Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2016 10:21 - Истината за Кирил и Методий.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 26227 Коментари: 43 Гласове:
14

Последна промяна: 08.02.2016 11:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        Не всичко около живота и делото на св.св. Кирил и Методий е ясно. Знаел го е един от най-добрите изследователи за тях, българския учен Васил Славов Киселков (17. ХI. 1887-10. IV. 1973). Роден в Котел той пише няколко книги за Кирил и Методий, като постепенно навлиза в дълбочина на проблематиката. Пише книга за Кирил и Методий през 1923 г., след това през 1933 г., следва 1940 г., 1942 г. и така стигаме до забележителната монография на д-р Киселков „Славянските просветители Кирил и Методий” от 1945 г., която е 436 страници.

image

image

Киселков доказва, че Кирил и Методий са българи и че големите (пространни ) жития за тях, известни като Панонски легенди, не са писани преди ХV в. Авторите на панонските легенди, според Киселков, не са съвременници на светите братя, нито техни преки или косвени ученици, тези панонски жития не са писани през IХ в. или Х в.!

Изводите на Киселков са изключително сериозни, но през 1950 г. от Москва се спуска заповед, че „Панонските легенди са възникнали в години близки към епохата, когато са живяли братята” Кирил и Методий. Ф.М.Росейкин в статията си „Буржуазная историография о византийско-моравских отношениях в середине IХ в.” (Византийский временник, III, 1950, с. 245-248) налага априорния извод, че Панонските легенди са от години близки до времето, през което са живяли Кирил и Методий.

През 1995 г. в София излиза т. II от мащабната четиритомна  „Кирило-Методиевска енциклопедия”, в която на с. 318 четем, че „догмата от Москва” все още е в сила. Стефан Кожухаров пише статия в енциклопедията за Киселков и отбелязва: „Не намира подкрепа в науката възгледът на Киселков за късен произход на житията...”.

Още през 1955 г. Иван Дуйчев налага в България „догмата от Москва”: „За съжаление, Киселков изхожда от аболютно грешни позиции за двата основни източника за живота  и делото на Кирил и Методий, а именно така наречените Панонски жития, с други думи, пространните жития. В противоречие с фактите и оценката на съвременната славистическа наука, представена от нейните водещи представители (Дуйчев има предвид Росейкин – бел.м.), автора настоява на необоснованото мнение, че „Кириловото житие трябва да се е появило в първата половина на ХV в., а Методиевото – няколко десетилетия по-късно”.

 

feb-web.ru/feb/todrl/t13/t13-601.htm


image
Паметника на Св. Кирил и Св. Методий в Плиска, от 2015 г.
www.facebook.com/profile.php

Наистина на стр. 73 от монографията на Киселков от 1945 г. „Славянските просветители Кирил и Методий” е записано, че „Кириловото житие е било написано през първата половина на ХV в., а Методиевото – няколко десетилетия след него”. Това е коректният цитат.

Дуйчев пише, че Киселков отстоява това мнение в „противоречие с фактите”. Да видим какви факти дава Киселков, за да обоснове становището си, че пространните Панонски жития за двамата братя не са от IХ в. или от Х в., а едва от ХV в.?

Според Киселков, всичките 17 преписа на Кириловото житие и 8-те на Методиевото, са от втората половина на ХV в. „Ако житията бяха от края на IХ  или от началото на Х век, все щеше да се запази поне един препис върху пергамент, защото не може да се допуща, че хората от първите два-три века след появата на Кирило-Методиевата азбука не са се интересували от живота и делото на братята(с. 60). Киселков показва, че има интерес към делото на Кирил и Методий тогава, но т.н. големи, пространни жития не са писани тогава. Има само един пергаментов препис на Методиевото житие в сборник на московския храм „Успенски събор”, но то според Киселков е съмнително дали е от ХIIIII в.в., откогато го датират. Този единствен препис на пергамент и уставното писмо не са достатъчни доказателства, според Киселков, че има преписи на житията преди втората половина на ХV в., откогато са всички останали преписа. Езикът на житията гъмжи от сърбизми и русизми. „Руското влияние личи от употребата на някои типични руски думи, като: король, королю, королеви, пострижникь, папежь, чадь, разве”...”Сръбското книжовно влияние личи от употребата на "ь" в края на думите и от честата замяна на голямата носовка с "у".....На влиянието на някой латински първоизточник, който са използвали авторите [от ХV в. – бел.м.], трябва да се отдадат думите: апостоликь, епистолия, мъша (вм. миса, служба), купетра (вм. етърва), папежь.....На гръцко книжовно влияние трябва да се отдадат някои думи и изрази, каквито са: вивлиотекаръ, хризма, анагность, логофеть, кириiе елеисонь...(с. 60).

В житията често пъти се прокарват мисли, които не отговарят на историческата истина или са в противоречие с други книжовни извори, а дори и със самите жития. Например, двете жития твърдят, че славянската азбука била измислена около 862 г., когато в Цариград пристигнали пратениците на моравския княз Ростислав, докато Черноризец Храбър, който е книжовник от първата половина на Х в. и който е познавал въпроса за появата на азбуката ни, твърди, че тя е била измислена през 855 година(с. 61).

       Киселков отбелязва, че след Х в., когато работят в България книжовници ученици и последователи на братята, като Климент, Наум, Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър и които благоговеят пред тяхното дело, интереса изчезва. „
До каква степен новите поколения се отчуждили от Кирил и Методий, личи от това, че до края на ХIV в. никой от старите ни книжовници не говори нищо нито за тях, нито за създадената от тях глаголическа азбука. Дори просветени книжовници, като патриарх Евтимий, Григорий Цамблак и Константин Костенечки не са счели за потребно да посветят поне няколко реда за Кирил и Методий в своите трудове, ако не и да им напишат цели жития или служби(с. 73, 74).

Според Киселков през ХI, ХII, ХIII и ХIV векове спомена за Кирил и Методий се съхранява само „под манастирските стрехи”, при което монасите си спомняли за тях само по „кратките проложни жития и служби, когато се празнувало по традиция тяхната памет(с. 73). Такива патетични и обемни жития, като панонските легенди, не са съществували до ХV в., според Киселков. Ето защо, когато са писани тези обемни жития през ХV век, са допуснати много фактологични грешки, немислими, ако бяха писани през края на Х или началото на ХI в.

Например, „според Кириловото житие, братята престояли в Моравия първо 40 месеца, след това минали в Панония, а оттам се отправили за Рим. Според Методиевото житие, братята престояли в Моравия три години и се завърнали – разбира се, в Цариград, откъдето са тръгнали [за Рим – бел.м.], при все, че житиеписеца на споменава това. Пак според Кириловото житие братята били повикани в Рим от папа Адриан, а според Методиевото - от папа Николай. Последният дори посветил Методий за свещеник, т.е. за йеромонах, при все че Николай не можал да види Методий, понеже умрял преди пристигането на братята в Рим. Според пространното Кирилово житие, Кирил се учил в Цариград заедно с малолетния император Михаил III. А това съобщение не може да бъде вярно, защото 14-годишният Кирил отишъл в Цариград, когато Михаил III бил едва 2-3 годишно дете. Същото съобщение противоречи и на краткото Кирилово житие. Според последното, както и според йеросхимонах Спиридон, който се е ползувал от него, когато е писал историята си, св. Кирил се е учил в цариградското училище не с царя, а с царския сестринец. Краткото житие и Спиридон в случая стоят по-близко до истината, защото се знае, че император Михаил имал 5 по-големи сестри – Текла, Ана, Анастасия, Пулхерия и Мария. Според Спиридон, Текла е била омъжена за царедвореца Сергий и тя може да е имала дете на Кириловата възраст. Другите четири сестри на Михаил са били насила замонашени. А не е ли и анахронизъм и съобщението на Методиевия житиеписец, че Методий се срещнал с маджарския крал, когато исторически е доказано, че маджарите завладели Моравия и Панония няколко години по-късно от Методиевата смърт? А какво да кажем за съобщението на житиеписеца, според което не само, че над Кириловия гроб „започнаха да стават много чудеса”, но и римляните считали и славели рано починалия в Рим славянски първоучител за светец. Те дори „нарисуваха иконата му над неговия гроб” и „започнаха да палят свещи над него денем и нощем” – твърди житиеписеца. Не ще съмнение, че това свидетелство не може да отговаря на истината, не само защото е невероятно Кирил да е бил признат от римляните за светец веднага след смъртта си, но и защото римското духовенство изобщо, заедно със своите папи, до най-ново време не е искало да канонизира светите братя(с. 61, 62).

