Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2015 11:11 - Кой и защо празнува на 28 март? Боян, Бояна, Бойко, Бойка, Гроздан, Гроздана и Албена.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 7450 Коментари: 8 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Българският  етнограф  Димитър Маринов  (1846-1940) посочва, че „до денят срещу Лазарница” сред българите се празнува фолклорния ритуал  „боянец”. „После Сирни заговезни момите се събират и почват да се приготовляват за боенец или боеник - обред, който начиня от Среднопостница, а в Бургаско - от Св. 40”, пише Маринов. „Боенецът се играе до деня срещу Лазарница, т. е. до петък срещу Лазарница. Тая вечер се свършва тая игра”, отбелязва в „Жива Старина“ Д. Маринов.

image

Боянските тържества преди Лазаровден са описани и от Л. Милетич, а според Н.С.Державин песни за „Бан” (Боян) и танц „боенец” са съхранени  и сред българите, които живеят в Бесарабия.

image
Л. Милетич (1863-1937)

Боянското хоро не е „склопено”, т. е. не се играе в кръг. Една по-едра мома играе ролята на момък, а друга по-малка (около 8 - 10 годишна), е „негова” съпруга. „Момъкът” има специално облекло и атрибути, включващи стяг (знаме), секира и много кърпи, които можем да предположим, че символизират стрели на лък. „Момъкът” играе и хвърля от своите „много кърпи” към старите мъже наоколо (дядовците), които в отговор взимат кърпата и връзвайки в нея монета, я връщат.

Символиката е впечатляваща. Разиграва се стилизиран „военен обред” (хвърляне на кърпа, т. е. стрели) и „отговор” - плащане на данък.

image

Игрите и песните, вземани заедно, се казват боенец или бояник”, пише Д. Маринов.

По същото време преди Лазаровден, на 28 март, в православния църковен календар е „Св. мчк Боян, княз Български”. Според житието на този първи български християнски светец, той е брат на кан Маламир (831-836),  казва се Енравота и живее в първата половина на ІХ век.

Защо обаче Енравота е носил името Боян?

image

Каква е връзката на името „Боян“ и обичая „бояник“?

Енравота е бил най-големият син на Омуртаг и заради това е носил и титулното име княз Боян.

Неслучайно на 28 март, освен Боян и Бояна, имен ден празнуват Бойко, Бойка, Гроздан, Гроздана и Албена.

Боян и Албена са стари етноними на древните бояни (урарти) и на кавказките албани. Териториите им са били съседни на кимерийците, т.е. на древните българи.

image

Държавата Биайн (Урарту) и Албания на юг от Кавказ

image

         Гроздан и Гроздана са славянски съответствия на Бойко и Бойка. „Гроза“ е „буря“ на славянски, т.е. Бойко и Бойка означават „стихия“, но както името Гроздан е съставено от Гроза/Буря и дан/данък, така и Бойко включва думата „бой“ и суфикса „к“ за мн.ч., т.е. тук не става дума за природна стихия, а за войнска стихия, за победа.

Славянското име Гроздан, което съответства на българското Бойко, е съставено от две думи „гроза/буря +дан“ и ни дава отговор, че етимологията на кимеро-българската дума „бойк“, е свързана с плащане на данък на победителите, с плащане на данък на онези, които са като буря, понеже и бог Гроза е бог на бурята, който може да се умилостиви само с дан.

Общо взето този ритуал се е съхранил в стилизиран вид във фолклорния танц „бояник“.

Когато кимерийците побеждават през 814 г. пр.н.е. държавата Биайн, името на тази държава се съхранява в българския език, като Баян и Боян.

Същото е било и с древните кавказки албани, чиито имена Аудан и Албена, също са били съхранени в българския език от стари времена.

Кимерийската държава на българите през VІІІ в. пр.н.е. е била на териториите на дн. северна Армения и южна Грузия. На изток тя е граничила със старите кутии (ути, аудан, албани). На юг местността Гуриана е деляла Кимерийската държава на българите с Урарту, чието самоназвание е било Биайн. „Урарту“ е наричано от семитите. На запад от местността Гуриана до Черно море, е била Колхида.

image

image

      През 814 г. пр.н.е. кимерийците побеждават Биайн, съгласно асирийските клинописи. Според учените, преди това е подчинена Колхида. През VІІ в. пр.н.е. кимерийския цар Дугдам, чието име и днес се дешифрира от българските „тук-там“, побеждава кутиите, т.е. древните албани, и се титулува „цар на кутиите“. Оттогава и името Аудан става прозвище на българите, а неговата арменска форма е Ути.

image

Териториите на старата Гуриана и Ути формират прозвището на българите като „утигури“, което срещаме през VІ в. от н.е. при Прокопий Кесарийски, който пише:

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те  живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида  (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд  тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат;  имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако  легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от  волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпели неуспех в лова, успели в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите  се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук  население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).

Невероятно колко история може да бъде съхранена в няколко имена.




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. aristotelis - За многобройните лични имена от гръцки произход у българите, 1-ва част
25.03.2015 17:17
Н. Шаранков, Предаване на старогръцките имена на български

Николай Шаранков е бакалавър (2001) и докторант по класическа филология (2002-2004). От 2005 г. е асистент по история и историческа граматика на класическите езици. От 2002 г. е член на редакционната колегия на списание Archaeologia Bulgarica, а от 2003 г. – сътрудник на списание L’Année épigraphique. Специализира в Женева. Преподава историческа граматика на старогръцкия език, старогръцки език и автори – атическа ораторска проза и лирика, старогръцки език за начинаещи в специалност „Стара история”. Основните му научни интереси са в областта на историята и историческата граматика на гръцкия и латинския език, палеобалкански езици, антична култура, културна история на българските земи в древността.

