Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2015 11:15 - Как се появиха „утигурите“ в българската история?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 11107 Коментари: 17 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Историците много добре знаят, че именно историка Прокопий Кесарийски въвежда за първи път през VІ в. името „утигури“, което не го знаят нито сироезични историци като Псевдо-Захарий Ритор (писал през 555 г.), нито латиноезични, като Касиодор и Йордан  (писали между 530/551).

Преди VІ в. това име не го знае никой, през VІ в. също не го знае никой, освен Прокопий Кесарийски, гръкоезичен историк от обкръжението на император Юстиниан І (Прокопий е секретар на дясната ръка на императора, генерал Велизарий).

Именно Прокопий през VІ в. смело въвежда името „утигури“, с което визира същият етнос, който сироезичния Псевдо-Захарий Ритор от VІ в. нарича „бургар“ (българи).

Нещо повече, авторитетът на Прокопий като историк принуждава пишещите след него Агатий, Менандър и Теофилакт, да продължат традицията и да наричат „утигури“ един етнос в миналото, за който Теофилакт, визирайки го в съвременността, като съюзник на аварския каган, го нарича „българи“.

image

Каква е била целта на Прокопий?

Целта на Прокопий става ясна от едно сведение при Агатий, който разказва, че Юстиниан І се хвалел пред сената, че всял вражда между кутригури и утигури. Сиреч, Юстиниан І се е хвалел, че е създал разкол между хуните, защото същият Прокопий Кесарийски, когато пише вече в края на живота си анти-юстиниановата книга „Тайната история“, не чувства никакво задължение да говори за различаващите се „утигури“ и „кутригури“, а си ги нарича само с общото „хуни“.

И така, да си припомним какво прави Юстиниан І.

Според Прокопий, още по времето на чичо си Юстин І, неговият племенник се е месил в държавните дела. По това време хуните са съюзници на персите и Юстиниан успява да създаде недоверие към хунския водач Зилгибин от страна на персийския цар Кавад. Случката се разиграва през 522 г.

Две години по-късно, очевидно под давление пак на Юстиниан, чиято цел е хуните да станат съюзници на Византия, император Юстин изпраща посланник Проб в Боспор Кимерийски, за да се срещне по дипломатически дела с хунския цар. Този Проб, според Прокопий, бил племенник на предишния император Анастасий. Проб предлага на хунския цар пари, за да нападне Грузия през 524 г., тъй като грузинския васал на Персия е бил подменен от персийски марзабан. Ощетеният васал-грузинец поискал помощ от Юстин І, а той за да не се задълбочи тлеещият конфликт с Персия около Лазика, явно не желаел да се меси лично и изпратил Проб, за да подтикне хуните срещу пари да се намесят. Очевидно Проб не е успял, иначе Прокопий щеше да го разгласи.

Но Юстиниан І не се отказва от идеята си да привлече силните хуни на своя страна. Три години по-късно, през 527 г., Юстиниан става самодържец, най-накрая е принудил чичо си да му предаде още приживе трона.

Юстиниан, както пише Йоан Малала, още през същата 527 г. изпратил посолство при хунския цар Балах. Той обаче бил починал и управлявала вдовицата му Воа. Юстиниан прави същото, което е сторил през 522 г. Целта му е да всее вражда между хуни и перси. Той моли Воа да се справи с 20 000 войска на Стиранкс и Глонис (Малала), които били „вътрешни хуни“ (Йоан Никиуски, Теофан) и помагали на персийския цар Кавад…Този път Воа взема страната на Византия и Стиранкс е заловен и изпратен в Константинопол, където е публично обесен.

Юстиниан успява да създаде топла връзка с хуните и още на следващата година кани Грод, брат на хунския престолонаследник Мугел, в Константинопол, където го покръства лично и му дава гвардия за да бъде управител на гр. Боспор.

Очевидно това е първият опит за интрига на Юстиниан вътре в хунската династия. Мугел не сваля директно брат си, но Малала пише, че се разгоряла религиозна вражда и хунските езичници свалили християнина Грод.

Мугел става враг на Юстиниан.

