Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2011 11:17 - БЪЛГАРИТЕ НА ИРНИК ЛИ ПРЕВЗЕМАТ ПЕРСИЯ ПРЕЗ 484 г.?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 7502 Коментари: 7 Гласове:
3

Последна промяна: 17.05.2013 14:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

     В историческата наука се знае много добре годината на превземането от хуните на персийската държава на Пероз, това е 484 година...

  Но има едно неудобство, повечето модерни изследователи твърдят, че хуните, които превземат Персия през 484 г., са всъщност на източната й граница, докато нашите пост-атилови хуни, са на северо-западната граница на Персия (???).

   През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.
    „Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).
    Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).
    Пигулевска стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

image

   
Такова преразглеждане не е направено в историческата наука.
         До какви изводи може да ни доведе то, ако бъде предприето?

         Да видим какво казва Йешу Стилит в своята история от ок. 517 г.:
    „ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, те са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).


    Захарий Митиленски, живял в края на V в. и началото на VІ в. директно пише, че Пероз е победен от хуни от Предкавказието.
    Псевдо-Захарий Ритор, чиято история e от ок. 555 г. пише, че ефталит са кавказки хунски народ...


    В средата на ХІІІ в. сироезичният историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) пише следното, като полза за извор Захарий Митиленски:

    „(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”


    Очевидно този текст е зает от Бар Ебрей през ХІІІ в. от същият източник (= историята на Захарий Митиленски, гл.ІІІ от кн.VІІ) , от който черпи и Михаил Сириец, който през ХІІ в. пише почти същото:


    „[256] По времето на Зенон хуните нахлули в персийската земя. Персийският цар Пероз събрал цялата си войска и тръгнал срещу тях...Те живеели в северо-източните части...(отделянето на това изречение с многоточия подсказва, че явно тук има вставен текст – бел.ред.). Когато Пероз видял, че те били разположени за битка, той ги излъгал и им обещал, че ще плати. Съгласно обещанието[257] персите им дали налога и някои от хуните се върнали обратно в своята земя. Имало от тях, които останали, за да получат и данъка. Пероз променил решението си и намислил да предаде на смърт тези, които били при него и да води война с другите. След известно време хуните предприели атака и започнали победоносно сражение с персите, а персийският цар Пероз бил убит. Хуните взели многочислени пленници от цялата персийска земя, разграбили я и се върнали в своята страна.”


   
Единственият историк от първата половина на VІ в., които твърди, че хуните-ефталит са дошли от изток на Персия, е Прокопий Кесарийски.

                                      втора част

 

           ЗАХАРИЙ МИТИЛЕНСКИ СРЕЩУ ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ

 

   И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски) град Амида на р. Тигър от персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски.
     Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Йоан Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е. 503).
    Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий. Но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г. Не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари.                 
  По-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий" (гл.ІІІ, кн. VІІ, при сироезичния текст на Псевдо-Захарий). Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484)до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504 (Вж. коментар 1), когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506 г.г.), в която юридическият договор за мир е чак в 506 г.
     И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на разказаните събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийско-езичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около гр. Амида през 502-504 г.г. почти съвпадат с тези на Прокопий?
    Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници. Първият Евстатий, а вторият някаква градска амидска хроника. Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход (?). ОБРАТНО - при текста в гл. ІІІ, кн. VІІ на Псевдо-Захарий (сироезичният превод от гръцкия текст на Захарий Митиленски, който днес не е съхранен на гръцки), те са от ... Предкавказието.

     Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит (517 Г.),а след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в...

    Традицията на Прокопий, който твърди, че хуните-ефталит са като произход източно от Персия, е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец.

    Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен ОКОНЧАТЕЛНО от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий.
    Но както обърна внимание с ужас през 1941 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит.

    Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит ВЕЧЕ имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам; като отхвърля традицията на Евстатий/Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сревнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в.; дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение.

     Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни И БЪЛГАРИ  на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски
за "хунския цар", превзел през 484 г. Персия, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-488 години.

