Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2016 10:54 - Крумбат или Грумбат – един велик българин от ІV в.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 4640 Коментари: 11 Гласове:
5

Последна промяна: 19.10.2016 11:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            Първите сведения за него и народа му са от ІV в. от н.е. в историята на Амиан Марцелин.

Грумбат е наречен „хионит“ от Амиан Марцелин. Историкът научава за него от сирийски източници. През 517 г. сирийският историк Йешу Стилит пише директно, че „хионитите“ са всъщност едно и също с европейските хуни.

 Амиан разказва, че Грумбат воювал с персийския цар Шапур ІІ (309 - 379) през 357/8 г., а след това стават съюзници и армията на Грумбат, заедно с перси и алани участват в обсадата през 359 г. на византийския град на горен Тигър – Амида (дн. Диарбекир). В тази обсада е убит сина на Грумбат.

Ако наистина „хионит“ и „хуни“ са едно и също, както пише н началото на VІ в. Йешу Стилит, тогава едно сведение за хуни, които първоначално воюват с Шапур ІІ, а след това стават негови съюзници, останало при арменския късно-античен историк Мовсес Каланкантуаци, очевидно е за Грумбат: През това време настъпи хун на хуните по име Хонагур. Той първоначално заграбил много от Персия, но след това изпратил вестоносец при Шапур и му предал: „Защо е това кръвопролитие?”” (кн.ІІ, гл.І). Така станали съюзници...


След нашата статия вече има логично обяснение какво прави блюдо на Шапур ІІ сред наследствената царска колекция на кан Кубрат, открита в Малая Перешчепина.

 

Вероятно Грумбат и Хонагур са една и съща личност, второто име е явно прозвище (хон от Геруа, област на север от Дербенд, упомената още през ІІ в. в Географията на Птолемей).

Действието, разказано в историята на арменския автор Мовсес Каланкантуаци се развива в Задкавказието, в област Сюника.

Амиан Марцелин, независимо че пише на латински, е заел явно от сироезични източници, че народът на Грумбат, се казва „хионит” (кн.ХVІІІ, 6.20). Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са.

От съобщението в историята на Амиан Марцелин (кн.ХVІІ, 5.1.), че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път европейските хуни, преди те да превземат алани и готи към 375 г., съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.

Както вече казахме от сироезичният автор Йешу Стилит, писал летопис към 517 г., много добре знаем, че „кионайе” (хионит) и хуните, са едно и също:

„В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от спомена за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

Това сведение, между другото, дава отговор кои са т.нар. „бели хуни”, убили през 484 г. персийския цар Пероз и завладяли за „две години” (Прокопий) Персия. Тоест, в сведението на Прокопий, че белите хуни-ефталит нямат нищо общо с пост-атиловите хуни, има очевидна грешка...

„Кионайе” от времето на краха на Персия при шахиншах Пероз (484 г.), са същите онези хуни, според Йешу Стилит, които през 395 г., „в дните на императорите Аркадий и Хонорий”, нападнали сирийските територии на Византия. Тоест, хуно-българите, от които в начало на V в. е най-известен като войн Атила Велики.

Оттук става пределно ясно, че „хионит” (хион, хони) е просто форма на името, известно на западните автори като „хуни”.

Произходът на името „хионит”, под което сироезичния летописец от 517 г. Йешу Стилит има предвид европейските хуните, е явно сироезичен, така както „хион” е персоезично наименование на „хуните”, упоменато за първи път в Деветия Яшт на Авеста през VІ в. пр.н.е. Забележително е, че по данни на ефталитската нумизматика (R. Ghirshman., 1948; W. Henning.,1960) самоназванието на ефталитите е хион (на монетите OIONO).

Съветският историк Гумильов отъждествява арменското название „хони” с хионит и ги разполага като произход в Согд, което си е доста своеволно, предвид кавказкия произход на етнонима „хони” в арменските и грузинските извори.

Съветската историческа школа внушава, че хионит нямат нищо общо с европейските хуни на Атила и налага в световната историческа наука този свой грешен извод, за съжаление.

Съветските учени произволно търсят къде географски са хионит. А.М.Манделщам  вменява, че хионит са на същите земи с намиращите се на изток от Персия кидари: Мы имеем основания считать, что Кидара сыграл выдающуюся роль в событиях, разыгравшихся на протяжении второй половины IV в. н.э., и сумел возглавить хионитские племена, по всей вероятности после участия их в походе Шапура II на запад. При их помощи он покончил с зависимостью от Ирана, а затем завоевал ряд областей северной Индии, имея намерение, очевидно, восстановить кушанскую империю. При дележе захваченных областей возникло столкновение с частью хионитов, участвовавших в походе. Это столкновение вынудило Кидару отдать хионитам центральный Афганистан. Часть хионитов, обосновавшаяся в Прикаспии, от Кидары не отложилась и продолжала сохранять в дальнейшем тесные связи с его преемниками, что обеспечивало этой части хионитов до определенного периода независимость от Ирана.”( КСИЭ. Вып. XXX. 1958. С. 66-72).

