Българската стара история в периода 469-488 години е непозната. Това се дължи на факта, че след убийството на Динцик през 469 г. край Дунав, третият син на Атила Ернак, който присъства в „Именникът на българските владетели” като Ирник (Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло.), поема изцяло източна държавна и военна политика.

Това е мнението и на британския историк Стивън Рънсиман (1903-2000): „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.

Защо не знаем нищо за Ирник и неговото време?

Причината за това е не липсата на хроники, а съзнателната манипулация в науката, че хуните-ефталит не са пост-атиловите хуни на Ирник.

Още през 1948 г. Томпсън в неговата книга за европейските хуни изказва предположението, че през 484 г. персийския цар Пероз е победен от атиловите наследници. Но в науката се налага съветското мнение, че ефталит са източен на Персия народ...

Кои са хуните ефталит и откъде произхождат все още не е решено в науката. Xavier Tremblay (Pour une histore de la Sйrinde. Le manichйisme parmi les peoples et religions d’Asie Centrale d’aprйs les sources primaire, Vienna, 2001) твърди, че въпросът за хуните-ефталит  все още не е решен на академично ниво, независимо от приносите на много учени в тази област.

В старите летописи има две тенденции откъде произхождат хуните, които превземат през 484 г. Персия.

Едната води началото си от летописецът Прокопий Кесарийски от  VI в., който твърди, че те са нападнали  Персия от изток. Тя е продължена и от него преписват Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец. Тази традиция е залегнала и при всички късно-антични арменоезични автори, независимо как датират учените арменските летописи. Очевидно е, че по времето на Прокопий има известна само една арменска история, тази на Тавстос Бузан, която той цитира във връзка с Пероз и сина му Кавад. Други няма.

Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г. от Кавказ, е издигната първо от гръкоезичния писател Захарий Митиленски (ок. 465 - † сл. 536).

Към 555 г. хрониката на Захарий е преведена на сирийски и ясно е посочено, че ефталит са хуни и идват от северо-запад на Персия. „Хуните излизат оттатък вратите пазени от персийците, от планинския район. И навлизат в персийската територия. Пероз бил предупреден и събрал армията си и отишъл да ги пресрещне. А когато ги попитал за причината на тяхната предварителна подготовка и нахлуване в страната му, те му казали:„Каквото ни дава персийското царство като данък не е достатъчно за нас варварите, то е като за диви зверове, и е отхвърлено от Господаря на северо-западния район... (кн.7, гл.3)”.

През 517 г. сироезичния летописец Йешу Стилит също твърди, че хуните, които превземат Персия на Пероз, са същите онези хуни, които са отдавна известни на запад. Тоест, той не знае за хуни дошли от изток на Персия през 484 г.:  „В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, които са  хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ, от хрониката му).

Традицията на Захарий Митиленски и Йешу Стилит е продължена от Псевдо-Захарий Ритор, който в гл. VII на кн. XI посочва „ефталит” на север от Кавказ, при българите. През XII и XIII в.в. традицията, че хуните победили Пероз през 484 г. идват от Кавказ, е продължена в хрониките на Михаил Сириец и Бар Ебрей.

Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж): „(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал… Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”

И така, ако се приеме версията за пост-атилов произход на хуните, които побеждават през 484 г. Пероз и завладяват Персия, ние вече имаме сведения за българската история в периода 469-488 години.

Както казахме, последното сведение е от 469 г., когато научаваме за смъртта на Денцик, по-големия брат на Ирник, който е убит на Дунав. Ирник не е убит, както става ясно от сведението на Приск от V в., че бил зает на изток „със свои войни“.

Защо на изток?

В науката е вече доказано, че утигури и кутригури са външни названия на българите, а Прокопий дава сведение, че утигурите се върнали със своя владетел на изток от Дон.

Този владетел е очевидно Ирник, който командва българи.

Защо твърдим, че командва българи?

Приск е написал, че към 465 г. савирите били подгонени на запад от Волга от аварите, но българите спряли аварското нашествие. През Х в. в този цитат на Приск името на българите е изтрито от преписвачите на българофоба Константин Багрянородни, които преписват части от хрониката на Приск. През същият Х в. обаче и сборника-енциклопедия „Суда“, в главата си за аварите, преписва данни от Приск и там името на „българите“, които спряли аварите, е било съхранено.

Византийския сборник от Х в. `Свидас`, където под думата Άβαpις е поместен следния разказ: τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν• περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... Τоест, „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана…и т.н“

Но кое ни дава основание да допуснем, че именно българите на Ирник, т.е. пост-атиловите хуни, са нападнали Персия?

В арменската история от V в. на Елише присъства една  интерполация, съгласно която „хон Херан”, след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е до Кавказка Албания и дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.

 „Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).

Защо при наличието на такива ясни сведения, че хуните-ефталит, които превземат през 484 г. Персия и през същата година са поканени от Зенон да отидат в Мизия, за да му помогнат против готите, не се слага знак на равенство между „така наречените българи” (Йоан Антиохийски), поканени от Зенон в Мизия и хуните-ефталит, победили през 484 г. Пероз?

Защото учените четат летописите от онова време с очила с грешен диоптър, според който хуните-ефталит не са от Предкавказието и не са пост-атилови хуни, а са някакви неизвестни до 483 г. ефталити от изток на Персия.

 През 468 г. персийският шахиншах Пероз води война на изток от Персия с кидарите. В науката се приема, че кидарите са клон на кушаните, които още от ок. ІІ в. от н.е. имат държава на изток от Персия. От византийският историк от VІ в. Прокопий Кесарийски учените научават, че през 483 г. и през 484 г. същият Пероз вече воюва не с кидари, а с ефталити. Защо тези ефталити трябва да са на същите земи, където са кидарите, науката няма отговор?

Въпросите около произходът на ефталитите са част от непроучената българска история в периода 469-488 години.

За съжаление, сирийските хроники за ефталитите са пренебрегнати от науката, както е написала още 1941 г. руската изследователка-сиролог Н. Пигулевская (1894-1970), която обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот: „Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н. Пигулевская. Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).

 Пигулевская посочва, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталитите, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7). И стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

Уви, въпреки фактите, няма преразглеждане и затова нямаме и история на Велика България...

А фактите са много, при това очебийни. Един учен трябва да е целенасочено субективен, за да не ги види...

Подробно за фактите прочети тук: