Една от научните заслуги на плеядата западни хунолози (Ото Менхен-Хелфeн, Томпсън и др.) от втората половина на ХХ в., е посочване на несъстоятелността на руско-съветската доктрина от 1900 г. (Иностранцев), че европейските хуни (Нuns) са антропологична и културна приемственост от средно-азиатските хсионг-ну (Hsiong-nu).

хсионг-ну

       Може определено да се каже, че в западната историческа наука през втората половина на ХХ в. бе ревизирано просвещенското мнение за приемственост между Hsiong-nu и Нuns, докато в съветската историческа наука, чрез хипотезата от 1960 г. на Гумильов, бе извършена мимикрия (от Ордос дошло не „преселение”, а „конен отряд”), чиято цел бе да препотвърди теорията за приемственост.
      Ако се обърнем към западния научен опит на хунологията, ще констатираме, че въпросът за произхода на европейските хуни не е решен и е все още актуален.

 
         Несъмнена заслуга на американският професор Ото Менхен-Хелфeн (Светът на хуните, Калифорния., 1973) е преосмислянето на късно-античната история на Хунската империя, която традиционно се разглежда от модерните европейски учени негативно и едностранчиво. Хелфeн допълни традиционната хунология с нови факти от хунската история, които предполагат, че ролята на хуните в Предна Азия и Месопотамия не датира от 395 г., а е възможно да има и по-ранни етапи на присъствие там.

 

        Така на дневен ред пред изследователите изникват редица въпроси!

      На първо място, придобива нова светлина сведението от VІ в. на византийският летописец Прокопий Кесарийски, според което в древността хуните са се наричали кимерийци.

     Пренебрегването на това сведение на Прокопий в модерните изследвания за хуните, се основаваше на слабо проучената история на кимерийците през VІІІ-VІІ в. пр.н.е. и приемането на доверие на античните гръцки сведения за тях (Херодот, Страбон).

        Новата вълна германски и руски кимеролози изведе в приоритет асирийските сведения за гамирите (Gаmir), с което въпросът за историческата достоверност на кимерийците получи Задкавказки, Предно-азиатски и Малоазийски характер. Тази нова научна гледна точка, както пише Иванчик, не отхвърля античните гръцки източници, а предполага тяхното анализиране като вторични, спрямо асирийските, които са съвременни на VІІІ-VІІ в.пр.н.е.

books.google.fr/books

www.helsinki.fi/science/saa/

www.facebook.com/BulgarianHistoricalProjectKimmerioiKurGamirRa

     Промяната на фокуса към кимерийското минало от гръцките към асирийските източници, води до разбирането за автохтонност на кимерийската родина на север от Урарту, на териториите на дн. южна Грузия и северна Армения (гавара Утик).

       Оттук, особено важно значение придобиват косвените източници за хони (= кимерийци) в такива грузински извори като „Мокцевай Картлисай” (V в.) и анахронистичните сведения в „Животът на картлийските царе” (ХІ в.).

            А така също наложително става преразглеждането дали утигурите (Прокопий), които той нарича хуни и кимерийци, имат нещо общо със задкавказките удини (ути), сведения за които дава още Страбон.

      При Птоломей Udon са вече предкавказки народ (съгласно разширената редакция на „Арменската география от VІІ в.”), т.е. наложително става да се направи паралел между остатъчните „удини” в арменския гавар Утик и предкавказките Udon.

      Кога може да бъде проследена миграцията им от Задкавказието в Предкавказието?

     Косвени данни за тази миграция могат да бъдат намерени в грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай”, които сочат за времето след ІV в. пр.н.е., във връзка с походите в Задкавказието на Ал. Македонски и във връзка с заселването в края на ІV в. на иберите в земите на дн. Грузия.

      Ако кимерийците още към VІ в. пр.н.е. са получили от урартите (самоназвание „Бийан”) името „хини-ли”, което е значило приблизително „поданици” и ако можем да проследим прехода от кимерийци към новият етноним „хион, хони, хуни”, то как да си обясним, че още преди основната инвазия на хуните на запад в Скития и Панония към 363-375 г.г., имаме сведение от втората редакция на „Анонимният латински хронограф” (354 г.) за „българи”?

