Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2015 12:05 - Портрет на българския цар Ирник.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 9477 Коментари: 16 Гласове:
6

Последна промяна: 04.11.2015 12:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 1.

          Рукар бе беден рибар, който живееше в околностите на гр. Горго, който византийските писатели наричаха Гиркания. Селището бе голям пристанищен център на югоизточния бряг на Каспийско море и един от най-важните търговски центрове на древната държава Хорезм, завоювана от могъщата Персия.

          Рукар беше женен и имаше син, но съпругата му се помина и той дълго я оплаква в храма на огъня, преди да откара с каручката си мъртвото тяло на хълма на птиците.

          Пое сам грижата за сина си и всяка сутрин ловеше риба, която продаваше на търговци от Дайлемия и Армения, те пък препродаваха стоката в Баласакан, чак в земите на север от кавказкият проход Чор.

            В тия земи бяха настъпили смутни времена, научи Рукар от един арменски прекупвач. Българите, които арменците наричаха и утигури, понеже живееха отдавна в Гур на север от местността Утик, се бяха върнали от хунския поход в Европа и начело с някакъв вожд Херан наложили властта си в цял Кавказ.

         Херан станал цар на Баласакан и получил прозвището Балас, разказал арменецът угрижено, защото се говорело, че тоя хон Херан може да нападне на юг от Кавказ. Рукар също поклатил замислено глава.

         - Цялата земя на юг от кавказкия проход е владение на Персия и една война с тия хуни ще повлияе зле на търговията в земите на арменците, - сподели Рукар и допълни. – В Персоармения.

          През ноща Рукар сънува загадъчен сън и на сутринта отиде в Горго, за да го разкаже на мага на храма на огъня. Бе сънувал голяма риба, която лично Зороастър изпраща на принц Пероз, вторият син на владетеля на Персия Йезигерд.

         Магът Ардашир бе тънък тълкувател и мъдър учен, той изслуша Рукар, погледна го лошо и си замълча. Каза му само да продължи да лови сутрин риба. Привечер Ардашир написа тайно писмо на великият маг-мобед в Селевкия, в което му съобщаваше за Рукар и съня му.

         Магите отдавна пазеха тайно халдейските съновници и за тях не бе трудно да изтълкуват съня.

          Но съновидението на Рукар ги притесни.

         Според него, Йезигерд ІІ скоро щеше да умре, а тронът на Персия няма да премине в ръцете на първородният му син Хормизд ІІІ, а в тези на вторият брат Пероз. Това изтълкуваха магите и душите им много се разтревожиха, понеже сънят на рибаря вещаеше смут в Персия и братоубийствени войни.

        Великият мобед издаде заповед да се мълчи и дори изрично натърти, че не всеки сън е пророчески...

               Йезигерд ІІ имаше само двама сина, както изрично пише по-късно в своя летопис историка ат-Табари.

            Две години след възкачването на Хормизд ІІІ, неговият по-малък брат Пероз го свали от трона, уби го и стана цар на Персия.

              А бедният рибар Рукар продължаваше да хвърля мрежа в Каспийско море. Когато се разчу, че принц Пероз е убил брат си и е станал шахиншах на Персия, Рукар си спомни за своя сън и се замисли. Той таеше в сърцето си една мечта: представяше си, че синът му е близък сподвижник на Пероз. С тази мисъл лягаше, с нея ходеше редовно в храма на огъня.

           Една сутрин Рукар навлезе, както обикновено, с лодката си в морето. Но изведнъж се стресна, понеже забеляза близо до брега огромна хищна риба, която се въртеше в кръг. Рибарят предпазливо се приближи и изумено видя на дъното голям бисер, който рибата настървено пазеше.    

        Рукар изтръпна, доброто и злото сякаш го обсебиха и боговете му подсказаха, че този бисер е предопределен за царска обица на самият цар Пероз.

