Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2013 11:05 - БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР НА ПОМАЦИТЕ.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 6174 Коментари: 6 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       НАЙ-ВАЖНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПОМАЦИТЕ СА БЪЛГАРИ Е ТЕХНИЯТ БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР, СЪБРАН ВЪВ "ВЕДА СЛОВЕНА".

image


    ЗАЩО И КАК БЕ ИЗФАБРИКУВАНА ЛЪЖАТА, ЧЕ "ВЕДА СЛОВМЕНА" Е ФАЛШИФИКАТ?

image

 Стефан Веркович

Роден: 5 март 1821
УгляраОсманска империя
Починал: 30 декември 1893  (на 72 години)
СофияБългария

      Един от защитниците на автентичността на народните песни във „Веда Словена”, е литературният критик Кръстьо Куюмджиев, който в книгата си „Словото - творец” (С., 1989, с. 63 - 114) написва специална студия: „Милион въпроси”.

image

 

         Има и други адепти на автентичността, но ние тук ще се спрем единствено на Куюмджиев. Той обръща внимание на следният факт: „Приказките, записани от Гологанов, са истински и неподправени и представляват голям принос в славянския фолклор. Защо? Защото са издадени от Чешката академия на науките през 1932 г. под редакцията на П. Лавров и И. Поливка. Това вече е щемпел за автентичност. А защо „мошеникът” Гологанов песните съчинява, а приказките добросъвестно записва от народа, това умът (...) не може да го побере” (с. 96).

 

          Куюмджиев се заема да проследи как се заражда "теорията" на Шишманов и Арнаудов за това, че „Веда Словена” е фалшификат и я преразказва в пародиен стил:

 

     „Да се върнем отново на логиката на Ив. Шишманов и М. Арнаудов: Екзалтираният антиквар Ст. Веркович тръгва на лов за доисторически песни. Той направо знае какво иска и го заявява открито. Поради тая причина учените го изключват като фалшификатор. Случаят го среща с крушевския даскал Иван Гологанов, който се наема да му помага при търсене на песните срещу заплащане. Хитрият даскал вижда колко е наивен Веркович и започва да фабрикува народни песни. В скоро време се трупат цели грамади от ръкописи. Наивният Веркович изпраща по един екземпляр на Янко Шафарик в Белград и наивният Шафарик се връзва и той. За тия песни започва да се говори в учения свят. Френското министерство на просветата изпраща Албер Дюмон в Белград да провери песните. Наивният Дюмон също се връзва и изпраща възторжен доклад до министерството. По това време става френско-пруската война и едва след нейното завършване министерството, страхувайки се все пак от мистификации, наново изпраща човек да се увери на място как стоят нещата. Август Дозон пристига в Серес и се среща с Веркович. Запознава се със сбирката и със самия Гологанов. Гологанов му довежда певец, който му изпял ведическа песен. Наивният Дозон и той пада в капана. Изпраща доклад, в който поставя песните извън всяко съмнение. „Загубеният даскал” вече върти на пръста си цяла редица от наивници и ахмаци, кой от кой по учен, ама на, будали.

 

    През 1874 г. първият том от сборника на Веркович излиза в Белград. Ученият свят вече може да се запознае с част от сбирката. Но ученият свят се оказва и той наивен. Наивният поляк Ал. Ходько пише възторжено за откритието на Веркович. Гологанов разбира, че работата става дебела и всеки момент може да го разобличат. Но продължава да съчинява все нови и нови песни, той е просто неизтощим, фантазията му се оказва бездънна и купищата с ръкописи нарастват застрашително.

 

        Най-после един трезв глас. В реферат, изнесен в Чешката академия на науките, Йозеф Иречек „разобличава” Раковски, Милоевич и Веркович - във фалшификация на народното творчество. Видяхме, че цялата му аргументация се състои във въпроса - как е възможно това? Но Луи Леже веднага го превежда на френски и пише статия срещу Веркович, в която заявява, че тия на него не му минават, виждал е и други мистификации, не се безпокойте, виждал е.