Развитието и оформянето на българската антропонимична система става на пластове с течение на времето. В този процес се преплитат и наслояват две големи групи от лични имена –домашни и заети. Още Г. Вайганд, проучвайки личните имена на българите, ги разделя на наследствени и народни. Народните (домашни) собствени имена са наследени от праславянската антропонимична система, както и образувани в ново време с помощта на домашна лексика прости и сложни форми. Към чуждите (или наследствени) антропоними според проф. Н. Ковачев се отнасят тези, които са се разпространили посредством християнската религия. Такива са гръцките, латинските и еврейските по произход имена.

Един от обектите на настоящото изследване са именно гръцките собствени имена у българите. Гръцките лични имена навлизат първоначално в средата на феодализма и най-вече под натиска на църквата след покръстването и приемането на християнската религия през 9. век. Така, чрез християнската вяра и ритуалност, в антропонимичната ни система навлизат множество лични имена от гръцки произход, които започват да изместват старите езически имена. У членовете на отделните родове и семейства през средновековието до падането на България под турско робство е характерна едновременната употреба както на домашно славянско или прабългарски име (наречени общо дохристиянски имена), така и на официално църковно – християнско (каноническо). Дори самият княз Борис І е получил второ име от гръцки произход — Михаил. Историческите и политическите условия водят до все по-силното възприемане и разпространение на християнските имена, в частност на гръцките. “... затова малко от европейските народи са могли да запазят известна част от старите си собствени имена. Можем обаче да кажем, че ние, българите, притежаваме днес покрай имената от християнски произход и едно голямо богатство от хубави, чисто български лични имена, отчасти наследени от старобългарско време, отчасти въведени по-късно” (Л. Андрейчин 1942-43)
Днес гръцките лични имена имат стабилно разпространение и много малко от хората осъзнават първоначалното им нарицателно значение. През средновековието християнските имена са разпространени главно сред духовенството, благородниците и градското население, докато на село чак до миналия век преобладават славянските имена и техните производни. Както и другаде, така и в България, християнската именна система е "преработена" според звуковите и граматични закони на местния език и му се подчинява почти безпрекословно. Затова много българи, разбира се, могат и да не знаят, че Петър е гръцко име и значи "камък", но това не им пречи да смятат името за българско - както постъпват англичаните с Питър, немците с Петер, русите с Пьотр или французите с Пиер.
Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Понеже около 2/3 от календарните светци и мъченици имат гръцки имена, техният брой у нас надминава 200, а с производните и видоизменени форми — няколко пъти повече.