   

           Тоест, ако основното ядро на хуните още през 375 г. са българите, както твърдят автори като Енодий, Касиодор и Павел Дякон, защо първоначалната популярност е била върху името „хуни”, след като е видно от Анонимният латински хронограф, че името „българи” е известно още през 354 г., преди да стане популярно в Европа името „хуни”?

 

      Този въпрос е важен и във връзка с въпроса за произхода на името „българи”, последното винаги е разглеждано етимологично, но това явно не е достатъчно за произхода на етноса.

        „Анонимният латински хронограф” (втората редакция, 354 г.) споменава българите, във връзка с дейността на Зиези, като приписва произхода им от същият този Зиези. Но отсъствието на Зиези и българите в по-ранната редакция на хронографа сочи, че някакви събития около 354 г. са дали повод за включването на „Зиези, от който са българите” във втората редакция на хронографа?

 

         За щастие, в историята от ІV в. на Амиан Марцелин се споменава за някакъв Зизаис, който е предводител на отряд от „свободни сармати”, които по същото време (преди 357 г.) стават съюзници на Констанций и дори явно са посещавали Рим.

 

     Терминът „бал”, според данни на ономастиката, съгласно Иванчик, е бил известен още на скитите (οὐαδτόβαλος) и означава „любимец на дружината”. В осетинския език, родствен със скитския, понятието „балц” е означавало „военни походи” и е свързано с няколко степени на инициация, през която са преминавали младежите, за да станат мъже. „Мъжът е достигал пълна зрялост, като преминавал през всичките степени на инициацията, едва тогава, когато извършвал последователно всичките три степени, предписани от обичая балц – годишен, тригодишен и седемгодишен. Годишният поход е бил задължителен при инициацията на младежа, за да е признат за мъж...”, пише Асколд Иванчик.

liberea.gerodot.ru/a_hist/psy-voiny.htm

         Думата „бал”, в този смисъл, в скитския и осетинския, е означавал „отряд участващ в поход”.

 

    Точно такова военно формирование към 354 г. командва Зизаис, според Амиан Марцилин, с което помага на Констанций през 357 г. срещу т.нар. от Амиан „сармати роби”.

        Присъствието на „Зиези и българите” в периода 354-357 г.г. в Рим и Панония, говори за тригодишен военен поход и след това чак за около 486 г. от Йоан Антиохийски научаваме за „т.нар. българи”, поканени от Зенон в Мизия, ако следим стриктно писмените първоизвори.

    И така, дали може да предположим, че преходът на военни отряди на пост-урарти (Бунд, Udon) и на кимерийци (хини, хони) през ІV в. пр.н.е. от Задкавказието в Предкавказието, е съпроводен с наричането им от вече залязващите скити „бал”, т.е. така, както са били наричани „отрядите, участващи в походи”?

 

        Земите на север от Урарту, както казахме, явно са били автохтонни за кимерийците през VІІІ в пр.н.е., но между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”.

        Тоест, преносът на този топоним от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).

     И така, не само по-късна Грузия наследява този топоним като държавно име на картли и ибери на юг от Кавказ, но и територията на север от кавказките проходи Дербенд и Дарял, е известна като „Геруа” (Гур, Гар).

        Следователно термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту, откъдето са идвали кимерийците през VІІІ-VІІ в. пр.н.е.



