Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2011 09:34 - ПРОИЗХОД НА ИМЕТО "БЪЛГАРИ". НОВИ СВЕДЕНИЯ!
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 14468 Коментари: 22 Гласове:
6

Последна промяна: 13.10.2011 09:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        Една от научните заслуги на плеядата западни хунолози (Ото Менхен-Хелфън, Томпсън и др.) от втората половина на ХХ в., е посочване на несъстоятелността на руско-съветската доктрина от 1900 г. (Иностранцев), че европейските хуни (Нuns) са антропологична и културна приемственост от средно-азиатските хсионг-ну (Hsiong-nu).
     Може определено да се каже, че в западната историческа наука през втората половина на ХХ в. бе ревизирано просвещенското мнение за приемственост между Hsiong-nu и Нuns, докато в съветската историческа наука, чрез хипотезата от 1960 г. на Гумильов, бе извършена мимикрия (от Ордос дошло не „преселение”, а „конен отряд”), чиято цел бе да препотвърди теорията за приемственост.
     Ако се обърнем към западния научен опит на хунологията, ще констатираме, че въпросът за произхода на европейските хуни не е решен и е все още актуален.
         Несъмнена заслуга на американският професор Ото Менхен-Хелфън (Светът на хуните, Калифорния., 1973) е преосмислянето на късно-античната история на Хунската империя, която традиционно се разглежда от модерните европейски учени негативно и едностранчиво. Хелфън допълни традиционната хунология с нови факти от хунската история, които предполагат, че ролята на хуните в Предна Азия и Месопотамия не датира от 395 г., а е възможно да има и по-ранни етапи на присъствие там.
        Така на дневен ред пред изследователите изникват редица въпроси!
      На първо място, придобива нова светлина сведението от VІ в. на византийският летописец Прокопий Кесарийски, според което в древността хуните са се наричали кимерийци.
     Пренебрегването на това сведение на Прокопий в модерните изследвания за хуните, се основаваше на слабо проучената история на кимерийците през VІІІ-VІІ в. пр.н.е. и приемането на доверие на античните гръцки сведения за тях (Херодот, Страбон).
        Новата вълна германски и руски кимеролози изведе в приоритет асирийските сведения за гамирите (Gаmir), с което въпросът за историческата достоверност на кимерийците получи Задкавказки, Предно-азиатски и Малоазийски характер. Тази нова научна гледна точка, както пише Иванчик, не отхвърля античните гръцки източници, а предполага тяхното анализиране като вторични, спрямо асирийските, които са съвременни на VІІІ-VІІ в.пр.н.е.
     Промяната на фокуса към кимерийското минало от гръцките към асирийските източници, води до разбирането за автохтонност на кимерийската родина на север от Урарту, на териториите на дн. южна Грузия и северна Армения (гавара Утик).
       Оттук, особено важно значение придобиват косвените източници за хони (= кимерийци) в такива грузински извори като „Мокцевай Картлисай” (V в.) и анахронистичните сведения в „Животът на картлийските царе” (ХІ в.).
            А така също наложително става преразглеждането дали утигурите (Прокопий), които той нарича хуни и кимерийци, имат нещо общо със задкавказките удини (ути), сведения за които дава още Страбон.
      При Птоломей Udon са вече предкавказки народ (съгласно разширената редакция на „Арменската география от VІІ в.”), т.е. наложително става да се направи паралел между остатъчните „удини” в арменския гавар Утик и предкавказките Udon.

      Кога може да бъде проследена миграцията им от Задкавказието в Предкавказието?

     Косвени данни за тази миграция могат да бъдат намерени в „Мокцевай Картлисай”, които сочат за времето след ІV в. пр.н.е., във връзка с походите в Задкавказието на Ал. Македонски и във връзка с заселването в края на ІV в. на иберите в земите на дн. Грузия.

         Вторият важен въпрос пред нас е: в каква връзка са урог (Приск) и утигурите (Прокопий) с българския етност?

