Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2014 11:21 - Нетварната енергия в учението на Св. Григорий Палама.
Автор: letopisec Категория: Други   
Прочетен: 6337 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 09.07.2014 11:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

      „Тварно“ е сътвореното, т.е. всичко онова, чието битие е във времето и чрез времето. „Нетварна енергия“ в православното учение на Св. Григорий Палама от ХІV в., е онова божествено действие, което е „около“ същността на тварното, но е познаваемо отвъд силогистичните възможности на познание за човек.

image

       Паламизмът от опонентите му е наричан „масалианство“, а днес го класифицират като „мистика“. При все това, въпросите поставени през ХІV в. от Григорий Палама са актуални и днес. Как е възможно да има познание отвъд силогистичните възможности на познанието? В що е нетварната  природа на светлината и тя светлина ли е, щом е отвъд сътвореното?

image

На 19 август 2004 г. световните агенции съобщиха, че австрийски учени, под ръководството на проф. Антон Цайлингер са извършили успешна телепортация на светлинни частици на 600 м. под р. Дунав. В кратка дописка по този въпрос българския вестник “24 часа” от двадесети август, пише: “Групата на проф. Антон Цайлингер към Виенския университет и австрийската Академия на науките са използвали за телепортирането на фотоните 800-метров оптичен кабел, прокаран през обществената канализационна система. Той свързал лаборатории от двете страни на Дунав. Връзката създала канал, който позволил да бъдат прехвърлени свойства или квантови състояния по светлинните частици от изпращача до получателя. Айнщайн първи откри, че според законите на квантовата механика е възможно две физични частици да се свържат помежду си така, че да се държат като надарени с телепатия близнаци. Той нарече това “загадъчно въздействие от разстояние”. Под телепортиране във физиката се разбира предаване на ключови свойства от една частица на друга без физическа връзка.”

image

В книгата си “Вплитането най-голямата загадка на физиката”, Амир Аксел дава достатъчно популярна представа за какво става дума: “Възможно ли е нещо, което се случва тук, незабавно да направи така, че подобно нещо да стане и на отдалечено място?”

“Вплитането” е феномен на квантовата физика. В дъното на промяната на класическата нютонова физика е стремежа на Айнщайн да докаже, че както светлината, така и материята са форми на енергията. Феноменът на “вплитането” се базира на физичният факт, че две светлинни частици, ако влязат в “допир”, след като се отделят и вече нямат непосредствен (механичен) контакт, ако на едната от тях се въздейства по определен начин, другата – дори и да се намира на космично разстояние от първата – независимо, че не е изпитала въздействие, реагира по същият начин, както първата.

Това е наистина загадъчно въздействие от разстояние, за което в психологията (а не във физиката) съществува паранормалното понятие “телепатия“. Мнозина физици са изкушени да допуснат, че един закон на квантовата физика (напр. “вплитането”) евентуално би могъл да бъде и закон на душевен живот (напр. “телепатията”), но понеже “душата” е теологична формула на познание, а не математична, изкушението за аналогия още в зародиша си е потиснато, от смесване на методологии, т.е. от теоретичната идея, че е “неправомерно” физиката да е и наука за метафизиката. В разсъжденията на един теоретик на научното познание, предмет на физиката е обективната природа, докато един психичен феномен като “душата”, е антропологична природа. Няма формула (а ако има, я знае само Бог) как космични явления, които квантовата физика открива, биха могли да бъдат и душевни явления?

Дори да се предположи, че материята на душата, е светлина (за което от край време пледират религиозните учения), във квантовата физика понятието за светлина е в тъждество със скорост на времето, а не е в тъждество с антропологичен феномен, пък бил той и “душата”.

В Тората  (Петокнижието) е първата препратка, че Бог по някакъв начин държи на “антропоформата”, независимо че сътвореният човек я уврежда (грехопадението). В библейския урок, че Бог независимо от адамовата вина, не нанася на антропоформата на човек недостатък, както прави с краката на змията, има дълбока загадка.

         Онова, на което човек е “образ и подобие”, се възприема като божественото. То в метафизическата християнска теология, чрез понятието “божествена природа”, се дуализира от “тварната природа”. Но догматиката не се занимава с космологични въпроси, ето защо остава неуяснено каква е тайнствената връзка между любимата на Бог “антропоформа” и сътвореното чрез тази форма, същество от плът (човека)?

Християнството започва със звезда, но догматиката не смята, че витлеемската звезда е физично понятие.

