Постинг
03.12.2018 15:57 -
Едно Ревю на Красимира Кацарска за "Мисия България"
Автор: voinov50
Категория: Изкуство
Прочетен: 2776 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2018 16:00
Прочетен: 2776 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 03.12.2018 16:00
https://tsvetanvoinov.blogspot.com/2018/12/blog-post.html?fbclid=IwAR1A7Cwqvrjd5e3bjSK7tK1K-nV7N38UXk4q5mnhmOLWitFNfn0Ndcn-d-g
За тези дето не успяха да си купят екземпляр на "Мисия България" преди премиерата, и за тези дето си мислеха, че има някаква шега или нейсе някаква уйдурма, ще поставя тук ревюто на Красимира Кацарска за юбилейния сборник.
А тези от приятелите ми, на които им харесва, може да го разпространят. Благодаря им!
Едно Ревю на Красимира Кацарска за "Мисия България"
ЦВЕТАН ВОЙНОВ – „МИСИЯ БЪЛГАРИЯ“
Юбилейната книга на Цветан Войнов „Мисия България съдържа легенди, предания, разкази, новели. Те отразяват различни епохи от историческата съдба и от битието на хората, живели по тези места. Тематичният обхват е широк. И обемът на използваните факти е разнороден. Повечето герои са действителни лица – но, разбира се, има и художествена измислица. Животът е отразен в неговата пълнота и в разнообразието му. Книгата предлага исторически и географски познания. Авторът се спира на етимологията и топонимията на имената, а това е плюс в днешно време. Още повече, че връщането назад е твърде субективно („Тракиецът“, „Император Константин официално признава християнството“, „Историческата раздяла“ – за Кубратовите синове, „Амазонката“ – за хан Крум и Никифор, „Учениците на Кирил и Методий“ – за цар Борис – Михаил). Между легендите с лаконичността на повествованието се отличават „Калояница“ (за цар Калоян) и „Легенда за Попово езеро“. Познат е сюжетът на „Самуил и Биляна“, но към него е подходено от нов зрителен ъгъл (различен от този на Димитър Талев в „Самуил“). По страниците на прозаичният сборник се срещат герои и от трите поколения. Те говорят на разбираем за тях език. Верските и етническите различия само са споменати, без да стават обект на особени конфликти – с малки изключения („Продадена невеста“). Мъжете са силни и целеустремени (докато не ги застигне стрелата на любовта, както е в „Харамията“). Те са и романтици („Стояновата самодива“) или твърди пазители на идеала („Престъпление и наказание“). Жените са непреклонни („Легенда за момина скала“, „Русалии“, „Неранза“, „Севдалина мома игроорка“, „Калинка, хитра невеста“, „Мъжки мерак“). Дори случайните срещи в живота прави тези герои част от многоликия живот ( Васил и Василий в „Необичайна среща“). Лично за мен бе интересно да прочета „Русалии“ и да се запозная с ритуално-обредната система на тези мъже. Свобода Бъчварова в „Мера според мера“ пише за Дилбер Танос (всъщност за Дилбер Илия) и за неговите русалийски танци. Описва облеклото му. Но като че и малко е онова, което показва за причините, поради които русалиите са само мъже и предават уменията си от баща на син. Спомням си как Нидал Алгафари казваше, че трудно е намерил хора, които да му кажат нещо повече за русалиите. А ЦВЕТАН ВОЙНОВ СЕ Е СПРАВИЛ. Сигурно е имал до себе си убедителни примери, около които е завъртял историята за Диляна и нейния невъзможен избор. Присъствието на твърде популярни личности (познати не само от историята, но и в разказите от близкото минало) е още един плюс от повествувателния обхват на книгата (Яне Сандански, Кемал Ататюрк, Тодор Паница в „Даскалът“). А това е твърде опасен риск, предприет от автора. Но е негово право да види положителните черти у личностите от неговия зрителен ъгъл и да направи писателското си внушение. Разказите, отразяващи днешния ден, колкото правдиво отражение на действителността, толкова и едно своеобразно преобръщане на житейските уроци („Житейска философия по време на криза“, „Ромео и Жулиета в една дъждовна есен“, „Гастарбайтер“, „Гладиатор“, „Солунската митница“, „Разговор по мъжки“) В тях не е трудно да се огледа всеки, готов да покаже опакото на този живот – колкото и привлекателен да изглежда той). Но и да разбере вечните мъжки апетити към жената. По отношение на езика има още какво се желае. Но нека не се забравя, че писателят не е професионален литератор, а разказвач на истории. Той намира сюжетите и имената, ситуира ги на определено място и в избрана епоха, търси сполучливия диалог. Искам да пожелая на Цветан Войнов да продължи да намира търсените сюжети и да ги разработва така, че да кара и най-изкушените си читатели да се замислят върху техните послания. Красимира Кацарска 28.11.2018 г. Благоевград
За да поръчате книгата преди Коледните празници пишете на:
имейл: bestselar@abv.bg
или се обадете на телефон: 0899602038
За тези дето не успяха да си купят екземпляр на "Мисия България" преди премиерата, и за тези дето си мислеха, че има някаква шега или нейсе някаква уйдурма, ще поставя тук ревюто на Красимира Кацарска за юбилейния сборник.
