Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
03.08.2013 23:10 -
Загубен град
Автор: stihchetata
Категория: Поезия
Прочетен: 1381 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2013 23:14
Прочетен: 1381 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 03.08.2013 23:14
vbox7.com/play:17703b0b
Един загубен и забравен град.Един човек живее там , самичак умиращ от болката на самотата. Вечер падна , но какво се случи , как се стигна до там . . . едно сърце да се превърне в кълбо от болка и да се затвори в ледена черупка.
Някога имаше една любов , която го караше да тупти , но когато и се довери се оказа , че е обичало една убийца , която държеше нож скрит зад гърба и! Един ден този нож прободе голямото сърце , то не можа да го повярва и все още я обича , но разума го спира да се върне при нея , която се прави , че е разбрала , че е допуснала грешка. Грешка??? По грешка ли едва не уби сърцето ми или просто искаш да ме довършиш???Мислише си , че ще бъда срутен на пълно ли??? По - добре да бях умрял вместо сега да ходя по останките на един порутен град . . .
В тежките дни на раздялата бях съвсем сам.Изгарях покрай опожарените отломки от спомен ии мечти , казах си "Това е краят!" , но тогава се спуснаха два ангела които мога истински приятел ида наричам! Благодарение на тях все още намирам сили да се боря и да продължа!Но белега от лъжата и ножът и още ме боли. . .
Автор: Бойко Димитров
Един загубен и забравен град.Един човек живее там , самичак умиращ от болката на самотата. Вечер падна , но какво се случи , как се стигна до там . . . едно сърце да се превърне в кълбо от болка и да се затвори в ледена черупка.
Някога имаше една любов , която го караше да тупти , но когато и се довери се оказа , че е обичало една убийца , която държеше нож скрит зад гърба и! Един ден този нож прободе голямото сърце , то не можа да го повярва и все още я обича , но разума го спира да се върне при нея , която се прави , че е разбрала , че е допуснала грешка. Грешка??? По грешка ли едва не уби сърцето ми или просто искаш да ме довършиш???Мислише си , че ще бъда срутен на пълно ли??? По - добре да бях умрял вместо сега да ходя по останките на един порутен град . . .
В тежките дни на раздялата бях съвсем сам.Изгарях покрай опожарените отломки от спомен ии мечти , казах си "Това е краят!" , но тогава се спуснаха два ангела които мога истински приятел ида наричам! Благодарение на тях все още намирам сили да се боря и да продължа!Но белега от лъжата и ножът и още ме боли. . .
Автор: Бойко Димитров
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 935