Според Киселков, пространните жития „имат компилативен характер(с. 63), техните автори са използвали не само днес неизвестни паметници от и за братята, но „и някои други текстове, каквито са краткото, или проложно, Кирилово житие, Италианската легенда, късната редакция на Несторовата летопис, похвалните слова на Кирил, и на Кирил и Методий. Ползвани са някои от известните папски писма до Коцел и Светополк. Може Методиевия агиограф да е ползвал някои от тия писма не от пълния им текст, а от някой съкратен славянски превод, сега неизвестен на науката. Предполагаме, че Кириловият житиеписец е познавал Италианската легенда не по текста на [първото печатното – бел.м.] издание от 1688 г., а по друг, по-стар и по-обширен текст. Методиевият житиеписец пък ще е използвал по-нов, допълнен препис на Несторовата хроника. Възможно е авторите на пространните жития да са използвали и други текстове, които не са известни на науката или за които никой не се и досеща. Който желае да се увери нагледно, че наистина пространните жития имат компилативен характер, нека сравни следните цитати, извлечени из различни книжовни паметници: (с. 63, 64, 65, 66, 67,68, 69,70, 71).”


image

image

image

image

image

image

image

image


          „Явната връзка между Кириловото житие и Италианската легенда също показва, че първото не може да бъде по-старо от началото на Х
V в., понеже както се предполага от някои учени, самата Италианска легенда се появила през ХIV в. във връзка с повишения интерес всред чешките католически среди към делото на Кирил и Методий и към съдбата на римския папа, мъченик и светец Климент след основаването на Пражката архиепископия в 1343 г. Знае се, например, че в 1346 г. чешкият крал Карл IV започнал да покровителствува славянската писменост. Той дори основал т.нар. Емауски манастир край Прага и в него настанил монаси от Хърватско, които боравели с Кирило-Методиевата глаголическа азбука. В същия манастир било написано и известното „Реймско евангелие”. В 1380 г. пък олмуцкия епископ Йоан наредил да се празнува паметта на светите братя на 9 март всяка година. Латинският текст на Италианската легенда пък е могъл да попадне в ръцете на православен книжовник посредством католическо Хърватско или посредством православна Сърбия. А да се мисли, че Италианската легенда – която станала известна за науката след 1668 г., когато била напечатана за пръв път от Боландистите в Анвертпен (Анверс) – била написана много по-рано [от ХIV в. – бел. м.], не е допустимо, защото до ХIV в. католическото духовенство в Европа изобщо не признавало Кирил и Методий за светци. Още по-неприемливо е гледището, според което Италианската легенда била дело на Методиев съвременик, при все че това гледище се поддържа от бележити книжовници. Ако тя беше написана от такъв съвременик, по никой начин в нея не би се твърдяло наивно, че в Рим бил посветен за епископ не само Методий, но и брат му Кирил. А щом Италианската легенда е от ХIV век, нямаме никакво основание да мислим, че авторът на пространното Кирилово житие, който е използвал самата легенда, би могъл да живее по-рано от същия век. В полза на нашето гледище говори и друго обстоятелство. В Кириловото житие се цитират на няколко места пасажи от Корана. А свещената книга на мохамеданите  ще е станала известна на славянските книжовници през ХV в., когато турците бяха завладели вече България и постепенно налагаха властта си и над другите балкански земи. Тогава и някои българи започнали да се запознават с турския език, а покрай него и с арабския. Заслужава да споменем, че Константин Костенечки, при все че се проявил като бележит книжовник в Сърбия през първата половина на ХV в., е знаел турски език. Наистина, може да се възрази, че цитати из Корана съществуват в житието, понеже са били заети, заедно с целия наивно-легендарен разказ за Кириловите прения в земята на сарацините, ала въпрос е дали този наивно-легендарен разказ е истинско дело на Кирил или пък е някакъв гръцки апокриф, познат на славяните по превод, приписван на Кириловия брат Методий. Константин Костенечки, както личи от граматическия му трактат „За буквите”, е имал твърде смътни познания за руския език и за неговите отношения към другите славянски езици. Според него, църковнославянският книжовен език не бил нищо друго освен „тънчайшiи и краснеишiи роушькыи iезыкъ”, но подпомогнат с нещичко от другите славянски езици. Поради големите си недостатъци тези езици съвсем не могли да се мерят с руския език. Божествената мъдрост и човешката наука, или „елинската, сирийската и еврейската тънкота” могли да се предадат най-хубаво чрез руския поетичен език, обогатен с думи от останалите славянски езици. 
Също и за живота на Кирил и Методий, както и за заслугите им като създатели на славянската азбука и книжнина, Константин нямал представа. Когато някои му подмятали, че славянския книжовен език от онова време е почивал не на руския език, а на езика на св. Кирил, той се отнасял към думите им с известно съмнение. „Глаголють бо нецiи iако Кvрил философь издасть прежде – боуди приемлю, пише той в споменатия си трактат, посветен на сръбския деспот Стефан Лазаревич (1374-1427). Интересът на сръбското общество по времето на Костенечки към руския език и споровете, които се водели по въпроса за отношението на „тънчейшия” руски, или „рушки” език спрямо книжовния език на сърби и българи, както и спрямо езиците на другите славянски народи, като бошняци, хървати, словенци и чехи, споменати от Костенечки, ни заставя да мислим, че Кириловото житие трябва да се е появило по онова време, понеже и в него се повдига въпрос за „росьски”, или „рушки” букви и книги. При това, авторът на житието, както изглежда, нямал по-големи познания от Костенечки за произхода на руския книжовен език. Както вече изтъкнахме по-рано, когато говори за пребиваването на братята в Крим, житиеписезът съобщава, че там Кирил намерил „Евангелие и Псалтир, написани с рушки (росьскы) букви и човек говорещ този език”. В IХ в. може на Крим наистина да са живели готи или сродните им по кръв варяги, ала късния житиеписец, без друго, ги е отъждествявал [през ХV в. – бел.м.] с киевски руси, за които балканските славянски монаси и книжовници вече са имали поне известно понятие (с. 74, 75, с. 76, с. 77)”.

И така, Киселков пише, че понеже пространните жития са явно от ХV в., поради това авторът им е написал, че Св. Кирил през IХ в. открил на Крим „Евангелие и Псалтир” с „рушки букви”, понеже очевидно този автор от ХV в. отъждествил киевските руси от своя ХV в., с ония които живяли по същите места там през IХ в., които може да са готи, варяги или някакви други!

Ето това е написал Киселков за „рушките писмена”, но Стефан Кожухаров в т. II на „Кирило-методиевска енциклопедия”, с. 318, ни убеждава, че Киселков „по въпроса за т.нар. роски или рушки писмена, споменати в ЖК [житие Кирилово – бел.м.] веднъж се присъединява към учените, които под това название разбират готски книги (Славянските просветители...”, 1923, с. 65-66), а по-късно твърди, че тук става дума за „руски език и руски букви” („Славянските просветители....”, 1946, с. 43).” Кожухаров не стигнал до 77 страница от книгата (дадена за печат на 15 ноември 1945 г.) на д-р В. Сл. Киселков „Славянските просветители Кирил и Методий”, останал си на 43 страница и така не разбрал какво има предвид бележития учен. Сведението на Кожухаров в т. II на гореспоменатата енциклопедия, е най-малкото некоректно. Разбира се, Кожухаров трябва да даде и догматична оценка за доказателствата на Киселков, че пространните жития на братята са от ХV в. И той я дава: „Не намира подкрепа и в науката и възгледът на К. за късен произход (ХV в.) на ЖК (с. 318, т. II, К-М-Е).