 

      Но тия трезви гласове не правят никакво впечатление на ученият свят. Продължават да пишат за „Веда Словена” солидни учени - Вс. Милер, Л. Гайтлер, Филгиер, Л. Подхорски от Клаузенбургският университет, който вижда във „Веда Словена” паметници от каменния век, а проф. Хуго Мелзл смята, че в песента за Вълкана има реминисценции от преданието за потопа. Тук вече иначе сдържаният Шишманов не може да скрие иронията си. А е толкова ясно, че в тая песен се съдържа именно спомен за някаква планетарна катастрофа.

 

     Не стига това, но още един наивник. Професорът от Казанския университет В. Качановски се надига от далечна Русия и пристига внезапно на 27 декември 1883 г. при Гологанов в Крушево, където записва от местни хора песни, и се уверява, че наистина „Веда Словена” е съставена от песни, които се пеят от народа. Как е успял хитрият Гологанов да преметне и тоя наивник, не се знае, но фактът си остава факт.

 

      Наистина събират се много наивници! Тоя демоничен даскал ги разиграва като маймуни и тайно им се смее. Как си го обясняват това скептичните Шишманов и Арнаудов? Обясненията за сполучливите анкети на Дозон, Качановски и в. „Новини” са направо смехотворни. Едното е, че Гологанов специално „мущрувал” срещу малко възнаграждение отделни помаци и ги е карал да пеят, когато дойдат учените. А за анкетата на в. „Новини” ни се дава следното обяснение: певецът Димо Ташков от с. Скребатно си е преписал песента за Юрфен юнак от „Веда Словена”. Но тъй като той я пеел през 1869 г., т. е. пет години преди да е излязло Белградското издание, то остава предположението, че я е преписал от Московското издание на песента за Орфей от 1867 г. Да предположим, че тая научна фантасмагория е самата истина, какво ли не става по тоя свят, едно научно издание може да попадне в с. Скребатно, грамотният Димо Ташков я харесва, преписва я и започва да я пее като народна песен. Добре, но „загубеният даскал” (Гологанов - б. м.) няма хабер от стихотворна стъпка, от метрика, песните които пише, нямат никакъв размер. Това го твърди М. Арнаудов през страница в своя труд и няма как да не се съгласим с неговото твърдение. Остава да се запитаме - как тия „мущрувани” помаци са пеели песните на Гологанов? Като оперни арии, речетатив? Нали, за да се пее една песен, е необходим точно определен размер! Ако Гологанов знаеше размера на песните, той нямаше да ги записва така неграмотно. А певците, които са пеели пред Дозон и Качановски, са знаели размера на песните.

 

          Какво излиза? Излиза, че анкетите на Дозон, на Качановски и в. „Новини” са дали положителни резултати, но Шишманов и Арнаудов не могат да повярват на тоя факт, защото противоречи на техните теории.” (с. 91, 92, 93).

image

 Раковски също е обвинен от слависта Иречек за фалшификатор...

 

       Ето по този начин през 1989 г. Кръстьо Куюмджиев е разказал как две книги с автентичен български фолклор са забравени за повече от цяло столетие от българската хуманитарна наука!