Гръцки имена у българите

Аброн от гр. Abron , календарно име
Аверкий от гр. Auerkios, календарно име
Аврион от гр. aurion – “утре”
Агата, Агате, Агати от гр. agathe - "добра, блага" - име на календарна светица
Агатангел от гр. agataggelos – “добровестител”
Аглая, Аглаида, Аглай от гр. aglae - "светла"; aglais,-idos - "светловидна
Агнес, Агнеса от гр. agnes – “чиста”
Агрион от гр. agrios – “див, свиреп”
Агура от гр. agouros – “неопитен, незрял, зелен”
Аксения, Аксиния /Авксенти, Авксентия/ - от гр. auxene – “увеличаване”
Акома – от гр. akoma – “още”, пожелателно име – за още деца
Алекси, Алекса, Алексей от гр. Alexios - "който носи помощ, защита"; календарен светия
Александър от гр. Alexandros - "защитник на мъжете"; у нас разпространено около Освободителната война покрай името на руския император Александър ІІ
Александра, Александрина женска форма на Александър
Алипи от гр. аlypos - "безпечален"; календарен светия
Алиса от фр. Alice, а то от гр. aletheia- "истина"
Анастас от гр. Anastasios - "възкръснал"
Анастасия женска форма на Анастас
Анатоли(й), Анатолия от гр. Anatolios от anatole - "изгрев; изток"
Ангел, Ангела, Ангелаки от гр. Angelos - "вестител"
Ангелина съкратено от Евангелина; смятано за женска форма на Ангел
Андрей, Андрея, Андреан, Андреана от гр. Andreas - "мъжествен"; име на евангелски апостол
Андриана, Андрияна женска форма от Андрей
Андромаха от гр. andromahe – “която се бори с мъжете”
Андроник от гр. andronikos – “победител на мъжете ”
Анести от гр. anestios – “бездомен”
Антим от гр. Antimos – име на светец
Антин/а от гр. antinos – “направен от цветя”
Аполон от гр. Apollon – име от античната гръцка митология
Апостол от гр. apostolos - "пратеник; апосто"
Аргир, Арго /Аргил/ от гр. argyros - "сребро"
Ари от гр. Ares – “бог Марс”
Ариета от гр. aarietta – “мила, прелестна”
Аристотел от гр. Aristoteles – име на древния философ
Аркади(й) от гр. Arkadios – “жител на Аркадия в Пелопонес”
Армен от гр.eimarmene – “съдба”
Арсен(ий), Арсо, Арсения от гр. Аrsenios - "мъжествен, юначен"; име на календарен светия
Арта/е/и/ин от гр. artia – “цяла, непокътната”
Архангел от гр. Arhangelos - "старши ангел, архангел"
Архип от гр. Arhippos – “водач, началник на коне”
Архонд/и от гр. arhontes – “големец, господар”
Аспасия от гр. aspasia – “приятна, мила”
Атанас, Атанаска от гр. athanasios - "безсмъртен"
Атина име от гръцката митология - богинята на войната, мъдростта и изкуствата
Афенди от гр. afentes – “господар”
Афенда от гр. afentia – “благородство, знатност”
Ванга, Вангел, Вангела, Вангелия съкратено от Евангел - благовестител
Варвара от гр. barbare- "варварка, негъркиня"; име на календарна светица - частица от мощите на св. великомъченица Варвара се намират в софийската църква "Св. Преображение"
Васил, Васа, Василка, Василена съкратено от Василий - от гр. basileios - "царски, царствен"
Василиса - от гр. basilissa – “царица”
Велизар, Велизара древнотракийско име, от гр. Velisarios пълководец на император Юстиниан
Виза, Визант, Византа, Византи от гр. Byzantios - "византийски"
Врета - от гр. bretas – “грубо дървено изваяние, статуя, идол”
Генади(й) от гр. Gennadios - "благородник"
Гемо, Гемко - от гр. gemos – “товар, пълнеж”, прен. – чедо от сърце
Георги, Георгин, Геро, Гето, Гиньо, Гоце, Гошо от гр. georgos - "земеделец"; име на календарен светия
Герасим, Герас, Гераско от гр. gerasmios - "почитан, почтен"; име на календарен светия
Герган, Гергана, Гери видоизменено от Герги, Герга, а те от Георги
Грамо/а от гр. gramma – “буква, писмо”, пожелателно име – да бъде грамотен
Григорий, Григор, Григоре(и)на от гр. gregoreo - "бдя, стоя буден"; име на календарен светия
Данаил, Даниил - от гр. Daniel – библейски пророк
Дарий, Дария от гр. Dareios - име на староперсийски цар и на календарен светия
Дафина, Дафинка, Дафин от гр. dafne - “дафина, лаврово дърво”
Дафна, Дафне като Дафина
Делфина от гр. adelfe – “сестра”
Демостен от гр. Demostenes – старогръцки оратор
Деспа, Деспина от гр. despoina - "господарка, госпожа"
Деспот, Деспотка от гр. despotes - "господар, владика"
Диагор от гр. Diagoras - име на старогръцки поет
Диаманди от гр. diamanti - "диамант"
Димитър, Димитрина а) разговорна форма от Димитри(й) - от гр. Demetrios - "посветен на богинята на плодородието Деметра", б) свързва се със свети Димитър. Много разпространено в цялата страна.
Дио от гр. dios - "божествен; светъл"; име на календарен светия
Диоген от гр. Diogenes
Дионис, Диониси(й) от гр. Dionysios(син на Диас) - "посветен на бог Дионис"; имена на календарни светии
Домника, Домница от гр. – , календарна преподобна
Доротей, Доротея от гр. Dorotheos - "дар Божи" - име на календарен светия
Доситей от гр. Dositeos – “даден от бога”
Драко от гр. drakos – “змей”
Дросьо от гр. drosos – “роса, прохлада”
Дуко от гр. doukas – “вожд”, то от лат. “dux”
Евангел, Евангелия от гр. euangelos - "благовестител"
Евантия от гр. Euantia – “изобилие на цветя”
Евга съкратено от Евгения или от Евгалия
Евгалия от гр. eugalenos - "тих, спокоен, ясен"
Евгени(й) от гр. Eugenios - "благороден, благопристоен" - име на календарен светия
Евгения от гр. Eugenia - "благородна, благопристойна"
Евда от Евдокия
Евден/а от гр. eudaimon - "щастлив, честит"
Евдоким от гр. eudokimos - "похвален, успешен"; име на календарен светия
Евдокия от гр. eudokia "добра воля, благопожелание"; име на календарна светица
Евдоксия, Евдокси,Евдоси от гр. eudoxia - "добро име, слава"
Евлампий, Евлампия от гр. Eulampios - "блестящ"
Евлоги(й) от гр. Eulogios - "благоразумен"
Евмений от гр. Eumenios – “благосклонен”
Евпраксия от гр. eupraxia - "щастие; добродеяние"
Евредика от гр. Еurydike - име от гръцката митология - любимата на Орфей
Европиди от гр.Europe – “Европа”
Евсевий/я от гр. Eusebios – “благочестив”
Евстати(й) от гр. Eustathios - "издръжлив, траен"; име на календарен светия
Евстрати(й) от гр. Eustratios - "добър воин"; име на календарен светия
Евталия от гр. Euthalia - "цъфтеж, разцвет"
Евтимий, Евтим, Евтима, Евтимия, Евта от гр. euthymos - "с добро настроение, благодушен, весел"; календарен светия
Евтихия от гр. eutyhia - "щастие"
Егей от гр. Aigeus
Екатерина от гр. Aikatherini - име на календарна светица; от katharos (гр.) - чист
Ексена, Ексения, Екса от гр. euxenos - "гостоприемен" или съкратено от Поликсена
Елевтери, Елевтер от гр. eleutheros - "свободен"; име на календарен светия
Елевтерия от гр. eleutheria - "свобода"
Елена от гр. Helene, сродно с hele (гр.) - "слънчева светлина"; в гръцката митология най-красивата сред жените, дъщеря на Зевс и Леда, станала причина за Троянската война.
Елен мъжка форма от Елена
Еморфия от гр. Emmorfia – “хубост”
Ендоника от гр. Endonnike – “вътрешна победа”
Енике/о, Еника/ия от гр. Ioannikios – от Йоан
Ермен, Ермена, Ерменко, Ермин от гр. heimarmene - "съдба"
Ерфан от гр. orfanos – “сирак”
Ефария от гр. euhareia – “прелест, съгласие”
Ефимия от гр. Eufemia – “добро име, добра известност”
Ефрон от гр. Eufron – “весел”
Ефросина гр. eufrosyne - "веселие, удоволствие, радост"
Замфир/а, Зафир/а от гр. samfeiros - "минерал сапфир" (източни езици)- преход на з в с
Згуро от гр. sgouros - "къдрав, къдрокос"
Зинаида от гр. Zenais,-idos - "божествена като Зевс"
Зинови(й), Зино гр. Zenobios - "божествен, Зевсовски живот"
Зисо от гр. Zesos – “ Да живее!”
Зограф от гр. xografos – “живописец”
Зои, Зоя гр. zoe - "живот"
Зосим от гр. Zosimos – “препасан”
Зотико от гр. xotikos – “жизнен”
Игнати(й), Игнат, Игна от гр. Ignatios, лат. Ignatius (от ignis - огън); име на календарен свети
Иконом от гр. oikonomos – “пестелив човек, домакин”
Иларион от гр. `Ilarion – “весел, усмихнат”, то от лат. “”
Илия от гр. `Ilias – “мой бог е Яхве”
Ипатия гр. Hypatia - "върховна"
Иракли, Ираклия от гр. Herakleios - "Херкулесов"
Ирина гр. eirene - "мир"; име на календарна светица
Ириней, Ирин гр. eirenaios - "мирен"; име на светия
Ирон от гр. ieron – “светилище”
Исай, Исая, Иса от гр. `Iosias – “бог помага”
Исидор, Исидора гр. Isidoros - "дар на богиня Изида".
Йероним гр. Hieronymos - "който носи свято име"
Йеротей гр. Hierotheos - "богосвет, свят на Бога"
Йосиф от гр. `Iosef – “бог добавя”
Кайн от гр. Kain – евр., библейско
Калиопа гр. Kalliope - "хубаволика"
Калистрат от гр. Kallistratos - "добър войн"; име на календарен светия
Калус от гр. kalos – “добър”
Калоян име от среднобългарската история ; гр. "хубав Иван"
Калояна женска форма на Калоян
Калуд, Калуди, Калуда от гр. kaloudi - "дар"
Камари от гр. kamari – “гордост, украса”
Карп гр. karpos - "плод"; име на календарен светия
Касандра гр. Kassandra - име от гръцката митология; напоследък се свързва с героиня от популярен латиноамерикански сериал
Кателия от гр. katelaios - "обилен с елей; много милостив"
Кено, Кеньо от гр. kainos – “нов”
Керез от гр. kerasi - "череша"
Кимон от гр. Kimon - прочут атински политик и пълководец от V в.пр.Хр.
Кипарис от гр. kuparissos – “дървото кипарис”
Киприан, Киприян, Кипро гр. Kyprianos - "от остров Кипър"; име на календарен светия
Кирик от гр. Kerukos – “проповедник”

Кирил гр. Kyrillos - "господарски"

Кирияк/и от гр. Kiriakos – “неделен”
Клео гр. kleo - "прославям"
Клеомен от гр. kleos – “слава”
Клеопатра гр. Kleopatra, име от старата история

Климент от гр. klementos – “милостив”, то от латл “clementis”

Кодрат от гр. Kodratos – име на календарен светия
Козма гр. kosmos - "подредба; украса"; име на календарен светия
Кокона, Кокони от гр. kokkona - "госпожа; кокона"
Кора от гр. kore - "девойка, дъщеря"
Корде, Корда от гр. korda – “струна, млада лозова пръчка”
Коста, Косьо гр. Kostas или съкратено на българска почва направо от Костадин
Крино, Крина от гр. krinos – “ цвете крин, лилия”
Крондьо, Кроньо от гр. Kronos – божество от старогръцката митология
Ксант, Ксанти, Ксантия, Ксантина от гр. xantos - "рус, русокос"
Ксения, Ксено от гр. xenia - "тостоприемство"; име на календарна светица
Ксенофон от гр. xenofon – “чуждоезичен”
Ламбри/а, Ламбрин(а) гр. Lampre, блещяст- Великден
Ламбро гр. lampros - "светъл, прекрасен"
Лариса гр. Larissa - град Лариса
Леда гр. Leda - име от античната митология
Леон, Леона гр. leon - "лъв"
Леонид гр. Leonidas - име от древногръцката история
Леонти/я от гр. Leontios - "лъвски" - име на календарен светия
Мавро, Маври, Мавра от гр. mauros - "черен" ; сравни с Черньо
Мавруди, Мавруда от гр. Mavroudis ; или преосмислено от мавруд - винен сорт грозде;
Магдалена, Магдалина от гр. Magdalene; от град Магдала в Палестина
Май, Майя, Мая от месец май или от гр. maia - "майчица" - в гръцката митология дъщеря на Атлант и Плейона, планинска нимфа, родила Хермес
Макари(й), Макарина от гр. makarios - "блажен"; име на календарен светия
Малама от гр. malama - “злато”
Малта от гр. malta - “мека, нежна”
Маргарит, Маргарита от гр. margarites - "бисер"; преосмислено от цветето маргарита
Мелания гр. melaina - "черна"; име на календарна светица
Мелетий гр. Meletios - "ученолюбив"; име на календарен светия
Мерина, Мерима от гр. merimna - “грижа, безпокойство”
Меро от гр. meros - “част, дял”

Методи, Методия гр. Methodios - "който изследва, води се по метод"

Милтиад, Милтияд от гр. Miltiades - име на атински пълководец от V в.пр.Хр.
Мина, Минка гр. Mena - сродно с menas - "месец"; име на календарен светия
Мирон, Миро гр. Myron , сродно с миро - "благовонно масло"; име на календарен светия
Митрофан/а от гр. Metrofanos - “от майка явен”, име на календарен светия
цитирай
2. aristotelis - За многобройните лични имена от гръцки произход у българите, 2-ра част
25.03.2015 17:19
Н. Шаранков, Предаване на старогръцките имена на български

Николай Шаранков е бакалавър (2001) и докторант по класическа филология (2002-2004). От 2005 г. е асистент по история и историческа граматика на класическите езици. От 2002 г. е член на редакционната колегия на списание Archaeologia Bulgarica, а от 2003 г. – сътрудник на списание L’Année épigraphique. Специализира в Женева. Преподава историческа граматика на старогръцкия език, старогръцки език и автори – атическа ораторска проза и лирика, старогръцки език за начинаещи в специалност „Стара история”. Основните му научни интереси са в областта на историята и историческата граматика на гръцкия и латинския език, палеобалкански езици, антична култура, културна история на българските земи в древността.

