В своята история от 1762 г. Паисий пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия.

           „Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан...
            Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...
             Нарекли го... пръв български цар.”
(Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).

монети на персийския цар Пероз (459-484)


монети на персийския цар Кавад, син на Пероз (488-496/499-531)

        монети на Ирник, с прозвище Балас, управлявал Персия (484-488)


            Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него? Защо нито един български изследовател не е обърнал внимание на това съобщение на Паисий?

         Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й. В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като Персоармения.
       Персия анексира и Грузия и границата й на северозапад стига до кавказките проходи Дербент и Дарял.

         Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наричат сасанидска Персия (от ІІІ в. от н.е. до средата на VІІ в.) – Мидия. Независимо, че Мидия като държава залязва през  559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на късно-античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар”.

         „Армения и Мидия” в текста на Паисий е просто синоним на Персия.

 

         Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.

 

         Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:

         „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).

         Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г.

         Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

        

              И все пак, по-важното е друго.

         Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният персийски шахиншах Пероз.

         Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

 

         Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34)

 

 

         Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини.

         Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята, че гърците „ от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

         С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава...

 

         Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация...
...........................................................................................

 

         Произходът на името „Касан” при Орбини и Паисий, което съществува и в запазените откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” (виж „Джагфар тарих”, С., 1995), трябва да бъде търсен в името (топоним) „Гар" и в персийският афикс (окончание) „ан, ен”.

      В чувашкият език, приносител на който в Предкавказието са очевидно савирите от V в. (по-късните „хазари”), е съхранена ротацията r-z, вследствие на което „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както Касан (Орбини, Паисий) и Газан (Барадж тарих), така и патронима  „Хазар”, който не случайно през Х в. хазарският цар Йосиф редопоставя като произход до патронима „Българ”, в кореспонденция си с андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут...

 Герб на гр. Казан, въведен с указ на Екатерина Велика.

         И все пак откъде през 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини, който пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса (която има обем от „77 печатни страници, от 397 до 474” в монографията му „Царството на славяните”), е заел сведението за този български цар?

 

            За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.

         Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.

         От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.

         Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

         Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

         Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.

 

         Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис.

         Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия.

           Как те са попаднали в библиотеката на дука Д`Урбино в Пезаро, си остава загадка.
............................................................................................

         Но това е част от българската история, завещана ни от Паисий Хилендарски и е жалко, че никой учен не си е задал въпроса колко истина може да има в това сведение на Паисий.

         Никой български историк, освен Паисий Хилендарски, не е написал, че български цар е завоювал Персия през 484 г., когато хунските войски нападат от „северо-запад” (Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Михаил Сириец, Бар-Ебрей) Персия и убиват шахиншах Пероз.

         Прокопий пише през VІ в., че персите били „две години под властта на тия варвари”?

         Кой е този български владетел, който превзел Персия чак до гръцките земи около р. Тигър? Арменски историк от V в. Елише го нарича „хон Херан”, а в „Именникът на българските канове” той е известен като „Ирник от рода Дуло”...


Дали е той? Виж повече по темата:

The Ephthalites. ЕПОХАТА НА ИРНИК.
bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/ephthalites.html

 

         

.

Не са "дрън дрън ярини", виж статията "Българи и ефталити - нов мит или стари заблуди" в http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/bylgari_i_eftaliti_-_nov_mit_ili_stari_zabludi.html#comments

„Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).

в „Барадж тарих” е съхранена една изключително интересна легенда за „Газан от рода Дуло” (с.15).

Според легендата за Газан и Хазар, разказана в летописа „Барадж тарих”, Газан в масгутско обкръжение (разбирай: персоезичие) станал цар.
Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”.
Това чуждо знаме обаче може да бъде открито чие е!
„Кожа на копие”, „украсена с плат” и с „цветни ленти”, така че знамето прилича на „пълна луна”!
Точно така Фирдоуси в „Шах наме” описва персийско знаме на легендарния Кава.

Сиреч, в този откъс от легендата за Газан в „Барадж тарих” е запазен спомен от издигането на Ирник в персийски шах... Описанието на стяга съвпада с персийското древно знаме.

Хуните, според легендата за Газан, разказана в „Барадж тарих”, поискали от Газан да замени това знаме със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. Хоните търпели това унижение 400 години и трупали омраза към масгутите, в чието обкръжение бил рода Дуло”.
Тук имаме хиперболизирано време.
Става дума не за 400 годишно унижение, а за четири годишен период (от 484 година до 488 година), през който Балас (= Херан, Ернак, Ирник, Газан) е персийски, а не масгутски цар. Това са два различни народа, но и двата говорят ирански, което явно е довело до объркването. Не трябва да забравяме, това е легенда.

Обидените хуни, научаваме по-нататък от легендата, се обединили около сина на Газан/Хазар, чието име било Дугар. Явно хунския цар, който според Йешу Стилит през 484 г. убива Пероз и се омъжва за дъщеря му, преди персийската принцеса е имал син престолонаследник от българка Мугел (Йоан Малала, Агатий), но и още един син от друга жена, може би тя е от савирите.
Дугар, според легендата, е син на Хазар и по време на 4 годишния престой на Газан на персийския трон, се опитал да „бъде избран за нов цар Хазар”.
Когато разбрал това Газан, бързо се върнал с военен отряд. „Хоните веднага преминали на страната на Газан, а Хазар (новия Хазар, неговия син Дугар - б.м.) избягал при китайските тюрки и станал техен вожд”.
Фирдоуси също нарича каганатските тюрки – „китайски тюрки”...

