Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2014 11:21 - Кумир/Кимер и Българският апокриф от ХІ в.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 4341 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 28.01.2014 11:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Руската дума „кумир“ определено има български произход. Втората и третата части на тази статия са явно по-интересни, но не можем без първата…

1.

Още Милер извежда произхода на дума „кумир“ в руския език, от названието на кимерийците (Миллер В.Ф. Осетинские этюды. - М., 1881., с. 125).

image

Библейско тълкуване: Думата кумир или идол буквално значи изображение или представление. Тя винаги се употребява в Св. Писание в лош смисъл, за представления на езически божества, каквито и да са. Бог забранява всеки вид кумири, или изображения и представления на твари, направени с цел да има се служи суеверно - Из. 20:3,4; 34:13; Вт. 4:16-19, 7:25,26. Той също забранява да се прави видимо подобие като негов образ - Из. 32:4,5; Вт. 4:15; Неем. 9:18.

Версия за кимерийски произход на абхазо-адигите предлага Л.И. Лавров (О происхождении народов Северо-Западного Кавказа // Сборник статей по истории Кабарды. - Вып.3. - Нальчик, 1954., с.198–199). Хотко също е убеден, че адигите имат кимерийски произход (С. Хотко "История адыгов в средние века V-XV").

image

За кимерийско произхождение на черкезите пише Ф.А. Щербин (Щербина Ф.А. История кубанского казачьего войска. - Т.1. - Екатеринодар, 1913., с.166–248; Т.2., с.4). Лавров също смята, че черкезите/керкетите са народ с кимерийски произход, но допълва списъка на народите с кимерийски произход, като включва също така таврите, меотите, зигите, ахейте и синдите (О происхождении народов Северо-Западного Кавказа // Сборник статей по истории Кабарды. - Вып.3. - Нальчик, 1954., с.198–199).

Шилов също причислява меотите към кимерийците (Шилов В. П. О расселении меотских племен // Советская археология. - 1950., №15. , с.110–111). Подобно е мнението и на етнографа Сергей Токарев (Токарев С. А. Этнография народов СССР., М., 1958., с.221).

Според М. Артамонов, синдо-меотите са „остатъци от кимерийския съюз, ако не са собствено те кимерийците“ (Артамонов М.И. К вопросу о происхождении боспорских Спартокидов // ВДИ. - 1949., №1. с .34). Що се отнася до боспорско-кимерийската династия на Спартокидите, Артамонов смята, че „не е изключено Спарток да не е бил тракиец, дори по име“.

С. Хотко пише: „В российской историографии было предпринято несколько попыток этимологизации термина «киммер». Характерно, что все эти опыты этимологии были предприняты на материалах индоевропейских языков, при полном игнорировании данных абхазского, адыгского или убыхского языков. Подобный подход не вызывает удивления, принимая во внимание вышеизложенные «доводы» Трубачева. Последний переводит «киммер» с фракийского kir(s)mar-io («черноморские») [Трубачев О.Н. К вопросу о языке индоевропейского населения Приазовья // Античная балканистика. - М., 1975. - С.42]. Предложенная этимология не кажется убедительной. Эллины называли киммеров «киммериой»; ассирийцы - «гиммираи», а их страну «Гамир» или «Гамирра»; древние евреи - «Гомер»; в персидской эпиграфии [бехистунский памятник] есть упоминание о народе «гимири»; наконец, армяне знали страну «Гамира» (позднейшая Каппадокия). Этимология Трубачева с основой «крсмр» носит искусственный характер и не совпадает с оригинальной основой этникона «кмр»=«гмр». Столь же малообоснованны этимологии В. Иванова и И. Дьяконова: согласно первому, этникон восходит к хеттскому gimra («степь»), согласно второму, этникон восходит к авестийскому gwa-m-ira>gam-ir(a) («обладающие действием хождения», «находящийся в движении», «подвижный отряд») [Иванов В. К лингвистическому и культурно-антропологическому аспектам проблем антропогенеза // Ранняя этническая история народов Восточной Азии. - М., 1977. - С.11; Дьяконов И.М. К методике исследований по этнической истории («киммерийцы») // Этнические проблемы истории Центральной Азии в древности. - М., 1981. - С.97–98].

