгар е васален на Хазария. Същевременно Ибн Фадлан научава, че Алмъс има владение и извън Хазария, на Днепър до Панония. През същият Х в. Багрянородни уточнява, че „ултин, древляни и лензити” са разположени на територия от „четири дни път” между печенегите в степта и унгарците в Панония. На юг пък, те били на „половин ден път”, според Багрянородни, от дунавска България. Багрянородни не ги смесва и именно това е причината да разделя дунавските българи от държавата, която в гл. 12 нарича  „Черна България” (Западна България, Кара-Българ).

      Това  княжество, именувано през Х в. от арабоезичния историк Ибн Русте (и неговите компилатори Бакри, Гардизи..) като „земята на българския Есгел” е под властта на волжко-българския владетел на гр. Болгар и понеже той е доста далеч оттам, се ръководи от негов подчинен управител, когото Ибн Фадлан нарича с прозвището „Аскал”.

      През 922 г. Ибн Фадлан, разбирайки за това независимо от Хазария волжко-българско  княжество, където „ас-сакалиба” (анти и славяни) са мнозинство, смело написва в трактата си, че владетеля на гр. Болгар Алмъс, е „малик на ас-сакалиба”. Така успява да издигне важността на посолството, в което участва и да направи балтавара (васала на Хазария) Алмъс (който като мюсюлманин приема името на самият халиф) „малик”, т.е. независим цар.

      Остава  да изясним още нещо.

      Какво се случва към 855 г.-865 г., че се налага старият приазовски български административен център на рода Дуло, който е бил в гр. Боспор (дн. Керч), да бъде преместен на север чак в гр. Мардуан на реките Кама и Волга, откогато и града носи името Болгар? Както казахме, това е причината васалните българи на Хазария да станат известни в историята като „волжки българи”, а цялата територия на запад от гр. Болгар, да бъде наричана в летописа „Барадж тарих”, с топонима „Кара-Булгар”, което създава грешното впечатление, че така е било и преди 865 г., до когато кара-българи са били наричани само българите на запад от хазарската граница. След 681 г. аспаруховите българи в Мизия също не са вече „кара-българи”...

      Ще  се наложи, в интерес на яснотата, да повторим някои детайли.

      Хазарският каган Булан, чиято баба била еврейка от гр.Бухара, решил да приеме юдейската вяра след средата на VІІІ в.

      През 805 година Булан, който вече няколко  десетилетия провеждал новата религиозна реформа в Хазария (според летописа „Барадж тарих” Булан бил 40 години на трона като каган), изискал от братовчед си Саксин Асенкул да приеме новата вяра.

      Саксин, по чието име след 969 година българите  ще нарекат гр.Саксин на делтата  на река Волга, имал от българката син, чието име било Урус.

      Саксин  отказал на Булан и бил убит, заедно с баща си и жена си от „озверелия каган”, както пише в „Барадж тарих”. Тези откъси автора е компилирал от летописа от Х век „Хазар тарих” на Абдула ибн Башту.

      Урус  се спасил като избягал в гр. Башту (гр.Боспор, дн.Керч), където бил васалния административен център на българския балтавар.

      В периода 825 година – 855 година български  балтавар бил Айдар.  Неговата майка и майката-българка на Урус, която Булан убил заедно с баща на Урус, били сестри. Майката на Айдар, която също е дъщеря на българския васал Тят-Утяк, е съпруга на „Караст”, който явно от родословието на Шамбат. В „Барадж тарих” бащата на Айдар е наречен „Караджар”.

      Урус, след като избягал на Боспор, решил  да активизира езичниците-хазари (вярващите в старото божество Кубар) и на много места се вдигнали религиозни бунтове, които прераснали във „кубарско” въстание.

      Булан умрял близо до река Кубан, според летописа „Барадж тарих”, по време  на наказателен поход срещу кубарците-езичници и бил заменен от сина си Венеамин. Той останал обаче малко на трона и на негово място се възкачил брат му, чието еврейско име летописа не помни, понеже бил известен с прякора „Карак” (опак човек, карък).

      По  това време Урус, като член на каганския  династичен род, решава да воюва за трона, явно разчитайки на езическите религиозни чувства на голяма част от хазари и българи. Той привлича на своя страна Айдар, който събира за Урус войска от кара-българите и антите. С помощта на тези конници през 825 година Карак е победен.

      Откъс от тази битка е бил запазен в съчинението „История на България” (”Болгар тарих”), което през ХІІ век андалузкия географ ал-Гарнати пише, че е чел в гр.Саксин. Той преразказва с интерес битката, в която участвал и един мюсюлманин, в труда си ал-Му"риб ан ба"д аджаиб ал-Магриб , открит през 1953 година в Мадрид от С.Дублер.

      Хазарският  военачалник се оправдава за загубата пред кагана с мотива, че не са очаквали да дойдат българи на врани коне и със знамена.

      Това  е конницата на кара-българите  и на антите.

      Според  летописа „Барадж тарих”, Айдар заявил на своите командири, че ако Урус стане каган, Велика България ще бъде освободена без да се воюва с хазарите, по мирен път. Очевидно такава е била уговорката с изгнанника Урус, но нещата се променят, когато той става каган. „Урус все пак запазил своята държава от разпадане”, пише летописеца. „Айдар силно подценил Урус”, четем там255.

      Каган Урус временно спрял разпространението  на юдейската вяра в Хазария и  е напълно естествено, че през Х  век каган Йосиф не споменава  за този каган-езичник в писмото си до Хасдай ибн Шапрут.

      След  Урус на трона стъпил Манас, сина на Карак, според летописа. Манас е упоменат и от Йосиф, като „Манасий”. Той продължил делото на Булан и юдейството отново станало държавна религия.

      В Хазария, според източниците, реалната административна и военна власт била в ръцете на помощника на кагана, който бил наричан „шад” (а така също е наричан и „бег”).

      По  времето на Манас шад бил Иляс.

      Той бил изключително хитър държавник  и пръв решава, че Хазария трябва да се освободи от силното васалство на българските балтавари.

      Иляс  разработва коварен и същевременно гениален план как да скара синовете на Айдар, първородния Шилки и  брат му Лачин.

      Докато  бил жив Манас министъра Иляс не успял да прокара идеята си, но след като каган станал Исхак, сина на Манас, ръцете му били развързани, разказва летописа.

      Планът  на Иляс е уникален, той няма аналог в средновековното държавно строителство и заслужава специално изследване.

      За  да се отърве Хазария от силния васален  български административен център в Приазовието, откъдето балтавара, както става ясно по времето на Айдар, може да мобилизира кара-българска и антска конница (с което изненадващо да допълва ограничената от кагана васална българска  гвардия), Иляс решава да бъде създадено на Кримския полуостров независимо княжество, което да е сателит на Хазария.

      Иляс  предлага на Лачин да го оглави, давайки  си сметка, че законният балтавар, първородния  брат Шилки, ще остане без административен  васален център.

      Лачин се поддава на провокацията и Иляс го обявява за княз на „Баштуйската и Уруската области”257.

      Княжеството, според летописа, било наречено „Рус с център Башту”258. Това е град Боспор, а не Киев, независимо, че волжките българи по традиция са наричали и Киев с името Башту, понеже Шамбат, градоначалника на град Башту (Боспор, дн.Керч), по времето на Кубрат, е фактическия основател на първата крепост (Самбатос, според Константин Багрянородни), от която изниква по-късния град Киев.

        Шилки се скарва с брат си  Лачин, но не воюва с него, защото няма как да оправдае военни действия срещу собствения си народ, който неочаквано за един ден е станал независим в това креатурно княжество.  То не включва всички български васални земи, а само онези в Крим, където е административния център град Башту (Боспор).  Фактически, единствения изход от политиката на Иляс, е Шилки да бъде оставен без васална столица и тази дипломация през 865 година успява. 

      Шилки пребивава временно при кара-българите, а след това отива на север, при  реките Волга и Кама, където още през VІІІ век преселници бурджани от гр. Семендер са основали град Мардуан. Шилки през 865 г. се установява там с администрацията си и оттогава този град започва да се нарича Болгар.

      „Така вследствие метежа на Лачин – пише летописеца от ХІІІ век, който живее във Волжка България – престанала да съществува единната държава Кара-Булгар”259.

      Всъщност, за волжките българи от гр. Болгар след 865 година, цялата пост-кубратова българска територия (в това число васалната на Хазария, а така също независимата на кара-българите при Днепър) става „Кара-Булгар” (западна Булгар).

      Тук е мястото да споменем, че балтавар Шилки е бил не по-малък държавник  от Иляс.

      Последният  се е надявал, че Шилки (който е династичния и законен васал на Дуло в Хазария) ще напусне хазарските предели и ще остане при кара-българите на Днепър (това княжество е известно от арабските историци като Аскал, Есегел, Ишигел).

      Така  единствения династичен представител на Дуло в Хазария остава Лачин, а  той е ограничен в собствено  малко кримско княжество и следователно огромна част от българите и българските земи в Хазария губят васалния си статут.

