Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2013 09:39 - ДРЕВНА ЛИ Е БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ? Видео от XVIII национална конференция „България в световната история и цивилизации” - ВАРНА, 23-24.11. 2013 г.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 16787 Коментари: 17 Гласове:
18

Последна промяна: 25.11.2013 06:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 1.

Имат ли българите древна история и колко древна е тя?

За разлика от много други народи, за късно-античната българска държава, е съхранено чуждо, византийско сведение, че тази държава България е „древна“ [1]  (Хрониката от ІХ в. на Теофан), че е „стара“ [2] (Бревиария от ІХ в. на Никифор).

image

Още през 555 г. сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор (наречен е така, понеже това е анонимния преводач от гръцки на сирийски на хрониката на Захарий Митиленски) дава сведение, че българите имат градове в Предкавказието. „И след Вратата на хуните (т.е. Дербент – бел. м.) са българите с техния собствен език, езически и варварски народ, и те имат градове“ [3].

Забележете, сведението че „и те….имат градове“ е във връзка с контекста на превода, в който се съобщава, че градове имат и аланите. „И аланите, и те имат пет града “ [пак там].

Излиза, че българите имат „градска култура“ и то във време, когато тюрките още не са се появили в Предкавказието.

И така, имат ли българите древна история и колко древна е тя. Как да я търсим?

Една от особеностите на хипотезата на П. Добрев за това, че древната българска история е на териториите на средно-азиатска Бактрия [4], е отказа от възрожденските сведения за произхода на българите. Тази грешка на „балхарската теория“ е фатална за нейната състоятелност.

Напоследък се опитва да си пробие път „автохтонната теория“ за произхода на българите [5]. Тази теория демонстрира отказ от всички исторически сведения за произхода на българите и е странна.

Дали има трети път? Път, който да не открива „колелото“ и „топлата вода“, т.е. да отдаде заслуженото и на възрожденските титани на България и който да не демонстрира отказ от историята, след като е на полето на историята?

Нека да повторя защо хипотезата на Добрев не постигна целта си. Защото тя, честно казано, нямаше за цел да търси древността на българската история, иначе не би комплектовала своя изходен материал от индийски приказки и епоси. Освен това, сведение за държава Балхара няма. Тази страна се нарича Бактрия и то не само на гръцки. На древ-персийски Baxtris, на вавилонски Ba-ah-tar, на египетската стела Бентреш, открита в Карнак - Bekhten... Целта на теорията на Добрев бе да се атакува статуквото, че българите имат тюркски произход.

Целта бе правилна, но Добрев не намери необходимите средства, просто защото няма как само българите да не са като произход тюрки, такива са и хуните, които са неразривно свързани с късно-античната българска история [6].

И така, ако се откажем от сведенията на нашите възрожденски писатели за произхода на българите, не ни остава нищо друго, освен да подходим глотогенетично и на основата на езикови еквилибристики, да вещаем що са българите. Добрев също стъпи на този грешен път, и то при условие, че цялата крехка постройка на теорията, че прабългарите са тюрки, се крепи единствено на глотогенетични вавилоно-езикови кули. Тракедонизмът, т.е. автохтонната теория, също е изцяло (от „а“ до „я“) – глотогенетична конструкция [7].

И така, трябва да се върнем към онези възрожденски писатели, които дават сведения за произхода на българите и то особено към онези от тях, които винаги са били по незнайни причини пренебрегвани.

Става дума за Раковски [8].

Неговите исторически и езикови търсения още преди Освобождението са попарени от славистът Иречек, който го обвинява във „фантастика“ [9]. Но защо, БАН десетилетия след това не се опита да направи поне една научна конференция за Раковски като историк, на която да се посочат както неговите слабости, но…и да се посочи, че Раковски е единственият възрожденски български историк, който има хипотеза за произхода на българите от кимерийците.

image

При това Раковски не стига до тази идея по умозрителен път, а понеже през 1856 г. получава в Белград ръкопис от Атон, донесен от Хаджи Найден Йоанович и този ръкопис предполага да се потърси кои са все пак тия кимерийци, дето се съобщава, че са прабългари.

Паисий Хилендарски няма теория за древнобългарската история, в неговата „История славянобългарска” историческото време започва от епохата на Валент, т.е. от ІV в. от н.е. [10]

Раковски е единственият, който има хипотеза за древно-българската история и това не среща десетилетия наред добро отношение нито навън, нито у нас.