     

        

 

Дори и арменският историк Мовсес Хоренаци пише, че т.нар. българин Бунд и народа му бундур, са заселили земите на "древния Баоенан". Последното е, както установиха в първата половина на ХХ в. учените, които разчетоха урартурските клинописи, самонаименованието на Урарту, съхранено и до днес в името на езерото "Ван" (= Бан, ако не забравяме, че още Паисий обръща внимание, че гърците вм. "Б" пишат "В")...
Статия в Роден Край

Още повече сведения за древните градове на бундурк и хоните, са съхранени в грузинското съчинение от Средновековието "Животът на картлийските царе" на Леонти Мровели, който е черпил от един автентичен и по-пълен текст на "Мокцевай Картлисай", според Груба. Съхранените днес преписи на "Мокцевай Картлисай" са преписвани явно след VІ в., понеже бундурките са изписани погрешно "бунтурки"; за всички е ясно, че тюрки в ІV в. пр.н.е. няма на територията на дн. Грузия. Но пък никой не се е постарал да съпостави народа на българина Бунд, т.е. "бундур" (М. Хоренаци) и "бундурките" в грузинските съчинения "Мокцевай Картлисай" и "Животът на картлийските царе"...В тази връзка се оказва, че произходът на името на предкавказките хуни (хони), е свързан с урартурската дума за "поданик", а не с Хsiong-nu. Ако поне някой бе повярвал на Прокопий Кесарийски (VІ в.), че хуните произхождат от кимерийците, нямаше днес да имаме над 200 теории за произхода на българите...
Статия в Роден Край

Първи сведения за „хион” има в „Авеста”, в деветият „Яшт” (хийаона) от VІ в. пр.н.е. (посочени са като врагове на цар Ваштаспи, покровителя на Зороастър), но едва през ІV в. от н.е. името „хионит” се среща в историческият труд на Амиан Марцелин.

И все пак, кои са „хионит”, упоменати през ІV в. от Амиан Марцелин. Последният дава сведение, което е изключително аморфно и от което става ясно, че персийският шах Шапур ІІ воюва през 357 г. с някакви „еусени и хионит”, а през 358 г. сключил мирен договор с „хионити и гелани”. През 359 г. царят на хионитите Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ и заедно окупирват византийският град Амида (дн. Диарбекир), който е до р. Тигър.
В началото на ХХ в. изобретателният историк Макуарт решава да даде хипотеза къде са били тези хионит и предлага сведението на Амиан за „еусени” да се чете „кусени” (кушани), така хионит са разположени някъде на изток от Персия.
Това изобретателно хрумване на Макуар от 1901 г. и днес се повтаря от учените, които искат да виждат териториите на хионит на изток от Персия.
Обаче през 517 г. сироезичният летописец Йешу Стилит е оставил следното сведение:
„В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, които са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

Да се върнем на сведението на Амиан Марцелин за „хионит” и да видим подходил ли е Макуарт едностранчиво?
Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са.
От съобщението му в неговата история в кн.ХVІІ, 5.1., че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.”
Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).
Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път хуните, преди те да превземат алани и готи, съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.
Излиза, че модифицирайки „еусени” на „кусени”, Макуарт въобще е изпуснал сведението на Амиан за „гелани”, от което става пределно ясно къде са хионит през 359 г., т.е. не на изток при кушаните, а в Предкавказието при геланите??? Тоест, Макуарт даже не е пожелал да предположи, че „еусени” на Амиан биха могли да са „кадусени” или „исидони”? Във всеки случай, няма никакво основание да се боготвори хрумването му „еусени=кусени”, както прави Гумильов, а трябва, вече на основата и на сироезичните извори, да се каже, че въпросът за произхода на ефталитите не изключва и техният пост-атилов произход.
При една такава постановка на въпросът става особено интересно защо имената „авитохол” в „Именникът на българските канове” и „ефталит”, са така близко звучащи? Такъв въпрос също може да бъде зададен.
Трябва да бъде зададен отново и още един въпрос: ако „хион”, нумизматичното самонаименование на ефталитите, са упоменати още в VІ в. пр.н.е. в „Авеста”, тогава това име в зороастрийския документ не е ли свързано по някакъв начин с произхода на европейските хуни, за които през VІ в. Прокопий Кесарийски твърди, че произхождат от кимерийците?

