Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2015 09:15 - Приск Панийски за българите на Ирник.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 4273 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Приск бил роден в тракийският град Пания, получил солидно риторско образование и бил обзет от амбицията да постигне държавна кариера. Любовта му към историята го подтикнала да се упражнява в това поприще и той задълбочено изучавал класиците, техният стил на изразяване и познанията им за света. Писателската дарба на Приск му помогнала да си намери работа в столицата Константинопол и да спечели влиянието на мастити дипломати и сенатори. Опекун на младия историк станал Максимин, юрист и дипломат от кариерата, който назначил младежа в кантората си и го подготвял за тънкостите на висшето чиновническо съсловие. Той бил убеден, че Приск има талант и един ден ще започне работа в правителството. Ето защо, когато Теодосий ІІ извикал дипломатът през пролетта на 448 г. и му казал да тръгва с посолство до Атила, Максимин решил, че е време да въведе Приск в голямата политика и небрежно предложил той да бъде включен в мисията като секретар.

Историческият труд на Приск Панийски (V в.) не е съхранен в пълен вид, от него са останали фрагменти, които през Х в. са подготвени по заповед на император Константин Багрянородни от секретарите му. Преписвани са не само фрагменти от Приск, но и от много други различни исторически книги, които Константин използва при подготовката на своя труд "За устройство на империята". Така между тези преписи от Х в. е съхранен  и непълния препис от историческият труд на Приск Панийски, обхващал в оригинал VІІІ книги.

Учените отдавна са отбелязали, че императора-писател е „българофоб”, той не дава никакви сведение за миналото на българите и дори атакува предшественика си Роман Лакапин, заради женитбата на дъщеря му с цар Петър, сина на цар Симеон.

Във фрагмент 24 от запазените откъси на историята на Приск Панийски, отнасящи се към 463 г. (Exc. De leg. gent.: Р. 42, 43; В. 156; Μ. f. 30), срещаме едно сведение, съкратено и без да упоменава за българи. „По това време към източните римляни били отправени посолства от сарагури, уроги и оногури, народи изоставили земите си, понеже с тях влезли в сражение савирите, които били изгонени от аварите. Последните също били прогонени от народи, живеещи на брега на Океана. По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.

Свидас (на гръцки: Σουΐδας) или по-правилно Суда (на гръцки: Σοῦδα) е обемиста византийска гръцка историческа енциклопедия от Х век. Тя е енциклопедичен лексикон с 30 000 статии, много от които черпят от древни източници, които по-късно са загубени. Името „Суда“ идва от византийската гръцка дума „суда“, означаваща „крепост“ или „укрепление“. Алтернативното име „Свидас“ произлиза от грешка на Евстатий, който взема заглавието за собственото име на автора.

В Свидас под думата Άβαpις е поместен следния разказ: τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν· περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... Τоест, „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”

Видно е, че текста при „Свидас“ и текста при фрагмент 24 на Приск имат общ източник. Това е очевидно самият оригинал на историята на Приск Панийски, в която е съществувало името на „българите“, които през 463 г. отблъскват аварите и спасяват савирите от тях. В преписите на Приск, направени по заръка на Константин Багрянородни, името на „българите“ е изчистено, за да не остане в историческата памет.

 През VІ в. очевидно савирите са вече част от хуно-българската държава, понеже византийските автори от VІ в. не ги изписват вече само „савири“, а „хуни-савири“.

Бекер, Нибур и Мюлер издават съхранените текстове и фрагменти на Приск Панийски, но едва на Класен му прави впечатление, че фр. 24 при Приск и сведението при Свидас имат очевидно общ първоизточник и Класен дава в скоби и главата за аварите при Свидас, при представянето на фр. 24 от Приск.

И така, първото сведение за авари е дадено още през V в. от Приск Панийски. Те се намират на североизток от Каспийско море, което в представите на античните и късно-антични географи е „залив на Океана”. През 463 г. аварите отблъскват на запад савирите, но едва от Свидас ни става ясно, че в оригинала на Приск е било написано черно на бяло, че именно българите (на Ирник, третият син на Атила ?) спират аварското нашествие и отблъскват аварите.

