Американския историк Ото Менхен-Хелфен умира  през 1969 г. Няколко дни преди кончината  си той предоставя на издателството на Калифорнийският университет своя ръкопис „Светът на хуните”. Текстът е издаден през 1973 г.

   books.google.bg/books





      
            Американския хунолог, който е известен още  от 50-те години на ХХ в. със статиите си за европейските хуни (O. Maenchen-Helfen. The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22. The legend of origine of the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945.), е подготвял до края на живота си пълен енциклопедичен обзор на късно-античните и ранно-средновековни извори, които са необходимата база, за да се напише обективно изследване за европейските хуни (375-468 г.).

          Монографията  The World of the Huns: Studies in Their History and Culture, University of California Press, 1973, е издържана изцяло в академичен стил, тя е необходим за всеки исторически факултет лекционен справочен материал.

      Ото Менхен-Хелфен много добре е съзнавал, че европейската хунска история е пресъздадена още в късно-античните летописи на границата между мита и историята, ето защо в началото на труда си обръща внимание, че демонизацията на хуните започва дори при историка от ІV в. Амиан Марцелин. В този смисъл „демонизацията” на хуните в монографията на Томпсън от 1948 г., според Ото Менхен-Хелфен, не е нищо друго, освен възпроизводство на шаблонни оценки.

Откровенното неприязнено отношение на немските професори и на съветските историци към хунското минало определено дразни Ото, който като академичен тип учен деликатно намеква за тях, че дори епископите на църковният събор в Халкедон през 451 г., не са били толкова крайни, независимо, че варварите-хуни са били на километри от тях.

На  няколко места американският хунолог си позволява да отбележи, че хунското минало в периода 375 – 468 г.г., е крайно време да получи обективна оценка, извън всякакъв род пристрастия.   

Очевидно, още след 50-те години на ХХ в. Ото Менхен-Хелфън е разбрал, че няма смисъл от полемични професорски спорове (през 60-те Л.Н.Гумильов го напада, защото оборвал теорията на Иностранцев от 1900 г. за произхода на хуните в Европа от средно-азиатският народ Hsiong-nu) и че единственият начин да постигне целта си е да се нагърби с преразглеждане на всичките късно-антични летописи, за да открие в тях преки или косвени сведения за хуните.

           Той си поставя за задача да изкара на бял свят всички данни от първоизворите за хуните, да ги съпостави и да пренапише хунската история на тяхна основа, а не да следва европейските историци от ХІХ и ХХ в., които създават картината от ІV в. и V в. за хуните само на базата на няколко първоизвора, чиито сведения интегрират с пикантни византийски сплетни за порочната Хонория и всякакъв вид други легенди, които тотално са подменили обективният анализ.

        Ето защо монографията на Хелфен прилича на академичен справочник, тя не е лесно четиво.

     Кой е всъщност Ото Менхен-Хелфен? Американския професор срива старата  доктрина за хуните и представата за тяхната едностранчиво-негативна роля в Европа през ІV и V в.

Монографията  на Хелфен предразполага не само към нова историческа версия на европейските хуни в периода 375-468 г., но и към нов прочит на реалните събития от времето на т.нар. „велико преселение на народите”.

Тоест, нов прочит как е създадена  Европа от ІV и V в. ?

До каква степен създаването на Европа, чиято етническа карта е тотално разместена с хунската инвазия ок. 375 г., е римо-хунски фундамент?

 Изводите на американският хунолог изискват да бъде ревизирана доктрината от ХІХ и ХХ в., че късно-антична Европа е римо-готски проблем. Това не е вярно, проблема е римо-хунски. Ото Менхен-Хелфен връща на историческата  сцена реалният фактор, без който  изобщо не би съществувал ефимизмът  „велико преселение на народите”: хунския фактор.

Изглежда  европейските учени все още не са готови на сериозна радикална редакция на просвещенско-модерната доктрина за римо-готското случване на Европа през ІV-V в.в., ето защо основателно можем да квалифицираме монографията на Ото Менхен-Хелфен като пост-модерно предизвикателство. Методологията на американският  професор приема, че няма нищо друго преди първоизворите и старателно въвежда в оборот всички сведения за хуните, не само тези, които са били общоупотребителни дотогава (естествено, няма как да се занимава с дилетантските грешки на изворите на Г. Ценов).

      От  древните летописи надигат гласове Йероним, който сравнява Римската империя със Стара Юдея, откакто са дошли хуните. Еретикът Несторий пък бичува богословските си врагове и вижда в хунското нашествие възмездие за теологията си. Писателите-църковници възкресяват доктрината за старозаветният народ „Гог и Магог”, чието време е дошло.