      Този въпрост е изключително сложен, ако се проследи диахронно: ако кимерийците още към VІ в. пр.н.е. са получили от урартите (самоназвание „Бийан”) името „хини-ли”, което е значило приблизително „поданици”; и ако можем да проследим прехода от кимерийци към новият етноним „хион, хони, хуни”; то как да си обясним, че още преди основната инвазия на хуните на запад в Скития и Панония към 363-375 г.г., имаме сведение от втората редакция на „Анонимният латински хронограф” (354 г.) за „българи”?
             Тоест, ако основното ядро на хуните още през 375 г. са българите, както твърдят автори като Енодий, Касиодор и Павел Дякон, защо първоначалната популярност е била върху името „хуни”, след като е видно от Анонимният латински хронограф, че името „българи” е известно още през 354 г., преди да стане популярно в Европа името „хуни”?

       Този въпрос е важен и във връзка с въпроса за произхода на името „българи”, последното винаги е разглеждано етимологично, но това явно не е достатъчно за произхода на етноса.

         „Анонимният латински хронограф” (втората редакция, 354 г.) споменава българите, във връзка с дейността на Зиези, като приписва произхода им от същият този Зиези. Но отсъствието на Зиези и българите в по-ранната редакция на хронографа сочи, че някакви събития около 354 г. са дали повод за включването на „Зиези, от който са българите” във втората редакция на хронографа?

         За щастие, в историята от ІV в. на Амиан Марцелин се споменава за някакъв Зизаис, който е предводител на отряд от „свободни сармати”, които по същото време (преди 357 г.) стават съюзници на Констанций и дори явно са посещавали Рим.

   
Терминът „бал”, според данни на ономастиката, съгласно Иванчик, е бил известен още на скитите (οὐαδτόβαλος) и означава „любимец на дружината”. В осетинския език, родствен със скитския, понятието „балц” е означавало „военни походи” и е свързано с няколко степени на инициация, през която са преминавали младежите, за да станат мъже. „Мъжът е достигал пълна зрялост, като преминавал през всичките степени на инициацията, едва тогава, когато извършвал последователно всичките три степени, предписани от обичая балц – годишен, тригодишен и седемгодишен. Годишният поход е бил задължителен при инициацията на младежа, за да е признат за мъж...”, пише Асколд Иванчик.

        Думата „бал”, в този смисъл, в скитския и осетинския, е означавал „отряд участващ в поход”.
   Точно такова военно формирование към 354 г. командва Зизаис, според Амиан Марцилин, с което помага на Констанций през 357 г. срещу т.нар. от Амиан „сармати роби”.

     Присъствието на „Зиези и българите” в периода 354-357 г.г. в Рим и Панония, говори за тригодишен военен поход и след това чак за около 486 г. от Йоан Антиохийски научаваме за „т.нар. българи”, поканени от Зенон в Мизия, ако следим стриктно писмените първоизвори.

    И така, дали може да предположим, че преходът на военни отряди на пост-урарти (Бунд, Udon) и на кимерийци (хини, хони) през ІV в. пр.н.е. от Задкавказието в Предкавказието, е съпроводен с наричането им от вече залязващите скити „бал”, т.е. така, както са били наричани „отрядите, участващи в походи”?

     Земите на север от Урарту, както казахме, явно са били автохтонни за кимерийците през VІІІ в пр.н.е., но между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”.
     Тоест, преносът на този топоним от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).

     И така, не само по-късна Грузия наследява този топоним като държавно име на картли и ибери на юг от Кавказ, но и територията на север от кавказките проходи Дербенд и Дарял, е известна като „Геруа” (Гур, Гар).

        Следователно термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту, откъдето са идвали кимерийците през VІІІ-VІІ в. пр.н.е.

     
След ІV в. пр.н.е. този задкавказки топоним е пренесен в северен Кавказ като „геруа” (Птоломей), т.е. ако кимерийците са наричани от урартите след VІ в. пр.н.е. в Задкавказието „хини, хони”, след ІV в. пост-урартите вече ги срещаме като Бал-донис (Udon) в Предкавказието (Птоломей), както е била наричана р. Кубан (Балдан, на арм. Вардан), а пост-кимерийците стават известни като „Бал-гар” и то по същото време (354 г. от н.е., съгласно Анонимния латински хронограф), по което термина „хони, хуни” става общо название, както за Udon (известни на запад като „улдин”, „ултинзури”), така и за пост-кимерийците (българи)?