Сякаш има нещо „еретично“, ако не дай си Боже се окаже, че българите имат древен произход…

image

Кимерийците (Kimmerier, Cimmerians, Kimmerians; на гръцки: Κιμμέριοι, Kimmerioi; асирийски: Gimir-ri/Gimir-rai, Gimir, библейски: Gomer)

      По времето на Златарски [11] в началото на ХХ в., процъфтява разбирането за мощните български племена утигури и кутригури. Но, независимо от това, че Прокопий Кесарийски през VІ в. пише, че техните предци са кимерийците [12], нито един български историк не проявява таланта на Раковски да търси кои са тия кимерийци. Колко древна е българската история?

От 1945 г. за европейските хуни вече не се говори, че идват от Средна Азия.

Причината за това са критичните статии на американския историк Ото Менхен-Хелфен [13].

image

През 1948 г. Томпсън в книгата си за хуните [14] отказва да ги отъждестви със средно-азиатските монглоиди хсионг-ну.

През 1960 г. Л.Н.Гумильов също отрича, че е имало „велико преселение“ от Ордос и Жълтата река на хсионг-ну и скромно се опитва да докаже как е мигрирал само „един конен отряд“, който във фантазиите на Гумильов оплодил всички маджарки и пасионарно се появил етноса „европейски хуни“ [15].

През 1973 г. посмъртно излиза в Калифорнийския университет монография „Светът на хуните“ на Ото Менхен-Хелфен [16]. В десета глава, авторът твърди, че произходът на европейските хуни е от българите [17]. Книгата не е преведена в нашата страна.

Още след 50-те години на ХХ в. една  група съветски учени, между които Сиротенко [18], Гумильов [19], Плетньова [20], Новоселцев [21] и т.н. работят по нова задача: да се докаже, че българите се появяват късно в Европа, чак по времето през средата на VІ в. от н.е., т.е. когато идват каганатските тюрки.

Така се ражда теорията за „алтайския произход“ на българите. В НРБ се появява и газирана напитка „Алтай“, освен че тази теория е наложена в учебниците.

По времето на Ю. Венелин  [22] за европейските историци всички на изток от Москва са били нещо като „татари“.

По времето на Златарски в първата четвърт на ХХ в. – има хипотеза за „тюрко-фини“.

Тези теории потъват постепенно в пясъка на познанието, поради несъстоятелност. Същото става и с предположенията на Златарски за връзка на българите с хунну (хсионг-ну) в Ордос, една теория заета от него от Иностранцев [23].

Както казахме, от 50-те години насетне в съветската историческа  наука българите вече не са хуни, но…ако преди това „тюркският синдром“ е бил свързан с предположението, че средно-азиатските хсионг-ну, са тюркоезични, то след 1950 г. тюркоезичието сред българите се търси не във връзка с хсионг-ну, а защото според съветските стратези българите са част от самите каганатски тюрки дошли в средата на VІ в. в Предкавказието и Приазовието.

Разбира се, в Орхонските тюркски надписи [24] българи няма, едва в ХІ в. в тюркски речник на ал-Кашгари [25] за първи път са включени и българите. Самият Ибн Фадлан, посетил през 921 г. българите на Волга и Кама, не пише, че са тюрки, при условие, че знае тюрките и е имал среща с огузи [26].

 Разбира се, липсата на исторически извори, не пречи на съветската хазароложка Плетньова да изобретява „доказателства“ [20]. Според нея, българският титул „чоргубоил“ и тюркския „чоргу“, са едни и същи. Българският династичен род Дуло, бил според Плетньова, едно и също с цялото тюргешко племе дулуси (???).

Невероятно, тези учени пропускат цял един период, когато българи-кутригури и авари-тюрки имат обща държава в Панония (от 568 до 619 г.г.). Период, през който няколко тюркски титула и тюркски имена очевидно са възприети от българите, и се внушава, че изобщо българи няма преди средата на VІ в. в Европа.

 За целта, в съветската наука след 1962 г., вече никой не пише, че утигури и кутригури са българи, понеже няма как те да са дошли на запад с каганатските тюрки в средата на VІ в., тъй като именно тях, т.е. утигури и кутригури, нападат същите тези каганатски тюркски войски на ябгу Истеми тогава…

Последният от руските учени, който си позволява да пише, че утигури и кутригури имат нещо общо с българите, е Артамонов във второто, поправено, издание на книгата си за хазарите от 1962 г. [27].

Започват да се раждат съветски легенди, че Кубрат и Орган са тюркски ханове, а Гумильов даже отрича, че те са приели християнството в Константинопол [19].

Същото е било, както и сега, когато имаме пак легенди и митове, чиято основната цел е – българите да нямат история, още по-малко древна история.

