Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01 09:30 - ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИЯ ЗНАК IYI.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 6515 Коментари: 20 Гласове:
5

Последна промяна: 11.01 09:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

       Знакът IYI, олицетворяващ „бича глава“, върху печат от Урарту.

image


        Древно-гръцката митология не е оригинална и голяма част от нея има хуритско влияние.
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8

    Най-трудно с тази теза се съгласяват специалистите по класическа филология, но след обширният труд на А. Лески Geschichte der Griechischen Literatur (2 изд., Munchen, 1957), в който е разгледано хуритското влияние върху „Теогония” на Хезиод, това положение е общоприето в науката.

 

     Урартите, чиято държава около езерото Ван залязва към VІ в. пр.н.е., са говорили език от хуритската група и след разчитането през първата половина на ХХ в. на урартските клинописи, се установи, че самоназванието на тази държава е - Боян.

image
Урартски йероглифи, заменени по-късно с клинопис.

      Урарти (бояни) и кимерийци (протобългари) създават синтез от VІ в. пр.н.е. до края на ІV в. пр.н.е. и живеят на териториите на дн. Южна Грузия и северна Армения, преди по тези места (гавара Утиг, оттук термина при Прокопий в VІ в. за българите, като "утигури") да дойдат иберите.

image

   
След това пост-урарти и пост-кимерийци се преместват на север от Кавказ.

image

Урартския бог Халди е всъщност бог Коледа. От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние... През 1-2 в. пр.н.е. е живял и работил Филон, автор на произведението „Финикия”. В предговорът Филон казва, че трудът му е превод на финикийския автор Санхуниатон, който вероятно е живял в края на второто хилядолетие пр.н.е., защото това произведение съдържа религиозни варианти отпреди древногръцката митология. „Финикия” на Филон не е запазена до наши дни, но е цитирана от Евсебий Кесарийски. Филон, който е бил от гр. Библос, изброява четири поколения богове. Първото било Елиун, на гръцки Хюпсистос, второто било Уран – Небе, третото Елос, т.е. финикийския Ел и накрая, четвъртото било богът на бурята Баал – Хадад, съответник на Зевс. Както пише полския автор Мачей Попко: „Сходството на тази концепция с представената от Хезиод митология отдавна било забелязано, но понеже Филон бил автор от римската епоха, произведението му дълго време било считано за подражание на Хезиод. Едва с откриването на източният хуритски мит за Кумарби (en.wikipedia.org/wiki/Kumarbi), както и на текстовете от Угарит и превеждането им, учените променили това твърдение, а реабилитираната „Финикия” станала ценен източник за опознаване на финикийската религия... Разказът на Филон, изложен от Евсебий, е съкратен по необходимост, но приликите с месопотамско-сирийската митология проличават, а това свидетелства за популярността в сирийските среди на концепсията за четирите поколения богове, борещи се помежду си за господство над света. Следователно произведението на Филон от Библос потвърждава тезата за източното влияние в „Теогония” и едновременно с това посочва възможността за съществуването на сирийско-финикийско посредничество при навлизането на чужди елементи в гръцката митология.” (Maciej Popko. Wydawnictwa Artystyczne I Filmowe, Warszawa, 1976).



Гласувай:
7
2


Вълнообразно


1. letopisec - Произходът на българите е кимер...
11.01 09:55
Произходът на българите е кимерийски, а Урарту е на юг от държавата на кимерийците...В жълтото на картата е Урарту, т.е. държавата Боян, а на север е държавата Гамирая, на прабългарите, т.е. кимерийците
цитирай
2. letopisec - Произходът на българите утигури и кутригури, според Прокопий от VІ в.
11.01 09:56
При обзора на късно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий Кесарийски от VІ в. като стандарт на историческите сведения и почти всичко от него днес е в учебниците по история, но незнайно защо неговото известие, че хуните произхождат от кимерийците, е пренебрегнато от просвещенско-модерните учени и няма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейските хуни?