Гласувай:
7
1


Вълнообразно


1. letopisec - руския археолог С.С.Миняев твърди, че няма сведения за преселение на хсионг-ну от Китай на запад
10.10.2011 10:40
„...Наконец, об исторической судьбе союза сюнну, о возможности появления сюнну в Европе. Выше отмечалось, что исходным толчком, который привел к возможной миграции сюнну и трансформации их в европейских гуннов, чаще всего называют либо события, связанные с перекочевкой отряда шаньюя Чжичжи на запад, в стану "Канцзюй", либо поражение сюнну от сяньбийцев, в конце 1 в. н. э. Рассмотрим достоверность обеих версий.
Согласно сведениям письменных источников, вместе с Чжичжи до "Канцзюй" дошло 3 тыс. человек, которые жили в "городе" шаньюя на берегу р. Дулай, отождествляемой иногда с р. Талас в Киргизии. Однако, в Таласской долине, хорошо изученной археологически, до сих пор не найдено ничего похожего на поселение сюнну или тем более город. Существенно, впрочем, другое. При разгроме ставки шаньюя в 36 г. до н. э. из пришедших с ним сюнну убито 1518 человек и свыше 1200 попало в плен. Естественно, это обстоятельство перечеркивает попытки связать эпопею шаньюя Чжичжи с началом перемещения сюнну на запад.
Обратимся к другой версии. Разделение сюнну на "северных" и "южных" привело к обострению противоречий в их среде, в результате чего "северные" сюнну терпят ряд поражений, разделяясь, в свою очередь, на целый ряд мелких орд. Во главе каждой стоял вождь, по-прежнему именовавший себя шаньюем, но не обладавший той значительной военной силой, которая отличала племенной союз сюнну во II-І вв. до н. э. Ряд поражений, которые терпят эти орды в 1 в. н. э. приводит к бегству их вождей, но отнюдь не на запад, как принято иногда думать. Рассказывая об этих событиях, хронисты используют неопределенные выражения: "шаньюй отошел на 1000 ли" (около 500 км. - С. М), "шаньюй бежал далеко". После поражения в 91 г. н. э. - "северный" шаньюй "бежал неизвестно куда". Каждый раз речь идет о разных вождях, войско которых не следует за ними, а остается на месте и вливается в состав либо "южных" сюнну, либо других племен. Так, в 91 г. н. э. оставшиеся сюнну в количестве 100 тыс. кибиток "сами приняли название сяньби". Важна для нас и следующая фраза источника: "С этого момента началось усиление сяньби".
Таким образом, военная сила, которой располагали сюнну в 1 в. н. э. не исчезла, она служила в Центральной Азии основой для усиления других племенных группировок, в первую очередь сяньби, которые вскоре на недолгий срок завладели азиатскими степями. Не случайно письменные источники упоминают о сюнну и во II, и в III, и в ІV-V вв. н. э. т. е. тогда, когда европейские страны уже испытали на себе силу кочевых народов. Историческая судьба сюнну связана в раннем средневековье с Центральной Азией: западнее Саяно-Алтайского нагорья нет ни одного раннего памятника сюнну, а те, которые здесь имеются, относятся к эпохе Маодуня, когда сюнну контролировали и Южную Сибирь, и многие другие районы азиатских степей.
Однако кочевые народы, наводившие ужас на цивилизованные страны Европы в первые века новой эры, не случайно, видимо, получили имя "гунны". Европейские историки, конечно, знали о существовании в Центральной Азии мощного племенного союза во главе с сюнну. Сведения о нем могли поступать по Великому шелковому пути, который служил не только для обмена товарами - по нему в обе стороны поступала, видимо, и информация о событиях самого различного характера. Отметим, что некоторые участки этого пути сюнну контролировали в период своего могущества.
Сведения о мощном центральноазиатском союзе кочевых племен были, очевидно, столь впечатляющими, что название "сюнну" быстро получило в Европе нарицательный характер; в латиноязычных источниках оно могло быть записано со слуха в различных вариантах. Поэтому, когда кочевые орды появились на границах европейских государств, их стали называть именно таким собирательным термином "гунны", окончательно закрепившимся после их военных успехов. Эти события составляют интереснейшую и во многом еще не прочитанную страницу европейской истории и, конечно, заслуживают отдельного разговора.
