Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2014 12:08 - Гърците помнят кимерийците. Троя и Гамир.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 11996 Коментари: 11 Гласове:
7

Последна промяна: 04.03.2014 15:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Първи сведения за кимерийците в древногръцката епоха са дадени в „Одисеята“ на Омир. Според изследователите, данните на Омир за „народа и града(δήμός τε πόλις τε) на кимерийците имат произход в похода на Аргонавтите и легендите, свързани с него.

image


            В хераклейската логографска школа е бил съхранен спомен за патрона Кимерий, който е живял две поколения преди похода на Аргонавтите, т.е. преди Троянската война. Това донякъде обяснява какъв извор е ползвал Омир, за да приравни цивилизационно кимерийците до древните йонийци и до цивилизацията на Троя.

Упоменаването на формулата «народа и града» на кимерийците, въобще не съответства на обобщената антична представа от пост-омирово време за тях като номади. Гърците се запознават с номадския начин на живот благодарение на контактите си със скитите от Причерноморието. Наистина тази формула δήμός τε πόλις τε се среща при Омир пет пъти:  Г 50, Ω 706, ζ 3, θ 555, ξ 43. В първите два текста, които са от „Илиядата“, тази формула се прилага за Троя: πήμα πόληί τε παντί τε δήμω (Γ 50).“ [1.2.2.]

historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/
  Древната хераклейска историческа школа е проучена от Stanley Mayer Burstein (Outpost of Hellenism: the emergence of Heraclea on the Black Sea, University of California Pr., 1976, p.p. 1 -14), който обръща внимание (на с. 6-11), че там има данни за събития преди Троянската война, според които местен народ били кимерийците, които именно траките-трери изгонили от Витиния.

Древните хераклейски логографи са съхранили спомена, че Кимерий имал син Мариандин и той дал името си на мариандините. Царят на мариандините Приол бил син на Татий, внук на Мариандин и правнук на Кимерий. Ако вземем предвид, че според „Аргонавтика” на Аполоний Родоски, Приол е бил съвременник на аргонавтите, става ясно, че произхода на мариандините като клон на кимерийците, е станало поне две поколения преди похода на аргонавтите, в който участва и Орфей, т.е. преди Троянската война, тъй като този поход се датира преди тази война...

Името на кимерийската държава е Гамир, то и доднес е съхранено като топоним на територията на северна Армения, независимо, че селището Гюмри е било прекръстено от комунистите на Лениниана.

image
Троя и Гамир несъмнено са били от една и съща културна величина.

 Асирийците пишат за кимерийците през VІІІ в. пр.н.е.

image

Саргон ІІ води няколко противоречиви войни с Урарту, но за тази от 714 г. пр. н.е. се подготвя много добре като очевидно прави кимерийците свои съюзници.

image

        Към 715 г. един конен кимерийски отряд напада откъм страната на Мана няколко урартски крепости. Урартският цар, заедно с главнокомандващия (
туртан) и 13 областни началници, веднага решава да се разправи с цветущата страна Гамир и организира поход на север, в Завкавказието (на територията на дн. северна Армения и южна Грузия), където е била територията на Гамир.

image

 Урарту претърпява крушение, царят изоставя войниците си и бяга от бойното поле, представяйки се за болен. Нещо, което българската история познава още един път, през 681 г. от н.е., когато византийския император Константин Брадати избягва от бойното поле.
image
Г.С.Раковски. Българска старина. Букурещ, 1865, с. 200
books.google.bg/books


image

Туртана и трима областни военачалници са заловени, а останалите се разпръскват по своите региони.

Именно тази победа над Урарту чака Саргон ІІ и няколко месеца по-късно през 714 г. пр.н.е. предприема поход и опустошава Урарту.
www.academia.edu/6059654/_II_1990_3_3-19


Дали именно Саргон ІІ е причината бутилката с духа на кимерийците да бъде отворена или не, е трудно да се каже, но след 714 г. пр.н.е. започва тотална хегемония на кимерийците на територията на Предна и Мала Азия.