Ето днешните тракедониски легенди: „Много е важно да се работи по линия на това, че българи и т.нар. траки са един и същ народ, живял на Балканите. Една част тръгва от тук и цивилизова цяла Азия, създавайки много империи, а другата част от Българите остава на Балканите и гради тук Култура и създава всички основни държави и цивилизации - Египет и Месопотамия. Тези балкански българи са наричани траки незнайно защо. Към 3,4 век започва постепенно завръщане и сливане между тези две части на Българския етнос на териториите около Дунав. Това е Истината, всичко друго е човешки интерпретации с човешки намерения (Йордан Йорданов от Варна, ФБ)“.

Много бих се надявал историческата наука да си остане именно наука, а да не прекрачва с полето на езотеризма.

 

2.

 

И така, оказва се, че имаме необходимите извори, но те са интерпретирани неправилно.

На запад е общоприето, че хуните не произхождат от монглоидите хсионг-ну в Средна Азия, но все още произходът им не е решен.

През 1993 г. в Женева излезе книгата на Асколд Иванчик за кимерийците [28] и едва с нея в световната историческа наука бе поставен въпросът за „историческите кимерийци”, които по време на първите сведения за тях от асирийските клинописи през VІІІ-VІІ в.в. пр.н.е., се намират на юг от Кавказ и на север от държавата Урарту.

image

Държавата Урарту заема голямото плато, разположено между източните области на Мала Азия, северозападната покрайнина на Иран и Северното Двуречие. На север Урарту включва басейна на Аракс и южните притоци на Кура. На север от Урарту, зад областта Гуриана в Колхия, се е намирала държава на на кимерийците, известна от асирийските текстове като Гамирая...

         Вече се бяха появили и други изследвания
[29, 30] за този период в Древния изток, които постепенно ни дават да разберем онова за кимерийската древна история, което Херодот не ни съобщава [31, 32].

При наличието вече, в последните 25 години на тази научна база за кимерийското минало, ние имаме право да преразгледаме критично хипотезите за произхода на хуни и българи от кимерийците, които срещаме при Прокопий и в някои арабоезични извори [33].

Ако преди, когато четяхме при Прокопий Кесарийски от VІ в. от н.е., че хуни и българи произхождат от кимерийците, не знаехме нищо за тия кимерийци, сега вече не е така. Между другото, данните които дава Прокопий в неговите исторически книги, са залегнали в историческите учебници отдавна. Но сведението му за кимерийското минало на хуни и българи, е незаслужено забравено.

През ХІХ в. Раковски неистово се опитва в „Българска старина” да разбере кои са тия кимерийци, но по негово време знание за тях, освен беглите сведения на Херодот, няма. През ХІХ в. кимерийците се бъркат с кимврите и Раковски също заема тази хипотеза. Днес ние знаем повече за „историческите кимерийци”, но Раковски като историк е очернен от Иречек, че е „фантазьор” и никой не иска да тръгне по дирята на Раковски. Да посочи кое е положителното, да покаже кое е данък на времето му и вече е остаряло.

През 517 г. сироезичния летописец Йешу Стилит дава сведения, че хионит и европейските хуни, са едно и също [34, 35, 36].

Още през 1901 г. любознателният историк Макуарт [37] дава сведение, че името на хионит се среща още в VІ в. пр.н. в Деветия Яшт на Авеста [38]. Това се дебатира дълго време в науката [39].

image

 Учените обаче и доднес отказват да отъждествят хионит и хуните, и не свързват сведението за хуни в Авеста, с възможността това да е външно име на кимерийците, които именно по онова време губят хегемонията си в Предна и Мала Азия и попадат в обкръщението на залязващите урарти. Именно урартите се самонаричат бийан, бунд, а сведение за българин Бунд в арменската история от VІ в. на Мовсес Хоренаци [40], е засега най-древното упоменаване на името „българи” към ІІ в. пр.н.е.

От съобщението в историята на Амиан Марцелин [41] (кн. ХVІІ, 5.1.), че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ [35], такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос. [42].

image

И така, възприетото в науката сведение, че хуни, хони и хионит не са едно и също, не почива на историческите хроники, а е един научен силогизъм, който е в основата на грешната представа днес, че произходът на европейските хуни трябва да се търси в Средна Азия, а не на юг от Кавказ, при кимерийците, както пише Прокопий.

Тоест, за да имаме адекватна древнобългарска история, няма как да приемем старата теория за произхода на европейските хуни. Напротив, като стъпим на последните научни постижения при американския хунолог Ото Менхен-Хелфен [16], трябва да повдигнем отново въпросът за произходът на хуните и да търсим в посока на  кимерийското минало, още повече, че вече можем да използваме една добра кимерология [28, 29, 30, 31, 32], която ни дава вярната представа за „историческите кимерийци”.