Как видно, предлагаемая версия не решает проблему происхождения европейских гуннов, а напротив - подчеркивает ее сложность. Исследования этой и других проблем продолжаются, и не раз еще придется вернуться к яркой и насыщенной событиями истории кочевых народов евразийских степей и задуматься над новыми находками и материалами.” (С. С. Миняев . Сюнну. Природа, 1986, №4).
цитирай
2. letopisec - Сандилх, винаги си бил точен и задълбочен...
10.10.2011 12:31
«Фигурата на цялото Каспийско море, - пише Дионисий Периегет, - представлява закръгляваща се окръжност; него, може би, няма да преплаваш на кораб за три лунни кръга, толкова голям е този труден път. Устремявайки се отново на север, то се съединява с течението на океана... Аз ще разкажа всичко за това, какви племена живеят около него, започвайки от северо-западната му страна. Първите - скитите, които населяват крайбрежието около Кронийското море по устието на Каспийското; след това – унните, а след тях - каспиите, след тях - воинствените албани и кадусии, живеещи в планинска страна; близо до тях - марди, гирканите и тапирите...». Написано окол0 160 г. от н.е. под формата на стихотворно описание на обитаваните земи. От аналогично изброяване на тези същите племена от знаменитите географи от древността (Ератостен, Патрокл, Страбон, Плиний, Птолемей и др.) се различава само с разполагането на каспийте северно от аланите, тъй като те са обитавали южно от последните. Сведението му се потвърждава през III в. от Агатангелос, който пише, че цар Хосров (217 - 236) от династията на Аршакидите, на следващата година след гибелта на последния партянски цар Артабан V (213 - 224) и поемането на властта в Иран от основателя на новата династия на Сасанидитте Ардашир I (224 - 241), т. е., очевидно, около 225 г., «... събрал войска от албани и ибери, отворил вратата на аланите и твърдта Чор; той въвел войската на хуните за това, за да нападне персийската земя... Бързо пристигнали за поддръжка много силни и храбри отряди конница от албани, лпини, чилби, каспии и други от тези области, за да си отмъстят за кръвта на Артабан». Второто споменаване на хуните в текста на Агатангелос се отнася за времето на царуването на царТрдат III (287 - 332), където се говори, че Трдат със «сила изгонил» нахлулите от Северен Кавказ хуни. Мовсес Хоренаци, пише за Трдат «през земята на албаните» излязъл насреща на нахлулите от Кавказ, така наричаните «северни народи», приети от него за басили.
цитирай
3. letopisec - бих искал да обърна внимание защо сведението от VІ в. на Прокопий Кесарийски, че
10.10.2011 12:34
хуните произхождат от кимерийците, бе дълго време оставено без внимание. До 80-те години на ХХ в. за кимерийците се пишеше единствено по сведение на античните източници, но тези данни, както обърна внимание Иванчик, са по време, когато хегемонията на кимерийците в Мала Азия и Йония е отдавна отминала. На основата на Херодот, доскоро съществуваше едно мнение, че предскитската археологична култура, е кимерийска. Днес то е вече ревизирано. За "историческите кимерийци" става ясно в асирийските клинописи от VІІІ/VІІ в. пр.н.е. По това време на сблъсъци между асирийци и кимерийци, последните са представени археологично с т.нар. ІІРСК, т.е. има археологично единство между вторият етап на ранна-скитската култура и той е общ между кимерийци и скити при атаките им на юг от Кавказ. Обаче, внимателното разчитане на асирийските клинописи показа (Иванчик, Медведская, В. Паркер), че Херодот е преувеличил ролята на скитите в Мала Азия, за сметка на кимерийците. Доскоро дори се предполагаше, че кимерийци и скити след VІІ в. пр.н.