Междувременно Юстиниан чрез утигурския вожд Сандлих започва да създава разкол между "утигури и кутригури". Нека не забравяме, че тези хора още към 484 г., както пише Йоан Антиохийски, имат общо име „българи“, когато Зенон ги кани да му помогнат в Мизия срещу готите. Вече посочихме, че пишещият през 555 г. сироезичен автор Псевдо-Захарий Ритор, също ги нарича „бургар“, т.е. българи.

Защо Прокопий измисля името „утигури“ и как го измисля?

Факт е, както пише и Прокопий, че утигурите са на изток от Дон в Приазовието и Предкавказието, а на запад от Дон са кутригурите. Именно кутригурите или по-точно западните българи (западните хуни) атакуват от 491 г. регулярно през Дунав на юг Византия. А утигурите са неутрални.

Самият Прокопий разяснява какво е станало след краха на държавата на Атила през 455 г.: той пише, че утигурите със своя владетел се върнали на изток от Дон, за да владеят сами старите си земи. И тук Прокопий разказва легенда за Кутригур и Утигур, които били деца на един кимерийски цар, но блатята разделили кимерийците на две племена, които започнали да носят техните имена: кутригури и утигури. Визирайки хунската атака към 375 г. над готския крал Херманарих, Прокопий, за да следва версията си, че двете племена са я предприели, даже пише, че кимерийци нападнали готите, което е анахронизъм.

Но на Прокопий той е необходим, за да разработи утигурофилия, понеже утигурите са харесани от император Юстиниан І, а кутригурите са му врагове, нападат земите му през Дунав. Все пак именно утигурския вожд Сандлих дава основания на Юстиниан да предполага, че ще има някакъв разкол между хуните.

Но за да бъдат те разграничавани, Прокопий трябва да даде имена на разколниците хуни.

Името „кутригури“ не го знае само Прокопий, знае го през 555 г. и Псевдо-Захарий Ритор. Значи то е било в обща употреба. Как се е появило е труден въпрос, но можем да се доверим на едно сведение във волжко-българските компилации от ХІІІ в. „Барадж таришх“ (част от свода „Джагфар тарих“), че първоначално това име значело „со хот“, но после станало „хотраги“. Ако това е така, на нас ни става ясно, че всъщност оттеглящите се на изток от Панония след 455 г. с къщите си (=со хат), - където „хат“ е „къща“ на украински -, хуни след краха на Атиловата държава, са получили едно външно прозвище, за което Прокопий знае явно от антите, поради простата причина, че Юстиниан, съгласно Павел Дякон, бил и „Антски“, т.е. антите му били подчинени.

Факта, че Псевдо-Захарий Ритор знае за „катрагури“ говори за разпространението на прозвището.

Но всъщност, това прозвище е било за всички ония, оттеглящи се на изток, пост-атилови хуни, които към 484 г. вече имат общо име „българи“.

Очевидно е, че във формирането на имената ути-гури, кутри-гури, бъл-гари….основната дума е гур, гар…

И така, след като през 555 г. Псевдо-Захарий знае за българи, защо Прокопий измисля името „утигури“?

Целта е да верифицира онези пост-атилови хуни, които са съюзници на Юстиниан и същевременно да посочи именно кутригурите, като противници. Нека не забравяме, че това е план лично на Юстиниан, който той политически използва в сената, както пише Агатий.

Юстиниан разказва в сената, че е създал вражда вътре в хуните и даже посочва едно писмо на Сандлих, за което знае и Прокопий, понеже го цитира.

Въпросът е, кога се изработва името „утигури“ и защо!

Няма как да не съзрем таен план между императора и историка.

 През 528 г., когато Грод и свитата му идва в Константинопол, очевидно Прокопий е разпитвал за миналото им и именно тогава е научил за кимерийското им потекло, дори явно е разбрал, че първоначалните им кимерийски землища са били на територията на съвременният на историка арменски гавар Ути (Утик)

Ако Прокопий нарече съюзниците на Юстиниан само „хуни“, той не може да ги диференцира. А че съзнателно е търсил изкуствено деление става ясно от трактатът му „Тайната история“, където не се чувства длъжен да ги дели и ги нарича само „хуни“.

