Една от слабо проучените теми в българската история несъмнено е личността на държавника Кубрат, за когото сведения има в няколко летописа и хроники от края на VІІ в. до краят на ІХ в.



Най-много данни за него е имало в един недостигнал до нас летопис, писан в краят на VІІ в., който най-вероятно произхожда от сироезичен монотелитски автор.

Интересът към българите в монотелитските среди е провокиран от вселенският събор от 680/681 г. в Константинопол, който обявява монофелитството за ерес.

Монотелитството в християнската църква на изток, е идейно течение на монофизитството. Като цяло последното отрича двете природи на Христос и утвърждава приоритета на божествеността на Спасителя.

До 680 г. монофизитството почти 200 години е водеща богословска доктрина във Византия и има толкова почитатели сред сироезичните яковити и египетските копти, че след низвергването му те открито съдействат на арабската военна инвазия, която им е гарантирала с договори църковна независимост в рамките на халифата.

Шестият вселенски събор е открит в Константинопол на 7 ноември 680 г.

Съборът е имал 18 заседания и е закрит на 16 септември 681 г.

На 16-тото заседание (9 август 681 г.) думата е дадена на презвитер Константин от гр. Апамея в сирийските земи, който се опитва с последни усилия да създаде компромис между монофизити и проповядващите двете природи на Син, т.е. диофизитите (православните). Константин упоменава българите и твърди, че това, което Византия претърпява от тях е божи гняв, заради отхвърлянето на монофизитството.

За монотелитите това е бил един от последните им доводи срещу православните.

    "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки" (Протоколи на VІ Вселенски събор).

Дали това е една от причините за интереса към българите в летописът от краят на VІІ в., не е ясно, но данни от този неизвестен източник са заети от няколко по-късни автора. Още в началото на VІІІ в. от хрониката на египетският епископ Йоан на гр. Никиу; от хрониката от края на VІІІ в. на Теофан и от летописът от ІХ в. на Никифор.

Йоан Никиуски е бил монофизит и дава обилни сведения за Мартина, втората жена на Ираклий, понеже тя съдейства за възвръщане на авторитета на египетският патриарх Кир. Колкото пестелив е Теофан в своята хроника от края на VІІІ в. за Мартина, толкова обратно словоохотлив е Йоан Никиуски за нея.

През 641 г. умира Ираклий (610-641), който прави едно сложно завещание, според което детето му от първия брак и детето му от Мартина, с която Ираклий има втори брак, заедно със самата Мартина, да поемат заедно управлението на властта във византийската столица.

Мартина обаче е недолюбвана от народа и сената, понеже тя е племенница на Ираклий (дъщеря е на сестра му) и на техният брак се е гледало като на кръвосмешение, църквата също не го е одобрявала, макар и да не е поставяла открито въпросът.

Именно във връзка с трудният период от животът на Мартина и нейният син непосредствено след смъртта на Ираклий (641 г.), Йоан Никиуски дава едно интересно сведение в хрониката си, според което след смъртта на императора Мартина, за да запази позициите си, е разчитала на подкрепата и приятелството на Кубрат.



Очевидно Кубрат е посетил Мартина в Константинопол още в 641 г., понеже Никифор пише, че сената е упреквал Мартина, че приема варварско посолство, все едно е царица.

Епизодът на взаимоотношенията след 641 г. между Кубрат и Мартина е незаслужено пренебрегнат от изследователите, а той разкрива, че Кубрат, който е пребивавал от 619 г. до 624 г. в дворът на Ираклий, е познавал втората жена на императорът, с която са били даже на сходна възраст.

През 624 г., по време на византийско-персийската война, Ираклий посещава хуните в Предкавказието (Теофан, л.м. 6115) и очевидно се среща с Орган.

По всяка вероятност тогава се връща от двора на Ираклий при чичо си Орган и Кубрат.

През същата 624 или през 625 г. Орган преговаря за хазарска помощ за Ираклий, във връзка с водената от него война с Персия. Летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих” разкри, че духовното име на Орган е било Арбуга, което явно е неточно предаване на християнското име Андрей.

Точно Андрей, според късно-античният историк Мовсес Каланкатуаци, се е казвал посредникът, който осигурил хазарите, които през 626 г. се включват, макар и епизодично, в помощ на войските на Ираклий.
    