Това се опитвам да правя и смятам, че е крайно време да се отнесем отговорно към теорията на Раковски за кимерийски произход на българите. Раковски като историк несъмнено има много грешки, свои търсения и слабости, но значимостта на един историк е не в грешките му, а в посоката, която дава за бъдещи търсения.

Теорията за кимерийски произход на българите е създадена през Българското Възраждане, тя е и на първата страница на „Зографската история[43].

image


Отказът от българските възрожденски традиции в тази посока, е нещо недопустимо за българската историческа наука.

 






Гласувай:
19
1


Вълнообразно


1. letopisec - литература и бележки:
20.11.2013 09:44

1. The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD 284-813. Tr. Cyril Mango and Roger Scott. Oxford, 1997.
2. Византийские исторические сочинения: “Хронография” Феофана, “Бревиарий” Никифора”. М. Наука. 1980.
3. Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12 http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html
4. Петър Добрев. Сага за древните българи - прародина и странствания (С., 2005); Златният фонд на българската древност - Държавност, стопанство, цивилизация (С., 2005).
5. Ганчо Ценов. Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ (1910, 2002).
6. Кирил Милчев. Първият български владетел. С., 2009 http://history.rodenkrai.com/files/kiril_milchev_purviat_bulgarski_vladetel.pdf
7. Павел Серафимов. Истинската българска история – Раждането на една нова теория. С., 2013
8. Г. С. Раковски. Българска старина. Букурещ, 1865., с. 200 http://books.google.bg/books?id=1pcR7frat70C&dq=inauthor:rakovski&pg=PR2&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false
9. К. Иречек. Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870., 1872.
10. Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998.
11. В. Златарски. История на българската държава през Средните векове. Т.1 Първо българско царство. Ч.1 Епоха на хуно-българското надмощие (679-852), С. 1918, 3 изд. С. 1970.
12. Procopii Caesariensis. Opera omnia/Rec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 - 1963. Vol. 1 - 3.; Прокопий Кесарийски. Войната с готите, кн.ІV.5:
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място , имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море-бел.м.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити (…), значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от волята на божеството, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало (Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.), но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. м.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“.

13. O. Maenchen-Helfen. The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22. The legend of origine of the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945.
14. Е. А. Thompson. The Huns, 1948
http://books.google.bg/books?id=k3-yZXnhtZgC&printsec=frontcover&dq=Thompson+Huns&hl=bg&sa=X&ei=6wY2T7zPF4bJswbiqvmsDA&ved=0CC0Q6AEwAA#v=onepage&q=Thompson%20Huns&f=false
15. Л. Н. Гумилев. Хунну, М., 1960; Хунны в Китае, М., 1974.; Л. Н. Гумилев. Хунны в Азии и Европе: В. Ритмы Евразии, С. - Петербург, 2000, с. 474 - 529; препечатка от „Вопросы истории”, 1989, № 6 - 7.; Л. Н. Гумилев. Некоторые вопросы истории хуннов; В: журнале Вестник древней истории, 1960, №4/74/; Лев Гумильов. Хуните (историята на народа хуну). С., 2007.
16. Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press, 1973. http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false
17. Ранните хуни в Източна Европа (любителски превод на Х-та глава от The world of the Huns: studies in their history and culture от Otto Maenchen-Helfen, Edited by Max Knaith, University of California Press/ Berkeley/ Los Angeles/ London/1973). http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/rannite_huni_v_iztochna_evropa.html
18. Сиротенко В. Т. История международных отношений в Европе во второй половине IV — начале VI в. Пермь, 1975
19. Л. Н. Гумильов в книгата му за тюрките; Вж. Древните тюрки. С.,2007, с.234, 235.
20. Плетньова. Хазары, М., 1976.
21. А. П. Новоселцев. „Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа” , М., 1990.
22. Юрий Венелин. Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829.
23. К. А. Иностранцев, Хун-ну и Гунны, Живая старина, Х (1900), стр. 353—386 и 525—564 ; Златарски: „Идентичността на китайските хун-ну с европейските хуни напоследък се приема от всички почти ориенталисти за несъмнена. Обаче по въпроса за етническия произход на хун-ну и хуните засега съществуват четири теории: монголска, турска (или тюркска), финска и славянска, от които, докато последната е съвсем изоставена като несъстоятелна, първите три по доказателствата и изводите на своите представители все още стоят на становището си. Но и при все това повечето изследователи-ориенталисти усвояват турската теория и градят своите изводи не толкова върху отделни факти, върху тълкуване на собствени имена, колкото върху общи съображения досежно историческия вървеж на събитията и групировката на племената. Затова тая теория е най-вече разпространена и може да се каже, че тя си е спечелила вече общо признание в историческата наука. За същността и значението, както и за доказателствата на всяка от споменатите теории вж. К. А. Иностранцев, Хун-ну и Гунны, Живая старина, Х (1900), стр. 353—386 и 525—564 и посочената там литература.” (Виж 11.)
Ето за това изследване става въпрос - Иностранцев К.А. Хун-ну и Гунны (библиографический обзор теорий о происхождении народа Хун-ну китайских летописей, о происхождении европейских гуннов и о взаимных отношениях этих двух народов); (начало) С.353-386.

