Вероятно основната трудност при изучаването на кимерийския проблем се състои в многообразието на намиращите се в наше разположение източници, на които, в рамките на едно изследване, е почти невъзможно да се извърши еднакво квалифициран анализ. Писмените източници по кимерийския проблем може да бъдат разделени на две напълно различни групи.     
    Първата от тях са данните на античните автори. Те са достатъчно многобройни и разнообразни, но повечето от тях ние познаваме от втора и трета ръка и те се съхраняват в писанията на автори, които са живели много по-късно от действителните гръцки контакти с кимериийците. Информацията за кимерийците, която имаме на разположение от античните автори е много оскъдна и за това този неин недостатък от най-ранно време се е компенсирал с всякакви теории, аргументи и конструкции на учените. Развитието на познанията на античните автори за кимерийците, след изчезването им от историческата сцена най-късно от началото на VII-VI век. пр. н. е., настъпват не за сметка на нова информация, а за сметка на появата на нови тълкувания на вече известния ограничен кръг данни за тях. Особеното развитие на тази традиция изисква много внимателно отношение към подаваната от тях информация. Макар, че в основата на много съобщения на античните автори стоят реални събития, във всеки случай, когато те се използват, с особена острота стои въпросът за проверката на достоверността на тези данни, чието решаване изисква специални процедури за проучване и анализ на източника. Подценяването на този факт и буквалното, често наивно следване на античната традиция, води до погрешни схващания за историята на кимерийците.

       

 Втората група от източници, рязко различаваща се по характер от първата, са акадските клиновидни текстове, писани едновременно с директните връзки между асирийците и кимерийците. Към тях се присъединяват и няколкото библейски текстове. Благодарение на тях, ние от първа ръка получаваме много надеждна информация.

 

Много от акадските документи са достатъчно добре датирани, често с точност до година, понякога дори до месец или ден, което позволява да се създаде надеждна хронология на кимерийската история и да се впише в общия контекст на историята на Предна Азия. Все пак, въпреки всички достойнства, акадските източници дават много фрагментарна картина на кимерийската история, като отразяват само малка част от епизодите, които са били свързани само с областта на непосредствените прагматични интереси на асирийците и вавилонците.

 

Някои събития на кимерийската история са обхванати достатъчно добре от акадските текстове, но между тях остават големи пропуски, които само понякога може да се попълнят като се използва информацията от античната традиция и косвени доказателства. Освен това информацията от източните източници е ограничена, разбира се, само за времето на престоя на кимерийците в Предна Азия.

 

В писмените източници и на двете основни групи се съдържат езикови данни, които представляват особена категория източници за историята на кимерийците.

 

Тези данни са от особен интерес за решаване на проблемите на етническата и езикова идентичност на кимерийския етнос. За съжаление, езиковите данни са много оскъдни: те са ограничени до имената на трима кимерийски царе и  названията им, запазени на различни езици.

Разбира се, археологическите източници са не по-малко важни, отколкото писмените, за да се проучи кимерийския проблем. Понятието  "кимерийска култура" е въведено от най-ранните изследователи на предскитската археология на Северното Черноморие. Сега то е здраво закрепено в археологическата литература, която се използва за обозначаване на културата на предскитското население на Северното Черноморие. В този случай, по-голямата част от археолозите от дълго време не разбираха, а много не си дават сметка и сега, за всичките условности на това понятие. Те не се съмняват, че "кимерийската култура" наистина е принадлежала на реалните кимерийци от историческите източници, което съвсем не е очевидно и никога не е било доказано. Съмнението относно точността на това мнение се появи през последните години и въпросът за археологията на реалните исторически кимерийци е бил един от най-важните...

  http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html

Накратко за автора на статията:

Сотрудник кафедры истории древнего мира Исторического факультета МГУ Иванчик Аскольд Игоревич; Член-корреспондент РАН, доктор исторических наук, профессор. Научный руководитель Отдела изучения древних цивилизаций, главный научный сотрудник Института всеобщей истории РАН, Directeur de recherche в Национальном центре научных исследований (Институт изучения древности и средневековья Ausonius, Бордо, Франция), Senior Fellow Института исследования древнего мира при Нью-йоркском университете, член-корреспондент Германского археологического института (с 2002 г.) и Итальянского института Азии и Африки (с 2004 г.), главный редактор журналов "Вестник древней истории" и "Ancient Civilizations from Scythia to Siberia" (Leiden), член редколлегий журналов "Revue des йtudes anciennes" (Бордо), "Il mar Nero" (Рим, Париж, Бухарест), "Nartamongж. Revue des йtudes alano-ossйtiques" (Владикавказ, Париж), "Эпиграфический вестник" (Москва), главный редактор (совместно с Г.Парцингером, Берлин) серий монографий "Степные народы Евразии" и "Pontus septentrionalis", член Совета РГНФ (с 2010 г.), представитель РАН в Международном союзе академий (с 2002 г.), председатель организационного комитета Российской ассоциации антиковедов, член Международного совета индо-европеистики и фракологии (София, Болгария).
Выпускник исторического факультета МГУ (1986 г.), кандидат (1989 г., Институт востоковедения РАН), доктор (1996 г., Фрибургский университет, habilitation) исторических наук.

В 1986–1992 гг. – сотрудник Института востоковедения АН СССР – РАН, с 1993 г. – сотрудник Института всеобщей истории РАН. В разные годы приглашался для научной работы и преподавания в зарубежные научные центры: университеты Фрибурга и Берна (Швейцария, 1990–1992), универcитет Гейдельберга (стипендиат Фонда им. А. фон Гумбольдта, 1993–1995) и Германский археологический институт в Берлине (лауреат премии им. В. фон Бесселя, 2004–2005) (Германия), Центр эллинских исследований в Вашингтоне (1996–1997) и Институт высших исследований в Принстоне (США, 2001–2002), Страсбургский университет (Франция, 1997–1998), Шведский колледж высших исследований (Уппсала, 2008). Многократно приглашался для чтения докладов на международных конференциях и в различных научных центрах.

    Участник ряда археологических экспедиций в южной России, Украине, Болгарии, Греции, в настоящее время руководитель международного проекта археологических исследований в Келенах – Апамее Киботос (Турция, провинция Афион). Руководитель международного проекта "Корпус греческих и латинских надписей Северного Причерноморья" (IOSPE).

    Область научных итересов: греческая и латинская эпиграфика, древняя история и археология черноморского региона, Малой Азии и степей Евразии, древнегреческая колонизация, античная литературная традиция о Востоке, античная этнография.
    Автор 170 научных публикаций, в том числе 5 монографий. Основные публикации:

•    Les Cimmйriens au Proche-Orient. Fribourg Suisse, Gцttingen, 1993.
•    Konransuru Roshiano Kagaku. Tokyo, 1995. ("Наука и ученые в России", на японском языке, совместно с И.И.Иванчиком.)
•    Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII–VII вв. до н.э. М., 1996.
•    Киммерийцы и скифы / Kimmerier und Skythen (Steppenvцlker Eurasiens, II). М., Берлин, 2001.
•    Накануне колонизации / Am Vorabend der Kolonisation (Pontus Septentrionalis, III). М., Берлин, 2005.
•    Une koinи pontique. Citйs grecques, sociйtйs indigиnes et empires mondiaux sur le littoral nord de la Mer Noire (VIIe s. a.C. – IIIe s. p.C.). Bordeaux, 2007, ed. avec A.Bresson & J.-L. Ferrary.
•    Achaemenid Culture and Local Traditions in Anatolia, Southern Caucasus and Iran. New Discoveris. Leiden, 2007, ed. with V.Licheli.
•    Sinope. The Results of Fifteen Years of Research (Special volume of the Ancient Civilizations from Scythia to Siberia, 16, 2010). Leiden, Boston, 2011, ed. with D.Kassab-Tezgцr.
•    Kelainai – Apamйe Kibфtos: Dйveloppement urbain dans le contexte anatolien / Kelainai – Apameia Kibotos: Stadtentwicklung im anatolischen Kontext (Kelainai, I). Bordeaux, 2011.
    Читаемые курсы: История Причерноморья в древности (часть I), Греческая эпиграфика; руководство курсовыми и дипломами.