Нехриз от гр. neochrizos - "новопомазан"

Никандър от гр. Nikandros - “побеждаващ мъжете”

Никанор от гр. Nikanor - "който вижда победата"; календарен светия

Ники, Ника от гр. nike - "победа"

Никита от гр. niketes - "победител"; име на календарен светия

Никифор от гр. Nikeforos - "победоносец"; календарен светия

Никодим от гр. Nikodemos - "народопобедител"

Николай от гр. Nikolaos - "народопобедител"; име на календарен светия; официална форма срещу народното Никола

Никола съкратено от Николай

Николина женска форма от Никола(й)

Нина от гр. Nina - съкратено от Ioannina; сродно е с името на основателя на асирийската държава Нин; у нас се смята за умалителна форма от Николина

Одисей от гр. `Oduseus - , от античната митология

Олимп, Олимпия, Олимпиада от гр. Olympios - по името на планината Олимп

Онуфри(й) от гр. Onufrios - "който храни магарета"

Орести от гр. `Orestes - от античната митология

Ортодокс/а от гр. ortodoxos - “православен”

Орфей от гр. `Orfeas - от гръцката антична митология

Офелия по името на героинята в Шекспировата трагедия "Хамлет", от гр. ofelos - "полза, печалба"

Пагонат от гр. pafona - “пауница”

Паиси(й) от гр. paisios "детски" - монашеско име

Палая от гр. palaia - “стара”

Паликара, Паликари от диал. паликар - "юнак" (от гр. pallikari)

Панагия от гр. Panagia - "пресвета, всесвета" - епитет на Богородица

Панайот от гр. Panagiotes - "пресвети, всесвети"

Панарет от гр. Panaretos - "добродетелен, вседобродетелен"

Пандази от гр. pantaxes - “всежив”

Пандора от гр. Pandora - "дарена от всички, вседарена" - име от гръцката митология

Панталеймон от гр. Panteleemon - "всемилостив" - име на календарен светия

Пантелея женска форма от Панталеймон

Параскева от гр. paraskeue - "петък"; "подготовка" (за празника)

Параско от Параскева

Парашкева от Параскева с преход на ск в шк

Парашкев мъжка форма от Парашкева

Парис от гр. Paris - име от гръцката митология

Партен/и от гр. partenios - “целомъдрен, девствен”, име на календарен светия

Паруш от гр. "този, който прониква до същината на въпроса", а в евр. - синоним на "много бърз"

Паскал, Паско, Паскалина на гр. Paskalеs от Pasha - "Великден"

Пахомий от гр. Pahomios - "дебел, широкоплещест"; име на календарен светия; монашеско име

Педо, Педьо от гр. - “дете”, като бълг. Момчо, Мома

Пелагия, Пелаги от гр. Pelagia - "морска"; име на календарна светица

Пердика от гр. perdika - “яребица”

Перса, Персида от гр. Persis - “персийка”

Петра, Петрана, Петранка женска форма от Петър

Петър от гр. petros - "камък, скала" - библейско име на евангелски апостол, едно от най-разпространените имена у нас

Пимен от гр. poimen - "пастир, овчар" - име на календарен светия; монашеско име

Платон от гр. Platon - старогръцки философ и календарен светия

Плума от гр. ploumi - “накит, украшение”

Поликсения от гр. Polyxene - "много гостоприемна"

Полимен от гр. Polymenos - "много злопаметен"

Полит от гр. Poliets - “гражданин”

Полихрон от гр. poluhronios - “дълголетен”

Полиян от гр. poluantos - “обилен с цветя”

Пране, Праньо от гр. prama - “домащна вещ, покъщнина”, защитно име като Брусо, Стрехчо, Гърньо

Прокопи(й) от гр. Prokopios от prokope - "напредък, късмет, прокопсия"; име на календарен светия

Прота от гр. prote - “първа”

Прохор от гр. prohoreo - "напредвам"

Пульо от гр. pouli - “пиле, птиче”

Рафаел, Рафаела, Рафаил на гр. Rafael - от евр. "Бог цери"; име на един от библейските архангели

Рахил, Рахила на гр. Rahеl - от евр."дойна овца"; в библията любимата жена на Яков;

Ревека на гр. Rebekka - от евр. "блясък" - библейско име

Ресо, Ресен от гр. areso - "нравя се, харесвам се" или видоизменено от Арсо

Ризо от гр. rizoma - "корен, племе, род"

Сава гр. Savva , а то от sabbaton - "събота" или от името на индийски цар; име на календарен светия

Саранди, Саранда от гр. saranta - "40" - защитно име: да доживее до 40 дена (докато укрепне)

Севаст, Севаста, Севастия от гр. sebastos - "почитан, почтен"; титла на болярин в България и Византия през Средните векове

Селена от гр. Selene - “блестяща, лъчиста”, богиня на Луната

Сигма от гр. sigma - “буква С”

Сидер от гр. sidero - “желязо”

Симанд от гр. semantikos - “важен, значителен”

Симеон на гр. Symeon, библейско име, от евр. Шимон - "изслушване, изпълнение (на молитвата, на желанието)"

Скули от гр. skuli - “куче”, защитно, като Кучо, Песьо

Смирна от гр. smirna - “дръвче мирт или смола от него”

Сократ от гр. Xokrates - древен мислител

Сотир от гр. sotir - "спасител"

София от гр. sofia - "мъдрост"; име на календарна светица, майката на Вяра, Надежда и Любов

Софо от гр. - “мъдър”

Софрон(ий) от гр. Sofronios - "благоразумен"; име на календарен светия; Старо и рядко срещано име.