24. Лившиц В. А. О происхождении древнетюркской рунической письменности // Советская тюркология. 1978. № 4.
25. Махмуда ал-Кашгари «Диуани лугат ат-тюрк».
26. Ибн Фадлан. Пътешествие до Волжка България, С., 1992.
27. М. И. Артамонов. История хазар. Л., 1962.
28. A.I. Ivantchik. Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993.
29. Lanfranchi G.B. Cimmeri // History of the Ancient Near Eastern. Studies. II. Padova, 1990.
30. Kristensen A.K.G. Who were the Cimmerians and where did they come from? , 1988.
31. И. Н. Медведская. О скифском вторжении в Палестину / Вестник древней истории , 2000 г., № 2.
32. Паркер В. О чем умалчивает Геродот. Заметки о передаче сведений о киммерийцах у греческих авторов помимо Геродота. http://ancientrome.ru/publik/article.htm?a=1367584785
33. К. Милчев. Арабският историк Мирхонд за Кимер и сина му Булгар. http://letopisec.blog.bg/history/2012/08/02/arabskiiat-istorik-mirhond-za-kimer-i-sina-mu-bulgar.985034.
34. К. Милчев. Данни за хуни от VІ в. пр.н.е. в "Авеста". http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2013/06/v.html
„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, те са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).
35. К. Милчев. ВЪПРОСИ НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ: името „хуни” и неговите форми „хони” и „хионит”. http://letopisec.blog.bg/history/2011/08/05/vyprosi-na-istinskata-bylgarska-istoriia-imeto-huni-i-negovi.796676
36. К. Милчев. Кои са хионит на цар Грумбат? Краят на една историческа лъжа! http://letopisec.blog.bg/history/2012/05/04/koi-sa-hionit-na-car-grumbat-kraiat-na-edna-istoricheska-lyj.949312
37. Marquart J. ,1901, с. 50-52. http://onlinebooks.library.upenn.edu/webbin/book/lookupname?key=Marquart%2C%20J.%20(Josef)%2C%201864-1930
38. http://blagoverie.org/avesta/yashti/yasht9.phtml
39. http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2013/06/v.html
40. К. Милчев. Арменската област ВАНАНД и българската ранна история. http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/blog-post_07.html
41. Амиан Марцелин. http://www.thelatinlibrary.com/ammianus.html

42. Херодот. История, ч. ІІ, с. 39; С., 1990.

43. Зографската история http://ziezi.net/zograf/3.htm









цитирай
2. ivoki - Страхотен материал !!! Благодаря !
20.11.2013 15:12
Страхотен материал !!! Благодаря !
цитирай
3. letopisec - Благодаря...
20.11.2013 15:38
ivoki написа:
Страхотен материал !!! Благодаря !

цитирай
4. vencivvg - Чудесна и много интересна статия !
20.11.2013 16:18
Чудесна и много интересна статия !
Беше удоволствие да я чета.

Във връзка със Зографската история
http://www.extremecentrepoint.com/archives/14515 ,
http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/blazius.pdf ,
нека историците да кажат има ли преписване.
Интересен въпрос, но все пак дали има преписване не е най-важното,
мисля най-важно е дали дадена книга е истина или не.
цитирай
5. letopisec - Благодаря, ще се запозная...
20.11.2013 17:20
vencivvg написа:
Чудесна и много интересна статия !
Беше удоволствие да я чета.

Във връзка със Зографската история
http://www.extremecentrepoint.com/archives/14515 ,
http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/blazius.pdf ,
нека историците да кажат има ли преписване.
Интересен въпрос, но все пак дали има преписване не е най-важното,
мисля най-важно е дали дадена книга е истина или не.