За Киселков е било особено важно да докаже късния произход на пространните жития за Кирил и Методий, понеже именно техният автор (или автори) прокарват внушението, че Кирил и Методий не са българи.

Според Киселков, Кирил и Методий са не само от „славянско потекло” (с. 79), но и имат българско „будно национално съзнание” (с. 79).

 Киселков сочи и езиковедските факти в полза на твърдението си, че Кирил и Методий са българи. „В старобългарската азбука съществуват особени букви. Такива са ж, ч, ш, чийто гласеж и днес мъчно учленяват родените и останали да живеят в България гърци; буквите ъ и ь, с които старите книжовници отбелязвали два сродни, но все пак различни гласки на някогашния ни език; буквите „голяма и малка носовка”, с които са били отбелязвани носово произнасяните самогласки о, (а, у) и е....(с. 44)” и т.н. Примерите, които дава от езиково-гласежен характер Киселков са много и те не са във възможностите дори и на грък полиглот, а с тях може да се справи само граматик, за когото славянския е бил поне на ниво „майчин език”.

Тези автори на пространните жития не са от IХ и Х в.в., те не са ученици и последователи на Кирил и Методий, според учения. Тези жития са късни компилации, написани са на основата на съществуващи сведения, служби и кратки проложни жития за Кирил и Методий. През IХ и Х век, според Киселков са се писали кратки жития, „каквито обикновенно са житията на българските светци от IХ и Х век(с. 78). Не са се писали „обширни, каквито са византийските и българските жития от ХIV в. насам(с. 79).

      Данните на д-р Киселков не са били анализирани и не са осмисляни от кирило-методиевистиката.



Гласувай:
14


Вълнообразно


1. letopisec - Коментар от ФБ
08.02.2016 15:46
Людмил Мартинов Ето ви още една намеса в историята ни и открадване на националне светини... Братята Руснаци... Освободителите, които не пропуснаха да си искат репарациите и имат пряка заслуга за отнемането на исконни български земи след втората световна, Защото не да се чудим сега как да станем пълноправни европейци, а цяла Европа щеше да се страхува и да говори с почит за Велика България на три морета!
цитирай
2. letopisec - Коментар от ФБ
08.02.2016 15:49
Pavlina Dimitrova БЛАГОДАРИМ НА д-р Kiril Milchev....НАПРАВЕН Е ЗАДЪЛБОЧЕН АЛАЛИЗ И КАКТО ВИНАГИ НИ ЗАПОЗНАВАТЕ С ИСТИНАТА...,ЗА ДА ОБОГАТИМ ЗНАНИЯТА СИ ЗА ДРЕВНА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ ....
цитирай
3. letopisec - Коментар от ФБ
08.02.2016 15:50
Elena Shaleva Blagodaria mnogo
цитирай
4. balkan1 - "БРАТЯТА"
08.02.2016 18:38
http://balkan1.blog/politika/2011/05/30/za-quot-bratiata-quot-kiril-i-metodii.756693
цитирай
5. letopisec - коментари от ФБ
08.02.2016 22:25
Ivan Hlebarov Да се отворят очите ни!
цитирай
6. tres1 - Историята познава много алабалистики около тези двама братя
08.02.2016 23:19
Кирилицата УЖ е заета от "гръцката" азбука, а тя от своя страна от финикийската НО - писано е че братът на Орфей - Лин е пригодил финикийскато писмо за Елините и след това е усвоено от пеласгите, А "гърците" заварват тук пеласгите!!!
ИСТИНАТА -
След неуспешните "вселенски" събори Юстиниан основава с новела 131 от 18 Май 535-та година Първа Юстиниана с Българска Архиепископия ( не патриаршия ) със седалище град Охрид. Тази Българска архиепископия си е имала свети писания на Български език с Българска азбука НО за това не се пише и говори защото възникват неудобни въпроси - - Какво е това покръстване по-късно при Борис? - Каква е тази азбука изнамерена от "двамата"??? братя?
цитирай
7. kush11 - Да ви еба в тъпите русофоби.
09.02.2016 03:40
Да ви еба в тъпите русофоби.
цитирай
8. marknatan - Пич, нищо матрялно по българс...
09.02.2016 04:06

Пич, нищо матрялно по българската земля от след падането и под Руско У Влашко па и след това ИЧ

ЗА ТВА Е КУЛТ, ЩОТО ВЕРВАТЕ, ЩОТО ПИШЕТЕ И СЕ ЧИТАЕТЕ И СЕ ЦИТИРАТЕ МА НЕМАТЕ МАТРЯЛНИ ДОКАЗИ

ТЕЗИ ГОГОЛОВИ ГЕРОИ НЕ СА ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ А КОМПИЛАЦИЯ

дори затваряйки се в там дето се чувствувате уютно , в собствените си абстрактни разсъждения по абстракнти текстове, то и тогава пак не може да се избяга от съществените текстуални взаимно изключващи се сведениия, от които в 15-16 век е сглобен корпуса на чучелото им, но там вече взимайки от тук кирил от там константин от трето философ, от четвърто мето, че и даже щом пише свети то пак е частот доказа, от пак било за кирометофски, където има свети , да им се светело името, хеле па ако има брада Върха значи матрялен доказ за гладкоизбръснатите западняци, че са изпратени от Константинопол!
цитирай
9. letopisec - Увод
09.02.2016 09:09
Константинопол посрещна Константин безлично, но много скоро даровития младеж щеше да завоюва уважението на този космополитен град, който започва да го нарича с достойното име "Философа".
цитирай
10. letopisec - Ето защо Юстиниан създава архиепископията, да знаете занапред и да не ръсите глупости.
09.02.2016 09:17
tres1 написа:
Кирилицата УЖ е заета от "гръцката" азбука, а тя от своя страна от финикийската НО - писано е че братът на Орфей - Лин е пригодил финикийскато писмо за Елините и след това е усвоено от пеласгите, А "гърците" заварват тук пеласгите!!!
ИСТИНАТА -
След неуспешните "вселенски" събори Юстиниан основава с новела 131 от 18 Май 535-та година Първа Юстиниана с Българска Архиепископия ( не патриаршия ) със седалище град Охрид. Тази Българска архиепископия си е имала свети писания на Български език с Българска азбука НО за това не се пише и говори защото възникват неудобни въпроси - - Какво е това покръстване по-късно при Борис? - Каква е тази азбука изнамерена от "двамата"??? братя?


Император Юстиниан І (527-565) създава архиепископия „Първа Юстиниана“ през 535 г. с изрична новела, поместена под № 11 във ІІ том на Corpus juris civilis Romanorum.„Понеже преди главното управление беше в Сирмий и там бе всичкото илирийско величие и в гражданските и в епископските работи, но след това по времето на Атила, като бяха завладени ония места и Апений, управителя на главното управление на град Сирмий избяга в Солун, тогава и свещенното достойнство се премести заедно с главното управление, и Солунския епископ, не с особена власт, но под сянката на главното управление се удостои с някои привилегии.“
Отчитайки, че държавата му е велика, Юстиниан решава да не връща центъра на Илирийския диоцез в Сирмиум, а създава Първа Юстиниана с ранг не само на митрополия, но и на Архиепископия, под чиято власт да са епархиите първа и втора Дакия, Втора Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Македония и част от Втора Панония…
цитирай
11. tres1 - ...да не ръсите ...letopisec
09.02.2016 16:07
Ами като имаш очила вземи та прочети на какъв език и с каква писменост са написани документите на Атила !
цитирай
12. elcho - ..........ммммммммм.....даааа..........?!?!?
09.02.2016 19:31
Църко и Страхота на са ни оставили официален документ за направата и патента на това писмо.........и докато ние се наумуваме всички народи знаят , че говорим и пишем на Руски език. / прочетете ми постинга " АЗБУКА " /.
цитирай
13. shtaparov - Достатъчно убедително звучи, за да ...
09.02.2016 19:41
Достатъчно убедително звучи,за да е вярно- при това положение не намирам причина Пространните жития да са ранни,а са писани по-скоро в края на XV - нач.на XVI век по заповед на някой руски княз като Иван ІІІ: един от първите масови де-Българизатори на Източна Европа.
цитирай
14. letopisec - Ще се радвам да ме запознаете с тези документи....
10.02.2016 09:32
tres1 написа:
Ами като имаш очила вземи та прочети на какъв език и с каква писменост са написани документите на Атила !