С. Хотко много иска да намери абхазо-адигски произход на името на кимерийците. Той пише: „Для понимания связи между киммерами и абхазо-адыгами необходимо остановиться на эволюции термина «кумир»=«гумир» в индоевропейских языках, на которых говорили почти все народы, что окружали абхазо-адыгов в древности. В.Ф. Миллер возводил русское «кумир» к названию киммерийцев . Вслед за ним В.И. Абаев сопоставил с этниконом «киммериай» осетинское слово goumiri=gumeri; а также указал и на картлийское gmiri («герой», «богатырь») [Абаев В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. - Т.1. - М.–Л., 1958. - С.530]. Согласно фольклору осетин goumiry были великанами и жили в Осетии еще ранее нартов.(…) Абхазо-адыгская лексика не содержит слова «кумир», а великан по имени Гумир не фигурирует ни в одном из эпических циклов.

И допълва: „Отсутствие термина «кумир» в лексике абхазо-адыгов вполне естественно, поскольку ни один народ не называет легендарных великанов или героев собственным именем.“ Хотко би искал, но няма доказателства, кимерийците да са абхазо-адиги. За съжаление, разсъжденията му остават на ниво глотогенеза и пропускат възможността да проследят летописно взаимодействието между адиги и кимерийци.

В адихейският речник, дори през ХІХ в. при Шора Ногмов, имаме сведения за „кимерийски домове“, което очевидно не е название за адихейските къщи, а касае друг народ.

Хотко обаче настоява и цитира легендата от анонимния арабски трактат  «Моджмал ат-Таварих»: «… И Славянин пришел к Русу, чтобы там обосноваться; Рус ему ответил, что это место тесное; такой же ответ дали Кимари и Хазар. Между ними началась ссора и сражение, и Славянин бежал и достиг того места, где ныне земля славян. Затем он сказал: «Здесь обоснуюсь и им легко отомщу» [Новосельцев А.П. Восточные источники о восточных славянах и Руси VI–IX вв. // Древнерусское государство и его международное значение. - М., 1965. - С.391.]. Учитывая сведения Дионисия Периэгета (II в.), поместившего киммерийцев между синдами и керкетами, можно сделать вывод о принадлежности киммерийцев к абхазо-адыгскому этнокультурному миру“, заключава Хотко.

Онова, което логически следва от горното сведение е, че липсва името „Булгар“ и вм. него анонимното арабоезично съчинение „Моджмал ат-таварих" ("Сбор от истории", Техеран, 1939., с. 98-105), съставено около 1126 г., употребява името „Кимари“.

image

2.

 Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци  като „Мирхонд”, е автор на съчинение от 7 тома  „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф), в което дава сведения от по-стари източници.

В своята книга от 1841 г. „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991)  Аббас-Кули-ага Бакиханов, дава подробни сведения от изворите на Мирхонд от ХV в., в които четем: „Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас. Те двамата станали родоначалници на много племена.“

Ето я причината в анонимното арабоезично съчинение „Моджмал ат-таварих" от ХІІ в. да липсва името на Булгар. Там е изписано това на баща му Кимари, както става ясно от арабоезичният историк от ХV в. Мирхонд.

  Всъщност, сведението, че Булгар е по-големият син на Кимари, е съхранено и в “Ориенталска библиотека” на Ербело де Моленвил (1697 г.):

“ Друг син на Гомари, разчиствайки пътя си, стигнал до същата река и имал двама сина: Булгар и Партис...”

image

 

3.

