Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2011 17:28 - Фолклорът като исторически извор, ІІІ част - "Веда Словена"
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 3067 Коментари: 1 Гласове:
1



 В този момент, когато сякаш всички мечти на държавникът Боян са се сбъднали, той въпреки това е тъжен. На неговата нова земя няма лястовици. Боян копнее за тази птица и я моли да не се връща в Крайна-земя, а да остане тук:

 

                            Летувай, лесту, лестувай” (с. 458)

 

         Лястовицата обаче му казва, че е дошла по заръка на майка му. Да види дали Боян е добре и ще се връща, за да й занесе хубав хабер:

 

                            „Та ми са Бана годи,

                            годи са Бана, жени са.

                            Та ми е Бана на поле.

                            Поле си Бана засели.” (с. 460)

 

 

         Очевидно в оригиналът епоса е имал две композиционни линии. Едната можем да определим като „епично време”. Тя обхваща реконструкцията на сюжета дотук. Или, по-точно, реконструкцията на фолклорният вариант у помашките народни песни, понеже „епичното време” в оригинала изглежда е започвало от съдбата на народа „бояни” („венед” на Плиний Старши, Тацит и Птоломей ) още от „Траяновият век” (98 - 117 г. от н. е.).

         Една от най-употребяваните думи за „грижа” в текста от „Веда Словена” (т. ІІ, 1881), който преразказахме, е думата „каил”. Авторът на „Слово за похода на Игор” също употребява думата „каил”. Дори нарича реката, която тече до р. Дон, с хидронимът „река Каяла⁶⁹.

         Коя е тази река до р. Дон?

         Можем да предположим, че това е река Купи (Кубан). На едно място във „Веда Словена” това място е наречено „Копна”. Боян с „коне утиде” до Копна. Там е майка му, Копна е на Край-земе.

         В епосът връзката между Боян и майка му се осъществява чрез лястовицата. Тази поетична птица, дето „цирка”, играе важна роля в сюжета, както ще проследим след малко. Всички фолклорни вариации във „Веда Словена” (т. ІІ) повтарят този мотив. Връзката между Боян и майка му, става чрез лястовица. Само на едно място се казва, че Боян отишъл лично да види майка си, като с кон отива до Копна, на Край-земе:

 

                            „Копна си коне утиде,

                            Утиде ми, Бана, на Край-земе” (с. 502)

 

         Този вариант е изключение, но е съхранил, че „копра китка” (копра билка) е от река Копна (Кубан, Купи).

         Втората сюжетно-композиционна линия, която ще реконструираме, за разлика от тази на „епичното време”, бихме могли да наречем „битово-обредно време”.

         От мащабните епизоди на преселението и колонизирането на „новата земя”, преминаваме към картини около домашното огнище, трапезната култура и учредяванетео на „личен ден”.

         Добрата помощница Юда Самовила намира „Бана царина” и му припомня, че преди една година, когато Боян е направил курбан „три гълъбчета” на Лета бога, е обещал, че на следващата година ще му направи „личен ден”:

 

                            „Слела ми Юда ут небе,

                            Ут небе Юда в сарае,

                            Де ми е Бана царина.

                            Та му дума говори:

                            Бана ле, Бана кралю,

                            Знаеш ли, Бана, знаеш ли

                            Що си, Бана, думал

                            Думал, Бана, говорил?

                            Лета си Бога фалил

                            Ду година му личен-ден,

                            Личен-ден Гергюв-ден,

                            Гергюв-ден Суров-ден,

                            Суров-ден Летов-ден!

                            Та му курбан колеш,

                            Курбан му колеш суру агне.” (с 460, 461)

 

         Боян е учуден, дори се съмнява:

 

                            Да ни гу Юда мами.

                            Да ни гу Юда лъже” (с. 462)

 

                            „Чудум се Бана чуди

                            Я ми йоще не знае

                            Що да ми прави, да стори” (с. 463)

 

         Тогава Боян се обръща за съвет към едно друго свръх-естествено същество, което е наречено „Зара” (с. 463). То му казва, че Юда самовила не го е излъгала за „личен-ден”. Жертвоприношението е необходимо, за да бъдат заключени в зандани „зимните герои” (Снигна бога, Слана юнак и Зимна Юда). В един от вариантите Боян е толкова благороден, че по-късно дори моли Лета бога да не ги държи в зандани, а да ги пусне в гората, но на високото. Важното е, че на полето е лято.

         След като получава съвет от Зара, Боян взима решение да направи курбан „суру агне”. Тоест, личен ден.Тогава при него идват „девет Юди”, за да го научат как става това. Агнето трябва да бъде хванато преди изгрев. Когато слънцето изгрее, то трябва да бъде позлатено от лъчите му. Това трябва да бъде строго спазено:

 

                            Я си каил ни станал

                            Рану ми йоще да коле” (с. 468)

 

         За да не сгреши нещо Боян изважда старите книги, където е написано:

 

                            „Флана ле, Слънце ле,

                            Слънце ле, Огне ле,

                            Рай ми, Огне, на поле.