Иначе езика на хуно-българите на Атила е кимерийски....
цитирай
15. letopisec - Кои са тези народи? Бихте ли ги изброили?
10.02.2016 09:33
elcho написа:
Църко и Страхота на са ни оставили официален документ за направата и патента на това писмо.........и докато ние се наумуваме всички народи знаят , че говорим и пишем на Руски език. / прочетете ми постинга " АЗБУКА " /.

цитирай
16. letopisec - Благодаря за коментара...
10.02.2016 09:34
shtaparov написа:
Достатъчно убедително звучи,за да е вярно- при това положение не намирам причина Пространните жития да са ранни,а са писани по-скоро в края на XV - нач.на XVI век по заповед на някой руски княз като Иван ІІІ: един от първите масови де-Българизатори на Източна Европа.

цитирай
17. letopisec - Само в едно чешко житие те са наречени така, иначе всички знаят кои са Кирил и Методий. Всички народи.
10.02.2016 09:34
letopisec написа:
elcho написа:
Църко и Страхота на са ни оставили официален документ за направата и патента на това писмо.........и докато ние се наумуваме всички народи знаят , че говорим и пишем на Руски език. / прочетете ми постинга " АЗБУКА " /.


цитирай
18. bls - Кои са тези Църко и Страхота? Ще ми е интересно да науча повече.
10.02.2016 09:38
elcho написа:
Църко и Страхота на са ни оставили официален документ за направата и патента на това писмо.........и докато ние се наумуваме всички народи знаят , че говорим и пишем на Руски език. / прочетете ми постинга " АЗБУКА " /.

цитирай
19. tres1 - . . . езика на хуно-българите на А...
10.02.2016 17:34
...езика на хуно-българите на Атила е кимерийски....и какво означава това ? Колкото до источниците защо не се консултирате с г-н Фаргат Габдулхамитович Нурутдинов Тухчи ал Булгари.

https://www.youtube/watch?v=9HXXvpAd3_U

може да намерите редица отговори на отдавна висящи въпроси.Колкото повече гледни точки се наставят в една координатна таблица, толкова по-ясно се очертават контурите на фактическата истина /ако разбира се гледните точки не са само два вида - този е прав, а онзи крив/
цитирай
20. elcho - Църко и Страхота на са ни оставили ...
10.02.2016 17:58
letopisec написа:
elcho написа:
Църко и Страхота на са ни оставили официален документ за направата и патента на това писмо.........и докато ние се наумуваме всички народи знаят , че говорим и пишем на Руски език. / прочетете ми постинга " АЗБУКА " /.



Ами прочетете ми постинга " абв "
цитирай
21. elcho - Църко и Страхота на са ни оставили ...
10.02.2016 18:01
bls написа:
elcho написа:
Църко и Страхота на са ни оставили официален документ за направата и патента на това писмо.........и докато ние се наумуваме всички народи знаят , че говорим и пишем на Руски език. / прочетете ми постинга " АЗБУКА " /.



Ами това са едни двама чейнчаджии от Солун !
Що за въпрос ??!
цитирай
22. letopisec - Консултирам се предимно с Нихматулин.
11.02.2016 09:27
tres1 написа:
...езика на хуно-българите на Атила е кимерийски....и какво означава това ? Колкото до источниците защо не се консултирате с г-н Фаргат Габдулхамитович Нурутдинов Тухчи ал Булгари.

https://www/watch?v=9HXXvpAd3_U

може да намерите редица отговори на отдавна висящи въпроси.Колкото повече гледни точки се наставят в една координатна таблица, толкова по-ясно се очертават контурите на фактическата истина /ако разбира се гледните точки не са само два вида - този е прав, а онзи крив/


Нурутдинов е племенник на Ибрахим Нихматулин, който съхранява в себе си до 1938 г. волжко-български ръкописен свод "Джагфар тарих", съдържащ стари исторически компилации за волжките българи, писани и преработвани от ХІІІ в. до ХVІІ в.


Сеид Джагфар е историческа личност от ХVІІ в., когато възлага на секретаря си Бахши Иман да препише част от старите летописи на булгарите в общ свод.

Ибрахим Нихматулин умира през 1941 г. във войната.

Едва през 70-те години бабата на Нурутдинов му дава летописите. Те са на руски език.

През 1938 г. има заповед от Сталин всички стари книги на арабица и латиница да се изземат от библиотеките, а който притежава ръкописи бил длъжен да ги предаде на НКВД, ако не съд и убийство. През същата година дългия дебат на каква азбука да пишат в СССР, т.е. на латиница или на кирилица, приключва в полза на кирилицата, независимо, че Луначарски е отстоявал, че латиницата е „пролетарския алфабет“. От 1938 г. започва чистка от обществени библиотеки на книги и от лични архиви на ръкописи, особено писани на арабица. По това време са убити много изтоковеди от НКВД.

Нихматулин решава да преведе и препише свода на руски и през 1939 г. предава оригиналите на НКВД.

През 70-те години Нурутдинов се опитва да привлече интереса към руските преписи, но не успява. По времето на Елцин ръкописа е издаден в Русия, той е само един том и е преведен през 2005 г. на български, под редакторството на проф. Пантев.

Проблемът е, че Нурутдинов не смята за достойно, че е овъзмездил паметта на чичо си Ибрахим Нихматулин и започва да публикува собствени писания, представяйки ги за някакъв ръкопис "Хон Китаби" от Кул Гали, който също бил сред руските преводи на чичо му, но КГБ я откраднали от вилата на Нурутдинов (?).

Така, преразказвайки по памет „Хон Китаби“ се родиха още 2 тома (а вече са май 8 или 9 тома) „булгарски летописи“, които са лично писателско дело на Нурутдинов, но които той представя като стари исторически хроники. Това писаческо менте на Нурутдинов обезсмисли делото на чичо му, понеже на всички е ясно, че нещо не е наред, а и стилистически Нурутдинов няма как да имитира старите хроники, да не говорим за съдържание…


Ф.Г.-Х.Нурутдинов

Последната книга от 2011 г. на Нурутдинов, пак някаква стара и изнамерена хроника (тарих), се казва "Болгар тарихи" и в нея Нурутдинов вече пее, по свирката на КГБ, че българите произхождат от тьорк, демек от траките. Тъжна работа…

Между другото, сведенията в том 1 на „Джагфар тарих“ (той единствено е преведен на български), заслужават внимателно проучване и делото на Ибрахим Нихматулин, съхранил волжко-български средновековни компилации, трябва да бъде адмирирано. За съжаление, по-често се говори за Нурутдинов, отколкото за чичо му, истинският българин.

След като се изчистят с време фалшификациите на Нурутдинов, „Джагфар тарих“ ще намери своето място в културната история на българите, така както и „Слово за Игор“ има такава сред руснаците, независимо, че също няма оригинали.
цитирай
23. tres1 - Може и да е така с творчеството на Нурутдинов
11.02.2016 15:38
но все пак трябва да има останали писмени документи от този не толкова отдавнашен период във библиотеката на Ватикана - аз нямам достъп до там.
цитирай
24. arhivar - Архивите знаят къде са...
11.02.2016 17:04
tres1 написа:
но все пак трябва да има останали писмени документи от този не толкова отдавнашен период във библиотеката на Ватикана - аз нямам достъп до там.


След ІХ в. васалните българи в Хазарският каганат преместват своя административен център от Приазовието на север, при реките Волга и Кама, вследствие на което р. Атил, чието птоломеевско име от ІІ в. е р. Ра, получава името си Болга. Гръцизираната форма става всеобща в Киевска Рус по-късно: Волга.
Докато дунавските българи запазват своя матерен индоевропейски кимерийски език, обогатил значително лексиката на балто-славянските езици, волжките българи след ІХ в. са отюречени и постепенно, както пише поета от ІХ в. Микаил Бащу, хонският език (разбирай: кимерийския), е асимилиран.