През VІ в. Прокопий, който е черпил сведения от стари автори, но е ползвал и устни данни на утигури, съюзници на византийският император Юстиниан І (527-565), пише:

„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел. ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел. ред.) и до река Танаис (Дон – бел. ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел. ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.




Според Прокопий, кимерийци са били ония хуни, които през втората половина на ІV в. нападат готите (пак там, ІV.5):




„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).



Явно Прокопий Кесарийски от VІ в. е убеден, че хунското нашествие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от Азовско море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури, а когато след краха на Атиловата държава към 460 г. те се върнали от запад на изток, според Прокопий, кутригурите заселили земите около град Херсон (днешният Кримски град Севастопол) до Боспор (Пантикапея, днешния Кримски град Керч), а утигурите били на изток от Дон до сагините при северен Кавказ.
цитирай
3. letopisec - Yordan Vanchev http://www. min...
11.01 10:46
Yordan Vanchev http://www.mindserpent/…/religion/pope/bg/bar_raqqah.jpg snimkata e simvol na BAAL
MINDSERPENT
Вече не харесвам · Отговор · Съобщение · Премахване на визуализацията · 1 · 15 часа
Волжкие булгары
Волжкие булгары Месопотамския бог Баал няма нищо общо с българите...Той е бог на филистимци, почитан и от евреи в определен период от време...
Харесвам · Отговор · 3 мин.
Волжкие булгары
Волжкие булгары Хурито-урартския титул IYI е зает от финикийците при разновидността Баал-Хадад, почитан от финикийци....
цитирай
4. letopisec - още коментари от фб
11.01 10:48
Rado Han IYI ako е български знак значи това доказва тюркския ни произход,всеки що годе малко грамотен човек по история знае че това е тагмата на огузкото племе Кайъ боз ок създателите на Османската империя.
Харесвам · Отговор · 43 мин. · Редактирано
Kiril Milchev
Kiril Milchev Няма такова нещо, тюрките са късно племе, стават известни на запад от Волга след VІ в., много турски думи са кюрдски, арабски и персийски, много от културата им е заета, включително и от нас.
Харесвам · Отговор · 41 мин. · Редактирано
Rado Han
Rado Han значи сме извънземни защото идваме от турания без да сме туранци хахахахах аман аман от хора който си импровизират с нашия произход,чета една стара книга България Под Иго 1393-1878 г.на Никола Станев книга издадена преди 100 г. ето как започва....
Харесвам · Отговор · 36 мин.
Rado Han
Rado Han
Снимка на Rado Han.
Харесвам · Отговор · 36 мин.
Rado Han
Rado Han аз се гордея с туранския си произход,а това че разни историци се опитвате да ни изкарате едва ли не някаква отделна раса си е ваш проблем
Харесвам · Отговор · 34 мин. · Редактирано
Kiril Milchev
Kiril Milchev Вие може да идвате от Турания, ние българите имаме кимерийски произход, както е известно много отдавна, още Прокопий през VІ в. пише, че хуно-българите не са тюрки, а кимерийци...Раковски пише черно на бяло, че произхода ни е кимерийски
Снимка на Kiril Milchev.
Харесвам · Отговор · 34 мин.
Rado Han
Rado Han ами преди турания е ясно че е имало други цивилизации сигурно всички тюрки сме с кимерийски произход,и да поясня аз със българин и се гордея с тюркския си произход и най вече с Османската империя
Харесвам · Отговор · 32 мин.
Rado Han
Rado Han това че се опитвате да я опетните пред непросветения народ не значи че може да заблудите историци
Харесвам · Отговор · 31 мин.
Kiril Milchev
Kiril Milchev Не, тюрките са от Алтай, техни предци са монглоидите хсионг-ну, които нямат нищо общо с европейските хуни кутригури и утигури, чийто произход, е кимерийски....Тюрките се появяват за първи път на запад от Волга в средата на VІ в.
Харесвам · Отговор · 30 мин.
Kiril Milchev
Kiril Milchev При обзора на късно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий Кесарийски от VІ в. като стандарт на историческите сведения и почти всичко от него днес е в учебниците по история, но незнайно защо неговото известие, че хуните произхождат от кимерийците, е пренебрегнато от просвещенско-модерните учени и няма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейските хуни?