А тези от приятелите ми, на които им харесва, може да го разпространят. Благодаря им!
Едно Ревю на Красимира Кацарска за "Мисия България"
ЦВЕТАН ВОЙНОВ – „МИСИЯ БЪЛГАРИЯ“
Юбилейната книга на Цветан Войнов „Мисия България съдържа легенди, предания, разкази, новели. Те отразяват различни епохи от историческата съдба и от битието на хората, живели по тези места. Тематичният обхват е широк. И обемът на използваните факти е разнороден. Повечето герои са действителни лица – но, разбира се, има и художествена измислица. Животът е отразен в неговата пълнота и в разнообразието му. Книгата предлага исторически и географски познания. Авторът се спира на етимологията и топонимията на имената, а това е плюс в днешно време. Още повече, че връщането назад е твърде субективно („Тракиецът“, „Император Константин официално признава християнството“, „Историческата раздяла“ – за Кубратовите синове, „Амазонката“ – за хан Крум и Никифор, „Учениците на Кирил и Методий“ – за цар Борис – Михаил). Между легендите с лаконичността на повествованието се отличават „Калояница“ (за цар Калоян) и „Легенда за Попово езеро“. Познат е сюжетът на „Самуил и Биляна“, но към него е подходено от нов зрителен ъгъл (различен от този на Димитър Талев в „Самуил“). По страниците на прозаичният сборник се срещат герои и от трите поколения. Те говорят на разбираем за тях език. Верските и етническите различия само са споменати, без да стават обект на особени конфликти – с малки изключения („Продадена невеста“). Мъжете са силни и целеустремени (докато не ги застигне стрелата на любовта, както е в „Харамията“). Те са и романтици („Стояновата самодива“) или твърди пазители на идеала („Престъпление и наказание“). Жените са непреклонни („Легенда за момина скала“, „Русалии“, „Неранза“, „Севдалина мома игроорка“, „Калинка, хитра невеста“, „Мъжки мерак“). Дори случайните срещи в живота прави тези герои част от многоликия живот ( Васил и Василий в „Необичайна среща“). Лично за мен бе интересно да прочета „Русалии“ и да се запозная с ритуално-обредната система на тези мъже. Свобода Бъчварова в „Мера според мера“ пише за Дилбер Танос (всъщност за Дилбер Илия) и за неговите русалийски танци. Описва облеклото му. Но като че и малко е онова, което показва за причините, поради които русалиите са само мъже и предават уменията си от баща на син. Спомням си как Нидал Алгафари казваше, че трудно е намерил хора, които да му кажат нещо повече за русалиите. А ЦВЕТАН ВОЙНОВ СЕ Е СПРАВИЛ. Сигурно е имал до себе си убедителни примери, около които е завъртял историята за Диляна и нейния невъзможен избор. Присъствието на твърде популярни личности (познати не само от историята, но и в разказите от близкото минало) е още един плюс от повествувателния обхват на книгата (Яне Сандански, Кемал Ататюрк, Тодор Паница в „Даскалът“). А това е твърде опасен риск, предприет от автора. Но е негово право да види положителните черти у личностите от неговия зрителен ъгъл и да направи писателското си внушение. Разказите, отразяващи днешния ден, колкото правдиво отражение на действителността, толкова и едно своеобразно преобръщане на житейските уроци („Житейска философия по време на криза“, „Ромео и Жулиета в една дъждовна есен“, „Гастарбайтер“, „Гладиатор“, „Солунската митница“, „Разговор по мъжки“) В тях не е трудно да се огледа всеки, готов да покаже опакото на този живот – колкото и привлекателен да изглежда той). Но и да разбере вечните мъжки апетити към жената. По отношение на езика има още какво се желае. Но нека не се забравя, че писателят не е професионален литератор, а разказвач на истории. Той намира сюжетите и имената, ситуира ги на определено място и в избрана епоха, търси сполучливия диалог. Искам да пожелая на Цветан Войнов да продължи да намира търсените сюжети и да ги разработва така, че да кара и най-изкушените си читатели да се замислят върху техните послания. Красимира Кацарска 28.11.2018 г. Благоевград
За да поръчате книгата преди Коледните празници пишете на:
имейл: bestselar@abv.bg
или се обадете на телефон: 0899602038
Римските пътища в България 7
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. НОВА КНИГА
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
2. нов адрес
3. друг адрес
4. друг адрес
5. още един адрес
6. Симитли и Креснеския пролом
7. Приказка
8. Амазонката
9. Историческата раздяла
10. Разговор по мъжки
11. Неранза
12. Кукерите от моето детство
13. откровения
14. Гонене на злите духове
15. Интервю
16. приятел
17. писателски блог
18. Лично творчество
19. Деца с редки болести се нуждаят от помощ
20. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"