Ако Прокопий ги нарече „българи“, пак не може да ги диференцира, понеже има съхранени от онова време летописи (на Виктор Тоненски от VІ в.), които отъждествяват кутригури и българи.

И Прокопий създава книжен народ „утигури“, от името на кимерийската прародина в гавара Ути + гур.

Ето защо, Прокопий дава два цитата за произхода на хуните.

В единият пише, че хуните преди са се казвали кимерийци.

А в другият разказва легенда за двама сина на кимерийския цар, чиито имена били Кутригур и Утигур, които разделили бащиното и племената им и до VІ в. се казвали, според Прокопий, кутригури и утигури.

Така Прокопий създава име „утигури“ на народ, известен по негово време като „българи“ (Йоан Антиохийски, Псевдо-Захарий Ритор, Йордан), но всъщност целта му е Юстиниан да има коз, че цяло хунско племе, не по-малко значимо от кутригурите, е съюзник на Византия.

Що се отнася до горепосоченият утигур Сандлих, той сам пише, че са едноплеменни с кутригурите. Въпреки силните призиви на Юстиниан да бъдат нападнати кутригурите, единственото което прави Сандлих, е някакво покушение над техни конюшни.

          Когато Теофан започва да пише през ІХ в. своята всемирна хроника, той заема много от Прокопий, но не пише за никакви утигури, а уточнява,че Кубрат бил „владетел на България и на котрагите“…




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. survakar007 - Накъде към средата на 70-те годин в България се разпространяваше следния виц:
01.09.2015 17:29
Умрял един българин и в рая срещнал Аспарух, който го запитал: Българите още ли се делят на два враждуващи народа, утигури и кутригури?

Българинът (от социалистическа България) отговорил: Да българите пак се делят, но този път на "бачкури" и "клатикури". - имайки предвид работническата класа и интелигенцията, делението ни по постулатите на Маркс, които другарите позабравиха в днешно време, защото след 1980 г. повече им се хареса да стават капиталисти. :)

Та да те запитам летописецо, кимерите скити ли са?

пп: Въпросът ми не е дали са били сродни, но ми се струва, че ти ги уеднаквяваш? Между другото, с удоволствие зачитам постовете ти, хвала!

survakar007
цитирай
2. letopisec - 1. survakar007; Асколд Иванчик:
02.09.2015 12:59
Акадските текстове от епохата на Асархадон споменават за присъствие в района на две групи номади - на кимерийците и скитите. И.M. Дяконов предположи навремето, че вавилонските писатели са използвали името на кимерийците още в VII в. пр.н.е. разширително, което са направили и нововавилонските писатели и тези от ахменимидската епоха за обозначаване и на саките от Централна Азия, а може би и на причерноморските скити. В същото време, той смята, че асирийските писатели, за разлика от вавилонските, последователно разграничавали скитите и кимерийците, доколкото като автори и преписвачи произлизали от Северна Месопотамия и били добре запознати с тези номади. Въз основа на това предположение, И.М. Дяконов считал, че кимерийците от времето на Асархадон се намирали изключително на запад от Асирия, в Мала Азия, докато скитите били на изток, в Манна и Мидия. А текстовете, които споменават за присъствие на кимерийците в този район, всъщност имали предвид скитите. По мое мнение, тази хипотеза не е достатъчно убедителна. Аз се стремях да покажа, че текстовете от епохата на Асархадон напълно последователно разграничават кимерийците от скитите и че присъствието не само на скитите, но и на кимерийците в района на Манна и Мидия, е отразено достатъчно надеждно. Голямата част от споменаванията за скитите и кимерийците в Манна и Мидия са съхранени в текстовете с питанията до оракула на бог Шамаш, авторите на които, в стремежа си да осигурят максимална точност на пророчеството, са се стремили към детайлно и недвусмислено формулиране на въпросите, изброявайки при това всички възможни опасности, които следва да се избягват в записите си на отговорите на оракула (ср. например, дългите и подробни изброявания на всички възможни лица, можещи да представляват опасност за царя, във въпросите, посветени на неговото благополучие, например SAA 4.139=№ 38 от моя корпус [става дума за неговите преводи на асирийските текстове к.м.]).