         Сърцето на рибаря затуптя силно. Всичко си идваше на мястото. Сънят му, мечтите за Сеос, сина му, който ще стане сподвижник на Пероз…

          Още същата вечер Рукар написа писмо до своя владетел Пероз, съобщаваше му за пророческият си сън, за това как го е разказал на магите, но те са го укрили. Рукар чистосърдечно си признаваше, че тази постъпка на жреците е една от причините да прегърне новото учение Зарадуштакан на учителя Маздак. След това написа, че призори ще се хвърли в морето, за да вземе бисера за своя шахиншах. В края на писмото той молеше Пероз, ако се случи нещо с него и бъде убит от злата риба, да се погрижи за сина му Сеос…

         При първи петли Рукар събудил сина си, разказал му всичко и го заклел да бъде верен на царя. Сеос придружил баща си до брега с уплах. Той видял с очите си как той смело се хвърлил във водата, грабнал бисера и го метнал на брега. Последното, което чул Сеос бил звучният и щастлив смях на татко си. В следващият миг рибата-чудовище бясно се нахвърлила и промушила с щита си крехкото тяло на Рукар. После отплувала навътре.

         Сеос прибрал бисера, качил се на лодката и издърпал умиращото тяло от морето. В този миг той осъзнал колко много го е обичал баща му и се заклел да стане като него последовател на маздакизма и да бъде верен до гроб на шахиншаха.

         Персийският цар Пероз получил писмото на Рукар и бил разтърсен от прочетеното, той се метнал на коня и с гвардията си пристигнал в град Горго, за да присъства в храма на огъня на опелото на Рукар. После придружил трупа до хълма на птиците. Тук Сеос отворил шепите си и шахиншаха видял голям бисер, какъвто не бил срещал досега. Шахиншахът го посипал със сол и издал указ този бисер да бъде обеца на ухото на всеки един от Сасанидските владетели оттук насетне…

imageКтезифон.  

         Пероз взел Сеос в столицата Ктезифон и момчето станало приятел с един от синовете на шахиншаха, чието име било Кавад.

         Такава е част от съдбата на прословутият бисер-обеца на владетелят на Персия, шахиншах Пероз, за който през VІ в. любопитно разказва историкът от Палестинска Кесария Прокопий…

        Прокопий Кесарийски, който се издигнал до секретар на византийският генерал Велизарий, разказва, че съдбата на бисера била трагична:

         През 484 г. хунският цар Херан победил Пероз, присвоил  бисера и тия варвари превзели Персия, пише Прокопий. След време великият хун-победител дал бисера на сина на Пероз, чието име било Кавад.

         Изглежда оттогава е между българите поговорката: „ Да ти бъде като обица на ухото“, сиреч, не забравяй…

         Сирийският летописец Йешу Стилит, който към 517 г. издал своя хроника, твърди, че хунският цар още след победата се оженил за дъщерята на Пероз.

         Арменският летописец от V в. Елише пък е оставил странно сведение, според което хон Херан, след като станал цар на Баласакан, нападнал Персия и превзел всичко до границите й с гърците.     

         Херан и царица Воа управлявали Персия от 484 г. до 488 г. Херан приел името Балас, а жреците написали в царствената книга, че Балас е брат на убития Пероз. Така те снемали позора от Персия, която 4 години била управлявана от цар, който не е от рода на Сасанидите и причислявали Балас, като фиктивен брат на Пероз, към династията, която единствено може да управлява Свещена Персия.

         През 488 г. Балас и Воа се върнали във Велика България, а трона на Персия бил предаден на Кавад, син на Пероз, брат на Воа и истински сасанид...

       Веднага след 488 г. магите в Персия се събират на таен съвет и решават да фалшифицират царствената книга. Те ненавиждали Балас, понеже това бил завоевателя на Персия и го обвинявали, че искал да построи обществена баня в столицата, но бил ослепен. По този начин те искали да заблудят потомството, че трона на Персия без прекъсване е бил винаги в ръцете на членове от Сасанидския род.

         Жреците се надявали, че хората след време ще забравят, че Йезигерд е имал само двама сина – Хормизд и Пероз, но арабският историк от персийски произход Ат-Табари не открил през Х в. брат на Хормизд и Пероз с име Балас в историческите книги на Персия „Худай-намак“, ето защо много се чудил кой е Балас и накрая решил, че той е явно брат на Кавад, сина на Пероз. Но Йешу Стилит е съхранил истинското име на брата на Кавад и то е Замашп.

         През 527 г. хунският цар Балас, както пише историкът Йоан Малала, вече бил починал и съпругата му Воа, чиято име при Прокопий е Аспеведа, сама управлявала 100 000 хуни на север от Кавказ, както уточнява хрониката на Теофан.

 

           2.