 



Гласувай:
4


Вълнообразно


1. letopisec - Превод на Захарий Митиленски от В. Тракийски http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html
12.10.2011 11:27
BOOK VII, CHAPTER III

THE THIRD CHAPTER OF THIS SEVENTH BOOK MAKES KNOWN HOW THEODOSIOPOLIS OF ARMENIA WAS SUBDUED, AND CONCERNING THE CITY AMIDA OF MESOPOTAMIA КНИГА VII, ГЛАВА III

ТРЕТАТА ГЛАВА ОТ ТАЗИ СЕДМА КНИГА ПОКАЗВА КАК ТЕОДОСИОПОЛИС ОТ АРМЕНИЯ Е ПОКОРЕН И ЗА ГРАД АМИДА ОТ МЕСОПОТАМИЯ

When10 Piroz, king of the Persians, was reigning in his own country, in the thirteenth (year) of Anastasius, the Huns issued forth from the gates that were guarded by the Persians, and from the mountainous region there, and invaded the territory of the Persians. And Piroz became alarmed, and he gathered an army and went to meet them. And when he inquired from them the reason of their preparation and invasion of his country, they said to him, "What the kingdom of the Persians gives to us by way of tribute is |152 not sufficient for us Barbarians, who, like rapacious wild beasts, reject God in the North-West region; and we live by our weapons, our bow and our sword; and we support ourselves by flesh-food of all kinds; and the king of the Romans has promised by his ambassadors to give us twice as much tribute whenever we shall dissolve our friendship with you Persians; and accordingly we made our preparations, and we have come here, that either you shall give us as much as the Romans, and we will ratify our treaty with you, or else if you do not give it to us, take war." And when Piroz perceived the determination of the Huns, although they were much fewer in number than his own army, he thought it well to play them false and deceive them; and he promised them to give it. And four hundred of the chief men of the Huns assembled, and they had with them Eustace, a merchant of Apamea, a clever man, by whose advice they were guided. But Piroz also and four hundred men with him met together. And they went up into a mountain; and they made a treaty, and they ate together, and they swore, lifting up their hands to heaven. And when few remained along with the four hundred men who were to receive the tribute money which was being collected, and the rest of the Huns had dispersed to return to their own country; after ten days Piroz broke faith with them, and prepared war, both against the Huns who had dispersed, and against the four hundred who remained and those with them. But Eustace the merchant encouraged the Huns that they should not be alarmed even though they were very much fewer. And in the place where the oaths were made, they cast musk and spices upon coals of fire, and made an offering to God according to the advice of Eustace, that he might overthrow the liars. And they joined battle with Piroz, and killed him and a great number of his army; and they pillaged the Persian territory, and returned to their own country. And the body of Piroz was not found; and in his country they call him the liar.
Когато Пероз, царят на Персия, владеел своята си страна, в тринадесетата( година) на Анастасий(491-518 г. к.м.), хуните излизат, оттатък вратите пазени от персийците, от планинския район. И навлизат в персийската територия. Пероз бил предупреден и събрал армията си и отишъл да ги посрещне. И когато ги попитал за причината на тяхната предварителна подготовка и нахлуване в страната му, те му казали: „Каквото ни дава персийското царство като данък не е достатъчно за нас варварите, то е като за диви зверове, и е отхвърлено от Господаря на северо-западния район; ние живеем от нашите оръжия, нашите стрели и нашите саби; ние се поддържаме с месна храна от всякакъв вид; царят на Римляните ни е обещал, чрез неговите пратеници, да ни дава два пъти повече като данък всеки път, когато ще развалим нашето приятелство с теб персиеца; и в съответствие с това ние се подготвихме и пристигнахме тук, така че или ще ни даваш така както Римляните, и ние с теб ще се съгласим за данъка, или ако ти не ни го дадеш, почваме война.” И когато Пероз възприе условията на хуните, въпреки че тяхната войска беше много по-малка на брой от неговата войска, той помисли, че е по-добре да им плати с фалшиви пари и ги измами; и им обеща да им даде това. И хунският им началник събра четиристотин от тях, и те имаха с тях си Еустаси, търговец от Апамеа (сирийски град разрушен 638 г. к.м.), честен човек, който да ги съветва при придвижването им. Перос се срещнал с четиристотинте мъже. Те се изкачили в планината; напрвили договора, заедно се хранили и си стиснали ръцете и се заклели с вдигнати към небесата ръце. И когато няколко оставнали сами с четиристотинте мъже, които вече са получили парите за данъка и са започнали да ги прибират, а почиващите и разпръснали се хуни се готвели да се върнат в родните си страни. ; след 10 дни Пероз едностранно разтрогнал договора с тях, и подготвил война, и срещу хуните , които се били разпръснали, и срещу четиристотинте, които останали и тези с тях. Но Еустаси търговецът окуражажил хуните, че те не са били предупредени, въпреки че са много по-малобройни. На мястото, където били положили клетвта, хвърлиха мускус и подправки върху жар и , по съвета на Еустаси, направили жертвоприношение на Бога, та той да накаже измамниците. И те започнали битка с Пероз и го убили и голяма част от войската му, след това ограбили персийската територия, и се врънали в собствената си страна. Тялото на Пероз не било намерено, а в страната си те го наричали лъжец.
