Историческият летопис  на Приск Панийски от V в., е съдържал 8 книги. Третата книга е завършвала с връщането през 448 г. на посолството на Максимин и Приск до Атила. В останалите 5 книги, обръща внимание К. Мюлер, „Приск е изложил исторически събития, обхващащи 26 години” (Fragm. hist. Graec. IV. p. 69) .

Според Евагрий, както отбелязва Нибур, „Приск разказва за убийството на Аспар и децата му, случило се през 471, на 15-тата година от управлението на Лъв І. От това може да заключим, тъй като Малх започва своята история през 474 г., или на 17-тата година от управлението на Лъв І, че Приск е приключил на тази последната година” (De historicis p. XXVIII. I. Т. Бон. изд.).


Приск при Атила, облечен е в бяло. Картината на Mor Than.

Хронологията, която съдържат 8-те книги от летописа на Приск, обхваща годините от 433 до 474. Този летопис не е съхранен.

Откъсите, които са съхранени от това важно за хуно-българската история съчинение на Приск, са онези пасажи, които са били преписани през Х в. за нуждите на сборник, поръчан от Константин Багрянородни. Те са поместени в два раздела (титули) на този сборник. Единият е бил титул 27, който е бил  посветен на категорията „посолства от страна на римляните към народите” и части от летописа на Приск, в случая описаното от него посолство, изпратено от Теодосий ІІ през 448 г. до Атила, в което участват  Максимин и Приск, е взето от осемтомната история на Приск.

 Колко е преписано и как, е въпрос на сравнителен анализ, тъй като части от тези книги, са заемани по-късно през VІ в. от Касиодор и Йордан, а и от сборника Суда от Х в.

Други части от историята на Приск за нуждите на сборника на Константин Багрянородни през Х в., са вкарани в категорията „посолства на народите към римляните”, която по предположение на Нибур е била титул 26 или 28.

Тези откъси, разхвърляни в посочените две категории, са подредени хронологично от Мюлер.

Какво би станало, ако имахме на разположение цялата хроника на Приск, т.е. всички осем книги?

Приск през 448 г. посещава Атила и го вижда лично. В града на Атила разбира за хунско предсказание, според което империята му ще рухне, но на неговият син Ернак е съдено да я възстанови.

През 453 г. Атила умира, през 455 г. е убит от гепидите първородния му син Елак. През 469 г. е убит и вторият син на Атила, Денгиз.

Остава третият, Ернак, известен в „Именникът на българските владетели”, като ~Ирник от рода Дуло~.

Ще възстанови ли хунската империя Ернак?

Приск дава сведения за децата на Атила. За Елак, за Денгиз, за Ернак. Последното, което е съхранено от Приск за Ирник, е че не успял да помогне през 469 г. на брат си на Дунав, понеже бил зает на изток „със свои войни”…

Написал ли е Приск още за основателят на „древна Велика България” Ирник? Възстановява ли Ернак хунската империя, но вече под името „древна Велика България”?
letopisec.blog.bg/history/2013/07/03/neizvesten-letopis-dava-svedeniia-za-quot-drevna-velika-bylg.1126236

Знае ли Приск името „българи”?

Вече посочихме на друго място, че един и същ откъс от Приск, съхранен при българофоба Константин Багрянородни през Х в. и в енциклопедичния сборник „Суда”, също от Х в., показва, че в „Суда” е съхранено името на „българите”, заето от Приск, докато в сборника на Константин Багрянородни, то е изчистено.
letopisec.blog.bg/history/2012/03/26/pyrvata-pobeda-na-bylgarite-nad-avarite-prez-465-g.928733

В Свидас под думата Άβαpις е поместен следния разказ: τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν· περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... Τоест, „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”


Срещата на Лъв Велики с Атила Велики, картина от Рафаел, Ватикана.
  Тук ще припомним също така, че е имало сведение, че хрониста Евнапий (ок.347-ок.414), е написал история за произхода на хуните и тя е виждана във Ватикана.
letopisec.blog.bg/history/2012/10/15/letopis-za-hunite-vyv-vatikana.1009884


Цялата осемтомната история на Приск също е била в архивите на Ватикана през ХV в.



Raffaello Maffe (1451-1522),  родом от гр. Волтера в Италия и затова повече известен като Рафаил Волатерски (Volaterranus), в XIII книга на своята „Антропология” пише черно на бяло, че изгубената някога хроника на Приск се съхранява във Ватиканската библиотека.






А Рафаил Волатерски не е случаен човек!

Той не само е хуманист, богослов, историк и преводач от гръцки на латински, но е и сътрудник на Сикст ІV, който  е римски папа от 9 август 1471 г. до 12 август 1484 г.