Отчитайки тази жанрова особеност на въпросите към оракула, е трудно да се предположи, че съставителите им са допускали неточност в наименованията на потенциалните противници на Асирия, като обозначат реалните скити като кимерийци, даже ако и се съгласим по принцип с разширеното използване на този епоним в този толкова ранен период. Както и да се оценяват имената им в текстовете, у никого не предизвиква съмнение, че двете групи, както скитите, така и кимерийците, са били активни действащи лица в политическия живот през епохата на Асархадон. Използването на единия термин вместо другия би създало двусмисленост и е крайно съмнително, че авторите на въпросите към оракула биха могли да я допуснат във текстовете си, подлагайки се на риск да получат двусмислен или неточен отговор от оракула.

Освен това, както вече бе посочено, в края на краищата съществува един въпрос към оракула, в който наименованията на кимерийците и скитите са се запазили едно до друго (в някои други текстове името на единия от двата народа, изписано заедно с други, се възстановява с достатъчно голяма увереност.) Важното при това е, че имената на кимерийците и скитите са включени в списъка на възможните противници, при което в този списък те не стоят едно до друго :„ Дали това са кимерийците, [или урартите], или маннейците, или скитите, [или ...]ци, или друг враг”. Ако се предположи, както това правят моите опоненти, че за автора на въпроса „скитите” се явяват само подгрупа на „кимерийците”, то е невъзможно да се обясни, защо тяхното споменаване е разделено със споменаването на маннейците и [урартите] (възстановяването е надеждно), макар че нито те, нито другите не е могло, очевидно, да се обозначат със събирателното име „кимерийци”. Моето мнение е, че е очевидно, че всички споменати имена в този списък принадлежат към едно ниво на етническата номенклатура и нито едно от тях не покрива друго. Няма никакви основания да се предполага друго използване на тези словообразувания в други текстове по близка дата, отнасящи се към този жанр и съставени от същия кръг лица.

Другите аргументи в полза на реалното присъствие на кимерийците в района на Манна и Мидия през епохата на Асархадон бяха приведни от мен в монографията ми (Les Cimmériens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.; руското изд. е от 1996 – к.м.) и тук няма необходимост да ги повтарям, още повече че те, както ни се струва, у никого не са предизвикали възражения11.
Статия в Роден Край www.rodenkrai
цитирай
3. letopisec - За непосветените "хвала" във Вардарско е "евала" в Турско...
02.09.2015 14:21
survakar007 написа:
Умрял един българин и в рая срещнал Аспарух, който го запитал: Българите още ли се делят на два враждуващи народа, утигури и кутригури?

Българинът (от социалистическа България) отговорил: Да българите пак се делят, но този път на "бачкури" и "клатикури". - имайки предвид работническата класа и интелигенцията, делението ни по постулатите на Маркс, които другарите позабравиха в днешно време, защото след 1980 г. повече им се хареса да стават капиталисти. :)

Та да те запитам летописецо, кимерите скити ли са?

пп: Въпросът ми не е дали са били сродни, но ми се струва, че ти ги уеднаквяваш? Между другото, с удоволствие зачитам постовете ти, хвала!

survakar007

цитирай
4. kalabak - За посветения Милчев
02.09.2015 22:00
Думата хвала е изконна славянска дума, която е жива във всички съвременни славянски езици. Тя няма никаква етимологична връзка с тюркизма евала (тур. eyvallah) у балканските народи, който е арабска заемка в турски език – ар. еyi vallahi.

И друг път съм посочвал, че бургар и булгар са думи, различни по смисъл и произход. Бургар е еднаква по значение с думата бурджан, която се среща в средновековни арабски хроники.

