Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2014 11:35 - Александър Македонски воювал с хуните.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 6655 Коментари: 7 Гласове:
11

Последна промяна: 15.05.2014 15:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).

Урбниси в Грузия днес.
image


    
Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І, пак там).

Според изследователят Г. Д. Грумба, „хоните са догрузинско население на Картли” (Иберия – бел.м.), което дошло „от юг на Кавказ” („Об истоках исторической концепции грузинского историка ХІ века Леонтии Мровели”). Това сведение за „хоните” се потвърждава, според Грумба, от „древноарменските и древногрузинските писмени източници за преселението им под натиска на вавилонците(пак там).

„Бундурк” не са „бунтурки”, както погрешно опитват някои да разчетат това име и да изкарат турци в Кавказ още по времето на вавилонците от VІ в. пр.н.е. „Бун” (Биайн, със суфикси Биайнили, Биайнид), е всъщност самоназванието на Урарту, както стана ясно при разчитането на урартските клинописни надписи. Урартийците наричат царството си Биайн (оттук е произхода и на българската дума „Баян“), откъдето идва и арменския топоним Ван (Վան).

image

     Тоест, грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай“
(=приемането, обръщането на Грузия към християнската вяра), съобщава, че Александър Македонски  (ІV в.пр.н.е.) е воювал в южен Кавказ с урарти (бундурк) и кимерийци (хони).

Въпреки че „Мокцевай Картлисай“ е църковен документ от V в., единствените библейски имена тук са на „Лот“ и „йевусейците“. Очевидно извора ползва стари исторически сведения, сходни с тези в „Животът на картлийските царе“ на Леонти Мровели през ХІ в. и се е опитал да създаде „библейски образи“ около „историческите“: на Александър Македонски, хоните, бундурк, градовете.

Упоменатият град на хоните „Херки“ е известен още от асирийските клинописи от VІІ в. пр.н.е.

В своята статия "За скитското нахлуване в Палестина" И. Н. Медведская пише:
     „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно) [18]“

history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

     И.Н. Медведская се позовава на 18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14. Това е книгата на Иванчик: Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993...

books.google.fr/books


В късно-античната епоха този град Херки, Харцалас е упоменат около грузинския дарялски проход на Кавказ, като „Хоруцон“. В персийско-византийския мирен договор от 562 г., преразказан дословно от Менандър:

„Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860)

image

През ХІ в., почти 5 века след „Мокцевай Картлисай“, грузинският историк Леонти Мровели написва, ползвайки стари извори, забележителното историческо съчинение „Животът на картлийските царе“, в което посочва древният произход на кавказките народи.

Мровели  вече не знае кои са „бундурк“, така както и арменския историк от VІ в. от н.е. Мовсес Хоренаци не знае, че старото име на Урарту е Баоенан, което все пак споменава:

Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Vh`ndur на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.” Тук имената Баоенан, Vh`ndur, Бунд, Вананд визират един и същ топоним, а именно древно Урарту. Мровели, както казахме не познава Бундурк, а започва от Картли, т.е. от грузинската форма на урартския бог Куар и неслучайно изследователите посочват, че той, макар и да не знае за Урарту, е „урартуфил“.

kolhida.ru/index.php3

виж кашираната версия

Би ли могъл да воюва действително с хуни и урарти (бундурк) Александър Македонски през ІV в. пр.н.е. и как да си обясним наличието на хони/хуни в региона на древно Урарту?

Има едно сведение от VІ в. от н.е. на византийският летописец Прокопий Кесарийски, който потвърждава данните в грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури... (Прокопий Кесарийски. кн. ІV, 5. Войната с готите )”

Според Прокопий произхода на хуните е от кимерийците.

    През 1993 г. проф. Асколд Иванчик, на основата на нов, критичен прочит на асирийските клинописи посочи, че кимерийците са обитавали към 714 г. пр.н.е., когато за първи път пишат за тях асирийските писари „на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия.

history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html

  От VІІІ в. пр.н.е. до VІ в. пр. н.е. кимерийците са военен хегемон в региона на Предна Азия, Месопотамия и Анатолия. Военните им набези стигат до Лидия и Йония на запад в Мала Азия.

image


image


   През VІ в. земите на Урарту и на кимерийците попадат под властта на Мидия и няма нищо чудно, че през ІV в. пр.н.е. Ал. Македонски е срещнал урарти (бунд, бундур) на юг от Кавказ, които дори и без държава, няма как да изчезнат безследно в новооснованата от мизи (муши, мушки) държава Армения през VІ в. пр.н.е.