 

     Първият период от управлението на Кавад като цар на Персия (488-496) e разказан накратко от Йешу Стилит: „Кавад изпратил посолство с един голям слон в дар до императора (Зенон- бел.ред.), за да иска от него злато. Но още докато посланиците стигнали Антиохия сирийска, Зенон умрял и след него се възцарил Анастасий” (фр. ХІХ).

         Зенон умира през 491 г., на третата година от управлението на Кавад. Във Византия се възкачва Анастасий. Кавад, според Йешу Стилит, искал пари и от него.

        Прокопий упоменава за посолство до Анастасий след 499 г., т.е. във втория  период (499-531) от управлението на Кавад в Персия, но преди започването на войната му с Византия през 502 г.

          Анастасий отказал да даде злато на Кавад. Византийският император, според Йешу Стилит, бил „раздразнен” от „високомерните думи” на Кавад, че ако не получи пари „да приeме война” (фр. ХІХ). Освен това Анастасий „разбрал и за глупавия му нрав, с който толерирал отвратителната ерес на магите зарадуштакан (т.е. маздакизма – бел.ред.), която учи, че жените трябва да са общи и че всеки може да живее с когото си иска (последното е намек за незачитане на частната собственост – бел.ред.). Разбрал също, че той (Кавад) се отнася лошо с подвластните му арменци, принуждавайки ги да почитат огъня. Той го презрял и не му изпратил злато...” (фр. ХХ).

        Йешу Стилит дава сведения за арменски бунтове и за засилени в този първи период от управлението на Кавад „арабски разбойничества” (фр. ХХІ, ХХІІ). Той характеризира първия период от управлението на Кавад (488-496) като „безпорядък в неговата държава” (фр. ХХІІ). „Персийската аристокрация обмисляла тайно как да го убие...” (фр. ХХІІІ). Омразата сред висшите слоеве в Персия явно се подклажда и от магите, заради „нечистите обичаи и извратените закони” (фр. ХХІІІ) на ереста на маздакизма, толерирана от Кавад.

        Кавад е бил явно поборник на някаква чистотата на персийската вяра и очевидно именно това го е привлякло към идеите на Маздак. „Зарадушт – кан” буквално може да се преведе като „дълбочината на Заратустра”, ако тук „can” е др.иран. „копая”, имаща форма и "канд", т.е. "град". Но тази „чистота” не е била нищо друго, освен ерес в очите на официалното персийско жречество.

           Според летописеца Михаил Сириец, Кавад поголовно се справя с манихейството в Персия, което там има дълга история. Храмовете им предал на християните, а тях ги подложил на гонение и те избягали в Армения, пише летописецът (фр. 278, 279, 312). Това показва, че Кавад номинално поддържа съществуването на персийската самостоятелна християнска църква, учредена при Балас (484/485), след като й дава манихейските храмове, а арменците потиска и принуждава да почитат огъня. Явно за него тяхното християнство е форма на про-византийско влияние.

           Кавад трансформира някои от маздакитските религиозни идеи в държавна политика. Отзвукът от чисто религиозните идеи на Маздак е бил голям и не се ограничава само в Персия. Негови форми могат да бъдат открити и във византийската ерес на адамитството по-късно...

       Сблъсъкът на маздакизма с традиционното жречество на магите явно е бил теологичен. За съжаление, липсват точни данни за догмите на Маздак.

     Маздакизмът набира сили още в периода 484-488 г., вследствие отслабването на държавният жречески институт при Балас. При възкачването на Кавад, един от отраслите на маздакизма пленява новия цар с идеи, които той решава да приложи в държавната си политика. Това води до сътресения от социален характер и удря върху статута на аристократичното съсловие, което показва, че Кавад се е опитвал да извърши сериозна реформа в Персия, но не успява поради консервативните сили и избягва от трона през 496 г.

         Укрива се при сестра си и хунския цар. Тоест, при Воа и Херан.

           Избуяването на маздакизма при Кавад не е съпоставяно от изследователите с краха на Персия в периода след 484 г. Нито пък данните за управлението на Балас (484-488) посредством два аристократични рода е разглеждано като форма на чужд протекторат.  Прокопиевото сведение, че две години персите са били под властта на хуните не е намерило място при модерните проучвания на историята на сасанидска Персия…

         И така, в края на 496 г. положението на Кавад на персийския трон в столицата Ктезифон, е станало толкова опасно за него, че той избягва при хунския цар и сестра си. При тях престоява до 499 г., когато получава „голяма войска” (хуните-ефталит), понеже се жени за дъщерята на хунския цар и сестра си. Бъдещата майка на сина му Хосрой Ануширван, последният е внук на Ирник.