Захарий Ритор няма как да познава кутригури и утигури, които се появават в хрониката на Прокопий след завоюване на по-голямата част от Ирниковите хуни от аварите, когато Захарий Ритор вече не е бил между живите. Явно унищожаването на Ирниковата държава е причината Прокопий да не познава съставните й части.
цитирай
5. letopisec - 4. kalabak
03.09.2015 11:58
Хайде да се образоваме малко за произхода на думата "бургар", става ли? В урартския, т.е. в езика на народа, който се самонарича „боян”, срещаме и думата „burgana” със значение „кула” (с. 99 в книгата на I. M. Diakonoff, S. A. Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. München, 1986.). Авторите смятат, че произхода на тази дума е източно-кавказки и оттам прониква в урартския, като твърдят, че в арменския, под формата „burg”, тя попада от урартския. Нещо повече, те предполагат такъв произход и за древно-гръцката дума πύργος (с. 99).
цитирай
6. kalabak - Не мога да ти помогна
03.09.2015 14:53
Милчев, не ставай смешен! Аз съм завършил с отличие СУ. Образовали са ме изявени български езиковеди, ориенталисти, тюрколози, българисти, литературоведи, историци като проф. Борис Недков, проф. Емил Боев, проф. Моско Москов, проф. Петър Пашов, проф. Страшимир Димитров, проф. Никола Георгиев...
Бъди уверен, че не ми е приятно да го констатирам, но ти наистина нямаш понятие от етимология на думите. Не може да се етимологизира въз основа на случайни съвпадения на буквосъчетания и срички в езици от различни езикови семейства.
Запомни най-после:
Колкото и да не ти се иска, срещаните в средновековните исторически извори названия „БУРГАР”, „БУРДЖАН”, „БАРЗЯН”, „БАРСИЛ”, „БАРДЖИЛ”, „БЕРСИЛ”, „БЕРСУЛА” и т. п. могат да бъдат етимологизирани убедително единствено на тюрска почва. Те са образувани по тюркски словообразователен модел и имат едно и също значение. Съотносителни по значение са с тюрко-монголската титла „БОРИ (ТАРКАН)”, която се споменава в Пространното житие на св. Климент Охридски.
цитирай
7. letopisec - Каквито са ти учителите, такъв си и ти... За непосветените да разясня:
04.09.2015 11:30
kalabak написа:
Милчев, не ставай смешен! Аз съм завършил с отличие СУ. Образовали са ме изявени български езиковеди, ориенталисти, тюрколози, българисти, литературоведи, историци като проф. Борис Недков, проф. Емил Боев, проф. Моско Москов, проф. Петър Пашов, проф. Страшимир Димитров, проф. Никола Георгиев...
Бъди уверен, че не ми е приятно да го констатирам, но ти наистина нямаш понятие от етимология на думите. Не може да се етимологизира въз основа на случайни съвпадения на буквосъчетания и срички в езици от различни езикови семейства.
Запомни най-после:
Колкото и да не ти се иска, срещаните в средновековните исторически извори названия „БУРГАР”, „БУРДЖАН”, „БАРЗЯН”, „БАРСИЛ”, „БАРДЖИЛ”, „БЕРСИЛ”, „БЕРСУЛА” и т. п. могат да бъдат етимологизирани убедително единствено на тюрска почва. Те са образувани по тюркски словообразователен модел и имат едно и също значение. Съотносителни по значение са с тюрко-монголската титла „БОРИ (ТАРКАН)”, която се споменава в Пространното житие на св. Климент Охридски.


Не знам защо, но нашите езиковеди и цялата ни езиковедческа наука са въвели в научен оборот нещо странно и изумяващо: независимо дали думи като "курбан" са сирийски и като "кармазъ" - персийски, нашите езиковеди наричат всички тия думи в българския език "турцизми", като много добре знаят, че това са - както в случая - сирийски и персийски думи..... "Калабълъка" сигурно ще ви отговори що е така?
цитирай
8. kalabak - Милчев, ти наистина си безнадеждан случай
04.09.2015 23:24
Думата курбан (тур. kurban ‘жертва’) по произход е арабска (ар. kурбан със същото значение; произнася се с дълго а). Навлязла е в езиците на всички народи, възприели исляма, както и в езиците на някои немюсюлмански народи, влизали в пределите на Османската империя.
В български език няма дума кармазъ, а кърмъзъ, която в този си облик и произношение е заета от турски (тур. кърмъзъ* ‘ален, червен’), по произход е арабска (ар. kirmizi), където има същото значение, но различно произноизношение.
Има и още една диалектна дума – кърмъз, която в този облик и произношение също е заета от турски (тур. кърмъз*). По произход и тя е арабска (ар. kirmiz ‘червена боя добивана от насекомото kirmiz’), но в арабски също се произнася различно.
Тези думи се класифицират като турцизми, защото в този си облик и произношение са навлезли в български език от турски, а не непосредствено от арабски език.
Що се отнася да дебелашкия ти саркастичен опит, пак показваш непознаване на българския език, в който няма дума „калабълъка”, а калабалък (ар.- тур. калабалък*) ‘тълпа, множество свят; многоброен ’. Образувана е от арабската дума kalaba , ‘тълпа, множество свят; многоброен’, която битува и в турски и в български език, и турската словообразователна морфема –лък* (калаба+лък*).
Колкото до Калабак, така се нарича най-високият връх на планината Беласица – най-нежната от всички македонски планини.