Гласувай:
11


Вълнообразно


1. aristotelis - https://www.youtube.com/watch?v=nZrdz2H11i4
26.11.2013 11:56
Гледайте това видео за да разберете как се възпитават и празнуват помакопула в северна Гърция гръцкото въстание през 25 март 1821 година! Ако посетите селата им ще се засрамите да кажете ще сте българин, при тях всичко е чисто и свети докато при наш цари мизерия и разруха, характерни черти на нашата нация......"където стъпи български крак дори цветята увисват"....така викат на град Кавала хората.
https://www.youtube.com/watch?v=nZrdz2H11i4
ДА СИ ГРЪК Е ЧЕСТ И ОТГОВОРНОСТ! ЗА ТОВА НИКОГА В ЕВРОПА НЕ Е ИМАЛО ГЪРЦИ ЦИГАНИ И К***И ДА ОБИКАЛЯТ И ДА ИЗЛАГАТ РОДИНАТА СИ А ТОВА Е ПРЕДИМСТВО НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА, ЖАЛКО НО Е ФАКТ, АЗ НЕ СПЕСТЯВАМ ДУМИТЕ СИ!
цитирай
2. letopisec - През 1997 г. Фондация "Отворено общество" преиздаде Веда Словена за първи път от 120 г. За съжаление тиражът бе укрит...
26.11.2013 12:17
При подготовката за преизданието от 1997 г. на Веда Словена, благодарение на големия български поет Борис Христов, на основата на езиковедската диалектология бе посочено, че изворовият материал, е от поне три български диалекта, което обезсмисля основното обвинение, че песните, обхващащи два тома от по над 500 страници, са авторско дело на един човек: злощастно оклеветеният възрожденски учител и книжовник Иван Гологанов (1839 - 1895 г.).
цитирай
3. sandlih - Наближава Колчов ден / Никулден
26.11.2013 16:12
Какво е записал крушевчанинът Иван Гологанов, че са пеели българите-помаци в с. Баня за Колчов ден/Никулден
Въ село-то на песнопеецъ-тъ Баня, както казва, едно время зима-та на день на святи Никола, секой единъ селенинъ утивалъ на река-та "Кара-су" и фащалъ риба, или си купувалъ отъ пазаръ-тъ, та си зготвю-валъ и гощавалъ кого сакалъ отъ махала-та; тъй пра-вилъ секой единъ селенинъ; но отъ селска страна самъ кметъ-тъ са пременувалъ съ харни-те и за въ праздникъ дрехи, и закарувалъ три до деветъ моми та утивалъ на "Кара-су" и съ дърво направено като курабче ловилъ риба, а моми-те стоели на край реката и пеяли следоюща-та песна.

Песна Първа

Колчу ле юначе ле,
Хина ми крале фафъ сарае,
Та си либи първе либе
Първе либе дюлберъ Мила,
Либи си е малу млогу 5
Малу млогу три мисеца;
Я си е веке ни либи,
Чи му са нажелилу
Нажелилу натъжилу.
Шетналъ са фафъ гора-та 10
Фафъ гора-та планина-та,
Та си ловилъ дребна лова
Дребна лова факли еребици;
Утъ гора-та на море-ту,
Та ми седналъ на бречина, 15
Та си седелъ и са чудилъ.
Де си виде перка риба
Чи си плива на море-ту;
Та си наетъ сторилъ
Да си фане перка риба, 20
Да е носи на майка си,
Да му готви вечере-та,

Дуръ да налови риба старий-тъ и дуръ да са върнатъ въ село-то моми-те пеяли
горня-та песна; кога-то утивали въ село-то жени-те зготвювали риба-та въ една къща; секой единъ си готвилъ дома си риба, но пакъ имали хадетъ първо секой единъ утивалъ въ къща-та гдето са готвила риба-та, коя то фащалъ кметъ-тъ, и като ялъ отъ нея малко колко за накусъ, утивалъ дома си, та срукувалъ отъ комшии-те и са гощавалъ; една мома утивала по комшии-те та срукувала като пеяла следоюща-та песна:

Песна Втора

Е, ми вие мили брате
Мили брате мили сестри!
Вие сте йоще ни чули
Ни сте чули ни видели?
Днесъ си е личенъ-день 5
Личенъ-день Колчувъ-день.
Слезе Колчу утъ небе-ту
Утъ небе-ту утъ сарае,
Слезе Колчу фъ наше града.
Закара си Хина царе, 10
Закара гу низъ поле-ту
Та гу кара на море-ту,
Та му дума и говори:
Царю, царю, Хина кралю,
Какъ си, царю, фафъ сарае, 15
Ни знаешъ ли, царю,
Ни знаешъ ли ни си чулъ?
Вутре ми е личенъ-день
Личенъ-день Колчувъ-день,
Та ми са си, царю, заклевалъ 20
Заклевалъ приклевалъ,
Чи си ми курбанъ колешъ,
Курбанъ колешъ перка риба,
Та си гостишъ юнаци-те
Юнаци-те и моми-те: 25
Сега ми, царю, седишъ
Та са чудумъ чудишъ

Кога-то щели вейке да са събиратъ въ къща-та на онойзи който калесувалъ няколко
момчета и моми, мома-та отъ къща-та турела трапеза-та, та седнували, та яли и пили, а три моми пеяли следоюща-та песна.