Спано от гр. spanios - “рядък, изключителен”

Спиридон от гр. Spyridon (от spyris - кошничка за хляб); име на календарен светия

Ставри, Ставро от гр. stauros - "кръст", еднакво по значение с Кръстьо

Стамат, Стаматка гр. Stamates от stamato - "спирам, прекратявам", еднакво по значение със Запрян

Стерьо от гр. stereos - “твърд, здрав”

Стефан(а) от гр. stefanos - "венец"; име на календарен светия - първият мъченик на Христовата вяра

Стилиян(а) гр. Stelianos - "стълпник" (от гр. stele - "стълп, колона") - име на календарен светия. Давали го като защитно име, защото свети Стилиян се смятал за защитник на децата.

Страти съкратено от Евстрати (от гр. Eustratios - "добър воин")

Таисия от гр. Tais

Таксим от гр. taxima - “обещание, обричане”

Тарас(ий) от гр. Tarasios - "безпокоен"; име на календарен светия; вече почти изчезнало;

Тахо от гр. tahys - "бърз";

Темелко побългарена форма на Темелион от гр. tememion - “основа” или Темелаки (от гр.-тур. temel - "основа")

Тео съкратено от Теодоси, Теофил и др.; гр. theos - "Бог"

Теодор(а) старинна и църковна форма на Тодор

Теодоси(й) от гр. Theodosios - "даден от Бога"

Теодосия женска форма от Теодоси

Теофан от гр. Theofanes - "богоявлен" - име на календарен светия

Теофана, Теофания от гр. theofania - "богоявление"

Теофил от гр.Theofilos - "боголюб, приятел на Бога"

Теохар от гр. Theohares - "Божия благодат"

Тимон от гр. Timonoos - "който почита"

Тимотей от гр. Timotheos - "който почита Бога"; библейско име; име на календарен светия; атински пълководец от IV в.пр.Хр.

Тихон от гр. Tyhon - "щастливец"; име на календарен светия

Тодор от гр. Theodoros - "Божи дар"; име на календарен светия; доста разпространено име

Тодора,Тодорка женска форма от Тодор

Трифон от гр. Tryfonos - "който обича удоволствия и веселия", "горд"

Трофим от гр. trofimos - "питомец, възпитаник"; име на календарен светия

Урания от гр. ouranios - "небесен"; име от гр. митология - муза на астрономията

Филалид от гр. filaletes - “правдолюбив”

Филарет от гр. Philaretos - "добродетелен"

Филимон от гр. Philemon - "обичащ" или "приятелски" - библейско име; име на календарен светия

Филип от гр. Philippos - "обичащ конете"

Филипа женска форма от Филип - рядко срещано име

Филотей от гр. filoteos - “любим на бога, боголюб”

Флор от гр. floros - “цвете”, то от лат. “flos, floris”

Франго от гр. fragkos - “европеец”

Фоти(й) гр. Photios (от гр. phos, photos - "светлина")

Харалампи(й)/я от гр. Haralampios - "светнал от радост"

Хари съкратено от Харитон, Харизан и др., б) гр. hare от haris, -itos - "прелест, добрина"

Харизан(а) от диал. харизан - "подарен" (от гр. harizo - "подарявам")

Харитин, Харитина от гр. haris, -itos - "прелест, добрина"

Харитон гр. Hariton от гр. haris, -itos - "прелест, доброта"; име на календарен светия

Хела от гр. "животворна светлина"; в гръцката митология сестра на Фрикс - когато двамата бягали от злата си мащеха Ино, Хела паднала в морето, което сега се нарича Хелеспонт - морето на Хела

Хрис, Хриса, Хриси, Хрисо от гр. hrysos - "златен, злато"

Хрисант, Хрисанта от гр. Hrysanthos - "златно цвете"; име на календарен светия

Христа, Христина женска форма от Христо

Христодор от гр. Hritstodoros - "дар от Христа"

Христодул от гр. Hristodoulos - "раб на Христа"

Христофор/а от гр. Hristoforos - "носител на Христа, христоносец"

Щергени от гр. sterea genia - “Здраво поколение!”

Щерион от гр. stereono - "закрепявам"

Щерьо от гр. stereos - "твърд, здрав"

Ян, Яна, Яне от гр. - съкратено от `Ioannes

Янаки от гр. Iannaki, умалително от Яни

Яначко умалително от Янаки

Яне, Яни от гр. Iannis, съкратено от Ioannes

Ясон от гр. `Iason - календарен светия от античната митология

Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името. Така от гръцкото Тихон - "щастливец" са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо и ние смятаме, че крият значение “тих”

Имената на календарните светци - еврейски, гръцки и латински, натрапени от византийските църковни власти, както в миналото, така и днес, са чужди на езика ни. Затова българинът открай време се е стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод или съкращаване.

Понеже и в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали. Например, ако дядото се казвал Тодор или Доротей, което ще рече "дар от Бога, Божи дар", кръщавали внука Божидар. Това явление се е засилило особено много през Възраждането.

Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки: Благородна — Евгения, Боголюб — Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Спас — Сотир, Сребро — Аргир.

Срещу редица други имена от български корен има близки, дори еднакви по значение гръцки или латински, но в повечето случаи българските са възникнали самостоятелно и семантичната близост е случайна. Такива са: Богдан — Теодосий, Божана — Теофана, Веселин — Иларион, Воин, Войно — Страти, Господин — Кирил, Желязко — Сидер, Живка, Жива — Зоя, Камен — Петър, Люба — Агапия, Мира — Ирина, Руса, Руска — Ксанта, Светла — Фота, Сретен — Тихон, Черньо — Мавро и много други. Често пъти гръцки думи и имена от един и същи корен се появяват в различен облик на български, напр. “хегемон” и “игумен” (гр. ἡγεμών и ἡγούμενος, в стбг. и двете с “и”, игемонъ и игоуменъ); “клерухия”, но “клир”; “дявол”, обаче “болид”; “иконом”, “еколог” и “синойкизъм”; Деметрий, Димитрий и Димитър.