*Турските думи съм изписал на кирилица, защото компютърът не разчита турската буква Ъ (П. М.).

Ще ти посоча един пример за илюстрация на твоето невежество. Думите герой, героиня в български език, макар и по произход да са гръцки, в този си облик и прозношение са заемки от руски език, където пък са заети не непосредствено от гръцки, а от френски – херос, хероин, с характерния за руски език преход на Х в Г.
цитирай
9. leonleonovpom2 - Калабак, наистина е Еро и ероин ма ...
05.09.2015 14:23
Калабак, наистина е Еро и ероин на френски
Но очевидно е, че думата герой произлиза от Херакъл
Херакъл е спорно дали е гръцки или тракийски персонаж Аз лично смятам, че е тракийски, както Херодот, Тукидит!
Защо смяташ, че сме взели думата от френския и кога?!
Явно през Възраждането !
Нямали ли сме дума за герой до тогава и ако сме имали, коя е ?
А, юнак, но тя не припокрива плътно герой, по- скоро е борец Борецът не е задължително да е герой
Значи, ще наследим Херакъл, но думата пряко свързана с него ще мине през френски и руски, за да се върне при нас

Не ме разбирай криво, ценя и не омаловажавам знанията ти, но когато те са поставени на нихилистична основа, както в този случай, че Българите могат само да заемат от някого, резултатите от тях са също такива....
цитирай
10. leonleonovpom2 - Милчев, Кутригур и Утигур пор...
05.09.2015 14:31
Милчев,
Кутригур и Утигур попадат в същата графа като Ромул и Рем, Еней преди тях, "Илиада", Кубрат и снопа пръчки - фолклор!
Дори и да му се прикачи едно исторически отпред, това не е още история
Може само да бъде използван като увлекателен увод към исторически материал
цитирай
11. kalabak - Опала! Още едно светило в етимологията изскочи иззад облаците
05.09.2015 17:12
leonleonovpom2,

Доктор на науките си, макар и в друга област. Това предполага, че умеш да вникваш в прочетеното. За съжаление за пореден път ме разочароваш. В моя коментар пиша дословно: "Думите герой, героиня в български език, макар и по произход да са гръцки, в този си облик и прозношение са заемки от руски език, където пък са заети не непосредствено от гръцки, а от френски – херос, хероин, с характерния за руски език преход на Х в Г." (Френските думи съм изписал на кирилица, защото компютърът не разчита някои буквени знаци. Бел. моя. П. М.)

Обърни внимание - става въпрос за „ в този си облик и произношение”, защото само допреди ститина години в българския език се е употребявала и формата херой. (Впрочем, в момента се сещам и за други примери за изговора на френски думи с начално "h" в руски език: Виктор Гюго; госпитал "болница, лазарет".)

Посочената етимология на думите герой, героиня можеш да намериш във всички български и руски етимологични речници. Тя няма връзка обаче с френското произношение на тези думи, а с тяхното изписание.