      Васалството се дава на династията, а не на народа.

      Докато  балтавара им е там, те се самоопределят  спрямо него.  Лачин априори не може да има претенции да е опекун на българите в Хазария извън сателитното княжество на Кримския полуостров. Нали затова точно Иляс му е дал собствено, независимо княжество, своего рода като Свазиленд днес, вътре в Хазарския каганат.

      Шилки е осъзнавал опасността от хазарската политика и предприема рискован, но далновиден ход.

      Той най-неочаквано остава васал и премества  адмивнистративния си център чак  на Волга и Кама. 

      Град  Болгар става най-северния търговски  град. Търговците в град Болгар стават единствените посредници в света на южни, западни и източни стоки за северните народи и същевременно единствените посредници на северните стоки за юга, изтока и запада. По Волга шлеповете са стигали от гр. Болгар за 15 дена до делтата на реката в Каспийско море, където е хазарската столица Итил.

      Хазарите  са живяли, както пише Йосиф в  писмото си до Хасдай ибн Шапрут, в тучни поляни, овощни градини  и лозя.

      Българския  васал Шилки яде мед, за да издържи  на студа на север и гледа прословутите бели нощи през зимата, но устоява.

      Волжките българи строят градове, приемат исляма, обединяват много други етноси около държавното име „българи” и въпреки, че в историческата наука падането на Хазария към 969 година е приписано на руския княз Станислав, се оказва, че в началото на ХІІ век за ал-Гарнати пристанищният град Саксин, който е на делтата на Волга (до дн.руски град Астрахан), е всъщност български град. В центъра му живеят българи, които са дошли от градовете Болгар и Сувар, а в периферията имало шатри на огузите, които живеят номадски и родово-патриархално, както през 921 година (според Ибн Фадлан), така и в началото на ХІІ век (според ал-Гарнати).

      Българският град Саксин е крупен търговски, административен  и морски център до идването на монголите-татари през ХІІІ век, когато града го сполетяват две бедствия.

      Освен вражеската монголска вълна от северо-изток, се случва и природен катаклизъм. Каспийско  море от Х век увеличава нивото си, а през ХІІІ в. достига най-значимия прилив и оформя ландшафта при  устието на Волга във вид, който  ни е познат и днес. Огромни пост-хазарски територии, хвалени през Х век от Йосиф като зеленчукови и овощни градини, са погълнати от морето...

      Според  Гумильов, който специално проучва  този проблем, е потънала територия  колкото Нидерландия. Очевидно това не е бил единен материк, а огромен брой острови. Най-голям от тях може би е „о.Грав”, чието име „Арменската география от VІІ в.” компилира от Птоломей. Според арменския историк, Волга имала „70 ръкава”,  като явно голяма част от тях са минавали през о. Грав, защото, според летописеца, „след острова те отново се съединяват и впадат в Каспийско море”.

      В завършек остана да предадем съдържанието на писмото на папа Евгений ІІ от 825 г. до Тат-Угек (наречен от папата „Тутунд”). То е изпратено до църковни деятели и до „князете Тутунд и Моймир, и до знатните, войската и народа на Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия” (с. 116, по Асемани)

      „ Поради желанието за спасение на душите ви, най-скъпи во Христе синове, когато чухме за покръстването ви в християнската религия и за преуспяването на светата вяра и на делата ви, ние бяхме обхванати от върховна радост и ликуване. Вестоносец на тази желана вест беше достопочтенният Уролф, архиепископ на светата Лавреакска църква и пресвят наш брат, а ваш духовен баща, който чрез своята света проповед ви е създал като деца, осиновени от Бога. И така той, идвайки на доклад в храма на Апостолите, ни препоръча да подкрепим създаването на новата църква с нашата апостолическа благословия, която е учредил да бъде управлявана по католически.(По това време още няма разделение между Константинопол и Рим в църковно отношение, така че тук се говори за общоцърковен обред – бел.К.М.) У тях отдавна, още по времето на римляните и гепидите, както става ясно от неговото изложение, в седем епископски области техните предшественици са получили епархии със свое митрополитско право. Според това право и тоя закон споменатият предостоен в Бога архиепископ е поел задължението като евангелски сеяч сам той да засее дълго (Под „дълго” явно трябва да се има предвид от около 568 г., когато земята е взета от гепидите и е аваро-кутригурска територия – бел. К.М.) отхвърляните семена на небесния живот и да отгледа за вас кълнове, покълнали отново в душите ви, за да бъдат спечелени за Господа Христа, в онази земя, отрано християнизирана и поверена на грижата на неговите стари предшественици, която вие с тайното застъпничество на всемогъщия Бог сега имате в наследство (подчертано - К.М.; тук папата директно казва, че Хуния не е старата Авария, а владенията на Тутунд и Моймир са създадени „сега”, като „наследство”- бел. К.М.). Този тъй учен служител на Божието слово, познавайки го като необходим във всяко отношение за вашето спасение, изпитан във вяра и пример, ние ви изпратихме от страна на светата майка – Римската църква, за управител и с каноническо решение поверяваме нему и на неговите приемници да упражняват нашата апостолическа функция и епархиалното и църковно право, и практиката и властта на неговите предходници, именно на архиепископите на светата Лавреакска църква, в гореказаните области Хуния, която се нарича и Авария, в Моравия, а също и в провинциите Панония и Мизия (горна Мизия – бел. К.М.), като потвърждаваме решението на този наш декрет с подпис.”

      Малко по-нататък папата съветва църковни дейци и светските ръководители на Хуния, т.е. Тутунд и Моймир, да слушат наставленията на архиепископ Уролф: „Поради това и вие, събратя и съепископи съумейте да проявявате на свой ред към него по-голяма почит и като благоразумни синове да се подчинявате на здравата доктрина на небесното учение за вашата йерархия, а вие също, мирски първенци и народе (подчертано – К.М.), подчинявайте му се поради неговите най-спасителни наставления не само като на човек, а като на Бог, и останете твърди в католическата вяра, която сте приели в името на Господа Исуса”. (с.116, 117, по Асемани)

      Наблюдателният  Асемани забелязва следното, което  написва веднага след като цитира писмото на папа Евгений.

      „ От това писмо се стига до заключението, че не само хуните (чети: аварите.- бел.К.М.), покорени през 796 г. от Карл Велики, са били привлечени към вярата в Христа през 798 г от Ювавенския, т.е. Залцбургския архиепископ Арнон, както е посочено по-горе (не в този цитат, Асемани вече е изследвал тоя въпрос – бел.К.М.), но че също и моравците, и другите хуни (чети: карабългарите-бел.К.М.) установили се в Хуния, Моравия и Панония, са приели християнските тайнства благодарение на Лавреакския архиепископ Уролф, и то, както изглежда, през 805 г...” (с. 117)

      Още през ХVІІІ в. блестящият Асемани  е знаел за „други хуни”, които са в Панония и не са авари, понеже аварските владения са превзети през 796 г. от Карл Велики.


     
Кои са тези „други хуни” в Панония през 805 г. и защо не знаем нищо за българския каган Абрахам и карабългарите, са въпроси, на които тепърва трябва да се търсят отговори. 

 





Гласувай:
7


Вълнообразно


1. letopisec - относно имената Тат-Утяг и Тат-Угек във волжко-българския летопис от ХІІІ в. "Барадж тарих"...
20.10.2011 17:19
С други думи, ние не знаем кои са били личните имена на тези двама васални български владетели, а трябва да приемем, че както Тат-Утяк, така и Тат-Угек, са всъщност по-късни модификации в „Барадж тарих” на хазарския служебен титул „тудун”, за който има доста сведения в арабоезичните източници.

Едно е сигурно, двамата васали от рода Дуло, са изпълнявали в Боспор обязаности, дадени им от хазарската служебна титла „тудун”. Интересното в случая е, че на запад, извън пределите на Хазария (които са били някъде между Днепър и Дон), тези владетели от Дуло не са били хазарски тудуни, а са упражнявали династична роля сред карабългарите..
цитирай
2. get - :))) “- За бог и етимолог - няма нищо невъзможно “ от Ал. Фол
20.10.2011 18:39
letopisec написа:

С термина „кара хазари” са били наричани онези хазарски поданици, които въстават срещу Булан и отстояват старото езическо божество Кубар (арменския историк Мовсес Кагантуваци изрично пише, че хуните почитат „бог Куар”)...