Песна Трета

Еште ми юнаци пийте ми,
Еште ми перка риба,
Пийти ми руйну вину
Руйну вину тригодишну,
Па си фальба фалите 5
Фалите си Хина крале!
Чи си е курбанъ колелъ,
Курбанъ колелъ на Кураба Бога,
Та му са мольба молилъ,
Да си прати милна сина! 10
Милна сина Колчу юнакъ,
Да гу прати на море-ту,
Да гу учи да си плива,
Да исплива море сланиту,
Та да иде на поле-ту 15
Що си ми е запустену,
Дека никой ни ми фодилъ
Дека юнаци ни урали,
Дека моми ни сели.
Йоще Бога каилъ ни ставалъ, 20
Да си прати милна сина,
Да гу прати на море-ту;
Лу си прати Юда Самувила,
Та му дума и говори:
Царю ле, Хина кралю, 25

Друга песна испевана вечерта.

Песна Четвърта

Летнала Юда прилетнала,
Летнала Юда Самувила,
Летнала си утъ небе-ту;
Чи си е Бога пратилъ,
Пратилъ си е утъ сарае, 5
Та ни съсъ Юда заръчелъ,
Заръчелъ ни поръчелъ:
Ега си е личенъ-день,
Личенъ-день Колчувъ-день,
Да си фалим' Колчу юнакъ; 10
Да му колем' курбане-те,
Курбане-те перка риба,
Да си гостим' юнаци-те
Юнаци-те и моми-те;
Я съсъ Колчу да си фалим', 15
Да си' фалим' Хина крале;
Да му курбанъ колем';
Чи на научилъ: на море-ту
Да пливаме да фодиме.
Закаралъ на утъ Край-земе, 20
Дукаралъ на на поле-ту,
Що си билу запустену;
Та сме поле заселили
Заселили, приселили.
Хуй, хуй, Хина кралю, 25
Фала ти на земе-та!
Ясна ти душе на небе-ту!

Колчу: билъ юнакъ синъ на Бога, кой-то слезалъ на земя-та, и научилъ человеци-те да праветъ ку раби и да ходетъ по море-то.
Хина: билъ нашь царь отъ Крайна-та земя, кой то първъ пъть зафаналъ да ходи по
море-то, и отъ него после са научили человеци-те да праветъ кураби.
Бречина: крайо-тъ на море-то.
Перка: риба голема въ море-то.
Сланито: много големо.
Финисево: било дърво много яко, отъ кое-то правили курабе-те: такво дърво нема тука.
Ковчече: съндъче.
цитирай
4. letopisec - 3. sandlih, БЛАГОДАРЯ...
26.11.2013 19:37
Хина: билъ нашь царь отъ Крайна-та земя
цитирай
5. marknatan - Смешнопишковци са разбрали, ...
27.11.2013 09:22


Смешнопишковци са разбрали, че "бабайковците са пеели за Аспарух от Дунава, и бабайку му Кубрат"

но са забравили за Апостолите на Славяните " в Славянските си Веди, защото били рода с Италианците


Из Веда Словена на бабайковците родата на италиаците :

„Как та е фалил бабайку ми,
Бабайку ми на Край-земе."


" Баща му (бабайку му) е бил владетел на Крайна земя. Алюзията към Кубрат е очебийна" смешнописеца Кирил

А нещо за ага бей Методий из "Веда Словена" на майчин език как па нема


Психопата Пасков, като резана карабина, ще потвърди, че бабайко му бил от м род т.е., българин ...
цитирай
6. atil - И сегашния фолклор и достатъчно ...
27.11.2013 13:56
И сегашния фолклор и достатъчно показателен и дори родопската кухня, която е северна и прилича на руската в Смоленския край...Древнославянки мотиви прозират в България май само от фолклора на помаците в Родопите. Македонските си имат фолклора на македонските българи.
Аристотелес да знае че ако комунистите бяха стъпили в Гърция за 10 години тя щеше да стане най-циганската държава в Европа.
У нас се оциганиха някои райони частично. Каква беше София и България през 1939 г.! На кой град са викали "Сан Франциско на Балканите"?! На София не на Атина! Так така че като дрънкате мръсотии за българите не ставайте поне жалки и смешни. И без това на всяка лъжа краката са къси!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11486827
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