В съчинението „Български апокрифен летопис“ има следното сведение:

„Исае, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска…“.

image

Апокрифният ръкопис е от ХІ в., според учените. Очевидно поради факта, че куманите (половци, кипчаци) нападат Европа през Х в.

Но също така съществува предположението, анонимния автор да е употребил погрешно думата „куман/и“, вместо „Кумир/и“ (Кимер/и) [?].

Това предположение идва от разбирането на античната география къде е „Карвунската земя“, т.е. „Керавнската земя“, която в никакъв случай не е при Каварна, както са се опитали определени учени да изтълкуват текста до днес.

Очевидно е, че семантиката на текста на българския апокриф, би трябвало да съдържа логичен смисъл. Как да разберем правилно цитата „иди на запад от най-горните страни на Рим“ ???

И така, „Керавнска/Карвунска“  земя, е всъщност името на част от Кавказката планина. Според географа от ІІ в. от н.е. Птолемей, Керавнските планини са в Азиатска Сарматия на „82, 30 – 84, 52“ (Птолемей, кн. V, гл. ІХ, 15) градуса и са вблизост до „Албанската врата“, както е била наричана Дербент.

image

image

Кавказките албанци стават известни на Рим по време на похода на Помпей през 66 г. пр.н.е. Преследвайки Митридат VІ Евпатор, Помпей през Армения се разположил на юг от  Кавказ,  до р. Кура,  на лагер. Тоест, до границата на Кавказка Албания.

През декември същата година албанския княз Ороз преминал р. Кура и нападнал римляните, но бил отбит. През лятото на следващата година Помпей тръгнал на север и победил албанците.

 Между другото именно тази атака на Помпей, се връзва логически с цитата на анонимният български апокриф, че българите, като една трета част от кимерийците, са отведени „на запад от най-горните страни на Рим“.

Точно тази географска посока, във връзка с военните действия на Помпей през 65 г. пр.н.е., се връзва логически с цитата „иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска“.

image

Кимерийската прародина е била, според Иванчик, на север от Армения. От асирийските клинописи знаем, че кимерийският цар Дугдам е бил и цар на кутиите (уди, ути), а след 2009 г. – след официалното дешифриране на две книги с албанско писмо -  вече знаем, че албанският език е бил удински. Територията на Баласакан, която виждаме на картата, е упомената в персийски надпис още от ІІІ в., а през V в. арменския летописец Елише пише, че „хон Херан“ преди да нападне Персия, е превзел Баласакан. Вероятно това е причината  Ирник („хон Херан“) да е известен и с прозвището си „Балас“.

image

Трябва да отбележим, че при предложеното от нас тълкуване на цитата от Българския апокрифен летопис от ХІ в., изчезват логическите и географски неясноти, и единствено думата „кумани“, не си е на мястото. Ето защо ние предполагаме, че тя е вписана погрешно от религиозния преписвач, за когото „кумир/кимер“  не е значило вече нищо като народ през ХІ в. и той при разчитането на етнонима от по-стар текст, го изписва „куман/и“…

Нашият религиозен автор от ХІ в., очевидно ползва по-стар исторически текст, но в духа на своето средновековно време, той вменява тези исторически събития на сотериологичен герой, какъвто е библейският Исайа…

 




Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. letopisec - „хон Херан”, след като станал „цар ...
28.01.2014 12:06
„хон Херан”, след като станал „цар на Баласакан” нападнал в аланските земи ( на юг от Кавказ ) „персийската войска и в нападението си достигнал до гръцката страна”. Елише. Слово о войне армянской, www.vostlit.narod.ru.
цитирай
2. letopisec - Баласакан го срещаме в персийски ...
28.01.2014 12:17
Баласакан го срещаме в персийски надпис от ІІІ век от н.е. (”Кааб Зороастър” в Накш-и Рустам от мага Картир)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 6913424
Постинги: 698
Коментари: 12635
Гласове: 3067
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