Статия в Роден Край
цитирай
2. letopisec - още от Захарий Митиленски
12.10.2011 11:42
Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитъка. От крепостната стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...". Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името Кутриго означава това на хуните-кутригури. Очевидно Прокопий вече знае от някъде името "ефталит" и дори не може да допусне, че кутригури и ефталит (ср.с `авитохоли` в "Именника на българските канове") биха могли да бъдат едни и същи, но от Теофан през ІХ в. много добре знаем, че кутригурите през 557 г. нападат Балканите и Константинопол, а още на следващата година тия "тракийски хуни", както ги нарича Теофан, атакуват гр. Анастасиопол, който е съвсем близо до Амида. Т.е. целият този регион от Балканите през Кавказ до Месопотамия, е открай време бил военен геополитически регион на българите!
Статия в Роден Край
цитирай
3. bls - letopisec,
12.10.2011 15:25
тук ти е силата, тук...ето това е находка с общобългарско значение.
цитирай
4. анонимен - Сандилх за Пероз, Балас/Балаш и Кавад
13.10.2011 11:31
Сандилх > Около тази история, войните и гибелта на сасанидския владетел Пероз, други го изписват Фируз I, има нещо омотано. Когато се описва историята около възкачването на Пероз на владетелския престол се разказва, че той за тази цел е водил междуособна война (457-459 г,) с брат си Ордмиз III и го е отстранил от предстола. Когато се разказва за неговата гибел, изведнъж се появява неизвестен до тогава негов брат, който поема владетелския жезъл, Балас, Балаш, Валаш, който управлява само 4 години от 484 до 488 г. и предоставя властта на единствено останалия син на Пероз Кавад. А Кавад до тогава бил най-общо казано затворник на "Господаря от северо-западния район", а вече бил оженен и за неговата дъщеря. Както се вижда има гнили неща в "историята" за Пероз и сина му Кавад. За Балас само се споменава и нищо за управлението му, а за всики сасанидски владетели има съотетна информациа? Явно Балас е неудобен за сасанидските летописци, а и за всички останали по това и след това време до гибелта на сасанидската държава!
цитирай
5. letopisec - Сандилх за Пероз, Балас/Балаш и Кавад
13.10.2011 13:33
Ат-Табари пише, че Йезигерд е имал само двама сина - Хормизд и Пероз; от своя страна Йоан Малала дава сведение, че през 527 г. посолство на Юстиниан 1 посетило хуните и общувало с Воа, вдовица на починалия хунски цар Балах. Ще рече, и то на основата на източници, е напълно възможно Балас да е прозвище на Ирник и именно Ирник да е управлявал 4 г. Персия. Йешу Стилит дава сведение, че хунския цар, който е победлл Пероз през 484 г., се оженил за дъщерята на Пероз. Елише пък пише, че "хон Херан", след като превзел Баласакан (дето по-късно арабските историци го наричат Беленджер) нападнал Персия и стигнал до гръцката граница. ИЗЛИЗА, ЧЕ ИМЕННО ИРНИК Е ТОЗИ, КОЙТО ПРЕВЗЕМА ПЕРСИЯ И Е НЕИН ЦАР 4 ГОДИНИ, Т.Е. ОТ 484 ДО 488, СЛЕД КОЕТО СЕ ВЪЗКАЧВА КАВАД, СИН НА ПЕРОЗ И БРАТ НА ЖЕНАТА НА ИРНИК. Обстойно съм разгледал всички доводи в Роден край, където имам голяма статия по тези въпроси, а пък и това е темата на книгата ми "ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛ", КОЯТО ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕ СВОБОДНО В НЕТА.
цитирай
6. letopisec - Сандилх за Пероз, Балас/Балаш и Кавад - ПРОСТО ЗАПАЗВАМ КОМЕНТАРА, ОТГОВОРА №5; Благодаря, Сандилх...
13.10.2011 13:35
анонимен написа:
Сандилх > Около тази история, войните и гибелта на сасанидския владетел Пероз, други го изписват Фируз I, има нещо омотано. Когато се описва историята около възкачването на Пероз на владетелския престол се разказва, че той за тази цел е водил междуособна война (457-459 г,) с брат си Ордмиз III и го е отстранил от предстола. Когато се разказва за неговата гибел, изведнъж се появява неизвестен до тогава негов брат, който поема владетелския жезъл, Балас, Балаш, Валаш, който управлява само 4 години от 484 до 488 г. и предоставя властта на единствено останалия син на Пероз Кавад. А Кавад до тогава бил най-общо казано затворник на "Господаря от северо-западния район", а вече бил оженен и за неговата дъщеря. Както се вижда има гнили неща в "историята" за Пероз и сина му Кавад. За Балас само се споменава и нищо за управлението му, а за всики сасанидски владетели има съотетна информациа? Явно Балас е неудобен за сасанидските летописци, а и за всички останали по това и след това време до гибелта на сасанидската държава!