Тази военна хегемония трае почти 100 години.

image

          След 644 г. йонийските градове също страдат от кимерийското присъствие.

Изследователят на кимерийската история С. Паркер отбелязва, че дори и по времето на македонския цар Лисимах, йонийците са го занимавали с проблеми, породени още по време на кимерийското присъствие в региона през VІІ в. пр.н.е.


В писмо до Лисимах, царя на Македония,  четем:  "После этого (приенские послы) согласились, что когда Лигдамис вторгся в Ио[нию со своей а]рмией, прочие (кроме приенцев, поселенцы оспариваемых земель) покинули страну; в частности, сам[осцы] переселились [на о]стров (Самос). Но этот Лигда[мис, с. 97 который вл]адел (землей) три (?) [года], вернул им те же самые наделы, в то время как приенцы [получи]ли (их)». В конце сохранившейся части письма мы читаем о самосских послах: «Они [согласил]ись, что после [вторжения] Лигдам[иса] и остававшиеся, и они сами [покинули страну, но что они отправились н]а остров». Вторжение Лигдамиса служило вехой в этом пограничном споре, и самосцы, и приенцы приводили Лисимаху ученые доказательства, касающиеся роли этого события в истории ионийцев. Здесь опять мы видим свидетельство важности киммерийского вторжения для ионийцев."
                 ancientrome.ru/publik/article.htm

    Спомена за кимерийците след VІ в. пр.н.е. не изчезва сред гърците.

  През V в. пр.н.е. на древногръцка ваза, известна днес като „вазата на Франсоа“ срещаме образа на кимериец.

image

Прави впечатление, че има доста сведения за хора с име Кимерий, които не е задължително да са етнически кимерийци, но наличието и популярността на името сред гърците е нещо важно.

Името Кимерий е „засвидетелствувано на един метрически графит от Ксанф, отнасящ се към първата четвърт на V в. пр.н.е. ()“    image   „Някакъв Клитон, син на Кимерий, е заемал длъжност при епонимният жрец на Хелиос на Родос през 371/70 г. пр.н.е. Разбира се баща му, получил това име примерно към третата четвърт на V в. пр.н.е., не е бил нито кимериец, нито варварин, нито роб“.
www.academia.edu/1558472/_I_2002_3_33-55


  Иванчик не е съвсем прав. Напълно е възможно този Кимерий да е станал гръцки гражданин, но по произход да е кимериец.

Сведение за някакъв Кимерий от Ефес, който участва през 405 г. пр.н.е. в битката при Егоспотам на страната на спартанците, ни дава Павзаний (Х.9.4).

„4. Позади перечисленных статуй стоят изображения тех, которые помогали Лисандру в битве при Эгоспотамах (Козьих реках) как из спартанцев, так и из союзников. Это следующие лица: Арак и Эрианф, первый - лакедемонянин, а Эрианф - беотиец; - Астикрат, а , севернее Миманта, - Кефисокл, Гермофант и Гикесий; Тимарх и Диагора - с Родоса, Феодам - из Книда, из Эфеса - Киммерий и Апантид - из Милета.“

hronologia.narod.ru/fokida.html

Но не само в гръцка среда се среща името Кимерий.

image

            През  130 г. пр.н.е. селевкидският владетел Антиох ІІ Сидет (139-129) решава окончателно да се разправи с Партия и превзема вавилонските земи. Много от царете, данъкопладци на партите, изоставят Фраат ІІ, но не и Гимер.

          През 129 г. пр.н.е. Антиох ІІ Сидет е убит и именно Гимер става фаворит на Фраат ІІ, който му дава да управлява западните земи, а самият Фраат ІІ отива на изток, за да воюва със саките.

        За пълководеца Гимер сведения дават Iustin. XLII. 1.3;  Posidonius. Hist. XVI, fr. 13 (J. Bd. II A. P. 228 = Athen. Deip. XI. 466). Диодор Сицилийски го нарича погрешно Евемер (Ενήμερος) (Diod. Sic. XXXIV. 21).



