Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2015 13:33 - Кимерийският владетел бил „цар на вселената“ (“sar kissati”), според асирийски астролог от VІІ в. пр.н.е.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 6308 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 23.03.2015 10:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Новият прочит на древната кимерийска история от VІІІ-VІ в.в. пр.н.е., направен от германските и руски изтоковеди в края на ХХ в. и началото на ХХІ в., промени коренно представата ни за този народ.

annales.info/urartu/ukn/

www.helsinki.fi/science/saa/saab.html

www.helsinki.fi/science/saa/saact-06.html
 

history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_ii_chast.html

books.google.fr/books/about/Les_Cimm%C3%A9riens_au_Proche_Orient.html 

www.ucl.ac.uk/sargon/abouttheproject/

Кимерийската държава е била на юг от Кавказ, близо до стара Колхида, на териториите на дн. северна Армения и южна Грузия.

image

Кимерийските стари топоними и хидроними, простиращи се от дн. Крим до Кападокия в дн. Турция, ни разкриват една мощна цивилизация, която във военно отношение разчита на мобилна конна армия, за да извършва преходи от Кавказ до Асирия на юг, на запад до йонийските градове (превзети са Сарди, Ефес и др.), а на изток до Мидия.

image

Новите разработки в кимериологията от края на ХХ в. поставиха отново на дневен ред пред българознанието въпроса доколко е вярно сведението от VІ в. от н.е. на византийския летописец Прокопий Кесарийски, че хуно-българите са по произход кимерийци?

Procopius of Caesarea / c. AD 500 – c. AD 565/ was one of the most prominent Byzantine scholar from Palestine. Accompanying the general Belisarius in the wars of the Emperor Justinian I, he became the principal historian of the 6th century, writing the Wars of Justinian, the Buildings of Justinian and the celebrated Secret History. He is commonly held to be the last major historian of the ancient world:

"Beyond the Sagins lived many Hunnic tribes. Expanding from that point country is called Evlisia (Procopius evidently used information from "Anonymous Periple of Pontus Euxinus," where this country beginning form the Sagins dwelling places and up to Don and the Azov Sea is actually spelled "Evdousiya"), Its coastal area, aswell the interior is inhabited by barbarians up until the so-called "Meotian swamp " (Sea of Azov ) and the river Tanais (Don), which flows into that "swamp". In turn, the swamp overflows into Pontus Euxinus (Black Sea). The people who live there in ancient times were called Cimmerians, now they are called JUtigurs. (Book .ІV.4, The war with the Goths). "

"A huge number of Huns in ancient times, who back then were called Cimmerians, lived in these areas, that we have mentioned, and one king ruled over them. Then ruled over them a king who had two sons, one of these was called Utigur and the other - Kutrigur. When their father died, they shared the rule and named their subjects in their own names. And by my time, part of them are still called Utigurs and the other part - Kutrigurs ... (Book .ІV.5, The war with the Goths)”.

Ако допуснем, че европейските хуни са по произход кимерийци, това налага нов прочит на сведенията на древните автори за хуните:

letopisec.blog.bg/history/2015/03/20/drevnite-avtori-za-hunite.1347443

Мнозина учени недоумяваха защо византийския летописец Агатий Миринейски от VІ в. дава сведение, че Оногурия (Хунугурия) се е намирала в древността близо до Колхида? Новите проучвания в кимерологията за държавата Гамирая дадоха отговор и на този въпрос.

През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише: „Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“

Кимерийската конница става хегемон в Предния Изток и Анатолия 100 години преди падането на Асирия под властта на Вавилон, Мидия и Уман-манда (кимерийците).

image

Кимерийският лък е бил най-модерен за онова време и в следващите 50 години след VІІІ в. пр.н.е. е приет на въоръжение от всички армии в Древния изток.

image

Кимерийските обувки са често споменавани в асирийските клинописи, като функционални.

За първи път кучета са обучени за участие в бойни действия от кимерийци.

Кимерийската островръха военна шапка е изпълнявала и култово значение, понеже формата й е имитирала островръхите молитвени скали в Кападокия, които са обожествявани в низината, подобно свещените дървета в планините.

image

www.facebook.com/kiril.milchev/media_set

image

Страбон през І в. от н.е. пише, че Черно море се дели на две морета, но не съобщава имената на частите. Днес ние знаем, благодарение на съхранени сведения при Орозий от края на ІV в., че източната половина на Черно море (Евксински понт), която е била на изток от нос Овнешко чело на Крим и на изток от южния черноморски нос Карамбиз в Мала Азия, се е наричала "Кимерийско море"...

image

Библията е персонифицирала кимерийците с името на Ноевият внук Гомер, първородния син на Яфет.  Дори до ХІІІ век се е знаело, че Гомер от Библията и кимерийците, са едно и също. Арменският историк от ХІІІ в. Вардан Велики отбелязва в увода към своя труд, че „от нашия родоначалник Яфет, който след потопа роди Гамер, произхождат Гамирите.

image

Арабоезичният историк Бируни (973-1048) в спор с персийските древни книги, отбелязва: „Първият човек е бил не Гаюмарс, а Гомер, син на Яфет, син на Ной“.

letopisec.blog.bg/history/2013/05/14/al-biruni-za-kimeriicite.1110140

Забележително е, че дори в V в. от н.е. арменския историк Тавстос Бузанд не познава топоним Кападокия, а го именува Гамирка (арменския историк от V в. Агатангелос също упоменава Гамирка). В грузинския език "гюмир" е великан. В осетинския също. В българският език "кумир" е общоупотребителна дума с няколко сходни значения...

image

В своята история Паисий Хилендарски не дава отговор за произхода на българите. През 1856 г. Раковски се среща в Белград с българския книгопродавец хаджи Найден Йоанович (от Пазарджишко), който му предава ръкопис, донесен от него от Света гора (Атон), в който пише кои са били в миналото българите. Раковски публикува откъса за това как са се "звали" българите в книгата си от 1865 г. "Българска старина", на стр. 200.

image

В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци”, пише Прокопий Кесарийски (Войната с готите, кн. ІV.5).

