Хунската империя е включвала различни народи, както четем в множество късно-антични летописи. Още Амиан Марцелин през ІV в. пише, че „Витимир, избран след неговата (на Херманарих – бел. К.М.) смърт за цар (на източните готи – бел.К.М.), оказа за известно време съпротивление на аланите (аланите са едни от първите в хунския съюз – бел.К.М.), опирайки се на друго племе от хуните, които той за пари привлече в съюз към себе си ” (ХХХІ.3.3.).

Агатий Миринейски, писал през втората половина на VІ в., отбелязва: „Хуните някога обитавали около тази част от Меотийското езеро (Азовско море – бел.К.М.), която била обърната на изток и живеели северно от р. Танаис (Дон- бел.К.М.), както и другите варварски народи, които обитавали в Азия зад Имейската планина (според античните и късно-античните географи Азия е започвала веднага на изток след р. Дон, това е била азиатската част на Сарматия; пак според тях, цялата планинска верига от кримския Тавър, през Кавказ, през месопотамския Тавър до Памир, е било една планина – бел.К.М.). Всички те се наричали хуни, или скити. По племена били различни и едни от тях се наричали котригури, други утигури, някои – ултинзури, и вуругунди” (кн.V,11).

Народите в хунския съюз са имали статут, не по-различен от този на федератите в Римската империя и готският историк от VІ в. Йордан се хвали, че остроготите, които до 455 г. били хунски народ, имали собствени владетели.

Византийският историк от V в. Приск Панийски, който през 448 г. посещава хунският град (вероятно Ветвар, старото келтско селище Корнунт, на отсрещният бряг на дн. Виена – бел.К.М.) на Атила в Панония, ни е оставил разказ как васалите на различните хунски народи са вечеряли заедно с Атила в обща трапезария.

В градът на Атила, според историкът, се говорело на различни езици и той разпознал гръцката, латинската и готската реч, а останалото разнолико множество нарича - „скитски и хунски” езици. Това са събирателни понятия, скитски език вече е нямало, но народи, които обитават на територията на стара Скития, има. Такива, според Приск, са акатирите, които били многоброен народ, управляван от различни старейшини. Приск директно пише, че сарагурите са на север от Кавказ. „§37.Сарагурите, след нападение над акатировите племена, предприели поход против персите. Отначало те се приближили към Каспийската врата (явно Чор, Дербенд – бел.К.М.), но намирайки я заета от персийската охрана, преминали по друг път, по който стигнали до иберите (Дарялския проход над Грузия – бел.К.М.) и започнали да опустошават страната им и да тревожат с набези селищата на арменците”.

Около Дунав, според историка, живеели хунските народи „амилдзури, итимари, табосури, биски и други”.

Явно под „хунска” реч, чута от Приск в града на Атила, е имал предвид народите, които са на изток от р. Танаис. Те са били доста, ако имаме предвид изброяването им от арменският автор от V в. Тавстос Бузанд: „пох, таваспар, хечмах, ижмах, гати и глуар, гугар, шичб и чилб, и баласич и егерсван...” (кн.ІІІ, гл.VІІ). Допълнително са посочени масгути (масагети) и алани (кн.ІІІ, гл.VІІ ).

За хуни-масагети, пише и Прокопий, а още през ІV в. Амиан Марцелин съобщава, че аланите станали васали на хуните. Те са такива до 406 г., когато алани и вандали избягват на запад от р. Рейн и войските им мигрират в северна Африка.

„Гати и глуар”, изброени от Бузанд, са готите и герулите (елуар).         Гепидите и лангобардите в Панония са били също хунски народи, поне до 455 г., когато вожда на гепидите Ардарих убива първородният син на Атила Елак, край р. Недао.

След смъртта на Елак командването върху голяма част от хунските народи, които не се отцепват от империята, подобно гепиди и остроготи, поема Денгиз, а Йордан упоменава, че под властта му са „ултинзури, ангискири, битугури и бардори”.