Гласувай:
11


Вълнообразно


1. letopisec - Руската дума „кумир“ определено ...
04.03.2014 14:07
Руската дума „кумир“ определено има български произход. Още Милер извежда произхода на дума „кумир“ в руския език, от названието на кимерийците (Миллер В.Ф. Осетинские этюды. - М., 1881., с. 125).
цитирай
2. letopisec - Средновековен коментар на Евст...
04.03.2014 14:09
Средновековен коментар на Евстатий Солунски за кимерийците.

http://letopisec.blog.bg/history/2014/01/15/srednovekoven-komentar-na-evstatii-solunski-za-kimeriicite.1228585
цитирай
3. letopisec - Едно интересно сведение дава во...
04.03.2014 14:11
Едно интересно сведение дава волжко-българският компилативен труд от ХІІІ в. „Барадж тарих“. Според него: „А трябва да се каже, че сеид Якуб така е разказал за далечното минало на племето българи в своя „Кади китаби” („История на България”- бел.ред.), позовавайки се на сведения от „Хазар тарихи” („История на Хазария”) на Абдулах бин Микаил Башту: „...Камирците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в легендата, че Всевишния направил тяхната прамайка Камир-Аби от тесто. Камирците толкова я почитали, че кръщавали с нейното име и момченцата” (Джагфар тарих, С., 2005, с. 17). Още повече, че началото на „Барадж тарих“ започва с едно странно сведение, което гласи: „Началото на нашите начала е в племената синд и имен” (пак там, с. 14). Това очевидно е най-древната легенда за произхода на българите, съхранена при волжките българи.
цитирай
4. letopisec - НЕ СКИТИТЕ, А КИМЕРИЙЦИТЕ СА ИМАЛИ ГОСПОДСТВО В ПРЕДНА И МАЛА АЗИЯ.
04.03.2014 14:13
Медведская, Инна Николаевна

Древний Иран накануне империй (IX - VI вв. до н. э.): история Мидийского царства, 2007

Античные источники, положенные первоначально в основу изучения Мидии, сформировали исследовательские стереотипы, с которыми трудно расстаться. Наиболее существенный из них - важная роль скифов в истории Мидии и всего древневосточного региона в целом. На определенном этапе изучения мидийской истории противоречия между клинописными и античными источниками стали неразрешимыми и завели исследователей в тупик. Яркий пример этому утверждению представляет решение скифского вопроса И.М. Дьяконовым. Продолжив начатое Дж. Камероном исследование событий конца 670-х гг. и полностью оценив суть событий антиассирийского восстания, после которого началось быстрое возвышение Мидии, выразившееся, согласно и самому Геродоту, в начале мидийской экспансии, Дьяконов, тем не менее, признал последовавшее затем нашествие скифов и подчинение им мидийцев. Это противоречие -подъем страны и начало ее экспансии, с одной стороны, и ее подчинение скифам, с другой стороны, Дьяконов разрешил достаточно решительным образом. Он предложил все завоевания Фраорта, о которых сообщает Геродот, отнести к правлению Киаксара. Таким образом, вопрос о возвышении Мидии после восстания был им закрыт.

Рассказ о 28-летнем скифском господстве остается единственным сообщением Геродота, которое не согласуется с данными древневосточных источников. Однако очевидная фольклорная природа этого сюжета и происхождения самой цифры 28, связанных с военным бытом скифов (Д.С. Раевский), не позволяет использовать его для историко-хронологических построений. Клинописные и библейские тексты расходятся с античными авторами в оценке роли киммерийцев и скифов в истории Мидии и других стран региона. Если первые отмечают относительно важную роль киммерийцев в событиях VIII-VII вв. до н. э., а роль скифов в них практически не определена, то у Геродота именно скифы представлены той силой, от которой нередко зависела судьба стран региона. Киммерийцы же упоминаются им всего девять раз, их отовсюду изгоняют скифы, один раз - лидийский царь Аллиат. При этом исследования показывают, что Геродот знал о киммерийцах гораздо больше, чем рассказал о них (В. Паркер). Следовательно, необходимо было найти причину его умолчания, с одной стороны, и рассмотреть те эпизоды древневосточной истории и те данные древневосточных источников, которые, как считалось, подтверждали ту важную роль скифов, что была определена Геродотом.

