Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2016 11:15 - Кирил и Методий през 855 г. създават азбуката.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 10488 Коментари: 36 Гласове:
5

Последна промяна: 16.02.2016 15:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            В предната статия „Истината за Кирил и Методий“ Ви запознахме с изследването от 1945 г. на българския учен д-р Киселков, в което той доказваше, че пространните панонски жития са писани късно, едва през ХV в. и затова в тях е прокарана грешната концепция, че Кирил и Методий нямат български произход.

letopisec.blog.bg/history/2016/02/08/istinata-za-kiril-i-metodii.1428341

Днес, продължаваме с фактите, поднесени от д-р Киселков. Кирил и Методий създават българската азбука през 855 г. и тя е била първоначално предназначена за българите, тя не е създадена през 862 г. Не е създавана специално за западните, моравски славяни. Вижте фактите:

 image

В съчинението от Х в. „За буквите“ на българския книжовник Черноризец Храбър е посочена през коя година е създадена българската азбука от Кирил и Методий, но славистите пренебрегват сведението на Храбър, понеже според него, тази азбука не е създадена през 862 г. заради моравската мисия на братята, а още през 855 г.

Ето текста при Черноризец Храбър кога е създадена азбуката: „във времето на гръцкия цар Михаил, на българския княз Борис, на моравския княз Растица и на блатенския княз Коцел  в 6363 година от създаването на света“.

Тоест, в 855 г. сл. Р. Хр.

Изследователят на делото на светите братя, д-р Киселков, посочва: „А понеже в посочената година Кирил и Методий се подвизавали в манастира си Св. Полихрон, при малоазийската планина Олимп, както личи от хода на фактите изложени в житията им, следва да се заключи, че в същия манастир братята са били озарени от мисълта да стъкмят славянската азбука и да се заемат незабавно да преведат от гръцки на бащиния си славянски диалект най-напред Евангелието, а след него – и някои богослужебни и религиозно-поучителни книги, при все че са били далеч от родния си град Солун и от славянска Македония. В подкрепа на този извод служи донякъде и факта, че в общата похвала на двамата братя, приписвана на св. Климент Охридски, фразата „Законъ же Божии соугоубо пряложьша въ новыи iазыкъ прядаста, писмена сътворьша iемду“, - с която се напомня за пръв път в самата похвала за великото дело на братята, - е поместена в началото на VІІ глава и то непосредствено след разказа за Методиевото пребиваване при Олимп, а не в следните две глави, където се говори изобщо за мисията на Константин при сарацините и за тази на двамата братя при хазарите и славяните и където би трябвало да бъде казана…Обаче справедливостта налага да отбележим, че в науката си господствува и до ден днешен старото традиционно схващане. Според него, двамата братя съставили славянската азбука и положили началото на славянския книжовен език и на славянската писменост изобщо не при малоазийската планина Олимп и не в 855 г., както изрично свидетелствува споменатия Храбър, а в Цариград и то около 862 година. Не ще съмнение, това традиционно схващане почива на пространните жития на Кирил и Методий. А в тях съвсем недвусмислено се твърди, че славянската азбука била създадена след като в Цариград пристигнали пратениците на моравския княз Ростислав, с цел уж да молят императора Михаил ІІІ да изпрати в държавата им християнски учители, а всъщност – да сключат здрав съюз между Моравия и Византия, насочен еднакво както против немците и българите, така и против Римската църква. И понеже се предполага, че въпросните пратеници са стигнали Цариград не по-рано от 862 г., затова по-старите изследователи на кирило-методиевските въпроси възприеха гледището, че славянската азбука ще е била съставена или веднага в 862 г. или най-късно през 863. За да защитят това гледище, противно на Храбровото съобщение, учените, които сляпо вярват в автентичността на самите жития и в непогрешимостта на техните автори, твърдят, че Храбър или е сгрешил, когато посочвал годината, когато е била съставена азбуката, както погрешно е поставил името на панонския княз Коцел сред имената на Михаил, Борис и Ростислав, или пък се е водил по александрийското летоброене. А извади ли се от посоченото число 6363 не 5508, както налага византийското летоброене, а 5500, както налага александрийското летоброене, ще се получи съответно годината от Рождество Христово – сиреч 863, която почти съвпада с времето, когато били в Цариград Ростиславовите пратеници. Обаче, нито едното, нито другото би могло да се допусне, тъй като Храбър, който е познавал историята на гръцкото писмо и на гръцкия превод на Свещеното Писание, е познавал още по-хубаво въпроса за началото на славянската писменост и, следователно, едва ли би направил такава голяма грешка. Също така, не може да се допуска, че Храбър се е водел по александрийското летоброене, щом всички наши писатели от негово време обикновено се придържали все о византийското летоброене. Що се отнася до Храбровото погрешно твърдение, че славянското писмо било открито, когато в Панония князувал Коцел, макар че този заместил предшественика си Прибина в 860 или 861 г., то е обяснимо. Храбър е поставил името на Коцел наред с имената на Михаил, Борис и Ростислав, защото си е мислел, че Коцел е князувал от по-рано, както и другите. Един български книжовник от Х в. може лесно да направи тази грешка, ала едва ли би сгрешил, когато с цифри означава точно годината, когато многопочитания от него Константин съставил азбуката на славяните, с която и самият книжовник се гордее и си служи (). Против разсъжденията на онези, които мислят, че славянската писменост била родена в 862-863 г.г., въстават и най-старите книжовни паметници, защото са писани не на езика на западните славяни, а на тези, които живеели в или около Византия, т.е. на езика на българските славяни. Едва ли би могло тъй леко да се допуска, че Константин изведнъж би се наел да създава книжнина на моравските славяни, които са му били чужди поради отдалечеността им от Византия. За тях той едва ли е помислял, понеже и езикът им е бил нему почти непознат (). Види се, защото е съзнавал всички тия неудобства и за да оправдае твърдението си, че славянската азбука била създадена през 862 г., проф. Ягич дори допускаше, че Константин бил подпомогнат от някой от пратениците на Ростислав (?). Да се приеме това предположение, би значело, не само да се гледа повърхностно на целия сложен процес, но и да не съществуват в най-старите славянски текстове следи от езика на българите…“ (д-р В.Сл.Киселков „Славянските просветители Кирил и Методий”, София.,1945 г., с. 144, 145, 146, 147, 148, 149).

image




Гласувай:
8
3


Вълнообразно


1. iliyanv - Прочее - брутален руски фалшификат
16.02.2016 13:18
"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки."

Думата "славяни" е измислена в края на XVI век и датира ясно тази гнусна руска фалшификация. И гърците и римляните бяха езичници, ама не пишеха с черти и резки.
Панимайш?
цитирай
2. letopisec - Защо се косиш...
16.02.2016 15:02
iliyanv написа:
"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки."

Думата "славяни" е измислена в края на XVI век и датира ясно тази гнусна руска фалшификация. И гърците и римляните бяха езичници, ама не пишеха с черти и резки.
Панимайш?


Думата "славяни" няма значение кога е измислена, по-важно е, че Храбър е написал словени, а словени, славини, словаки, славяни и тъй нататък, са все форми на името на същото племе, което латини и гърци изписват "склавини"...Не го ли знаеше???
цитирай
3. letopisec - Каква
16.02.2016 15:07
Каква омраза има сред македонистите и тракедонистите на Спароток към Кирил и Методий, неистова, злобна. Спароток и Чилингиров мразят старата българска литература, според Чилингира, Черноризец Храбър бил немец някакъв...От днес всички ще ви направя българофили, ясно ли е!!!
цитирай
4. iliyanv - Барем оправи шибания превод
16.02.2016 16:08
О писменех - означава "За писменостите". Словене, славяни, славянска азбука, славянски азбукарчета - все един дол фалшиви руски дренки.
Панимайш?
цитирай
5. letopisec - Аз знам кои са "фалшивите руски дренки"...
16.02.2016 16:50
iliyanv написа:
О писменех - означава "За писменостите". Словене, славяни, славянска азбука, славянски азбукарчета - все един дол фалшиви руски дренки.
Панимайш?