но не е по-сложна от механизма на един часовник. Разбира се, всеки МОЖЕ да се самоопредели като трак, пеон или балхар...и това е негова право. НО МЕНТАЛНОСТТА НЕ Е ИСТОРИЧЕСКА НАУКА, А ЧАСТ ОТ ПСИХОЛОГИЯТА. И аз довчера изпитвах неприязън към хуните, но след като прочетох монографията от 1973 г. на американския историк проф. Хелфън "Светът на хуните", разбрах, че хунофобията е била съзнателно прокарвана от германските и съветските историци, както пише Хелфън. Да не говорим, че "хунофобията" в късно-античните летописи и средновековни хроники, е насаждана още от края на ІV в. в Европа (пак, според Хелфън).

Интересното е ,че в така наречения "Именник на българските ханове" пише че списъка се отнася за римски и асирийски царе до навуходонсор и е компилация ...разбираш ли?
Няма споменти никакви българи а родове!И за никакви хуни не става въпрос във тоя списък
Друг е въпросът кой колко може да чете и да разбира четенето!
За тълкуване не ми се говори ,че цяла кьнига ще почвам да пиша с бисери на научните късни социалистически кадри в науката история!
Жалкото е ,че карат насила децата да учат тия простотии!

НИКАК НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА, КОЙ ВИ Е ПРОМИЛ МОЗЪЦИТЕ ДОТОЛКОВА; НЕ ТИ ЛИ ИДВА НАУМ, ЧЕ ОСВЕН БУКВОЯДСТВО, ИМА И НАУКА, КОЯТО МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕ КОИ СА АСИРИЙСКИТЕ ЦАРЕ И ЧЕ ИСПЕРИХ НЕ Е АСИРИЙСКИ ЦАР И ЧЕ РОДА ДУЛО НЕ Е ТРАКИЙСКИ РОД

имената са нещо изключително шарено.Например днес в Северен Кавказ съществуват много и най различни общества - да именно общества ,не народи и всяко има по пет названия защото всеки съсед го нарича по свой си начин.Точно за това от три имена,които не се знае кой ги е дал не могат да се направят кой знае какви изводи.Нямам нищо против нито хуните -хони ,нито кимерийците,даже първите са ми безкрайно симпатични,но наистина по някой път изводите са преко възможностите,които дава фактическия материал.

А какво ще кажете за едно такова твърдение - нахо-езични европеиди са се заселили на изток - например около Памир?

както каза преди време Дяконов, кимерологията е на път да повтори бума на египтологията отпреди 100-тина години; историята на кимерийците е добре проучена до VІ в. пр.н.е.; какво става с тях след това?; не можем да бъдем безразлични пред източниците, в случая Прокопий, който твърди, че хуните произхождат от кимерийците; наистина на учени като Гумильав много им се иска хуни, хони и хионит да са отделни и независими народи, но Йешу Стилит през 517 г. много ясно е казал, че "кионайе" (хионит) са едно и също с европейските хуни от 395 г.; изобщо едва тепърва хунологията, а не сюнологията, ще се развива; прави ми впечатление, че Вие много искате език и народ, да е едно и също; но това е сталинската теория за нациите, изработена още в началото на ХХ в. от Сталин, заради което става и комисар по националните въпроси...

Въпросът е че първо непрестанно пишеха "ираноязични скити" сега забелязвам същото и с "ираноязични кимерийци" За мен просто няма категорични и ясни доказателства за това.Нямам нищо против българите и хоните да си произлизат от кимерийците,но за мен приписването непрестанно на някакъв език директно е малко съмнително.Освен това Херодот подробно е описал скитските обичаи - имали такова за кимерийците? Моето мнение е че българите са по-близо до скитите независимо на какъв език са говорели те )))))))))

С ПОНЯТИЯ КАТО "НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ" И "МОЕТО МНЕНИЕ Е, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ПО-БЛИЗКО ДО..." Виждам, че четеш на руски, прочети статията на германския учен В.Паркер, преведена на руски в "Вестник древней истории". 1998 г. №4., за да ти стане ясно защо Херодот премълчава някои неща, които е знаел за кимерийците.- ако не я откриеш, дай мейл, ще ти я пратя

ПРЕДПОЛОГАЕМИТЕ ТЕЗИ са си обикновенни фантастики и стъкмяванмия!
Вчера турки, днеска иранци ,утре хуни .....ТОВА ЛИ ВИ Е НАУКАТА?
Бетер сте и от обикновенни сектанти!