Ассирийские тексты на протяжении 75 лет, начиная примерно с 714 г. до н.э. фиксируют от Ирана и Закавказья до Малой Азии преимущественно киммерийцев. Скифы упоминаются только в Иране в 670-е гг. до начала восстания. Предположение о скифском вторжении в Иран в 613 г., косвенные свидетельства которого якобы имелись в Хронике Гэдда, и подчинение тогда скифами мидийцев, теперь отклонено (С. Завадский).

Дольше всего киммерийское присутствие отмечается источниками на западных рубежах Ассирийского царства. Сорок с лишним лет активные военные действия киммерийцев в этом регионе влияли на политику Ассирии и ее соседей. Уже Асархаддон назвал в списке недружественных ему народов именно киммерийцев.

Очевидно, и Библия сохранила память о большем могуществе киммерийцев, назвав Гомера отцом Ашкеназа (Бытие 10:3). В формуле «отец-сын» хронологический смысл не заключен и, очевидно, использовался критерий культурно-политического лидерства, существовавший во второй половине VII в. до н. э. (время составления этого текста - ближе к концу этого века).

В этом контексте в работе рассмотрено сообщение Геродота о скифском вторжении в Палестину, которое считается важным доказательством достоверности его концепции о скифской гегемонии в странах древнего Ближнего Востока. Как мне представляется, в этом рассказе соединены воспоминания о некоторых эпизодах истории последней трети VII в. до н. э.: существование для жителей Палестины угрозы вторжения киммерийцев; экспансии сюда Египта и Вавилона, осквернение храмов Иудеи, Израиля и Пятиградья в ходе религиозной реформы Иосии. Опасность киммерийского вторжения в Палестину существовавшая в 670-640-гг., не была забыта позднее и использовалась пророками достаточно долго. Так Гомер упоминается среди врагов Израиля еще в начале VI в. в пророчестве Иезекиила (38:6) о вторжении Гога (лидийский царь Гигес умер в 644 г.). Сочетание Гог и Гомер в этом пророчестве - память о реальной опасности для Палестины, бывшей в VII в. Именно эта опасность могла быть зашифрована в некоторых угрозах «с севера» в пророчествах Иеремии, деятельность которого началась в 620-е гг., и с которыми исследователи обычно связывают вторжение скифов.

Проникновением в Пятиградье фараона Псамметиха I закончилось недолгим завоевание Иудеи и Сирии фараоном Нехо. Отголоски реального вторжения египтян переданы Геродотом в искаженном контексте. Униженное положение фараона, уговаривающего скифов не идти в его страну не могло соответствовать действительности и обнаруживает искусственное соединение этих персонажей. Сила и влияние Египта в это время были еще таковы, что Навуходоносор не смог в 601 г. завоевать Египет, хотя его вторжение в Пятиградье в 604 г. было разрушительным, в частности для Аскалона.

Вавилонский царь сделал царя Иудеи своим вассалом, уничтожил союзников Египта и его влияние здесь. Под угрозой «с севера» в пророчествах подразумевалось также и вторжение Навуходоносора (Иеремия 47:5-7), имевшие самые тяжелые последствия для страны.