         Начело на хунската армия през 499 г. Кавад си връща трона на Персия от брат си Замашп, удобно поставен от аристократи и маги начело на Персия след бягството на Кавад.

           Вторият период (499-531) от царстването на Кавад няма нищо общо с първия.

            Кавад започва да гради авторитет на силен цар и няма как да не отбележим, че основната причина за това е хунската армия (ефталит), с която разполага. Опирайки се на нея, той само за три години (499-502) успява да стабилизира Персия и да си върне контрола над арменци и араби. При това този контрол е бил до такава степен влиятелен от страна на държавната персийска власт, че Кавад с лекота принуждава арменци и араби да мобилизират свои военни подразделения за войната, която той започва с Византия в последните месеци на 502 г.

             Йешу Стилит пише, че причината за тази война е отказът на Анастасий да даде злато: „Той започна войната с римляните заради това, че не му било дадено златото” (фр. ХІХ).

       Повече подробности научаваме от Прокопий Кесарийски: „Кавад нямал възможност да върне на царя на ефталитите парите, които му дължал и поискал римският автократор Анастасий да му заеме тази сума” (Войната с персите, кн. І, VІІ, 1).

       По повод на това искане на Кавад, Анастасий свикал съвещание, на което го увещават, че за Византия „не е изгодно да съдейства на враговете си (т.е. персийците – бел.ред.) да имат съюз с ефталитите и че много по-изгодно е да ги скара помежду им.

        Пари не са дадени.  „Заради това Кавад, без всякаква друга причина, решил да започне веднага война...” (Прокопий, пак там, VІІ, 32), независимо, че било зима.

        Така става ясно, че през 499 г. Кавад е получил армия от хунския цар, обвързвайки се с него не само чрез женитбата на дъщеря му, но и с някакво задължение, което той се е надявал Анастасий да кредитира, за да спази уговорката си.

        Към 502 г. Кавад е бил вече в тригодишен срок от 499 г., когато му е дадена армията. Понеже Анастасий отказва да даде злато, с което Кавад да се издължи на хунския цар, Кавад явно е бил поставен пред единственото възможно решение как да се снабди с плячка и предприема война срещу Византия през 502 г.

       Кавад изплаща дълга си към хунския цар през 503 г., изпращайки му много злато и сребро, конфискувано в гр. Амида (Диарбекир), след превземането му през януари 503 г.

         Освен това Кавад изпраща на хунския цар голям брой пленени сирийски християни. За съдбата на тези пленници пише подробно хрониста  Псевдо-Захарий Ритор, който разговаря лично с двама от тях по-късно, през 555 г.

            Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният, по времето на срещата (ок. 555 г.), е епископ в манастира Бет Айшахун край гр. Амида. Те разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография: „След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата - бел. ред.) останали в тяхната земя 34 години.” През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”. Тоест, не са били роби, а имат своя диаспора и са развивали църковна и стопанска дейност, имали право дори да получават подаръци от римския император, както ще стане ясно след малко.

         Йоан, епископът на манастира Бет Айшахун разказва, че християнската колония имала и епископи. Те идвали от аранската митрополия. Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амида (т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване) дошъл епископ Кардост. Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел и заминал от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и - най-важното - по време на неговото епископство в сирийската диаспора се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.

      Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан). Сирийските пленници са отведени след януари 503 г. Като прибавим 34 г. пребиваване сред хуните на Тома и Йоан, в които влиза и седем годишната мисия на Кардост, се оказва, че в промеждутъка от 530 г. - 537 г., е бил създаден хунски алфабет и преводи чрез него на части от Светото Писание.

      Вероятният период на епископската и книжовна дейност на християнската колония, ръководена от Кардост, е между ок. 524 г. и  ок. 532 г., ако приемем всички сведения на Псевдо-Захарий Ритор, включително, че византийският посланник Проб се е срещал с Кардост в гр. Боспор.

       Сироложката от ХХ в. Пигулевская датира визитата на Проб в 526 г., а историка от ХХ в. Артамонов в 522 г. Очевидно и двете хипотези не се връзват със сведението на Прокопий, че визитата на Проб е имала за цел да бъде платено на хуните да окажат помощ на грузинския цар.

