Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2016 09:15 - ПРЕМЪЛЧАНАТА ИСТОРИЯ по програма "Христо Ботев" БНР
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 3543 Коментари: 19 Гласове:
3

Последна промяна: 10.05.2016 10:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      На 11 май от 15.30 ч. Премълчаният отец, бащата на българския дух с участието на проф. Анисава Милтенова и писателя Кирил Милчев, автор на романа "Царете на буквите", роман-хроника за светите братя Кирил и Методий.


       
www.fakel.bg/index.php    
 
ПРЕМЪЛЧАНАТА ИСТОРИЯ по програма "Христо Ботев" БНР
www.facebook.com/premulchanata.istoriq/

                                                                                                                 Кирил Милчев

 

 

   Царете на      буквите

 

                Роман-хроника за светите братя Кирил и Методий

 

 

                                                      През 2016 година се навършват 1100 години от  успението

                                                      на Св. Климент Охридски и понеже моя род е от Охридско,

                                                      реших да напиша роман за онова паметно време.

                                                                                                                                        Авторът

 

 

 

                                             ПЪРВА ГЛАВА

 

 

 

          I.

 

По русалийската пътека вече нямаше минзухари, но от височината се виждаха стените на Солун. Тук беше второто по големина тържище, след Константинополското и отвсякъде прииждаха разни хора по делата си. На бляскавия фон на зелените морски вълни Солун сияеше призори сякаш окъпан от ореола на Св. Димитър, ангела-пазител на града.

 Топлият солен вятър разсънваше жителите за поредния пазарен ден, когато центъра щеше да заприлича на вавилонско стълпотворение от гърци, евреи, славяни, българи, готи, цигани, араби, франки и римляни.

          В тези ранни и чисти зари, когато крепостта сияеше като небесно царство, стратега на областта бе отдавна буден и нервно се подготвяше, в компанията на своя заместник Лъв, за да посрещне гостите.

     Идваше логотета Теоктис, най-важният човек във Византийската империя след императрицата майка Теодора. Друнгария  Лъв, който беше заместник на стратега на Солунската тема, бе другарувал на млади години с Теоктис и сега се ползваше с неговото благоволение. Това дразнеше дебелия и подозрителен стратег Басил. Лъв успя да уреди сина си Мануил за управител на пограничната с българите северна околия, с помощта на Теоктис. Лъв беше женен за Мария, знатна гъркиня, но Басил много добре знаеше, че потеклото му е българско, нищо че е християнин и страни от сънародниците си езичници. Басил мразеше всички варвари, независимо, че са християни. Мразеше дори Теодора и Варда, арменската майка и арменския чичо на малолетния император Михаил. Пред доверени хора Басил разясняваше, че бащата на императорчето е грък и Михаилчо е грък, не е арменец като майка си и чичо си.

          Когато свитата на логотета стигна до русалийската пътека над Солун конниците спряха и Теоктис се прекръсти на фона на издигащото се от морето червено слънце. Каква красива гледка, възхити се логотета, но мислите му бързо го върнаха към предстоящите задачи. Варда го мразеше, защото Теоктис се ползваше с доверието на новия патриарх Методий...

 Варда и някакъв учен Фотян бяха окупирали университета в двореца Магнаур и там ковяха козни. Опитаха се да използват любовта на Теодора към иконите и да издигнат Фотян за патриарх, даже му измислиха име Фотий. Но Теоктис подшушна на императрицата, че би било срам неофит да мине всички монашески степени само за няколко дена, при условие, че епископ Методий понесе толкова болки от иконоборците. Редно бе, а и божието възмездие го искаше, той да оглави патриаршеския трон и да върне светите икони на душите на православните.

Народа гледаше на Теодора и на малолетния й син Михаил, като на свети люде. Теодора върна почитта към иконите и сложи край на зловредната ерес срещу образите. Методий се възкачи на патриаршеския амвон и издигна над главата си светата икона на божия съд при Второ пришествие. Той посочи вляво и всички видяха, че иконоборците вече са в ада. Иконата светеше. Народа ликуваше, дори дъщерята на българския цар, която той прати да се учи на обноски в нашия двор, се разплака.