След посолството на Арабския халифат през 921 г. в гр. Болгар на Волга и Кама, волжките българи приемат арабицата като писмо. Волжко-български исторически ръкописи, писани на арабица след Х в. и до днес се съхраняват в тайните сейфове на руските архиви, но никой няма достъп до тях. Изобщо тюркоезичната историческа средновековна литература, която се съхранява в Санкт-Петербургския филиал на Института по изтоковедение на Руската академия на науките (ИВ на РАН), никога не е била легализирана, за да се ползва от изследователите.

Едва през 1962 година във фондовете с ръкописи е позволено на трима учени да каталогизират тюркоезичните текстове с историческо съдържание. Техните имена са Л. В. Димитриева, А. М. Мугинов и С. Н. Муратов. Те работят под редакцията на А. Н. Кононов. Това библиофилско описание е предприето от тогавашния предходник на ИВ на РАН, т. е. от Институтът на народите на Азия към Академията на науките на СССР. Едва през 1963 година ръкописите са заведени по правилата на библиографията и им е даден шифър. През 1965 година в тираж от 1150 бройки е издадено „Описание тюркских рукописей института народов Азии, т. І, История”, в издателство „Наука”. Срещу всеки шифър е направено кратко описание какво съдържа ръкописа, но тази деликатна дейност се е извършвала под „наблюдението” (с. 6) на някакво загадъчно „Методическо бюро” (с. 6), което не е нищо друго, освен специална цензура.


www.orientalstudies/rus/images/pdf/c_dmitrieva_co_1963.pdf


Още на втора страница добросъвестните библиографи уточняват, че ръкописите пред тях са огромен брой „съчинения, писани на турски, узбекски, уйгурски, татарски (разбирай „български” - б. м.), азърбайджански и туркменски езици”. Те твърдят, че текстовете са писани с „арабско писмо” (с. 3). Освен това, „историческите съчинения по време на написването обхващат период от Х до началото на ХХ в.” (с. 6).

Оказва се, че от общо двадесет ръкописа, засягащи историята на Волжка България, седемнадесет не са били заведени и са нямали сигнатура до 1963 година.

Трите текста, които единствено са били заведени до 1963 г., са от колекциите на Дал, Савелев и един от неизвестна колекция.

Библиографите твърдят, че деветнадесет исторически ръкописа (от 20 описателни номера: 36 - 55), засягат историята на Волжка България и са съставени (или преписани) през ХVІ век (с. 247).

Досега се знаеше, че средновековни волжко-български ръкописи са били преписвани през 1680 г. (ХVІІ век) от секретаря на Сеид Джагфар, чието име е Бахши Иман. Оказва се, че един век по-рано се е правило същото на територията на Казанското ханство.

Ръкописите, които са нямали сигнатура преди 1963 г. и едва тогава им е даден за първи път шифър, са (първо пишем номера по описанието от 1963 г., а след това даденият шифър); 37 (1232); 39 (2578); 40 (2598); 42 (3981); 43 (2564); 44 (2637); 45 (3447 - ІІІ); 46 (3492 - І); 47 (2548); 48 (2597); 49 (4310); 50 (2670); 51 (3447 - І); 52 (2624); 53 (1034); 54 (2623); 55 (2515).

Онези три, които са били заведени, са: 36 (нов шифър 749); 38 (н. ш. 751) и 41 (н. ш. 750).

Общият брой е 20! Описателните номера са 36 - 55. Всички те, според библиографите, засягат историята на Волжка България.

Ръкопис под № 56 има шифър 3492 - І. В горната група (36 - 55) ръкопис с номер 46 (3492 - ІІ) съвпада с 56, което означава, че авторът е един и същ.

И действително № 56 е известната в Казан (от 1870 г.) книга на Шараф ад - дин ибн Хасан ад - дин ал - Булгари (така е изписан на оригинала на арабски, въпреки че този автор сега в Татарстан не го наричат ал - Булгари, а ал - Муслими - б. м.) „Рисала - и таварих - и Булгарийа”.

Явно № 46 е дубликат на № 56 и понеже № 56 (горната книга) е издадена в гр. Казан през 1780 г., може би № 46 са чернови на ал - Булгари.



Оттук обаче започва „теорията на конспирацията”, ако мога така да кажа.



Всички описани ръкописи (36 - 55), в нарочният раздел „Автор”, са поставени под името на „ал - Булгари”, без да става ясно този човек от ХІХ в. ли са имали предвид библиографите или множество автори (преписвачи и компилатори) волжки българи, които масово са слагали низбата „ал-Булгари”, за да демонстрират народностното си самосъзнание?

Болшинството от ръкописите (36 - 55) са постъпили в съветските архиви през 1938, 1939 и 1940 години, вследствие сталиновата заповед всички староръкописни книги на арабица да бъдат иззети от собствениците и библиотеките от НКВД (КГБ). Онези, които ги укриват, ги е заплашвала каторга или разстрел.

При описът на ръкописи 36 - 55, извършен през 1963 г., се оказва, че по-голямата част от сбирката е от личната колекция на Вахидов. За библиографите не е било никак трудно да го разберат, понеже Вахидов е имал овален печат с текст „С. Вахиди катепханасе” (Библиотека С. Г. Вахидов).

В началото на издадената през 1965 г. книга „Описание тюркских рукописей Института народов Азии, т. І, История” може да бъде прочетена официалната версия как от 1818 г., с учредяване на Азиатския музей, са се попълвали архивите на Русия и СССР с източни ръкописни колекции. Идват ръкописи отвсякъде. Братът на Жан-Жак Русо, Ж. Л. Русо, дарява на два пъти ръкописи на просветената императрица Екатерина Велика. Изреждат се имена на бележити колекционери като Дал, Френ и т. н. Посочено е, че през 1934 г. се състояла „Археографическа експедиция” на АН на СССР. Като дарител по това време е посочен и С. Г. Вахидов.

Има данни, че Вахидов действително през 1934 година е извършил дарение, но не на средновековни ръкописи, а на фолклорни материали, които е събирал.

Основните ръкописи, които е притежавал Вахидов, не са дарени от него, а са му конфискувани през 1938 година от КГБ, а самият той е арестуван. След това не се знае нищо за него, нито къде и кога е убит от съветските комисари.

Присвоените ръкописи от Вахидов, КГБ (тогава НКВД) регистрира като колекции на три подставени личности. Съобщава се, че единият доставил и дарил ръкописи от Татария, другият - от Средна Азия, а третият - от Башкирия (с. 4, в Описът от 1965 г.).

Или КГБ няма въображение, или пък това е някакъв чекиски код, но и трите личности са с фамилии, които започват с буквата „З”: Забиров, Зарифов, Зарипов...

На стр. 4 в книгата от 1965 г. четем за дарени колекции „от 1939 г. на В. А. Забиров, от Татария; от 1940 г. на М. З. Зарифов, от Средна Азия; от 1940 г. на Х. М. Зарипов, от Башкирия”.

Получава се следният каламбур:

В предисловието се съобщава официалната държавна версия кои са колекционери на източни ръкописи и сред големите, заслужили учени, са съобщени също трите „З”. След това обаче, когато започва практическият процес на описване през 1962 г. и 1963 г., се оказва, че такива колекционери няма. В специален раздел „Указател”, библиографите посочват собствениците на описваните от тях ръкописи и от кои колекции са. Трите „З” не са сред „неизвестни колекции”, те са известни, според държавната съветска версия колекционери от 1939 г. и 1940 г. Ала колекциите носят знак (печат, автограф) на колекционера, и там ги няма трите „З”.