папа Сикст ІV

Своите „Commentariorum rerum urbanarum libri XXXVIII” Волатерски издава през 1506 г. в Рим. Това е енциклопедия, която до 1603 г. е преиздадена осем пъти. Тя е 814 страници и е разделена на три части, като част втора е интересуващата ни „Антропология”, където в ХІІІ книга е дадено сведението, че във Ватиканската библиотека през ХV в. се е съхранявал целият летопис на Приск Тракиеца.

Небезизвестният кардинал Анджело Маи дава през 1827 г. сведение, че вероятно след Волатерски, по времето на папа Климент VІІ (1523-1534), ръкописа на Приск е изчезнал. Scriptorum veterum nova collectio. Romae. 1827.

През 1822 г. Fr. Boissonade  в ХVІ на подготвения труд Eunapii Sardiani. Vitas sophistarum et fragmenta historiarum recensuit notisque illustravit I., Accedit annotatio Dan. Wyttenbachii. Amstelodami. 1822. V.2. отбелязва, че историческо съчинение на Евнапий за хуните е видяно във Ватикана от Мурет.

Пет години по-късно, през 1827 г., същият кардинал Анджело Маи публикува от Ватикана няколко допълнителни откъса от основният исторически трактат на Евнапий  „Η μετ Δέξιππονστορία χρονική” (известен като „Продължение на историята на Дексип”), които отсъстват от конспекта на патриарх Фотий (Библиотеката).

Но Маи твърди, че няма цяло съчинение на Евнапий за хуните във Ватикана…

През 1860 г. Г.С.Дестунис към второто руско издание на откъсите на Приск (първото е на баща му Степан Дестунис), отбелязва: „Из небольшого старинного греческого предисловия, предшествующего тут отрывкам Эвнапия, видим, что в списке Ватиканском перед Эвнапием стоял Приск. Составитель этого греческого предисловия объясняет читателю, что «не по незнанию хронологии поместил он Эвнапия после Приска,— это было бы делом глупца; — но что вынужден был к этому необходимостью, потому что есть богачи, которые сидят на книгах своих, как собака на сене» (Scriptorum veterum nova collectio. T. II. p. 247).

Така че, сведенията за наличието на целият летопис на Приск Тракиеца от 8 книги във Ватикана, са две.

Евагрий го нарича "Приск Тракиеца" и по този начин, тъй като е известен като "Панийски", се локализира градчето Пания в областта Тракия, откъдето е родом летописецът от V в. Приск.

Много е знаменателно: "Последното, което е съхранено от Приск за Ирник, е че не успял да помогне през 469 г. на брат си на Дунав, понеже бил зает на изток „със свои войни”…". Значи е важно да се знае, какво е ставало "на изток"!? В известен смисъл текстът от Суда, отчасти дава отговор, но има и други източници, които дава допълнителни разяснения и те се намират в иранско-персийските, каквото и да ви звучи това, които описват събитията около Кавказ, които имат един апотеоз през 484 г. с гибелта на Пероз, сасанидски шахишах, и продължават до 628 г. и със съобщенията на Теофан Изповедник и Патриарх Никифор. Дори и един българин прави в Х век превод на Йоан Малала и в един текст става дума за царицата на хуните, в тази част на света, както той изписва името й "Въа рикс" (тя била вдовица на Влах или Валах и имала двама сина), което е равносилно на царица Въа/Воа, а други автори на съобщения за тези времена я наричат Теофан - Боарикс, Анастасий - Боазер, Кедрин - Баретз и т.н. А този Валах, Балах от "Шах наме", Балас и още много други известни имена, е победил споменатият Пероз и 2 или 4 години е бил шахиншах на Иран и женен за дъщерята на Пероз!? Все пак Малала е писал доста време след тези събития, защото той е роден няколко години след тях и пълнолетието му е преминало по времето на следващия шах Кавад, сина на Пероз. Ако направите съпоставка между съобщението на Приск за малкия, около 4-5 до 6 годишен Ернак и това му за 469 и с тези събития след 473 и 484-488, към последните години той е бил около 40 годишен в пълната си всякаква зрялост. Това дава основание на Рънсиман да свърже наследникът на Атила с Ирник. Нищо чудно "Е" да е било и "И" при съответните преписи да е "потурчено", а и не се изключват и други действия, след като ръкописите на Приск или копията от тях са били в Библотеката на Ватикана, а после дирите им се губят! От това име "Влах", нищо чудно да се крие източникът на етнонима "власи", за които се споменава след пристигането на Есперих/Аспарух на юг от Дунав!?

Lubna Saied My goodness, what excellent information.

2. sandlih - Много е знаменателно: "По...
13:32
Много е знаменателно: "Последното, което е съхранено от Приск за Ирник, е че не успял да помогне през 469 г. на брат си на Дунав, понеже бил зает на изток „със свои войни”…". Значи е важно да се знае, какво е ставало "на изток"!?
...............................................