Знам също така защо днес панславистите работите за нов, модерен панславизам, според който няма славяни, словене или склавини, изобщо няма такова племе, за което за първи път пишет през VІ в., понеже това, според вас, са древните траки...Удревляем, а товорищ...Удревляем, хаха...
цитирай
6. prado - ...........
16.02.2016 23:19
По мнению одних исследователей, “Храбр” — личное имя, такое имя фигурирует, в частности, в сербском памятнике XVI в. (наиболее подробно эту точку зрения обосновали в настоящее время И. Снегаров и К. Куев). Неясно, однако, почему “черноризец” — монах, автор трактата — воспользовался в данном случае своим языческим именем, а не христианским, данным ему при пострижении. Попытка В. Погорелова и И. Дуйчева решить вопрос допущением, что “Храбр” — калька с греч. andreioV, и, следовательно, имя автора — “Андрей”, не получила признания исследователей ввиду своей искусственности.

По мнению других исследователей, “храбр” здесь прилагательное “храбрый” и фигурирует как эпитет к слову “черноризец”. Заглавие памятника в этом случае следовало бы читать как “(сочинение) о письменах храброго черноризца” (Г. Ильинский, И. Гошев, В. Ткадльчик, А. Вайан и др.). При этом отмечается, что в случае правильности первой точки зрения следовало бы ожидать в заглавии более определенного указания на авторство типа: “Сказание черноризца Храбра о письменах” или “О письменах списано черноризцем Храбром”. Во-вторых, отмечалось, что в византийских и старославянских текстах порядок слов обычно таков, что имя собственное предшествует определению. Если “Храбр” — имя автора, то в заглавии читалось бы “Храбра черноризца”, а не “черноризца Храбра”, как читается в имеющихся текстах. Сторонники второго варианта прочтения текста, однако, никак не отвели возражение своих оппонентов, указывающих, что, если “храбр” — прилагательное, то грамматическое согласование должно дать нам текст “черноризца храброго” (храбра аго), а не “храбра”.

В понимании, что означает выражение “храбрый черноризец”, также можно отметить две различные точки зрения.

По мнению ряда исследователей (Й. Хануш, И. Гошев, Г. А. Ильинский), “храбрый черноризец” — это сам изобретатель славянского алфавита Константин-Кирилл и, следовательно, заглавие памятника нужно понимать как “(сочинение) о письменах, (созданных) храбрым черноризцем”. В этом случае вторичное заглавие — “Сказание, как составил святой Кирилл славянам письмена” — было бы правильным комментарием, раскрывающим смысл первоначального заглавия.

Однако уже отмечено, что в самом тексте трактата Константин так ни разу не называется и вообще к его имени эпитет “храбрый” не прилагается. К этому следует добавить, что и в текстах кирилло-мефодиевского цикла “храбрость” вовсе не выступает как главная черта героя.

По мнению другой части исследователей, “храбрый черноризец” — обозначение автора трактата, работавшего в более позднее время, названного “храбрым” за резкость и решительность своей полемики с противниками. В этом одна из причин того, что не названо действительное имя автора, для которого выражение “храбрый черноризец” выступает как бы в роли псевдонима (наиболее обстоятельно такую точку зрения обосновывал В. Ткадльчик).

К точке зрения о том, что в названии трактата не приводится действительное имя его автора, присоединяются и ряд исследователей, которые считают слово “храбр” именем собственным. По их мнению, это имя также своеобразный псевдоним.

В отношении того, кто действительный автор трактата, между исследователями, полагающими, что по каким-то причинам он скрыл свое имя, нет единства. Так, по мнению Ф. Снопка, автором трактата о письменах был ученик Константина и Мефодия — Климент Охридский; по мнению В. Вейнгарта, А. Мазона, В Ткадльчика, Ф. Дворника, — другой ученик Константина и Мефодия, Наум; по мнению Г. Ильинского, — Иоанн Экзарх; по мнению В.Н. Златарского, — Симеон, младший сын болгарского князя Бориса, с 893 г. правитель Болгарии; по мнению Е. Георгиева, — брат Бориса “черноризец” Доке (обзоры литературы вопроса с изложением подробной аргументации в пользу различных точек зрения см.: Георгиев Е. Разцветът на българската литература в IX-X вв. София, 1962. С. 306-314; Куев К.М. Черноризец Храбър. С. 38-45; Tkadlcik V. Le moine Chrabr et l'origine de l'ecriture slave. — Byzantinoslavica, 1964. N 1. P. 86-89).

Пестрота атрибуций связана прежде всего с тем, что среди исследователей нет единства относительно цели написания трактата “О письменах”, а без определения этой цели, естественно, не может быть окончательно решен вопрос об авторстве. К этому следует добавить и определенное противоречие в тех данных об авторе, которые можно извлечь из этого произведения.

Так, с одной стороны, целый ряд его особенностей указывает на связь автора с Великой Моравией. Так, Храбр отмечает, что до изобретения славянской письменности славяне пытались записывать славянскую речь “римскими”, т.е. латинскими буквами: практика, имевшая место в первой половине IX в. именно в Великой Моравии и на соседних с ней западнославянских территориях. Давно было обращено внимание и на особую форму имени моравского правителя в сочинении Храбра: в то время как в памятниках кирилло-мефодиевского цикла он выступает как “Ростислав”, у Храбра он называется “Растиц” — точная аналогия этой форме встречается в латинских анналах IX в., составители которых, вероятно, слышали этот сокращенный вариант имени от самих мораван, заимствовали его из живого языка. Для Храбра такое необычное в книжной традиции сокращение было, очевидно, привычным. Эти особенности памятника заставляют искать его автора среди лиц, связанных с моравской миссией Константина и Мефодия.

С другой стороны, в памятнике говорится, что живы еще те, кто видел Константина и Мефодия. Из этих слов ясно следует, что человек, написавший их, сам не видел ни Константина, ни Мефодия и, следовательно, не мог быть участником моравской миссии и, более того, явно принадлежал к поколению, более младшему, чем ученики солунских братьев.
цитирай
7. prado - .............
16.02.2016 23:20
1. В различных списках название памятника дается по-разному: “Черноризца Храбра ответы о письменах”, “Сказание, как составил святой Кирилл славянам письмена” и др. Однако эти варианты явно представляют собой попытки последующих переписчиков дать памятнику название, которое бы более полно и определенно раскрывало его содержание. О первоначальности именно наиболее краткого названия говорит и то обстоятельство, что именно оно читается в старейшем списке памятника — Лаврентьевском 1348 г.
цитирай
8. prado - оригинал нема...
16.02.2016 23:21
начи нема кво да се обсъжда, освен нагаждането....
цитирай
9. iliyanv - Черноризец Храбър
17.02.2016 09:00
и епископа на Майнц - Храбан Мавър. Открийте десетте разлики и пишете на познатия ви адрес. Победителят ще бъде награден с бутилка "Сталичная"
цитирай
10. letopisec - Защо Симеон Велики е наречен „нов Птолемей“?
17.02.2016 09:24
По времето на Симеон Велики (893-927) България преживява „златен век“ и „ренесанс“ на културата.

Самият Симеон се занимава лично с филологически, философски, ораторски и метеорологични проучвания.