         Събитията от ІV и V в. са потресаващи за Европа, тогава начева нейната реална история. Хунската инвазия размества пластове от Дон до Испания, дори бягството  на алани и вандали в Африка, е вследствие хунската политика от началото на V в.

          Ото Менхен-Хелфен е уникален събирач на сведения за хуните от летописите, на места чак е досаден в детайлите. Този енциклопедичен фонд му дава базата за блестящи анализи. Хелфен  не е „архивар”, интересува го не сбора от пълното число летописи, а фактологията в тях. Тук е гениален, понеже подлага на преоценка дати и години, които повече от столетие си се въртят в историческите книги, по навик. Резултатът  от къртовската дейност на Ото  Менхен-Хелфън е изумителен. Изследванията  на историците за хуните до него, вече приличат повече на алхимически уравнения.

           Само  един факт! Всички ние продължаваме да смятаме, че най-епохалното събитие във военната дейност на Атила е прочутата Каталунска битка (locus Mauriacus) от 451 г., но според Хелфен неговият военен апогей е през 447 г. в земите на дн. България. Това  не е единственият пример за преоценка  на хунският фактор в Европа, но е най-показателният, от който страдат особено романистите, които пишат за Атила и по навик са съсредоточени само към тази битка от 451 г., вблизост до Орлеан и Париж.

 На фона на детайлната и пространна европейска хунска история в монографията от 1973 г. на Ото Менхен-Хелфен, всичко останало написано за европейските хуни изглежда като общи приказки. Особено Гумильов. Стилът  на американският професор вдигна  много високо научната летва как трябва да се пише за хуните, как трябва да се работи с материала от първоизворите и неслучайно след 1973 г. няма сериозно академично изследване за европейските хуни.

Уважаващите себе си историци вече не могат да пишат  за хуните в духа на Томпсън, нито да твърдят, че те са диваци без ред и пълчища, след като знаят от Ото Менхен-Хелфен, че същата хунска конница, която през 394 г. е в Панония, през 395 г. вече е в Задкавказието (Персоармения) и воюва там, като навлиза дълбоко в земите на Византия, откъм източната граница в Мала Азия на империята (персийско-византийската граница). Някак не се връзва това да са същите „необразовани хунски банди” от книгата на Томпсън (1948), които даже, според него, не можели да правят лъкове и стрели с железни накрайници. Един уважаващ себе си историк няма как, след Ото Менхен-Хелфен (1973), да не преразгледа тяхното военно-държавно устройство.

Атила и неговият трети син Ирник, който е записан в Именника на българските владетели. 

         Хелфен дава не само нов отговор на хунската история (от която никой не се интересува днес), а и изисква нов отговор за реалните фактори, довели до случването на Европа през ІV и V в., което си е направо катастрофа за позитивистичните догми на историческата европейска наука от ХХ в. Тук е основното послание на монографията на американския професор. Ако той, в духа на академичното мислене, би изискал от своите европейски колеги едно обективно отношение към  европейската хунска история, това не би било вече пречка днес. Ала той иска от тях нова редакция изобщо на науката за късно-антична Европа. Ето това е истинската причина монографията на американският професор, която  той през януари 1969 г. дава за печат  на University of California Press, вече 40 г. да не е превеждана в страни като Русия и България.

Ото Менхен-Хелфен в Х глава на своя труд пише черно на бяло, че европейските хуни, които според археологията нямат нищо общо със средно-азиатските хсионг-ну от Ордос и Китай, произлизат от българите.

Почти същото пише и през VІ в. византийския летописец Прокопий Кесарийски, според когото именно утигурите и кутригурите, чийто произход е кимерийски, са ядрото на хунския съюз.

http://letopisec.blog.bg/history/2014/10/17/letopisa-na-pop-iovcho-potvyrjdava-teoriiata-na-oto-menhen-h.1305516

letopisec,

Знаеш, че бях Атила, и всве де има издадено и не издадено в историята на человечеството пради опасността ндвиснала от маймуняците и др ветеринарни ме интересува

Зачетох се и при тебе след, като видях една ветеринарна особа да сплетни по нямаща си никво понятие , но стратно любяща история, но достойна твоя личност и го мернах путьото дето му дадох хелфена под вънкашност чужда и име ново при ветеинарната пасмина на психопата пасков с кравата и деса добичето с дето се обичатеа тъдява

