ОБЕКТИВНА ЛИ Е ВИЗИЯТА НА БЖЕЖИНСКИ ЗА УКРАЙНА И РУСИЯ

Според Збигнев Бжежински сегашните събития в Украйна са епохална и необратима геополитическа трансформация. По-рано или по-късно, смята Бжежински, Украйна действително ще стане част от демократична Европа. Спонтанният изблик на украински патриотизъм, предизвикан от лъжите на развратеното и ограбващо страната ръководство в Киев, готово да търси защита от Москва, показва, че стремежите към национална независимост се превръщат в доминираща политическа реалност. Това особено силно се усещало сред младите украинци, които вече не се чувтсват свързани с Русия.

Според Бжежински някои райони на Украйна чувстват по-тясна връзка с Русия. 20-те години на независимост и засилваща се гордост от откритата отново украинска история, както и изгодите, които получиха западните съседи на Украйна от връзката си с Европа – всичко това създавало в Украйна нов светоглед. Според Бжежински, това не  е антируски светоглед, но в него се утвърждава украинската самобитност, както и неотнемаемата културна принадлежност на Украйна към Европа.

Ето защо, изтъква Бжежински, Украйна необратимо ще се сближава с Европа. Очудващо е, че даже авторитарният режим на Лукашенко в Беларус вече дава признаци за про-западна ориентация. Украйна и Беларус не се ръководят от враждебно отношение към Русия, но и двете бивши съветски републики осъзнават, че тяханата независимост и културна идентичност все повече сочи пътя на Запад.

В следващите месеци, продължава Бжежински, все пак може да се измисли за някаква сделка между ЕС и Украйна. За да стане това, подчертава той, ЕС трябва внимателно да чуе молбите на Киев за помощ, конкретно за финансова и икономическа, и съответно да откликне на тях. На свой ред украинците трябва да осъзнаят, че европейските данъкоплатци не са очаровани от перспктивата да плащат за грешките и моралания упадък на сегашния елит в Киев. Затягането на коланите ще бъде необходимо предусловие за подписване на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС. Трябва да отбележа, че като загуби руските пазари, Украйна едва ли ще намери свободони пазари в Европа, доминирана от мощната икономика и политическия диктат на Германия.

Последствията от всичко това за Русия ще се видят в по-далечна перспектива. Сегашната геополитическа цел на Москва, определяща се от натрапливата носталгия на Путин по имперското минало на Русия се състои във възстановяването под нови форми на нещо наподобяващо Руската империя или СССР. По-нататък Бжежински се пита защо Путин е обхванат от наивната представа, че ръководителите на постсъветските държави искрено ще се съгласят на ролята на подчинени на Москва в планирания Евразийски съюз, под ръководството на Кремъл. Някои от постсъветските лидери периодично изразяват своята преданост към такава политическа формула, но правят това неискрено, по икономическа необходимост, а не по убеждение.
Независимостта, изтъква Бжежински, е предпочитана от всички. Той изтъква, че днешна Русия не е в състояние със сила да възстанови предишната  империя, защото е слаба и бедна. В Москва предизвиква сериозна загриженост, че получилите независимост държави от Централна Азия, все по-често изразяват предпочитание към връзките си с могъщия Китай.
В заключение, смята Бжежински, на руския елит ще стане пределно ясно, че Путин и неговите грандиозни планове имат много малък шанс за успех.

Анализът на Бжежински в редица отношения е верен и точен. Но той умишлено изпуска от вниманието си няколко основни факта. Първо, ЕС, който много вероятно ще привлече Украйна в своите редици, се намира в дълбока криза, а националистичните сили в Европа все повече набират сила. Така че самата съдба на недопустимо разрастналия се Евросъюз вече е под въпрос. Опитът на България и Румъния, като членове на ЕС, показва неговата структурно вградена неспособност да извади от бедността и парализата тези две европейски държави. В Унгария се надигна мощен национализъм, който в някакъв смисъл е реакция на бюрократичната закостенялост на Брюксел. Второ, надигащият се   мощен национализъм в Европа е напълно в състояние да доведе до разпад европейското обединение. Независимият политически наблюдател може само да се очудва на украинската хистерия около асоциирането с ЕС.
Трето, членството на една Великобритания в малко по-далечна перспектива си остава крайно съмнително. Да не говорим за Испания, с нейния баски сепаратизъм, и да не забравяме положението на Гърция, която се върна назад в икономическо и политическо отношение.
Така че съблазанта от членството в ЕС, особено на бивши соц-държави, е крайно измамна. Колкото до Централна Азия, там настъплението на Китай е извън всяко съмнение. Но тук ще изтъкна един важен момент. Вероятността за алианс между Пекин и Москва  на даден етап е обективно възможен, както съм отбелязвал не веднъж. Защото това е единственият начин да бъде нарушена американската хегемония, и да бъде заменена от многополюсен свят.