е. в Мала Азия са едно и също. Бумът в кимерологията настъпи с издадената през 1976 г. книга на немси от Асколд Иванчик, който показа, че асирийските клинописи много добре различават кимирийци и скити и чи историята на древния Изток не бива да се учи по Херодот. Това доведе до много полезни резултати, беше дори отречена и хегемонията на скитите над Мидия, за която пише Херодот. Ветеранът-историк Дяконов, като истински учен, подкрепи младите кимеролози и оттегли някои от своите схващания, дори предрече, че в кимерологията настъпва бум, характерен преди около 100 г. в египтологията. За прародина на кимерийците се сочи южен Кавказ и това преобърна схващанията, че кимерийците са траки и че са били по териториите на дн. Украйна първоначално. Всичко това е вчерашния ден на науката. Ето защо чак сега сведението на Прокопий има възможност да бъде интерпретирано задълбочено, понеже доскоро се знаеше малко за кимерийците и предимно от античните извори, а не от асирийс
цитирай
4. letopisec - Езиковедското доказателство на Иванчик защо кимерийците не са траки.
10.10.2011 12:35
Самоназванието на кимерийците е било Gimir/Gamir и то е съхранено в асирийските клинописи от VІІІ-VІІ в. пр.н.е., в Библията (Гомер) и в арменските летописи, дори във фолклора на грузинския и осетинския езици. На древните гърци името става известно, чрез посредничеството на лидийския език, в който - както показа Иванчик (а Дяконов се съгласи с тази хипотеза и изостави своята, че посредник е бил тракийския) - отсъства звука "г" и се изговаря "к". И понеже първи сведения на гръцки за кимерийците има при Омир в Одисеята, където те са с "к", следователно всички сведения при Страбон от І в. са „втора ръка”, понеже явно от VІІІ-VІІ в. пр.н.е., откогато е Одисеята, гърците имат първите сведения за кимерийците и не може да очакваме, че данните на Страбон се основават на някакви по-древни източници преди VІІІ в. пр.н.е.. А за кимерийците (Gimir) данни от VІІІ-VІІ в. пр.н.е. вече има в асирийските клинописи и те ни дават представата за „историческите кимерийци”. Останалото са древногръцки легенди и митове за кимерийците от V в. пр.н.е. (Херодот) и от след това, сумирани от Страбон през І в.
Първите сведения, които са съвременни на кимерийците, са в асирийските клинописи от 8-7 в. пр.н.е. и те ни очертават т.нар. "исторически кимерийци", чието присъствие е на териториите на т.нар. "Древен изток", т.е. Предна Азия и Месопотамия, а така също на териториите на Мала Азия и Йония. Тяхната държава е първоначално на север от Урарту, в Задкавказието, откъдето започва инвазията на гимерите. Не е без значение, че докато кимерийците са хегемон в Мала Азия, т.е. някъде до началото на 6 в. пр.н.е., тракийската държава Фригия е била под тяхно опекунство и придобива доста нови територии. Крахът на "историческите кимерийци" се оказва и край на Фригия като държава (явно по тази причина Страбон бърка кимерийци и траки). Забележително е, че дори в V в. от н.е. арменския историк Тавстос Бузанд не познава топоним Кападокия, а го именува Гамирка (Агатангелос също упоменава топонима). През ІV в. от н.е. пък Павел Орозий нарича южното Черноморие от Синоп до Колхида (Лазика): "Кимерийско море".
Пикът на анатолийската мощ на камирците е през втората половина на VІІ век пр.н.е., когато те са хегемон в земите от Синоп до Йонийско море.
Възхода на лидийската държава спира устрема на камирците и след няколковековно съществуване на Гамирая (асирийски клинописи), те напускат Мала Азия и през Задкавказието се връщат в Предкавказието и Приазовието.
През V век пр.н.е. Херодот знае за тези кимерийци, те владеят керченския провлак, който се казвал, според него, Боспор (т.е. босфор) Кимерийски.
цитирай
5. bls - изключително ,
10.10.2011 17:33
много хора ще прочетат тази статия, върти се и в нета в над 20 групи; крайно време беше някой да разкрие автентичният български произход, без манипулации и спекулации.
цитирай
6. letopisec - благодаря ти, ранната българска история не е лесна за интерпретация...
10.10.2011 17:43
bls написа:
много хора ще прочетат тази статия, върти се и в нета в над 20 групи; крайно време беше някой да разкрие автентичният български произход, без манипулации и спекулации.