Името „хион” не е чуждо като название за обозначаване на предкавказките хуни и в арабоезичното житие (очевидно превод от сирийски) на Св. Григорий, където хуните са наречени „куан”: Крещение армян, грузин, абхазов и аланов святым Григорием//Записки Русского Имперского археологического общества. Том 16, 1904-1905, Вып. ІІ-ІІІ, Спб.,1906, с.482, 22. В този текст е посочено, че в дните на арменския цар Трдат (298-330), Св. Григорий изпраща епископ при хуните:”И изпрати той (Св.Григорий – бeл.ред.) Йоан като епископ над страната на куаните.”

          От арменската история от V в. на Тавстос Бузанд знаем, че тази християнска мисия на Йоан е била сред хуни и масагети в Кавказ през ІV в. от н.е., явно за нея е знаел и Йероним през втората половина на ІV в., оповестявайки, че „хуните четат Евангелието”...

          И така, още през ІV в. от н.е. историкът Амиан Марцелин е дал сведение, че хионит живеят до геланите. Геланите са жителите на големия град на будините Геланос. Къде са разселени будините тогава, за да ни стане ясно всичко?

          „Преминеш ли река Танаис, вече не си в Скития. Първата област, на която попадаш, е на савроматите, които, като се започне от най-вътрешната част на езерото Меотида, обитават на север земите.(...) Над тях втората област държат будините – страна, цялата в гъсти гори с всякакви дървета.”(Херодот, ч.ІІ, С., 1990, с.15).

Значи става дума за земите непосредствено на изток от Дон (Танаис). Там са хионит/хони/хион/хуни. Кой в науката „депортира“ за първи път хионит на Грумбат (Крумбат ?)  на изток от Персия?

          Тук трябва да посочим, че Амиан Марселин дава не само сведението, че през 358 г. Шапур ІІ сключил мирен договор с „хионити и гелани“, но също така и сведението, че през 357 г. „еусени и хионит“ нападнали заедно Шапур ІІ.

Кои са тия „еусени“ науката не може да открие. В началото на ХХ в. обаче плодовитият историк  Макварт решава да даде хипотеза къде са били тези хионит и предлага сведението на Амиан за „еусени” да се чете „кусени” (кушани). По този начин хионит са разположени някъде на изток от Персия.

Това хрумване на Макварт от 1901 г. и до днес се повтаря от учените, които искат да виждат териториите на хионит на изток от Персия. То е наложено от руско-съветската наука и е прието безкритично от изследователите на хионитите на Грумбат.

Ако обаче Грумбат (Крумбат ?) не е на изток от Персия, а около Каспийско море и Кавказ, ни става ясно, че неговата древна връзка с хуно-българите, е част от непрочетената древно-българска история от първата половина на ІV в. от н.е.

 

Снимката е от книгата на д-р Т. Чобанов "Свещените дворци на българските канове", 2008




 




Гласувай:
10
5


Вълнообразно


1. iliyanv - Колко ти плаща Тодор Чобанов
19.10.2016 14:48
за рекламата на тази нагла тъпня, финансирана от иранското пасольство. Много на дребно взе да го даваш, момко. Не си струва да се кепазиш за 5 ирански риала.
цитирай
2. bls - Илиянчо
19.10.2016 16:21
iliyanv написа:
за рекламата на тази нагла тъпня, финансирана от иранското пасольство. Много на дребно взе да го даваш, момко. Не си струва да се кепазиш за 5 ирански риала.


Освен, че мойш да пърдиш през устата, к`во точно не ти хареса, бе пич?
цитирай
3. wasp - милчев
19.10.2016 18:45
ако някой друг в блога коментира от няколко различни профила

bls
arhivar
letopisec

ти какво ще си помислиш за него...
цитирай
4. indiram - Здравей, Летописец!
19.10.2016 23:59
...
Цитирам -
Амиан разказва, че Грумбат воювал с персийския цар Шапур ІІ (309 - 379) през 357/8 г., а след това стават съюзници и армията на Грумбат, заедно с перси и алани участват в обсадата през 359 г. на византийския град на горен Тигър – Амида (дн. Диарбекир). В тази обсада е убит сина на Грумбат.
...359 - е международният телефонен код за България-Булгариаско!
...
Поздрави!
цитирай
5. letopisec - Много интересна подробност, благодаря!
20.10.2016 09:43
indiram написа:
...
Цитирам -
Амиан разказва, че Грумбат воювал с персийския цар Шапур ІІ (309 - 379) през 357/8 г., а след това стават съюзници и армията на Грумбат, заедно с перси и алани участват в обсадата през 359 г. на византийския град на горен Тигър – Амида (дн. Диарбекир). В тази обсада е убит сина на Грумбат.
...359 - е международният телефонен код за България-Булгариаско!
...
Поздрави!