Не ти ли е понe малко неудобно да се правиш по-голям специалист в етимологията от световно известни лингвисти, написали сами, или пък ръководили екипите, създали етимологичните речници?
цитирай
12. leonleonovpom2 - Хайде да поговорим спокойно! Да, ...
05.09.2015 19:41
Хайде да поговорим спокойно!
Да ,доктор съм и не робувам на авторитети В смисъл, уважавам ги, но до в момента , в който възникне проблем, който аз трябва да реша, а не авторитетите Тук почвам начисто, само с основните правила и справка по него-проблема
Сега, сам казваш, че е херой в Българския преди 100 години
Отричаш ли, че е свързан с Херакъл? Отричаш ли, че както много други неща, Херакъл не е чисто гръцки, както и Дионис и така нататък? Грък ли е Александър Македонски според тебе?! Или Филип?!
Във френския герой се произнася Еро, има придихателно Н, което не се чете Херкулес се чете ЕРкюль, също има Н За френския не споря, може да идва от гръцкия, въпреки ,че ако се проследи историята на Франция, това е доста съмнително-келти, гали
На , хайде прието е, че в латинския е влязло героическото, полубожественото/ Херакъл е полубог/ от гръцкия
Ти защо смяташ, че за траките Херакъл не е полубог и герой Че трябва да го вземат от гърците?
Защо смяташ, че от руснаците трябва да приемем герой?
Що за нипхилизъм Чия лексика е 60 % Българска

Много уважавам руснаците, това е било взаимно!
Прадядо ми ги е боготворял, но това не означава, че трябва да си затварям очите
В езика сме водещи спрямо тях, не ме интересува какво ще каже научно някой Вижда се с просто око
Ето сега един научно обясни и според обясненията му излезе, че Ейре е по-стара държава от нашата? Научно?!

Моля ти се, използвай знанията си в правилна посока
Герой при нас, във формата херой може да дойде от траките, а не от руснаците, които са я взели от французите, когато управляващите в Русия са говорили само на ФРЕНСКИ
Виждаш ли абсурдността?!`

А за доктората ми ,не се заблуждавай Железен е и по причините, които посочих-не робувам на това, кой какво е казал Може да е сгрешил или незабелязал! И често се оказва ,че е така! Даже винаги, с каквото съм се хващал Но не е било повод за нищо друго резултатът, освен за изумление и похвала....
цитирай
13. kalabak - Аз съм до тук
05.09.2015 22:04
Нeee! Това вече идва твърде много и за моята многопатила глава. Аз съм до тук.
Тия ги разправяй на онези, които ти се възхищават. "В царството на слепите и едноокия е цар."

Турците имат поговорка: "Акъл йашта дейиль, башта." ("Умът не е във възрастта, а в главата.") Ако беше потърсил да прочетеш етимологията на посочените думи, щеше да ти отнеме по-малко време, отколкото до преливаш от пусто в празно, гарнирано с откровени нелепости.

Да продължавам този безсмислен разговор, значи да се приравня с тебе по глупост, а това не мога да си го позволя. Човек трябва да има самоуважение.

Ще послушам съвета великия Пушкин:
"...не оспаривай глупца."
цитирай
14. leonleonovpom2 - Да, добро решение!
06.09.2015 15:22
Такива величия като тебе могат да приемат съвети само от равни-Като Пушкин например!!!!
Да , иди и ти при тези, които ти се възхищават! Но интересно, освен теб самия , друг защо не виждам!?
Според твоята етимология, ще излезе ,че немците сме ние, защото в нея няма Българска дума
Чети си я и като откриеш първата Българска дума, обади ми се
Дотогава чети етимологията си, на която имаш Отличен? и не ме занимавай с дебилщини!
Жив и здрав да си, типични македонецо!
цитирай
15. kalabak - От себе си не можеш да избягаш
07.09.2015 16:09
Виждаш ли колко съм прав относно умсвения ти багаж? За каво идеше реч, ти къде отиде... На това народът му казва:" Нерде Ямбол, нерде Стамбол."
Вие, умниците, си знаете защо.
цитирай
16. leonleonovpom2 - Без коментар! няма за какво!
09.09.2015 14:48
Без коментар!
няма за какво!
цитирай
17. leonleonovpom2 - Извинявам се на Калабак!
10.09.2015 11:36
Подвел съм се, че той твърди ,че герой идва от Русия Той е отбелязал ,че старото херой под късно руско влияние е станало герой, което със сигурност е така
Но мен ме интересува произхода на Херой, с какво е свързан
Оттам идва и недоразумението, поради недоглеждане от моя страна!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484435
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