Така че, накратко тезата ми най-вече от позициите на етимилогия, религия и ономастика и семиотика !!
В протоиндоевропеиският език имаме словообразуваща частица, която се явява корен на доста думи с наглед неблизко значение - г“к/ВАР ... ще се опитам да предам звучението й ... и тъй като представлява проблем при изписване и поради това, че имаме колебание при изговор (г)Вар-К(в)ар-(г/в)Уа ... и т.н. - Както казах тя се явява корен при словообразуването на съществителни, пригателни и др.
- Най-често се използва да изрази смислово знначение - на пазя, ръководя, разпореждам(говоря), възстановявам(п“очиствам).
ИНТЕРЕСНОТО Е ?! - Всичко това се събира, като във фокус в божествените функции на единият от протоиндоврепейската троица богове … г“Варуна ! На база анализ на същият е установено, че той се явява ипостаз още и НА бог-демиург плюс пазител на целият видим, тоест сътворен свят !!
- Той е определил реда по който следва същият да функционира !
- Той е дал на всички твъри законите по които следва да живеят, като най.-вече следи за спазването от последните !
- Той е виталната сила, която КАРА, живота да се развива !
- Когато нещо се обърка той се намесва за да установи божественият ред, хармония - като ни задължава а при неизпълнение наказва за грешките !!
- Какви производни думи можем да изведем от корена г/в/УА/р/ ?
А/ ВАРА в смисъл пазя, грижа се; от там пък производната ВАРОШ – оградено-укрепено място;
Б/ смислово близката на предходната ВАРДЯ
В/ името на гр.ВАРна(което етимологично се свързва и с Вода, в смисъл другото му в“Одесо(!))
Г/ Кара(м)-Водя … но пък от това идва и на пръв поглед неблизкото – вада(водосточна канавка) по която тече вода;
Д/ личното име Каравелов, което е двусъставно, от Кара + Вели(ти) … първото повелява, второто със смисъл говори (ни);
Спирам до тук, тъй като бих ви давал още много примери … като казвам, че за мое удивление откривам близост на този ПИЕ дума с наименования-епитети на палеобалкански богове ? Например при епитета на Аполон Карнеус, или при бог от скито-тракийски произход, който зоват Карнобог. Също така цулата образност и философско-религиозно значение на бог Ерми отговаря на тази при Варуна ??
Отново се връщам към това, от което тръгнах името на “бог Кубар“ – това ми се струва твърде близко до к“Вар, г“Уар , г“Варуна – Не смятате ли ?

- С уважение !

Гет
цитирай
3. apostapostoloff - Кара- българите са
20.10.2011 19:29
траки, произлезли от албанци.
цитирай
4. atil - Летописец ако ми беше един ученик ...
21.10.2011 00:24
Летописец ако ми беше един ученик никога нямаше да ти пиша по-голямо оценка от добър(4)...
Защо си си помислил ,че в случая значение на думата "кара"- запад се отнася за някакви българи , които дори са кутригури? Как ти дойде тази гениална мисъл?
Която отново е съвсем погрешна също като предположенията за българските робства под аварите и хазарите.Тоя пък дето се изказал за хазарския език да не е имал в предвид еврейския! Да не се е объркал нещо и със славянобългарския! Щото Кирил и Методий са си приказвали на бащин език съвсем свободно с
хазарите. Демек на турко-тюркски -булгаро-български...
Добре няма да пиша защо Бу Юрган оставил Куртбат в Константинопол, но ще вметна ,че баща му е бил убит и той като наследник на Българското тарханство е бил застрашен.Бил е още съвсем млад.Юрган му е бил настойник. Византия по-късно им помага да си върнат властта...
За думата "кара" ми беше думата - в случая става дума за най-стаарото и значение идващо от съществителното - земя. Къръ или както и ние му викаме - кър - обработваема земя.Или угар също както е личното име на "Игор" ("Рюрикович"). От тази дума произлиза и тундра - тун(замръзнала) къръ(земя). Земята освен ,че е черна - кара , каква е още? Ами голяма е . Има ли нещо по-голямо от земята? Няма. Значи тя дори е велика. Ето ти и значението на КАРА в случая - Кара Булгар= Велика Булгария на Куртбат("Кубрат"). И това не е първоначалната територия на Българското тарханство което сочат за "Велика България" без да обясняват защо е велика и какво "велико" има в това никакво парче земя ,но за Кара -щом е, веднага я почерниха поробиха и сега стана и западна.От Дунава до Енисей и от Черно море до Бяло(на север) се е простирала тази Черна и Велика България.
И тук един споменава фамилията - Каравелов - без да иска уцелил за какво става въпрос.Каравеликов да не е но и Каравелов пак става.
И недей ми три коментара защото има голяма образователна стойност.
Може да не се съгласяваш,може да ми се подиграваш ама го остави да четат хората.
цитирай
5. letopisec - atil
21.10.2011 08:41
добре, че не си учител, иначе пак ще учиш децата, че сме тюрко-татари и те ще ти се смеят, защото в един урок ще им говориш за "Барадж тарих", както тук написа пост за него и го препоръча, а в другият урок ще говориш глупости, които нямат нищо общо с "Барадж тарих", чиито цитати давам...Така че, нали знаеш приказката, че учениците надминали учителя, така ще е и в твоя час по история...
цитирай
6. letopisec - ТРАКЕДОНИЗМА ИСКА ДА ИЗКАРА БЪЛГАРИТЕ ПАК СЛАВЯНИ!
21.10.2011 08:45
apostapostoloff написа:
траки, произлезли от албанци.

"Новата хронология" на Фоменко и сие, дето иска да изкара всички по света славяни и руснаци, е смешна...Смешно е и "приложението" й на българска почва, чрез отъждествяването траки=славяни=българи; сиреч подлъгвате хората, че чрез старобългарския се разчитат тракийски надписи, но не казвате истината, че писменият старобългарски език е славянски; САМО СПАРОТОК И МЕРЛИН СИ ГО ПРИЗНАВАТ...
цитирай
7. letopisec - get, с уважение :-) КИБЕЛА-КУБАБА-КУБАРА-СУВАР-СУРВА
21.10.2011 08:58
Трактатът от Х век на византийският император Константин Багрянородни „За устройство на империята”1 е предшестван от мащабна работа на цял екип от историци, които подготвят и преписват стари ръкориси и архиви, а специални съгледвачите носят съвременна информация.
Трудът е замислен като своеобразна енциклопедия от различни познания, в това число и религиозни.

Авторът-василевс решава да прояви компетентност и тълкува ислямския призив „Аллах Акбар” по оригинален начин. Той пише: ”Те се молят на звездата на Афродита, която наричат Кубар и изричат възгласа „Алла уа Кубар”, което означава: ”Бог и Афродита”. Защото „бога” те обозначават с думата „Алла”, а „уа” употребяват вместо съюза „и”, „Кубар” пък наричат „звезда” и заради това говорят „ Алла уа Кубар”” 2. Това учение, според автора, се простирало на „р.Ефрат”.

Няма съмнение, че Багрянородни е сбъркал древното анатолийско божество Кубар със семитската дума „акбар” (велик) и така е приписал на исляма несъществуващ култ. По-интересно е, че сред античните извори, които е чел при подготовката на трактата си, явно е имало и такъв, който повествовува за древното анатолийско езическо божество Кубар, което явно древните гърци са отъждествявали със своята Афродита.

Че бог Кубар в Мала Азия е всъщност „богиня”, ни става ясно от фригийската „майка на боговете Кибела”3, която се слави в един от малкото запазени фригийски текстове.

Изследователите на това древно анатолийско божество са раздвоени в оценките си за неговия произход. Една част от тях смята, че това е хетско божество (Кубаба), което е станало фригийско, като „Кибела”. Друга част обаче обвързват появата на култа към Кибела в централна Мала Азия с инвазията към ХІІ век пр.н.е. на племената „муши”, които се свързват с балканските мизи 4.

Именно те са причината да рухне хегемона на Хетската империя в тази част на света 5.

Засега мненията остават раздвоени, но е ясно, че във Фригия през VІІІ век пр.н.е. е имало официален култ на Кибела. По същото време започват и фриго-кимерийските контакти в Мала Азия, като през VІІІ век водещият фактор са фригийците, но през VІІ век пр.н.е. военен хегемон на огромна територия от черноморския град Синоп до Йония, са гамирците (кимерийците).

Топонимът „Гамирка” е все още жив в ранните арменски истории от ІV-V в.в. от н.е. на Агатангелос и Тавстос Бузанд. Най-общо казано той обхваща земите на юг от южно-черноморските градове Синоп и Трапезис (Трапезунд). Явно териториите на „Гамирка” почти се припокриват с по-късния топоним „Кападокия”.

В Персия наименованието „Кападокия” е засвидетелствувано още в бехистунския надпис от V век пр.н.е., което дава поле за размисъл, че може би името „Кападокия” е фригийско външно наименование на кимерийските владения, известни от асирийските клинописи като „Гамирая”.

От фригийските думи „kan”6 (отваряне на устата, произнасяне) и „dahet”7 (спиране), т.е. буквално „чуждоезичие”. Топонима на персийски е Katpadukya.

Според арменския историк от V век Тавстос Бузанд, гр.Мажак (по късният гр.Кесария) в Кападокия се намира на териториите, които той нарича с топонима „Гамирка”8.

Култът към „Кибела-Кубаба” на север от гр.Себастия, т.е. на север от източната част на р. Халис, е известен като култ към Кубар (Сабар). Наименованието е запазено в името на гр.Кабир, който е вблизост до Черно море. Всъщност, както става ясно от историческия труд „Войните на Митридат”9 от Апиан (ок.95-ок.165г.), цялата низина от делтата на р. Халис в Черно море до земите на колхите на изток, е известна като „Кубар”.