Покажи надписи на хуни които са аналогични с нашите?
Хуни Париций,Василевси,Цесари,Арконти и най важно храмовете им ...къде са им религиозните храмове и кои са им Боговете?

Монетите .....защо нямат монети(българите)?
И защо използват печати които не са тяхна администрация?
И ако имаш отговор не е лошо да покажеш подобни използвани от хуно-българите и т.н. и т. н .
Това са обикновени въпроси на един седмокласник (примерно) ...как би отговорил един начетен и знаещ интелехент?
ПОЗДРАВИ

Хубаво е да си седмокласник, бъдещето е пред теб, ще имаш възможност да се образоваш, да прочетеш отново летописите и да разбереш, че в историята не всичко е еднозначно. Хуните, според арм. историк Мовсес Калакантуаци, са почитали бог Куар, т.е. Кубар, Сувар. Който и до днес участва във българската фолклорна традиция, като Сурва...Йоан Никиуски в своята хроника от VІІІ в. нарича Кубрат "владетел на хуните" , а пък сведението от бревиария на Никифор от 9 в. за "господар на хунския народ" се отнася за Орган, чичо на Кубрат, според хрониката на Йоан Никиуски. За Кубрат и сина му Аспарух пише през 7 в. и Арменската география, приписвана на Анани Ширакаци. Теофан в хрониката си от 9 в. също пише за Кубрат и синовете му. При това Теофан отъждествява българи и хуни. И т.н.

Просто Херодот е видял скити на Северното Черноморие - описал е това ,което е видял и което са му разказвали кавказки народи.
А приликата между всички теории - скитска,кимерийска,тракийска, е че винаги отпред трябва да има едно - ираноезични

Поздрави!Не се сърди написах каквото мисля,а мисля че няма как да знам какво е мислел или не Херодот и затова само чета какво е писал.Дай ми някой който е описал обичаите на кимерийците и ще го чета... Така че както казваше един карачаевец - аз само Херодот чета,вероятно е имало защо или просто е видял себе си описан там...)))))

за кимерийците можеш да прочетеш в асирийските клинописи от VІІІ-VІІ в. пр.н.е., преведени в книгата на Иванчик за кимерийците, руско изд. от 1996 г.; значи карачаевеца четял само Херодот, браво на него.

КОИТО НЕПРЕМЕННО НЕЩО СА МУ РАЗКАЗВАЛИ, СА АМАЗОНКИТЕ; А ДРУГ - СА АРИМАСПИТЕ, ТЕ БИЛИ ЦИКЛОПИ, ПИШЕ ХЕРОДОТ, КОЙТО ЛИЧНО ГИ Е ВИДЯЛ...Сведенията на Херодот за скитите са само от района на древна Оливия, не го пращай в Кавказ, където никога не е ходил; не е ходил даже никъде на изток от р. Дон.

Бог КУАР=КОБАР=СУВАР= ??? каква фолклорна традиция и от кога?

Не може наши традиции да се прехвърлят механично на някакви късни манипулации!
Не може по условие да се приемат всички наши традиции за туркски,хунски монголски и да казваме че идват от на майната си?
Покажи ми един източник по един професионален начин за да разбера дали си още в седми клас ! хехе
Аз съм бил в седми клас в "УЗРЕЛИЯТ СОЦ" ...
Нищо не каза за храмовете им на хуно българите и съвпадат ли с предметите намерени в Кубратовият некропол?
Как гледат хунските учени на Лабариума открит в него?
Или на титлата Патриций?
Самонкичванията с такива титли се оказа голем смех ...проверявах лично в института "Сервантес" и запитах един хиспански знаещ ....той ми се присмя завоалирано демек НЯМА ТАКЪВ ФИЛМ!!!

Интерсно ще е да покажеш арменски или грузински артефакти от времето на 5-6-7 век и техните изводи от храмовите разкопки?
И за монетите не ми каза нищо хехехе буквоядците сме мого нагли!

