Димитър Георгиев - Даков
До този момент изследователите лингвисти бяха затруднени с разгадаването на ребуса за името на град Кричим. Като такова то фигурира и в турските документи останали от турското владичество.
Името на града е старобългарско по произход и голяма роля за изясняването на неговия произход дава Асеновия скален надпис, където е изписано и името на селището.
“На сем камени седе Асен цар когато превзе Кричим”
Кричимски надпис на цар Иван Асен ІІ гласи: “на този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим”. Надписът няма точна дата, но по хода на събитията се отнася след битката при Клокотница.







Поне на две места е употребена гръцката буква ита "H" в думите камени и Крч-м, като моста между буквите Ч и М следва да се приема като междинната буква ита.  
Името крчм е изписано в този си вариант в самия надпис на селището. Крчм произлиза от старобългарската дума за глагола кричам, крещя, от която произлиза и аналога в съществителна форма крчмъ с означение за страноприемница, кръчма, таверна. Очевидно както и Асеновград, подстъпите към Родопите са предлагали гостоприемството на своите пътници, както и в резултата на добре развитото винарство по припечливите северни склонове на Родопите. За подобна словесна приемственост говори и сръбския речник на Вук Караджич: Srpski rječnik: isšolkovan njemačkim i latinskimriječma - Vuk Stefanović Karadžić. За това свидетелства факта, че след реформата в българския книжовен език думата крчмъ не е останала. Като такава тя се е запазила в множество варианти в сръбския език, както показва и самия източник - крчмлене, крчмити, крчмар, крчмаричин, крчмарица. Удивително е, че старобълграската дума крчмъ не произлиза от старобългарската кркм, която значи пия, лоча, пиянствам,смуча, а от друга старобългарска дума, която също добре обрисува обичайната ситуативност в същността на на кръчмата - от глагола цркм (цирикам) и в още по-ясна степен от глагола крещя с неговата стара форма, запазена и до днес в руския език крчм (на руски кричать), което означава крещя, викам силно. Това в най-добра степен задоволява етимологията на името на град Кричим и отговаря на действителостта. В града и до ден днешен буйната планинска река Въча спускайки се стръмно издава чутовен грохот, подобен на викане на нивото на прехода на реката от планина в равнината. Тъкмо на това място се е намирало и древното поселение на селището, където оглушителното спускане на реката е било най-забележителната характеристика на селището.С това можем да считаме произхода на името на град Кричим за разгадан.
Съвременните българите толкова много са се отдалечили от старобългарския, че не можем да си обясним или разграничим, коя дума от нашия език е български корени и коя с чужди. Така например ни е дори не знаем как би звучал този надпис на даден по-горе на цар Асен в неговото естествено произношение, освен ако не ни го чете експерт по старобългарски език. В руският език обаче старобългарските форми са съвсем живи и до днес, така че името на град Кричим в широката му форма кричим е част от спрежението на грагола кричать в сегашно време първо лице множествено число и вероятно е аналог на кратката форма на старобългарския глагол крчм, от който произлиза името на друга българска дума - кръчма.
Според сръбския-латинския тълковен речник на Вук Караджич думите крчмене и кръчмити са за означение на кръчми, в които се продава само вино.
Подобна е и аналогията с македонската река Треска, която тече в клисурата Матка, чието име отново е етимологично свързано с глагол - трескам, шумя.
Аналогична етимология има селището Грохотно, също разположено на буйната река Въча и произлизащо от българската дума грохот - тътен.
Аналогия между името на град Кричим съществува и с името на град Кресна в Кресненското дефиле.
Удивително точно е съхранено името Кричим в запис от турски документ от 1695 година за извънредния данък "авариз", (източник: http://www.pomak.eu/board/index.php?topic=3481.0). В него името на селището е изписано като Kiriзma.



Изключително ценно изображение на бог Митра от римската епоха, намерен в земите на Община Кричим - в землището на село Куртово Конаре, III век от новата ера.

Хубаво е някой да каже как се стига до камъка

Етимология[редактиране]

Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Кърчо, което вероятно е от старобългарския корен кръч- в кръчии, крьчии - работник-рудар. Сравнимо е селищното име Кричим, което бежанците произнасят Кърчим. Жителското име е къ̀рчовя̀нин, къ̀рчовя̀нка, къ̀рчовя̀не или къ̀рчовалѝя, къ̀рчовалѝйка, къ̀рчовалѝи.[2]