Йоан Екзарх под ръководството на цар Симеон подготвя превод на „Шестоднев“, т.е. произведение за сътворението на света, като за основа използва „Шестоднева“ на Василий Велики от ІV в., но и други „Шестодневи“.

Очевидно именно Йоан Екзарх е автор на поетична възхвала за книголюбието на цар Симеон, където споменава в първата част, че лично Симеон му е дал напътствия как да оформи българския „Шестоднев“:

Великият между царете цар Симеон,

възжаждал със желание пресилно —

той, мощният владетел, — да открие

познанията, скрити в дълбината

на тез труднодостъпни книги

и в мислите на многомъдрия Василий,

заповяда на мене, немъдрия по знание,

да променя речта във друга форма,

но да запазя смисъла на мислите му.







Тази поетична творба е поставена в началото на свода от преводни книги, известни като „Симеонов сборник“. Това са преводи на над 17 книги и летописи, един свод на учеността на Преславската книжовна школа, една библиотека на българщината, с която започва образованието през Х в. и на Русия. През втората половина на Х в. сборникът с книги, е отнесен от българския епископ Григорий в Киев, където той става доверено лице на княгиня Олга и я съпровожда при визитата й в Константинопол. Византийският император-писател от Х в. Константин Багрянородни, в своята книга „За церемониите“, посочва, че с руската княгиня Олга е присъствало духовно лице и преводач с име Григорий.

Колко голямо е било значението на „Симеоновия сборник“ за образованието на Русия става видно от преписите му през ХІ в., когато княз Святослав Ярославевич (1073-1076) подкупва монасите свода да бъде наречен на негово име - «Изборник князя Святослава 1073 года».

Несъмнено Святослав е искал да излъже поколенията, че е „нов Птолемей“, както нарича Йоан Екзарх в поетичната си творба българския цар Симеон:

Нов Птолемей като им се представи,

но не по вяра — по желание най-вече,

и поради сбирката от всички

божествени и многоценни книги,

с които, своите палати преизпълнил,

той си създаде вечна памет.





За библиотеката от „божествени и многоценни книги“ на Преславската книжовна школа научаваме и чрез кремонския епископ от Х в. Луитпранд, който пише за цар Симеон: „За този Симеон казвали, че бил „емиаргос“, т.е. полугрък, понеже още като малък бил изучил във Византия ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел“ (ЛИБИ, 1960, с. 323).
promacedonia/libi/2/gal/2_318.html



При разбора какво е имал предвид Йоан Екзарх, като е нарекъл цар Симеон „нов Птолемей“ се натъкнах на факта, че учените дават грешни предположения: „Сравнението е или с Птолемей I Сотер (337-283 пр.н.е.), основателя на Александрийската библиотека, или с Птолемей II Филаделф (285-246 пр.н.е.), при когото се извършва преводът на Стария завет от еврейски на гръцки език — т.нар. Септуагинта. В контекста на Похвалата е по-вероятно авторът да има предвид Птолемей Сотер.“
www.promacedonia/zv/zv1_5.html



Нищо подобно, тук Йоан Екзарх има предвид най-големият и известен, както на изток, така и на запад, учен от късната античност и Средновековието – астролога и географа от ІІ в. Птолемей.

Йоан Екзарх е знаел, понеже е бил придворен учен, че Симеон се е занимавал усърдно, освен с филология и с метеорология.

Авторството на „За буквите“ е несъмнено на цар Симеон, с псевдонима Черноризец Храбър. Името на псевдонима буквално се превежда: „християнския Хаброн“, където „черноризец“ е едно от определенията за "християнин", а името Хаброн/Аброн е свързано с поговорката Ἅβρωνος βίος" ("The life of Abron"). Виж,: Suda, s.v. Άβρων.

Този Άβρων, според Суда, бил богат човек от Аргос, т.е. поговорката „живота на Хаброн“ имала подтекст, като всяка пословица.

А сега, да се върнем при написаното от кремонския епископ Луитпрад, който пише, че Симеон бил наричан „semigrecum“, т.е. полугрък, но вижте как е подредено изречението: „За този Симеон казвали, че бил „емиаргос“, т.е. полугрък, понеже..“, „Hunc etenim Simeonem emiargon, id est semigrecum..“, т.е. за Симеон казвали, че е емиаргос, сиреч полугрък…

Какво е „емиаргос“?

„Semi“ е „полу“, а „emi“ е „купих“. Какво е „купено“ (?) от Аргос или всъщност сме свидетели на факта, че дори Луитпрад, посетил България по времето на цар Петър, е знаел поговорката за Хаброн от Аргос и за това, че под псевдонима „Християнския Хаброн“ (Черноризец Храбър), се крие самият Симеон......NB

За филологичните и астрологични умения на цар Симеон съдим от кореспонденцията му с Лъв Хиросфакт (Лъв Магистър) от края на ІХ в.

Кореспонденцията между цар Симеон и Лъв Магистър, съхранена от последния, е открита в ръкопис от краят на Х в. или началото на ХІ в. в манастира „Св. Йоан Богослов“ на о. Патмос и е издадена през 1883 г. от Секелион.
цитирай
11. letopisec - И цар Симеон (Черноризец Храбър) е завършил Магнаурската академия.
17.02.2016 09:28
ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН

(написана от Йоан Екзарх Български)



Великият между царете цар Симеон,

възжаждал със желание пресилно —

той, мощният владетел, — да открие

познанията, скрити в дълбината

на тез труднодостъпни книги

и в мислите на многомъдрия Василий,

заповяда на мене, немъдрия по знание,

да променя речта във друга форма,

но да запазя смисъла на мислите му.



Тях, сякаш и пчела трудолюбива

от всеки цвят отделен на Писанието,

събрал ги като във едничка пита,

излива ги, подобно на мед сладък

от своите уста пред първенците,

за да настави умовете техни.



Нов Птолемей като им се представи,

но не по вяра — по желание най-вече,

и поради сбирката от всички

божествени и многоценни книги,

с които, своите палати преизпълнил,

той си създаде вечна памет.



Отплатата на паметта за да получи,

то нека и душата му христолюбива

да има за възмездие венците

на мъжете святи и блажени

в непреходния век на вековете.
цитирай
12. letopisec - Хабр
17.02.2016 09:35
на еврейски означава "учен", а Черноризец Храбър в превод е всъщност учения монах...Може би не знаете, но Симеон е бил готвен за духовна длъжност и след учението си постъпва в манастир (създаден по образец на Бенедиктинците още при Формоза Портуенски) заедно с баща си. Обстоятелства, описани от латинския летописец Регион, налагат временно цар Борис да се размонаши, да свали от трона Владимир и цар да стане Симеон.
цитирай
13. letopisec - Бездарието на Чилингиров често е по-смешно от Спаротоковото...
17.02.2016 09:39
iliyanv написа:
и епископа на Майнц - Храбан Мавър. Открийте десетте разлики и пишете на познатия ви адрес. Победителят ще бъде награден с бутилка "Сталичная"

цитирай
14. marknatan - В текста, на Черноризец Храбр, , по ...
17.02.2016 09:49
В текста, на Черноризец Храбр, , по който ти не работиш, а си пееш ли пееш Пенке ле, за доказ, вервайте ми ам неаме доказ, брата Грим е определен, като "" ст. Константин Философ наречен Кирил.+"

Съществуват обаче и други текстове. Например:

" Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”-

В българските църкви, в тези във Влашко, в Сърбия и т.н. светеца, "Апостола на Славяните" е изобразен, като епископ с "египетска шапка", т.е. главата му покрита в маниера на египетското монашество с шапка, водеща към великата Александрийска патриаршия, указаща безупречно образа на светеца, св Кирил Александрийски , наричан Кирил Философ, което се потвърждава и от известния текст ( виж по-горе б.а) визиращ точно св Кирил Александрийски за прототип на късната ватиканската измислица залегнала в още по-измислената наука славистика агиографска нелепост Константин Философ, наречен Кирил (и Методи), липсваща, като материален факт в културно изторическите пластове отпреди 15 век .

