Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2015 22:33 - Победената забрава
Автор: s59400 Категория: История   
Прочетен: 1647 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 23.05.2019 23:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                           

  Град  Самоков има своите прочути синове: Чакър Войвода, Никола Образописов (1828-1915), Захарий Зограф и други  изтъкнати хора. Но един син като че ли времетo се е опитало да изтрие и забравата е сложила грозната си ръка върху него. Това е поетът Иван Петров Йончев, автор на текста на безсмъртния марш "Един Завет". Доста неясноти витаят около него и неговия живот.
  Подробни проучвания са правени от професор Николай Петков Ковачев
(1919-2001) . Той е създател на центъра по ономастика (раздел от лингвистиката който се занимава с произхода на личните имена), към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, който днес носи неговото име.
Без откритите и проучени от професор Ковачев данни, по-натъшното проучване на живота и делото на поетът биха били невъзможни.

 
Родът  произхожда от село Говедарци, Самоковско.
Дядото Йонче се преселил в Самоков през XIX век и се оженил за Катеринка , дъщерята на Хаджи Банко и Хаджи Сусана, след това построил къща в махалата "Крискър" (буквален превод: покрай Искъра).
Йонче и Катеринка имат три дъщери: Магдалена, Мария и Катинка и трима сина: Зафир (1835-1916), Сотир (1844-1901) и Петър (1845-1900).
 
Последният е баща на поета Иван Йончев. Търсейки препитанието си Петър опитва различни професии и накрая, в навечерието на Освобождението се озовава в София. Свързва се и вероятно работи при Димитър Трайкович, търговец и ханджия, който поддържал връзки с местния революционен комитет и често в неговия хан е отсядал Апостолът Левски. Ханът се е намирал южно от църквата "Света Неделя"  до училище „Денкооглу", на сегашният бул. "Витоша".

Там Петър среща Марица (1850-1940), племенницата на Димитър,която той отгледал след преждевременната смърт на баща ѝ Антон.
Впоследствие Петър и Марица се сближили , а през 1875 година сключили брак. Последователно в семейството се раждат пет деца: Невена (1879-1964), Берислава (1881-1969) и Катерина (1882-?) и двама сина: Михаил-Милан (1882-1953) и Иван (1884-1918).

Последният, бъдещият поет Иван Йончев е роден на 3 април , 1884 година.  Спорно е точно къде е роден , но той приема Самоков за свое родно място.
Бащата Петър започва в София като предприемач по канализацията, но неговият съдружник го измамва и ограбва
. Семейството скоро изпада в мизерия. Това налага завръщането им в Самоков. Живеят на улица "Искър" 67, която  днес се нарича "Иван Вазов".

В творчеството си Иван Йончев често ще се връща с болка към нерадостното си детство. Своята майка той описва така:

"Седнала върху гола рогозка, красиво постлана на пода, с плах угасващ поглед да гледа към задрямалите дървета в широкия двор" … 
Бащата на Иван Йончев се поболява и умира през 1900 година и цялата издръжка на семейството пада върху майката Марица и най-голямата сестра Невена, която остава неомъжена до края на живота си.
Тя завършва Девическа гимназия в София и учителства първо в село Студена, Пернишко, а след това до пенсионирането си в София.
Семейството се завръща в София, вероятно подпомогнати от Димитър Трайкович. Къщата в Самоков е преотстъпена на Димитър Зафиров Йончев, брат на известния самоковски художник Христо Йончев – Крискарец (1879-1950) . Първоначално Йончеви  живеят в къща на улица "Паисий", в близост до дома на Димитър Трайкович, а по - късно в благоустроената от Петър Йончев къща в Красно село на улица "Панайот Хитов". Тук те заживяват скромно и в недоимък.  С големи ограничения и помощ от близките си , Иван Йончев завършва успешно  IV клас на Първа софийска мъжка гимназия на улица „Дунав“. Още от малък Иван Йончев се проявява с певческите си способности и е любимец на учителите си. От това време датират и първите му поетически опити. Четиринадесетгодишен пише пиесата-поема „Слепец“, отпечатана през 1904 година. Това е рядък случай за онова време. Иван Йончев заедно с  други талантливи българчета е изпратен да продължи образованието си в Загреб-Хърватско. С него е оперният певец , музикален педагог и режисьор Стефан Македонски (1885-1952). Определено е двамата да учат певческо изкуство. Повлиян от западните моди  Иван Йончев се отдава на бохемски живот. Безпаричието ще му стане постоянен спътник, изпращаните средства от брат му Милан (отдал се на военна кариера след 1905 година) също не помагат.