Ай,виждам че нямаш отговорите и няма да ти развалям легендата!

п.п.сега гледах по новините разкритите неща под Св.София и излезе един младеж дето разправяше как сме развявали конската опашка от алтай и с помощта на някой фанариотски поп ще нагласят пак нещата ...дано някой младок нащрака снимки ,че да видим и ние нещо преди да са го покрили!
Ай живи и здрави!

вероятно произходът на хунския теоним Кубар, Сувар, Сурва е зает от кимерийците още през VІІ в. пр.н.е. от фригийците в Мала Азия, които са изповядвали Кибела, която в Анатолия се среща под имената Кубаба, Кубара...Хуните са имали капища и за едно такова пише Приск Панийски през V в., Кубрат има титлата патриций от Ираклий, пише го черно на бяла в бревиария от 9 в. на Никифор. Дерзай...И престани като говориш за хуни, да повтаряш само съветските теории...за произходът им от хсионг-ну; това на запад отдавна е отречено; но хОрата от ЗРЕЛИЯ СОЦ. ЕДНО СИ ЗНАЯТ И БАЯТ...

Затем Геродот покинул Скифию. На попутном корабле он пересек море и оказался на южном берегу Понта, в живописной бухте Синоп. Там он пересел на корабль, направлявшийся за вином, фруктами, медом, корабельным лаком и смолой в страну, которую некогда посетили мифические аргонавты, в Колхиду. По пути были заходы и в другие колонии, расположившиеся в устьях рек. Наконец, прибыли в Фасис, в устье Риони. Геродот удивился, увидев среди жителей Колхиды темнокожих людей с курчавыми волосами. Ему говорили, что это потомки египтян, приплывших на кавказский берег Черного моря на корабле одного из египетских фараонов. И это было очень давно. Не исключено, что именно египтяне — первооткрыватели Черного моря, но они не оставили об этом письменных свидетельств. Геродот же старается как можно больше записать из увиденного. Ему рассказали, что Кавказские горы, заснеженными вершинами которых он любовался еще с борта корабля, самые большие горы в мире и живут в них воинственные массагеты, изготовляющие свое оружие из меди и золота, потому что у них нет железной руды.

.....

Геродот не просто рассказывал об увиденном, он сопоставлял факты, отделял достоверное от вымысла и, когда мог, производил прямые измерения. Черное море он пересек вдоль и поперек, попытался оценить его размеры. Восемь с половиной суток потребовалось ему, чтобы пересечь море с запада на восток и двое — с севера на юг. Следовательно, рассчитал он, в длину оно имеет 11000 стадий, а в ширину — 3300 стадий. Поскольку 1 стадия — около 190 м, то Геродотовы размеры Черного моря оказываются преувеличенными почти вдвое по длине и совсем немного по ширине. Ошибка — всего на 57 стадий, то есть около 11 километров. В наши дни наибольшая протяженность по параллел

http://fisechko.ru/100vel/geogr/27.htm

Херодот е бил в Оливия, пътувал е на кораб до Синоп, в дн. Турция; стигнал е до р. Фазис в Лазика; кога е бил на север от Кавказ ? Никога.

Херодот започва да пише своята работа като логограф и завършвайки я, става "баща на историята". Но именно в първата част от трудът му, в предисторията на гръко-персийските войни, където се дават сведения за историята на изток, Херодот все още не се е напълно освободил от специфичните за логографа методи. Описването на историческата истина не е било основната задача за логографите, те са се стремяли не толкова към достоверност, колкото към занимателност; при това често техните собствени хипотези са били излагали като установен исторически факт. Освен това, ако логографите най-често се ограничавали с историята на отделните градове и области на Елада, то Херодот събирайки информация за всички народи на Азия, без да знае езика им, често ставал заложник на незнанията на своите информатори. Неговата скитска и кимерийска история, възприемана от изследователите днес като историческа реалност, е до голяма степен умозрително построена, плод на размисъл за чутото и търсене на причините и взаимовръзката на събитията. Тя не може да се впише адекватно в историята на древния Изток, чиито събития са фиксирани от съвременниците на епохата в техните летописи, хроники, писма, донесения, пророчества и така нататък, дотогава докато всяко едно от съобщенията на Херодот не бъде предмет на „историческа критика"
Статия в Роден Край