Сведението в „Мокцевай Картлисай“, че хоните са дошли от Халдея напълно отговаря на историческата истина за връщане на кимерийците по своите земи (северна Армения и южна Грузия“ Иванчик) след хегемонията им и краха през VІ в. пр.н.е. от лидийците.

През VІ в. Лидия и Мидия си разделят древния свят, заедно с Вавилон, който наследява Асирия. Изчезва от картата не само Урарту, но и Фригия, а и много други малки държави, които дотогава са просъществували.

Кимерийската държава е била точно там, където сочи Иванчик. Не се знае колко на север се е простирала, но наличието на кимерийски топоними и хидроними около Приазовието, упоменати от Херодот през V в. пр.н.е., потвърждават нейната уседналост. Кимерийците не са номади, за това пише още Омир. Номади не дават името си на море, а западната част на Черно море е била наричана „Кимерийско море“.

image

Превода на „гамир“ на др.иран. е „конен отряд“ (И.М. Дяконов). Превода на „конен отряд“ на скитски е „бал“ (А. Иванчик).

Дали сме близо към истината за произхода на името „българи“?

 
  Дали нашите възрожденски текстове, от които става пределно ясно, че произхода на българите е от кимерийците, са достойни за уважение?

        Аз мисля, че да.

image
Раковски, Българска старина, Букурещ, 1865, с. 200
books.google.bg/books

image
Зографската история, ХІХ в.



Гласувай:
11


Вълнообразно


1. minevv - da
15.05.2014 11:41
dostoino e
цитирай
2. letopisec - Благодаря Ви
15.05.2014 11:48
minevv написа:
dostoino e

