Андрей Попов е самоук руски художник, роден в Ташкент, който още като дете започва да рисува карикатури. После, по време на военната си служба, прави шаржове на приятелите си. А след това започва работа във вестник „Делови Петербург“, където рисува карикатури в продължение на 10 години. Днес славата му на карикатурист е излязла извън пределите на Русия, а от карикатурите струи оригиналност и такава добронамерена ирония, че някои хора отказват да ги наричат карикатури.
„Сред хората сега нагласата е такава, че карикатурата трябва да е зла сатира... когато посетят сайт с карикатури, те непременно очакват, че ще се смеят шумно. Но карикатурата, като всеки друг жанр, е много по-широко нещо. Както в киното – няма само комедия и трагедия, има и мелодрама, трагикомедия и т.н.“, споделя Попов. „Понякога се налага да слушам, че творбите ми не са карикатури, а нещо друго. Не ме вълнува особено класификацията... Но чрез свойственото за карикатурата изопачаване ми се иска да видя и да покажа красивото. Затова моите творби могат да бъдат наречени „красиви карикатури“, ако щете... Карикатурата прилича на усмивката. А в усмивката има толкова много оттенъци...Затова карикатурата не е само социална и политическа сатира или дружески шарж. Тя е и философия, поглед върху живота през призмата на иронията и остроумието.“
Тази година на Международния конкурс „Сатирикон“ в Полша, Андрей Попов спечели златен медал в категория „Семейство“ с творбата си „Когато порастнат“.
Карикатурата всъщност е концентрирана идея, облечена в определена форма. Невинаги и не за всеки е разбираема, или напротив, доста силно жегва. Това е изкуство на острието на бръснача.
КОМИСИЯТА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА КЛАНЕТО В ...
ПРЕЗИДЕНТЪТ БАШШАР АЛ-АСАД ДЪРЖА РЕЧ ПРЕ...
На размисли ме наведе глухарчето, което прилича на мозък. Тъкмо днес четох нещо по темата....
Приятна неделя!