И в църквата Слепче в Битоля го има ( св Кирил Александрийски б.а) ,и в Беренде Годечеко, и в Кремиковци на Рад Воевода от 1480 г и в Козия манастир, Влашко в църквата св. Петър и Павел, която е копие на Никиополската си съименица пак е св. Кирил Философ . В с. Горановци , Кюстендилско и в св архангел Михаил , Сапарево, и др. под.,но най-ранното от всички, е това от Боянската църква и пак св. Кирил Философ от Александрия е изписан , a не Константин Философ, наречен Кирил (и Методи), рисува средновековния българин.

Имало е и други философи почитани от тях ( българите б.а( , някои са носели името Константин, като например български презвитер и епископ, Константин, за когото баняджиите на база известното от него доскоро се провикваха, че бил Констнтин Философ, наречен Кирил (и Методи), но един преписвач Черноризец Дукс ( Воевода) т.е. Витяз, Храбрий го е записал " ученик Методиев", и така стана ясно, но не и на невежите, че въпреки, че известните от него текстове лесно минават за това, което е утвърдено за текст на братя Грим, а именно от текст, като :
" ...От проповедите на Йоан Златоуст и другите църковни Отци той съставил: (Тълкувания Св. Евангелия на Неделните дни), в които се намират много оригинални притурки; такова е въведението му, в което се вижда неговото мнение за народното просвещение и голямото му старание да се проповядва словото божие добре на народа. Във въведението на това дело той казва за себе си, че е тръгнал: .......................и за това превел и протълкувал от гръцки на старобългарски тия проповеди, за превожданието на които са го наговорили някои добри люде. При това имаше и тая цел да помогне на славянския (българския) народ, който се считаше още като много млад в кръга на останалите богоугодни християнски народи; той казва за тях" бгпроститутитеб се провикваха, че било лично писано от братя Грим, се оказа от дописката на Воеводата Чрноризец,

че не само едно куче се казва Шаро и едно магаре Марко, защото БАН яджиите измисляли фактите позволило баняджията да открие текстуално липсващата еволюционнавръзка между хората и маймуняците животното Шарен Марко за аналните цели на бгнауката и всеки Константин Философ да е брата Грим, че и да е болен от шизофрения всеки средновековен писач, и да вижда и Кирил Философ, защото имало и Константин с титлата Философ, на чисто текстулно абстрактно ниво по наличните късни писмени сведения взаимно противоречащи и изключващи се по съдържане, както седемонстрира от текста даден тук по-горе.

Има различни и противоречаши си текстове , но титлата философ е една и се дава на различни лица, и различни исторически лица са известни, като Кирил Философ и Константин Филоософ, няма историческо лице известно, като Константин Кирил Философ.

От там Кирил Философ, дори само, като текст, не може и не е равнозначно на Константин Философ наречен Кирил, с довода,че Константин Философ се нарекъл Кирил десет дни преди да умре и воала станал Константин-Кирил Философ за по научно, защото науката измисля фактите, тъй като дори от само противоречащите и взаимно изключващи се в текстуалните сведения е показателен записа, който гласи "Константин Филосф наречен Кирил", дори не е Константин Филосф наречен Кирил Философ, че да се словоблудства с доказите, че секо магаре е Шаро.
цитирай
15. marknatan - Спор няма. На профсъюзния лидер на ...
17.02.2016 09:59
Спор няма. На профсъюзния лидер на делиорманската живкова полуинтелигенция ченгето във форуманта наука маман Глишев ти е нивото.

"Никой и никога не е казвал, че Кирил и Методий са съставяли българска азбука. Съставили са глаголическата азбука за моравските славяни (за прадедите на чехите и словаците, ако не знаеш). Кирилицата е съставена в България от учениците(мн.ч. б.а) на Кирил и Методий "

Ходете да се разберете за моравските славяни или за българите е съставена " българската " азбука от братя Грим Константин Филосф наречен Кирил и Методи
цитирай
16. marknatan - Последните тъпни за цар Симо и братя ...
17.02.2016 10:23
Последните тъпни за цар Симо и братя Грим не бях ги чел щото коментирах вкратце ха ха ха

Нищо матрялно по българската земля от след падането и под Руско У Влашко па и след това ИЧ, ако се изключи Нутрудинова Болгария с доказите в Барадж Тариха кака кака цар Симеон ( тоя па как си е останалс мингянското име Симеон, а не с булгарскто си Алп Туран Арслан, заповедал на булгарите да разпространяват азбуката на братя Грим, атой си пивел по гръцки за по научно, защото бил втори Птоломей ха ха ха

цитирай
17. letopisec - 14. marknatan
17.02.2016 12:00
Няма такова нещо, никога Св. Кирил Александрийски от ІV в. не е наричан "Философ". Той си е патриарх на Александрийската църква, как така ще се нарича "философ"...Все едно да наричаме Великият Маркнатан, Узкий Марнатан...
цитирай
18. letopisec - Аз представям доказателствата на д-р Киселков от 1945 г.
17.02.2016 12:01
marknatan написа:
Спор няма. На профсъюзния лидер на делиорманската живкова полуинтелигенция ченгето във форуманта наука маман Глишев ти е нивото.

"Никой и никога не е казвал, че Кирил и Методий са съставяли българска азбука. Съставили са глаголическата азбука за моравските славяни (за прадедите на чехите и словаците, ако не знаеш). Кирилицата е съставена в България от учениците(мн.ч. б.а) на Кирил и Методий "

Ходете да се разберете за моравските славяни или за българите е съставена " българската " азбука от братя Грим Константин Филосф наречен Кирил и Методи

цитирай
19. marknatan - Хисторито за глишавците е тука има ...
17.02.2016 12:22
Хисторито за глишавците е тука има тука нема ха ха ха Невежа си от м род в изреченото ха ха ха . За хистори си тръгнал да се обясняваш с преписвации, като дори с текст не можеш да работиш . Докази имало как братя Грим написали болгарската азбука. Глишевo ти е нивото в хисторито и си се сбъркал от преписването на нечии безмислици
Ходете да се разберете с мадам Глишева за моравските славяни или за българите е съставена " българската " азбука от братя Грим известен и като Константин Филосф наречен Кирил и Методи илит цар Алп Тугран Арслан наречен Симеон им заповядал на болгарите да разпространяват азбуката на братя Грим а той пишел на гръцки щото бил Птоломей
цитирай
20. marknatan - Няма такова нещо, никога Св. Кирил ...
17.02.2016 12:33
letopisec написа:
Няма такова нещо, никога Св. Кирил Александрийски от ІV в. не е наричан "Философ". Той си е патриарх на Александрийската църква, как така ще се нарича "философ"...


Невежеството не е доказ, (въпреки количеството, което изсипваш и ти и " науката" славистика б.а)

letopisec написа:
...Все едно да наричаме Великият Маркнатан, Узкий Марнатан...