цитирай
3. letopisec - Ето погрешната интерпретация на "бундурки" в текста на "Обръщението на Грузия" :
15.05.2014 13:15
„Полагают, что этноним «бунтюрки» — композит, что слово «бун» — определение, при помощи которого автор «Обращения Грузии» хотел подчеркнуть неидентичность тюрок, живших во времена Александра Македонского в Грузии, с современными анониму тюрками.
Слово «бун» толкуется по-разному. Е. С. Такайшвили считал, например, что бунтюрки (он писал бунтурки) — это тюрки-копьеносцы, т. к., по мнению ученого, «бун» армянское слово, означавшее рукоятку копья (см. с. 1, 2, прим. 2). В современной специальной литературе предпочтение отдается интерпретации, предложенной М. Броссе, по которой указанный этноним следует понимать как «коренные, истинные тюрки» (Вrоssеt М. Histoire de la Georgie, I partie, 1849, p. 30—33; см. также Меликишвили Г. А. К истории древней Грузии. — Тб., 1959, с. 125; он же, Бунтюрки. — Грузинская советская энциклопедия, т. 2, с. 572; Джанашиа Н. С. К источникам ..Жизни грузинских царей".—В кн.: Историко-источниковедческие очерки, — Тб., 1986, с. 96, прим. 10, на груз. яз.).
Слово «бун» помимо указанного значения имеет и значение «оседлость»— мквидри (см. Абуладзе И. В. Словарь древнегрузинского языка. — Тб., 1973., с. 37). Для данного случая именно это значение кажется наиболее подходящим. Во-первых, по контексту, бунтюрки, действительно, являются оседлыми — они живут в городах. Кроме того, во второй половине V века, когда было составлено «Обращение Грузии», тюркские племена в основном могли быть известны как кочевники (см. Еремеев Д. Е. Этногенез турок. — М., 1971). Следовательно, определение «бун» в качестве разъяснения к этнониму «тюрки» для современников автора «Обращения Грузии» и в самом деле являлось необходимым.
Для полноты сообщения о бунтюрках можно указать и на работу М. Сейидова «Опыт этимологического анализа слова Бунтурки/Бунтюрки» (Доклады АН Азер. ССР. 1969, т. XXV, № 8, с. 91—93), в котором слово «бун» связывается с тюркскими языками и этноним в целом толкуется как «тюркское племя».“
цитирай
4. sandlih - Има нещо смущаващо в написаното от ...
15.05.2014 15:38
Има нещо смущаващо в написаното от Мокцевай Картлисай за тези градове Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им по течението на река Кура и описанието на похода на Ал. Македонски по време на завоюването на Мала Азия, Египет, Персия, Бактрия и Индия и разположението на течението на реката Кура, както е показано на тези две карти: http://www.balto-slavica.com/forum/lofiversion/index.php/t8776.html и на http://www.balto-slavica.com/forum/lofiversion/index.php/t8776.html, както и в това му твърдение: "Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи." В нито едно от известните исторически четива за Александър Македонски, като на Плутарх, Диодор, Ариан, Квинт Курций Руфт и др., в които са описани и пътищата на неговият поход, но в тях никъде не става дума за достигане на такива географски ширини на запад от Каспийско море, такива има на изток - Бактрия, но не и за хони или бундурки. Тези писатели са от негово време, като Руф, или Диодор - 200 г. след него, Ариан - 400 г., Плутарх и той почти по това време и между текстовете няма подобен синхрон. Обръщането на грузинците става известно чак към 1900 г.
цитирай
5. letopisec - 4. sandlih ...Разбира се, може лично той да не е бил, а негови пълководци, както пише Ариан...
15.05.2014 16:15
Квинт Епий Флавий Ариан. Поход Александра /кн.VІІ,16/ ; М.,1993: „Отсюда он /Александър-б.м./ послал Гераклида, сына Аргея, с кораблестроителями в Гирканию /юго-източното Прикаспие-б.м./. Он велел ему рубить лес на гирканских горах и строить военные корабли с палубами и без палуб по эллинскому образцу. (2) Ему очень хотелось узнать, с каким морем соединяется море Каспийское, называемое и Гирканским: с Эвксинским, или же Великое море, обойдя индов с востока, вливается в Гирканский залив; он открыл ведь, что Персидское или так называемое Красное море представляет залив Великого моря. (3) Никто еще не открыл, где начинается Каспийское море, хотя вокруг него живет немало племен и в него впадают судоходные реки: из Бактрии сюда течет Окс, самая большая из азийских рек, кроме индийских; пройдя через землю скифов, впадает в это море Яксарт. Большинство утверждает, что Аракс, текущий из Армении, впадает туда же. Это самые большие реки. (4) Есть много других, которые или впадают в них, или сами доходят до этого моря; некоторые из них были известны воинам Александра, прошедшим по этим землям; другие, находящиеся, вероятно, по ту сторону залива, в земле скифов-кочевников, совершенно неизвестны.”
цитирай
6. sandlih - От същата категория, озадачаващи, ...
15.05.2014 18:06
От същата категория, озадачаващи, са и твърденията му (на Картлисай): „Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура ..." и "Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи..." С последното твърдение, М. Картлисай единствено от всички автори на исторически текстове и то след 1000 г., от евентуалните събития, ни казва, че А. Македонски се бил страхувал от някакви племена, което е ...!?!? От него, Картлисай, се твърди още и за някакъв легендарен поход на Александър в Картли?! Това е смущаващото, защото в тези истории за Гиркания, южната територия около Каспийско (Персийско) море (Елбруските планини в Иран) става дума, когато върви разказа за действията на Александър срещу бактрийският сатрап Бес, след убийството от последният на Дарий. Картли е на запад от бреговете му, а Бактрия - на изток. Това предизвиква недоверието в тази част на текста и компроментира фактите за хоните, които не би трябвало да се свързват с Александър, че и с някакъв появил се "страх" или нещо друго от тях.
цитирай
7. letopisec - Може би сте прав, това не е биография на Ал.М. В случая по-важното е упоменаването на урарти/бундур и хони/кимерийци към 4 в. пр.н.е.
15.05.2014 22:13
sandlih написа:
От същата категория, озадачаващи, са и твърденията му (на Картлисай): „Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура ..." и "Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи..." С последното твърдение, М. Картлисай единствено от всички автори на исторически текстове и то след 1000 г., от евентуалните събития, ни казва, че А. Македонски се бил страхувал от някакви племена, което е ...!?!? От него, Картлисай, се твърди още и за някакъв легендарен поход на Александър в Картли?! Това е смущаващото, защото в тези истории за Гиркания, южната територия около Каспийско (Персийско) море (Елбруските планини в Иран) става дума, когато върви разказа за действията на Александър срещу бактрийският сатрап Бес, след убийството от последният на Дарий. Картли е на запад от бреговете му, а Бактрия - на изток. Това предизвиква недоверието в тази част на текста и компроментира фактите за хоните, които не би трябвало да се свързват с Александър, че и с някакъв появил се "страх" или нещо друго от тях.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485213
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