       Последният, който е васал на Персия и е бил номинален управител на Грузия, е сменен от Кавад през 523 г. и на негово място встъпва персийски марзбан. Явно това подтиква грузинския владетел да моли за помощ Юстин І, който изпраща Проб, племенник на Анастасий, явно още на следващата 524 г., за да наеме хунския владетел и да го подтикне да се намеси на страната на грузинския васал, тъй като директна помощ от Византия би означавало нова война с Персия, която Юстин І не може да си позволи, защото в този регион интересите му са към  лазите. Проб не успява в мисията си.

     Именно Прокопий е дал сведенията, че Проб, който е „племенник на предишния император Анастасий” (Войната с персите, кн.І, ХІІ, 6), е бил изпратен с „много пари” в Боспор (N.B.), „ за да склони с дарове войската на хуните да отидат на помощ” (пак там, ХІІ, 6) на грузинския цар. Мисията на Проб е по изричната заръка на „василевса Юстин”, който бил „специално обещал” (пак там, ХІІ, 6) тази помощ на грузинския владетел.

       Кавад превзема Амида на 11 януари 503 г. Той, според Прокопий, „заповядал на персите да ограбят богатствата, а останалите живи граждани да бъдат пленени в робство” (пак там, VІІ, 32).

      Благодарение на Прокопий става ясно, че една значима колония от сирийските християни пленници, взети от Кавад през 503 г., са изпратени от него не на изток, а на... Боспор. При Азовско море…

        Така става ясно къде е резиденцията на онзи хунски цар, който през 484 г. убива Пероз и превзема Персия.

          Именно Прокопий Кесарийски от VІ в. е този, който твърди, че тя е при Азовско море и редактира сам себе си, откъде са хуните-ефталит, понеже на друго място в книгите си той пише, че живеят на изток от Персия, но очевидно това местоположение не е вярно...

       Както пише Пигулевска в „Сирийский источник VІ в. о народах Кавказа...”: „Когато през 502 г. персийският цар Кавад подготвял коалиция против Византия, той обещал да възнагради хуните-ефталит от плячката, в която очевидно влизали и роби-военопленици”.

      Кавад изпраща тези пленници на Боспор, което отново потвърждава хипотезата, че хуните-ефталит не са нищо друго, освен пост-атилови хуни... Сборът от сведенията за Проб при Прокопий и Псевдо-Захарий Ритор разкриват една нова картина кои са хуните-ефталит и къде е местоположението на техният цар.

     Учудващо е, че тези данни изобщо са пренебрегнати от изследователите, а те са важна част от създадената през 465 г. „Древна Велика България" от Херан (Ернак, Ирник)...

       През 453 г. умира Атила. През 455 г. е убит първородният син на Атила Елак. През 469 г. е убит Динцик, вторият син на Атила.

      Към 465 г. Ирник (Херан, Ернак), третият син на Атила, създава "древна Велика България" с център Крим и Приазовието. Столица му е Боспор, дн. Керч.

        Към 565 г. тази Велика България е окупирана и завоювана от тюрките на Истеми, но към 629/632 г. Орган и Кубрат освобождават Велика България от тюрките.

       Към 669 г. тази държава Велика България е превзета от хазарите.

     През 680 г. Аспарух на територията на Мизия създава Дунавска България.

      Към 865 г. васалните българи в Хазария се отделят от Приазовието и създават гр. Болгар на Волга и Кама. Волжка България наследява териториите на Хазария, след краха на последната през 969 г...

 

        3.

 

       Херан и Воа заминали през 488 г. от Персия за Велика България. Кавад, брат на Воа, управлявал Персия от 488 година до 496 година, когато разбрал, че жреците и брат му Замашп са в заговор срещу него, като армията също е подкупена в предстоящия метеж.

        Той изпаднал в униние и решил една нощ да се измъкне тайно и предрешен от столицата. Заедно с най-доверения си приятел Сеос избягал на север и успял да стигне до Балас. Воа посрещнала брат си разтревожена, а хунския цар го приел в покоите си и го закрилял. Той често давал вечери в чест на Кавад, пише византийския историк от VІ век Агатий Меринейски, и вдигал наздравици, за да го ободри. Един ден Кавад, според летописеца Йешу Стилит, се свлякал пред нозете на домакина и започнал да плаче и да го моли да му даде армия, с която да се върне в Персия, да избие аристокрацията и отново да завоюва трона си от Замашп, който вече бил избран за цар от армията и жреците.