Просто Вездесъщия
цитирай
21. marknatan - "Словените, като държавно ...
17.02.2016 12:56
"Словените, като държавно творческа доктрина в девети век от Писанията О Писменех на Черноризец Храбр"

"Папата замалко да създаде Свещената Славянска Империя, но не бил чел ЧерноризезХрабр и оставил ДЕЛОТО на славяните на германката Екатерина "

Кой бил измилсил Славянството- Не Орбини а Черен Петър на Велики чтврк по арменското летоброене

Ха Ха Ха Научена дисертация на К.М. " Не Орбини изведе словените в орбита, а баба Яга с ятагана на Настрадин Ага"

Писали словенете на римски и гръцки но поляците заебали гръцките римските букви и минали на кирилица ха ха ха последвани от сърбите на Орбини ха ха ха
Разбираш ти от текст и хистори, колкото Орбини от орбитални станции
цитирай
22. letopisec - Заповед що е словени и славяни!!!
17.02.2016 15:04
На конференция през 2007 г. в Словения (на която присъства и вожда на българския тракедонизъм Спароток) е взето решение какво да се разбира под „славяни“. Директивата на конференцията е, че славяни са местното (автохтонно) палеобалканско население, при това термина „slav“ е теофорен, т.е. „слав“ са онези, които „славословят“ или само“словят“ божествата Зевс и Или. Конференцията в Словения постановява догмата: "The term "Slav" was originally a 'religious' descriptor; "indigenous people (i.e. the proto-Balkan "white man") of, and/or whom have faith/belief to, Zeus and Iliy…"
цитирай
23. letopisec - Кохортата на Павел Серафимов-С...
17.02.2016 15:32
Кохортата на Павел Серафимов-Спароток е съставена от антибългари. Това са хора, проповядващи тракедонизъм и тяхната цел е пълна ликвидация на старата българска история. Промяна на идентичността на българите с една чужда на тях, тракийска ефимерна идентичност. Този трик на Москва вече е правен с македонизма, а днес българина е натиснат от кохортата на Спароток, която иска да го изнасили да се съгласи да му ампутират и другия крак, но доброволно, понеже Македония я ампутираха насила от българщината. Да харесваш казаното от Спароток означава само едно - да се легимитираш като човек, който работи срещу България!
цитирай
24. marknatan - В автентичните исторически изт...
18.02.2016 23:19
В автентичните исторически източници, за разлика от късните агиографски ментета използвани за крилометодиеви докази, изобщо няма и помен от тази братска любов към Рим струяща от науката Славистика за доказ, нито пък Рим и Апостолическта църква към славянските братя, камо ли да намерим матрялен доказ за съществуването на Братя Грим отпреди падането на България под турско!

Папа Грегори VII в 1073 г малко век преди Климента да пише Словото за Кирил и да проповядва вечна любов с Рим пише:

" Далеч по добре е една страна да остане под ислямска власт,отколкото да бъде държава на християни които отхвърлят да признаят Католическата Църква."

На което Свети Марк Евгеникус,отвръща
" Бягайте от папистите ,както бихте бягали от змия или от пожар"

За Душан и той е показателен -Рим е латинской ереси.
СТЕФАН ДУШАН
ЗАКОННИК БЛАГОВЕРНОГО ЦАРЯ СТЕФАНА

"6. О латинской ереси.
И о латинской ереси, что обратились христиане в латинство, да возвратятся опять в христианство; если же кто окажется непослушным и не возвратившимся в христианство, да накажется. как написано в Законнике св. отцев.
7. О латинской ереси.
И да поставит великая церковь (т. е. патриархи) протопопов по всем торгам, да обратят христиан из ереси латинской, которые обратились в латинскую веру, и пусть дадут им духовное наставление, и да возвратится всякий в христанство.
8. О латинском попе.
И латинский священник, если окажется обратившим христианина в латинскую веру, да накажется по закону св. отцев."

Не само "българите" , ами и у поданиците на Душан няма и поменот тази братска любов към Рим струяща от словото Климентово.

Къде, кога и как се е вместил и съществувал чие време Климент и др под " слвянски" агиографи доказвачи на ДЕЛОТО, че да пишат за Доктрината Славянско обединение и барабар Петко с мъжете и българите с тях под ролята на Рим(Ватикана) в девети век!?, като дори науката на Екатерина Велика изпуска Българите, като народ в описанието на народите н Еуропата
Подобен текст ( славянска ватиканска апологетик за ДЕЛОТО на СЛАВЯНИТЕ от ВСИ СТРАНИ ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ е невъзможен преди падането на Византия под османска власт, сбъднатата цел на Ватикана и разкрива булото на измамата ,която с право може да я наречеме "Константинов Дар Две".

Да не пропуснеме как започва написаното в 13 век слово,по образец от 9-ти!

"Христолюбци,
Ето възсия пред нас светозарната памет на преблажен наш отец Кирил, новия апостол и учител на всички земи. "

Новия Апостол , или като такъв следва да има изображение във всяка "славянска" църква , от Солун до Новгород , да не говорим че всички римски църкви трябва да имат цикли с него. За десет века е един параклис не му издиганли нито на него нито на брата му Грим
А то дори там дето бил погребан Апостол Петър ни го представят за Кирил.



Не случайно не могат да се намерят следи за митологемите братя дори в народната памет.Казах си къде ,къде ако не в Македония ще има десетина поне за апостолите на Славянството.

Прегледах БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ,СЪБРАНИ ОТ БРАТЯ МИЛАДИНОВИ ,фонотипно издание от1862 г.
http://www.promacedo../index.htm

Няма нищо за такива световно известни личности в народната памет.НИ ДУМИЧКА .
А това издание бие дори Ватиканските от 1892 г.
Поне там около Охридско щеше да се помни

цитирай
25. aristotelis - Кирил Христов: От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държава
20.02.2016 18:58
Кирил Христов (1875 – 1944) е български поет, писател и преводач....откъст от книгата на поета Кирил Христов - "Бурни години. 1913-1916"

На старите българи и изобщо на славяните липсваше тъкмо онова, което липсваше на хуните и на редица други варварски народи (кумани, печенеги, татари и пр.), които вършеха завоевания в Европа, без да бъдат в състояние да образуват трайно господарство: липсваха им широките морални хоризонти на християнската идеалистическа философия. От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държава и само в няколко десетилетия, във времето на цар Симеона, постига едно такова държавно и културно развитие в кръга на идеите на християнството, което развитие я поставя наред с най-напредналите тогавашни държави. И ако нашата земя не беше на прага на Азия и на пътя на толкова варварски нашествия; ако нам историята не беше предопределила тежката участ да загинем, спирайки с телата си тия нашествия, които застрашаваха да унищожат европейската просвета, нашето държавно и културно развитие щеше да продължава дори и днес, и ние сега бихме представлявали един от най-големите върхове на световната цивилизация.
Ако българската книга и възприетото от славянството чрез България християнство послужиха едвам да ни спасят от изчезване като народ, у другите славянски, па и неславянски земи, те дадоха безценни плодове.
С изобретената от Кирила и Методия славянска азбука и с книжовните трудове на българските равноапостоли започва културната история и на Русия, и на Моравия, и на Сърбия, а е известно, че и румънците до неотдавна са си служили с нашата азбука и с нашия църковен език.
цитирай
26. aristotelis - Академик Васил Гюзелев "Опит за ново Похвално слово и употребата на гръцката азбука и писменост"
20.02.2016 19:00
Академик Васил Гюзелев: Когато се покръстиха славяните , бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви, без устроение.