цитирай
7. анонимен - От ВНМ
10.10.2011 22:16
Благодаря ти все пак, че някой мой материали, писани като коментари при Спароток си ги поместил тук. Освен за гръцките легенди можеш да споменеш и Библият в частта и' за Содом и Гомор. По-цветно ще стане, ако се спомене също и за прословутия Кимерийски котел и изгубеното 13-то коляно, да не би да се локализира към днешна Дания
С Уважение!
цитирай
8. letopisec - Нищо не ми стана ясно от този коментар, защо споменаваш спароток, той бърка кимври и кимерийци; зле е
11.10.2011 08:28
анонимен написа:
Благодаря ти все пак, че някой мой материали, писани като коментари при Спароток си ги поместил тук. Освен за гръцките легенди можеш да споменеш и Библият в частта и' за Содом и Гомор. По-цветно ще стане, ако се спомене също и за прословутия Кимерийски котел и изгубеното 13-то коляно, да не би да се локализира към днешна Дания
С Уважение!

цитирай
9. анонимен - Spartak
11.10.2011 18:27
Българите произхождат от Мала азия, Иран, Близкия и Далечния изток, както и от останалите части на света. Техни потомци са всички народи на Земята, с изключение на македонците, които праотци на българите и следователно всичко произлиза от Македония. Света трябва да осъзнае, че пътят към благоденствие минава през Македония.
цитирай
10. letopisec - Те македонистите вече "просветиха" света, сега тракедонистите съвсем ще го "образоват"...
13.10.2011 08:39
анонимен написа:
Българите произхождат от Мала азия, Иран, Близкия и Далечния изток, както и от останалите части на света. Техни потомци са всички народи на Земята, с изключение на македонците, които праотци на българите и следователно всичко произлиза от Македония. Света трябва да осъзнае, че пътят към благоденствие минава през Македония.

цитирай
11. bls - да, акцентът в тази статия
13.10.2011 09:55
е наистина в автентичният произход на името "българи". Това несъмнено е нов принос към многото етимологии на етикона ни, при това най-точният, според мен. Браво.
цитирай
12. letopisec - Благодаря ти за оценката, Булов...
13.10.2011 10:00
Произходът на името "българи" е една най-дискутираните теми в нашата история. Етикона не бе обяснен нито на тюркски, нито на арабски, нито на славянски, нито пък на някой друг език, няма го и в античните първоизточници, въпреки че Спароток се опита да манипулира с името на пълководеца Балакр и да твърди, че това не била персона, а народ. Още веднъж, благодаря.
цитирай
13. bls - letopisec
13.10.2011 10:17
покрай теб попрочетох нещо от Дяконов и Иванчик за кимерийците, направи ми впечатление, че Дяконов извежда името "гамир" от ирански като "преден военен отряд", а Иванчик извежда името "бал" от скитски също като "преден военен отряд". Би ли казал нещо по този въпрос?
цитирай
14. letopisec - bls - NB
13.10.2011 10:39
благодаря за този въпрос. Както знаеш Дяконов и Иванчик се занимават само с кимерийската история до 6 в. пр.н.е., и в научните им задачи не влиза да доказват КОИ СА ПОСТ-КИМЕРИЙЦИ, това е трябвало да направят нашите историци, но никой от тях не знае нищо за кимерийците. Едва сега ние поставяме един въпрос, който го има и във възрожденската ни книжнина, че българите произхождат от гимерите. Този въпрос го постави и Спароток, но той също не знае нищо за "историческите кимерийци" и повтаря Страбон, че били траки, което е отречено поне от края на ХХ в. И така, Дяконов И Иванчик с изводите си всъщност подкрепят, че гимерите са станали бал-гар. Историческата наука също се развива, както физиката. Ако не се знаят нейните постижетия, може някой напр. да чете алхимическите трактати на Нютон и да твърди, че няма гравитация. Не е достатъчно само да се четат летописите, но и да се разбират в светлината на постиженията на историческата наука. Привет.
цитирай
15. bls - ДАНО ПОВЕЧЕ ХОРА ПРОЧЕТАТ ИСТИНАТА ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ И ИМЕТО "БЪЛГАРИ"
13.10.2011 10:56
letopisec написа:
благодаря за този въпрос. Както знаеш Дяконов и Иванчик се занимават само с кимерийската история до 6 в. пр.н.е., и в научните им задачи не влиза да доказват КОИ СА ПОСТ-КИМЕРИЙЦИ, това е трябвало да направят нашите историци, но никой от тях не знае нищо за кимерийците. Едва сега ние поставяме един въпрос, който го има и във възрожденската ни книжнина, че българите произхождат от гимерите. Този въпрос го постави и Спароток, но той също не знае нищо за "историческите кимерийци" и повтаря Страбон, че били траки, което е отречено поне от края на ХХ в. И така, Дяконов И Иванчик с изводите си всъщност подкрепят, че гимерите са станали бал-гар. Историческата наука също се развива, както физиката. Ако не се знаят нейните постижетия, може някой напр. да чете алхимическите трактати на Нютон и да твърди, че няма гравитация. Не е достатъчно само да се четат летописите, но и да се разбират в светлината на постиженията на историческата наука. Привет.