Теоктис сбърчи вежди, очите му се зареяха в небосвода. Той си спомни за онзи свещен миг, когато видя българката, че плаче пред иконата. Тогава Христос одари свише Теоктис с идеята, че очите на езичниците трябва да бъдат просветлени, за да видят божествената истина, както това се случи с българката. Тя беше в просветление заради иконата, позна божията истина чрез иконата. Прие светото кръщение, заради иконата. Душата на Теоктис изпадна в смут. По онова време той дори за миг повярва на учението на Фотий, че в човек има две души и едната иска да подскаже нещо на другата. Душата, която е силна с разбирането и разума, често е угнетена, понеже недоразбира и не й стига разум, за да даде отговор на просветлението, което Христос изпраща. Логотетът усети силата на просветлението, когато видя българската принцеса да плаче пред иконата на Страшния съд, но не успя да разбере какво иска да му каже бог. Всевишният помага, но в кошара не вкарва и Теоктис се мяташе в безутешната борба на мислите си, ужасяваше се от безплодната  въртележка на неведомото и неговата сломимост. Напрежението го подтикна да сподели тревогите си с патриарх Методий. А онзи свят мъж като го изслуша и веднага разбра важността на божието послание и се отдаде на тридневен пост и молитва в килията си. След три дена Методий каза на логотета:

-         Човек разбира божието Писание, защото го чете, а те си нямат букви. Евреите си имат букви, латинците си имат, гърците си имат, арменците си имат, грузинци, арани, сирийци, копти, етиопи. Всички си имат. Навремето несторияните сирийци, за да се различават от монофизитите сирийци, си създадоха специални знаци в сирийската азбука. Сиреч, не е случайно нещо това  буквите. Те са като икони за душата, понеже иконописния образ не е идол, а знак, че отвъд образа е първообраза. Така е и при буквите, те са знаци, но отвъд тях е смисълът на изреченото. Нашият Господ ти е изпратил послание, че българите трябва да получат букви, за да разберат християнството и  да го приемат. Трябва да им създадем букви, да преведем Писанието на техен език, да ги направим иконопочитатели, да им дадем обред, за да приемат вярата по наш образ и подобие, и да станат чеда на византийския ойкумен. Ние не сме съвсем като латинците, които признават само латинския език и писменост. Ние признаваме всички езици и писмености, защото ние първи преведохме Библията от еврейски на гръцки и не се сърдим, че от нас я преведоха на сирийски, арменски и т.н. Ние сме майката, която дава на дъщерите си, това е нашето църковно семейство, ние сме църквата-майка на Вселената. Нашата константинополска катедра е след римската, след йерусалимската, след александрийската, след антиохийската. Но евангелието учи, че последните ще станат първи. Виж Европа днес. Франкската империя е последна, но се настани на земите на римляните. Същото е и с българите, те дойдоха на нашите земи и трябва да ги приобщим към нас, да станат част от византийския ойкумен. Те пък ще повлекат след себе си склавините, понеже те ги доведоха по нашите земи. Виж франките как приобщиха към латинския обред аварите, които имаха някога мощна държава в Панония след 568 г. до 799 лето, когато Карл I ги превзе? Така става, с дипломация и с Божия кръст, не с войни. С войни българите не можем да ги победим. От времето на Атила те са господари на меча. Но при нас е Господаря на всички господари и днес Той ни обича, понеже върнахме почитта към иконите.

