Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2014 11:30 - Българи и чуваши. Как и кога чувашите станаха българи и докога бяха българи!
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 8607 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 20.05.2014 12:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Около 463 г. аварите нападат чувашо-езични племена, известни по-късно с името „савири“ и ги прогонват на запад от Волга. Действието се развива в източната част на Хунската империя и византийският съвременник летописец от V в. Приск Панийски пише, че българите са воювали с аварите, във връзка с тази агресия.

image


        Очевидно, както ще стане ясно след малко, българите са направили най-малко четири  неща:
1) усмирили са агресията на чувашо-езиковите племена към няколко хунски племена; 2) дали са им българското име „савири“; 3) направили са ги свои поданици; 4) спрели са агресията на аварите от изток.

Името на „българите“ (Βούλγαροι) обаче през Х в., когато части от осемтомната история на Приск са преписвани за нуждите на сборник, поръчан от Константин Багрянородни, е отпаднало.

Това обезличаване на името „българи“ от летописа от V в. на Приск, е направено очевидно по заръка на Константин Багрянородни, който в своята книга „За устройство на империята“ пише с омраза към българите, бичува предшественика си за женитбата на дъщеря му с българския цар Петър и не пише почти нищо за произхода на българите, на фона на обилните сведения за други народи.

Осемтомната история на Приск не е съхранена, а откъси от нея са поместени в два раздела (титули) на сборника от Х в., за които стана дума. Единият е бил титул 27, който е бил  посветен на категорията „посолства от страна на римляните към народите”. Други части от историята на Приск за нуждите на сборника на Константин Багрянородни през Х в., са вкарани в категорията „посолства на народите към римляните”, която по предположение на Нибур е била титул 26 или 28.

Фрагментът, за който стана дума е 30: „По това време (ок. 463 г.)  към източните римляни изпратили посолства сарагурите, урогите и оногурите, племена изселили се от родната земя заради враждебното нашествие на сабирите, изгонени от аварите понеже те сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни).  По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и воювайки с тях в много битки покорили това племе и дошли при римляните, желаейки да получат тяхната благосклонност. Императорът и неговите приближени ги поласкали и им дали подаръци преди да ги изпратят обратно.

За щастие в енциклопедичния сборник „Суда“ от Х в. в параграфа „Авари“ ( Άβαpις) съставителя е използвал същият текст на Приск Панийски и от сравняването на двата ни става ясно, че блюдолизците на Константин Багрянородни са видоизменили Присковият текст, за да е угоден за т.нар. от учените категория на сборника на Багрянородни „посолства на народите към римляните”, а името на българите е пропуснато.

В `Свидас` под думата Άβαpις е поместен следния разказ: τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν• περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.

Според волжко-българските легенди, съхранени в компилацията „Барадж тарих“ (ХІІІ в.), при българите името Сувар/савир имало теофорно значение (Бог Сувар, Сурва, Кубар), а в ежедневната реч имало и значение „приятели“.

image

Името „Савир/Сувар“ е известно сред хуните много преди 463 г., така напр. един от охранителите хуни на византийския префект Евтропий след 395 г. се казва Сувармахи. За него пише Евнапий във фр.77 : „Сувармахи (Σuβαρμάχιος), началника на телохранителите, повече от който и да е, бил верен на Евтропий“. Имаме и алан с име „Савар“.

image

     Древността на името „субар“ произхожда още от ІІІ-ІІ хилядолетие пр.н.е., когато акадци и шумери са наричали страната на хуритите именно „Субар“. Навярно причината за това име на хурито-митаните, е теофорна.

image

През ХІІ век от н.е. еврейският учен Маймонид, (1135-1204) в своята  книга „Пътеводителя на колебаещите се”, съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т. е. Субар).

image

Под формата „Куар“ това божество е засвидетелствувано в урартския пантеон към VІІІ в. пр.н.е., заедно с бог Халди/Коледа, а арменският късно-античен летописец Мовсес Калакантуаци (VII или X вв.) дава интересното сведение в летописа си „Историята на Алуянк“ (това е областта Утик, откъдето е и родното село  Каланкатуйк на летописеца) , че хуните почитат „бог Куар“.

image

И така, чувашо-езиковите родове, под екзоетнонима „савири“, са приети в хуно-българската държава на Ирник и през VІ в. византийските летописци ги упоменават  вече не само като „савири“, но и като „хуни-савири“ (Агатий).

Савирите са настанени от българите в старите земи на Берсилия, т.е. в азиатска Сарматия и те са на разположение на българският владетел. Така напр., когато през 514/515 г.г. българи подпомагат бунта на ромееца Виталиан във Византия, хуните-савири нападат Византия по източните граници в координация с българите (Теофан).

"Язык хазар, подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок..." , пише в началото на ХХ  акад. В.В. Бартольд (Тюрки, Алматы, 1998, с. 50), който допуска, че този език е чувашкия. По същото време В. Минорски  от Англия пише: „Езикът на волжките българи, от който на нашето внимание има само няколко късни надгробни надписи, е бил по всяка вероятност родствен със съвременния чувашки, който е особен и наистина различен от другите представители на тюркското езиково семейство (...). Разбира се, съвременните чуваши – това са само малка част от древните българи, голяма част от последните е била отюречена. Тази отюречена част от старите българи вероятно може да се проследи сред т.нар. „волжки татари”” (Коментари към § 51., Hudud al-Alam. The Regions of the World. A Persian Geography 372 A. H. - 982 A. D./Tr. and expl. by V. Minorsky ).