и във ветеринарната плява плюнчото не споменува дори доброто име книгоблагодателя си и го запитах свинокастрировача с диплома за свисше че е много сложна да му кръцна мадата ма нейсе и теб ще те питам същото с конкретика, без увъртвания и общи приказки ми кажи как е у хелфена, защото знам ти кво подържаш, че тох поддърж ма тох го държи и свдвтете ръце мнението си и жонглира за непросветните швестери кои са хуните и от де а дошли като етнос де целокупен и неделим на оня плюнчо преяоства въпроа да не се арча :

" ... виждм, че и тук се държиш, като деса Кравата
както знаеш, че летописец знае, аз бях Атила и
имаш похвала за сериозния труд, който си хвърлил. Не ти отива обаче, да сплетниш във ветеринарната самодейност срещу летописеца. Деса Крават и психопата Паско по-ги бива.
Сега по същество. Тези две книги аз ти ги дадох при ветеринарите, така, че от куртоазия разбира се, ми дължиш отговор на един единствен въпрос, че хелфен го използвам, както правилно отбеляза в главното, за коео е ценен библиографска спрвка, за имена и т.н. и н мис чете в подробности отново. Хелфен е публикуван след смърта му от друг по неговите записки,че имаш отговор за някои нередности, които си доловил от оргнизациоона гл.т.
Интересува ме кои точно според Хелфен са хуните, защото си извадил две противоречиви мнения. Летописеца си врещи, че Хелфен 'доказал че са европци, но мисля, че хелфен им друго мнение. (Аз разбира се, бях Атила и знам съвем точно кой конкретен етнос са те б.а.)
"Главната грешка според мен е, че Хелфен счита хуните за отделен етнос, към който по-късно се присъединяват други племена и народи, а не за събирателно понятие под което се обединяват всички тези племена и народи в Хунската империя. "
От една страна:
" Важния факт, който отбелязва Хелфен е, че европейските хуни са почти изцяло местни народи и те оттук /Панония и Източна Европа/ нахлуват през Кавказ в Мала Азия, Персия и Месопотамия в края на 4-ти век. Ето какво споменава по този въпрос самия Хелфен: ".... Този факт, че вождовете на хуните, които дошли в Рим за сключване на съюз, били същите, които предвождали хуните към Тигър и Ефрат /в 395 г./, доказва, че тяхното местообитаване била Европа. Хунските федерати на римляните били не хуните от Дагестан или на Кубан; приятелите на Аеций /в текста Аетус/ живеели на р. Дунав......". Предводителите на хуните Басич и Курзих идват в Рим за преговори в 404 г. "
И от друга
" Това не пречи обаче Хелфен на места да попада явно под техни внушения и да пише съмнителни заключения относно хуните, препращайки ни на няколко хиляди километра по-на Изток в степите на Азия и търсейки паралели с азиатските хуни, тюрки и монголи. "
ЗА :
Главната грешка според мен е, че" Хелфен счита хуните за отделен етнос", към който по-късно се присъединяват други племена и народи, а не за събирателно понятие под което се обединяват всички тези племена и народи в Хунската империя."

Не знам какъв си бил, но сега си адютант на Дориан, който изпитва страх да коментира по същество и се опитва, чрез теб, да профанизира темата...

ха ха ха намерих го и при тебе плюнчото ха ха ха обявил си война на ветеринарите

на тая фца аз и дадох книгите и тя като ибан стоянов, дето питаше Вездес Ист Анарх дали е измислил Козмас Индиковплевтос защото психопата боцман доказал, че българите били стражари, а мореплавателя ги писал християни в пети, но още не били намерили пичата на епископа на стражарите или на епископа на генералите, сега се изявява на полето ... на научените и засяват ветеринанрния блок


" Наскоро един дилетант, който чел книгата на руски в нета, се зарадва, че хуните нападнали на юг от Кавказ от Европа (така бил казал Хелфен). Този Дориан отсъди с премрежен поглед, че те значи не са от Кавказ, а от Европа (?). И твърди това, без да си дава сметка, че именно кавказките хуни ок. 375 нападат на запад от Дон и точно тези хуни през 395 г., които са вече в Панония (а не че произхода им е оттам, както си мисли дилетанта) тръгват от Панония и през Кавказ нападат предна и Мала Азия. Това всъщност казва Хелфен, а Дорианчо не дава да се коментира на стената му и се хвали из нета: „Дориян Александров: "Кимерологът" Кирил Милчев, който редовно пише тук посредствени материали в раздел "История" /в Блог.БГ/ нещо е бесен, че съм развенчал един от неговите кумири - проф. Хелфен. На всичкото отгоре явно не може да преглътне и факта, че публикувах линкове за теглене на книгата "СВЕТЪТ НА ХУНИТЕ" и сега всеки може да я прочете и анализира.“

Г-не Дориян Александров, защо Ви е страх да коментирате по същество Хелфен, нали сте голям специалист в собствените си очи, моля заповядайте...Не се срамувайте, не се бойте, не бия шамари...Използвам само словото...