 

От онзи блажен ден Теоктис започна да прилага плана си, сякаш бе мисионер, а не логотет. Той го сподели пред Теодора, която бе умна жена и бързо осъзна значението на едно такова дело по приобщаване на българите към константинополската катедра. За начало тя изпрати един монах, неин доверен човек, при българския владетел Пресиян. Този монах, който беше и изповедник на императрицата, се казваше Теодор Куфара. Неговата задача беше да предложи на Пресиян да присъедини към България земите на север от Солун, около Лихнида и река Стримон, където управител бе сина на Лъв Солунянин.  Куфара беше хитър душевед. Той съобщи на варварина, че Теодора не само помни помощта му към Константинопол, когато обезвреди Тома Славянина, но и би искала всички склавини в империята да признаят именно Пресиян за свой цар. И ако те се бунтуват, пак Пресиян, както преди  време с Тома, да ги усмирява. За тази цел тя дава областта от Лихнида до Драч, но настоява християните в тази област и епархиите да останат на подчинение на патриарх Методий, относно вярата.

Теодор Куфара изложи странен план пред българския владетел: светската власт над областта да е на българите, а духовната на патриарх Методий и неговите епископи, които ще са под закрилата на Теодора. Куфара предаде и писмо от дъщерята на Пресиян, в което тя съобщаваше на баща си и на брат си Борис, че е приела християнската вяра и че ще остане още малко в Константинопол, като обещаваше да се върне, щом свърши мисията на Куфара в Плиска.

Българският владетел дълго мисли и понеже не искаше да създаде впечатление пред боилите си, че обсъжда нещо тайно с християнски монах, назначи сина си Борис да продължи разговорите. Все пак той каза пред боилския съвет какво му предлага Теодора, а българските аристократи се опулиха и се чудеха какво става и къде е уловката. Пресиян извика пред тях Теодор Куфара, а хитрия монах вече беше готов, съзнавайки, че от времето на Омир „даровете на данайците” са винаги съмнителни. Той каза, че Теодора прави всичко това, за да бъдат върнати гражданите на Адрианопол, които славния Крум изсели преди време на север от Дунав в Малка Скития, която българите наричат Добруджа. Боилите не мислиха дълго и дадоха съгласие, те не знаеха, че една пророчица беше казала на Теодора, че е много важно адрианополци да се върнат, защото между тях е младенеца Василий, който ще бъде нужен на империята. Боилите бяха обладани от жажда за нова земя, Теодора им даваше излаз на Адриатическо море, близо до Драч, независимо, че самия град оставаше византийски. Те също така единодушно потвърдиха продължаването на 30-годишния мирен договор, сключен между България и Византия през 816 г. от мъдрия Омуртаг.

Теодор Куфара бе доволен. Адрианополци се връщаха от изгнание, договора за мир бе продължен, а престолонаследника Борис бе впечатлен от подаръка на патриарх Методий: една икона на Страшния съд, която той почтително сложи между ловните си трофеи, впечатлен от трогателния разказ на Куфара как сестра му е плакала, когато Методий върнал почитанието на образите и показал точно тази  икона от амвона на храма „Света София”. Борис може би не би повярвал на гръцкия чернорицез, но сестра му описваше същата случка в писмо до брат си и го молеше да приеме истината на небето, чието име е Иисус Христос.

Ето вече повече от седмица всеки следобед Куфара изнасяше христологични беседи на младия принц и бе впечатлен от любопитството му относно юридическото право на държавата и църквата. Борис питаше за отношенията между цар и патриарх, за възможността един диоцез да носи различно име от времето, когато е създаден от апостолите, например Илирийския...

На втората седмица Куфара, който смяташе, че вече е спечелил сърцето на Борис за константинополската катедра, бе неприятно изненадан като разбра, че един латински презвитер с име Павел отдавна живее в Плиска и е доверено лице на принца...

 

 

II.

 

Теоктис се спусна към Солун с хората си. На около стадий от крепостта го чакаше стратега Басил с градската гвардия. Логотетът поздрави, но  не пожела тържествено посрещане при портите, не искаше да пречи на нормалния ритъм на тържището, а и бързаше да свърши работа. Заяви, че иска да се види с Лъв в дома му и остана там до вечерния прием в дома на стратега.

Цял преди обяд двамата стари приятели разискваха тайни въпроси за империята, които обаче засягаха и семейството на Лъв.

Друнгарият бе възпитал всичките си деца като истински гръцки християни, но все пак първородния Мануил и най-малкия Константин знаеха родовия български език. Константин от малък бе буден в учението и покрай приятелите си от еврейската махала научи и иврит. В школото бе усвоил блестящо освен гръцки и латински...

