Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2015 10:38 - Сирийци и хуно-българи през VІ в.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 5231 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       През януари 503 година персийският цар Кавад напада Византия, с помощта на отпуснатата му от хунския цар през 499 година „голяма войска” (Прокопий Кесарийски, Йешу Стилит) хуни-ефталит. Тези предкавказки воини (Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Бар Ебрей) в периода 503-504 години превземат много византийски градове в региона на реките Тигър и Ефрат в полза на Персия, между които е и град Амид (= Диарбекир).

image

Амид е град от прословутото някога първо християнско царство Осроен на династията на Авгар (ІІ в. от н.е.). По-късно през ІІІ в. от н.е. попада под властта на Римската империя. През ІV в. и през V в. градът е сироезичен християнски теологичен, книжовен и граматичен център на Византия, наред с Едеса и Антиохия. С решаващата помощ на амидската граматична школа са създадени арменската, аранската и грузинската азбуки.

Амид е бил най-източната погранична стратегическа крепост на Византия, след загубата на гр. Нисибин от Йовиан през 364 г. и отстъпването му на персите по договор за 120 години.

След 527 година император Юстиниан І не само укрепва стените на гр. Амид, но и разширява една застроена от император Анастасий  крепост на изток от Амид, град Дар (=Анастасиопол), за да може този град, а не Амид, да посреща първите удари при нападения откъм Персия.

image

От сирийската хроника на Йешу Стилит (писана към 517 г.) научаваме, че от региона на Едеса персийският шахиншах Кавад е  взел през 503 г. „18 500 пленници“. Те са изпратени във вътрешността на Персия. Според летописецът Йешу Стилит, пленниците от региона на Амид са не по-малко.

image

Палмира

        Тяхната съдба обаче е особено интересна, понеже Кавад решава да изпрати последните на хунския цар в Боспор Кимерийски (Псевдо-Захарий Ритор, Прокопий Кесарийски) от благодарност за отпуснатата войска, а и защото този цар му е тъст (Йешу Стилит).

Сирийците пленници основават в Боспор колония, практикуват християнството, развиват търговията и занаятите. Те донасят в Приазовието много културни и строителни умения. Според Псевдо-Захарий Ритор тези сирийци дори създали алфабет за хунския език и  превели „Светото Писание на хунски език”.

Образът на „хунския цар” от Боспор в летописите на Прокопий, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Йоан Малала, Агатий и Бар Ебрей, ни разкрива всъщност пост-атиловият владетел на хуните-утигури, т.е. на българите.

Има резон да бъде потърсена силна държава на българите след 465 г. в региона на Боспор, Приазовието и Предкавказието. През 555 г. Псевдо-Захарий Ритор изрично упоменава, че българите имат градове в Предкавказието. Очевидно столицата им е била гр. Боспор (дн. Керч), защото Прокопий в трактата си „За сградите“ пише, че след 465 г. той станал „хунски град”.

Явно е бил град на хуните-утигури, т.е. на българите, понеже през 528 г. Юстиниан І се опитва да сложи своето протеже утигурът Грод за владетел на хуните именно там.

Изглежда и преди този епизод, Боспор е столица на упоменатата в хрониката на Теофан и в летописът на Никифор (ІХ в.) – „стара Велика България”, защото през 526 г. Юстин І изпраща своя специален пратеник Проб да се срещне с хунския цар именно в Боспор и да го подкупи да нападне на юг от Кавказ, за да помогне на грузинците.

 Проб разказал, според летописа на Прокопий, на връщане на императора за християните-сирийци живеещи на Боспор и Юстин І наредил от близките византийски градове (явно от Херсон – бел.ред.), да им бъде изпратен керван с храни и свещенни пособия (Псевдо-Захарий Ритор).

За сирийците, които имат във Велика България своя диаспора в гр. Боспор пише подробно Псевдо-Захарий Ритор. През 555 година Псевдо-Захарий Ритор среща лично двама от тях, които са се върнали от Боспор в региона на Амид. Единият се казвал Тома, а другият – Йоан. Последният по времето на срещата, е епископ в манастира Бет-Айшахун край гр. Амид. Двамата разказват на Псевдо-Захарий Ритор следната история, която е част от тяхната биография: „След като пленените били отведени от [земята] на ромеите и откарани при хуните, те (става дума не за цялата диаспора, а за тези двамата - бел.ред.) останали в тяхната земя 34 години.”

През това време сирийците „си взимали там жени, имали деца”.

image

Йоан, епископа на манастира Бет-Айшахун, разказва, че през това време християнската колония имала и епископи, те идвали от аранската митрополия. Седем години преди да си тръгнат Йоан и Тома към Амид, т. е. в срока на тези общо 34 години на тяхното пребиваване на Боспор, дошъл епископ Кардост. Йоан разказва за него следното: имал видение от ангел, дошъл от Аран през Кавказ, покръстил „много хуни” и - най-важното - по време на неговото епископство в сирийската диаспора, се извършил превод на „Св. Писание на хунски език”.

Псевдо-Захарий Ритор много точно казва, че това станало „20 години назад”, т. е. назад от 555 г. (времето на срещата му с Тома и епископ Йоан).