И така, оказва се, че сведението при Паисий Хилендарски, заето от Орбини, за „първи български цар” Касан има аналог във волжко-българските легенди за покорителят на Персия, с прозвище Газан/Хазар...

Йешу Стилит,Прокопий Кесарийски и Агатий Миренейски Персия е била две години под властта на хуните и около 486г хунския вожд се жени за дъщерята на Пероз или Кавад

Летописецо, похвално е твоето търсене на интересни и неизследвани факти за българите и България. Но базата ти е манипулираната история по завета на Мошеника Златарски и затова сипеш лъжите му и продължаваш пъкленото му дело...

В постинга ти е омешено всичко и с новолъжите на разните пръкнали се мечтатели, развяващи "Джагфар Тарихи"-то и "Именник на българските канове" като извори за българската история. Без да си поразгърнал нито един от тези паметници ги упоменаваш - първият В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ е паметник от ХІІ в. (за доказателствата, че е менте не говорим), и това какво пише в него няма как да се вмъкне в ІV -VІІв. на новата ера. А и когато се говори за тюркоговорящи Волжски българи от ХІІ в., това по никакъв начин не засяга "славяноговорящи" българи от V - ІХ в. на Балканите.
Колкото до "извора" - "Именник на българските канове" - паметник с такова название - НЯМА, в оригинала е изписано "Списък на римски и персийски владетели". Име "българин" в текста на "Списъка" няма. Изписано "кан" или „канове” също НЯМА. Има изписано "къниазъ".

Паисий не сяда да пише история. Абатът Орбини пък пише по хърватска поръчка украсени разкази... Това не е единственият източник на Паисий за книжицата му. Произведението на Орбини е с оригинално заглавие "Книга историография", в руските имперски канцеларии то се "адаптира" и става „Царството на славяните” ПЛЮС ПОЯСНЕНИЕТО: „НЕПРАВИЛНО НАРИЧАНИ СКАВИОНИ…”...

Така че, радващо е, че те е обхванал търсаческият хъз, че си чел много, но фундаментът ти е паянтав, друже.

Изхвърли стъкмистиката от главата си. Чети, но и мисли, задавай въпроси за недомислията, които откриеш. Това е истинският историк. Повтарящият, без да мисли, става папагал - като прафесорите в БАН, които още ни учат, че предците ни са тъгъдъкали от Азия до Балканите и кат са забили едно копие насред Римската империя и са основали държава...

Не им повтаряй глупостите, моля те. Време е те да си отидат и да дойдат новите мислещи учени...

Поздрави!

но старите сирийски,арабски и други летописци няма как да си отидат ))))))

Поредната манипулация на историческа тематика.

Абсолютно реална историческа личност е описал Отец Паисий.Става въпрос за Айяр(Авар) роден брат на Тервел и негов съуправител.Останал такъв и при сина му Сувар(Севар).С войска от тук е отишъл на помощ на хазарите срещу арабите.Другите роднини също помогнали от север.Точно заради него след смъртта му е избухнала династичната криза,предизвикана от главния съдия и жрец,с намерението да издигне своето потомство и хора в управлението на страната.

Интересното е, че именно Златарски отрича, че Ернак, третият син на Атила и Ирник са една и съща личност, докато за учени като Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски и Мюсе, това е така. Ето защо не може да изливате върху мен, злобата си към Златарски. Четете летописите...

Когато пишете за манипулация, е необходимо да дадете някакви доводи, в противен случай просто казвате, че написаното не отговаря на Вашата предварителна a prior представа как трябва, СПОРЕД ВАС, да изглежда българската история.

Джагфар тарих трябва да се интерпретира критично; вж.статията "Още веднъж за Джагфар тарих-и" в http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/oshte_vednyj_za_djagfar_tarih-i.html

Според "Анализа" името на този "хон Херан" означава "хун Каран /Горан/". Палеобалканското име Каран е изконно Българско от хиляди години,носел го е дори и прочутият наш княз от IX век- Крум Каран. А превзимането на Персия от Българите в Късната античност е напълно възможно и правдоподобно събитие.

След Тервел е Айар, Азар, Авар. Той наистина води войни с арабите но в задкавказието, заедно с велика България и Хазарите. Тоест Държавите на рода Дуло заедно срещу Арабите. А мръзкана с Ирник е победата на мидяни и арменци. Интересно е че по време на войната хазари и българи наистина стига до армения....

А защо никой не вярва че Авитохол е живял 300г, а сина му 150

Има данни, че цялата Сасанидска династия е родствена на рода Дуло. Повече информация по въпроса ще намерите тук: http://avitohol1.blog.bg/politika/2014/02/14/vryzkata-na-drevnite-bylgari-sys-sasanidskata-dinastiia-v-pe.1238771 и тук:
https://www.academia.edu/1267811/_._._._.1_.24-34_2007_