-         Езиците му се отдават. Покрай брат си Мануил, в чиято област е пълно със склавини и той като управител бе необходимо да го знае, научи и този варварски език. Косьо ми е като косенце, пърха, лети. Докъде ще стигне, не знам...

 

Логотетът стана и поздрави Мария, която влезе при двамата мъже. Лъв бе женен за една от най-знатните гъркини на Солун, баща й Костас, заедно с още няколко евреи и арменци, държеше кумерките на цялото тържище. Всяка година те изкупуваха от логотета правото на аренда, плащаха данъка и определяха кумерките за всеки търговец. Бяха влиятелни люде, а Костас се вслуша навремето в съвета на Теоктис и даде дъщеря си на заместник-стратега Лъв.

Теоктис се обърна и към двамата:

-         Дошъл съм с добра вест от императрицата. Иска вашия Константин да учи заедно със сина на нейната дъщеря Текла в Магнаурската академия. Голямо бъдеще го чака, отсега ще го готвим за важен пост в империята...

Лицето на Мария порозовя от смущение, гордост и майчина радост. Тя видимо се развълнува и дори усети как сълзите й напират. За да прикрие суетата си, тя се поклони пред знатния гост, благодари и излезе.

Лъв също бе изненадан, поклони се почтително пред приятеля си, но чу:

-         Това не е всичко – Мария не бе в стаята. – Мануил ще трябва да освободи поста си, Нейно Величество дава тази област на българите. Знам, че има деца и жена склавянка, но важна държавна задача изисква да ги напусне и да стане монах в Полихронския манастир на Олимп. Патриархът ще му даде своето име Методий и монах Методий ще получи специален палиум. Не знам откъде идва това в твоя род Лъв, но Мануил винаги е искал да бъде богослов и граматик, насила го направихме военентой видя смущението по лицето на Лъв. – Не се тревожи, той вече знае и прие условията. В Полихрон има колегиум от граматици, ще се работи с тях по създаването на азбука на езика на твоите деди, българите. На новата писменост ще се превежда Светото Писание. Повече не мога да ти кажа, държавна тайна е...

 

Лъв бе истински объркан, не знаеше какво да каже. В този момент на вратата се появи най-малкият му син Константин. Мария го бе изпратила, за да благодари на Теоктис за благоволението.

Константин бе вече младеж, със стройна фигура, будни тъмни очи и черна гарванова коса. Имаше дарбата като говори да привлича вниманието на събеседника, понеже с лекота сипеше бисери и притчи, които придаваха изящен стил на речта му. Допреди няколко години страдаше от говорен дефект и когато беше смутен от нещо, пелтечеше. Но в библиотеката попадна на трактатите на Демостен и усвои ораторския му метод. Демостен, който също бил пелтек, се учил да говори с бобено зърно под езика и четял винаги на глас, за да чува звуците на буквите. Така оратор и език станали съмишленици и се уважавали един друг. Константин също се бе научил да уважава езиковата дарба, той попиваше звуците на чуждата реч и за да изговори без грешка един звук, знаеше как той звучи в гръцкия, в латинския, в еврейския и в родния му български. Диапазонът между мекота и твърдост в този звук, между краткост и дължина бяха неща, които Константин различаваше прекрасно и къташе в паметта си, без да знае защо го прави. Много скоро той усвои и философията на старите софисти, които учеха как диалектиката на мисълта не трябва да зависи от настроенията на тялото. Така преодоля за учудване на всички говорния си недъг и стана чудо, като приказваше сякаш мед капеше от устата му. Речта му бе благозвучна и трогателна, всички се обръщаха за да го чуят какво казва, все едно камбанен звън имаше в гърлото му.

 Константин се поклони пред логотета и поздрави:

-         Грижите на Ваша милост за мен са като росата, която не само придава красота на цветята, но и живителна влага. Аз съм истински щастлив, че ще уча в Магнаурската академия, където науката не само краси човека, но и го прави мъдър. Майка ми ме уведоми за решението на императрицата, но аз знам, че зад всяко едно благородно решение стои благодетел, който аз имам във Ваше лице.