Академик Васил Гюзелев "Опит за ново Похвално слово и употребата на гръцката азбука и писменост": Дълго преди появата на създадената от двамата първопросветители славянска писменост и книжнина тук са били правени опити за изнамиране на нови писмени знаци или за пригаждане и използване на гръцката и латинската азбука. Етапите в развитието на тази предкирилово-методиевска писмена култура са отразени в "Сказание за буквите" на старобългарския книжовник от втората половина на IX в. Черноризец Храбър: "Прочее, преди славяните нямаха книги, но, бидейки езичници, четяха и тълкуваха с черти и резки. Когато се покръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви, без устроение. И така беше много години." Като се започне от началото на VIII в. (от надписите към релефа на Мадарския конник, печатите на хан Тервел и др.), дълго време в канцеларията на Българското ханство широко употребявани са гръцката азбука и писменост. Повече от 100 са издадените от покойния проф. В. Бешевлиев "Първобългарски надписи на гръцки език"; три от тях са на прабългарски език, но с гръцки букви. Три фрагментарни надписа на латински език от периода 866-870 г. (времето на пребиваването на латинското духовенство в България) документират употребата на "римските букви". Наложилата се в езическа България традиция на употреба на гръцкия език и писменост може да бъде характеризирана като мост за прехода й от варварство към цивилизация, основа за преминаване от лапидарна към книжовна писмена култура. За да оцветя опита си за Похвално слово в чест на славянските първопровсветители с духа на българското Средновековие, накрая ще цитирам възхвалата, въздадена им през 1211 г. в Синодика на Българската църква: "На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол, през царуването на Михаил и православната императрица неговата майка Теодора, които украсиха Божествената църква със свети икони и утвърдиха православието - вечна памет. На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга - вечна памет. На неговия ученик Климент, епископ на Велика Морава, и на другите негови ученици Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга - вечна им памет."
цитирай
27. aristotelis - Проф. Д.И.Н. Илия Тодев: Към средата на 9 век България е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари
20.02.2016 19:00
Покръстването на България е процес на въвеждане на християнската вяра в България, който започва през 864г. Още със създаването на българската държава през 681 година се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия и за двете етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система. Друга причина е необходимостта от християнството за обяснение на задълбочилите се социални различия – „божественият произход на всяка земна власт” и „непротивенето на земните владетели”. Християнският монотеизъм, с идеята си за единен Бог, укрепва самодържавието и единовластието, заложени и в религията на българите.
Към средата на 9 век България е могъща държава, но и липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари.
Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра. Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като той осъзнава неговите предимства. Преди да се покръсти обаче той е имал и битки със съседите - франки, сърби и византийци, които не били с щастлив край за него. Това още повече убедило Борис да приеме християнството. Княз Борис се прекръстил на Михаил през 864 г. Друга важна причина е т.нар. "Дълбок мир", който бива сключен през 863 г. в град Константинопол между славяни и прабългари.
С този договор България приема православното християнство от Византия, а не от католическия Рим. Освен това присъединените вече към България славяни са християни и така се увеличава драстично броя на хората почитащи Исус Христос в държавата.
цитирай
28. aristotelis - проф. дин Илия Тодев - директор на Института за исторически изследвания при БАН: Прабългарите говорили гръцки!
20.02.2016 19:04
(http://istoriata/video/prof-todev.html) : Обстоятелството, че прабългарските надписи са съставени на гръцки език, на пръв поглед като че ли намалява тяхното значение и ги свежда до една разновидност на многобройните гръцки антични надписи, намерени в България. Обаче това е само привидно така.

Употребата на гръцкия народен говорим език и разните видове надписи, за които в гръцката епиграфика не могат да се намерят образци за подражание, показват, че тук не се касае нито за традиция, нито за продължение на една практика.

Трябва да се изтъкне, че първите прозаични съчинения на никой народ не са написани на неговия език, но на езика на друг, по-стар народ, който е притежавал от дълго време богата писменост и литературно обработен език.

Това на пръв поглед чудновато явление се дължи преди всичко на обстоятелството, че културното развитие на народите не е ставало едновременно. Затова у даден народ, когато е станало нужда да се запишат някои неща, той е вземал наготово, така да се каже, назаем или под наем изразните средства, писмото и езика от по-напредналите в това отношение народи, докато родният език добие необходимите писмени качества.

Така първите прозаични съчинения в Рим не са на латински, а на гръцки. Най-старите исторически съчинения в Германия, Чехия, Полша и др. са написани на латински, а не на съответния народен език. Също и в Румъния първите исторически съчинения са съставени на старобългарски, който дори дълго време е бил официалният език в румънските държавици.

В Европа започват да пишат на родните езици едва в IX в. Изключение от това не правят и прабългарите. Двата надписа, съставени на прабългарски език, произхождат също от IX в.

Обаче това не е било единствената причина за съставянето на прабългарските надписи на гръцки език. Тук е играла главна роля една друга причина. Обикновено надписите се издълбават по две причини.. Едни от тях имат чисто практическо предназначение, напр. да означат притежателя на даден предмет, да пояснят или съобщят някои неща и пр. Към тази първа група спадат прабългарските инвентарни и военни надписи.

Обаче други надписи се поставят, за да запазят и предадат на идните поколения, съответно да прославят събития, делата или спомена за някои лица. Измежду прабългарските надписи такива са летописните, триумфалните, строителните и възпоменателните. Тези надписи не биха могли да постигнат целта си, ако бяха написани със старотюркското рунно писмо или съставени на езика на прабългарите.

За обединението на разнородните етнически групи — староседелци, гърци и славяни, които прабългарите заварили при завладяването на Дунавска България, и за успешната политическа пропаганда всред тях и посетителите чужденци, на първо място византийци, е бил необходим език, който е бил разпространен и разбираем от мнозина.

Най-естествено е било да се възприеме гръцкият език, който до неотдавна в завладяната земя е бил официалният държавен език и на който разнородното етническо население се е разбирало помежду си.

Същото направили и арабите в завладените от тях византийски земи, където те запазили за известно време гръцкия език. Но този език като международен е бил добре познат и на прабългарите в Кубанска България.

Още в старо време гръцкият език е бил говорен и писан в старите гръцки колонии по северния черноморски бряг и по-сетне в тамошните византийски владения.

В т. нар. Боспоранско царство при Азовско море, чиито жители били иранци, гръцкият език е бил официалният език, на който са били издълбавани и надписите на боспоранските владетели.

Заслужава да се отбележи още, че големият надпис на персийския цар Сапор I, в който се разказват и прославят делата на този сасанидски владетел, е бил издълбан освен на официалния туземен език и на гръцки, за да може да бъде четен и от чужденци и да стане достъпен на повече лица.

Следователно употребата на гръцкия език в прабългарските надписи е съвършено естествено явление и затова не може да служи като омаловажаващ момент при тяхната преценка. След възприемането на християнството и създаването писменост на славянски език гръцкият е трябвало да отстъпи постепенно мястото си на първия. Все пак той е бил предпочитан за пропагандни и външнополитически цели, като напр. погранични надписи и други тем подобни

Оригиналността на първобългарските надписи личи ясно в тяхното разнообразие. За някои видове или няма изобщо съответствие, както е случаят с инвентарните и триумфалните, или има само приблизителни в гръцката и латинската епиграфика, както с летописните и строителните надписи.
Очевидно е следователно, че прабългарските надписи представят нещо самобитно, българско. Те не са възникнали нито под чуждо влияние, нито като подражание на византийски или други образци. Те датират от много рано.

Хронистът Теофан съобщава, че в 812 г. кан Крум предложил на византийския император Михаил I да сключат мир при същите условия, при които Кормесий бил сключил в 716 г. Условията на този мирен договор, сключен преди около сто години, Крум е могъл да знае само от някакъв писмен документ, намиращ се в България.

Ако се вземе пред вид, че за българите камъкът е играел ролята на писмен материал и важността на документа, и че мирните договори от времето на Омуртаг са съхранени на камък, а не написани на тленен материал като хартия, пергамент или дори папирус, то трябва да се приеме, че и договорът от 716 г. е бил също издълбан на камък.