Никифор нарича Орган „владетелят на хунския народ” (с. 30), а Йоан Никиуски твърди, че Кубрат е „владетел на хуните” (гл.СХХ, 47), което ясно демонстрира, че сведението на Теофан за предкавказките хуни, посетени през 624 г. от Ираклий, се отнася за българите и кутригурите на Орган.

Още през 1918 г. българският учен Златарски прави този извод, а днес е необходимо той да се повтаря ясно и категорично, защото в съветската историческа наука се твърди, че Ираклий бил ходил в Предкавказието при хазарите. Този извод е доста нелеп, понеже не се отчита категоричното сведение на Мовсес Каланкатуаци, че посредник между Ираклий и хазарите, бил мъж с име Андрей, т.е. Ираклий е нямал непосредствени контакти в Предкавказието с хазари. Той е ходил при Орган и най-вероятно Орган, който е кръстен през 619 г. в Константинопол (Никифор), е имал християнско име Андрей (грешно изписано като „Арбуга” във волжко-българският летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”), на Апостолът покръстил Приазовието и Предкавказието...

    Орган и Кубрат, както пише Никифор, приемат още през 619 г. в Константинопол християнството и това е факт (незнайно защо своеволно отречен от Л. Н. Гумильов в книгата му за тюрките; Вж. Древните тюрки. С.,2007, с.234, 235).


  

 И досега не са отречени изопачените твърдения в съветската наука, че Орган и Кубрат не били създали държава, а „номадско-родово обединение” (Плетньова, Новоселцев), при условие, че още към 555 г. Псевдо-Захарий Ритор ясно и категорично пише, че българите имат градове (NB) в Предкавказието...

    Все още грешно се датира основаването на държавата на Орган и Кубрат, което е въщност през 629 г. и тази държава просъществува до 669 г.


  

 Трябва ясно да се каже, поради липсата на задълбочен интерес в българската наука, че създадената от Орган и Кубрат държава България не е упоменатата от Теофан и Никифор „древна Велика България”, защото в краят на VІІ в. техният източник (сирийският летопис, за който стана дума) не може да нарече „древна” и „стара” една държава, създадена преди около 60 години.
  

 „Древна Велика България” е държавата създадена от 465 г. и просъществувала до 565 г. в Боспор (Прокопий) и Предкавказието, в която има градове (Псевдо-Захарий Ритор) и за срам на българската историческа наука за тази държава не се знае нищо, а за нейният владетел Ирник (упоменат в „Именникът на българските канове”) дори мастити професори говорят нелепици, че бил „митична личност”, при положение, че в западната историческа наука (Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе) отдавна е изказана правилната хипотеза, че Ирник от „Именникът на българските канове” е всъщност Ернак, третият син на Атила.
 

 Да се върнем на Кубрат.



Той през 635 г. (Никифор) получава от Ираклий почетната титла „патриций”. Но по това време Ираклий и Мартина не са в столицата, а в „източните области” (Никифор). Тоест, през 635 г. Кубрат воювал успешно срещу аварите (Никифор), след което „изпратил пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те и двамата спазвали до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патриций” (Никифор, патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. С.,1997, с.41).

Победата на Кубрат срещу аварите, ако не е в Панония, е поне със сигурност в малка Скития (дн. Добруджа, на север от устието на Дунав), защото авари на изток от Карпатите няма.

Причината Кубрат да изпрати пратеници при Ираклий след тази победа, е очевидна: той сключва мир с Ираклий и получава титла „патриций”, понеже Кубрат е разширил владенията си върху стари римски земи (малка Скития, северна Добруджа). Владеейки над тези земи като съюзник на империята, Кубрат е припознат за федерат (под ефимизмът „подаръци” почти навсякъде в късно-античните летописи, се разбира приятелски данък) и му е даден почетният римски титул „патриций”.

Още през 619 г. Ираклий дава същият титул на Орган.

Къде през 635 г. Кубрат изпраща посолство до Ираклий?

Последният не е в Константинопол, а в „източните области”, в „Анатолика”. Явно е в северо-източната част на Мала Азия, защото по същото време Антиохия е нападната от арабите и на юг се водят военни действия. Пратениците на Кубрат, за да стигнат до Ираклий, не може да са минали по друг сухопътен маршут, освен през Кавказ и на юг към Анатолика. Това косвено потвърждава, че мащабите на държавата на Кубрат, са били от Добруджа до Кавказ. Неслучайно в периода 836-847 г. арабоезичният родоначалник на географията ал-Хорезми съвсем отговорно твърди, че „Бурджан” (= България) съответства на птоломеевският топоним „Сарматия”, който в географията на александрийският учен от ІІ в. от н.е. обхваща земите от Карпатите до Кавказ.
 

Никифор в своя летопис разяснява, че през 635 г. Ираклий назначил нов стратиг на Анатолика, който се казвал Теодор и който онаследил от предходника си прозвището (прякора) „Тритуриос”. Причината за появата на това прозвище, което след Сергий (предходникът на Теодор) ще носи всеки от следващите стратиги на Анатолика, е жестокият начин, по който е убит Сергий от арабите. Те „одрали кожата на една камила, увили го в тази кожа и я зашили. Кожата изсъхнала заедно със затворения в нея” (Никифор, с.40).
  

 Маршрутът през Кавказ в Анатолика, по който стигат до Ираклий през 635 г. кубратовите пратеници, е очевидно много добре познат на Кубрат.
  

 След 641 г. (смъртта на Ираклий) Кубрат, след като се среща с Мартина, е очевидно предпочетен от последната като човека, който да защити интересите й. Именно това намеква Йоан Никиуски в своята хроника (гл. СХХ; 46,47).
  

 Той пише, че Мартина и константинополският патриарх Пир били написали писмо до военачалникът Давид в Кападокия, т.е. до стратегът на Анатолика, чието име било Давид Матаргуем. Очевидно, под последното трябва да разчетем прозвището „Тритуриос”, сгрешено от Йоан Никиуски, което по традиция носи анатолийският стратиг.
  

 Преносител на писмото до стратигът бил „47. Кубрат, владетелят на хуните, племенник на Орган, който бил приет млад в християнството в Константинопол и отраснал в императорският дворец. 48. Между него и Ираклий имало дружба и мир и той, след смъртта на императора доказал привързаността си към синовете му и Мартина. ...49. Сега той подкрепял интересите на Ираклий (синът на Мартина – бел. К.М.) и се противопоставил на тези на Константин (наследник на Ираклий от първият му брак – бел. К.М.)...”
  

 Мартина изпраща Кубрат с тайно писмо да предложи на стратигът на Анатолика Давид да се ожени за нея и да стане император, така тя се е надявала да запази статуквото си. Нейният ход не е нещо ново в историята на империята. Ариадна, съпругата на Зенон (474-475;476-491) също се омъжва за Анастасий (491-518), за да запази положението си на царица.
  

Опитите на Мартина и действията на Кубрат водят до смут в столицата, където е избран нов стратиг на Анатолика Теодор, син на стария Теодор, назначен през 635 г. от Ираклий. А Давид Тритуриос, който очевидно се е съгласил да стане император, избягал към Армения.

Определено Кубрат в този момент се е отказал от по-нататъшна намеса във вътрешните дела на Византия, понеже Давид е заловен и главата му е отсечена и разнасяна по градовете. А Мартина и потомството й е измъчвано и са изпратени на заточение.
 

Все пак Кубрат не стига дотам да развали междудържавните си съюзнически отношения с Византия, заради Мартина, вдовицата на Ираклий, но е видно, че в периодът след 641 г. той се е намесил във висшите етажи на властта в империята и Мартина е виждала в негово лице човекът, който ще й осигури нов съпруг и тя ще остане царица...

Този епизод от византийската история е слабо проучен, в учебните помагала не се отбелязва, че действията на Мартина са били насочени след 641 г. не само срещу първородният син на Ираклий и неговото потомство, но и в посока тя да запази статуквото си като царица.
 

В планът на Мартина е въвлечен патриархът на столицата Пир и е повикан Кубрат.
  

Последният идва с посолство в столицата и отзвук от това събитие е съхранен в летописът на Никифор.
    

Още веднага след смъртта на императорът, сената, въпреки завещанието на Ираклий, отказва да признае Мартина за царица-вдовица и изработва формулата „майка на императори”.  „Ти все пак имаш уважение като майка на императори, а те – като императори и господари” (Никифор, с.44).
  

„Ти не можеш госпожо – били казали сенаторите – да водиш преговори с варвари и чужди племена, дошли в нашата държава; не дай боже до такова състояние да стигне ромейската държава” (Никифор, с.44).
 

Именно последното съобщение на Никифор е явно отглас от визитата на Кубрат при Мартина, веднага след смъртта на Ираклий.    Въвлечен в този заговор, Кубрат застава зад Мартина и през Кавказ се среща в Кападокия с военният стратиг Давид, на когото занася писмото на Мартина и патриарха за женитба. Явно Мартина и патриарх Пир много добре са съзнавали, че само благодарение военната сила на Давид, Мартина ще запази престола си като царица.
  