                            Ерен ми, Огне, рана.

                            Тран ми, Огне, хаван ми” (с. 469)

 

        

 

         Изглежда Бана в очите на старинно-родовата памет у помаците е бил възприеман за човек, който е на Бога мил, понеже на едно място четем:

                            „Белким си Богумъ милънъ” (с. 446).

         Деветте Юди продължават със своите уроци как се прави „личен ден”. Агнето е позлатено от сутрешните слънчеви лъчи, „агне шернет” (нашарено от слънцето). След това е необходимо да се изпее песен „Слънце ле, ясне ле” (с. 468). В нея се възхваляват „зарите” (лъчите), с които Слънцето злати земята:

 

                            Пущеш ли зари на земе,

                            Та си ми земе златиш.” (с. 468)

 

         По време на „личен ден” Слънцето е изненадано от хората, че те правят нещо за него:

 

                            „Я ми, Слънце, гледай!

                            Бана ми курбан коле” (с. 468)

 

         Щастливо от това внимание слънцето дава такива зари (лъчи), че става пролет:

 

                            „Та му е лету, пролету;

                            Днес му е личен - ден”

 

         Името на „личния ден” на пролетното слънце е размножено по всички календарни празници на вярата, която го почита с курбан. То е „Гергюв ден” (Гергьовден), „Суров ден” (от старото божество Сурва), „Летов ден” (соларно наименование).

 

         Жертвоприношението има следното значение:

 

                            „Бана ми агне коле,

                            Курбан ми агне на поле.

                            Да си ми фъркне на небе,

                            На небе при Бога,

                            При Бога в сарае;

                            Да си го Бога види,

                            Да му на сърце драгне” (с. 468)

 

         Агнето не умира, то се възражда в „горницата” на битието, става вълшебно същество. Съхранила се е невероятна епосна метафора:

 

                            „Бана гу с ноже коле,

                            Я ми са агне ни коле!

                            Ясни му криле никнали,

                            Та си ми фърка на небе” (с. 469)

 

         Три Юди обясняват на Боян какво се е случило. Те му превеждат думите на Лета бога. Курбанът е станал:

 

                            Злату ми агне фъркналу,

                            Злату ми агне в сарае” (с. 470)

 

         Това съобщава Лета бог, дори уведомява, че вече го е пуснал в своите небесни райски ливади. Там няма зима, което ще рече, че и на земята вече няма зима, дошла е пролетта.

         Тази силна поетична образност е едно от доказателствата, че под фолклорния материал има авторски труд. Хората правят курбан, ала агнето, което трябва да бъде заколено, се превръща във вълшебно същество. Порасват му криле и отлита при Лета бог. Три Юди, в ролята на преводачки, донасят на хората „божиите думи”. Лета бог е казал, че курбана вече е станал. Агнето пасе в неговите райски ливади, а щом това е станало, и долу, на полето, вече е рай.

         Да си припомним прочетеното от Боян в старата книга:

 

                            „Флана ле Слънце ле,

                            Слънце ле Огне ле,

                            Рай ми, Огне, на поле” (с. 469)

 

         Следват двата стиха за Ерен и Тран. Тоест, така е било винаги за този народ (бояни, бенди). Още когато са живели в „Ерен” (Аран, т.е. на Кавказ). Още от времето на  „траяновият век” (Тран).

 

 

         Сюжетът продължава.

         След обредът „личен ден” Боян е вече в своя дом, до огнището. Там се подготвя царска празнична трапеза. Мома готви вечерята:

 

                            „Бана ми фъ сарае,

                            Фъ сарае на йогнището.

                            Малка му мома готви,

                            Готви му мома вечере,

                            Ясна му вечере бъдница” (с. 470)

 

         Всяка празнична трапеза е вечеря - бъдница, т. е. не само Коледа (Рождество Христово) е „бъдни вечер”, както се е съхранил този обичай досега в Република България.

         Празничната трапеза в епоса е носител на особена поетична образност и драматизъм. Съжетът силно се психологизира, което е още едно доказателство, че фолклорният материал има за източник авторски труд.

         Боян вижда трапезата и усеща тъга. Той си спомня как в древната му родина „бъдница - вечеря” не е ставала без „копра китка”.

         Тази китка (трева) е „мирнива” (с. 476). На някои места е наречена също „мренива” (с. 477) и „мренева” (с. 477).

         Омуртаговият клетвен договор (814/15 г.) ни разказва за ролята на „тревата” като клетвен инструмент за сключване на мир. Лъв V, според дякон Игнат, е трябвало „да повдига нагоре трева”.

         Що е „копра билка”?

         Фолклорният вариант на епоса с течение на времето е битовизирал и фамиализирал един царски (владетелски) езически обред (да се въздига трева). Боян е цар, той е угрижен, че трапезата му не може да бъде царска, без „трева” (копра китка), която от старата му родина да бъде „въздигната” (пренесена) на неговата владетелска трапеза.

         Това е дълбинното семантично ядро.