През VІ в. Прокопий, който е черпил сведения от стари автори, но е ползвал и устни данни на утигури, съюзници на византийският император Юстиниан І (527-565), пише:

„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел. ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел. ред.) и до река Танаис (Дон – бел. ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел. ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.




Според Прокопий, кимерийци са били ония хуни, които през втората половина на ІV в. нападат готите (пак там, ІV.5):




„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).



Явно Прокопий Кесарийски от VІ в. е убеден, че хунското нашествие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от Азовско море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури, а когато след краха на Атиловата държава към 460 г. те се върнали от запад на изток, според Прокопий, кутригурите заселили земите около град Херсон (днешният Кримски град Севастопол) до Боспор (Пантикапея, днешния Кримски град Керч), а утигурите били на изток от Дон до сагините при северен Кавказ.
Харесвам · Отговор · 30 мин.
Rado Han
Rado Han това не доказва не туранския ни произход,а българския знак не е IYI а е тризъбеца който и сега стой на герба на Украйна,а между другото и на сабята на Осман Гази
Харесвам · Отговор · 16 мин.
Kiril Milchev
Kiril Milchev Да, тризъбеца също е български знак, чийто произход, подобно IYI, е от държавата Боян (самоназванието на Урарту), както се вижда от тези урартски клинописи, където имаме и тризъбец....И двете тамги са заети от тюрките от хуно-българите в един късен период след VІ в. от н.е.
цитирай
5. syrmaepon - На кимерийски - Баян, на урартски ...
11.01 12:30
На кимерийски - Баян, на урартски Бено

поздрав за Конфедерацията на децата на културния герой Баяме ))))))

https://www.youtube/watch?v=vpc0wY-rCCM
цитирай
6. letopisec - Ти доста научи покрай мен, едно време даже не вярваше, че Кубрат е "хунски владетел", според Никиуски
12.01 08:59
syrmaepon написа:
На кимерийски - Баян, на урартски Бено

поздрав за Конфедерацията на децата на културния герой Баяме ))))))

https://www/watch?v=vpc0wY-rCCM



При разчитане на урартските клинописи в началото на ХХ в. се оказа, че урартите са се самонаричали баяни (бийан) : оттук името на езерото Ван, а така също старото сведение, касаещо ІІ в. пр.н.е., на арменския историк за „българин Бунд“, където „Бунд“ и името на народа му „vh`ndur“, е всъщност самонаименованието на урартите и на тяхната държава.

Тоест, Урарту и урарти, са били наричали на акадски език в асирийските клинописи и в библейските текстове, докато те самите са наричали държавата си Боян, а народа си: бояни.

Урартския цар Сардур І (ок. 844-828 пр.н.е.) ни е оставил следният надпис за себе си, като „цар на Биайнед, владетел на град Тушла”.
цитирай
7. syrmaepon - Това е ясно. Просто за това си писал ...
12.01 09:45
Това е ясно. Просто за това си писал вече )))
Това, че Кубрат може да е хунски владетел, не означава автоматично, че българите са хуни, а хуните кимерийци. Има известна разлика. И Борис е бил и славянски владетел.

"В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци,"

Българите също така са наричани скити, мизи и какво ли още не. Анна Комнина споменава какви ли не племена - скити, савромати и прочие из нашите земи. Не си спомням обаче някой да е записал, освен Прокопий, че са кимерийци
цитирай
8. syrmaepon - Просто в следващите епохи по тези земи никой не споменава "кимери", споменават се даже траки
12.01 09:55
"Упоминаемое многими античными авторами племя скифинов обитало в горной местности к югу от Трапезунта. По всей вероятности, то были потомки осевших в этих местах скифов, вторгшихся в Малую Азию из Прикубанья в конце VIII в. В отличие от большинства других племен этой области, скифины во времена Ксенофонта уже имели значительные города, как, например, упоминаемую в "Анабасисе" Гимниаду. О скифах в Передней Азии см.: Б.Б.Пиотровский. Урарту. Ереван,. 1944, стр. 295-324. Так как Ксенофонт не называет имени враждебного скифинам племени, через земли которых повел эллинов проводник из Гимниады, то приходится предположить, что это тоже были скифины, которые враждовали со скифинами Гимниады.
Диодор (XIV, 29) называет эту гору "Хений". Местоположение горы не поддастся определению. Путь эллинов от Гимниады через земли скифинов, макронов и колхов (см. сл. примечания) к Трапезунту может быть намечен лишь приблизительно. По всей вероятности он шел по единственно доступному в этих краях перевалу через Северо-Анатолийские горы – перевалу Зигана. Племя макронов упоминается многими древними авторами, начиная с Гекатея Милетского (VI в.). Обитали они, повидимому, к юго-востоку от колхов. Страбон (VII, 548) говорит, что в его время их называли не макронами, а саннами. Эпизод с греческим воином, опознавшим свою родину в стране макронов, чрезвычайно ярко характеризует античное рабовладельческое общество."
цитирай
9. letopisec - 7. syrmaepon
12.01 10:47
Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци с името „Мирхонд”, е автор на съчинение от 7 тома „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф), в което дава сведения от стари и недостигнали до нас извори. В своята книга от 1841 г. „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991) Аббас-Кули-ага Бакиханов, чието литературно прозвище е „Кудси“, дава подробни сведения от Мирхонд от ХV в., упоменавайки и патронима на кимерийците като „Камари”. За това, че под „Камари” при Мирхонд от ХV в. трябва да се разбира библейския Гомер, Кудси уточнява: „По Библията Яфет имал осем синове: Гомер, Магог, Мадий, Йаван, Елиса, Тувал, Масок и Тирас. Може да допуснем, че Магог, Гомер и Масак се явяват упоменаваните от арабите Маджудж, Камари и Масек (Баку, 1991, с. 71)”.
И така, какви сведения дава Мирхонд за Камари?
„Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас. Те двамата станали родоначалници на много племена (пак там)”.
цитирай
10. letopisec - Науката много ясно фиксира кимерийците като различни от скити и траки
12.01 10:50
имерийски археологически паметници в Мала Азия и Предкавказието.
Автор: letopisec Категория: История
Прочетен: 2520 Коментари: 2 Гласове: 6

Последна промяна: 09.06.2015 12:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog
Въпросът с кимерийските артефакти бе решен едва в последните години на ХХ в. и несъмнено най-главна заслуга за това има проф. Асколд Иванчик.

books.google/books



www.academia/11316735/%D0%9A%D0%B8%D0%BC%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%86%D1%8B_%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%84%D1%8B._%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D1%8B_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%B9_%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8B_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B8_II_._%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0_2001_324_%D1%81
www.academia/6077224/%D0%9D%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%BD%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8._%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%8C%D0%B5_%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8_VIII_VII_%D0%B2%D0%B2._%D0%B4%D0%BE_%D0%BD.%D1%8D._%D0%B2_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D1%84%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%80_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B8_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_Pontus_Septentrionalis_III_._%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0_2005

Още през 1993 г. в дисертацията си в Женева за кимерийците, Иванчик посочи, че старите предразсъдъци за този народ, се основават на неправилно разбиране за ролята на кимерийците като отделен, независим от скитите етнос.

В асирийските дворцови и жречески канцеларии в северна Месопотамия през VІІІ –VІІ в.в. пр.н.е. много ясно разграничават скити от кимерийци и не ги отъждествяват. За първи път асирийците пишат за кимерийците през 714 г. пр.н.е., когато те нападат Урарту от север.

Асирийските клинописи съдържат сведения на разузнавачи или въпроси на оракул към бог за предстоящи битки, ето защо те са информация за кимерийците по време, което е съвременно на тяхната хегемония в Предна Азия и Анатолия в края на VІІІ в. пр.н.е. и първите три четвърти на VІІ в. пр.н.е.

През първите три четвърти на VІІ в. кимерийците действат на запад от Асирия в региона на Мала Азия, докогато скитите не са познати в този регион през първите три четвърти на VІІ в. пр.н.е., тъй като те действат тогава предимно на изток от Асирия, в Мидия и Мана.