Може би Мартина е разчитала и на военна подкрепа от страна на Кубрат при необходимост, но той явно се е въздържал от такава авантюра и заговорът пропада, като властта преминава в ръцете на Констанс (641-668), син на Константин и внук на Ираклий, т.е. в потомството от първият брак на Ираклий.
  

Кубрат умира към 660/662 г. Това е ясно записано и незнайно защо различни учени повтарят една и съща неверна информация, че Кубрат умрял към 641 г.?

Именно през 662 г. Констанс тръгва да воюва на запад с лангобардите и форсира италиянското южно крайбрежие.
 

Теофан пише: „По времето, когато Константин (=Констанс –бел.К.М.) беше на запад (стъпва в Италия през 662 г.-бел.К.М.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал..."

 

Една от слабо проучените теми в българската история несъмнено е личността на държавника Кубрат, за когото сведения има в няколко летописа и хроники от края на VІІ в. до краят на ІХ в.
Най-много данни за него е имало в един недостигнал до нас летопис, писан в краят на VІІ в., който най-вероятно произхожда от сироезичен монофелитски автор.

След като не е достигнал до нас как знаем какво е писано в него?
Няма никакви "монофелити" а се казват "монотелити" ...цялата статия е една фантазия!

Много интересно как може да се знае за данни в изгубен през годините летопис, ами от съхранените части от него в хрониките на Йоан Никиуски и Теофан, в съхраненото в бревиария на Никифор; ще се учим на елементарни неща ли ? За правилното изписване "монотелити" и грешката му при мен по навик, е верно...

Да разбирам от по-късните им редакции !
Тая тема с монотелитите и монофизитите е слабо развита и си личи ,че авторът и е доста слабичък да не кажа по голяма дума!
Цитирай ми точно откъде е този цитат на Теофан и от кога?-за да видя колко си сериозен?
....че ми е писнало от току що завършили македонянски студентчета!
Редно е да даваш източниците защото баламите вече се изучиха и седмокласниците дават по точни отговори!
След като си навлязъл в тази тема опитай се да отговориш ...коя е "измамата" на Симеон спомената от Никифор от надгробното му слово?
И защо Симеон избива свещенници и разрушава "византийски" олтари те не са ли ПРАВОСЛАВНИ?
Защо подписва договорът за мир в Никея(монофизитска) по това време?

Не те изпитвам ако искаш отговори по това ще разбера дали си обикновен копипейст!
Поздрави!

Мислех, че и малките деца знаят, че сведението на Теофан и Никифор за древна Велика България, е заето от общ за тях трети извор на неизвестен автор, но явно греша; за монотелитството, монофизитството и за неистовия Север мога да ти говоря до утре сутринта, но затова имам докторат; източници ще давам по желание, на теб мога да ги пратя, за да изпъкнеш с ерудиция

На мен не ми пращай нищо!
Малките деца знаят ,че в сведението не се говори нито за "древна" нито за 'велика" България !
Каква е версията ти за Симеоновите религиозни войни(изтребващи свещенници,олтари и паленето на Църквата на Майката на Бога ) това обикновенно един възпитаник на АОНСУ го обяснява много интересно,дори забавно!
Ти как си го обясняваш?

И за "...тяхната измама"(на българите) не ми каза?
Ако не знаеш ще ти обясня ,не е обидно!
Срещал съм доста наперени "юзери" дори професори!
Имам и един направо за доктор въпрос :
"Червената Църква"
...не е фанариотска и за това е в руини ,но ще намерим някой лев да я възстановим!
Какво ти е мнението за Нея?

"Няма никакви "монофелити" а се казват "монотелити" ...цялата статия е една фантазия!"
-----------
Летописко си е поправил "летописчето", ни такива "грешки" се случват и в най-добрите семейства, особено в тези, в които е традиция да преписват от другарчето.
Драги ми Сол, има такива Монофелити, и те са точно там където е и Феофан, но явно нашият СССР-преписвач просто не е наясно с материята. От къде да знае, че това течение се казва Монотелитство, като братушките му казват Монофелитство. А иначе тръгнал да разяснява, че било течение на Монофизитството. Със същия успех може и да разясни на широката публика как се сади пиперо ..... но не и за тези учения.
Поздрави !