Тоест, в казионната съветска историята колекционерите ги има, а когато трябва да се види на практика кои ръкописи са колекционирали, ги няма. В разделът „Указател на колекционерите” (с. 252), ги няма…

Ще рече, това са явно подставени псевдо-колекционери, които трябва да прикрият, че повечето ръкописи (с номера от 36 до 55) от Татария и Башкирия, са на Вахидов и са му били конфискувани от КГБ, а онези, които не са на Вахидов, са на други жертви, които са имали доблестта, въпреки заповедта на Сталин от 1938 г., да съхраняват исторически книги на арабско писмо през 1939 г. и през 1940 г. от тези два региона.

Трите „З” и досега са част от руските колекционери на източни ръкописи.

Наскоро О. Ф. Акимушкин направи доклад как се е формирал Санкт-Петербургския филиал от „мюсюлмански ръкописи” (вече не са „исторически”) на ИВ на РАН: К истории формирования фонда мусульманских рукописей
www.orientalstudies/rus/index.php



В докладът му Х. М. Зарипов е отъждествен с М. З. Зарифов. Вече са едно лице!

Акимушкин изписва този „колекционер” така: „Зарифов (Зарипов) М. З.”. А третото „З”, т. е. В. А. Забиров, който според описвачите от 1963 г. дарил през 1939 г. колекцията си, според Акимушкин е починал през 1938 година (?).

Ако той е бил сътрудник на Институтът по изтоковедение на Академията на науките на СССР, нима е държал до смъртта си ръкописи вкъщи, че те чак през 1939 г. са предадени в архива?

Вахидов, според Акимушкин, дарил през 1934 г. - 362 ръкописа. През 1934 г. се състояла и т. нар. „Археографическа експедиция” (?), в която, според Акимушкин, участвали В. А. Забиров и С. Г. Вахидов. Излиза, че В. А. Забиров не е дал в съветските архиви нищо до смъртта си, а същевременно „Археографическата експедиция”, според данните които ползва Акимушкин, донесла „1564 ръкописа” от Татария и Башкирия.

ru.wikipedia/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2,_%D0%A1%D0%B0%D0%B9%D0%B8%D0%B4_%D0%93%D0%B0%D0%B1%D0%B4%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87



Кой ги е донесъл? КГБ ли? И кога ще се запознаем с тези ръкописи?
цитирай
25. tres1 - Да, тези въпроси са с повишена трудност,
11.02.2016 19:33
но те не касаят езика и азбуката ползвани по времето на Атила. Ако тази "трако-българска" азбука е предхождала Кирило-Методиевата - все някъде било в колекция или библиотека ще да има артефакти, както това се случва в индийските и китайски анали за българите /държави, народи и племена/. Прав е волжкият българин - в тази сфера са необходими хора с огромни езикови познания /поне над 100/. Чак тогава ще може да се разплете кълбото оплело езиците след Вавилон /до тогава сме се разбирали/ Сега и с преводачи не става лесно, освен в музиката.
цитирай
26. atil - И кaквa излезе истинaтa зa Конст...
12.02.2016 03:38
И кaквa излезе истинaтa зa Констaнтин- Кирил и брaт му Методий след aнaлизa?
Киселов твърдял, че сa бългaри?
Aми същото твърдят и нaшите стaри aвтори през цялото време. Внуци сa нa бългaрски aристокрaт емигрирaл във Визaнтия по времето нa динaстичнaтa кризa. Имaл две жени, еднaтa остaнaлa в Бългaрия. Имa потомство и от двете. Т.е. брaтятa имaли роднини в Бългaрия.Глaголицaтa нaписaли зa слaвяните a кирилицaтa зa Бългaрия. Но я въвели тук Симеон и Борис нa слaвянското нaречие.
Нигмaтулин преписaл ръкописa нa сборникa "Джaгфaр тaрихи" нa руски език върху ученически тетрaдки и по този нaчин го спaсил зa светa. От НКВД. В товa се състои неговото дело. Преди него имa още редицa тaкивa "пaзители", особенно след рaзгромa нa Вaисовскaтa библиотекa в Кaзaн. Голямото дело принaдлежи нa Ф.Нурутдинов, който държи прaвaтa върху този сборник. Без него и до днес никой нищо нямaше дa знaе. Лъжите и клеветите по негов aдрес сa още едно докaзaтелство, че стaвa въпорос зa ГОЛЯМ ЧОВЕК с огромен принос зa историческaтa нaукa!
цитирай
27. letopisec - 25. tres1 - Да, тези въпроси са с повишена трудност,
12.02.2016 09:59
Но то се знае каква азбука и писменост са ползвали хуно-българите около 530 г.
..................................
1.
Синайският манастир „Св. Екатерина“ притежава богата колекция от книги на езиците на всички православни народи, включително и значима колекция от старобългарски книги, които не са проучени както трябва.

Още през 1734 г. в древния манастир е създадена библиотека, чийто фонд принежава 3300 манускрипта, между които гръцки, сирийски, старобългарски, етиопски, грузински и др.
През 1975 г. по време на ремонт в манастира, е открита тайна килия под олтара на църквата Св. Георги, където монасите намират още над 1100 манускрипта, с които попълват старото книгохранилище.
Между новата находка имало и 142 грузински кодекса на пергамент, като 9 от тях били палимпсести, т.е. грузинския текст е писан върху по-стар. Два от тези палимпсести, след щателна обработка, се оказало че в ниския слой са били писани с албанско писмо.



Кавказко-албанската писменост се появява около 422 г., когато християнството става официална религия в държавата (албанския цар Урнайр приема християнството още в началото на ІV в.).
ТАЗИ ПИСМЕНОСТ Е СЪЗДАДЕНА ОТ СЪЩИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ПРЕДИ ТОВА Е СЪЗДАЛ АРМЕНСКАТА АЗБУКА.

Талантливият арменски учен Месроп Маштоц, след среща с албанския свещенник Вениамин, създал албанския алфавит (Арм. история на Корюн, 1962: 105–106).
Биват създадени много богослужебни текстове на тази писменост, преводи на Св. Писания и литургични служебници.
В началото на VІІІ в. региона на Армения и Кавказка Албания попада под властта на арабския халифат и представител за всички християни става само арменската църквата, така както след падането на Балканите от османците, тази роля поема гръцката патриаршия.
Албанската църква загубва независимостта си, богослужението се води на арменски, престанали да се преписват и пишат книги на албански (т.е. на удински, може да срещнете и следните термини за тази писменост: агвански, алуанк, арански ). Създадените в периода V-VІІ в.в. книги с албанската писменост били унищожени от арменската църква, като голяма част от тях били използвани за палипсести.
В някои стари арменски книги бяха намерени през ХХ в. листове с кавказко-албанската азбука, открити бяха и няколко надписа, но достатъчно голям текст, който да бъде проучен и да се докаже какъв е бил все пак езика на кавказките албанци, липсваше до 2009 г.

2.