 

Теоктис засия от чутото, дебелите му устни изпухтяха доволно, очичките му се разтвориха радостно. Той потупа младежа по рамото и си помисли колко хубаво би било, ако го задоми един ден за своята любима кръщелница Донна, но не сподели гласно мисълта си. Само рече:

-         Константин, имам една молба към теб. Иди до манастира извън града, където живее бившия солунски митрополит Леон. Познаваш го, нали? Кажи му, че искам да разговарям с него. Кажи му, за да знае, че императрицата го е помилвала и го кани за професор в академията. Върви.

 

Константин кимна, нямаше човек, който да не познава иконобореца Леон. Той сам напусна катедрата си, след като Теодора върна почитта към иконите. Константин много пъти бе общувал с Леон, особено след като се засели в манастира извън града. Леон знаеше арабски и с часове разказваше на младежа за сарацините и техните прочути домове на науката. Константин не можеше да повярва, че преводачите са едни от най-достойните хора в тяхното царство, доверени люде на самия халиф. Леон разказваше колко много книги се превеждат там, как им се дават специални номера с арабски цифри, как отделно се правят инвентарни списъци и се знае кое къде е, а не като в патриаршеската библиотека в църквата „Св. София”, където всичко е струпано безразборно. Леон хвалеше иконоборския патриарх Йоан Граматик, който се ползвал с благоволението на починалия император Теофил. Йоан Граматик щял да сложи ред в библиотеката, дори извикал учения Фотян за помощник, но идолопоклонците, както той наричаше иконопочитателите, го свалили.

Леон се възхищаваше на ума на Константин и го приемаше с радост в килията си, бе му приятно да общува с младежа. Дори често се шегуваше. Ето и днес, като го видя на вратата на килията, се провикна:

-         О, младия философ пак е дошъл, влизай, влизай. Гледай тук! – показа той една карта на звездното небе – Това астрологично чудо е на Птолемей, как се е сетил? Как се е сетил да изчисли всичко?  Иди да обясниш на идолопоклонците на новия патриарх Методий, че земята е кръгла и слънцето се върти около нея. За тях всичко е плоско, като икона.

 

Константин винаги се обръщаше почтително към Леон:

-         Учителю, защо ме наричате „философ”?

 

Леон вдигна поглед от картата. Той беше около 60 годишен, но с добро телосложение, здрави колена и ръце, гъвкави стави. Често изпадаше в меланхолия, като всеки диалектик, който съзнаваше, че водата в реката никога не е една и съща. Много разум не развива духа, както учеше Еклесиаст, си мислеше Леон, а ето това, младото, изпълнено с дух и надежди, при това умно. Леон присви очи и рече язвително:

-         Константин, ти съзнаваш суетата на иконопочитанието, много добре разбираш, че това е форма на идолопоклонство, защото хората се молят пред тия образи и очакват от образа помощ, която дава само бог. Къде Всевишния е казал, че е в образ? Та той и пред достопаметния Мойсей се яви като къпина, а не в човешки образ. Защо го направи? За да научи хората, че не са богове, че човешките качества на елинските божества, са суета на суетите, не са божии качества. И въпреки, че съзнаваш, че това е идолопоклонство, имаш обяснение защо хората трябва да почитат иконите, нали? Ето, това те прави...философ. Аристотел казва, че философията започва с учудването, а ти винаги се учудваш когато казвам, че това е идолопоклонство. Учудването ти те издава, че си философ, драги. 

Младежът се поклони:

-         Ласкаете ме, учителю, аз заставам пред иконата от немощ като човек, а не защото виждам в образа тленност. Нима мога да се моля на себеподобен, освен за услуга. А колко повече суетен би бил човек, ако вижда в образите бог, та те са просто път към бога. Ако ми предлагате да вярвам на една къпина повече, отколкото на светеца Григорий Богослов, аз ще предпочета опита в божията мъдрост на такива личности, отколкото да напълня стомаха си с къпини. Тези образи на светиите, не само ни отварят пътя към първообраза на божията същност, но и самите те ни поучават що е бог, та те са отците на нашата църква.