Как, от кога и защо кимерийците са наричани „хуни”?

Очевидно ок. VІ в. пр.н.е. урартската дума „хини“ е станала външно наименование за кимерийците.

Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа, предишния цар. Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти? Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...

image

Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартския език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "зависим". Все пак Сардури ІІІ  след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост. Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.

image

С други думи, явно кимерийците получават названието „хини/хуни” от урартите. Това става след като тяхната хегемония в Анатолия  залязва, т.е. преди VІ в. пр.н.е. , когато победени от Лидия се завръщат в родината си, на север от Урарту. Съхранени са стари сведения в грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай”, според които „хони” (т.е. кимерийци) са приемани в поселища на пост-урартите (бундурк), между които е бил и гр. Занави. Очевидно тогава кимерийците са наречени "хини" от самите урарти (бундурк), което буквално значи "осиновени", а преносно "зависими"(?).

image

Кимерийците получават името „хини/хуни“ във време, когато военната им мощ е била вече слаба. Това е било доста след 657 г., когато славата им е толкова популярна, че в едно писмо придворния астролог Аккуллану, обръщайки се към своя господар, асирийския цар, му пророкува за кимерийците, които нарича  „велика сила“ (kissutu), а кимерийският цар е обозначен с титлата “sar kissati” ("цар на вселената"). Според Медведская,  наличието на този титул за кимерийския цар води неизбежно до заключението, че кимерийците („велика сила“, „kissutu) към 657 г. са завоювали част от Асирия.

history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html
 

Както знаем, три армии побеждават Асирийската империя към 608 г. пр.н.е. Несъмнено ролята на армиите на Вавилон и на Мидия, е добре проучена, но значението на третата армия, на „Уман-манда“, все още е предмет на дискусии. Традиционно учените свързват „уман-манда“ с кимерийците, но има и други хипотези. Проблемите идват от  неяснотата защо кимерийците са наречени „Уман-манда“ в „Хрониката на Геда“ от 608 г. пр.н.е. и какво значи това словосъчетание?

image

Въпросът бе удачливо разрешен едва наскоро от Selim Ferruh Adalı в книгата му The Scourge of God: The Umman-manda and Its Significance in the First Millennium BC (State Archives of Assyria Studies, Volume XX), издадена през 2011 г. в Хелзинки, където автора дешифрира „уман манда“ като „бич божий“ и така дава отговор защо кимерийците са наричани „Уман манда“ в т.нар. „Хроника на Геда”, а също така ни дава възможност да потърсим и отговор защо по-късно хуните също придобиват това прозвище?

www.helsinki.fi/science/saa/saas-20.html





Гласувай:
4


Вълнообразно


1. letopisec - Българите трябва да се гордеят с ...
22.03.2015 14:45
Българите трябва да се гордеят с древната си история, която им беше пречено дълги години да опознаят и да разберат колко велик народ са били в миналото.
цитирай
2. syrmaepon - Така и не разбрах връзката - да не би държавите на Атила и Кубрат да са били в Кападокия?
27.03.2015 09:45
"Первое упоминание о Тугдамме относится к атаке на греческие города на побережье Малой Азии. В 653 году до н. э. начал наступление на Ассирийскую империю. Ассирийские надписи говорят о нём, называя Царём саков и гутиев (к этому периоду слово, вероятно, обозначало уже просто «варвары»), вместе с тем другой его титул — Сар Киссати, с ассирийского переводится как царь Киша или царь мира, имея в виду обширные владения Тугдамме. Он также упоминается как царь Умман Манды (англ.)русск.[1]. Историк Фриц Хоммель предполагал, что Сандаксатра являлся прямым потомком Тугдамме, также как и его сын — Иштивегу. Сами Сандаксатра и Иштивегу идентифицировались Хоммелем, с Киаксаром и Астиагом соответственно[2], а Тугдамме с Фраортом.

Тугдамме оказался самым деятельным из известных киммерийцев. К его заслугам принадлежит захват Лидии в 644 году до н. э., где в Сардах был убит киммерийцами царь Гиг, а также захват некоторых городов Ионии, в том числе и Эфеса. Согласно Архилоху, в Эфесе киммерийцы разорили храм Артемиды[3]. Жители соседних ионийских городов поспешили перебраться на острова, недоступные для киммерийской конницы. Но это не помешало Дугдамме захватить Магнесию. Опорным пунктом завоевателей на западе Анатолии стал Антандр, который впоследствии даже получил название Киммерида. Но для постоянного расселения своих соплеменников Тугдамме выбрал более отдаленную Каппадокию (арм. Գամիրք, Гамирк). Отсюда он совершал нападения на Сирию и Ассирию, провозгласив себя «повелителем вселенной». Правитель киммерийцев умер примерно в 640 году до н. э., и до сих пор не ясно, кто победил его и убил. Страбон предполагал, что Тугдамме был побеждён и убит царём скифов Мадием. Ашшурбанипал говорил, что Тугдамме победил Мардук, исходя из этого, некоторые исследователи считают, что под Мардуком подразумевался именно Мадий[4]. Также есть вероятность, что Тугдамме погиб из-за болезни."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485416
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