Опитът на учението на Св. Григорий Палама (ХІV в.) да дебатира различните светлини (тварна и нетварна) на Таворското Преображение на Христос, показва че византийското богословие започва да се интересува от физическата разлика между емпирична светлина и божия светлина.

image

Това е първата заявка, че в космоса има светлина, която е в невидимия спектър, но антропологията на Христос може да я експлицира.

А Христос във византийската христология е ипостас от Триединството. Още преп. Максим Изповедник в VІІ в. проповядва, че душата също е в “ипостасна връзка” с тялото. Във византийското богословие “ипостас”, е понятие за оличностяване, която има и физични измерения, които не са тъждествени с тварна природа и воля. Едва обаче с паламитското разбиране за “нетварна енергия”, с която човек може да “общува”, се прави заявка за уясняване на антропологичната възможност за това.

Тялото не може да постигне това, без душата. Но, ако душата е в “ипостасна връзка” с тялото, тогава душата за да предаде на тялото, нетварна енергия, е необходимо да бъде уяснено как самата тя е в “нетварен контакт” с подобна енергия?

 Сиреч, паламизмът е на път да попита в що е „физичното естество“ на душата, след като нетварната енергия е непознато емпирично светлинно явление, но – чрез Тавор – именно светлина преобразява антропологията на Христос?

image

 Ще рече, ако тази светлина, е невидима за дневната сетивност, но едновременно с това антропологията има някакъв начин (отвъдсетивен) да я възприеме, тогава душата е онова нещо, което входира в антропоформата светлина, която сетивата не могат да входират.

Паламизмът заявява, че душата е рецептор на непознато физично явление, така както сетивата са рецептор на познати физични явления (слънчева светлина, движение).

Но тогава душата не е само “гравитационно поле” на тялото, а е в непозната гравитационна връзка и със светлинен източник, който е отказан на сетивата.

Моисей и Илия на планината Тавор са само души, чрез “светлинно тяло”, докато Христос чрез собственото си Преображение показва на учениците си едновременното битие на два вида природи: тварна и нетварна.

Палама е схванал тази среща на земния Иисус с „преобразено тяло“ като “светлинно явление”. Позицията на Палама е пример как православното богословие започва да търси и космични феномени в евангелията, тъй като през ХІV в. метафизиката и нейните силогистични възможности вече не са достатъчни за христологичното познание на византийското богословие.

 Паламизмът не се побоява да направи разлика между божия същност (природа) и божествена деятелност (енергия), като формулира, че Бог общува с човешката душа, чрез физичен феномен на светлина, която не е емпирична, но въпреки това е светлина.

Качеството “нетварна”, не изключва възможността учениците да я възприемат. Друг е въпросът, че исихазмът на византийската мистика никога не е твърдял, че сетивата възприемат тази светлина божия, а винаги е търсел мистичният й вход към душата, която монаха дългогодишно подготвя за да стане тя подобен рецептор.

Следователно душите, а не сетивата, са рецептор на исихаското мистично видение, което от опит установява, че монаха може да постигне контакт с това “отвъдно”, което търси.

През ХІV в. Св. Григорий Палама подготвя теорията, че исихийното видение е непозната светлина, която не само не е емпирична, но и не може да се докаже по силогистичен път (антитомизъм). Това е явен призив богословието да преодолее метафизиката и нейните категории и да потърси  по-далеч човешките възможности: отвъд старото понятие за тварна природа, почти до божествената природа, т.е. там където е нетварната енергия.

Това е христологичен екзистенциализъм.

Ако си дадем сметка, че в учението на Палама основната насоченост на разбирането за Христос, е преображенската нетварна антропология (= таворска христология), ще ни стане ясно, че Палама вече надгражда христологията в ново русло.

В паламизмът христологията е учение за светлината, т.е. някаква форма на богословска оптика. Ала човешкият носител на възприемане на нетварната светлина, не е сетивно-оптичен, а  душата е оптичен рецептор на светлина, която сетивата нямат рецепторни възможности да възприемат. По този начин, именно Палама е първият богослов, който си позволява в християнската теология  да потърси светлинната семантика на душевната материя. Още в ІV в. Св. Григорий Нисийски е дефинирал, че душата е “сътворена същност”. Но тук нейната „тварност“ е по-различна от една „родена същност“, каквато е човешката природа след Адам…

Палама вкодирва в бъдещето, че загадката на исихаския мистицизъм не трябва да бъде търсена на ниво ментално преживяване (психо-моторика, медитация и субективно упражнение), а да бъде отчетено, че душата има движение (енергия, скорост) и тя е едновременно тварна и нетварна светлина.