Орозий нарича тази част от южното Черноморие ( от гр.Синоп до земите на колхите, т.е. лазите) - „Кимерийското море”...




През ХІІ век от н.е. един от най-образованите учени на епохата Моше бен Маймон (известен като Маймонид, 1135-1204) написва своята знаменита книга „Пътеводителя на колебаещите се”, в която съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т.е. Кубар). Отношението на Авраам към тази „религиозна общност” е аналогично на по-късното отрицателно отношение на Моисей към египетската религия.


Учудващо е прибързаното становище по този въпрос на египтолога Ян Асман: „В действителност така описаната от Маймонид могъща политеистична религия с това име никога не е съществувала”10. А е видно, че с това свое известие Маймонид е засвидетелствувал, че има завидни за ХІІ век исторически познания върху древността. Маймонид е знаел не само за божеството Кубар, но и за огромната територия на неговото разпространение, която съвпада с хегемонията на север от Палестина през VІІ век пр.н.е. на камирците, които – както предполагат някои автори 11 – са дали името на „Гомер” 12, синът на Яфет, по време на редакцията на „Петокнижието” в Йерусалим през VІІ/VІ век пр.н.е.

Точно тези хора на гръцки са наричани „кимерийци”. Херодот (V век пр.н.е.) казва, че те са се разположили в древноста около гр.Синоп в Мала Азия, а по негово време са се върнали и са около Азовско море (Меотида).

Така стигаме до въпроса за миграцията на култа на Кубар (Сувар, Сурва) в Предкавказието още по време на кимерийските бежанци там от Мала Азия през VІ век пр.н.е...

А така също за значението на думата, която познаваме и като етноним (хуни-савар). Тук трябва да бъде разгледано и съобщението в арменската история на Моисей Кагантуваци 13, който пише, че хуните почитат «бог Куар».

Не на последно място е важен и пренесеният култ на езическото божество Сурва през VІІ век от н.е. от мигриралите с Аспарух българи на Балканския полуостров...

Всички тези въпроси са нова страница в историческото и културно-религиозното проучване на етнографския бит на ранните българи и заслужават задълбочено и детайлно изследване.
цитирай
8. letopisec - get, с уважение :-) КИБЕЛА-КУБАБА-КУБАРА-СУВАР-СУРВА... и библиография ти пращам
21.10.2011 09:01
1. Константин Багрянородный. Об управлении империей (превод на руски от американското издание: Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967).

2. Константин Багрянородный, Цит.съч., гл.14

3. Phrygian etymological database (in progress) [Lubotsky]:W-04 matar Іkubileya[; B-01.3 matar kubeleya ibeya Іduman ektetoy; http://www.indo-european.nl/cgibin/response.cgi?root=leiden&morpho=0&basename=dataiephrygian&first=111

4. И. М. Дьяконов. Урарту, Фригия, Лидия; В: История Древнего мира. М., 1983, с. 45 - 68 (лекция 3)

5. Г. Г. Гиоргадзе. Хетты и хурриты по древнехеттским текстам; В: Вестник древней истории, 1969 г., № 1.

6. Вж. 3

7. Пак там;

8. История Армении Фавстос Бузанда, кн.ІІІ, гл. ХІІ

9.Аппиан.Митридатовывойны.www.vehi.net/istoriaya/rim/apian/mitridat.html

10. Ян Асман. Моисей Египтянина. С., 2005, с. 95

11. И. Н. Медведская. О скифском вторжении в Палестину / Вестник древней истории , 2000 г., № 2.

12. Всеобщая история Вардана Великого. М., 1861; Арменският историк от ХІІІ в. Вардан Велики не се колебае да отбележи в увода към своя труд, че „от нашия родоначалник Яфет, който след потопа роди Гамер, произхождат Гамирите.”

13. Моисей Кагантуваци/Институт древних рукописей им. Маштоца – Матенадаран, Ереван, 1984 г.
цитирай
9. get - - Е да стигнем най-сетне, до някои общи отправни точки ... но би следвало да отидем тогава на ...
21.10.2011 12:08
... етнонимите и народите, които стоят зад тях, тоест “скита“ и “сака“ ?!!
letopisec написа:

Че бог Кубар в Мала Азия е всъщност „богиня”, ни става ясно от фригийската „майка на боговете Кибела”3, която се слави в един от малкото запазени фригийски текстове.

- Кибела се е тачила и чествала в източна българия дори и през нашата ера ... храм на Кибела в Балчик ... има категорични данни за такъв и в античният Марционопол, днешна Девня ! Прездполагам, че нейният отглас/образ като отглас е така тачената по морето св.Марина !!
- Относно етимологията на Афродита, името й, то е двусъставно и е с предполагаем смисъл “светло“+“родена“ . Няма обяснение в гръцкият език, тъй като тя е неродствена на гърците богиня ... възприета ! Но има изследвания, в които се твърди, че “Аф“ е по-скоро некоректно предадената форма на Ау, тоест аурум-aurum-Злато, втората част е Родита. Не знам но ми се ще много това да е правилното разлагане на името !?
letopisec написа:

Авторът-василевс решава да прояви компетентност ...

- Най-старото документирано изписване на “василевс“ е “г“Васиреу“ ... това в плочки съдържащи микенски надписи с “линеар В“ - отново се връщам към корена, за който вече ти споменах г“Ва ... от което можем, да тълккуваме василевс, като “пазител“ и “водител“ или изпълнител(я) на божествена воля ! - без да съм категоричен, приемам че, думата ни “говоря“ е производна от този корен ?!
- Същото и относно Аллах-Елиаху-Елохим ... идващо от Ел, което при семитските народи се произнася с потъмняване на първата буква и вероятно първоначално е звучало като б“Ел ... междувпрочем от това е и произхода на Б(в)аал, който гърци и семити по-късно превеждат в смисъл “Господар“ и по-малко “Бог“ !
цитирай
10. letopisec - да, а какво ще, get
21.10.2011 12:43
кажеш за древната държава Боян на В/Бан/ското езеро.....Това име го няма при другите славянски народи като лично име?
цитирай
11. анонимен - Norman-South Africa
21.10.2011 12:58
На всички древни тюркски езици думата за запад е кара, т.е. черно, тъмно, залез.
Думата АК на турски и на други тюркски езици означава бял т.е. светло, изгрев. Прабългарският език въпреки отдалечеността си от ядрото на тюркските езици е част от тези езици.
Думата КАРА в никакъв случай не може да се отнесе към вида на хората. Прабългарите, както и оригиналните тюрки са бели, руси или рижави - това е последната вълна на преселенията от Централна Азия за изтеклите 6 хиляди години. Именно там е ядрото на Бялата Раса. Това, че много от днешните тюрки са с монголоидни черти е следствие на техните инвазии на юг в Китай и на смесване с монголци. Дори Чингис Хан не е монголец, а тюрк - описан е от съвременниците си като човек с рижа коса и зелени очи. Прабългарите са определено бели и светли хора.
цитирай
12. letopisec - волжките българи, по времето, когато са писали летописите си, са говорили тюркски език
21.10.2011 13:52
анонимен написа:
На всички древни тюркски езици думата за запад е кара, т.е. черно, тъмно, залез.
Думата АК на турски и на други тюркски езици означава бял т.е. светло, изгрев. Прабългарският език въпреки отдалечеността си от ядрото на тюркските езици е част от тези езици.
Думата КАРА в никакъв случай не може да се отнесе към вида на хората. Прабългарите, както и оригиналните тюрки са бели, руси или рижави - това е последната вълна на преселенията от Централна Азия за изтеклите 6 хиляди години. Именно там е ядрото на Бялата Раса. Това, че много от днешните тюрки са с монголоидни черти е следствие на техните инвазии на юг в Китай и на смесване с монголци. Дори Чингис Хан не е монголец, а тюрк - описан е от съвременниците си като човек с рижа коса и зелени очи. Прабългарите са определено бели и светли хора.


"Именникът на българските канове" и имената в него, още от времето на Микола от началото на ХХ в., се разчитат чрез чувашки, а той не е тюркски; теорията за произхода на българите от каганатските тюрки е наложена в СССР след 1950 г., във връзка с научният погром на Н.Я.Мар. Всички арабоезични историци пишат, че езика на хазари и българи е идентичен, но се различава от езика на каганатските тюрки...В голяма степен може да се предположи, че езика на хазарите е по линия на савирите, точно те, според арабоезичните автори, са хазарите. А българският е бил индоевропейски, по линия на кимерийският произход на българите, за който сведения има и в Дунавска и във Волжка Българии...
цитирай
13. get - - Ще напиша нещо, но ... ще скандализирам, радетелите на турският произход на българите ?!
21.10.2011 16:31
letopisec написа:
кажеш за древната държава Боян на В/Бан/ското езеро.....Това име го няма при другите славянски народи като лично име?

