Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2014 12:36 - Цар Самуил, Светия Граал и Царичина.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 17469 Коментари: 8 Гласове:
23

Последна промяна: 17.09.2014 17:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Съвсем неочаквано през 1990 г. сънят на един селянин от с. Царичина вдига на крак Министерството на отбраната на България.

В генералния щаб на армията се изготвя кодирана операция (с име “Обект 1”) и военни са изпратени да копаят в района на с. Царичина, което се намира на 30 километра северозападно от София.

image

Подробности около това събитие са описани в книгата “Феноменът Царичина” (С. 1993) на полк. Цветко Кънев. Ето съня на Кекеменов: “Много пъти съм сънувал и съм получавал подсказване и потвърждение от вътрешен глас, че в Царичинската местност има нещо скрито, нещо много важно, свързано с времето на цар Самуил (…). За великия български цар съм слушал неведнъж от дядо ми. Той ми разказваше, че владетелят е идвал в нашия край да се лекува. Често е бил съпровождан от сина си и това е една от легендите за името Царичина (цар и чина, сиреч цар и син). Тъй от разказите на дядо знам, че царят е идвал тук не само да се лекува. Друга, по-важна мисия е имал той. Според онова, което съм сънувал, става дума за нещо от рода на съкровищата, но далеч по-важно” (с.24).

Кекеменов чертае карта къде е укритото от цар Самуил (умира 1014 г.).

По същото време (1989 – 1990), когато Кекеменов разказва своя сън пред уфолози, в България става преход от тоталитарна комунистическа власт, която е атеистична, към демокрация. За такъв рязък преход е характерно, че както преди е отричано всичко духовно, така сега носителите на ментални източници стават модно явление. Екстрасенси навлизат в генералния щаб на армията и започват да сътрудничат на военните. Именно те убеждават ръководството на Генщаба, че благодарение на способностите си по-добре от Кекеменов (селянина от Царичина) биха могли да локализират мястото.

Секретната експедиция на Министерството на отбраната тръгва към Царичина, но не взима Кекеменов. Групата отива на друго място, водена от екстрасенси. Те убеждават военните, че обекта към който ги водят не е свързан с цар Самуил, а е от “космическо значение”. Скромното “българско значение”, което Кекеменов донася в щаба на армията и което се основава не само на негови сънища, но и на легенда, е забравено. Историята и цар Самуил са захвърлени, за да се търси някакъв прапрапрачовек.

imageАнтропологическа реконструкция на Самуиловото лице

Военните, които са тръгнали заедно с екстрасенси към някаква вселенска мисия, са стриктни в докладите си, те записват всичко. Особено важно е описаното от тях търсене на обекта. На един кръстопът те виждат табела, на която пише: с. Драговищица. Подминават я. Полк. Кънев пише, че екстрасенсите са ги завели на място, което е уточнено не по “картата” на Кекеменов, а по източници от космоса. Пропускат Драговищица и отиват в Царичина. Един от екстрасенсите се спъва и пада. По този белег  или по-друг, но мястото вече е локализирано и започва да се копае.

Секретната операция продължава две години и завършва с неуспех. Не е правен опит да се локализира друго място. Копае се на едно и също.

Кекеменов отдавна е забравен.

Това е историята, която не би привлякла моето внимание, но има едно име “Драговищица”, което играе важна роля в богомилската история.

Богомилството има два “църковни центъра” в България. Единият е ортодоксален (ordo de Bulgaria). Той е известен, както на презвитер Козма (последният български писател на преславската школа), така и на Йоан Екзарх.

Няма съмнение, че внезапното появяване на втори богомилски център, “драговишки” (ordo de Drugutia), известен в латинските източници, не е случайно.

Богомилските общини са много, но внезапното издигане на една от тях в ранг, които я поставя наравно до старото разбиране за “богомилско ядро” (ordo de Bulgaria), показва, че се е случило нещо от изключително значение. То в никакъв случай не е нова “богомилска догма”, но очевидно “ordo de Drugutia” са притежавали нещо, което ги прави особено значими.