в профанизирането на хелфен и хуньологията нема кой да те бие не бой се по едно време и фцата серфимка беше започнал да цитираш за корифей и източник хунските имена та се наложи да ти дърпам ушите и да те връщам в правата хеленущология ха ха ха ха къса памет имаш за занимани със серизоната история и затова се плацикаш на повърхнста с бабешки истории на полуграмотни попове и запдни преписвации или директно или косвено от смешни и наивни землеописания на неграмотните от 19 век

мани я таа фвца бе достойство, ще коментира, овцата редовни коементари в блога си не пуска , само защо показват, че е дебил Иначе като преписвач е точно като Ибан Стоянофф Подедил е и е резюмирал по своему прочетеното , ма в него няма оригимнални идеи или мисъл, а тъпни, и басни, овча еклектика на маймуни, подобни на теа при ветеринарите или при твойте псевдонаучни бабешки етнографкси деветини

Ето например обвиняваш го ветернарни кастрат че не ти отговаря и опонир, ма аз те питам с конкретен въпрс за пореден път в случая, за точното мнение на Хелфен, коиса етнса хуни, ти се държиш, като боцмански папагал

Аз киамм много сериозни намерения да ти помогна и да прдставя наученото на научените кои точно са хуните защото мился ч ете имат модерни рдставители в една нация и може да бъде доказано Само ще кажа, че мисля че там където тръгва да ги търси Хелфен там е прав Не са европци а са си точно хуни и са описани така както са описани Аз имап метфорична но правина статия едн от многото в тази насока за Неандертлците фигуративно казано , че Хуните са Неандерталците Не можедш дори да си помислиш колко съм прав в тоба към кото насочвам вниманието на плагиаторите

Та да повторя въпроса си към теб, като към разбралото рвилния принцип на -психопата боцман дзверче,.
Инетерсуваме конкретно кой е и кое се свежда от хелфен до етноса хуни, зарежи ги теа псевдо етимологии кво било хуни съюз и т нат Нещата се свеждат до едно племе един нардо първоначално и Хелфен го пие Кой е тои етнос Има ли той конкретен отговор в своитебизследвни арежи полмеизацията и семантика а на глуаци които загубвт мсиълта си в спора за термина хуни

Наистина Хелфен твърди, че има твърдо ядро в полиетническия хунски съюз, което го наричат хуни (дава пример, че има специална канцелария по този въпрос в Константинопол), то е носител на името хуни, без да става ясно какво точно значи това име, но също така твърди, че тези хуни са българи...Глава Х.

здравейте
Вашите изследвания и постинги за кимерийците са достойни за цяла книга. Но все ме гложди мисълта, защо кимерийците да не са тракийско племе? Ако може това дори да се предположи , нямат ли именно кимерийците да бъдат свърващата брънка между траки, хуни и българи?
Поздрави
Изпратено: 13:58 От: didanov

ДА СЕ ПРАВЯТ НА ИДИОТИ
ВМЕСТО ДА ПИШАТ КАТО ХОРАТА
Г-Н МИЛЧЕВ
ДЕЛОТО ВИ ДА ПРЕДСТАВИТЕ НА ВНИМАНИЕТО ЕДИН ТАКЪВ СЕРИОЗЕН ТРУД НА
ЛЮДЕ, КОИТО ДА ПРЕДИ 10 ГОДИНИ НЕ ЗНАЕХА ДОРИ ЗА ТРУДЪТ НА РЪНСИМАН,
Е ДОСТОЙНО ЗА ОХУЛВАНЕ ОТ ТЯХ,
НА ТЯХ ИМАТ СТОЙНОСТ САМО "ПИСАНИЦИТЕ" ОТ ЗЕМИТЕ НА ЛЮДОЕДИТЕ

"...Наистина Хелфен твърди, че има твърдо ядро в полиетническия хунски съюз, което го наричат хуни (дава пример, че има специална канцелария по този въпрос в Константинопол), то е носител на името хуни, без да става ясно какво точно значи това име, но също така твърди, че тези хуни са българи...Глава Х. .."