         От фолклорният вариант читателят може да остане с впечатлението, че „копра билка” е някаква подправка, необходима за манджата на момата, която готви вечеря. Но това едва ли е така? „Копра китка” е всъщност „мирнива” (с. 476).

          Този термин го срещаме и на друго място във вторият том на „Веда Словена”, от стр. 163 до стр. 184, където общобългарският пролетен ритуал по връзване на бял и червен конец на ръката, не се нарича „мартеничка” (по името на месец „март”), а „маринка” (с. 168, 169).  

         Етимологията на термините „мирниво” и „маринка”, е думата за владетел, господар (мар).

         Цар Боян, като сяда на трапезата, иска тя да е истинска царска трапеза. Той е владетел. Едва ли сюжета, който ще преразкажем сега, има за цел желанието на цар Боян да донесе от „Крайна-земя” подправка за манджа.

         Обзема го тъга и мъка!

 

                            „Нажелилу, натъжилу,

                            Та си ми, Бана, заплакал

                            Дребни си сълзи заронил.

                            Да ли за майка,

                            За майка за брата,

                            За брата за сестра...” (с. 471)

 

         Мъчно му е, че не може да ги покани на трапезата, изпитва носталгия към „Крайна земя”:

 

                            „Ил чи устави свое земе,

                            Чужда ти земе усилна,

                            Усилна, неволна” (с. 401)

 

         Има обаче един компенсаторен механизъм, чрез който Боян може да възприеме своята трапеза по същият начин, по който са я правили предците му. Ако на нея има „копра китка” („копра билка”). Той по навик се насочва към някаква Юда за молба да му бъде донесена тази свещена за обреда „вечеря - бъдница” трева от „Крайна земя”, но юдите не се занимават с психологически и съкровено-лични моменти.

         В този миг на вътрешно напрежение сюжетът вкарва един нов поетичен „персонаж”: лястовицата.

         Този литературен образ има за цел да експлицира именно носталгично-психологическата линия в епоса. Лястовицата като образ вече се е появила веднъж, при освещаването на Боянината столица. Новото й включване в епоса е за да се осъществи „хоризонталната връзка” между двете земи. Старата родина на Боян, където все още е майка му и новата му родина, на река Дунав. Юдите в епоса осъществяват „вертикалната връзка” между хората и боговете. Юдите са необходими, за да може епоса да възкреси жертвено-обредната памет. Това показва, че епосът е писан в една вече утвърдена християнска епоха, в която обаче езическото минало все още е живо. Това е може би епохата на цар Петър (Х в.), когато покръстването и първите години на християнската вяра са приключили, но обществото и народната култура все още не са станали чисто византийски/християнски/.

         С династичният брак на Петър с Мария-Ирина се открива нова страница на влияние на Византия върху България. Вениамин е брат на Петър и е имал склонност към езичеството и неговата културна значимост. Тази особеност в деянията на Вениамин (с прозвище Боян), е фиксирана през 949 г. от посланика до Византия на немският император Отон І, кремонският епископ Лиудпранд268 .

         Имаме всички основания да предположим, че Боян е написал епос за преселението на българите на кан Аспарух на река Дунав (680 г.). Това е било несъмнено литературен труд, а не исторически /нещо като дастан, епос/, но въпреки това при внимателен анализ не би било трудно да се види, че събитията в този епос имат исторически подтекст, експлицирайки като свой образ аспаруховото преселение на река Дунав.

         Образът на лястовицата в епоса хиперболизира родовата памет. Боян се обръща към лястовицата и я моли да отиде при майка му в „Крайна земя”. Да й каже, че той прави „вечеря-бъдница”, но трапезата му не може да бъде същата, както я правил „бабайку”/баща му/ , понеже липсва „копра китка”. Нека майка му да набере трева и да я изпрати чрез лястовицата.

         Това е молбата на Боян.       

         Ритуалното „въздигане на трева”, за което четем в омуртаговият клетвен мир, получава литературна интерполация: лястовицата ще вземе трева от р. Купи и ще я „въздигне”, за да я занесе в новата земя на Боян на р. Дунав.  

         Лястовицата приема ролята и казва на Боян да не бърза с трапезата, защото тя ще отлети и ще се върне мигновено.

         Лястовицата излита и съобщава на майката молбата на нейният син. Майката обширно разказва, че знае, че е усилно в чужда земя. Любовта й към Боян не е намаляла и тя решава да откъсне от скъпоценната трева в „бахчето”. Но на пътя й обаче се изправя „Сура Ламия” /Барадж у волжките българи/, която на старинен език брани тревата.

         Думите на Ламията (Дракон), която пази „тревата” на р. Купи (Кубан), са като учебник по история. Тези думи още повече засилват „сюжетната линия” на родовата памет:

 

            




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. letopisec - Виж Фолклорът като исторически извор, ІV част - "Веда Словена", която е край
24.06.2011 17:39
Вж.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11764335
Постинги: 701
Коментари: 12665
Гласове: 3320
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