цитирай
6. aristotelis - Да се смееш или да плачиш?
20.11.2013 18:34
Академик Проф. Васил Гюзелев
Академик Проф. Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.
Прабългари

Първото писмено сведение, в което прабългарите са отбелязани със своето народностно име – Vulgares, е Анонимен Римски хронограф от 334 г. В него се посочва, че са народ, който живее северно от Кавказ, в земите на днешен Казахстан.

Различни исторически свидетелства от края на ІV в. насам съобщават за отделни прабългарски племена, населяващи различни територии, пръснати от земите между Черно и Каспийско море до териториите около Балатонското езеро в днешна Унгария и Италия. В тях се разказва за хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури.
Според Прокопий Кесарийски в средата на VІ в. сред народите, населяващи Северното Черноморие и Приазовието на запад от Азовско море и р. Дон, живеят кутригурите, а източно от тях – утигурите. Най-вероятно става дума за два големи военноплеменни съюза, обозначавани по-късно с имената на тези две племена. През VІІ в. историята на едно от прабългарските племена – уногондурите, се преплита по-тясно с Византия и информацията във византийските извори става по-обилна.

Още древните хронисти свидетелстват, че всички прабългарски племена са родствени и имат общ произход, за който различни учени вече десетки години изграждат различни хипотези. В основата си тези хипотези се основават на езиковедски анализи.

Безспорен е фактът, че в езика на прабългарите има както тюркски и монголски думи, така и такива с ирански произход. По своята езиково-етническа принадлежност древните българи са тюрки, които са се смесили със сродните на тях етнически групи, а също така и с ираноезични племена.

6. Прабългарите в Централна Европа

Движението на хуните през втората половина на IV в. увлича прабългарските племена. По-голямата част от тях се заселва в Предкавказието, Приазовието и в поречията на реките Дон и Донец. Друга част продължава с хуните на запад и се заселва в Панония и Северозападните Карпати. Участието на прабългарите в хунския съюз е засвидетелствано в “Именника на Български Ханове”, където първият български владетел Авитохол се идентифицира с Атила. След неговата смърт в 453 г. прабългарите излизат самостоятелно на европейската политическа сцена.
През 480 г. остготите, които по това време обитават балканските провинции на Византия, започват военни действия срещу Империята. За десетина години ромеите успяват да ги изтласкат и те се преселват в Италия. Във връзка с тази война византийските хронисти на няколко пъти съобщават за прабългари като свои съюзници.
В 488 г. остготският крал Теодорих потегля нагоре по р. Дунав. При река Сава близо до гр. Сингидунум (дн. Белград) той разгромява една смесена войска от гепиди и прабългари, командвани от вожда Бузан. Разказвайки за битката, Енодий прави едно от най-интересните описания на за начина на живот, социалната структура и военните качества на прабългарите.

След оттеглянето на остготите прабългарите започват самостоятелни набези. Техните нападения, както и тези на славяните и аварите, са причината за построяването на Дългата стена от император Анастасий І. Особено голямо е прабългарското нахлуване в 540 г. През тази година те достигат до Адриатика и стените на Константинопол. За да ги спре, Византия организира на няколко пъти междуособни войни между утигури и кутригури или настройва славянските племена на антите срещу тях.
От средата на VІ в. историята на прабългарските племена се преплита с тази на аварите до 631-632 г., когато част от тях напуска Аварския хаганат и се разселва.

цитирай
7. aristotelis - Да се смееш или да плачиш? Жалка нация сме, за това нищо не ни върви и живееm най-бедно в европа!
20.11.2013 18:37
Академик Проф. Васил Гюзелев
Академик Проф. Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие

През ІІ-ІV в. окончателно се оформят основните славянски племенни групи: източна – анти, западна – венеди, и южна–славини.
През V в. Придвижването на големи маси хора от вътрешността на Азия към Централна Европа, известно като Велико Преселение на Народите, раздвижва и славянските племена. След смъртта на хунския вожд Атила в 453 г. славяните се придвижват на юг и стават непосредствени съседи на Източната римска империя – Византия.
Това дава възможност на готския историк Йордан и византийския автор Прокопий Кесарийски да запишат първите по-подробни сведения за тях.

2. Нападения и заселване на славяните на Балканския полуостров

Славяните идват в балканските провинции на Византия както всички други “варварски” народи преди тях – със силата на меча. В края на V и началото VI в. те започват да нахлуват южно от р. Дунав, грабят каквото могат и се изтеглят. За да предпази столицата Константинопол, император Анастасий I (491-518) строи т.нар. Дълга стена. Това крепостно съоръжение, завършено през 512 г., е разположено на 70 км от Цариград – от Деркос на Черно море до Силиврия на Мраморно море.

