Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2011 17:25 - Фолклорът като исторически извор, ІІчаст - "Веда Словена"
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 2652 Коментари: 1 Гласове:
2



 След тази интересна ретроспекция, пристигането на Боян от земите на карба на бреговете на река Дунав, вече има по-дълбок епичен смисъл. На Боян всъщност му е предопределено да колонизира новата земя на р. Дунав. Боян е изключително самоуверен:

                            „Десну самъ йоку мигнал,

                             Десну ми йоку на поле-ту,

                             Та съм поле бендисал” (с. 402)

         За да се разбере семантиката на изразите „мигване на дясно око” и „бенди-сване на поле” (колонизирането му от народа боян, бенди), е необходимо да си припомним апокрифната средновековна книга „Трепетник”, където всеки мимико-моторен жест на лицето, е сравнен с действието на над-персонални, висши сили. „Ако играе дясното око, показва за бедните полза267.

         Боян предвкусва, че той и народа му на новата земя ще са:

                            „Кат да си сам на Край-земе” (с. 403)                                                                                                

         Раздялата с „милни сестри, милни брате” (с. 403) е останала зад гърба му. Тогава всички много „заплакали”. Сега обаче цар Боян е пред бял Дунав:

                            „Сега Бана на бел Дунав” (с. 404)

         Курбанът (пилето) е направен на помощницата, Юда самовила. Тя пък е дала двата вълшебни предмета (стрела и свирка).

 

                            „Бана ми стрела фърли

                            Та ми Ламие усрели,

                            Падна Ламие на поле,

                            Та ни дума не продума” (с. 406)

 

         Боян е повел със себе си „малу млогу сто хиледи” (с. 399).

         Те преплуват Дунав и стигат до „поле запустену”, където се разпорежда „хиенинът” Дива.

         Войната с ордите на „Дива крале” трае „три месеца” (с. 407). Изглежда Дива има надмощие и Боян вика към Юда самовила за помощ. Тази закрилница „ардам чинила” (с. 408) на Боян и вместо него влиза в борба с Дива:

                            „Юда са борба бори,

                             Та ми крале надбори” (с. 408).

         Сякаш пътят на Боян към новата земя е открит. Но всъщност сега започват нови перипетии. Боян не може да се справи със зимата и да я накара да си отиде. На фонът на мечтите му (стадата да пасат, да се сее бяла пшеница), изпъква незнанието у Боян, че трябва да извърши умилостивително жертвоприношение, за да си отиде Снигна бога (зимата). Боян много тъжи и даже замисля:

                            „Да си иде на Край-земе,

                             На Край-земе в сарае,

                             в сарае при майка” (с. 410)

         Тежките кахъри на Боян са разпръснати едва, когато му се напомня, че Юда самовила му е заръчала да си напише на „бела книга, бела книга църну писму”, че е необходимо да направи курбан:

                            „Да си колеш девет крави” (с. 411)

         С това жертвоприножение ще се извърши „хвалба” на Снигна бога (бога на зимата). Дори се казва:

                            „И да Муса молба молиш” (с. 411)

         Този момент е особено важен, понеже сочи, че нещо е потиснало обредите на жертвоприношенията. Авторът сякаш обръща внимание, че те не трябва да се забравят и дори се препоръчва да се напишат на книга. Ако епосът е писан в една вече утвърдена епоха на християнството, която отрича курбанният обред, е видно, че автора прибавя към своите езически доводи и „Муса молба”, т. е. припомня обредите на Мойсей (Муса). Не случайно сред посочените стари книги е и книга „Петица” (Петокнижието).

 

                            „Чул ми Бана зачул,

                            Та си писал бела книга,

                            бела книга църну писму.

                            Пратил си го пу земята.