        Хунският цар не отказал, но не бързал да удоволетвори щенията му. Времето течало бавно.

           Настъпила 497 година, а след нея 498 година.

       Кавад все повече унивал и дълбоко в себе си си давал сметка, че „Амбазук“ (т.е. „притежаващият оръжието и властта”, което на персийски е „Амбазук”) няма да му даде просто така воини хуни-ефталит, славните авито (аудани, ултинзури, кутригури). Завоевателите на Скития, половин Рим и Персия. Тези сурови мъже ще искат плячка и трофеи.

       Кавад отново се свлякал в нозете на хунския цар и му обещал, че като си върне трона ще нападне с хунската армия цветущите градове на източна Византия Едеса и Амид, ще изпрати 20 000 пленници в Боспор, ще постави за градоначалник на Амид славния хунски генерал Глон и всички трофеи ще бъдат в полза на хунската армия.

       Балас дал знак, че ще обмисли предложението и отново не отговорил ясно на молбите на Кавад.

        Настъпила 499 година...

       Една сутрин Воа (Прокопий я нарича „Аспеведа”) влязла в покоите на брат си Кавад и му казала, че е сънувала пророчески сън, от който ставало ясно как да омилостивят Амбазук. Воа била сънувала, че върховните жреци на Персия обявили за цар на страната плода, който носела в утробата нейната дъщеря. Тя разгорещено хванала брат си за раменете и го разтърсила, сякаш искала да го събуди. Воа била разтълкувала съня. Кавад трябвало да се омъжи за нейната дъщеря. Вуйчото щял да стане съпруг. Така не само ще бъде зет на Балас, което ще го омилостиви и той ще даде армия, но и дъщеря й ще роди престолонаследник на Кавад, чието име ще бъде Хосрой Ануширван. Което значи „с безсмъртна душа”. Внук на Балас, внук на Ирник, внук на Амбазук, внук на хуно-българина с много имена...

      Дъщерята на Ирник и Воа, бъдещата съпруга на Кавад и майката на Хосрой Ануширван, се родила в Персия изглежда около 485 година и в началото на 499 година навършвала тринадесет години и започвала четиринадесет.

       Кавад в миг осъзнал, че именно този брак ще отвори пътя му и той ще може да си върне Персия.

      Така и станало. Хунския цар с много имена (Херан, Ирник, Ернак, Балас, Амбазук)  станал тъст на Кавад.

    Това потвърждават всички летописци – Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски, Агатий Меринейски.

       Според  Прокопий, Кавад получил „голяма войска”, оттогава персите започнали да наричат хунския цар и с прозвището Амбазук (Прокопий)...

       Начело на тази „голяма войска” Кавад безпрепятствено се възцарил в персийската столица за втори път през 499 г., а брат му Замашп даже не се съпротивлявал, доброволно отстъпил трона.

      Сеос, сина на някогашния беден рибар Рукар, продължил да е пазител в двора на Кавад на правителствената сол и на държавната обеца-бисер и често повтарял думите на хон Херан, които Кавад казал на брат си Замашп, когато го арестувал, но не го убил: „Това да ти е като обеца на ухото!

.................................................................................
Кой български художник ще направи скоро портрет на владетеля Ирник?

image




Гласувай:
7


Вълнообразно


1. aristotelis - Интересна статия от Сериозен Учен - ...
04.11.2015 12:51
Интересна статия от Сериозен Учен - Историк, мойте поздравления!
цитирай
2. letopisec - Благодаря...
04.11.2015 14:46
aristotelis написа:
Интересна статия от Сериозен Учен - Историк, мойте поздравления!

цитирай
3. bls - Поздравления за занимателното ...
04.11.2015 14:48
Поздравления за занимателното четиво... Писателя в теб е жив.
цитирай
4. letopisec - Благодаря.
04.11.2015 15:11
bls написа:
Поздравления за занимателното четиво... Писателя в теб е жив.

цитирай
5. didanov - много интересна статия
04.11.2015 23:15
беше удоволствеи за мен да я прочета. поздрави.
цитирай
6. letopisec - Сърдечно благодаря...
05.11.2015 09:07
didanov написа:
беше удоволствеи за мен да я прочета. поздрави.