 

Кимерийците се появяват в Азия в края на VIII в. пр. н.е., сто години преди гибелта на Асирия. Скитите са известни в Иран не по-рано от 670-те години. Те не само не преследват кимерийците, напротив, действат заедно с тях. Кимерийците и скитите, бидейки съюзници с мидийците и манайците, ограбват като плячка данъка, който са изпратени да събират асирийските войски, и те съвместно извършват военни набези в асирийските провинции Бит-Хамбан и Парсумаш [3]. В края на 670-те години в Иран избухва анти-асирийско въстание, ръководено от мидийските вождове. В него участват също манайци и кимерийци [4], няма информация за участие на скити в бунта. Въстанието е успешно и не по-късно от 640-те години Мидия завоюва Урарту, след това Перс и става политически хегемон в региона. Мидия в съюз с Вавилон през 612 г. пр. н.е. разгромява Асирия. Анализът на военните операции на Мидия и Вавилон в 616-613 години пр. н.е. срещу Асирия предполага, че водеща сила във войната е Мидия. След като в навечерието на въстанието в 670 година скитите не са се и опитвали да завладяват Мидия, а са избрали да й бъдат съюзник, то когато Мидия е започнала завладяването на Асирия, то те очевидно не са и могли да се надяват да я завладеят. Невъзможно е да се съгласуват разширяването на Мидия и скитското господство над нея. Основният аргумент срещу скитското господство над мидийците, е мълчанието на вавилонските хроники за скитите, особено Хрониката на Геда, която описва събитията от 616-609 години пр. н.е. В действителност, може да е имало някакъв военен инцидент на северните граници на Мидия и дори местен успех на скитите, което по-късно, в героичните им легенди да се е преразказвало като голямо мащабно събитие. Дори не е необходино, тези събития да са се случили точно в царуването на Киаксар – в един епос са възможни хронологични размествания.

Клинописните източници се разминават с данните на Херодот за оценката му на политическата хегемония на скитите.
Започвайки от VIII в. пр. н.е., в продъжение най-малко на 75 години, на територийте от Иран и Кавказ до Мала Азия, там се споменават основно кимерийците.
Статия в Роден Край

Кимерийците за първи път са посочени в клинописните източници по време на царуването на Саргон II (719-705 г. пр. н.е.). След това те са действали в ограничена зона на юг от Кавказ, в рамките на северните граници на Урарту [9]. От началото на 670-те са известни на границите на Асирия едновременно и на изток (в Иран), и на север (Урарту), и на запад (най-вече в района на Киликия / Хилакку). Но те никъде не са обитавали толкова продължително, колкото на западните граници на Асирия. Четири десетилетия кимерийците са тревожили Асирия и нейните съседи в региона. Съюзници на кимерийците в анти-асирийските атаки тук са били мушките, фригийците и владетелите на Табала и Киликия. В 679/8 г. пр.н.е. кимерийците са победени в Хубишне, област в Киликия: завладяването на района на Киликия било част от военните действия на Асархадон по западната граница на асирийската държава [10]. Около 675 г., кимерийците в съюз с фригийците и бившия владетел на Мелида (област източно от Табала в Кападокия, в района на съвременна Малатия) Мугаллу застрашили Мелида, която очевидно наскоро минала под контрола на Асирия [11]. Около 670 г. пр.н.е. кимерийците съвместно с урартите заплашват господството на асирийците в Шубра, западно от езерото Ван [12]. След това кимерийците се преместват в Мала Азия. В продължение на десет години Асирия получава почивка, въпреки че все още се интересува от кимерийците. Тяхната атака над Лидия, предизвиква най-малко две посолства в 667 и 666/5 години на Гиг до Ашшурабанапалу и признаване от Лидия на васална зависимост от Асирия в замяна за помощ [13]. В какво се е изразявала помощта на Асирия е неизвестно, но между 665 и 660 години в асирийските анали са записани победа на Гиг над кимерийците [14]. Отхвърлени от Лидия, кимерийците отново застрашават Асирия и очевидно дори превземат част от владенията й, което следва от писмо на един астролог Аккуллану до асирийския цар в 657 г. Това писмо описва една уникална ситуация за Асирия, когато (по мнението на астролога) кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за собствени [15]. Според С. Парполи, както отбелязва А.И. Иванчик, това може да се отнася за част от Сирия или провинция Куе [16]. Но не е изключено, това да е била вече подложената на кимерийско нападение област Мелида в Кападокия. Точно Кападокия е нарича по-късно от арменците – Gamirk [17]. Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения. Очевидно, тези земи Асирия така и не си е върнала. Понякога за пораженията на Асирия може да се разбере, когато тя съобщава в аналите си за военен реванш. В този случай, не са налични съобщения за него. Напротив, в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]. В този случай, както изглежда, именно от тази територия кимерийците отново нахлуват в Лидия през 644 г. пр. н. е., за да си отмъстят - убиват Гиг и опустошават Лидия[19]. През 641 г. пр. н.е. ново стълкновение между кимерийците и Асирия завършило със смъртта на кимерийския цар Дугдамми [20]. След смъртта му, нападенията на кимерийците по асирийската граница продължили още известно време, но без да са имали успехи. За изчезване на кимерийците съобщава само античната традиция (Херодот, I.16) [21].
Статия в Роден Край