Денгиз се застъпил и за „садагиите” (явно славяни, от „сад”, градинари), народ, който готите притеснявали.  

По същото време третият син на Атила Ернак поема под властта си българите, наричани от Прокопий „утигури” (а от Приск „уроги”), които се връщат към 465/467 г. около Боспор и Азовско море, очевидно за да бъдат отблъснати изгонените от аварите на запад от Каспийско море савири. Последните през VІ в. са вече известни на византийските писатели като хунски народ, т.е. от врагове през V в., са превърнати във васали.        

Сироезичният автор, известен като Псевдо-Захарий Ритор, описва през 555 г. 13 народа по земите на север от Кавказ, между които и българите. По-голямата част от изброените (ауангур, аугар, сабир, бургар, кутаргар, хазар, дирмар, сирургур, баграсик, базгун, кулас, абдел и ефталит) са пост-атилови хуни. Интересното е, че този автор не познава племе с етноним „хуни”...

Касиодор, който до 530 г. пише готска хроника, повтаря казаното към 507 г. в панагерика на епископ Енодий, и отъждествява името „хуни” само с етнонимът „българи”.

Същото следва през VІІІ в. и лангобардският историк Павел Дякон, по отношение на първите лангобардски вождове към ІV в., победени от българи, според него.

Причината обаче за приписването на общото съюзно име „хуни” само към „българите” от готските историци Енодий и Касиодор, е опитът им да заличат, че остроготите са били хунски народ до 455 г. и през 451 г. участват във войната на Атила в прословутата Каталунска битка, когато убиват визиготския крал, съюзник на римският генерал Аеций.         
       След 488 г. Теодорих Амал от остроготите прави обща държава на визиготи и остроготи в Италия, но визиготите явно не са се отказали лесно от кралския си род на Балтите и от спомена за братоубийствената война, нанесена им от остроготи през 451 г.

Новата обединителна идеология на Теодорих Амал е изисквала да се вмени, че остроготите са били „роби” на Атила и Енодий през 507 г. пише, че Теодорих Амал победил българите, които някога притежавали каквото си пожелаят. „На него до теб принадлежеше всичко, което той искаше”, пише патетично Енодий.

Касиодор следва този стил и упорито пише, че остроготите са били роби през 451 г. и затова не можело да не слушат Атила, от него преписва Йордан. Всички те, с всякакви средства се стараят да изчистят образа на остроготите и на царският им род Амали, от хунското им битие в Панония до 455 г.

       За съжаление федератите на Хунската империя не са били предмет на специално научно изследване.
 http://history.rodenkrai.com/new

Абсолютно убеден съм, че народ хуни няма, хунски съюз да го наречем има, разбира се.
Същото е с готите за които също за себе си съм уверен, че увличат всякакви племена, не само германски.
За славяните от "сад" също си писал преди помня ги споменаваше пак ти в твой постинг в земите на дн. Унгария.

Не знаех за тези напъни да се изчисти образа на остро/остготите, но ще го запомня в момента от теб. "Това" писането на историята и преди и сега все е витиевата "работа" ;)

но ако вникнеш по-внимателно, ще видиш, че аз не отъждествявам българи, известни още от 354 г. с името си в анонимния латински хронограф, и хуни. Просто народ "хуни" няма, името "хуни" е обобщено име на хунския съюз, създаден, както пише Прокопий, от утигурите и кутригурите на изток от Дон. Резонно е тогава да потърсим произхода на името "хуни", и както пише Прокопий, то е свързано с кимерийското минало. Аз се опитвам да покажа, че урартите (държавата Боян) още към 6 в. пр.н.е. е нарекла остатъчните кимерийци с името хион/хони/хионит/хуни. Всеизвестно е, че Псевдо-Захарий Ритор посочва към 555 г. "бургар", на същото място, където през същият 6 в. Прокопий посочва "утигури". Под етнонимът "утигури" при Прокопий се крият сведение за българския етнос. Това отдавна е доказано в науката. Сиреч, Прокопий е наричал българите с външния етноним "утигури". Както хуните на Атила са наричани "бич божий", така по-късно Йордан, който цитираш, нарича българите, вече след залеза на Атиловата империя. Ако има българи от 354 г. (лат. хронограф) и ако Йордан пише за българи, тогава повече от очевидно е, не за мен, а за една цяла плеяда от учени като Бъри, Рънсиман, Вернадски, Артамонов, Мюсе, Хелфън, че българите са БИЛИ ЯДРОТО НА ХУНСКИЯ СЪЮЗ.