В грузинското житие на Шушаник от V в. също има информация, че през 8-та година на Пероз са се появили хуни над Дарял и Пероз е изпратил грузинския си васал Вараскен, за да ги отблъсне...Това също донякъде дава отговор къде е бил Ирник през 469 г. и защо не е помогнал на брат си. Осмата година от царуването на Пероз е 467 г. Тоест, през 468 Ирник е бил в Предкавказието...Това се съгласува със сведението на Прокопий Кесарийски от VІ в., който пише, че утигурите "със своя владетел" се върнали на изток от Дон...

Ekaterina Gustavsson INTERSNO!

letopisec,ОЧАРОВАНА СЪМ ОТ ПРЕДОСТАВЕНАТА СТАТИЯ....Като някой златотърсач, зрънце по зрънце ,сте събирали и анализирали внимателно всички открити данни по разглежданата тема.Признавам,че ме изненадахте много приятно.Предполагам,че така се чувстват и другите Ви почитатели.Днес е работен ден,но много хора са успяли да причетат новата статия.Приемете пожелания за ползотворна работа.Очакваме с голям интерес следващите Ви публикации.

@ lina11 с роднини ха ха ха

лина от родния край к/о обясни, че тракийски с инициали к.м. не бил летописец в прав ръст, бил друга версия в синьо на софтуера ха ха ха

смешкописец що си ми изтрил репликата към версия сандилх, коментиращ, че братушките на олимпиадата показали руските букви с к/о днес пише бг проституцията и ги възхвалява за "кирилските" на апостолите на славяните братя грим?

Кой изобрети "кирилкото" Я бе маймунчовци психясали

Натанчик, разбрахме, че наричаш братята Св.Св. Кирил и Методий с ефимизма "братя Грим". Това е наистина велико твое научно постижение....

леснопишко
с болния ти мозък е невъзможно да разбереш и дори не проумяваш, че Везд Ист Анарх пише само за исторически събития, с реални исторически фигури, като братя Грим които са исторически персонажи, като подчертавам много раз, че са дали приказката на т.нар. българи.
Преди това българите са имали само народни песни,

Веда Словена на бабайку му който помнел на майчин език за Аспарух ма не и за измислени фантастични агиографски фигури, като Киро и Мето че и светии били ?!

Да не мислиш че сестра им Шехерезада им е дала приказката на т нар българи на измислениете и роднини агиографските псевдо образи на Киро и Мето та чак и светии били

Везд Ист Анарх не сравнява реални ист фигури, като братя Грим с митологемите киро и мето, а подчертава , че те са дали на т нар българи приказката Да имат т нар българи приказки преди братп Грим?

Откога посочените агиографски митологеми са светии и за коя църква по църковния метод, който по своята материалност, обоснованост и наличност е измерим и съпоставим, със св оя методология, инструментариум и т нат религиоани критерии но облечени в материално измерима и съпоставима доказуема форма дори за неуки и нобразовани средновековни люге , така че дори записаното в религиозните текстове да е измама и заблуда, дори и измама и принципите му а са теососки е налице и е проследим и доказуем хронологически ?
Посочи научно приемливо доказателство за подобни светии, празниците им, наличие в служби и т.н. в практиката на църквата която и да е църква от какават о и да е деноминация ?
Болен мозък, та те дори, като измилсени агиографски, абстрактни образи не съществуват в който и да исторически период за целите на Историята, а дори за целите на Църквата се появяват едва завчера, проститутката си светотатства .
Гратя Грим като исторически персонажи имат шанс да са създали кво и да им припишеме за разлика от измислени агиографски образи от преди 200 г
Можели да разбереш, че си с болен мозък, като нямаш сетивността на здрав и ч менталнат уврденост в света на науката на везд ист анарх не е доказ изън сектата, ад каквито и научни имена да се записва БАНя, Писателки союз, Хистори ФАКкултето, ветеринарна или делиорманка акдемия и так далее

След като си решил да се занимаваш и пишеш за история ще пишеш за реални, действително, доказано съществуващи неща оставили следи в материалнич свят, подкрепени с първоклани доказателства, а не да представяш фантазии болините си и пожелателни бълнуванич за такива
Имаш крава пиеш млеко Приказки нутрудинки за мана небесна и сто девици само в час по всичко при кучето на Павлов или в студиото с мастиите по телевизията
следва да имаш и неоходимата апаратура или сетивност позволяващи ти да различаваш и възприемаш обективното

смешкописецо, няма да триеш коментари по "статиите "
смешкописецо,
а "статията" ти е несвързан бълвоч,
като всичко осталное на историческа тематика се доказава с бабата на нутрудинов кво написала
Записките не са ли и били и те във Ватикана ?
И как на бабата на Нутрудинов записките ги нема, а на уничтожения Приск писанията се съдържат у де що има антични съчинения и автори?
покажи на пихара нитрудинв в кой друг първокласен средновековен автор да прочетеме запасени фрагменти като от тзи на При у Йордане и т.н.
психопати с болни мозъци с нутрудиновско боцманския правилен принцип на басняджиите за хистори пишат