Интересни са и различните лексикални елементи в състава на гръцките имена, които характеризират тяхното значение, както и превода им на български. Такива са например:

a – частица за отрицание в гръцкия език. Не всички имена съдържат тази частица, въпреки че започват с “а”. Но някои, като Атанас и Алипи, са пример за нещо противоположно

alexein – от гр. “ защитавам”. Александър, Алексей, Алекси, както и женските им форми, са все защитници на различни неща.

anà – от гр. “горе”. Анастасия (възкресение, буквално – ставане горе), Анатол (изгрев или буквално – горе е светло) са групата на “извисените” имена

andros – гр. “мъж”. Александър, всички имена с наставка – андър, както и Андрей. Това са “мъжествените” имена

angelos - гр. “новина”. Противно на общото мнение, “ангел” не значи безкрайно добро същество, а просто вестител. Ангел, Рангел, Евангелина, както и техните производни, са имена, свързани с “известяването, новината”

genes – гр. “начало”. Генади и Евгени са примери за имена, свързани с раждане или в по-широк смисъл – произход

geo – гр. “земя”. Георги, Гея са имена, свързани етимологически със земята

doros – гр. “подарък”. Свързва се най-често с theos – бог, при което се образуват имена като Теодор, Теодора или Доротея, които окачествяват носителите им като дар от бога

еu – гр. “добър, добро”. Евтим, Евгени, Евлоги, Евангелина образуват групата на “добрите” имена

eleos – гр. “състрадание”. Като антропонимична съставка, откриваме думата в имената Елеонора и Пантелей, които образуват групата на “страдалците”

kalos - гр. “хубав”. От този корен идват “хубавците” Калиник и Калоян, а според някои автори и Калин, Калина

nike – гр. “победа”. Гръцката богина на победата е вдъхновила не само производителите на марката Nike, но и присъства в името Николай и всички негови производни. Това са “имената победители”

pan – гр. “всичко”. Тук спадат имена като Панталей и Панайот, които въплъщават идеята за масовост, за “все”

theos – гр. “бог”. Не е случаен фактът, че много монашески имена започват с тази дума – Теодоси, Теодор/Теодора, Теохар, Теодот. Това е групата на “божествените” имена

phil – гр. “обичам, харесвам”. Филип, Филомен и Филодот образуват групата на “обичащите “

hare - гр. “добро”. Харитон и Теохар, макар и по-редки имена, съдържат гръцкия вариат на “добр-“

През средновековието църквата е поощрявала силно кръщаването на децата с имена на светци. Това е така и до днес, макар че църквата не играе съществена роля и употребата на тези имена е най-вече по повелите на традицията в именуването, както и родствените и етимологическите фактори. Гръцки имена на светците от Новия завет са например Петър, Теофан, Стефан, а на светци от по-късната християнска история - Екатерина, Николай, Георги и много други.

Гръцката митология и литература също са оставили запомнящи се наименования са дошли Мелиса, Дафне, Урания, Парис, Пандора, Орести, Одисей и др.

Личните имена и прозвища от гръцки произход показват голяма честота на употреба в творчеството на българските писатели. Това се свързва с периода, през който творят или за който пишат. За антропонимите в тези произведения, в частност и за гръцките, са правени интересни изследвания. Едно от тях е “За личните имена и прозвища в Старопланински легенди на Йордан Йовков”, направено от Веселин Игнатов:

....... Известно е, че Й. Йовков дълго обмисля как да назове всеки от героите си и че извлича антропоними от разнообразни източници. Обичайните подходи на писателя в тази насока са два: изхожда от име, което внушава „цяла история“, или търси такова, което „най-добре да изразява същността на лицето“.

Стефан. От гръцкото стефанос - венец. Венчаването е брачно свързване на мъж и жена. В някои краища на България венец (венчило) обозначава и самия съпруг (съпруга). Същото име авторът използва и в „Овчарова жалба“, свързвайки го пак с предбрачна любовна история. /Кошута/

Калистрат. Героят е „говорител“ на общественото мнение. Той се явява в легендата само когато трябва да се викне нещо на Стефан. Името може да се интерпретира според етимологията му. То е производно от гръцка лексема със значение добър войник. /Кошута/

Марга. От гръцкото маргарит - бисер. Цената на добродетелната жена е по-висока от бисер. Маргаритът символизира плодоносното женско начало. Героинята е „стопанката на къщата“ и като такава е текстова хипостаза на Великата Богиня майка. /Най-вярната стража/

Димчо Кехая. Димчо е съкращение от Димитър - посветен на богинята на плодородието Деметра, на майката земя. Умалителната форма съответства на нрава и поведението на героя. Той е плах, неуверен, след всяка дума поглежда жена си, която е активната страна в дома. /Най-вярната стража/

Василчо. Името е извлечено от песен. Антропонимът е от гръцки произход със значение царски, царствен. Героят е с подобаващ на името му външен вид: „левент, с рус перчем под накривения калпак, с развени чепкени отзад.“ В описваната епоха широките и веещи се дрехи са признак на юначество, разкрепостеност и свободна воля. Неговата текстова съдба се схожда с тази на царския син, прокълнат да се ожени за самодива. /Божура/

Постол. Име на собственик на воденица в Селския дол. Произлиза от гръцката дума пратеник. В смисъла на библията апостол означава проповедник, мисионер. В разказа обитателите на водениците са своеобразни пропагандатори на два типа морал и съответни модели на поведение. /Постолови воденици/

Елена. Името е от гръцки и означава слънчева светлина - Йовковата героиня е русокоса. Антропонимът отвежда към съпругата на Менелай от „Илиада“, символът на женската хубост. Според българската народна поезия в ела се превръща девойка, насилствено разделена от любимия си. /Овчарова жалба/......