Херодот пише за кимерийците през V в., т.е. три века по-късно от реалните събития, но за съжаление неговите сведения за този народ са намерили почва в учебниците и днес всеки знае, че Херодот бил написал, че скитите подгонили кимерийците от северното Черноморие и те отишли на юг от Кавказ…

Дали обаче е така?

Според асирийските клинописи, скитите се появяват на юг от Кавказ цели 50 години по-късно от кимерийците. Нещо повече, днес учените преразгледаха и основаващото се пак на Херодот предположение, че предскитската култура на черноморските степи била кимерийска. Това твърдение, според Иванчик, се основава на предоверяване на Херодот, който пише за кимерийски старини на север от Черно море.

Разбира се, това не означава, че сведенията на Херодот не са верни, а означава, че те трябва да бъдат преосмислени от нов ъгъл.

Първо, трябва да се вземат за основа на кимерийската история асирийските клинописи, които описват за един период от век след 714 г. като единствен враг на Асирия от север кимерийците, а не скитите.




След това, трябва да се изясни, че първият етап на т.нар. досега „ранно-скитска култура“, който засяга артефакти от Мала Азия до последната четвърт на VІІ в. пр.н.е., всъщност не е нищо друго, освен „кимерийска култура“, а не „скитска“. Тоест, ние знаем от асирийските клинописи, че до последната четвърт на VІІ в. пр.н.е. на запад от Асирия няма скити. Сиреч, няма как да наричаме артефактите от това време и там - „скитски“…


Трето, кимерийци и скити са имали близка археологична култура и все пак погребалните комплекси на кимерийците при разкопките в Норшун-тепе и в Имирлере (до Амасиа) показват, че кимерийските погребения са в каменни погребални съоръжения, а скитските при първият етап на скитската култура в степите и лесостепите на север от Черно море погребалните съоръжения, са грунтови и дървени, но не и каменни.

На основата на каменните гробове в Норшун-тепе и Имирлере, веднага става ясно къде има другаде каменни гробове от този тип и епоха. Такива са намерени в централната част на север от Кавказ. Подобни, но във форма на каменни кутии, има и на Крим.

В очите на Вавилон след 608 г. пр.н.е., който наследява в Южна Месопотамия канцелариите от победената Асирия и сам води канцеларии със сведения, кимерийците са такава стара сила на юг и на север от Кавказ, че в епохата на надписите от Ахеменидска Персия, онези сака на изток и скити на север, са превеждани във Вавилон, като гамир, кимерийци.

Тоест, тук името на кимерийците е топос, така както персите са наричани мидяни или парти в гръкоезичната късно-антична традиция, така сака и скитите, са наричани кимери от Вавилонската канцелария след 608 г. пр.н.е.

Старата школа от руски учени, навремето използва точно този факт, че вавилонските писци пишат „Гамир“ вместо сака и скити, за да издигнат грешната хипотеза, че вероятно кимерийците от епохата от VІІІ в. пр.н.е. и през първите три четвърти на VІІ в. пр.н.е., са всъщност „скити“, но асирийските клинописи ги наричат „Гамир“. Това бе направено от „скитофилство“ в руската наука, която винаги е гледала на скитите като на предци на славяните.

Макар Вавилон да наследява новоасириската книжовна канцелария, в последната няма използването на името на „кимерийците“ като събирателно название за скити…

Днес е ясно, че прецизното разчитане на асирийските клинописи разграничава кимерийци от скити като два народа, а вавилонските клинописи употребяват името на кимерите не толкова събирателно, колкото като топос за една култура в Задкавказието и Предкавказието, по-стара и могъща в акадските очи от скитската.
цитирай
11. aristotelis - Педераски и комплексарски българо-македонистански приказки без покритие......Древно-гръцката митология не е оригинална и голяма част от нея има хуритско влияние
15.01 00:16
25,00 лв. струва кнхгата и ако нямате пари мога да ви изпратия от Лондон!
Изданието "Вечната гръцка митология" на НЕШЪНЪЛ ДЖЕОГРАФИК - Боговете са непредксазуеми и многолики. Някои от тях се страхуват от децата си и ги поглъщат. Други обичат изкуствата и веселието. Трети създават хоратa за… забавление на другите богове.