Факт е, че “Преславска България”, която пада по византийско владичество много по-рано от “Охридска България” на цар Самуил, не познава явлението “ordo de Drugutia”, а само “ordo de Bulgaria”. Специалистът по богомилска история проф. Д. Оболенски от Оксфорд, свързва името на “драговищинския център” със славянското племе драговити, ала това е доста прибързан извод. Богомилството не е родово явление, нито племенно. Понеже няма обяснение на това явление, то е оставено без внимателно проучване. Просто се приемат фактите, че когато “ordo de Bulgaria” тръгва на Запад, тя не е сама, а се движи заедно с “ordo de Drugutia”.

image

Да се върнем на Кекеменов. Ако той бе разказал само сън, едва ли неговите показания биха имали интерес. Но той разказва и легенда. Една съхранена  “легенда за цар Самуил”, препредавана от баща на син векове наред в региона. Село Драговищица, което е в близост до село Царичина, не може да се изключи с лека ръка от “самуиловата легенда”. Ако Самуил е скрил нещо в близост до тези села, това със сигурност са книгите на “Охридската книжовна школа”.

През ІХ в. Св. Климент е изпратен от княз Борис да създаде “книжовен център” в Охрид. Но други книги в този център, освен климентовите, не са съхранени. Няма нито една, а по-същото време в Плиска и Преслав тече т. нар. “Златен век” на българската писменост. Там са Наум, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър и още много други писатели. Някои идват отвън, заедно с Климент и Наум, но другите израстват на “местна почва”. Същевременно има данни, че Климент в Охрид има повече ученици (едно житие сочи 300), отколкото Наум в Плиска.

Творенията на Климент Охридски веднага са били отнасяни в Плиска, защото те са общия образец на учредяването на догматиката, съгласно “новото писмо”, както в Плиска, така и в Охрид. Ако знаем за “книжовния подвиг” на Климент, то е благодарение на Плиска и на Преслав, а не на Охрид, където няма запазено нищо от Св. Климент. Но това не значи, че в Охрид е нямало климентова библиотека”. Напротив, в Охрид книжовната дейност е била дори по-значима от столиците Плиска и Преслав.

image

Ако изключим Климент Охридски, остава без отговор как така в “Охридската книжовна школа”, след Климент и по време на цялото Самуилово царство, няма нито един писател.

Единственият отговор е, че поради омразата си към Византия, цар Самуил е взел радикално решение да скрие книгите на своята държава, докато мине изтощителната му крайна фаза на войната с император Василий.

Когато отива в местността около днешното село Царичина, цар Самуил, който не е бил гонител на богомилството, за разлика от зет си княз Иван Владимир, е укрил и немалка част от богомилските книги. Споменът от това укриване на книгите, няма как да не е съхранен по някакъв начин от местната драговищка богомилска община. Така се ражда „легендата за цар Самуил“, който скрил „нещо от рода на съкровищата, но далеч по-важно”, както твърди Кекеменов?

Очевидно цар Самуил, освен книги, е укрил и още нещо, някакъв предмет, който по никакъв начин не е искал да попадне в “гръцки ръце”. Това обяснява изненадващото издигане на местната драговищка богомилска община в ранг, равен на Оrdo de Bulgaria.

Двувековното робство над България е сигурен белег, че книгите не са били изкарани на бял свят, но “предмета” се появява в центъра на новата “богомилска евхаристия” и неочаквания ранг на “ordo de Drugutia” се основава именно на него. „Предметът“ става особено популярен на Запад…

Черепът-чаша, светият Граал. Но какво прави позлатена чаша-череп в наследството на цар Самуил, освен ако това не е трофея на кан Крум? Нима профанното се сакрализира в богомилски ръце?

image

Как става така, че укритият от цар Самуил “предмет”, който несъмнено е предаван от цар на цар, още от времето на Крум Страшни (този цар така е известен на Запад, а и така е упоменат в новите бестселъри от ХХІ в. за магиите на Хари Потър), е вече “свещен съсъд” (Граал) в ръцете на новоиздигналата се в ранг на “център за богомилството” драговищка община, бе въпроса, който ми даде стимул да продължа търсенето.

Постепенно се оформи хипотезата, че драговищката богомилска община открива в “самуиловото съкровище” позлатен “череп – чаша”, който в техните ръце е нямал исторически спомен, но затова пък придобива „свещен статут“. Става Граала.

Никак не е било трудно златният “череп-чаша”, трофей на кан Крум от началото на ІХ в., да се свърже със свещенната история и оглашените богомили да онемеят пред факта, че държат в ръцете си не друго, а самата Христова глава. Светият Граал.

Оrdo de Drugutia  притежава в очите на захластнатия по богомилството Запад златната “череп-чаша”, не евхаристийната “символна” чаша на католиците, а истинската чаша (Граала).