- На които явно не им е известна разликата между туранци-турански и турски-тюркче и др. подобни термини ?!
- Същите пропускат покрай ушите си моите предупреждения, че създателят на теорията за тюркската принадлежност на хазарите е Арминиус Вамбери(идеолог и първосъздател на пантюркизма !), личен съветник на султана, който между другото е съдействал на Т. Херцел при преговорите с последният, по повод закупуване територията на Палестина с цел създаване еврейска държава ?!
- По силата на това, че ние сме едва ли не “първи братовчеди“ с хазарите, то и на нас ни е лепната тюркската теза за произхода ни !! ... като потвърждение на това, което твърдя ... моля замислете се, от какъв произход са и останалите от създателите на “тюркската теория“ за генезиса на българите !!?
- Относно държавата, по-скоро името Боян, същото е производно от бога-бик Бел-Бяал ... който задължително се изобразява с бичи рога, защото етимологично и вътрешно символно се свързва с едни религиозно-окултни концепции за Богът-бик ... най-старото палеобалканско мъжко божество(достиганал в изестни периоди и до предна Азия, та и Египет) !!
- В древността бик се произнасяло, като Боу, от там и названието на това семейство на латински - Bous ! В старобългарски имаме податка, че тази дума е ползвана и при нас ... имам в предвид документираното “БоуйВол“ !!
ЗА МЕН ТОВА ИМА ПРЯКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ФОРМИРАНЕто на ПЪРВАТА ЧАСТ НА ЕТНОНИМА НИ БЪЛГАРИ !! ... тоест това по-скоро е теоним преминал в етноним ! Богът-Боул-Бя(а)л-Бел е и с още доста производни ... БелТаурус, БелЗаурус ... преминаващо в обидното семитско(равинистично) БеелЗебул-БаалЗебуб-Молокх !!
Така че, наименованието на държавата Боян е с вероятностен произход Боу+ян, с производни форми Боил, Боилар ... от която пък се мъчат да изкарат тюркска по произход титлата !
- Но никъде не е документирано, а при нас е налично името Бойо(ка) ! ... прилагателни и глаголни форми ... бой, боец, война и т.н. Дори бих си позволил и смелото твърдение, като отнеса към този корен Бург, по-старо бОург, тоест твърдината-крепост на боила !! :))
цитирай
14. letopisec - 13. get
21.10.2011 16:43
Държавата Бийан, Биане/ли е самоназванието на Урарту, съгласно урартурските клинописи...Бояни и кимерийци имат общ синтез след 6 в. пр.н.е. на територията на северна Армения и южна Грузия, а след 4 в. пр.н.е. те имат обща история в Предкавказието, където създават хунската общност, понеже "хини/ли" е урартурска дума, те така са наричали кимерийците, т.е. името "хони, хини, хуни, хионит, хион" е външно название на кимерийците. Това е знаел през 6 в. от н.е. Прокопий, който черно на бяло е написал, че хуните произхождат от кимерийците...Тоест, хуни и кимерийци, е едно и също...Ето защо, освен глотогенетични реконструкции, е хубаво да се четат и летописите...Надявам се, че си съгласен с общоприетата теза, че произхода на българите, е кимерийски?
цитирай
15. get - - Нещо различно да казвам в постовете си ... Но !!
21.10.2011 18:25
letopisec написа:
Държавата Бийан, Биане/ли е самоназванието на Урарту, съгласно урартурските клинописи...Бояни и кимерийци имат общ синтез след 6 в. пр.н.е. на територията на северна Армения и южна Грузия, а след 4 в. пр.н.е. те имат обща история в Предкавказието, където създават хунската общност, понеже "хини/ли" е урартурска дума, те така са наричали кимерийците, т.е. името "хони, хини, хуни, хионит, хион" е външно название на кимерийците. Това е знаел през 6 в. от н.е. Прокопий, който черно на бяло е написал, че хуните произхождат от кимерийците...Тоест, хуни и кимерийци, е едно и също...Ето защо, освен глотогенетични реконструкции, е хубаво да се четат и летописите...Надявам се, че си съгласен с общоприетата теза, че произхода на българите, е кимерийски?

- Отправната ти точка от, която ти започваш да вадиш произхода на азовските българи кимерийците е твърде хронологически късна !!
- Има опасност дда изпаднеш в същото, за което критикуваш останалите пишещи нещо подобно, за които ти използваш термина “тракедонизъм“ и “тракедонисти“ !!
- На практика траки не е самоназвание за това население - то може да се приеме, че самоназовавало пеларги, беларги, минийци(от менес-себе(о)с-сабазий) ... от същата етносна група можем да отнесем и троянците и цикладската култура и крито-минойска, по-късно микенска ... също малоазийска говорещите анатолийско-лувийски езици ... та дори и народи от близък изток !! ВСИЧКИ ТЕЗИ СА ОТ ЕДИН КОРЕН - РОДСТВЕНИ ! Тогава все още нямаме дори народностност а само обща етносност !! - Ако е имало обединения, то те са били на кръвно-родствена или териториална и родствена прилика близост, тоест фратрии-филии ! Все още липсвало е понятието, което се вкарва в много по-късно време от семитите гърци “генос“ произход ! ... това по простата причина, че няма как да търсиш разлика, след като ти със всички останали знаеш, че си от един произход !
- С идване на неродствени нам народи - семити=гърци или юдеи ... тогава се изтъква именно “различноста“ !
цитирай
16. анонимен - АЛЕКС ФИЛИППУ АМИНТАКИС
22.10.2011 01:52
ЛЕТОПИСЕЦ.Изключителен постинг.Браво за този труд..Мога да го определя като ''ХЛАДНОКРЪВЕН,ПРАГМАТИЧЕН,НЕУТРАЛЕНМ И ОБЕКТИВЕН''.ДАНО ДА ИМА ТАКИВА БТЛГАРИ КАТО ТЕН..АМА ЯВНО НЯМА..
ЗА КРАДЦИТЕ-ТАКИВА КАТО ГЕТА--МИЛИЦИОНЕРЧЕТО ОТ ВАРНА--ПО ДОБРЕ ДА НЕ ПИША НИЩО..
мОЛЯ ТЕ,Г-н Милчев. не обръщаи повече писмено внимание на този маргинал ''гет''.
С уважение - БУЛЕВТИС ТАВРОМАХОСШШ -я кази гет, какво знаци това???
:))))))))
цитирай
17. анонимен - писна ми от всички,ама сериозно
22.10.2011 02:19
Обичам историята,но ми писна от лъжи,от чужди и от наши "историци".Писна ми да ме слагат в кюп с тракийци,византийци,тюрки,индоевропейци,афганистанци и всякакви патагонци или измрели нации!Всеки народ е дал по нещо на света,но ние сме БЪЛГАРИ.Не защото го казвам аз,а защото пет древни автора,от различни периоди са написали,че българите са най-многобройния народ - от византийци,от хазари,от персийци,от монголци....Били сме навсякъде от Каспийско,Черно море,ВОЛГА,Дон,Днепър,Кама,днешна Грузия,АРМЕНИЯ„УРАЙНА,Русия,Белорусия,Северно Бяло море и островите на изток до 80% от Балканите,Панония,Унгария,Моравия,Чехо-Словакия,Подунавието,Италия,Австрия,Бавария.......Дали сме се наричали кутригури,оногондури,карабългари,хуни,аваробългари,бургари(както са ни наричали на запад) или Бог знае какво,не е важно,важното е,че семето ни е пръснато в половин Европа,чак в Германия и Франция има наши гени.И точно затова нашата история не се нрави на някои хора,но ние нямаме вина за това.Опитват се да нагласят тяхната история,за сметка на нашата,а нашите византомани,тракомани и палячовци "историци" им пригласят,въпреки картите,въпреки фактите,въпреки,че дори самата ни история е писана от враговете ни и не е самохвалство.А те си построяват велики истории от съмнителни "факти",нека си строят,няма лошо,но не на чужд гръб.Писна ми!Писна ми да наричат българската азбука "славянска" или “руска“ и да крадат наши заслуги,а старобългарската литература "църковнославянска",писна ми да си присвояват наши герои или царе,да лъжат,че Кирил и Методий или Климент Охридски не били българи,писна ми,да ми навират византийско лицемерие,когато говорят уж за България и нейната история!Говорят за всякакви племена,но не и за българите.Писна ми да не признават или крият части от историята ни,само защото не съвпада с нечии интереси или не се харесва/не е в интерес на някой наш палячо!
Едни прости карти на българското разселване или държави няма в нета.Има,но са от небългари и некоректни.Една свястна статия няма в Ви
цитирай
18. анонимен - писна ми от всички,ама сериозно
22.10.2011 02:53
Едни прости карти на българското разселване или държави няма в нета.Има,но са от небългари и са некоректни.Една свястна статия няма в Уикипедиите,с факти,снимки,карти,само папагалски дрънканици.На чуждите езици също.А от някои писания струи умишлен негативизъм и прикрита злоба.Четеш и не вярваш,личи си,че са писани от недоброжелатели,въпреки,че са на български.Писна ми да чета на английски,че Влад Дракула бил румънски принц,като КАК е бил такъв,след като държавата Румъния не е съществувала тогава,писна ми и някои руснаци да прикриват българската история,макар,че те самите са наполовина волжски или кубратови българи.Изобщо,ПИСНА МИ,от нашите близки или по–далечни роднини да се бият в гърдите с нашата история,прикривайки/премълчавайки или изопачавайки фактите.
Както и сега,аз не се смущавам от първата част на Именника,но някои ги смущава и директно я прескачат,започвайки от Кубрат или Исперих.
Прочетох и този пост,но някои неща са ми странни.
Писнало ми е и от някои наши патриотари,които прехвърлят границите на нормалното и навлизат във фантастиката.Изобщо - писна ми!
Приятна нощ!
цитирай
19. letopisec - аноним,17;18
22.10.2011 06:02
Благодаря ти за емоционалния коментар, поддържам всичко, което каза. Знам, че ти е писнало, но няма как да е иначе, та едва след 1989 г. има що-годе реална възможност да се преразгледат остарялите схващания за ранният период от българската история, и наистина си прав, че има силни странични интереси да не стигнем до автентичен отговор, а да бъдем подведени в странична посока, подхвърля ни се лустро, а след това се оказва, че под т.нар. тракедонизъм, издъхва и последната достойна част от ранно-българското минало...Добро утро, приятелю. Утрото, както казват хората, е по-мъдро от вечерта...
цитирай
20. letopisec - АЛЕКС ФИЛИППУ АМИНТАКИС
22.10.2011 07:01
Благодаря за оценката Ви, винаги съм се възхищавал на древногръцката история и култура, а и с удоволствие съм чел древногръцката философия, особено ме впечатли рецепсията за темата за битието и битийстващото, във философията на Мартин Хайдегер. Не знам защо в този блог.бг тракедонизма върви успоредно с някаква смешна гръкофобия, при условие, че ако не са били древногръцките автори нямаше да се знае нищо за траките...Този "подход" ми напомня на оксиморон, не може да се каже "дървени камъни" или "светла нощ", разбира се метафорично може, та и аз така...възприемам тракедонизма като писане на метафори....
цитирай
21. letopisec - get ,
22.10.2011 07:05
предпочитам да вярвам на понятия, които науката е утвърдила, отколкото на някаква белетрестична метафора, че всички сме РОДНИНИ, ОСВЕН семитити...Ами ти приятелю, си писал тоя пост явно на няколко ракии, не мога да повярвам, че не съзнаваш, че сякаш повтаряш Хитлер...Затова предпочитам да си мисля, че си го написал без да искаш, просто махмурлук...
цитирай
22. get - - Противно на моята същност и разбирания е именно това деление м/у хората !!
22.10.2011 08:38
анонимен написа:
ЛЕТОПИСЕЦ.Изключителен постинг.Браво за този труд..Мога да го определя като ''ХЛАДНОКРЪВЕН,ПРАГМАТИЧЕН,НЕУТРАЛЕНМ И ОБЕКТИВЕН''.ДАНО ДА ИМА ТАКИВА БТЛГАРИ КАТО ТЕН..АМА ЯВНО НЯМА..
ЗА КРАДЦИТЕ-ТАКИВА КАТО ГЕТА--МИЛИЦИОНЕРЧЕТО ОТ ВАРНА--ПО ДОБРЕ ДА НЕ ПИША НИЩО..
мОЛЯ ТЕ,Г-н Милчев. не обръщаи повече писмено внимание на този маргинал ''гет''.
С уважение - БУЛЕВТИС ТАВРОМАХОСШШ -я кази гет, какво знаци това???
:))))))))