цитирай
7. andorey - Милчев, не ставаш за историк. . . ...
06.11.2015 21:02
Милчев, не ставаш за историк... Нямаш критическо мислене, не може да вържеш елементарни факти... Ако искаш да помогнеше на българския народ просто спри да се занимаваш с българска история. Пробвай се като писател фантаст, там може и да успееш...
цитирай
8. elcho - elcho
06.11.2015 21:05
Малко се притеснявам като прочетох " според византийските летописци ". Аз съм много внимателен към тях. Те са дали фамилното име на Иисус -" Христос", което за мен е голяма НАГЛОСТ. След което са преименували и нашите канове Испор Хрук ( Аспарух ) и баща му Коурт ( Кубрат). Затова аз не приемам Византийските хроники за България. Но ако ме опровергаете достойно, то аз с достойнство ще приемам вашите тези.
цитирай
9. letopisec - Исперих в "Именникът на българските владетели", домашен извор..Никакъв Хурк или Мурк
07.11.2015 08:58
elcho написа:
Малко се притеснявам като прочетох " според византийските летописци ". Аз съм много внимателен към тях. Те са дали фамилното име на Иисус -" Христос", което за мен е голяма НАГЛОСТ. След което са преименували и нашите канове Испор Хрук ( Аспарух ) и баща му Коурт ( Кубрат). Затова аз не приемам Византийските хроники за България. Но ако ме опровергаете достойно, то аз с достойнство ще приемам вашите тези.

цитирай
10. letopisec - Колкото повече смачквам тракедонизма, толкова по-жалки са молбите ви към мен...
07.11.2015 08:59
andorey написа:
Милчев, не ставаш за историк... Нямаш критическо мислене, не може да вържеш елементарни факти... Ако искаш да помогнеше на българския народ просто спри да се занимаваш с българска история. Пробвай се като писател фантаст, там може и да успееш...

цитирай
11. knyazvojvoda - Милчев, не ставаш за историк. . . ...
07.11.2015 19:40
andorey написа:
Милчев, не ставаш за историк... Нямаш критическо мислене, не може да вържеш елементарни факти... Ако искаш да помогнеше на българския народ просто спри да се занимаваш с българска история. Пробвай се като писател фантаст, там може и да успееш...

Той работи поръчково... ;) Той е бил в БКП, след това на няколко пъти сменя партията си, ;)
цитирай
12. aristotelis - Колкото повече смачквам тракедонизма, толкова по-жалки са молбите ви към мен...++++++++++++++++++++++ +++++++++++++++++++
07.11.2015 20:49
letopisec написа:
andorey написа:
Милчев, не ставаш за историк... Нямаш критическо мислене, не може да вържеш елементарни факти... Ако искаш да помогнеше на българския народ просто спри да се занимаваш с българска история. Пробвай се като писател фантаст, там може и да успееш...


цитирай
13. andorey - Милчев, внимавай тракедонистите ...
08.11.2015 20:11
Милчев, внимавай тракедонистите да не вземем властта... Ще те изпратим на гости на кимерийците в Урарту...
цитирай
14. leonleonovpom2 - Милчев, ако се беше родил по рано, ...
08.11.2015 22:10
Милчев, ако се беше родил по рано, лют спор за тебе щяха да водят Чапаев и Будьони
Кой да те вземе!
Защото си изявен специалист в мачкането-единият да те използва да мачкаш белите, а другият- белополяците Пък като свършиш мачкането при единия, какво пречи да се прехвърлиш и при другия
От Варшава до Волга хоризонтът е твой!
цитирай
15. knyazvojvoda - Милчев, внимавай тракедонистите ...
09.11.2015 14:37
andorey написа:
Милчев, внимавай тракедонистите да не вземем властта... Ще те изпратим на гости на кимерийците в Урарту...

:D :D :D :D Милчев пряко към Анадола, неговата прародина, :D :D :D
цитирай
16. knyazvojvoda - Милчев - Колкото повече смачквам ...
09.11.2015 14:40
Милчев - Колкото повече смачквам тракедонизма, толкова по-жалки са молбите ви към мен...
А и не забравяй другарю, имаш още четири въпроса които ти зададох и ти остави без отговор, :D :D :D Как може така да се оставиш тракедонист да те смачка??? :D Как така не си отстояваш кимерийската си позиция???
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11472291
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