Все эти беды «с севера» предрекались Иеремией за отступничество от истинной веры, за идолопоклонство иудеев и израильтян. В правление Иосии борьба с идолопоклонством достигла апогея. Преследование идолопоклонников и разрушение их храмов сохранилась в памяти потомков, в частности, в храмовых легендах, например, в Аскалоне, где Геродот был. Помнили об осквернении храмов потомки поклонников Ашторет, бежавших от преследования в Египет, которые продолжали поклоняться там низвергнутым на родине идолам. Геродот был в Египте. Сообщили ли ему имя гонителя, или нет, но, в любом случае, не зная палестинской истории, он не смог бы вписать имя Иосии в исторический контекст, как не понял он причин присутствия фараона Псамметиха в Палестине. Поклонники богини Ашторет могли спастись от преследования и на о. Кипр. Эта подробность храмовой легенды, очевидно сообщенная Геродоту в Аскалоне, не могла быть им понята: он говорит об основании святилища на Кипре вне связи с разрушениями в Аскалоне, но только для доказательства древности святилища в Аскалоне, что могло быть его собственным умозаключением. Эту варварскую акцию - разрушение храмов - Геродот приписал варварам-скифам, что увязывалось с представлениями греческого историка о скифском владычестве над всей Азией. Однако его рассказ о скифском походе на Египет обнаруживает отголоски других важных для этого региона событий, которые подтверждаются письменными источниками: угроза киммерийского нашествия, вторжения египтян и вавилонян, разрушения святилищ идолопоклонников. Таким образом, этот рассказ Геродота не может служить обоснованием реальности скифского похода на Египет, а других его доказательств не существует.

Такое одностороннее толкование скифо-киммерийской истории сложилось у Геродота, по-видимому, в силу ряда причин.

Во-первых, во время своего пребывания в Ольвии он мог познакомиться только со скифскими героическими преданиями. Но в среде греческих колонистов, очевидно, сохранились предания о прежнем обитании на этих землях киммерийцев и последующем их исходе в Азию. Эти предания могли лечь в основу рассказа Геродота о победе скифов над киммерийцами.

Во-вторых, имя непобедимых скифов прославилось во время неудачного похода Дария I в Скифию. Поиски причины последнего привели отца истории к заключению, что персы хотели отомстить скифам за обиды, нанесенные ими мидийцам, которых греки воспринимали как одно целое с персами. Вероятно, именно поэтому Геродот так настойчиво подчеркивал военное превосходство скифов и повторял рассказ об их владычестве над мидийцами и всей Азией.

Однако искусственность построения скифской гегемонии над странами древнего Ближнего Востока очевидна и не вписывается в реальную историю стран региона, и, прежде всего, Мидийского царства.

Эта гегемония хотя и недолго принадлежала, согласно древневосточным источникам, киммерийцам.
цитирай
5. sandlih - Много е интригуващо последното ...
04.03.2014 14:17
Много е интригуващо последното просто изречение:"Диодор Сицилийски го нарича погрешно Евемер (Ενήμερος) (Diod. Sic. XXXIV. 21)". Тъй като авторът е грък/елин, нека първо да разберем какво то означава на съвременен български език, както ни е представено и с гръцките букви. То означава - съзнаващия, осведомения, осъзнаващия, което е доста прилична оценка за отношението към Гамир, след като знаем две основни неща: първото, че има колизия между истинското име на тази древна страна и на обитателите й и предаването им на гръцки език и второто, че гръцките автори са наричали варварските, по тяхната оценка, племена с общото име савромати, което не е нищо друго освен "гущерооките, без да проявят усилия да разберат дали, самите племена се наричат по между си с това име.Това е обичайно и за латиноезичните автори. Известни са многобройни случаи, на преписвания от един или друг автор за географски наименования, описания на външен вид, облекло и обичаи на различните племена, типичен пример за това е описанието Амиан Марцелин за хуните, които се предполага, че никога не е виждал.
цитирай
6. letopisec - 5. sandlih - Много е интригуващо последното ...
04.03.2014 14:51
Благодаря за коментара. В тази връзка бих искал да допълня, че още навремето Дяконов превежда името "гамирайа" чрез древно-ирански, като "преден военен отряд". През 90-те на ХХ в. в Руската наука се провежда много сериозен дебат за кимерийците и в една статия Медведская като обръща внимание на превода на Дяконов, отбелязва нещо - посочено в книгата от 1993 г. на Иванчик - а именно, че на скитснки език, който малко се различава от др.-ирански, "преден военен отряд", е "БАЛ"....Дума съхранена и доднес в осетински, като Балц....
цитирай
7. letopisec - Петя Георгиева Но защо никой от и...
05.03.2014 10:25
Петя Георгиева Но защо никой от историците не ни свързва нас с кимерийците?
преди 2 часа · Вече не харесвам · 1