Кои са титаните? Кои са олимпийците? Кои са смъртните герои, постигнали безсмъртие? Тази книга съдържа историите на най-прочутите древногръцки богове - от изначалните божества, сътворили света, до завистливите богини, за които красотата е най-важното. Жестокости, безразсъдства, хитрости, лъжи, любов, коварства и справедливост - в гръцките митове има от всичко.

Изданието "Вечната гръцка митология" на НЕШЪНЪЛ ДЖЕОГРАФИК съдържа още: карта на древна гърция, сравнение между имената на основните богове в гръцката и римската митологии и богати илюстрации, които пресъздават историята на света от неговото създаване до легендарната троянска война.

цитирай
12. aristotelis - Георги Куфов: Гръцката митология и Казандзакис
15.01 00:20
Струва ми се, че няма по-човешка митология от гръцката. В нея и боговете са хора, и хората при определени случаи стават богове. И за да бъда по-ясен, ще кажа, че тук важи обратното на библейското правило: не боговете са създали хората по свой образ и подобие, а хората са създали боговете по свой образ и подобие. Тези богове на древна Гърция притежават всички качества и всички недостатъци на простосмъртните. И в този смисъл ще си позволя да повторя — това е най-човешката митология. Ето защо повече от всички други легенди, възникнали по света, старогръцките ни привличат толкова — именно защото са ни най-близки, най-сходни, най-сродни с нашата природа, с нашата душевност.
Тази тъй човешка митология представлява един неизчерпаем извор от теми, от разработени сюжети, към които мнозина писатели са се изкушавали да посегнат. Но трябва да признаем, че този подход крие в себе си голям риск. Той е колкото благодарен, толкова и опасен. Доказателство за това е, че от стотиците, за да не кажа хилядите романи и повести, които са били написани въз основа на тази митология, само отделни единици са оцелели от забравата. Не всекиму е позволено да бърка безнаказано в тази разкошна, смайваща съкровищница на човешкия дух.
По този повод искам да спомена, че една древна римска поговорка гласи: „Квод лицет Йови, нон лицет бови!“. А това значи: „Което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола!“. И макар че Никос Казандзакис посяга — не ще скрия това! — твърде свободно на легендата за Тезей и Минотавъра, ние приемаме и оправдаваме този акт в името на онези „поетически волности“, разрешени само на великите творци.
Всяка легенда ми прилича на обвито в къделя или пух от въображение зрънце истина. Така е устроен човекът. Не може да живее без вълнението на невероятното, на неправдоподобното, на необикновеното. Всъщност това е един своеобразен стремеж да си обясни непонятното, загадъчното, да запълни празнината на тайнственото, на неведомото. Така, най-просто казано, са възникнали не само легендите и митовете, но и човешките вярвания в някакви форми на живот отвъд смъртта. А митологията, взета като цяло, е особен вид обезсмъртяване на човешкия дух. Не е ли потвърждение за това и самият факт, че и днес, хиляди години след създаването им, легендите продължават да живеят все така ярко и устойчиво в съзнанието, в паметта на човечеството?
Легендата за Тезей и Минотавъра е навярно баснословно, преувеличено отражение на една действителност, изтляла отдавна в историята, но не и във фантазията на нашите предци, най-общо казано. Нима е случайно, че ето вече 3500 години едно море носи името на един отчаян баща, Егей, който слага край на живота си от мъка по любимия си син, когото смята за мъртъв? Нима е плод на измислица твърдението, че Атина плаща дан, и то кървава дан на Крит? Малцина, освен специалистите знаят какво означава на гръцки думата „таласократия“, понятие общоприето в историческата наука. Смисълът му е „владеене на моретата“. А в онези далечни времена от средата на второто хилядолетие преди нашата ера Критската държава със столица град Кносос е разпростирала своята власт благодарение на огромния си и могъщ флот над цялото източно Средиземноморие и дори върху част от западното, което в онази епоха е било много по-слабо развито. За онова време критската култура достига голям материален и духовен разцвет. Крит поддържа връзки не само със сравнително близките Египет, Кипър, континентална Гърция и островите й, Мала Азия и Сирия, но и далеч на изток в Предна Азия и на запад с Иберийския полуостров, днешна Испания. Критяните били най-добрите корабостроители, познавали грънчарското колело, създавали изделия от фаянс, а резбата върху камък и златарството достигнали рядко съвършенство. Още преди 3600 години критяните използвали триони от бронз, дълги метър и половина. Впрочем преданието разказва, че племенникът на Дедал, Талос, го надминал по умение — той изобретил триона въз основа на разположението на зъбите върху змийската челюст. Измислил също така грънчарското колело и пергела. За съжаление легендата добавя, че Дедал от завист блъснал племенника си от една висока скала и младият изобретател загинал. Заради това злодеяние Дедал бил изгонен от Атина и се приютил в Крит, откъдето по-късно избягал в Сицилия.