цитирай
6. letopisec - Коментар от ФБ 20.10.16, 14.30:
20.10.2016 14:31
Красимира Ризова Гледам тези фантастични фигури и си чудя какъв ли е бил живота на хората тогава, та да се появят такива странни силуети? Дали е необуздана фантазия или реални неща, които ние не притежаваме в настоящето. Може би те са виждали повече на
Вече не харесвам · Отговор · 1 · 3 мин.
Kiril Milchev

Напишете отговор...

Choose File
Kiril Milchev
Kiril Milchev Това е блюдо на персийския цар от ІV в. Шапур ІІ изобразяващо го на лов за диви кози...
Харесвам · Отговор · Току-що
Красимира Ризова
Красимира Ризова Нашите съвременни художници създавата суперсемпли неща, а ако случайно попаднат между антики се удивляват и започва едно безобразно копиране и ерзац произведения, което пак е нащо. Но такава оригиналност и замах вече не нс ъществуват! Явно ние сме по- семпли и равни. Жалко!
Вече не харесвам · Отговор · 1 · Току-що
Kiril Milchev

Напишете отговор...

Choose File
Kiril Milchev
Kiril Milchev Блюдото е счупено, но не е претопено, не е и част от посудата на кан Кубрат. Значи е имало реликвена и музейна стойност за него...
Харесвам · Отговор · Току-що
Красимира Ризова
Красимира Ризова Т.е.е е от стари времена за самия него?
Вече не харесвам · Отговор · 1 · Току-що
Kiril Milchev
Kiril Milchev Да, ако е нямало родова и музейна стойност, просто е щяло да бъде претопено...
цитирай
7. atil - Хони не е кaвкaзки етноним нa дре...
20.10.2016 23:42
Хони не е кaвкaзки етноним нa древните източни бългaри a бългaрски. Те тaкa сa се сaмонaричaли всичките. Многото изкривени и изкилиферчени именa, които цитирaш сa изговорени, изкривени и тaкa зaписaни от чужденците.
Кaкво толкоз те бъркa диaспорaтa нa пост и следпост или предпост Aтиловите хуни? Те към 6-7 век не сa били хуни вече по име a Куртбaт("Кубрaт" - ирaнския му прякор) нaложил древния етноним - Булгaр зa общо нaродносно име. Хунскaтa динaстия основaвa държaви с името Бългaрия a не Хуния.
Зa Диaспорaтa - зa товa пишaт рaзличните aвтори. A "рaзшифровaнето" под кaкви именa сa известни мaй пaк е с цел дa нaложиш някaквa идея. Че ония не сa тия или нещо подобно. И нaкрaя пaк дa го докaрaш до кимерийците... Гумильов ти е крив, че е съветски, но той и нa съветските бил крив, че е Гумильов..,
цитирай
8. atil - A инaче поздрaви зa "рaзши...
20.10.2016 23:46
A инaче поздрaви зa "рaзшифровките" и ирaнскaтa тенжерa нa Куртбaт Кюнгрaт с духовното тенгриaнско кaм боянско име Мaг Улa( Микулa, Миколa, Николa). Което ознaчaвa - Син нa Вълкa.
цитирай
9. letopisec - 7. atil
21.10.2016 09:23
През 2005 г. В.А.Якобсон в Предисловие к "История древнего Востока" пише: "Работы Л.Н.Гумильова не цитируются и практически даже не упоминаются профессионалами-востоковедами, а его приверженцы за пределами нашей науки представляют собой не какое- либо подобие научной школы, а скорее нечто вроде религиозной секты".

Л.Н.Гумильов е един от малкото учени, който твърдеше, че монглоидите от Ордос и Жълтата река хсионг-ну са предци на европейските хуно-българи. Това отдавна е отречено, но привържениците на Гумильов го разпространяват, понеже те, както пише изтоковеда В. А. Якобсон не са "научна школа" , "религиозна секта".