Kiril Milchev Много добър въпрос. Общопризнато е, че утигурите са българи и това присъства не само в нашите учебници, но и в европейските. През VІ в. Прокопий пише, че утигурите са старите кимерийци, но това негово сведение не е проучено. Причината е, че допреди 25 г. кимерологията като наука бе развита доста слабо. Промените които станаха в последните 20 г. са толкова значими, че мнозина се съгласиха с един учен, че бума в кимерологията напомня бума преди 100-тина години в египтологията. И така, вълната се отприщи след като бе разработена цялостно науката кимерология. Това налага да се преразгледа и сведението на Прокопий, понеже данните на Прокопий за всичко останало, са общоприети в историческата наука. Аз не смятам, че съм Айнщайн в науката за прабългарите, но въпросът Ви ме ласкае...
цитирай
8. aristotelis - Кимерийците (Kimmerier, Cimme...
05.03.2014 21:33
Кимерийците (Kimmerier, Cimmerians, Kimmerians; на гръцки: Kimmerioi; асирийски: Gimir-ri/Gimir-rai, Gimir, библейски: Гомер), са народ на конници номади.
Според гръцките автори като Херодот те са населявали Кимерийския Босфор (днешния Керченски проток между Крим и Южна Русия) и в Северен Кавказ.
цитирай
9. aristotelis - http://www.britannica.com/EBchecked/topic/117922/Cimmerian
05.03.2014 21:34
Cimmerian, member of an ancient people living north of the Caucasus and the Sea of Azov, driven by the Scythians out of southern Russia, over the Caucasus, and into Anatolia toward the end of the 8th century bc. Ancient writers sometimes confused them with the Scythians. Most scholars now believe that the Cimmerians assaulted Urartu (Armenia) about 714 bc, but in 705, after being repulsed by Sargon II of Assyria, they turned aside into Anatolia and in 696–695 conquered Phrygia. In 652, after taking Sardis, the capital of Lydia, they reached the summit of their power. Their decline soon began, and their final defeat may be dated from 637 or 626, when they were routed by Alyattes of Lydia. Thereafter, they were no longer mentioned in historical sources but probably settled in Cappadocia, as its Armenian name, Gamir, suggests.

The origin of the Cimmerians is obscure. Linguistically they ... (150 of 336 words)
цитирай
10. letopisec - Кимерийците (Kimmerier, Cimme...
05.03.2014 22:22
aristotelis написа:
Кимерийците (Kimmerier, Cimmerians, Kimmerians; на гръцки: Kimmerioi; асирийски: Gimir-ri/Gimir-rai, Gimir, библейски: Гомер), са народ на конници номади.
Според гръцките автори като Херодот те са населявали Кимерийския Босфор (днешния Керченски проток между Крим и Южна Русия) и в Северен Кавказ.

Такое одностороннее толкование скифо-киммерийской истории сложилось у Геродота, по-видимому, в силу ряда причин.

Во-первых, во время своего пребывания в Ольвии он мог познакомиться только со скифскими героическими преданиями. Но в среде греческих колонистов, очевидно, сохранились предания о прежнем обитании на этих землях киммерийцев и последующем их исходе в Азию. Эти предания могли лечь в основу рассказа Геродота о победе скифов над киммерийцами.

Во-вторых, имя непобедимых скифов прославилось во время неудачного похода Дария I в Скифию. Поиски причины последнего привели отца истории к заключению, что персы хотели отомстить скифам за обиды, нанесенные ими мидийцам, которых греки воспринимали как одно целое с персами. Вероятно, именно поэтому Геродот так настойчиво подчеркивал военное превосходство скифов и повторял рассказ об их владычестве над мидийцами и всей Азией.