Следователно обичаят да се записва, съответно издълбава на камък всичко по-важно, за да се запази за вечни времена, датира у първобългарите вече в 716 г. Но тази практика е била още по-стара, както се вижда от гръцките надписи около Мадарския конник, от които най-старият е бил издълбан около 705—707 г.
Всичко това дава право и основание да се приеме, че обичая да се издълбават надписи прабългарите са донесли от родината си при Кубан.
цитирай
29. aristotelis - Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската....
20.02.2016 19:15
Средновековие : Създаване и укрепване на българската държава на Балканския полуостров (681-803)

Автор RValtcheva
История
Тук ще откриете теми за кандидат - студентски изпит по История за СУ Св. Климент Охридски, изработени през 2003 г. под ръководството на научен ръководител, учебници по история и други помощни материали.

http://valtcheva/index?Itemid=26&id=19&option=com_content&task=view


Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите. Тезите са най – разнообразни и варират от памиро-фергански и ирански, и от северноиндийски и западнокитайски до славянски. Най – дълъг исторически живот и най – много привърженици на Средновековието има тезата за хунски произход на българите ( или въобще тясната им връзка с хунските племена ).
Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската етническа група. Според нея първоначалните поселения на българите са земите на Западен Сибир, по долината на р. Иртиш.

Увод: В края на VI в. българските племена в Кавказ били покорени от могъщия Западнотюркски хаганат. През 30-те години на VII в. българите обаче, обединени под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло, успели да се освободят. Така било създадено първото държавно обединение на българите -“Велика България”, за която пишат византийските историографи Теофан и патриарх Никифор. След смъртта на хан Кубрат (около 651г), синовете му ( Бат Баян, Котраг и Аспарух ) решили най-големият брат Бат Баян със своята част от ордата да остане в бащините земи и да задържи хазарите. Скоро обаче се появили противоречия и хазарите се възползвали от разединението на българското обединение и покорили владенията на Бат Баян. Вторият син Котраг заедно с една част прабългари се отправил към средното течение на реките Волга и Кама, а българите начело с третият брат – Аспарух потеглили на запад и заселили в местността Онглос ( Онгъл ) между реките Дунав, Прут и Днестър. Там хан Аспарух полага основите на Дунавска България. Настанявайки се близо до Византия, българите насочили главно интересите си към провинциите й на юг от р.Дунав. Сходството в намеренията и общите противници в лицето на Византия, Хазарския и Аварския хаганат превърнали славяните и българите в естествени съюзници. Така се стигнало до полагане на основите на нова държава на полуострова. Зачестилите нападения на арабите през 80 – те години на VII в. се явили като пречка за Византия и улеснило създаването на съюза. След неуспешен опит от страна на империята за изтласкване на българите от своите територии през 681г. бил подписан мирен договор, с който василевсът Константин IV Погонат се задължавал да изплаща данък на българите.
Годината на това споразумение се приема офицално за начало на новата българска държава. Това събитие е силно отразявано от византийските хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византия се появила нова сила, с която занапред императорите трябвало да се съобразяват.

Славяни. Произход. Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. През I хил пр. Хр. Те населявали земите на север от Карпатите, Балтийско море и реките Днестър, Днепър и Одер. Сведения за тях има в “История” на Херодот. По расов тип и начин на живот римският историк Тацит ги нарича венеди и ги причислява към германците, защото били уседнали, строели жилища, били добре въоръжени, занимавали са се със земеделие и животновъдство. По време на Великото преселение на народите IV – VII в. славяните започнали да напускат заеманите от тях територии и се оформили три племенни групи : венеди – западна, анти – източна и славини - южна. До края на V в. славините населили териториите северно от р.Дунав (Панония и Дакия). Така те влезнали в непосредствен контакт с римско – византийската цивилизация, която оказала значително внимание върху тяхното развитие.
цитирай
30. aristotelis - Божидар Димитров: когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини.
20.02.2016 19:16
Божидар Димитров: когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Тук искам да отбележа твърдението на някои византийски хронисти, че в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти. Това сведение неслучайно съвпада с мнението на автора на български апокрифен летопис от XI век, според който, когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Да вярваме, че в тези нападения между средата на III и средата на VII век в българските земи са оцелели значими групи тракийско население (макар и елинизирано или романизирано), толкова големи, че да имат величината на равностоен трети контингент в процеса на образуването на българската народност, е повече от смешно и наивно.
цитирай
31. aristotelis - Проф. д-р Димитър Веселинов Димитров. Факултет по класически и нови филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски”
20.02.2016 19:17
Заслужава си да отбележим и становището на Димитър Веселинов: "В края на ХVІІІ век в балканските страни се засилва разпространението на европейските образователни идеи, които проникват в българската езикова територия чрез новосъздадените модерни гръцки училища. Това е времето на балканското просвещение…". Каква е същността на носителя на гръцкия език - това е чувството на свободен, не роб. Това е чувството на принадлежност към една нация с вековна история, неизчерпаемата жизненост. Става дума за изучаване на език с вековна култура и огромно въздействие върху духовното развитие на европейските народи и за общуването на културите, което академик Гюзелев съвсем точно определя като диалог. Затова нека нашите студенти, изучаващи новогръцки език - мислещи граждани на България и Европа, да запомнят израза на Д. Соломос, автор на гръцкия химн - "Нима имам нещо друго в главата си, освен мисълта за свободата и език". За да живеят със самочувствието на свободни хора.
цитирай
32. aristotelis - Франсоа Шаму: Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години.
20.02.2016 19:18
Научен ръководител: проф. д-р А. Нейкова - Автор: Франсоа Шаму: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха

Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Съвременният свят дължи безкрайно много на гръцкия народ. Категориите на мисълта, с които все още си служим, са определени за пръв път от него. Ние му дължим нашите най-важни интелектуални оръдия, а също и основните начала на нашия морал. Римската империя се е подхранвала от гръцката цивилизация, приела е нейното наследство и го е предала на средновековна Европа, която посредством латинската традиция е съчетала много от него с основните черти на тържествуващото християнство. По-късно, през XV век, обществата на модерна Европа получиха отново непосредствен достъп до гръцките източници. Откривайки наново методите на мислене и възкресявайки за нов живот формите на изкуството, създадени и развити от древна Гърция, те отбелязаха изключително бързо и бляскаво развитие. Разбира се, съвременната наука и техника оставиха далеч зад себе си постиженията на учените и инженерите от Античността. Но в линията на прогреса между тях и нас няма прекъсване и ние винаги сме се чувствували наследници на гърците в много сфери на нашата култура.
Ето защо остава така жив интересът на нашите съвременници към народа и културата, на които се чувствуваме толкова задължени. Този интерес може да бъде удовлетворен всестранно, защото източниците ни за опознаване на антична Гърция са изключително богати и разнообразни. Гръцкият език е представен с литературни текстове без каквото и да било прекъсване от VIII век пр. н. е.(3) до наши дни. Неотдавнашното разчитане на микенските плочки дори позволява (наистина с помощта на чисто административни документи, чието тълкуване е твърде трудно) да се върнем назад поне до XV век пр. н. е. Никой друг човешки език не предлага за проучване толкова богата литература, и то в продължение на толкова дълъг период, близо 3500 години. Наред с тези писмени източници археологията ни дава за Гърция извънредно богата и в общи черти много добре класифицирана документация. Паметниците, които археологията изучава след тяхното откриване, не само представляват интерес като извор на сведения за културата, на която са свидетели, но твърде често имат и естетическа стойност, към която ние сме отзивчиви и днес независимо от отдалечеността на времето. И накрая — а това също е благоприятно и не най-маловажно обстоятелство — страната, където са живели древните гърци, където те са изработили своята концепция за света и своята естетика, ни е леснодостъпна. В наши дни няма нищо пo-лесно от едно пътуване в Гърция и поне за известно време още ние имаме предимството с малко усилия да откриваме на гръцка земя в техния автентичен облик, пощадени в съществените си черти от еднообразието на съвременния живот, същите онези пейзажи, които са гледали Омир, Софокъл и Платон.
цитирай
33. aristotelis - Влиянието на старогръцкия върху старобългарския и среднобългарския език е много силно.
20.02.2016 19:21
Софийски университет "Св. Климент Охридски" : Значение на изучаването на старогръцки език

Гръцкият език има 3500 години история. Той е в основата на европейската цивилизация, като норма. Изчислено е че по-всичките европейски езици има около 54.000 гръцки думи. А на речника на Уебстър на англйиски език има 45.000 гръцки думи. Влиянието на старогръцкия върху старобългарския и среднобългарския език е много силно. Има 3 периода в развитието на езика:

1) старогръцки език

2) средногръцки език (византийски език)

3) новогръцки език.