Но за хората от цял свят Дедал си остава символ на величието на свободния човешки дух, легендарна личност, обвеяна от слава и трагизъм, загубил единствения си син в стремежа си да се избави от тъмната тирания, от жестокостта на самовластието.
Затова ще си позволя да повторя — простимо е на големия творец да доукраси тези полумитични образи с ореола на мъжеството и добродетелта, за да ни внуши основната си мисъл, че правдата винаги възтържествува. Или поне, по-скептично казано, би трябвало в края на краищата, да надмогне злото.
И ако Никос Казандзакис е успял да постигне тази си цел, мисля, че в това се състои най-голямото достойнство на тази му творба.
цитирай
13. aristotelis - Кирил Милчев, има вече един клоун в ...
15.01 00:27
МНОГО ЖАЛКО ЗА ВАС! Кирил Милчев, има вече един клоун в интернет пространство за да ни развеселява и не ни трябва още един......Просто ставате за смях и подигравка. Ще ви дам още един полезен съвет, с порнографски приказки няма да помогнете на Македонистан, бъдете по сериозен уважавайки себе си.....
цитирай
14. aristotelis - НИКОЛАЙ КУН: СТАРОГРЪЦКИ ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ
15.01 00:48
Книгата "Старогръцки легенди и митове" от професор Н. А. Куп - един от най-
авторитетните историци на старогръцката култура, представлява системно
преразказване на, гръцките митове (на преданията за фантастични същества:
божества - герои и чудовища, които уж били живели в незапомнени времена в Гърция и съседните й страни;
легендарните божества олицетворявали в съзнанието на жителите на стара Гърция
различни природни сили). Гръцките митове разказват за приключения и подвизи на
хора герои, надарени със свръхестествена сила, смелост и ловкост, най-често чеда на различни богове и богини. Тези гръцки легенди били по-кьсно възприети и от
римляните. Всичките "купом се наричат старогръцка митология.
Възникнала в различни части на европейска Гърция (Атика, Беотия, Арголида, Етолия, Тесалия и т. н.), по островите от Егейския архипелаг (Крит. Родос, Делос) и в гръцките колонии по западното крайбрежие на Мала Азия, отделните местни цикли от митове постепенно се слели в система, в своеобразен религиозен мироглед, който се основавал върху обожествяване на неразбираемите природни явления и преклонение пред паметта на прадедите - племенни вождове герои, които навсякъде били провъзгласявани за "богоравни".
Старогръцките митове и възникналите въз основа на тях епични поеми (Омировите "Илиада" и " Одисея ", " Теогония " на Хезиод, " Аргонавтика " ш Аполоний Родоски и др.), както легендите и преданията на други народи от древния свят до известна степен отразяват естествените и историческите явления на онази природна и обществена среда, в която те са се появили.
Митичните предания за живота и подвизите на вождове герои, за намесата на богове и богини в работите и на отделни хора, и на цели племена са се появявали, както беше изтъкнато по-горе, в различни области на Гърция, всред племенни съюзи на синора между II и I хилядолетие преди новото летоброене. Създавали са ги скитащи певци - аеди, които ходели от селище на селище и спирали в домовете на племенните вождове;
цитирай
15. aristotelis - ОБРАЗОВАЙ СЕ КИРИЛ МИЛЧЕВ ЗАЩОТО СТАВАШ САМО ЗА ПОДИГРАВКА - Гръцки митове - Роб Шоун
15.01 00:59
Древногръцката митология съдържа разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката митология е съставена отчасти от голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции.
цитирай
16. aristotelis - Отвращавам се и дълбоко се срамувам! Лайнарска, българска историческа порнография подобна на Македонистанската....позор и срам!
15.01 01:25
На три войни сме били жестоко наебани, заебани, преебани, борбадирани и изолирани от такава псевдо-националистическа и отвратителна историческа порнография - Статия в Роден Край www.rodenkrai - В древно-гръцката митология има хуритско влияние - С други думи, именно кимерийците, от които произхождат хуните и утигурите, т.е. българите, са преносители в Предкавказието и Европа на автентични архаични митове, и когато Хунската империя превзема Европа до долни Дунав и Рейн, ние можем да говорим за вторично присъствие на тази архаична култура, която намира пръв приемник в Европа чрез древногръцката митология........Ние българите, без азбука и писменост, диви и варвари до 9-ти век след Христа!!!!!!