В незапазено свидетелство Загребския театър е било посочено че е дебютирал в ролята на Санин от пиесата "На Дъното" на Максим Горки и в тази на Хлестяков от "Ревизор" на Н.В.Гогол. Записвал е и грамофонни плочи. .
След завръщането си в София на него и на Стефан Македонски  е предложено да се включат в творческия колектив на „Българска оперна дружба“
. Йончев отказва и се отдава на свободна практика. Не е принадлежал към нито един определен литературен кръг. Може спокойно да се каже че творчеството му е ново явление в българската литература по онова време.  Неговият лозунг е: "Аз съм свободна птичка-не мога да се заангажирам никъде. Птичката пее когато е свободна."

По това време възникват групи, които се събират в определени заведения – Градското казино , Арменското кафене , бирария "Батенберг", кафене "Парнах" и др.  Приятелят му Бончо Хаджибонев (1889-1954) разказва следното за начина на живот на Иван Йончев:  "Йончев работеше тук-там, в някое учреждение или редакция, за кратко време, не се застояваше и повече беше без работа и поминък. Ако не беше майка му и брат му Милан, той би бедствувал окаяно. В София прекарваше по цял ден, идваше у нас, понякога на гости, хранеше се където свари и си пиеше кафето в кафене "България". Там пишеше стиховете си в някой ъгъл, на мраморната маса. Тия стихове Йончев носеше на свитък във външния джоб на кадифеното си палто, четеше ги на всеки срещнат приятел или ги декламираше." 

За външният вид на поета можем да съдим и от спомените на Петър Люляков:
"Бохем с широкопола шапка с несмачкано дъно, гладко обръснат, на устни с едва доловима усмивка, с прошарени къдрави коси, подаващи се отстрани под шапката , късо до над коленете палто, закопчано догоре  със сиви и черни резки по дължината, наричано от поета "Зебрата".  Сестриният син на поета д-р Драго Мумджиев  пише: "Когато минавал покрай Първа софийска девическа гимназия , момичетата са скачали по прозорците, викали „Йончев минава, Йончев минава"  и му пращали въздушни целувки. Така например, когато получел хонорар от свое стихотворение или от брат си офицера (Милан), или от сестра си Невена, той се обличал добре, но след два дни се връщал "гол като пушка", без пукнат грош в джоба и с дрехи купени на "бит пазар" – на вехто.
Друг път при получен хонорар, купувал продукти и необходими неща за вкъщи, качвал се леко пийнал на файтон и пристигал у дома си; като не слизал от файтона докато не излезе майка му да го посрещне и целуне. Съседските деца го очаквали с нетърпение, защото при такива случаи не ги забравял и им раздавал бонбони . Част от хонорара Йончев предавал на майка си, от него вземал, когато вече нямал пари, за да посещава приятелите си бохеми в града." 

Средата в която се е движел се състояла от интелектуалци като: Стефан Македонски (1885-1951), Христо Ганчев (1877-1912), Неделчо Щърбанов, Марта Попова (1891-1974); художниците: Константин Г. Щъркелов (1889-1961), Христо Зафиров Йончев-Крискарец (1879-1950), писатели като Бончо Хаджибонев  Кирил Христов (1875-1944), Димчо Дебелянов (1887-1916), Стилиян Чилингиров (1881-1961) и др.
 С видими симпатии Йончев се е ползвал от Иван Вазов
, комуто посвещава творбата си "Раздяла" , а Вазов му подарява екземпляр от стихосбирката си "Песни за Македония" с посвещение: "На младия поет г.Иван Йончев , 16 март 1916. Авторът."

Чрез брат си Михаил , поетът се свързва с редица офицери и военни издателства . Става особено близък с полковник Тодор Гиргинов, зам.началник в Щаба на армията, с офицера Михаил Бакърджиев и с някои македонски революционери.  На 3 януари 1907 г. се случва нещо, което ще промени животът на поета завинаги. Заедно със студенти, младежи и работници участва в освиркването на Княз Фердинанд, при откриването на Народния театър.  Йончев е арестуван и прекарва една нощ в мазето на столичен участък. Това дава отражение върху крехкия му организъм-развива бронхопневмония.