Въпросът, който ме интересува е: защо, след като грузинското късно-антично съчинение "Мокцевай Картлисай" помни бундурк (= самонаименованието на урартците) и след като под "хони", които идват от Халдея, очевидно има предвид кимерийци, все пак...защо ги е нарекъл "хони"?

Дали е възможно самите пост-урартци (=бундурк) да са наричали кимерийците, по време на залеза на последните, на които дават подслон в свои градове, с името „хони”?

За целта бе необходимо да се обърна към античната история на Урарту (=Бийан,Бунд) и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.

Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа, предишния цар.
Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили".
Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?
Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...

Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост.
Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.

С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк, което буквално значи "осиновени", а преносно "поданици"(?).

Очевидно, именно кимерийците, които са говорили индоевропейски език (Леман Хаупт), дават на „Биайн, бундур, бунд” външният предкавказки етноним Udon, Olondae (Птоломей от 2 в.; Арм.географ от 7 в.). Тук може да се повикат на помощ и езиковедите, дали „Бунд” и „Udon”, не са всъщност една и съща дума?

летописец,

този отговор беше след този на буболечката на раета.дето сега ми отговаряш с № 2
изчезнал е

И да не триеш пак,като буболечека и некой др. урунгели за доказ на "тезите"от онези,мачка е съществително,същ. съществува,като част на изречението. значи мачка е част на изреченото и като повече мяучи доказва че е мачка.Мачка сичку наред

Касиодор различава хуни от Българи.Касиодор пише :

"Толуин победи между другите народи и хуните и като спечели в първите сражения слава,унищожи страшните по целият свят българи"

Няма индентичност и отъждествяване на хуни с българи ,напротив. Ще сложа само пост ,който съкратих,който бях написал отдавна към проф, Добрев в бг-наука,от който личи ,че българи и хуни са две различни неща.

Некоректно и погрешно е това,което прави известният византолог Моравчик и други учени хуйолози,които взимат едни племена наричат ги хунски ,а потем хуните кръщават българи,хуно-българи и ги нарочват за етнос.
(А какво да кажеме за Хунките. Те немат ли нужда от обич?)
Като начало да разгледаме твоя източник,Йорданес,който доказва несъстоятелността на подобно прекръщаване.

Йорданес пише в 551 г. Toй е очевидец и нарича нещата им с истинските им имена.Той много добре познава т.нар. българи ,тъй като пише,че били станали известни поради последици от техни,готски грехове.
" българите,които са станали твърде известни поради последици от нашите грехове".
(като се абстрахира ме от различните преводи с положителен или потрицателен смисъл били станали известни ени други,явното е,че блъгарите са изветсни на Юргана.)
В този пасаж той поставя тези българи на места север от Черно море,както се изразява
"над Понтийско море се простират местата обитавани от Българите".
ЛИБИ 1 стр. 337
"Отвъд тях над Понтийско море се простират местата обитавани от българите,които са станали твърде известни поради последици от нашите грехове."
Да знаеме,да е известно някакъв сблъсък в този район между т.нар. българи и готи .Няма данни.Но има данни за други места на които готите са имали премеждия.
(ето само някои готски сблъсъка :от писмото на Клавидй до Сената,