Първото голямо нашествие на славяни на юг от р. Дунав е по времето на император Юстин І (517-525). В техните нападения често участват и прабългари, които в началото са съюзници на Империята, но след това се обръщат срещу нея.

Император Юстиниан I (527-565) прави всичко възможно, за да спре славянските нападения. Там, където оръжието е безсилно, той използва дипломацията. Назначава на служба славянски пълководци, настройва племената едно срещу друго, праща скъпи подаръци на други народи да нападнат славяните. Все с такава цел Юстиниан I предприема грандиозно строителство. Възстановява и строи нови крепости по течението на р. Дунав. Прави втори отбранителен пояс от крепости по продължението на Стара планина. Строи укрепления дори между Дългата стена и столицата. Общият брой на тези крепости според византийския хронист Прокопий Кесарийски е над 300. Но, както пише същият автор, тези усилия се оказват напразни.

През втората половина на VI в. славянските нападения стават по-чести. Огромни маси леко въоръжени славяни пресичат Балканския полуостров от север на юг, като опустошават дори Пелопонес. Византийските хронисти все по-често съобщават, че в техните набези участват и прабългари.
В 559 г. византийската дипломация с много усилия успява да предизвиква война между прабългарските племена кутигури и утигури. В същото време срещу голяма сума в злато ромеите привличат на своя страна аварите срещу прабългарите и славяните. Година по-рано аварски пратеници пристигат в Константинопол, за да предложат услугите си на император Юстиниан І От 562 до 569 г. аварите окончателно се заселват в земите около устията на реките Сава и Драва. Те създават голямо племенно обединение – Аварски хаганат начело с вожда Баян, което в продължение на повече от две столетия, до 796 г., играе важна роля в Централна Европа.

Първите сведения за славянската колонизация на Балканския полуостров са края на VІ в. и принадлежат на сирийския писател Йоан Ефески. През есента на 586 г. те обсаждат Солун в продължение на една седмица, като използват специална обсадна техника, описана в “Чудесата на св. Димитър Солунски”. Жителите на града успяват да подпалят обсадните машини и славяните се оттеглят.

В началото на VІІ в. Византия изоставя отбраната на дунавската си граница. Няколко години по-късно, при управлението на император Ираклий (610-641), славянската преселническа вълна залива балканските провинции на Византия. Предполага се, че в хода на това движение в земите между р. Дунав и Стара планина се заселват племето на северите и обединението на “Седемте славянски рода”, които по-късно в съюз с прабългарите на хан Аспарух поставят основите на средновековната българска държава в Европа.
Успехът на Византия във войните със славяните и аварите зависи от нейната ангажираност във войните в Персия. Възползвайки се от това, славяните масово нахлуват през Дунава. Вестите за славянската колонизация стигат чак в далечна Испания.
През лятото на 626 г. Константинопол е подложен на двойна обсада. От северозапад го нападат славяни, авари и прабългари, а от югоизток – перси. Съюзниците се изтеглят едва след десетдневни безуспешни опити да щурмуват града. За да ги спре, император Ираклий прехвърля крупни военни сили от Мала Азия на Балканите. Те се придвижват в три направления: по Черноморското крайбрежие; по пътя Одрин – София – Белград и по Егейското крайбрежие към Солун.
След смъртта на император Ираклий Арабите – новата сила в Мала Азия – притискат Византия. Обединени от вярата на пророка Мохамед, много скоро те стават най-силният противник на ромеите в следващите столетия. Империята използва периодите на мир с мюсюлманите, за да воюва на Балканите със славянските племена.
През втората половина на VII в. тя възстановява властта си върху по-голямата част от Балканския полуостров и преврьща отседналите в тези земи славяни в свои поданици. Земите между Стара планина и р. Дунав обаче остават под контрола на славяните. За да устоят на византийския натиск, те създават военнополитически съюз от седем неизвестни по име племена и северите.

цитирай
8. aristotelis - Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската....
20.11.2013 18:47
Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската....

Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската....
Средновековие : Създаване и укрепване на

българската държава на Балканския полуостров

(681-803) Печат



Автор RValtcheva
История
Тук ще откриете теми за кандидат - студентски изпит по История за СУ Св. Климент Охридски, изработени през 2003 г. под ръководството на научен ръководител, учебници по история и други помощни материали.

http://valtcheva.com/index.php?Itemid=26&id=19&option=com_content&task=view


Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите. Тезите са най – разнообразни и варират от памиро-фергански и ирански, и от северноиндийски и западнокитайски до славянски. Най – дълъг исторически живот и най – много привърженици на Средновековието има тезата за хунски произход на българите ( или въобще тясната им връзка с хунските племена ).
Въпреки че това становище сближава българите с татаро – монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско – алтайската етническа група. Според нея първоначалните поселения на българите са земите на Западен Сибир, по долината на р. Иртиш.