На база на старогръцкия може да се реконструира как са се развили другите езици, за които няма толкова знания към момента.

Основни характеристики на гръцкия език:

1. езиково единство, което се е запазило от отделянето на езика като самостоятелен до сега (~ 3500 години); много малко езици по света го имат.

2. непрекъсната традиция (устна и писмена)

3. едновременно използване на езикови форми, създадени в различни периоди: 40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки.

4. изключително гъвкав.

5. огромни словообразувателни възможности, по-големи дори от тези на немския език.
цитирай
34. aristotelis - Краставите жаби, помията от жабуняка на смрадливото тракийско блато се разкрякаха! Невидими злодеи. Българския народ с крака ще ви строши главите!
20.02.2016 19:24
Анонимни и дълбоко комплексирани цървули като гет, спароток и прочем са на платена командировка от МАНУ и освен че защитават интересите на псевдомакедонците са готови да минат през трупа на България.....Покъртителна трогваща картина е как някои хора на възраст с над 50 години, се превърнаха от пламмени и възторжени строители на светлото комунистическо бъдеще в тракедонисти! Преди разучаваха марксизма ленинизма и основите на комунизма в клубовете на ОФ. Каква голяма илюзия,всичко се срина.Ограбиха ви идеалите.Сега на дърти години,гладни като църковни мишки се хващате като удавници за сламка Озлобени и обезверени сте лесна плячка на всеки шарлатан. Трогателна гледка,как хора на възраст повтарят, като олигофрени всяка мантра произнесена от гуруто и сричкуват в хор у кръжока по тракедонизъм.
цитирай
35. knyazvojvoda - Измислици
22.02.2016 20:35
letopisec написа:
Каква омраза има сред македонистите и тракедонистите на Спароток към Кирил и Методий, неистова, злобна. Спароток и Чилингиров мразят старата българска литература, според Чилингира, Черноризец Храбър бил немец някакъв...От днес всички ще ви направя българофили, ясно ли е!!!

Би ли ми посочил источник за това че Спароток мрази Кирил и Методий? Знаеш какво искам, линк към писание на Спароток където да плюе по Кирил и Методий...
цитирай
36. knyazvojvoda - Аристотеляко бе. . . Какви слово...
23.02.2016 00:24
Аристотеляко бе... Какви словообразувателни възможности има скапания ви гръцки? Той има само няколко наставки...
Другарю Милчев, ще се възползвам да ти докажа че българския си е чист славянски като изредя някои от нашите наставки:
Към аристотеллис:
•Наставки за абстрактни имена:
-ие (-ение): мъчение, учение, величие...
-ство (-ствие): творчество, величество, величествие...
-ост: благост, радост...
-ота: благота, лепота, широта...
-от: живот...
-т: смьрт, чест, памет...
-ина: бързина, истина...
-изна: главизна, укоризна...
-оба: злоба...
-да: правда, вражда, кривда...
-ода: свобода...
-ел: гибел...
•Наставки за отглаголни съществителни с абстрактно значение:
-еж: строеж, метеж, градеж...
-не: ходене, градене, въртене...
-ба (-итба): целба, гонитба, хвалба...
-тва: молитва, клетва...
-ство: бягство, рождество...
•Наставки за отглаголни съществителни с значение резултат на действие:
-ък: добитък, остатък...
-тва: жертва...
-н / -сен: дан, песен...
-я: суша, лъжа
•Наставки за отглаголни съществителни с значение оръдие на действието:
-во: сечиво, гориво...
-ло: сметало, точило...
•Наставки за деятелни имена:
-(ь) (мека гласна): вожд, врач (лекар, старобългарски)...
-ия / -чия / -джия / -лия: ловджия, балии (лекар, старобългарски), чифликчия...
-ар: вратар, овчар...
-тел: деятел, предател...
-тай: ратай, ходатай...
-тар: байрактар, главатар...
-тер: дъщеря...
-дур: пияндур, селяндур...
-ик / -ица: затворник / затворница...
-ец / -ица: старец / старица...
-еник / -еница: мъченик / мъченица...
-ица (за мъжки род): пияница...
-як: сирак, загубеняк...
-ач: ковач, гледач...
-ин: българин, болярин...
-янин: христянин, гражданин...
-иня: робиня, княгиня...
-ика: владика...
-им: побратим...
-га / -ега: слуга, потъпега (старобългарски, напущеница)
•Наставки за сьществителни с конкретно значение:
-е: лозе, поле...
-ие: приморие, разпътие...
-к / -ка: знак, камък, пламък...
-ец / -ица / -це: сърце, овца...
-ец (старобългарски -енц): заяк (старобългарски заиенць)
-ика: мотика...
-га: струга...
-ег: ковчег...
-ог: валог, острог...
-ига: верига, книга...
-уго: влечуго...
-н / -на / -но: член, вълна, влакно...
-ан / -ана / -ано: сметана...
-ен / -ена / -ено: гребен, пелена, пшено...
-ина: долина, планина...
-ме (старобългарски -мен): племе...
-м / -ма / -мо: писмо, кръчма...
-л / -ла / -ло: мъгла, тегло...
-сл: число...
-ел/ -ела/ -ело: пчела...
-ил: бодил
-ол: сокол, сопол...
-ила: могила, кобила...
-р/ -ра/ -ро: пир, видра, ядро...
-ор: говор, топор...
-ира: секира...
-ера: пещера...
-тър: вятър
-т/ -та / то: блато
-ат: печат...
-ет: хребет...
-ът: лакът...
-ито: копито, корито...
-до: бърдо...
-едо: говедо, чедо...
-ода: ягода...
-ва / -во: пиво, язва...
-ава: държава...
-с: глас, бляс...
-х: кожух, връх...
-ош: пустош...
-яз: княз, кладяз...
-п/ -па: стопа, рупа...
-оп: въртоп, вързоп
•Умалителни наставки:
-ец / -ица / -це: ветрец, вратица...
-че: конче, лисиче...
-инка: пластинка, стотинка...
-ичка: къщичка, горичка...
-ент (старобългарски): козле...
-енце: птиченце, детенце...
-ура: къщура, кожура...
-уш/ -уша: хитруш / хитруша...
•Увеличителни и събирателни наставки:
-ага: мъжага, комуняга...
-ище: огнице, каменище...
-ад/ -ада: челяд, площад, грамада, каманада...
-ина: дружина, градина...
-ия: България.
Вие гърците само може да си мечтаете за подобно словообразувателно богатство!!! (не съм направил пълен списък), айде, къде са гръцките паралелки??? Още в старобългарски гръцките думи имат по три-четири български превода... http://www.promacedonia/id_gram/gal/dur_gram_195.html
Та айде, чакам да видя вашето словообразувателно богатство...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 7197974
Постинги: 698
Коментари: 12636
Гласове: 3099
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