здравейте летописец,

изследванията ви за хуните са интересни и необходими.
връзките обаче, които правите между имена от хрониките със срещани
у нас имена или традиции, са произволни и не надхвърлят рамките на евентуално звуково сходство:
например бог Куар, който става при вас на Кувар, Кубар, едновременно Кубрат и Сувар, та и сурва (сурвакар), което си е просто с друг корен.
Същото се отнася и до тълкуването на веда-словена: лястовицата и крайната земя от епоса нямат нищо общо с Kубрат; Ламя има друго значение и произход както и Бан (Бана); Дia не е Дуло, нито пък произхода на ритуала лазарки е свързан с български господар Бана - Боян от 7в. и т.н.
трудът, който полагате, губи много от стойността си при такива прибързани сравнения, а нашата история, фиксирана в песните и традициите - почти всичко.


поздрави

това, според Вас са различни корени на думата; името Кубар и Сувар е засвидетелствувано в много извори, дори при Багрянородни, където става дума за кабари; що се отнася до Диа във Веда Словена, аз продължавам да твърдя, че това е името на Дуа (Дуло, Дуан), както и че Атле е името на Атила там. Името на Руа, при Приск Панийски е всъщност Дуа, вследствие на ротацията d(t)-r, за която много подробно пиша в статията си "Династията Дуло".Християнският празник на Боян е до Лазарница и никъде не съм писал, че е един и същ празник, вж. Православния календар; в един руски сайт прочетох, че Бан във Веда Словена, значило "господин", пан; едва ли искате да ми кажете това...; айде пак: значи Сувар и Сурва са думи с различни корени, може би имате предвид, че "сур" е различна дума, но тя няма нищо общо със Сурва.

По принцип доколкото ми е известно историческата наука донякъде приема както термина Тракия така и термина Скития за топоними )))) Както написах вече Херодот е описал обичаите на хората живеещи там ,които днес наричаме със събирателното име скити - за туй иде реч - обичай,традиции,нрави тоест етнография.Естествено е че някои думи и термини чути от Херодот от втора ръка възможно да са предадени неточно на гръцки.Въпросът ми с кого е разговарял В Лазика и Колхида ? - с кавказоезични племана.Тогава не е ли добре да се обърнем към тези езици и да търсим отговор там?

Херодот не е бил полиглот, а че не знае нищо за Предкавказието, е ясно, защото за да попълни незнанието си за този регион, се обръща към епоса АРимаспея и пише за амазонки и циклопи; а факта че възприема сведенията от един епос за равнозначни на исторически факти, което прави през 1 в. и Страбон, показва, че трябва внимателно и критично да се изследват сведенията мУ, НАЛИ

Брей,я виж колко начетен народ се упражнява в исторически план!Направо ум да ти зайде!Аз пък знам, че хони/хионити/ ,вар и други угорски племена са сформирали добре известните ни авари,които много добре са се разбирали с кутригурите,докато утигурите насъсквани от Византия са им били врагове.С оглед на горното да се пише, че аварите били тюрки, а не угри е пълна глупост.Точно тюркютите пръкнали се от Алтайския род на Ашина са ги прогонили от местообиталищата им.Колкото до хуните,верно е, че предтеча им народа хунну/сюнну/ са били завладени от сянбийците/монголоиди/ и са били претопени от тях , но една част, тези ,които са били най-на запад имат друга съдба-попадайки всред морето от алани и угри стават вече хуни.Абе щом така сте се загрижили за най-древната ни родина, защо не концетрирате напъните си към Тохар-княжество разположено в долините на Памир/Имеон/,което се е отличавало от най-дълбока древност с отглеждането на т.нар. небесни коне и с това, че тохарците не са били номади, а уседнало население в градища.