Има един момент в историята на хуните, който постоянно се заобикаля от учените.
През 555 година сироезичният летописец Псевдо-Захарий Ритор дава сведение, почерпено от очевидци, че хуните на Боспор имат писмен език, с който са преведени части от Светото Писание.
През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор се среща с двама сирийци, върнали се от Боспор в региона на гр. Амид при р. Тигър. Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният по времето на срещата, е епископ в манастира Бет-Айшахун край гр. Амид. Двамата разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография.
„След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата - бел.ред.) останали в тяхната земя 34 години.”
За какво точно иде реч?
През януари 503 година персийският цар Кавад напада Византия, с помощта на отпуснатата му от хунския цар през 499 година „голяма войска” (Прокопий Кесарийски, Йешу Стилит) хуни-ефталит. Тези предкавказки воини (Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Бар Ебрей) в периода 503-504 години превземат много византийски градове в региона на реките Тигър и Ефрат в полза на Персия, между които е и град Амид (= Диарбекир).
Амид е град от прословутото някога първо християнско царство Осроен на династията на Авгар (ІІ в. от н.е.). По-късно през ІІІ в. от н.е. попада под властта на Римската империя. През ІV в. и през V в. градът е сироезичен християнски теологичен, книжовен и граматичен център на Византия, наред с Едеса и Антиохия.
От сирийската хроника на Йешу Стилит (писана към 517 г.) научаваме, че от региона на Едеса персийският шахиншах Кавад е взел през 503 г. „18 500” пленници. Те са изпратени във вътрешността на Персия. Според летописецът Йешу Стилит, пленниците от региона на Амид са не по-малко.
Тяхната съдба обаче е особено интересна, понеже Кавад решава да изпрати последните на хунския цар в Боспор (Псевдо-Захарий Ритор, Прокопий Кесарийски), от благодарност за отпуснатата войска, а и защото този цар му е тъст (Йешу Стилит).
Сирийците пленници основават в Боспор колония, практикуват християнството, развиват търговията и занаятите. Те донасят в Приазовието много културни и строителни умения. Според Псевдо-Захарий Ритор, по това време била създадена писменост за хунския език и са направени преводи на „Светото Писание на хунски език”.
Има резон да бъде потърсена силна държава на българите след 465 г. в региона на Боспор, Приазовието и Предкавказието. През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че българите имат градове в Предкавказието. Очевидно столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий пише, че след 465 г. той станал „хунски град”. Явно е бил град на хуните-утигури, т.е. на българите, понеже през 528 г. Юстиниан І се опитва да сложи своето протеже утигурът Грод за владетел на хуните именно там. Изглежда и преди този епизод, Боспор е столица на упоменатата в хрониката на Теофан и в летописът на Никифор (ІХ в.) – „стара Велика България”, защото през 524 г. Юстин І изпраща своя специален пратеник Проб да се срещне с хунския цар именно в Боспор и да го подкупи да нападне на юг от Кавказ, за да помогне на грузинците.
Проб разказал на връщане на императора за християните-сирийци, живеещи на Боспор и Юстин І наредил от близките византийски градове (явно от Херсон – бел.ред.), да им бъде изпратен керван с храни и свещенни пособия (Псевдо-Захарий Ритор).
През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”.
Йоан, епископа на манастира Бет-Айшахун, разказва на Псевдо-Захарий Ритор през 555 г., че през това време християнската колония имала и епископи, те идвали от аранската митрополия.
Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амид, т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване на Боспор, дошъл епископ Кардост.
Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел, дошъл от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и - най-важното - по време на неговото епископство в сирийската диаспора, се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.
Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан).
Сирийските пленници са отведени след януари 503 година. Като прибавим 34 години пребиваване на Боспор на Тома и Йоан, в които влиза и седемгодишната мисия на Кардост, се оказва 537 година, т. е. действително около 20 години назад от 555 г.
Ще рече, точният период на създаването (или на приспособяването-N.B.) на писменост за хунския език, т.е. за кимерийския език на утигурите, и преводи чрез него на части от Светото Писание, е между 530 г. и 537 г.
Коя е тази писменост от началото на VІ в.? Че тя е няколко века преди създаването в началото на VІІІ в. на орхонските тюркски руни, е ясно, но можем ли да осветлим събитията около тази писменост?
3.
От разказа става ясно, че създаването на хунска писменост се свързва едва с времето, когато в сирийската диаспора на Боспор (а тя е от 503 г.) идва аранския епископ Кардост (530 г.).
В този случай, понеже от началото на V в. араните, т.е. кавказките албанци, имат създадена писменост, е реално да се предположи, че всъщност лично Кардост или сирийци-християни от неговото обкръжение, са приспособили албанската писменост към хуно-българския език, под ръководството на епископа.



Вероятността да става дума за приспособяване на чужда писменост към хуно-българския език, се подкрепя и от факта, че ако става дума за създаване, а не за приспособяване, няма как да не се величае името на създателя, а двамата сирийци Тома и Йоан в разговор с Псевдо-Захарий Ритор не биха пропуснали името на този свят човек. Такова обаче няма, а се славослови името на аранския епископ, но като епископ и покръстител на определени хуни, а не като създател на писменост. И все пак, най-знаменателното, която разказват Тома и Йоан е, че са направени преводи на „Светото Писание на хунски език”.

4.

По време на своята хазарска мисия Св. Кирил е запознат, съгласно житията му, в гр. Херсон (дн. Севастопол) с непозната писменост, която очевидно е кръстена от житиеписеца на Дороската митрополия в Крим като „роски писмена“.

Дали тези свещенни текстове, които е държал Св. Кирил в ръцете си, са спомен от „Светото писание на хунски език“?
Учените са категорични, че глаголицата е оригинална писменост, създадена от Св. Кирил. Дали пък той не е заел идеята за формата на глаголическите букви от кавказко-албанската писменост, която хуно-българите също са използвали след 537 г.


удинското писмо, кавказко-албанската азбука

5.

Киевското писмо е документ от Х в., който се смята за най-старият автентичен извор от Древно-руската държава.
Писмото е открито през 1962 г. от професора от Чикагският университет, хебраиста Норман Глоб, сред колекцията от древно-еврейски манускрипти в Каирската генеза (книгохранилище).
Документът е най-старият, в който се споменава името на Киев под формата Qiyyob и представлява писмо-рекомендация за един юдеин.
Документът е част от юдаизма в Хазария и неговата история, и е интересен с това, че там освен еврейски имена, се споменават и българските имена „Кубар, Сувар, Мен (Имен), Гостун, Кубан“...
От последното се заинтригува проф. Прицак, който вижда в долния край на еврейското писмо 6 знака и решава, че това трябва да са тюркски руни, понеже изповядва теорията за тюркски произход на българите. Прицак разчита текста чрез тюркски руни, но отдясно на ляво, все едно хората, които пишат с тюркски руни, пишат като евреи (?).

Прочетът на Прицак
Прицак разчита думата като „Аз чета“, което – честно казано - няма никакъв смисъл на фона на тези български имена.

..................................................................................................
Сега, след като вече е открита хунската писменост, т.е. албанското писмо, с което е писано и на хуно-български език, можем да предложим нов прочит, от който става ясно, че думата е на албанско писмо и значи „Хаззар“

удинското писмо, кавказко-албанската азбука
цитирай
28. letopisec - 27. letopisec - 25. tres1 - Да, тези въпроси са с повишена трудност,
12.02.2016 10:00
за по-ясно виж http://kirilmilchev/2014/02/blog-post.html
цитирай
29. letopisec - 26. atil
12.02.2016 10:03
Да се разберем, в нищо от това, което добросъвестно през 1938 г. е преписвал Нихматулин, не се съдържат лъжите на Нурутдинов и сие за Кирил и Методий, които изръсихте.
цитирай
30. tres1 - ...Да се разберем... letopisec
12.02.2016 11:15
Тонът на една дискусия изисква повече вежливост от един даскалско-назидателен такъв /това извън темата/
Колкото до трако-българската писменост - все още така наречената официозна наука у нас предимно мълчи, когато става дума за библия бесика /библията на тракийското племе Беси/ Да оставим на страна въпроса защо ще и трябва на официалната власт в ИРИ да превежда този документ на някакво си племе, че и с негова писменост. С албанската азбука не съм запознат, но съвсем логично допускам, че ако траките или отделно племе от тях има своя писменост, то тя ще да е по-възрастна от тази на албанците.
цитирай
31. letopisec - Няма трако-българска писменост, такава не съществува. Библия Бесика е превеждана на тракийски език с гръцки букви.
12.02.2016 11:27
tres1 написа:
Тонът на една дискусия изисква повече вежливост от един даскалско-назидателен такъв /това извън темата/
Колкото до трако-българската писменост - все още така наречената официозна наука у нас предимно мълчи, когато става дума за библия бесика /библията на тракийското племе Беси/ Да оставим на страна въпроса защо ще и трябва на официалната власт в ИРИ да превежда този документ на някакво си племе, че и с негова писменост. С албанската азбука не съм запознат, но съвсем логично допускам, че ако траките или отделно племе от тях има своя писменост, то тя ще да е по-възрастна от тази на албанците.