- Какво знаЧи ли ? - Съвсем просто е ! - до преди налагането на т.нар. гръцка култура-цивилизация ... и менталност, за местното и по-старо протобалканското и малоазийско население ... та дори и близкоизточното население , до един определен период , не е било присъщо едно такова деление на хората !?? - Назовавам точно времето когато ЗАПОЧВА това, ОСМИ до ПЕТИ ВЕКОВЕ преди Христа !!
- Ще отговоря на въпросът Ви, след като ми отговорите на предположителният произход и значение на една дума, която вие много често употребявате МАЛАКА ... а прочети малко кой вкарва в употреба и какъв е смисъла на думата Варвари(вероятно ласкаете тези, които наричате така ?!) ?
letopisec написа:
Ами ти приятелю, си писал тоя пост явно на няколко ракии, не мога да повярвам, че не съзнаваш, че сякаш повтаряш Хитлер

- А ти не разсъждаваш ли с предпоставени категории и не ме ли кичиш с разни клишета, като ме олицетворяваш с Хитлер ?! - Какъв е коренът на нацизма ? - социалистически ! - Кой е "бащата" на "научният" социализъм ? - Мозес Хес(1812-1875). Той е и един от най-ранните предвестници на ционизма, автор на първият значим политически труд в контекста на алията(?) - "Рим и Йерусалим. Последният национален въпрос.". Същият оказва силно влияние върху Карл Маркс и Фридрих Енгелс, като политици и мислители !
- Що е ционизъм - нищо повече от секуларизиран юдаизъм ! ... да продължавам ли да обяснявам ?
- Така, че не продължавай да повтаряш лъжите на ционистите, което си е живо издевателство над паметта, на невинните жертви в концлагерите !!
цитирай
23. letopisec - 22.get
22.10.2011 10:00
ако предлагаш, както веднъж ти казах, да заменим историческите понятия с някакви културологични, то не бива да се върви по бръснача на размисъла...Подходи методологично, обесни ни твоето световъзприятие, щото аз се опитвам, но трудно схващам какво искаш да кажеш. Да разбирам ли, че всички ние от 8-5 в. пр.н.е. сме в някаква теория на конспирацията, която продължава през марксизма и доднес? И ако има историческа наука тя подчаст от тази зловеща система ли е?
цитирай
24. get - - Не искам да налагам моето становище, като меродавно - но явно за да ти отговоря ...
22.10.2011 11:25
... не ще мога само изхождайки от позициите на историята ... а ще следва да намесим и политология, и сравнително религиознание ?
letopisec написа:
ако предлагаш, както веднъж ти казах, да заменим историческите понятия с някакви културологични, то не бива да се върви по бръснача на размисъла...Подходи методологично, обесни ни твоето световъзприятие, щото аз се опитвам, но трудно схващам какво искаш да кажеш. Да разбирам ли, че всички ние от 8-5 в. пр.н.е. сме в някаква теория на конспирацията, която продължава през марксизма и доднес? И ако има историческа наука тя подчаст от тази зловеща система ли е?

- Когато маркирам този времеви интервал, 8-5-и векове пр.Хр. изхождам, че тогава явно настъпват съществени промени в социалният и политически живот на обществата и то не само на територията на току създаваща се Гърция а и за целият средиземноморски регион ?!
- Междувпрочем ще се опитам по косвен начин, ще се опитам да отговоря и на анонимния подписващ се АЛЕКС ФИЛИППУ АМИНТАКИС - неговият въпрос пряко кореспондира с понятия, като Буле(за мен по-правилното е Боулевтерион), филиа, фратрия ... олигархия, тирания и демокрация !!
- Но преди да се впусна в разяснения по въпроса - ще те попитам - някога обръщал ли си особено внимание на този исторически момент на социално-политически преустройства в античното общество ?!
- Не искам да звуча заядливо - Не, просто искам да си изясня от каква база знания изхождаш и какво е становището ти - за да мога да развия по съответният начин изложението си !! ... иначе съществува руалната опасност да говорим на един език, но да подразбираме зад термините различни по своята същност неща ... което за мен ще е крайно нежелателно ?!
- Теория на конспирация бих споделял ... развивал, ако бях човек който не е прочел достатъчно по тези значими въпроси - Аз не я споделям ! ... от което, ако някой се опита да вменява нещо такова, по-скоро ще е некоректен човек който по този начин се стреми да внуши един неправилен прочит-образ за нещата !!
цитирай
25. анонимен - АЛЕКС ФИЛИППУ АМИНТАКИС
22.10.2011 13:47
Малака идва от малако-с-развален, некачествено-- на бг. от еллиника глосса..на френски е малиею--развален..и оттука като обида си е по пеиоратив семантик към антропос атомос=човешко същество

всяки строеж на сложно общество изисква СТАРЕИШИНИ И ВОДАЧИ..СТАРИТЕ ЕЛЛИНИ СА СИ ИЗРБАЛИ МЕСОПОТАМСКИЯТ ПРИМЕР С ГРАДОВЕ-ДАРЖАВИ..А ИМАЛО Е АСИРИСКИЯ И ПО КЪСНО ПЕРСИИСКИЯ ПРИМЕР--ЕДНО СУПЕР СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ НА ВЛАСТ И КУЛТУРА В ЕДИН МЕГА ГРАД..А ОСТАНАЛИТЕ СУБЕКТИ СА БИЛИ НА ПРОИЗВОЛ--ТЕСТ В ОЛУДИВО СЪСТОЯНИЕ...СТАРИТЕ ЕЛЛИНИ СА ИЗБРАЛИ ПО ЕФИКАСНИЯ МЕТОД ЗА СТРОЕЖ И ЕСТАБЛИШМЪНТ НА ОБЩЕСТВОТО.....ЕТРУСКИТЕ КОПИРАТ ЕЛЛИНИТЕ- И ТЕ СИ СЪЗДАВАТ ГРАДОВЕ-ДЪРЖАВИ БЕЗ СУПЕР ЦЕНТРАЛЕН ЦЕНТЪР