цитирай
16. анонимен - vimr
13.10.2011 11:01
много силни изводи, няма ги тук редовните ти опоненти, взели са си поука.
цитирай
17. letopisec - Не бих казал, те просто не искат да имаме наистина автентична ранна българска история, това е...
13.10.2011 11:03
анонимен написа:
много силни изводи, няма ги тук редовните ти опоненти, взели са си поука.

цитирай
18. shtaparov - Името "Българи"
13.10.2011 19:05
Аз знам абсолютно точно какво значи името "Българи", приятели,но ми позволете да го представя един ден в отделен постинг в блога ми.
цитирай
19. letopisec - добре, ще се радваме. В дискусията се ражда истината, само спароток не дискутира, а казва от последна инстанция
14.10.2011 13:47
shtaparov написа:
Аз знам абсолютно точно какво значи името "Българи", приятели,но ми позволете да го представя един ден в отделен постинг в блога ми.

цитирай
20. kagami5 - За Гимирите - моето скромно и различно мнение.
09.11.2011 22:42
Втората група номади, за която е известно, че са тръгнали на юг са Кимерийците. Тяхното име ''Gimirru'', дадено им от асирийците означавало ''народ, който щъка напред - назад''. Да, обаче аз обичам да проверявам, за шкудра бяха предположили, че означава ''стрелец''. Какво пишат за кимериец асирийците? - GIMIR-RAJA.
Gimirti (sikhirti) = цялото на каквото и да е = цял, съвършен, идеален. Така например Tukultī-apil-Ešarra (Доверието ми е в сина на Ишара, Ищар), един от малкото велики асирийски монарси се самонаричал ''сар гимир'' ( ''sar gimir'' ) - идеалният цар (принц)
(''Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain & Ireland, Volume 18 By Royal Asiatic Society of Great Britain and Ireland - ''тhе inscription of bellino'' - line 49)
Всеизвестно е, че Rāja = царски, а значението на rAja е цар (от санскрит), а
санскритския корен raj = управлявам, властвувам идва от индоевропейския корен ''reg'' = движа се по права линия, управлявам. Rajah е аристократ, синя кръв, патриций.
И каква стана тя, кимериец означавало ''съвършен цар''.
цитирай
21. letopisec - 20. kagami5
13.11.2011 12:16
много слабо изпълнение, ако вярвахме на езиковите карамбули, отдавна нямаше да има световна история...Добре, че има световно-известни кимеролози като Паркер, Иванчик, Медведская...Явно въобще не сте запозната с асирийските клинописи, щом изкарахте гамирите измислен народ, а етикона им титла на асирийския цар. Невероятно лаишко, поздрави...
цитирай
22. kagami5 - щом изкарахте гамирите измислен народ
13.11.2011 15:36
???
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 10265176
Постинги: 701
Коментари: 12659
Гласове: 3305
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