За легендарния египетски фараон Сесострис са писали Херодот, Аристотел, Дикеарх, Диодор, Помпей Трог, Ариан, Йоан Малала, Касиодор (Йордан)...

За него, следвайки традицията, пише през ХІІ в. и автора на световната стихотворна хроника Константин Манасий. Текстът е в мерена реч и съдържа 6733 стиха, като обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081-1118).

Вероятно фараон Сенусерт е бил древна историческа личност, но това не е доказано. Въпреки това автохтонните доктрини на македонизма и тракедонизма вменяват, че египетски фараон е положил началото на македонци и траки на Балканите (?).

 Много отрано е създадена египетска фолклорна и легендарна традиция за Сесострис, както е предадено името му за първи път от Херодот през V в. пр.н.е., който е знаел за нея.

Аристотел от ІV в. пр.н.е. е учил, че Сесострис е първия египетски законодател, който въвел кастовото разделение.

Дикеарх, ученик на Аристотел, посочвал, че именно Сесострис е въвел коневъдството. При това Дикеарх се интересувал и от хронология, вменявайки, че  Сесострис е внук на Изида и Озирис, определяйки, че е живял 2500 г. преди Троянската война.

Нимфодор Антиполски приписва на Сесострис въвеждането на египетските етнографски традиции, в основата на които било, че много египетски мъже вършели и женска работа, а жените – мъжка...

Разказът за Сесострис при Херодот ни дава представа, че фолклора на Египет още към VІ в. пр.н.е. е разработил един шаблон, чрез който, посредством „образа на Сесострис” се търси египетски патриотизъм и величие.

Персийският цар Дарий превзема всичко, освен Скития. За египетския разказвач, Сесострис превзел не само това, което е превзел Дарий, но и Скития.

След походите на Ал. Македонски през ІV в. пр.н.е., се раждат нови египетски фолклорни легенди за Сесострис, който бил преминал дори р. Ганг, която Александър не успял, и превзел цяла Индия до Океана.

Александър е наречен „новия Сесонхосис” (още едно име на Сесострис) в Псевдо-Калистеновия „Роман за Александър”. Единственото, което не противопоставя Сесострис и Александър в египетския фолклор, е че на самият Александър е приписан египетски произход...Той просто е „новият Сесострис”...

Това показва колко дълбок е образа на Сесострис в Египет и как именно около него са създадени песни, легенди и романи, които подхранват патриотизма на египтяни от ок. VІ в. пр.н.е. до ІІ в. пр.н.е...

Йосиф Флавий е знаел това много добре. В спора си с Апион, последния е изтъквал превъзходствата на египтяни над евреи. Флавий иронично обяснява на Апион, че е заслепен от „митичния цар на Египет Сесострис”.

   Много подробно изследване за различните традиции, описващи Сесострис има в книгата на  Иванчик [1], в която обаче е пропуснато  упоменаването му в Манасиевата хроника и свързването на името на Сесострис с някакви хуни, с които победил Асирия.

[1] Аскольд И. Иванчик. Накануне колонизации. Москва, Берлин., 2005, с. 190-221 historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/

Повечето изследователи са на мнение, че употребата на името „хуни“  (Томпсън, Хелфен ) за легендарното време на Сесострис, е анахронизъм. Но ние все пак се интересуваме как това име е попаднало в полезрението на Манасий през ХІІ в.?

 От историческа гледна точка през VІІІ-VІІ в.в. пр.н.е. Асирия многократно е нападана от кимерийците. А според Прокопий Кесарийски от VІ в. от н.е., произхода на хуните е кимерийски.

През ХІІ в., както знаем от „Коментарите“ на Евстатий Солунски към Омир, представата за кимерийците е била доста бледа. Самият Омир ги е поселил да живеят около вратите на Ада. Евстатий се чуди защо този исторически народ е така демонизиран от Омир? Той пише: „Ариан казва, че скитското племе кимерийци, вдигайки се от своята родина и нанасяйки вреда на всички по пътя си, дошло до Витиния. Херодот разказва, че по време на царуването на Ардий, син на Гиг, кимерийците изгонени от домовете си от номадите-скити, дошли в Азия и превзели Сарди. Други казват също, че при своето нашествие те разграбили светилищата на боговете в Азия. Ето защо певците, нямайки възможност да им навредят по друг начин, с измисленото им преселване (до Хадес – б.м.)  отмъстили за грубите постъпки на този народ, вследствие всеобщата, така казват, вражда към тях от страна на йонийците. А поетът, стоящ начело на тия поети, също е йониец“ ( К ХІ, 14). Тоест, Омир.

Напълно е възможно да е съществувала легенда за египетския фараон Сесострис, според която той предвожда кимерийците срещу Асирия.

Египетския фолклорен разказвач „работи“ по познат шаблон. Ако някакви воини, в случая кимерийците, действително са превзели части от Асирия, египетския разказвач, по описания шаблон, създава версия, че Сесострис я е превзел и вече той я дарил на други. В случая обаче Сесострис я дарява на хуни, както е написано в Манасиевата хроника. Тоест, през ХІІ в. Константин Манасий е написал „хуни“, с което не е повредил на историчността на вселенската си хроника, понеже се е доверил на авторитета на Прокопий Кесарийски, според когото хуни и кимерийци, е едно и също.

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(Прокопий Кесарийски от 6 в., Войната с готите., кн.ІV.5)”.

През ІХ в. Теофан в своята „Всемирна хроника“ също следва основно авторитета на Прокопий и преписва много от него.


     
           Да представим сведението на Манасиевата хроника:

"А пък тогавашният цар Сесострий на Египет възвеличил се, силен бе, над всички други пръв, не бе доволен само над Египет да владее, и впрочем воини събра от всяка област, племе, копиеносци, мечници, стрелци и щитоносци, борци и храбреци мъже. Помощници приел от хунския народ и дар на всеки род дарил, обходи цялата земя, най-вече Азия. Принуди всички данъци на него да изплащат. И всяка рат навсякъде и властници, сатрапи и чиноначалници сурови и силни командири под ярема подчини на свойта власт и сила.

Съратниците си напълни с користи и плячка. На хуни прочее дари земята асирийска, а парти назва хуните, това ще рече скити. И победител се завърна в деветата година.

Заграби всички в Азия държави и народи. При него царската на асирийци власт за кратко силата изгуби що държеше. Та щом Сесострие изтръгна смърт от житие на асирийци, царството отново се въздигна. Като дърво измръзнало от зимата сурова, увяхнало и помъртвяло, отново оживяло, когато лютият измина зимен час, пак впрочем асирийското скиптродържание, достигна първото величие и чест..." (Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 61, 62).

Нашето предположение, че Манасий е заменил неясното по него време име „кимерийци“ с по-популярното „хуни“, донякъде се потвърждава от стиха „а парти назва хуните“, тъй като това сведение се повтаря във видоизменен вид при арабския историк от ХV в. Мирхонд, според когото Кимер/Камари имал два сина Булгар и Партас: „Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас.“

Виж повече тук:

Турчин и французин през ХVІІ в. пишат, че българите са кимерийци.

letopisec.blog.bg/history/2014/10/02/turchin-i-francuzin-prez-hv-v-pishat-che-bylgarite-sa-kimeri.1301607

Radoslav Tinchev Аз също смятам, че употребата на етнонима "хуни" за времето на Сезострис е анахронизъм. Сезострис е гръцкия вариант на името Сенусерт, така се наричат трима фараони от 12-та династия, може би става дума за Сенусерт III (около 1878-1843 г.пр.Хр.).

Kiril Milchev Разбира се, че е анахронизъм...