МОГА ДА ПИША С ЧАСОВЕ НА ТЕМА ;;УСТРОИСТВО И ВОДАЧИ НА ГРАД-ДЪРЖАВА''...АМА НЕ БИ...ГЕТЕ
цитирай
26. get - - Диалог не съм търсил с вас ! - но движен, учтивост ще отговоря ... !
22.10.2011 16:05
анонимен написа:
Малака идва от малако-с-развален, некачествено-- на бг. от еллиника глосса..на френски е малиею--развален..и оттука като обида си е по пеиоратив семантик към антропос атомос=човешко същество

- С първата част от изказването единодушно се съгласявам - но за втората "малиею" ? ... търсете синоними на изток, а не на запад !!
анонимен написа:

всяки строеж на сложно общество изисква СТАРЕИШИНИ И ВОДАЧИ..СТАРИТЕ ЕЛЛИНИ СА СИ ИЗРБАЛИ МЕСОПОТАМСКИЯТ ПРИМЕР С ГРАДОВЕ-ДАРЖАВИ..А ИМАЛО Е АСИРИСКИЯ И ПО КЪСНО ПЕРСИИСКИЯ ПРИМЕР--ЕДНО СУПЕР СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ НА ВЛАСТ И КУЛТУРА В ЕДИН МЕГА ГРАД..А ОСТАНАЛИТЕ СУБЕКТИ СА БИЛИ НА ПРОИЗВОЛ--ТЕСТ В ОЛУДИВО СЪСТОЯНИЕ...СТАРИТЕ ЕЛЛИНИ СА ИЗБРАЛИ ПО ЕФИКАСНИЯ МЕТОД ЗА СТРОЕЖ И ЕСТАБЛИШМЪНТ НА ОБЩЕСТВОТО.....ЕТРУСКИТЕ КОПИРАТ ЕЛЛИНИТЕ- И ТЕ СИ СЪЗДАВАТ ГРАДОВЕ-ДЪРЖАВИ БЕЗ СУПЕР ЦЕНТРАЛЕН ЦЕНТЪР

МОГА ДА ПИША С ЧАСОВЕ НА ТЕМА ;;УСТРОИСТВО И ВОДАЧИ НА ГРАД-ДЪРЖАВА''...АМА НЕ БИ...ГЕТЕ

... с думите на Омир !(Илиада - ІІ:204)
"А няма в многовластието благо;

И нека властителя един е ;
Царят [basileus] един да бъде !"

Именно в тази строфа се употребява и друга дума за този един владетел, която звучи [koiranos, превежда се като "вождь"] ... ако проследите по-горните ми постове ще разберете етимологичната му връзка и с българският език !!
- Знам, че във въшите очи съм маргинал :)) - дали насажданото ви от векове чувство за етнопревъзходство не ви играе лоша шега, та да се заблуждавате ... по отношение на другите не"богоизбрани"-негръцки народи и техни прадставители ?!

- Но нейсе, не би ... последното го приемете като авториторичен въпрос !!
цитирай
27. анонимен - ГЕТ, В гнездото на осите си влезнал. ...
23.10.2011 00:41
ГЕТ,
В гнездото на осите си влезнал.На хилядолетен враг обясняваш кои сме ние Българите.Остави ги.Тяхното царство свършва
цитирай
28. letopisec - 26.get
23.10.2011 07:05
Интересно ми е да чуя твоето мнение за 8-5 в. пр.н.е., един период с разцвет на цивилизация и култура в Месопотамия, древния Изток и Анатолия. През 7 в. хегемон в този ройон са новопоявилите се гамири, които воюват с урарти, асирийци, фриги, лидийци, йонийци. Благодарение на гамир, наричани от гърците "кимерийци", сме пред прага на прехода от старото към новото, а именно изгрява звездата на общества и държави, които са в периферията дотогава, т.е. Мидийското и Гръцкото. Целият период до римската инвазия е сякаш под знака на две личности - Дарий перс и Ал. Македонски. До 7 в. от н.е. ИРИ и Персия поддържат статуквото си на велики сили, и този модел се корени в събитията още от 7 в.пр.н.е., доколкото Персия онаследява мидийското величие, а Гърция създава една уникална колонизационна култура, чрез полиси...Когато Херодот се възхищава на скитите през 5 в.пр.н., то е не защото те са някаква сила, а защото са чергари и нямат градове, така че Дарий не може да ги намери и да воюва с тях...Тракийски племена и македонци, а и пеони, са еднакво потърпевши от Дарий, но силата по-късно на македонския еленизъм не е по тракийски, а по гръцко-полисен модел...То и затова никой не се и опитва да опише Александър като номад...
цитирай
29. letopisec - Да си спомним Дебелянов: мъртвите не са ни врагове...Още Иисус е казал, че ще има ново, небесно царство...
23.10.2011 07:07
анонимен написа:
ГЕТ,
В гнездото на осите си влезнал.На хилядолетен враг обясняваш кои сме ние Българите.Остави ги.Тяхното царство свършва

цитирай
30. atil - Метилявите овце като вас са на по...
23.10.2011 21:21
Метилявите овце като вас са на по-лошо дередже от истинските мъртви! Не искам още да мисля ,че сте неспасяеми, но поредните избори днес отново доказват че уверено ви карат с цялата сюрия към окончателното самоизтребление. Вие тука дето се броите за интелегентни, вообще не вдявате за какво става въпрос,та какво останало за трактористите и чистачките...
Системата е такава ама пък кой ви кара да я приемате и да я търпите?
Летописец ти имаш склонност към фантазиране,клеветничество и мания за клюкарство с цел лично облагодетелстване. И от никакакъв "Гази Барадж тарихи " никакво понятие си нямаш. А останалите източници ги цитираш без да ги разбираш достатъчно.И си изграждаш погрешни представи ,които внушаваш колкото и както можеш.Често наистана нямаш понятие за какво става въпрос ,но се правиш на компетентен и дори на откривател!Оттам и научно-
фантастичните ти изводи.Предпочитам да приема ,че не го правиш нарочно.Защото в други области овластени хора с права да вземат решения и да носят отговорности за съдбите и животите на хора, постъпват по същия начин,но съвсем умишленно и нарочно.За ученик не бих те взел.Доста си тепегьоз за да си от кръга на мойто обкръжение...Наистина жалко.А турското робство е било крах и застой в българската история а не както си се съгласил с някой от твоите воображаеми фантазии ..Но не и с мен. Много жалко наистина.
цитирай
31. get - - letopisec - виж, как ни квалифицират привържениците на идеята, че Илиадата ... ?
23.10.2011 23:55
... е писана от Юмер ?!! :))
atil написа:

Метилявите овце като вас са на по-лошо дередже от истинските мъртви! ... Много жалко наистина.

- С това вторачване в "кимерийците" изпускаш глобалното и по-важно ... от кога имаме градове ? - от времето на гръцките полиси ли ?
letopisec написа:

Тракийски племена и македонци, а и пеони, са еднакво потърпевши от Дарий, но силата по-късно на македонския еленизъм не е по тракийски, а по гръцко-полисен модел...То и затова никой не се и опитва да опише Александър като номад...

- Покрай Дарий и Александър забравяш за Кир(Куруш) наречен велики ?!
- Анатолийската култура и градове ... вземи за пример людете-лидийци ... от кой ли век е държавата им ... а столицата им Сардис ?
- И те ли са следвали гръцко-полисния модел ... в своето развитие ?
- Факт е миграцията на кимерийците в Мала азия, но това е един епизод или по-точно казано, исторически детайл, който ако го преекспонираме ще стане, че "от дървото не виждаме гората" ?!

- Отново поставям въпроса - Езика, гърците били индо-европейци, говорели на език, кой би следвало да се разбира и от анатолийците ... примерно фригийците ?! Но да вземем един частен случай Езоп !! Той е бил роб от Фригия, който в началото са го мислели за ням ... по причина, че не разбирал-говорел гръцкият, па като го е научил ... само колко басни ни е оставил !! :))
- Кога е живял той ? - по данни през VІ-ти век пр.н.е. ! ... въпреки този и ред други факти лингвистите не се свенят, да включват гръцкият език от този период, в групата на палеобалканските езици, като тракийският, илирийски, мизийски, лидийски и др. от групата на лувийските езици !
- Тук от само себе си, се налага тезата, че по-скоро най-старият гръцки е от вида "пиджин", който по-късно креолизира и/или метисизира ! Това се потвърждава и от значителният негръцки субстрат, в най-старата му форма, като език !!
- Още по-интересното е че, тези думи имат аналог в архаичен български, а са непреводими през гръцки и по-късно заменени в същият !!
цитирай
32. анонимен - Още Иисус е казал, че ще има ново, ...
24.10.2011 00:11
Още Иисус е казал, че ще има ново, небесно царство...
..........................................................................................................................
Ами не,няма да има.Както на небето,така и на земята,ново царство няма да има.
цитирай
33. letopisec - atil
24.10.2011 08:49
освен да бълваш глупости, че българите са тюрки, нещо смислено можеш ли да кажеш по темата?
цитирай
34. letopisec - Тебе да те закачат и на кръста до Иисус, пак няма да искаш да влезеш в божието царство...
24.10.2011 08:50
анонимен написа:
Още Иисус е казал, че ще има ново, небесно царство...
..........................................................................................................................
Ами не,няма да има.Както на небето,така и на земята,ново царство няма да има.