Едни от най-популярните мъжки лични имена в България са именно от гръцки произход: Георги, Николай, Александър, Димитър, Петър, Стефан, Васил, Христо, Кирил, Тодор, Ангел и др.
цитирай
3. letopisec - 1. 2. aristotelis
26.03.2015 09:23
Благодаря, много благодаря...
цитирай
4. syrmaepon - Гроза не значи само буря
26.03.2015 11:14
"ГРОЗИТЬ или грозиться; граживать, кому чем угрожать, стращать, или делать угрозы, напускать грозу, пугать, давать острастку. || Предвещать дурной исход, последствия. Грозцы грозят, а жильцы живут. Грозцы грозят, а Бог дает (или: посылает). Кто много грозит, тот мало вредит. Не годится водиться: матушка бить грозится. Хорошо на того грозиться, кто угроз боится. Взгрозился он на меня. Догрозился до чего. Загрозился, погрозился пальцем. Нагрозится еще вволю. Отграживаюсь кой-как. Погрози ему. Они переграживаются. Свекор пригрозил мне. Что разгрозился? Гром прогрозил и замолк. Гроженье ср. гроза, грозка, грозьба ж. действие по глаг., угроза, острастка. || Гроза также опасность или беда, бедствие; || строгость, строгий надзор, страх, в знач. кары, наказания. || Строгий, сердитый человек, каратель. || Гром и молния, туча с грозой, с громом, молнией и дождем или градом. || Новг. много, ужас сколько, пропасть; || вологодск. давно, долго, много тому времени. Гроза ли у тебя овса-то? Он уж гроза ушел. Я на тебя грозу пришлю. С твоих гроз я велик взрос. Хороши и честь и гроза. Бог милостив: авось с твоих гроз богат буду. Ты, гроза, грозись: а мы друг за друга держись! Ты, матушка, грози, а ты, девушка, гуляй! Гроз твоих не боюся, а ласка не нужна. Любить жену — держать грозу. Жена без грозы — хуже козы. Временем грозой, а временем и лозой. Не боюсь богатых гроз, боюсь убогих слез. На него (на них, на меня) гроза грозная подымается. От грозы — либо все в кучу, либо все врознь. На Благовещенье гроза — к теплому лету; урожай орехов. После грозы дождь. От Божьего гнева, да Божьей милости (т. е. грозы) не уйдешь. На Марию Магдалину в поле не работают, гроза бьет, "
цитирай
5. syrmaepon - "ГРОЗД, гроздок, гроздец м. ...
26.03.2015 11:15
"ГРОЗД, гроздок, гроздец м. грезно ср. калужск. грезд, грезн м. стар. гроздие или гроздье ср. собират. гроздок м. гроздка ж. умалит. купа, кучка, срослый комок, кисть плодов, особ. о винограде, также о простых орехах: гранка или гроздочек орехов, иногда о срослых луковицах, о деланных украшениях разного рода, напр. в виде кистей, плодов, шариков. Картечь вяжется гроздами. Грозд песий, растение Lonicera Xylosteum; || растение Solanum Dulcamara, желтый паслен. || Грозд, у оленя, у лося, корень или венчик рогов на лбу, оставшийся и после сронки их. Грездень м. валд. двойчатка ореха, миндаля и пр., два срослые или в одной общей скорлупе лежащие ядра. Грезновый, гроздовый, гроздный, гроздковый, гроздочный, относящийся к грозду, из гроздов состоящий, либо добытый; виноградный, винный. Гроздяной, из грозд состоящий. Гроздистый, растущий гроздами, образующий крупные грозды. Гроздистый лук, вят. пускающий по несколько луковиц. Гроздчатый, гроздовидный, с виду похожий на грозд. Гроздоватый, то же, но в меньшей степени. Гроздник а растение Ilea? Гроздиться, расти гроздами; наливаться, спеть в гроздах. Хлеб грезд(н)ится, колосится, наливает. Озимь грездится, а ярово прямо в дудку идет."
цитирай
6. letopisec - 4.5. syrmaepon
26.03.2015 14:42
Благодаря, много благодаря...
цитирай
7. marknatan - Летописец, Празника на български ...
29.03.2015 23:21
Летописец,
Празника на български еБаене, баянец, по-случай баенето на Исус за възвръяането към живите на Лазар

Врели некипели и накрая пак с кимери

Маймуняка прозд мерилин да не те е навестявал да ти путсказва за грозд или с некоя ветеринарна каравсте мучали за аверите на кимерите от севера на северното черноморие в изречението
цитирай
8. shtaparov - Българите не ползват и 10% от тия ...
30.03.2015 15:58
Българите не ползват и 10% от тия имена,които ти представяш за гръцки Аристотелеце- може да ги е кръщавала по изключение някоя гъркиня женена за Българин,хората почти не са ги чули и никой няма да знае да ти каже в кой край се срещат,,освен ако не е специалист да каже,че някои от тях са гръцки,а други са еврейски. Гърците не са дали на нас почти никакви имена,но ще те зарадвам като ти кажа,че са дали много имена на евреите в периода 4-2 в. пр.Хр.,и знаеш ли защо? Защото старите праевреи,бидейки роднини на гърците но и пра-Българско племе като техните деди,изгубили част от древните си Български имена след робството в Египет и потомците им много се зарадвали,че чрез воините на Александър получават възможността да опреснят древната си Българска именна система,която ползвали преди 3 000 години.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 9129457
Постинги: 701
Коментари: 12655
Гласове: 3287
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