цитирай
7. letopisec - Захарий Митиленски и Псевдо-Захарий Ритор
18.10.2011 15:57
Гръкоезичният историк Захарий Митиленски е автор на исторически летопис, който е изгубен. Предполага се, че Захарий умира след 536 г. Руската изследователка Н.Пигулевская твърди, че анонимен сирийски книжовник от гр. Амида (дн. Диарбекир), към 555 г. е съчинител на сироезична хроника, в която кн.ІІІ-VІ, са превод от гръцки на сирийски на част от съчинението на Захарий Митиленски, вследствие на което „анонимният автор” днес е известен като Псевдо-Захарий Ритор.
Определяйки, че само кн.ІІІ-кн.VІ, са оргинали на гръкоезичният труд на Захарий Митиленски, Пигулевская констатира, че той „обхваща събития отнасящи се към периода между 436-491 години.”
Тоест, според Пигулевская, кн.VІІ (гл.ІІІ-VІ), която предоставяме на вниманието на читателите, не е на Захарий Митиленски. Очевидно Пигулевская смята, че тези текстове са на анонимният сирийски автор (Псевдо-Захарий) и понеже в предлаганият откъс се разказва за превземането на гр. Амида през 10 януари 503 г. от персийският шахиншах Кавад (488-496;499-531), тя твърди, че Псевдо-Захарий е от гр. Амида.
Последното е напълно вероятно, но ако се има предвид кн.ХІІ, гл.VІІ, която също предоставяме на Вашето внимание.
В нея анонимният сирийски автор (Псевдо-Захарий), сам определя, че е писал към 555 г. и разказва за двама монаси от гр. Амида, с които има лична среща. Те през 503 г. са били взети в плен от Кавад и заедно с голяма колония сирийци-християни са дадени в плен в гр. Боспор на хунския цар. В периода 522-535 г. при сирийците на Боспор имало епископ Кардост, които покръстил много хуни и в обкръжението му бил създаден хунски алфабет, с който било преведено на хунски Светото Писание. Именно в кн.ХІІ, гл.VІІ, Псевдо-Захарий дава сведението за българите, които живеели в северен Кавказ до аланите, били народ езически и варварски, със собствен език и имали...градове. Това сведение датира от 555 г. и на основание на него българският историк Златарски към 1918 г. отъждестви утигурите на византийските автори Прокопий, Агатий и Менандър с българите, на Псевдо-Захарий.
Да се върнем обаче на кн.VІІ, гл.ІІІ-VІ.
Защо Пигулевская смята, че тя не е на гръцкият историк Захарий Митиленски?
В гл.ІІІ се разказва за Пероз, който през 484 г. е победен от хуните.
В гл.ІV-VІ се дават сведения за превземането на гр. Амида и който е чел сведенията на Прокопий Кесарийски във „Войната с персите” за този период, ясно и категорично ще посочи като извор на Прокопий именно Захарий Митиленски. Данни от Захарий могат да бъдат открити и при Йешу Стилит, който пише своя летопис към 517 г., преди Прокопий.
Изобщо проблематична за изследователите се оказва гл.ІІІ от кн.VІІ, в която сирийският преписвач от гръцки, датира действията на Пероз с хуните (които са през 483 и 484 г.г.), че са се случили през „тринайстата година на Анастасий” (504 г.).
Очевидно е станала някаква грешка при преписването и това е толкова очевидно, понеже в кн.ХІІ, гл.VІІ сирийският преписвач също е объркал географът Птолемей (ІІ в. от н.е.) с гръцкият цар на Египет Птоломей...
Освен това през 504 г. фактически завършват военните действия между перси и византийци и макар, че юридически мирният договор е от 506 г., при Прокопий и Йешу Стилит става ясно, че 504 г. е краят на войната.
Сиреч, не е било никаква пречка да се определи, че кн.VІІ също е на гръкоезичният автор Захарий Митиленски.

Но не в това е проблемът, а в друго.

В кн.VІІ, гл.ІІІ Захарий Митиленски потвърждава сведението на Йешу Стилит, че победителите на Пероз през 484 г., когато Персия е превзета за „две години” (Прокопий), са пост-атиловите хуни от северен Кавказ. Те са хуните-ефталит. И оттук насетне почти всички сироезични автори, включително и Псевдо-Захарий (555 г.), поставят хуните-ефталит на север от Кавказ. Това правят също Михаил Сириец (ХІІ в.) и Бар Ебрей (ХІІІ в.).
Тоест, Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец, Бар Ебрей са били пренебрегнати от модерните учени, които изфабрикуваха, единствено само на основание на Прокопий, че хуните-ефталит не са пост-атиловите хуни, т.е. българите на Ирник от рода Дуло, които са именно в Боспор, точно там, където през 503 г. Кавад, в знак на благодарност към хунския цар, който през 499 г. му става тъст и му дава „голяма войска” (Прокопий), изпраща около 20 000 пленници сирийски християни, които в Боспор създават хунски алфабет и превод на Св.Писание на хунски, т.е. на езика на утигурите (= българите).
Понеже е очевидно, че Прокопий ползва почти дословно сведения от гръка Захарий Митиленски за превземането на Амида през 503 г. от персите, става ясно защо Прокопий противопоставя хуните-ефталит на познатите му хуни и защо не се съгласява с версията на Захарий Митиленски, че те са дошли от северен Кавказ. Прокопий пише като очевидец след 527 г., а тогава хуните-ефталит вече са на изток в Памир, Согд, Тохаристан и владеят Балх, който Страбон знае като гр. Бактр. Прокопий очевидно полемизира със Захарий Митиленски, когато пише, че ефталит са хуни, но нямат нищо общо с познатите ни хуни, т.е. с пост-атиловите хуни. Сиреч, версията на Прокопий, че хуните-ефталит са от югоизточното Прикаспие, където е Гиркания, не е нищо друго, освен анахронизъм, понеже след 522 г. (Еноки) те действително са там, на изток от Персия.
Това означава, че в някакъв смисъл проучванията на школата на Добрев за припамирски българи и за наличие на българи в Балх и в северна Индия, ще се окажат верни, но не по отношение на прародината на българите, а във връзка с липсващи части от ранната българска история в периода 465-565 г., когато пост-атиловите царски хуни (бели хуни, на ирански) превземат през 484 г. Персия на Пероз, а след 504 г. създават династията на ефталитските царе в Согдиана. Според китайският летопис „Бей-ши” през 516 г. вече има ефталитски цар и в столицата му има будиски храмове...
А защо тези хуни са „ефталит” и има ли нещо общо това име с „Авитохол”, както съм казвал и друг път, не е езиков проблем, а проблем на неизучената история на пост-атиловите българи на Ирник в периода 465-565 години. През последната не само е сложен краят на Велика България на Ирник в северен Кавказ и Приазовието от тюрките на Истеми, но същият Истеми слага край и на българската династия на хуните-ефталит в Согдиана и Тохаристан...

ВИЖ:
http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484293
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