 

-         Но как може дървото да е личност или изрисуваното върху дървото? То ли е личност? – настоя Леон. – Не са ли мощите на Св. Григорий Богослов нетленното свидетелство за личността му? Дървото с образа на светеца как разбира, че гледате на него като на самия светец?

 

-         Образът на иконата ни напомня за първообраза, за личността. – промълви Константин и продължи: - Не всеки може, а и не е редно, да занесе в дома си мощи на светец, но осветената от тези мощи икона размножава паметта за светията, това закриля домовете, семействата, градовете. Мнозина носят икони в себе си и разбират, че те ги закрилят, а не талисманите от старо време.

 

-         Така, така – плесна с ръце Леон. – Иконите поддържат същото суеверие, което хората имаха преди като езичници...

 

-         Не, - отговори Константин – те просто променят старият човек, който трябва да стане нов, както учеше апостол Павел. Иконите са ни посестрими, учителю. Те просто ни припомнят, че преди сме били суеверни... Хората правят вече разлика между дърво и икона. Някога Несторий учеше, че не може жена, пък била тя и Дева Мария, да роди бог. И ни съветваше да я наричаме „Христородица”, а не „Богородица”. Но нима Христос не е единосъщ с божията природа на Отца. Някой някога от простите хора рече ли, че първата ипостас, тази на Отца, е родена? Не, всички изповядват, че родена е втората ипостас, тази на Син, на Логоса. Така и пред иконата на Дева Мария. Човек се моли не на дървото и на образа, а на самата Богородица.

 

Леон кимна отрицателно:

-         Но иконите са дело на суетните човешки ръце, защо утре да не почнем да почитаме кукли, както правеха римските езичници или свещени дървета, както правят българите? То поне дърветата са част от битието. Да вземем да почитаме слънцето? Че кой образ по-добре ни говори за първообраза на Отец, от слънцето? 

Константин се смути пред силната логика на Леон, чувстваше, че не може да намери доводи, с които да го обори и попита:

-         Учителю, срещал ли си сарацин, който да е приел християнството? 

Леон не бе готов за такава промяна на разговора, сбърчи вежди и каза припряно:

-         Да, знам за един такъв човек, от разказ на един мой приятел. Един бедуин влязъл в църква, за да  види що е това християнство и възкликнал: „Тук е като в приказка, с тези образи по стените!”...Представяш ли си, приел християнството не по вяра и по догмат, а заради шаренията по стени и тавани в храма... 

Тогава Константин отрони:

-         Но, учителю, иконите и стенописите в храмовете, са част от нашата догматика, те са в основата на вярата ни, че тия светии, включително въплътилият се в човек Христос, са съществували тук на земята. Бедуинът е видял онова, което не е познавал, а го е сравнил с най-любимото му, приказките. Това е като притчата с таланта, веднага го е умножил, като не само е видял образите, но е приел и християнската вяра. 

ТУК МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ЦЯЛАТА ПЪРВА ГЛАВА НА РОМАНА:
narrativebg.blogg.se/2016/may/entry.html




Гласувай:
6
3


Вълнообразно


1. letopisec - Исках да публикувам цялата първа ...
10.05.2016 09:19
Исках да публикувам цялата първа глава от подготвеният за печат роман на Кирил Милчев "Царете на буквите", но излезе само толкова в блога. Живот и здраве, скоро ще правим премиера на романа-хроника за светите братя Кирил и Методий...
цитирай
2. iliyanv - Роман на Киро Милчев за Киро Солунски от Кападокия
10.05.2016 09:34
Славянските азбукарчета ще слушат предаването в захлас. Отсега съм си приготвил дузина носни кърпички. Щото сълзите и сополите ще бъдат безкрайни.
Само на 11 май 2016 - запасете се с пуканки, бира и носни кърпички.
цитирай
3. letopisec - Не мога да разбера, Вие негативно ли сте настроен към светите братя или просто имате негативизъм към мен. Висите и дебнете всичко, което публикувам! Защо?
10.05.2016 09:36
iliyanv написа:
Славянските азбукарчета ще слушат предаването в захлас. Отсега съм си приготвил дузина носни кърпички. Щото сълзите и сополите ще бъдат безкрайни.
Само на 11 май 2016 - запасете се с пуканки, бира и носни кърпички.