цитирай
32. tres1 - . . . гръцките букви кои графични ...
12.02.2016 12:21
...гръцките букви кои графични знаци имитират? /по всяка вероятност на траките/ минавайки през финикийците, които в същност пак са ...от тракийски произход.
един пример от липсата на буква или знак Б в гръцкият алфавит -
наименованието на завареното от гърците местно население - Беласги от така необходимото МП за гръцката буква Б остава само П и получават Пеласги. Самото тяхно название елинес е с изцяло пропускане на буквата б тоест Белинес.
Всмислово отношение Беласги би означавало - земята на белите,
а белинес, че не са бели.
цитирай
33. letopisec - Срам ме е, че Спароток ви е направил всички неграмотни.
12.02.2016 14:28
tres1 написа:
...гръцките букви кои графични знаци имитират? /по всяка вероятност на траките/ минавайки през финикийците, които в същност пак са ...от тракийски произход.
един пример от липсата на буква или знак Б в гръцкият алфавит -
наименованието на завареното от гърците местно население - Беласги от така необходимото МП за гръцката буква Б остава само П и получават Пеласги. Самото тяхно название елинес е с изцяло пропускане на буквата б тоест Белинес.
Всмислово отношение Беласги би означавало - земята на белите,
а белинес, че не са бели.


Финикийците няма как да са траки, пеласгите са библейските филистимци....Пеласгите също не са траки...
цитирай
34. letopisec - Ето защо обещах на Спароток, че ще го довърша. Нямаме нужда от антибългарската му клика!!
12.02.2016 14:30
Срам ме е, че Спароток ви е направил всички неграмотни.
letopisec написа:
tres1 написа:
...гръцките букви кои графични знаци имитират? /по всяка вероятност на траките/ минавайки през финикийците, които в същност пак са ...от тракийски произход.
един пример от липсата на буква или знак Б в гръцкият алфавит -
наименованието на завареното от гърците местно население - Беласги от така необходимото МП за гръцката буква Б остава само П и получават Пеласги. Самото тяхно название елинес е с изцяло пропускане на буквата б тоест Белинес.
Всмислово отношение Беласги би означавало - земята на белите,
а белинес, че не са бели.


Финикийците няма как да са траки, пеласгите са библейските филистимци....Пеласгите също не са траки...

цитирай
35. iliyanv - Цръхо е мелез
12.02.2016 15:58
от баща кара-булкар кюмюр бълхарин и майка чиста славянка от Мазурските блата. Страхот му е брат от друга майка, тя пък по род била наполовина волжка суварка, наполовина огуз ханъма. Затуй едина е матов брюнет, а другия блондин. Аз вярвам безрезервно на сеновския академик, без който космическите знания за Пълхар-Болфар миллиет щяха да се загубят безвъзвратно.
цитирай
36. tres1 - ...Спароток ви е направил всички неграмотни...letopisec
12.02.2016 16:13
Кои сте вие, които "Нямаме нужда от антибългарската му клика!!"
Обърнах ви внимание на тона с който се води дискусия, като се надявах да схванете за какво става дума - явно съм сбъркал.
Оказа се, че владееният от вас стил е превъзходно просташки. Съжалявам, че отделих време да се занимавам с кухата ви публикация.
п.с.
Пеласгите може да са само част от тракийските племена, което не ги прави различни от траките, египтяните ги включват в т.н. морски народи. Разгледайте картите с ареала обитаван от тракийски племена /може нещо да ви светне/
цитирай
37. letopisec - Блаженно е да се живее в "сиропения рай" на Спароток...
12.02.2016 17:02
iliyanv написа:
от баща кара-булкар кюмюр бълхарин и майка чиста славянка от Мазурските блата. Страхот му е брат от друга майка, тя пък по род била наполовина волжка суварка, наполовина огуз ханъма. Затуй едина е матов брюнет, а другия блондин. Аз вярвам безрезервно на сеновския академик, без който космическите знания за Пълхар-Болфар миллиет щяха да се загубят безвъзвратно.

цитирай
38. letopisec - Вместо да ми благодарите, че ви ограмотявам, Вие роптаете. Скъсвайте бързо със Спароток!
12.02.2016 17:03
tres1 написа:
Кои сте вие, които "Нямаме нужда от антибългарската му клика!!"
Обърнах ви внимание на тона с който се води дискусия, като се надявах да схванете за какво става дума - явно съм сбъркал.
Оказа се, че владееният от вас стил е превъзходно просташки. Съжалявам, че отделих време да се занимавам с кухата ви публикация.
п.с.
Пеласгите може да са само част от тракийските племена, което не ги прави различни от траките, египтяните ги включват в т.н. морски народи. Разгледайте картите с ареала обитаван от тракийски племена /може нещо да ви светне/



ЗА ВАШЕ ДОБРО Е!
цитирай
39. leonleonovpom2 - И каква е истината за Кирил и Методий?
12.02.2016 21:38
С няколко изречения като обобщение или изводи накрая, да се разбере разликата на материала в това писание с това, което е казвано досега за тях
То, писаното досега явно е лъжа при това нахакано заглавие, редно е да се подчертае разликата или разликите
Да се убеди широката публика в правотата на автора
Можеш ли да посочиш отликите, летописец?
Но по същността на делото им!
Не за житията ,че са писани шест века по късно Това няма особено значение Ти сега защо не напишеш едно житие на Баязид например?! Така , както те гледам , ще се справиш, при условие, че ти дадат или подадат някакъв материал за него, Ще го опишеш и то добре Но с това житие на Баязид няма нищо да промениш, нито от нашата история, нито от пъклените му за нас дела И той ще си остане Баязид
Какво значение има датировката на житията за истинността? Ако авторът е добросъвестен или пък не, истинността в тях зависи само от това Може да е акран на братята и пак да излъже, ако това е целта му
На кого ще се оплачеш или от кого ще разбереш истината?
цитирай
40. elcho - Ум умува, ум царува, ум....патки пасе !
13.02.2016 15:53
И докато умните се наумуват,...лудите се налудуват.
Защото един Чех ми каза, че Прага е по-стара от София, а един Германец каза, че Берлин е по-стар от Прага и от София ,а един Англичанин ми каза, че Лондон е по-стар от Пирамидите в Гиза !
Ето за това Сърбите знаят, че говорят на Сръбски, Македонците на Македонски а ние на Саксонски !!!
цитирай
41. letopisec - Опитвам се да Ви разбера.
14.02.2016 18:50
leonleonovpom2 написа:
С няколко изречения като обобщение или изводи накрая, да се разбере разликата на материала в това писание с това, което е казвано досега за тях
То, писаното досега явно е лъжа при това нахакано заглавие, редно е да се подчертае разликата или разликите
Да се убеди широката публика в правотата на автора
Можеш ли да посочиш отликите, летописец?
Но по същността на делото им!
Не за житията ,че са писани шест века по късно Това няма особено значение Ти сега защо не напишеш едно житие на Баязид например?! Така , както те гледам , ще се справиш, при условие, че ти дадат или подадат някакъв материал за него, Ще го опишеш и то добре Но с това житие на Баязид няма нищо да промениш, нито от нашата история, нито от пъклените му за нас дела И той ще си остане Баязид
Какво значение има датировката на житията за истинността? Ако авторът е добросъвестен или пък не, истинността в тях зависи само от това Може да е акран на братята и пак да излъже, ако това е целта му
На кого ще се оплачеш или от кого ще разбереш истината?

цитирай
42. letopisec - Опитвам се да Ви разбера.
14.02.2016 18:51
elcho написа:
И докато умните се наумуват,...лудите се налудуват.
Защото един Чех ми каза, че Прага е по-стара от София, а един Германец каза, че Берлин е по-стар от Прага и от София ,а един Англичанин ми каза, че Лондон е по-стар от Пирамидите в Гиза !
Ето за това Сърбите знаят, че говорят на Сръбски, Македонците на Македонски а ние на Саксонски !!!

цитирай
43. krumbelosvet - От дете съм учил, че Кирил и Методий са българи.
16.02.2016 16:13
А съм станал първолак през 1949г. Друг е въпросът, че западняците смятат Кирилицата за руска, а русите - за славянска. Защо едно научно гледище се поставя и популяризира в политическа рамка? Да се разделяме повече, като че ли ни е малко до тук?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484932
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