През 1960 г. Л.Н.Гумильов влиза в полемика с американския историк Ото Менхен-Хелфен, чиито статии от 1945 г. доказват, че няма етнографска и антропологична близост между Hsiong-nu от Средна Азия и Huns от Европа (Maenchen-Heifen О. The Huns and the Hsiung-nu // Byzantion. American Series, III. T. XVII (1945). P. 222-243.).

Първият, който в СССР се опитва да опровергае Хелфен е съветския историк Бернщам, отговаряйки на Хелфен, че за периода от І до ІV в. хсионг-ну са променили етнографския си и антропологичен облик.

Всъщност, всички в Русия, още от времето на Иностранцев през 1900 г., повтарят, че за последно хсионг-ну са упоменати от китайските извори през І в. от н.е., а от западните за първи път през ІV в. Но, Гумильов съзнава, че няма как повече да се заобиколи сведението на Птолемей от ІІ в. от н.е. за хуни в северното Черноморие, което отстоява Хелфен. Вследствие на което, Гумильов е първият, които "отрича" Иностранцев в СССР през 1960 г., но за да го преформулира, т.е. да съхрани приемствеността между хсионг-ну и европейските хуни.

Гумильов отрича, че е имало "велико преселение на народите" предприето от хсионг-ну от Средна Азия и разработва концепцията, че през І в. на запад бяга САМО ЕДИН КОНЕН ОТРЯД, пасионари-мъжкари,гонен и преследван от сянбийците (хсионг-пи) .

В статия, публикувана в сп. "Вестник древней истории" №4 от 1960 г. "Некоторые вопросы истории хуннов" (http://gumilevica.kulichki/articles/Article23.htm), Гумильов изгражда хипотеза, че конния отряд бягал на запад 1000 дни, т.е. изминал 2600 км. по 26 км. дневно и така обвързва последното упоменаване на хсионг-ну в китайските сведения с първото упоменаване, според него от Дионисий Периегет, през 160 г....

Цялата хипотеза на Гумильов за произхода на европейските хуни се върти около този конен отряд от мъже монглоиди хсионг-ну, дето изоставили жени, деца и старци, понеже те не можели да бягат на запад по 26 км. на ден, и този мъжкарско-пасионарен отряд като пристигнал на Волга си взел жени маджарки, оплодил ги и така хунну (Hsiong-nu) станали нов народ, гунны (Huns).

Ето и отговора, според Гумильов, за новата етнография и антропология, монглоидите си взели жени маджарки и станали мелези... Апропо, теория за мелези, той използва и в статията си как бай-ди станали ефталити...

И така, нагласил Гумильов нещата, че хем да не се повтаря повече Иностранцев/Бернщам за велико преселение, хем и да се знае, че "хунну" станали "гуны"...

При това всичко до косъм се крепи на тоя отряд...

През 1973 г. в монографията си "Светът на хуните", (The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press, 1973) Ото Менхен-Хелфън обръща внимание на една елементарна грешка при смятането на Гумильов: 2600 км. за 1000 дни не са 26 км. на ден, а 2,6 км и добавя: това разстояние би било възможно даже и за бременните жени хсионг-ну...

А археолога С.С.Миняев през 1986 г., издирва и конкретните сведения около този военен отряд оцелял от хсионг-ну при битките им със сянбийците на изток (С. С. Миняев . Сюнну. Природа, 1986, №4 ), и посочва, че ТАМ са оцелели САМО 300 души (ТРИСТА ДУШИ)....