цитирай
4. iliyanv - Не разбрах - във Вашето
10.05.2016 09:48
безсмъртно произведение светия брат Киро от Солун ли е или от Кападокия? Или раждането е почнало в Кападокия, ма е завършило в Солун?
цитирай
5. letopisec - Нагледците тракедонисти и македонисти трудно разбират, знам!
10.05.2016 10:47
iliyanv написа:
безсмъртно произведение светия брат Киро от Солун ли е или от Кападокия? Или раждането е почнало в Кападокия, ма е завършило в Солун?

цитирай
6. lina11 - 4. iliyanv - Не разбрах - във Вашето
10.05.2016 12:04
СТИГА С ТЕЗИ ПРОСТОТИИ ...ЗАБЕЛЯЗАХ МЕ ТЕ...ЗНАЕМ,ЧЕ СЪЩЕСТВУВАШ....ЯВНО СИ ОТ...Нагледците тракедонисти и македонисти трудно разбират, знам!
цитирай
7. letopisec - коментари от ФБ
10.05.2016 14:42
Svetla Bikova Кирчо много ти е хубав романа! Увлекателно е написан!
цитирай
8. letopisec - коментари от ФБ
10.05.2016 14:43
Anna Yanatchkova Къде мога да намеря книгата?


Kiril Milchev Ръкописът търси издател. Представям в нета само първа глава
цитирай
9. nadzambunata - Лъготетът като рече за "ти си ко мене" обясни ли кой ше е кум, кой ше е сват?
10.05.2016 22:33
Попрелитнах с поглед това странно писание (защото требе да си отчайващо зле с главата, за да го изчетеш) и като забелезах колко мило е помената "партийната" йерархия (коя катедра по коя се води) искренннно се учудих, че още не сте сполучили субсидия. Малииии, тия Бугари, я дай тука да спретнеме едно ази у буките!
И поради дълбокото ми нетърпение към "интелектуалните" работи и щото не изчетох това нещо, моля да ми съобщите дали не сте пропуснали да споменете по-отгоре за "славяните". Щото ако не сте, да ви помогна с напомняне да го добавите.
И все таки не отвърнахте ми защо КАРЛ е име толко непроизносимо на всичките езици и глътки. Това е един сериозен въпрос, който трябва да ангажира множество от историци, географи, лингвисти и логопеди.
цитирай
10. lina11 - 4. iliyanv - Не разбрах - във Вашето
10.05.2016 23:41
НЕКА ДА ПОГЛЕДНЕМ ТУК : КОЛКО УМНИ МИСЛИ , КАКВИ ИНТЕРЕСНИ ТЕМИ , КАКВИ ЗАДЪЛБОЧЕНИ ПОЗНАНИЯ , И СЕ Е ЗАЕЛ ДА ПРАВИ КОМЕНТАРИИ , ДА ПИШЕ ГЛУПОСТИ . ПИЙ СИ РЕДОВНО ХАПЧЕТАТА МОМЧЕ : http://iliyanv.blog/
цитирай
11. lina11 - 9. nadzambunata ....
11.05.2016 00:01
И ТУК Е МНОГО ИНТЕРЕСНО : АВТОРЪТ НЯМА НИТО ЕДИН ПОСТИНГ ,ПРЕЛИВА ОТ ЗНАНИЯ И БЪРЗА ДА НИ ПОУЧАВА
Блогът на nadzambunata RSS емисия на nadzambunata.blog
Помогнете да си спомня!
Автор: nadzambunata Категория: История
Прочетен: 114 Постинги: 0 Коментари: 0
цитирай
12. nadzambunata - И ТУК Е МНОГО ИНТЕРЕСНО : АВТОРЪТ ...
11.05.2016 08:36
lina11 написа:
И ТУК Е МНОГО ИНТЕРЕСНО : АВТОРЪТ НЯМА НИТО ЕДИН ПОСТИНГ ,ПРЕЛИВА ОТ ЗНАНИЯ И БЪРЗА ДА НИ ПОУЧАВА
Блогът на nadzambunata RSS емисия на nadzambunata
Помогнете да си спомня!
Автор: nadzambunata Категория: История
Прочетен: 114 Постинги: 0 Коментари: 0