Няма как тварната светлина и нетварната светлина да са в едновременност при Христос на Тавор, ако “Преображението” не показва как светлинната материя на душата (Моисей и Илия) има гравитационни възможности, които плътското тяло няма.

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Препоръчана литература от Уикипедия – „Исихазъм“.

Марчевски, Ив. Исихазмът. Учението за несътворените божествени енергии и светлини. Велико Търново, 1996; 2 изд. 2001.

Петр (Пиголь), игумен. Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники. М., 1999; http://www.krotov.org/history/14/pigol/pigol_1/6.htm.

Хоружий, С. С. О старом и новом. СПб., 2000.

Милчев, К. Екзистенциалната тема и проблематиката на паламизма. С., 2001.

Климков, Олег, свящ. Опыт безмолвия. Человек в миросозерцании византийских исихастов. СПб., 2001; http://www.biblicalstudies.ru/Books/Klimkov1.html.

Милчев, К. Притча на исихастите. С., 2002.

Милчев, К. Същност и ипостас. С., 2002.

Уеър, Калистос, Диоклийски еп. Тайнството на човешката личност. Исихастки студии. С., 2002.

Мейендорф, И., протопр. История Церкви и восточно-христианская мистика. М., 2003.

Хоружий, С. Опыты из русской духовной традиции. М., 2005.

Хоружий, С. Очерки синергийной антропологии. М., 2005.

Петрунин, В. В. Политический исихазм и его традиции в социальной концепции Московского Патриархата. СПб., 2009 (Богословская и церковно-историческая библиотека).

Blum, G. G. Byzantinische Mystik. Ihre Praxis und Theologie vom 7. Jahrhundert bis zum Beginn der Turkokratie, ihre Fortdauer in der Neuzeit. Mьnster, 2009.

 

 

Бибихин, В.В. Энергия. М., 2010.


 

 






Гласувай:
4


Вълнообразно


1. letopisec - Коментари от ФБ
09.07.2014 15:56
Vyara Vladimirova И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече (Битие 3:21)! - това не подсказва ли сериозна намеса в първоначалната "антропоформа"? Разделното мислене на душа и тяло е проблем.
цитирай
2. letopisec - отговор
09.07.2014 15:56
Kiril Milchev Именно, затова преп. Максим Изповедник доразви учението за ипостас от Триединството в посока на мистагогията на ипостасността на тяло и душа. Но след загубата на понятието "ипостас" след филиокве и отъждествяването му в латинското богословие със субстанция, сме изправени пред липсата не на православно богословие, а на православна философия, която не бе развита след ХVІ в., за съжаление. Основите на тази неразвита философия са положени още от Св. Василий Велики с фундаменталната му теория за същност и ипостас...Но православна философия, в истинския смисъл на думата, няма. Има православни философски мислители, като Шестов, Бедряев...Повече провиденциалисти, отколкото създатели на православна категориална философия...
цитирай
3. letopisec - Коментари от ФБ
09.07.2014 15:57
Vyara Vladimirova Коментарът ми беше към Вашия текст, но може би е от неразбиране, че пишете за "загадката на исихасткия мистицизъм": "душата има движение (енергия, скорост) и тя е едновременно тварна и нетварна светлина"... Имах предвид, че душата, чиито същност и енергия са тварни - съдържа тялото... Извън мисленето за аскетическата практика с цел обожението на човека в общение с троичния Бог - такова предположение е невъзможно!
цитирай
4. letopisec - отговор
09.07.2014 15:58
Kiril Milchev Душата е "сътворена същност", според Григорий Нисийски и е немислимо тази тварност да е същата като на роденото тяло. Душата отива, където трябва, след като пръст при пръстта се връща, така че тварността на душата е способна да общува с нетварното. Кое не е ясно?
цитирай
5. letopisec - Коментари от ФБ
09.07.2014 15:59
Vyara Vladimirova Надявам се, не очаквате всичко по тази тема да е ясно ... Предполагам, че не знаем нищо за такава способност на душата, ако тя не е движена от познание за преобразилия Се Христос. Практиката на богообщението води до освещаване и на тялото...

Kiril Milchev Съгласен съм. Неслучайно исихазмът и паламизмът ни учат на тази практика...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11487688
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