Къде отиде теорията за единството между хсионг-ну от Средна Азия и европейските хуни?
цитирай
10. atil - Не съм зaявил, че Гумилев или някой ...
21.10.2016 18:22
Не съм зaявил, че Гумилев или някой друг изследовaтел сa крaйнaтa и последнa инстaнция по въпросите зa хуните. Зa мен нa тaзи позиция стои единствено ДТ(сборникa "Джaгфср тaрихи", когото гузните и нечестивите също не признaвaт). Но той беше неудобен зaщото беше добросъвестен и зaстaвaше нa рaзличнa позиция. Дaли този отряд е бил 30 хил. И дaли сaмо мъже е спорно! Обaче през 2 век идвaт в Европa хуни и то се рaзполaгaт господaрски и без пaникa. Товa не сa бaш бежaнци a по-скоро преселници и зaвоевaтели. Стaрaтa aристокрaция кaни един техен военaчaлник зa цaр!? Той се жени зa сестрaтa нa предишния цaр, когото убивa в двубой зa престолa и основaвa Хунскaтa динaстия. В Именникa го нaричaт този - Aвитохол. Aз го рaзбирaм кaто "Бaщaтa, Прaродителя нa Aтилa. Зaщото личното име нa Aтилa е Тук, Тукaй, Тохол. Имaме сведения и от кaвкaзки източници, тaм се говори зa хунско зaвоевaние a по-късно зa съюз, когaто техните нa кaвкaзците "добри конници" тръгнaли с хуните нa зaпaд. Имaме преселвaне нa хуни от Кубaн, където се устaноевили нaй- нaпред в Поволжието Aтилa се родил тaм зaтовa си сложил този прякор, който визирa родинaтa му - Aтил. Т.е. всичките тези събития и рaзмествaния не сa по силите нa отряд бежaнци.
Единство имa отнaчaлото. По-късно по местa хунскaтa диaспорa се смесвa с местните. Сянбийците сa бивши хуни нa изток, които живели под китaйскa влaст, оттaм и името сянби-серби - покорените. След товa се освободили и нaпрaвили новa сянбийскa империя. Зaгубили единството си и не желaейки чуждa влaст чaст от хуните се зaвърнaлa през 2 век в Европa. Чaст от нaшите предци и цaрскaтa ни динaстия сa от тях, Кaвкaзците също извеждaт родословието нa своите князе от родa Дуло.
цитирай
11. bls - 10. atil
24.10.2016 09:23
Нурутдинов е племенник на Ибрахим Нихматулин, който съхранява в себе си до 1938 г. волжко-български ръкописен свод "Джагфар тарих", съдържащ стари исторически компилации за волжките българи, писани и преработвани от ХІІІ в. до ХVІІ в.



Сеид Джагфар е историческа личност от ХVІІ в., когато възлага на секретаря си Бахши Иман да препише част от старите летописи на булгарите в общ свод.

Ибрахим Нихматулин умира през 1941 г. във войната.

Едва през 70-те години бабата на Нурутдинов му дава летописите. Те са на руски език.

През 1938 г. има заповед от Сталин всички стари книги на арабица и латиница да се изземат от библиотеките, а който притежава ръкописи бил длъжен да ги предаде на НКВД, ако не съд и убийство. През същата година дългия дебат на каква азбука да пишат в СССР, т.е. на латиница или на кирилица, приключва в полза на кирилицата, независимо, че Луначарски е отстоявал, че латиницата е „пролетарския алфабет“. От 1938 г. започва чистка от обществени библиотеки на книги и от лични архиви на ръкописи, особено писани на арабица. По това време са убити много изтоковеди от НКВД.

Нихматулин решава да преведе и препише свода на руски и през 1939 г. предава оригиналите на НКВД.

През 70-те години Нурутдинов се опитва да привлече интереса към руските преписи, но не успява. По времето на Елцин ръкописа е издаден в Русия, той е само един том и е преведен през 2005 г. на български, под редакторството на проф. Пантев.

Проблемът е, че Нурутдинов не смята за достойно, че е овъзмездил паметта на чичо си Ибрахим Нихматулин и започва да публикува собствени писания, представяйки ги за някакъв ръкопис "Хон Китаби" от Кул Гали, който също бил сред руските преводи на чичо му, но КГБ я откраднали от вилата на Нурутдинов (?).

Така, преразказвайки по памет „Хон Китаби“ се родиха още 2 тома (а вече са май 8 или 9 тома) „булгарски летописи“, които са лично писателско дело на Нурутдинов, но които той представя като стари исторически хроники. Това писаческо менте на Нурутдинов обезсмисли делото на чичо му, понеже на всички е ясно, че нещо не е наред, а и стилистически Нурутдинов няма как да имитира старите хроники, да не говорим за съдържание…


Ф.Г.-Х.Нурутдинов

Последната книга от 2011 г. на Нурутдинов, пак някаква стара и изнамерена хроника (тарих), се казва "Болгар тарихи" и в нея Нурутдинов вече пее, по свирката на КГБ, че българите произхождат от тьорк, демек от траките. Тъжна работа…

Между другото, сведенията в том 1 на „Джагфар тарих“ (той единствено е преведен на български), заслужават внимателно проучване и делото на Ибрахим Нихматулин, съхранил волжко-български средновековни компилации, трябва да бъде адмирирано. За съжаление, по-често се говори за Нурутдинов, отколкото за чичо му, истинският българин.

След като се изчистят с време фалшификациите на Нурутдинов, „Джагфар тарих“ ще намери своето място в културната история на българите, така както и „Слово за Игор“ има такава сред руснаците, независимо, че също няма оригинали.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 5934880
Постинги: 697
Коментари: 12624
Гласове: 2916
Календар
«  Февруари, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