И така, след 463 г. сред българите навлиза и чувашо-езичие, така както след средата на VІ в. навлиза и тюрко-езичие, предвид на общата държава, която правят през 568 г. в Панония българи и авари-тюрки.

 Въпросът какъв е бил тогава българският език до V в. и след това, независимо, че този български език е бил в средищност преди и след V в. на гото-езични, латино-езични, гръко-езични, чувашо-езични, тюрко-езични, славяно-езични и т.н., е актуален въпрос и днес.

Арабоезичният географ, пътешественик и историк от Х в. ал-Мас`уди (творил между 943 и 947 г.г.) посочва, че старото име на хазарите (по персийски са наричани „kazaran“) било  „sabir“. Подобно сведение дава и еврейската книга от Х в. „Йосипон”.

Хазаролозите са склонни да приемает, че  именно савирите, приети след 463 г. от хуно-българите, са хазарите.

Към 565 г. тюркските орди на ябгу Истеми завладяват създадената през 465 г. „древна Велика България“ на Ирник и българи и савири (името `хазар` идва от името gar` гора, но с характерната чувашка ротация r-z, gaz`ar ) са под тюркско иго до 629 г., когато Орган и Кубрат освобождават Велика България.

image

     Четиридесет години по-късно, т.е. през 669 г., възползвайки се от враждата в управляващата българска династия след смъртта на Кубрат през 660 г.,  савирите/хазари, с помощта на каганатските тюрки, извършват преврат и смъкват престолонаследникът Бат-Боян, превръщайки го във васал (тудун) и „данъкоплатец“ (Теофан, Никифор).

image

  Савирите/хазари, които са български поданици, успяват за първи път от 463 г. да наложат собствен династ, който е носил първоначално титлата на българите „sar” (Шехтер), а след това титлата на каганатските тюрки „каган”.



Гласувай:
7


Вълнообразно


1. letopisec - Коментар от ФБ
20.05.2014 13:10
георги янчев за езика пак нищо съществено
цитирай
2. letopisec - 1. letopisec - Коментар от ФБ
20.05.2014 13:11
Kiril Milchev утигур с име Сандилх и кимерийски цар Сандакшатр, където втората част на името е допълнително. Видно е родството...
цитирай
3. letopisec - Коментар от ФБ
20.05.2014 14:54
Вечният Сред Вечността Интересно, ще ми се да попитам защо името на хазарите да идва от гар(гора) независимо от ротациите при чувашите/савирите?
Дане би да са живели по горите и тези територии които са населявали да са само гори, и ако допуснем, че е така тази частица или дума "гар" от чий език идва?
Другия момент е, от един източник , който вероятно сте цитирали(за съжаление не помня името на източника и авторът му) се споменава точно това , че езика на хазарите и българие бил непонятен за останалите тюрки, но пък се загатва или направо бе казано , че са близки двата езика хазарския и българския(ако не ме лъже паметта) , то тогава ще излезе , че ако хазарите са савирите, а пък чувашите са съвремените им наследници, то колкото е да е специфичен чувашкият език , същия се смята за език от тюркската езикова група - Какво правим с това?
и как така изведнъж българите, които се "властелини" по онези времена загубват езика си , за няма и толкова малко време и помен не остава в съвремения български език от него?
20 мин. · Променено · Харесвам

Kiril Milchev Никъде не съм написал, че българите изгубват езика си, просто за арабоезичните автори дали сведения за това, че хазарски и български са сходни е било видно не доколко са сходни, а че хазарския е неразбираем за тюрките, както и те пишат. Българите в хазарската империя са били немалобройни, но като поданици на Хазария явно голяма част от тях са говорили хазарски също, а не че са загубили езика си. Напротив българският език е жив при многобройните аспарухови българи, които заселват след 680 г. Мизия и този език не е тюркски, нито хазарски, нито славянски...
цитирай
4. letopisec - коментар от ФБ
20.05.2014 21:18
Вечният Сред Вечността е, ама , момент, сега съвсем го оплетохме
нали уж, чувашите , получили екзоетнонима "сувари" пък и били и хазари, ама последно, чувашите какви излиза , че са, сувари след 463, а хазари ? и хазари ли е екзоним към чувашите?
цитирай
5. letopisec - Савирите са настанени в местнос...
20.05.2014 21:20
Савирите са настанени в местностите на Берзилия, а тя е "втора Сарматия", според историците, които дават сведение за произхода на хазарите, т.е. втора Сарматия е така наречената "азиатска Сарматия" на Птолемей от ІІ в. обхващаша земите от Дон до Кавказ и Волга. Същите земи, в което са савирите според Малала напр., Птолемей нарича "Гоар" още през ІІ в. Така че оттук води произхода си и българското име "гора", а не обратно. На територията на Гоар савирите придобиват и името хазарви. Ал`Масуди пише, че старите савири са хазарите, същото го пише и в книга Йосипон от Х в.; за хазаролозите Бартолд и Новоселцев също хазарите са старите савири....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485644
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