Смята ли конгресът да върне за разглеждане на своите форуми  въпросите на хунологията, така като те са поставени още през 1945 г. от американския учен O. Maenchen-Helfen. The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22. The legend of origine of the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945 ?

 

                   Смятат ли учените да върнат достойнството на забележителният историк Златарски, който постави въпросите за разглеждането на историята на българите кутригури и утигури във връзка с историята на Византия ?

 

                   Нуждае ли се Златарски от критика и защо, в светлината на хунологията на учени като Томпсън (1948) и Хелфън (1973), не са доразвити идеите на Златорски за хуно-българи, а се повтаря постоянно руско-съветската доктрина, че европейските Huns произхождат от монглоидите Hsiong-nu?

 

                   Някак е тъжно, че в България не се знае нищо за хуните, освен онова, което е казал още в 1900 година руския историк Иностранцев, а именно, че те са азиатския, монглоиден като антропология, народ хсиенг-ну (сюну, хунну, на руски).

 

          O. Maenchen-Helfen цял живот, като се започне от статиите му от 1945 година, оборва на професионално историческо ниво тази грешна руска, а след това и съветска хипотеза...

 

         През 1960 г. (ВДИ, 4) съветския историк Л.Н.Гумильов подлага на критика възраженията от 50-те години на ХХ век на американския изследовател O. Maenchen-Helfen. The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22. The legend of origine of the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945, в които се посочва, че въпроса за произхода на европейските хуни все още не е окончателно решен в историческото познание.

 

         В своята статия (Некоторые вопросы истории хуннов; В: журнале Вестник древней истории, 1960, №4) Гумильов си поставя за цел да защити хипотезата от 1900 г. на руския учен Иностранцев за това, че средно-азиатския народ „хсионг-ну” (Hsiong-nu) и европейските хуни (Huns) били един и същ етнос. Защитавайки Иностранцев и превръщайки го в нещо като гуру на руските исторически изследвания за Средна Азия, Гумильов възприема себе си като част от една дълга традиция на руската наука за този регион, която според него държала монопол върху историческото познание по  въпроса.  

 

         В тази своя статия Гумильов разработва идеята за т.нар. от него „конен отряд” хсионг-ну (”хунну”, „сюну” на руски), който избягал от хсионг-пи  (”сянбийци” на руски) и стигнал до Волга, там те си взели жени и по логиката на „пасионарната теория” на същия Л. Н. Гумильов създали за два века нов народ – „гуны” (европейските хуни).

 

         По-късно Гумильов посочи и историка от ок. І-ІІ в.в. от н.е. Дионисий Периегет като автор, който доказва хипотезата му за наличието през ІІ век от н.е. на хуни при Волга.

 

         В своята посмъртна монография Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press от 1973 година, в гл. Х (”Ранните хуни в Източна Европа” http://history.rodenkrai.com/) намира начин да отговори на „съветските историци”, както той пише, които решават да превърнат неясното сведение на Дионисий в Perigesis в авторитет за средно-азиатския произход на европейските хуни.

 

         Американския учен обръща внимание, че сравнителния филологически анализ на първоизточниците показва, че Дионисий е заел от Страбон (ХІ,516) името „Труни”, което пък Страбон на свой ред го е заел от Аполодор. В каталога на народите на Дионисий, най-източно са „серите” (предположително: китайците). При преводите на Дионисий до VІ век от н.е. става редакционна промяна от „труни” в „уни”. Ото Манчън-Хелфън проследява погрешната преписваческа еволюция детайлно по извори до Касиодор, от който компилира Йордан. „Три народа в Getika - пише Манчън-Хелфън - хуни, албани и сери се явяват тези, с които започва и свършва изброяването в „поправения” Perigesis, където „хуни” заема мястото на „труни”” .

 

         Изследователят обръща внимание, че вследствие новите филологически разработки по въпроса, изданието на Мюлер на Perigesis в частта му  Scythica et Caucasica e негодно, а точно него ( І,1,186) е превел през 1948 г. във „Вестник Древней истории” (ВДИ, 1, 23,241) съветския историк Латишев „без всякакви изменения и с някои коментари. Съветските историци – продължава американския професор – са останали назапознати с филологическите разработки, направени в периода след превода на Латишев и все още сочат този излязъл от употреба текст, като крайъгълен камък при тяхната реконструкция на историята на хуните. Виж, например, Бернштайн 1951,135; Тревер 1959,192; Артамонов 1962, 42; А.П.Смирнов в „История на СССР-т.1” (Москва,1966, 15т.), 323. Понякога техните идеи за Perigesis  са немалко странни: Смирнов нарича Дионисий, който е съвременник на Птолемей, „византийски писател”. Г.Б.Федоров (МИА 83,1960,15) го бърка с Дионисий от Халикарнас. Л.Н.Гумильов (ВДИ 1960,4,123-125) отива най-далече в изводите си, произтичащи от превода на Латишев. В 155 г., под натиска на хсиен-пи (сянбийци в речника на Гумильов – бел.м.), хсиен-ну (хуну в речника на Гумильов-бел.м.) побягнали от Тарабаг на запад. В 160 г. те вече били на Волга. При други обстоятелства /от тяхната история – бел.м./ хсиен-ну са се преселвали с покъщина, но сега те преодолели без нея 2600 км за две или три години. Постоянно воювайки с преследващите ги хсиен-пи /сянбийци-бел.м./ те не смогли да вземат със себе си деца, жени и стари хора. Те продължили да бягат на запад от изгрев до залез слънце дотогава, докато техния враг най-накрая ги изоставил. Само най-издръжливите оживели в отчаяното бягство. Мъртвите тела на хунските жени били разпръснати по цяла Средна Азия. В тези хиляда дни на преход, всички видове висока социална организация били разрушени, всички прекрасни културни достижения на миналото били изгубени. На р. Волга воините хсиен-ну били длъжни да намерят жени от чужди народи. Хсиен-ну се превърнали в „гуны”. Това наистина е чудесна история, само където още по-чудесна се явява елементарната грешка в смятането: 2600 км  разделени на 1000 дни не е 26 км на ден преход, а 2,6 км. Дистанция, която не би била трудна даже за бременните хунски жени.”

 

          Леко ироничният преразказ, направен от проф. Хелфън на "популярната хипотеза" на Л.Н.Гумильов за произхода на хуните, отразява точно  съдържанието на оригинала.

 

МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ВЪОБЩЕ ВИЗАНТОЛОГИЯ КАТО ИСТОРИЧЕСКА ДИСЦИПЛИНА БЕЗ РАЗРЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ НА ХУНОЛОГИЯТА?

Авторът на въпроса не споделя псевдо-историческите мнения за траки – автохтони = българи, нито пан-булгариските писания на кръга около Нурутдинов, нито пан-иранските мнения за Балхара; във връзка с това, всеки опит от последните и те да задават въпроси към конгреса по византология, ще е просто плагиатство, след мен. Нека гурутата на горните псевдо-исторически хипотези да проявят оргиналност, а не да крадат мои начинания.

Какво очакваш от хора, занимаващи се със и възхваляващи Византия, тоя демон в нашата история, и от турците по-страшен...И чието, сатанинско изчадие, православната църква, до ден днешен души българския културен живот...
Представям си какви схоластични мозъци са, обсебени от щуротиите на Златоуст и разни други изтрещели средновековни психопати...
А ти се надяваш за обърнат внимание на твоите идеи, забрави!