Преди 469 г. вторият син на Атила Динцик вика на Дунав брат си Ернак, но той – според Приск – бил зает на изток „със свои войни“.

След като през 463 г. Ирник отблъсква аварите край Волга, той се насочва към двата кавказки прохода, където е границата с Персия.

Грузинският житиеписец от V в. Яков Цуртавели ни разкрива, че проблемите на персийския цар Пероз с хуни от Предкавказието датирали от „осмата година на персийският цар” (Житието на Шушаник). Ако приемем, че Пероз стъпва във владение през 459 г., тъй като 2 години след смъртта на баща му през 457 г. на власт е брат му Хормизд ІІІ, тогава проблемите на Пероз с хуните датират от 467 г. Ако не броим тези „две години“, се визира 465 г. В грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник”  свещенник Яков Цуртавели пише, че грузинският васал на Персия  Вараскен е повикан в столицата Ктезифон от персийския цар Пероз (459 - 484) и получава заповед да отблъсне появилите се около Дарялския и Дербентския проход в Кавказ хуни.

Още през 448 г., когато Ирник е бил на 4 или 5 години, византийския летописец Приск Панийски, който посещава тогава с посланик Максимин града на Атила в Панония, разбира за пророчество, с което е белязан Ирник. Според прокобата, след смъртта на Атила империята му щяла рухне, но на този негов син Ирник било съдено да я възстанови. Така пише Приск в летописа си. До смъртта си Приск следи съдбата на Ирник и дали ще се случи пророчеството. Последните записи на Приск са към 477 г. По това време Ирник налага властта си от Днепър до Кавказ и едно сведение от края на VІІ в. ни дава основание да заключим, че „пророчеството“ се е сбъднало. Ернак възстановява империята на Атила, без панонските земи в Европа, но името на тази империя е „древна Велика България“.

image

Приск е в бяло, той е на вечеря при Атила, годината е 448. Приск разбира за пророчеството за Ирник и го записва в книгата си. То може да бъде прочетено и днес.

В науката отдавна е посочено, че през ІХ в. Теофан и Никифор, като дават сведения за "древна Велика България", черпят от източник от края на VІІ в., тъй като Теофан преписва дословно и пише, че Боян е васал на хазарите сега. Учените така откриха, че е черпил от източник от края на VІІ в., понеже това, че Боян плаща данък на Азовско море на хазарите, е верно за края на VІІ в., но не и за ІХ в., когато пишат Теофан и Никифор.

Държавата, която те изписват „древна Велика България”, очевидно е съществувала много преди VІІ в., защото неизвестният автор, от който черпят данни Теофан и Никифор през ІХ в. и който е от края на VІІ в., не може (няма как) да нарече „древна” („стара”) една държава, която е създадена през същият VІІ в., каквато е държавата на Орган и Кубрат.

А те, както беше посочено, буквално са преписвали по тази тема от него, т.е. не са я нарекли "древна" (Теофан) и "стара" (Никифор) от позицията на своя ІХ в.! При това - както посочват изследователите - Теофан и Никифор са черпили от този източник от края на VІІ в., независимо един от друг...

image

 

Ето защо "древна Велика България" очевидно е създадена към 465 г. от Ирник.

Приск е записал това пророчество в летописа си от V в.

Днес ние знаем, че пророчеството се е сбъднало. Ирник възстановява империята на баща си Атила, но под името ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Западна граница на Ирниковата империя е била р. Днепър, която е наричана „Вар“ (Йордан), а на изток държавата е стигала до Волга и Кавказ.

Очевидно е, че българите са били на Кавказ още през ІІ в. от н.е. Старото име на р. Кубан в географията на Птолемей от ІІ в., е Вардан.

С това име са ни познати три реки между ІІ в. и ІХ в.: Вардан (Кубан), Вар (Днепър) и р. Вардар в Македония…

 




Гласувай:
6


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11472454
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