                            Юнаци ми с клетва приклевал:

                            Лу да си лету намине,

                            Курбан да си колет,

                            Да си колет девет крави,

                            Девет крави все на отбур,

                            Да си фалет Снигна бога” (с. 412)

 

         След това идва още едно препятствие пред Боян. Той не знае, че дори и зимата да си отиде, лятото няма да дойде току-така, ами също чака курбан. Това е подсказано в една „Вета книга” (вехта книга), но Боян не я знае (не я е пял още):

 

                            „Вета книга, вета песна

                             Що си йоще ни пел” (с. 420)

 

         С майсторска поетична образност е разказано за „грижата” (каил) на Боян. Той чака новата му земя да стане като предишната (Крайна земе). Да се напълни с ягнило, да потече руйно вино, да грейне слънце и да бъде засята, за да се роди хубав хляб. Тъжбата му има силни носталгични моменти към онова свято място, където е останала майка му. То е идеализирано: топло, плодородно. А тук още няма градове, зимата не си отива, въпреки курбана от „девет крави”. Народът е изтощен и очаква чудо. Накрая дори самата Юда самовила литва на небето, за да поговори с Лета бога (бога на пролетта и лятото) и му казва:

 

                            „Доста ми си, Боже, седел

                            Тука, Боже, на Край-земе” (с. 421)

 

         Подтиква го да отиде при Боян, към Дунав. Той е заклал „девет крави”, дал е жертвоприношение. Лете бога обаче отговаря, че Боян не е направил жертвоприношение на него:

 

                               „Да ми коле ду три голабчета” (с. 422)

 

                                                                                                                

         Най-накрая се разбира, че пречката да дойде лятото не е непреодолима. Боян трябва да направи курбан три гълъбчета, а Юда самовила го съветва, че заедно с това е необходимо да изпрати „малка мома” в гората, която да набере „бела китка”. Очевидно това са кокичета. Да направи венец, да накичи главата си и да обиколи гората, като казва:

 

                            „Иди си, зима, иди си.

                            Че си веке лету дойде” (с. 424)

 

         Всичко това е сторено и идва златно време за Боян и народа му:

 

                            „Та си Бана града гради.

                            Млади юнаци на поле-ту,

                            На поле-ту стаду пасат;

                            Малки моми на поле-ту,

                            Та ми йоран урат,

                            И ми сеет бела пшеница,

                            И ми сеет и ми жнеет;

                            Та си месет чиста пита,

                            Чиста пита, чиста леба.

                            Сега, царю, що са ни чудиш?

                            Гозба, царю, да са ни гостиш” (с. 424)

 

         Преди да стигнем до трапезните ритуали, които имат важна сюжетна роля в епоса, е необходимо да се добави, че „златният сърп” (с. 491), с който се жъне, се дава от месечината:

 

                            „Месец ми йоще не поминал

                            Ша ми слезе на поле.

                            Да ви даде златна сърпица” (с. 491)

 

         Воловете пък, с които ще се разорат първите бразди в земята:

 

                            „Бана ги злату златил,

                            Метнал хми суйна махрица,

                            Метнал хми махрица приметнал,

                            Златну уралу впрегнал” (с. 492)

 

         За първите агнета се заръчва:

 

                            „Да си на поле градите

                            Златна кушара овчита,

                            Да ми е стаду на егнилу,

                            Да ми е стаду сури агнета” (с. 493)

 

         Време е да се построи град:

 

                            „Малу млогу три месеца,

                            Града му нова Котлива” (с. 455)

 

         Боян е щастлив в новият си град. Той го освещава, като:

 

                            „Та ми със свирка свири.

                            Църну ми пиле хвръкна,

                            Църну ми пиле, лестувица.

                            Как си го Бана виде,

                            Пита си пиле, праша:

                            Църну ми пиле лестувица

                            У де ми, пиле, хвъркаш?

                            У де ми, пиле, идеш?

                            Що ми е, пиле, на Край-земе,

                            на Край-земе в Котлива града?”

 

         Лястовицата отговаря на Боян:

 

                            „Пиле му дума говори:

                            Бана ле, Бана кралю

                            Майка ти свирка чула,

                            Свирка ти, майка знае.

                            Та хи са, Бана, нажелилу,

                            Нажелилу, натъжилу,

                            Да ни ти е на поле неволе,

                            Неволе усилна?

                            Да ни ти е люта зима,

                            Люта зима, снегувита?

                            Та ма е, Бана, пратила

                            Да ти неволе вида.

                            Я ни ти е неволе,

                            На поле-ту лету, пролету.

                            Крайна е земя плодита,

                            Плодита, топлита.

                            И поле ти плодиту.

                            Плодиту, топлиту,

                            Кат да е Крайна-земе” (с. 455, 456)




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. letopisec - Виж Фолклорът като исторически извор, ІІІ част - "Веда Словена"
24.06.2011 17:38
Вж.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485346
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