http://history.rodenkrai/new/drugi_izsledvaniq/v_drevno-gryckata_mitologiq_ima_huritsko_vliqnie.html
цитирай
17. atil - Тa откъде беше произходa нa осно...
15.01 16:55
Тa откъде беше произходa нa основaтелите нa Урaрту!? И нa кого е кръстено то туй Урaрту?
A бичaтa глaвa и бикa кaкво символизирaхa?
Тa, откъде урaртите го добили този знaк, бългaрски, руничен? Който символизирa в случaя
тяхнaтa "бичa", сaмaрскa, шумерскa общност?
Щото рунaтa товa символизирa - общност, племе, нaрод, стрaнa.
цитирай
18. atil - От древното писмо "сaмрa&...
15.01 16:58
От древното писмо "сaмрa", познaто в догръцкия период в Източното Средиземноморие, Бaлкaните и Близкия изток, произлязъл клинописa зa писaне върху глинa. Този знaк присъствa и в древнобългaрското писмото
"сaмрa". Тa произходa му е древнобългaрски и тенгриaнски, изнaчaлно. A после и урaртски. Много устойчив знaк. Срещa се в нaшия крaй по Поломието и през Второто цaрство.
цитирай
19. letopisec - Хората на Спароток и той самия са бесНи, че беше разобличен тракедонизма, т.е.
18.01 09:21
МАКЕДОНИЗЪМ С ТРАКИЙСКО ЛИЦЕ
...............................................................

Кире ,не знам какво става, Спаро го четат все повече и повече , сп.8 му публикува втора статия ,в друга статия от същия брой го цитират на няколко места , беше поканен на конференцията в Варна ,хората ръкопляскаха на доклада му , пък за блога да не говорим, там ври и кипи от интерес е на виж тука

Показвания днес 13 350

Показвания вчера 12 187

Спаро сега е в Лондон по покана на българските емигранти те му платиха билета и хотела , ресторанта спа процедурите ,а бе ценят го хората , обичат го , уважават го, щето е мъжкар.тебе канят ли те някъде?
Изпратено: 14.01 21:22 От: sparotok
Изтрий | Отговор
цитирай
20. shtaparov - Значението на йероглифа IYI е ус...
04.02 16:56
Значението на йероглифа IYI е установено от мен още миналата година,затова не е нужно повече да си блъскаме главите. Това е йероглифът на Световния бог,който стои в центъра на "Розетата от Плиска":

http://shtaparov/politika/2016/07/17/svetovniia-bog-na-drevnite-bylgari-stoi-v-centyra-na-quot-ro.1465191
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 6913424
Постинги: 698
Коментари: 12635
Гласове: 3067
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