В богомилството се запазва “манихейския корен”, че Христос е “син на светлината”, ето защо не може да се взел “лошото” (плътта Си) и да го е отнесъл в царството на Светлината. Те вярват, че намират в “самуиловото съкровище” не просто “черепа на Христос”, а “Златният Христов череп” (при това оформен като “чаша”, която в догматичното християнство е основен “символ”), а това е “тайнство”, което не се показва извън “избраните” (оглашените богомили). На останалите това познание единствено се тълкува, чрез “алегоричен речник”. И въпреки това има едно съхранено свидетелство, че висшите катари, преди падането под войските на Инквизицията на тяхната последна крепост Монсегюр, са показали и на неоглашени за какво става въпрос. Този момент е бил с толкова силно въздействие върху тях, че около двайсетина миряни приемат “мъченическа смърт”.

Дали съвършените са били толкова отдадени на вярата, че доброволно да предпрочетат мъченичеството пред покръстването? Или пък е имало още нещо, което те не са искали или пък не са смеели – да изповядат пред Инквизицията? Какъвто и да е отговорът, доколкото е известно, нито един съвършен не е приел условията на нападателите. Точно обратното – всички до един избират мъченичеството. Нещо повече – най-малко още двайсетина защитници на крепостта, шест жени и петнайсет бойци, доброволно приемат Consolamentum и става съвършени, като по този начин се обричат на сигурна смърт” (с.70 “Светата кръв и свещения граал”).

Авторите се чудят “Но ако “нещо”-то не е трябвало в никакъв случай да попада в чужди ръце, защо не са го изнесли преди това? (….) Защо е било държано в крепостта до последния и най-опасен момент? (с.71, пак там).

“Вероятно, заключихме ние, това отлагане е било необходимо, за да се спечели време. Не време изобщо, а именно това време, точно на тази дата. Тя съвпада с пролетното равноденствие, а това равноденствие може да е било свързано с някакъв катарски ритуал. Освен това съвпада с Великден” (с.71, пак там).

Големият български писател Димитър Талев в своята забележителна трилогия “Самуил, Цар Български” пише: “Самуил Мокри спря поглед най-напред върху него” (с.10, книга първа).

 

 image





Гласувай:
23
0


Вълнообразно


1. kikowsky - Малко принизяваш богомилите, к...
17.09.2014 19:58
Малко принизяваш богомилите, които на други места са описани като особено образовани, начетени и интелигентни.
цитирай
2. pesho - Не само че не е гонител на богомил...
17.09.2014 22:00
Не само че не е гонител на богомилите,но и сам той е бил такъв.Не случайно Василий с такова настървение и жестокост го напада в продължение на десетки години.Целта му не е била толкова България,колкото изкореняването на богомилството.
цитирай
3. syrmaepon - Интересна теза и история. Но и аз все ...
18.09.2014 09:40
Интересна теза и история. Но и аз все пак си мисля, че богомилите знаят историята за Никифор. Самата дума "чаша" /граал/ може да се употребява в преносен смисъл. Например като извор. По склонна съм да мисля, че става въпрос за книжнина, която е нежелана за християнството и Инквизицията.
цитирай
4. born - Тезата, която развивате и изсле...
18.09.2014 10:33
Тезата, която развивате и изследвате е доста убедителна. За неспециалист като мен, логиката на размишленията Ви е твърде стройна.
цитирай
5. letopisec - Да, въпросът що е Граала е многозначен...Все пак се смята, че е предмет със силно въздействие в/у вярващите
18.09.2014 10:35
syrmaepon написа:
Интересна теза и история. Но и аз все пак си мисля, че богомилите знаят историята за Никифор. Самата дума "чаша" /граал/ може да се употребява в преносен смисъл. Например като извор. По склонна съм да мисля, че става въпрос за книжнина, която е нежелана за християнството и Инквизицията.

цитирай
6. letopisec - Благодаря Ви. Дано един ден някой открие книгите на Охридската книжовна школа.
18.09.2014 10:56
born написа:
Тезата, която развивате и изследвате е доста убедителна. За неспециалист като мен, логиката на размишленията Ви е твърде стройна.

цитирай
7. born - Дано ! Поздрави.
18.09.2014 11:19
Дано ! Поздрави.
цитирай
8. shtaparov - Царичина впрочем не е интересна: ...
10.02.2015 02:14
Царичина впрочем не е интересна: много по-важна от нея е Царчина,където са погребани Арон и неговото семейство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 8084866
Постинги: 701
Коментари: 12650
Гласове: 3223
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