цитирай
35. letopisec - get
24.10.2011 08:54
от кой е писана Илиядата?
цитирай
36. get - - Що за въпрос ?
24.10.2011 18:33
letopisec написа:
от кой е писана Илиядата?


- Писана е по време на тиранина Пизистрат( междувпрочем, мисля правилното произнасяне е нещо, като тюран или туран ?). По негово време се кодифицират текстовете на Илиадата. По същото време се въздигат, качествено от простонародни в държавни дионисиевите чествания ! ... действително, това е един много съществен етап в развитието на античният социум, като обществено устройство но и като религиозност от което и менталност !!?

- Относно, това което предполагам че се съдържа във въпросът ти ... Допълнително пояснявам - За мен Илиадата не е чисто литературно произведение, под формата на епос, това са по-скоро в първоначалният им вид религиозно-посветителски текстове с морално-нравствен характер, на които им е предадена сюжетна линия !
- Наред с тях съществуват и орфически химни с чисто релитгиозен характер ?! - поради начина, по който ни се преподаваше Илиадата навремето, нашите впечатления-изводи обаче са объркани !

П.П. Ако съм те затруднил с използваното понятие за език “пиджин“ - можеш за начало да прочетеш за същото - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD
цитирай
37. rizar - Г-н Милчев
25.10.2011 04:33
Не преекспонирайте доказано фалшифицирани и набедени ''извори'' - Джагфар Тарихи и клонингите й .
цитирай
38. letopisec - разбира се, трябва да се подхожда внимателно и индивидуално към тези текстове; много от тях имат стар произход...
25.10.2011 08:13
rizar написа:
Не преекспонирайте доказано фалшифицирани и набедени ''извори'' - Джагфар Тарихи и клонингите й .

цитирай
39. letopisec - get
25.10.2011 08:16
благодаря за полезната информация; има много интерпретации върху текстовете на Илиядата, Страбон е смятал, че това е най-старата история и география...
цитирай
40. miranda2011 - Това ли е истинската ни история?
25.10.2011 10:41
Всички писмени паметници, които авторът е споменал, са много късни. Писани въз основа на други (неизвестни), а колко коректно са преписани и доколко може да им се вмени безпогрешност е нещо съвсем друго. Същото важи за трактата на Константин VІІ Багренородни ("За управлението на империята"), който е от Хв., късни са и сведенията от латинските извори, също трите преписа на Именника ... от ХІVв.
Версията на летописците, вкл. на арабските, от Волжка България за историята на етноса, за Стара Велика България на кан Кубрат ("мегали" я наричат имперските летописци, не е самоназвание), Дунавска България и пр.се приема толкова безкритично, че не мога да се начудя на наивността или целенасочеността, с която се натрапва като истина от последна инстанция.
Просто аритметично действие е достатъчно, за да стане ясно, че няма как вуйчото на Кубрат Органа, който е посетил Константинопол през 619г. (тогава е споменат първият договор) да е получил титлата "патриций". Абсолютно и задължително условие е било, че тя се дава само на християни!!! Неин носител е кан Кубрат, за което има и писмени извори. Той е и страна по втория договор с Византия от 635г.
В никакъв случай не искам да обидя авторът или който и да е от коментаторите и много ще съжалявам, ако някой от тях го приеме така, но историята не търпи условности. А и е достатъчно деформирана.
Титлата "балтавар" са носили представителите на второто съсловие в древното българско общество и няма как балтаварът (Органа) да предаде по мирен начин властта на Кубрат, който е кан. Да не говорим, че пък в Джагфар Тарих(ъ) изрично е упоменато, че Органа е изпълнявал функцията на религиозен водач. Колкото до кан Кубрат, той е един от най-образованите и изтънчени български канове, по мое мнение. И за това има извори!
Поздрави на всички!
цитирай
41. letopisec - miranda2011
25.10.2011 12:36
Благодаря за коментара, наистина много важно е всички сведения да се изследват критично, и в съпоставка с други извори, точно това е смисълът на историческата наука; останалото са фикции...Това, че титлата "патриций" дадена от Ираклий на Орган, е свързана с приемането на християнството, е освидетелствувано от бревиария на Никифор, който казва, че Орган и семейството му приели християнството през 619 г.; Никифор го нарича "господаря на хунския народ"...Сведенията в "Барадж тарих", че Орган се занимавал с духовна дейност, не противоречи на същите сведения там, че именно той е въздигнал племенника си Кубрат за владетел през 629 г. на Велика България...За съжаление нямаме достатъчно данни, за да предположим, че Орган е имитирал дейността на византийските патриарси, които са миропомазвали императорите; но очевидно има нещо такова...Все пак, не можем да очакваме във мюсюлманска история, каквато е "Барадж тарих", да бъдат съхранени християнски данни от дейността на Орган и Кубрат. Все пак от Йоан Никиуски, автор от 8 в. знаем, че през 619 г. Кубрат също приема християнството и е оставен в двора на Ираклий; оставен е там явно до 624 г, когато Теофан ни дава сведение, че Ираклий посетил хуните при Кавказ...Тоест, очевидно през 624 г. с Ираклий се е върнал и Кубрат при чичо си Орган...През 627 г. Персия е победена, а Орган и Кубрат възприемат този момент като най-изгоден и обявяват реставрирането на Велика България, която Ирник създава от 465 до 565 г., през последната година Велика България е окупирана до 629 г. от тюрките на Истеми...
цитирай
42. анонимен - от Иванко Тертер
12.11.2011 23:16
Без с нищо да засягам цялото изложение, имам само три частни за мен въпроса:

1.„В летописа от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” пише единствено, че „Само бил по род славянин”(с.126, Асемани).”

„Само бил по произход от робите” – може някаква връзка към текста на Асемани или първоизтомникът му на латински език, който той е използвал, за да проверя превод в този смисъл?

2. „..византийците радушно наричат „Велика България”, понеже е техен съюзник.”

Не е ли възможно „Велика България” /в смисъл Обширна или Голяма България/, като топоним да е възникнал на това основание, на което са възникнали другите топоними в същия смисъл /общирни или големи/ : Велика Британия, Велика Армения, Велика Русия, Велика Влахия, Велика Моравия, Велика Азия и др. Това са новоприсъединени земи на „центъра, а именно : Малка Британия /п-ов Бретан/, Малка Армения, Малка Русия /Киев-Украйна/, Малка Влахия, Малка Моравия, Мала Азия /полуострова/ или най-вече по отношение на последното Малка е винаги земята, която е по-близо до „ойкуменето” Константинопол /респ. Рим/, а Голяма е по-далечната земя с това име. Мала Азия е по близо до Константинопол, а Голяма е по-далечната, същото и с Малка Русия /Киев/, което е по близката Русия до Константинопол, отколкото Голяма Русия /Москва/, а вече и по нашият частен български случай – да е „Голяма/ Велика България” /от Дунав до Кавказ и Волга/, защото е по-далеч от „ойкуменето” Константинопол, отколкото „Малка България” /от устието Дунав по диагонал до Охрид?, Отбелязвам, че топонимът „Малка България” /Минор България, за нашата Дунавска България/ се използва заедно с „Голяма България” /Магна България, другата – Волжка България/ от редица средновековни историци – Роджър Бейкън /в Opus majus, ХІІІ в./, Рубрук и др.?
цитирай
43. анонимен - clementitsbaysi
12.11.2011 23:18
3.„Кутригурите се заселват между анти в региона от р. Серег (северния ръкав на Дунав при устието в Черно море) до р. Днепър... и това е причината това междуречие да е познато на Константин Багрянородни през Х в. с топонима „Атилкезе”, чийто буквален превод е „земята на Атила”.”

„Междуречие” /между – реки/:
Тюркски: Атил или Итил /река/ - Кьоше /между; или за ъгъл, известна и в нашия сегашен език заемка – кьоше/
Гръцки Месопо /между/ - Тамос /реки/
В този смисъл:
Междуречие /бълг./ = Месопотамос /гр./ = Атилкесе /тюркски/

Не е ли възможно Константино Багрянородни пишейки топонима „Атилкесе”, да назовава така просто топонима „Междуречие или Месопотамия” в този район – между р. Прут и Днестър? Без да се оспорва по никакъв начин, че земята с този топоним,по него време е населена и се управлява от Атиловите приемници?

Предварително благодаря за отговорите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484775
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