Те дори имали отделен диалект с доста манджурски думи, но към 7 -ми век се слял с основния европейски булгар-тюркски език. Както станало и с южните български племенни общности на алани и бурджани.
Какво точно значи думата Хон("хун") и Хуни са обяснили самите хуни и техните потомци.
Всяка империя е съюз, но под властта на един господар - наследствен монарх. Затова не е баш Орда-съюз, или някакво обединение като се опитват да внушават, а държава-империя! Стара държава, където хунската династия взема властта в края на 2-ри век. Същото време откогато почва летоброенето на Именника на българските владетели.
Чуждите източници няма да ви научат на българска история, нито ще ви обяснят кои сте и какви сте, но те помагат много!
Затова публикуването и осветляването на всякакви сведения за древната българска диаспора или династии е полезно.
Хуните обаче не са кимери, кимерите на са траки и траките не са хуни...Всички тези племенни общности са си такива каквито са и са били на различни места по света и у нас. Различни части от древнобългарската диаспора са били.

Как да разбирам това,че Хелфен твърди, че има твърдо ядро в полиетническия хунски съюз, което го наричат хуни, а дава омето на това ядро, че е българи " твърди, че тези хуни са българи" ?

А ето какво било инвенторството му. Твърдение тип психопатат боцман: Българите са дали името на полиетническия съюз, който се нарича иначе хунски, на името на ядрото им, българи, щото гърците нямали "Б".

Въпросът, който ме интересува е: защо, след като грузинското късно-антично съчинение "Мокцевай Картлисай" помни бундурк (= самонаименованието на урартите) и след като под "хони", които идват от Халдея, очевидно има предвид кимерийци, все пак...защо ги е нарекъл "хони"?

Дали е възможно самите пост-урарти (= бундурк) да са наричали кимерийците, по време на залеза на последните през VІ в. пр.н.е., на които дават подслон в свои градове, с името „хони”?

„Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (грузинското съч. от V в. Мокцевай Картлисай., гл. І).

Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия, чието предишно име е било "Гамирка"....



И така, дали урартите наричат кимерийците с името "хони" и защо, ако е така?

За целта бе необходимо да се обърна към древно-източната история на Урарту (Бийан, Бунд) и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.

Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа, предишния цар.

Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили".

Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?

Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...

Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост.
Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.

С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк, което буквално значи "осиновени", а преносно "поданици"(?).

Земите на север от Урарту са били автохтонни за кимерийците през VІІІ в пр.н.е., но между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Къде е тази област? През VІ в. летописецът Агатий Миринейски ни дава ценното сведение, че Лазика някога се е наричала "Огурия"...

И така, кога кимерийците са започнали да ги наричат "бал///гар"???

Терминът „бал”, според данни на ономастиката, съгласно Иванчик, е бил известен още на скитите (οὐαδτόβαλος) и означава „любимец на дружината”. В осетинския език, родствен със скитския, понятието „балц” е означавало „военни походи” и е свързано с няколко степени на инициация, през която са преминавали младежите, за да станат мъже.Думата „бал”, в този смисъл, в скитския и осетинския, е означавал „отряд участващ в поход”...

Сиреч, както обърна внимание Иванчик в дебат с Дяконов, който бе превел, чрез ирански името "гамир" като "отряд в поход", ако - отбелязва Иванчик - "отряд в поход" трябва да бъде преведено чрез скитски, тогава имаме не "гамир", а "бал"....

Следователно термина „бал/гар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „Гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту, откъдето са идвали кимерийците през VІІІ-VІІ в. пр.н.е.


В 609 г. пр.н.е. вавилонците нападат за първи път Урарту, а през 606 г. атакуват някаква "област" на Урарту, която е наречена "Дом на Ханунии", която е до езерото Ван...Там срущаме и "Шубрия" и "Хубушкия"...



Ще рече, напълно е възможно думата "хион, хионит, хони, хуни" да се е появила на Кавказ от Задкавказието, без да има връзка с етнонимът на монглоидните воини „хсионг-ну” от Ордос и Жълтата река, и тази дума може би като произход е от лексиката на Урарту (самоназвание "Биайн, Боян") ?

Милчев, "Джaгфaр тaрихи" нищо не твърди. Товa е един сборник от оцелелите към 1680 г. стaри книги сред дейците нa бългaрското нaционaлно-освободително движение във Волжкa Бългaрия. И то дошли до нaс след товa в редуцирaн вид...Не по винa нa бългaрите.
Първонaчaлното име нa бългрите е било - бългaри, булгaри a не кимери или хуни или тюрки и трaки. Зaтовa и днешните бългaри имaт бългaрски произход a не някaкъв друг.
Кимер буквaлно ознaчaвa - лодкaр, товa е прякор нa еднa древнобулгaрскa групa плееменa от днешнa Южнa Укрaйнa. Прогонени сa оттaм от скитите с рaзрешението нa булгaрския Кaн.
Товa пишaт средновековните бългaрски aвтори, a и не сaмо те,