А това, къде го прочете то що е? Наблюдавам каквото са ви написали.
цитирай
13. iliyanv - Премълчаното хистъри, а?
11.05.2016 08:56
Премълчаваш месторождението на свети Кире - Солун ли беше, Кападокия ли. Ха напиши къде точно е роден, че да научиш и славянското азбукарче Лина11 на занаята.
цитирай
14. letopisec - Момчета от Скопие, дайте си адре...
11.05.2016 09:29
Момчета от Скопие, дайте си адресите да ви пратя по една безплатна книга. Вместо да ми честитите именния ден, пък да пием по една жолта, нашенска, щото и аз, като вас, съм българин от Македонска област.
цитирай
15. iliyanv - Верен бил лафа - мълчанието е злато.
11.05.2016 09:39
Ако посочиш къде е роден свети Кирчо - ше рискувам и ше си купа безсмъртното произведение. За по-сигурно иди на гледачка в Шекер маала и питай.
цитирай
16. arhivar - Част от романа излезе в електрон...
12.05.2016 11:35
Част от романа излезе в електронното списание Факел, има интерес и от вестника на Съюза на българските писатели, където ще излезе част от него на 24 май. Поздравления на писателя...
цитирай
17. marknatan - Следи за такива светци в среднов...
14.05.2016 22:56
Следи за такива светци в средновековието няма.

Това е историческия проблем на научените работници и техните учени сътрудници а не, че в БПЦ ( Българска Православн Църква б.а) няма светци св.св.Кирил и Методи
цитирай
18. marknatan - От "Солунска легенда" е ...
14.05.2016 23:04
От "Солунска легенда" е доказано, че св Кирил е от Кападокия, наречен е ФИЛОСОФ, учил е в Сирия, и е светеца създал азбуката на славяните, когото българите почитат, като Апостол.

" Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”- *

Случайно ли е тогава, че и в Боянката църква светеца, Апостол на Славяните е изобразен, като епископ, означаващо Икона на Христос и е винаги с "египетска шапка", т.е. главата му покрита в маниера на египетското монашество с шапка, водеща към великата Александрийска патриаршия, понякога имаща полиставрионна шарка ( от поли много- и ставрос-кръст б.а), указаща, източния произход на светеца, т.е. е това е съдателя на славянската азбука св Кирил от Кападокия, а не някой друг философ, с каквито бъкат историческите сведения.
цитирай
19. marknatan - От "Солунска легенда" е ...
14.05.2016 23:06
От "Солунска легенда" е доказано, че св Кирил е от Кападокия, наречен е ФИЛОСОФ, учил е в Сирия, и е светеца създал азбуката на славяните, когото българите почитат, като Апостол.

" Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”- *

Случайно ли е тогава, че и в Боянката църква светеца, Апостол на Славяните е изобразен, като епископ, означаващо Икона на Христос и е винаги с "египетска шапка", т.е. главата му покрита в маниера на египетското монашество с шапка, водеща към великата Александрийска патриаршия, понякога имаща полиставрионна шарка ( от поли много- и ставрос-кръст б.а), указаща, източния произход на светеца, т.е. е това е съдателя на славянската азбука св Кирил от Кападокия, а не някой друг философ, с каквито бъкат историческите сведения.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 5934880
Постинги: 697
Коментари: 12624
Гласове: 2916
Календар
«  Февруари, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