Однако искусственность построения скифской гегемонии над странами древнего Ближнего Востока очевидна и не вписывается в реальную историю стран региона, и, прежде всего, Мидийского царства.

Эта гегемония хотя и недолго принадлежала, согласно древневосточным источникам, киммерийцам.
цитирай
11. letopisec - 9. aristotelis
05.03.2014 22:27
Кимерийците за първи път са посочени в клинописните източници по време на царуването на Саргон II (719-705 г. пр. н.е.). След това те са действали в ограничена зона на юг от Кавказ, в рамките на северните граници на Урарту [9]. От началото на 670-те са известни на границите на Асирия едновременно и на изток (в Иран), и на север (Урарту), и на запад (най-вече в района на Киликия / Хилакку). Но те никъде не са обитавали толкова продължително, колкото на западните граници на Асирия. Четири десетилетия кимерийците са тревожили Асирия и нейните съседи в региона. Съюзници на кимерийците в анти-асирийските атаки тук са били мушките, фригийците и владетелите на Табала и Киликия. В 679/8 г. пр.н.е. кимерийците са победени в Хубишне, област в Киликия: завладяването на района на Киликия било част от военните действия на Асархадон по западната граница на асирийската държава [10]. Около 675 г., кимерийците в съюз с фригийците и бившия владетел на Мелида (област източно от Табала в Кападокия, в района на съвременна Малатия) Мугаллу застрашили Мелида, която очевидно наскоро минала под контрола на Асирия [11]. Около 670 г. пр.н.е. кимерийците съвместно с урартите заплашват господството на асирийците в Шубра, западно от езерото Ван [12]. След това кимерийците се преместват в Мала Азия. В продължение на десет години Асирия получава почивка, въпреки че все още се интересува от кимерийците. Тяхната атака над Лидия, предизвиква най-малко две посолства в 667 и 666/5 години на Гиг до Ашшурабанапалу и признаване от Лидия на васална зависимост от Асирия в замяна за помощ [13]. В какво се е изразявала помощта на Асирия е неизвестно, но между 665 и 660 години в асирийските анали са записани победа на Гиг над кимерийците [14]. Отхвърлени от Лидия, кимерийците отново застрашават Асирия и очевидно дори превземат част от владенията й, което следва от писмо на един астролог Аккуллану до асирийския цар в 657 г. Това писмо описва една уникална ситуация за Асирия, когато (по мнението на астролога) кимерийците са признати за Велика сила (kissutu), макар и временно. Такова признание означава, че кимерийците са завладяли територии, които Асирия считала за собствени [15]. Според С. Парполи, както отбелязва А.И. Иванчик, това може да се отнася за част от Сирия или провинция Куе [16]. Но не е изключено, това да е била вече подложената на кимерийско нападение област Мелида в Кападокия. Точно Кападокия е нарича по-късно от арменците – Gamirk [17]. Във всеки случай, тъй като кимерийският цар притежава, според писмото на астролога, титлата “sar kissati” ("цар на вселената"), е неизбежно заключението, че му е принадлежала една определена част от асирийските владения. Очевидно, тези земи Асирия така и не си е върнала. Понякога за пораженията на Асирия може да се разбере, когато тя съобщава в аналите си за военен реванш. В този случай, не са налични съобщения за него. Напротив, в последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]. В този случай, както изглежда, именно от тази територия кимерийците отново нахлуват в Лидия през 644 г. пр. н. е., за да си отмъстят - убиват Гиг и опустошават Лидия[19]. През 641 г. пр. н.е. ново стълкновение между кимерийците и Асирия завършило със смъртта на кимерийския цар Дугдамми [20]. След смъртта му, нападенията на кимерийците по асирийската граница продължили още известно време, но без да са имали успехи. За изчезване на кимерийците съобщава само античната традиция (Херодот, I.16) [21].
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485721
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