В Първа мъжка гимназия в София, където учителите го познават  основава литературен кръжок "Христо Ботев"(според други  "Васил Левски"), в който участват творчески настроени ученици. Организира туристически излети из Витоша, по-късно когато заболява тежко, желанието му било да бъде погребан в полите на любимата планина.

Талантът на поета значително се „събужда" по време на избухналата през 1912 Балканска война, както и последвалите я Междусъюзническа и Първа световна. Поради разклатеното си здраве , но с доказани поетически възможности е мобилизиран като дописник и „войник за особени поръчения„ към Щаба на армията. В творчеството на Иван Йончев се открояват особено три мотива: нерадостен път в живота, съкровени чувства към любимата и синовна обич към майката и Родината.  Тогава вероятно написва и безсмъртните си произведения , които по-късно ще се превърнат в песни, в съвършена патриотична поезия, сред
най-добрите в света, с която всяка нация може да се гордее
. Условно можем да разделим творчеството му на две части: патриотични стихове, изпълнени с любов към Родината, загриженост за нейната съдба и бъднини: "Заветът на дедите", "Какво са, о татко?" , "Аз бдя" и др.; любовни интимни стихове, изпълнени с копнежи и най-искрени любовни чувства: "Тръпен минах", "И бих желал", "Ден пладнувах на полето" и др. Немалко са и социалните му стихове (например) "Подарете", но те могат да бъдат определящи за принципите му.
    Намиращият се в разцвета на творческите си сили  поет
няма да има възможността да се разгърне докрай. При излет с приятели до Драгалевският манастир, той простива фатално и се влошава разклатеното му здраве. Напразни са грижите на близки и лекари, „жълтата гостенка“ е дошла ……. Йончев отказва да приема в стаята си в Красно Село посетители, дори най-добрата си приятелка Марта Попова. Майката на поета по-късно разказва :  „Една девойка хубавица , дъщеря на тогавашен министър, изглежда го обичаше много, защото молеше да я пусна да го види. Но той не позволяваше . Само вечер при осветената стая поставяхме стълба вън до прозореца и тя дълго го гледаше влюбено и плачеше.“ 
На 26 май 1918 година в 14
:30  часа Иван Йончев почива заобиколен от семейството си.  На следващия ден следобяд ковчега е вдигнат от дома му в Красно село, поставен на катафалка и последван от дълга верига опечалени се отправя към старите гробища в Бояна. Прощална реч чете писателят Стилиян Чилингиров . Сбъдва се и последното желание на поета - погребат го югоизточно от новата църква-параклис, в полите на любимата му планина Витоша.  По предложение на Иван Вазов улицата на която е живял в Бояна носи неговото име. През 1943 година гробището е пренесено, за да се направи парк и поради нехайство, въпреки протестите на близките му, гробът остава без паметник и ограда и се заличава
 
След девети септември 1944-та година, името на Иван Йончев не се споменава никъде , въпреки че маршът "Един Завет" , създаден от Георги Шагунов по безмъртното стихотворение на Иван Йончев се изпълнява често, макар и силно орязан и редактиран. Тук –таме по вестници и издания се появяват статии и спомени, но истински от забвение го изважда една тънка книжка, озаглавена „Заветът на дедите“ на издателство „Сребърен лъв“. През 1998 г. БНТ излъчва документален филм за поета.  През 2004 заедно със съдействието на Община Самоков, Общинска Библиотека „Паисий Хилендарски“ –Самоков и роднини на поета бе издадена книга (предговорът, богат откъм биографични сведения е написан от професор Николай Ковачев), която засега е най-пълното издание на творчеството на поета Иван Йончев. Родната му къща в Самоков я няма (но улицата на която се е намирала носи името на поета) , тази в Красно село също, доста ценни ръкописи и други неща свързани с поета са загубени. Или пък не?

Предстои да разберем! Дълг е на нашето поколение да опазим безсмъртното българско слово, да гледаме напред към бъдещето и да не забравяме Завета на дедите си!

                                в-к "Приятел", бр. 20, 27.03.2015 г. 



 

 

 

 

 

 

 


 

 



Тагове:   Иван Йончев,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: s59400
Категория: История
Прочетен: 8518
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031