Сирийските пленници са отведени след януари 503 година. Като прибавим 34 години пребиваване на Боспор на Тома и Йоан, в които влиза и седем годишната мисия на Кардост, се оказва 537 година, т. е. действително около 20 години назад от 555 г.

Ще рече, точният период на създаването от амидски граматици на хунски алфабет и преводи чрез него на части от Светото Писание на хуно-български, е между 530 г. и 537 г.

Основателно можем да допуснем, че граматични и книжовни работи от сирийците на Боспор има дори  преди 530 година, т.е. още след 503 година. Това е тяхно културно и книжовно присъствие.

Псевдо-Захарий Ритор съобщава, че Кардос на гръцки означавало „Теоклет”.    Кардост бил заменен от арменския епископ Макарий. През средата на VІІ век сред хуните в Предкавказието и Приазовието е епископ Исраел...

 Известно е, че християнството има присъствие на Боспор още от апостолските времена. Боспорски епископ участва в църковните съборите през 448 година в Ефес и през 449 година в Константинопол. След 451 година Халкидонския събор с догмата за немонофизитството създава разкол и ние узнаваме от сирийската хроника на Псевдо-Захарий Ритор, че след 503 година сирийската християнска диаспора  на Боспор се захранва от епископи, които са подчинени на арменският монофизитски католикос.

Нещата се променят донякъде по времето на Юстиниан І (527 - 565).   Тогава готи-тетраксити (наричани и „готи-трапезунди”), които са една малка общност в Крим около гр. Дорос, се обръщат към Юстиниан І с молба за православен епископ. По същото време по-голяма част от готите в централна Европа изповядват арианската ерес.

Юстиниан І, чиято мечта е да обедини източната и западната римски империи под своя скиптър, решава да се възползва от този случай и да създаде Готска епархия на Крим. Това се съчетава и с неговият дипломатически план да всее вражда между хуните - утигури и хуните – кутригури и да наложи  Грод, когото лично е покръстил в Константинопол, за хунски владетел в Боспор през 528 г.

 Юстиниан І създава готска епархия на територията на „Дороска митрополия”. Това е религиозно-политически замисъл, с цел издигане още повече авторитета на константинополската катедра.

През 1891 г. Де Бор, на основание на парижки ръкопис от ХІV век, публикува списък на епископиите (Notica episcopatuum), който произхожда към VІІІ век.

Дороската митрополия в Готската епархия включва 7 епископски катедри, според този списък, между които: „хотцирска, атилска, оногундурска , хунска, тмутарканска“ и още две...

Всички тези сведения, включително и съобщението на Псевдо-Захарий Ритор за „Св.Писание на хунски език” разширяват картината на историята на християнизирането на региона.

Към 860 г. Св. Кирил, по време на своята хазарска мисия, е бил подпомаган от „двама самаряни” в гр. Херсон (дн. Севастопол на Крим), както става ясно от житието му. Самаряните са арамейско говорещи сирийци. Те са имали книги на иврит и на арамейски, и тях е чел Св. Кирил. Но освен тези книги, самаряните са запознали Св. Кирил и с християнски преводи на Св. Писание на „роски писмена”.

Алфабетът бил, според св. Кирил, без вокали, което ще рече, че е близък до сирийското писмо.

Алфабетът е наречен от Св. Кирил „роски”, не защото е руски, а понеже текста на това Свето Писание произхожда от Дороската митрополия на Крим.

Делото на епископ Кардос от 537 година не е потънало в забрава до 860 година, когато Св. Кирил чете в Херсон дадено му от самаряни Св. Писание на хуно-български език, чийто произход – както пише Прокопий Кесарийски през VІ в. – е кимерийски...




Гласувай:
8
1


Вълнообразно


1. syrmaepon - Атилска епископия ?
27.08.2015 19:44
Епископиите не се ли кръщават на селище ?
цитирай
2. letopisec - Да, на хазарската столица...Итил
28.08.2015 09:40
syrmaepon - Атилска епископия ?
syrmaepon написа:
Епископиите не се ли кръщават на селище ?

цитирай
3. syrmaepon - Ясно, разбрах Тмутарканска също е ...
28.08.2015 18:23
Ясно, разбрах Тмутарканска също е ясно, А под "хунска" какво се има предвид ?
цитирай
4. letopisec - Българска...
29.08.2015 17:14
syrmaepon написа:
Ясно, разбрах Тмутарканска също е ясно, А под "хунска" какво се има предвид ?

цитирай
5. syrmaepon - Ама нали се разбрахме, че уж трябва ...
30.08.2015 09:21
Ама нали се разбрахме, че уж трябва да е име на град ? )))) или не ?
цитирай
6. letopisec - Защо пък на град?
01.09.2015 11:08
syrmaepon написа:
Ама нали се разбрахме, че уж трябва да е име на град ? )))) или не ?


Знаеш ли разликата между архиепископия и епископия. Никаква, просто архиепископия е, когато има епископии на подчинение. Така един един епископ става архиепископ, ако има епископи, които са пратени след него...Българската архиепископия е нямала основен център първоначално...А е имало Българска епископия с един архиепископ, който може да дава палиум и да въздига епископи, затова е и архиепископ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 7554193
Постинги: 700
Коментари: 12643
Гласове: 3169
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