"За мене кимерийците не са нищо друго освен северни траки, материалната им култура го доказва, а и името. Кимерии идва от трако-пеласгийското кимернао-кибернао - управлявам, господар съм ( но с първично значение - светъл, сияен)."

ЗАЩО ТАЗИ ТЕОРИЯ Е ГРЕШНА?
Самоназванието на кимерийците е било Gimir/Gamir и то е съхранено в асирийските клинописи от VІІІ-VІІ в. пр.н.е., в Библията (Гомер) и в арменските летописи, дори във фолклора на грузинския и осетинския езици. На древните гърци името става известно, чрез посредничеството на лидийския език, в който - както показа Иванчик (а Дяконов се съгласи с тази хипотеза и изостави своята, че посредник е бил тракийския) - отсъства звука "г" и се изговаря "к". И понеже първи сведения на гръцки за кимерийците има при Омир в Одисеята, където те са с "к", следователно всички сведения при Страбон от І в. са „втора ръка”, понеже явно от VІІІ-VІІ в. пр.н.е., откогато е Одисеята, гърците имат първите сведения за кимерийците и не може да очакваме, че данните на Страбон се основават на някакви по-древни източници преди VІІІ в. пр.н.е.. А за кимерийците (Gimir) данни от VІІІ-VІІ в. пр.н.е. вече има в асирийските клинописи и те ни дават представата за „историческите кимерийци”. Останалото са древногръцки легенди и митове за кимерийците от V в. пр.н.е. (Херодот) и от след това, сумирани от Страбон през І в.

ВСИЧКО ТОВА ПОКАЗВА, ЧЕ КИМЕРИЙЦИТЕ НЕ СА ТРАКИ, ИНАЧЕ ГЪРЦИТЕ ЩЯХА ДА ЗНАЯТ, ЧЕ СА ГАМИРЦИ, А НЕ КИМЕРИЙЦИ?

Разбира се, това не е мой извод, а на всички сериозни учени кимеролози по настоящем...,т.е. учени от края на ХХ в. и началото на ХХІ в.

1. Защо продължаваш да криеш самоличността си? Това някакъв авторски трик ли е или нещо друго; 2. Ти участва ли в учредяването на конгрес на тракедонизма и беше ли на сбирките в Кърджали и Стара Загора?; 3. Защо, след като твърдиш, че се занимаваш с история, пишеш в категория "Политика" в блог.бг? Това случайно ли е или не? 4. Добре дошъл и от мен, надявам се да коригираш част от автохтонната си теория и да се завърнеш към изводите на Вл. Георгиев за траките.