Увод: В края на VI в. българските племена в Кавказ били покорени от могъщия Западнотюркски хаганат. През 30-те години на VII в. българите обаче, обединени под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло, успели да се освободят. Така било създадено първото държавно обединение на българите -“Велика България”, за която пишат византийските историографи Теофан и патриарх Никифор. След смъртта на хан Кубрат (около 651г), синовете му ( Бат Баян, Котраг и Аспарух ) решили най-големият брат Бат Баян със своята част от ордата да остане в бащините земи и да задържи хазарите. Скоро обаче се появили противоречия и хазарите се възползвали от разединението на българското обединение и покорили владенията на Бат Баян. Вторият син Котраг заедно с една част прабългари се отправил към средното течение на реките Волга и Кама, а българите начело с третият брат – Аспарух потеглили на запад и заселили в местността Онглос ( Онгъл ) между реките Дунав, Прут и Днестър. Там хан Аспарух полага основите на Дунавска България. Настанявайки се близо до Византия, българите насочили главно интересите си към провинциите й на юг от р.Дунав. Сходството в намеренията и общите противници в лицето на Византия, Хазарския и Аварския хаганат превърнали славяните и българите в естествени съюзници. Така се стигнало до полагане на основите на нова държава на полуострова. Зачестилите нападения на арабите през 80 – те години на VII в. се явили като пречка за Византия и улеснило създаването на съюза. След неуспешен опит от страна на империята за изтласкване на българите от своите територии през 681г. бил подписан мирен договор, с който василевсът Константин IV Погонат се задължавал да изплаща данък на българите.
Годината на това споразумение се приема офицално за начало на новата българска държава. Това събитие е силно отразявано от византийските хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византия се появила нова сила, с която занапред императорите трябвало да се съобразяват.

Славяни. Произход. Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. През I хил пр. Хр. Те населявали земите на север от Карпатите, Балтийско море и реките Днестър, Днепър и Одер. Сведения за тях има в “История” на Херодот. По расов тип и начин на живот римският историк Тацит ги нарича венеди и ги причислява към германците, защото били уседнали, строели жилища, били добре въоръжени, занимавали са се със земеделие и животновъдство. По време на Великото преселение на народите IV – VII в. славяните започнали да напускат заеманите от тях територии и се оформили три племенни групи : венеди – западна, анти – източна и славини - южна. До края на V в. славините населили териториите северно от р.Дунав (Панония и Дакия). Така те влезнали в непосредствен контакт с римско – византийската цивилизация, която оказала значително внимание върху тяхното развитие.
цитирай
9. tera - Честно казано, не разбирам защо поствате толкова специализирана материя в този блог
20.11.2013 23:50
Даже на фона на тези 8 коментара от 2-3 души се чудя колко хора наистина са го прочели, особено с тези бележки под черта, които се използват при книжните носители.

Според мен това са изкуствено напомпани прочити, както преди бяха със спараток.
В крайна сметка - защо не предствите умотворенията си пред ВАК, май така се казваше, ами си губите времето в един популярен блог?

цитирай
10. letopisec - ВАК, освен в Беларус и Украйна, вече никъде по света няма...
21.11.2013 06:40
tera написа:
Даже на фона на тези 8 коментара от 2-3 души се чудя колко хора наистина са го прочели, особено с тези бележки под черта, които се използват при книжните носители.

Според мен това са изкуствено напомпани прочити, както преди бяха със спараток.
В крайна сметка - защо не предствите умотворенията си пред ВАК, май така се казваше, ами си губите времето в един популярен блог?



Знаете ли що е ВАК? Висшата атестационна комисия е административен орган към Министерски съвет, която определя на основата на административни критерии научни степени. Бил съм пред комисиите на ВАК вече, там аудиторията не е по-различна от тази в blog.bg...
цитирай
11. voulgaros - Г-н Милчев, не знам как се дават з...
21.11.2013 10:19
Г-н Милчев, не знам как се дават званията и титлите в областта на ранната среднв. българска историа..но мисля че трябва да натиснете, тези които издават тези звания, да ви уважат..Незнам чисто механично каква е процедурата..Вие знаете ли това ?

Имате добри книги, пишете на висок стил Научни теми и статии.

ДОЦЕНТ ХУНОЛОГ =>ПРОФЕССОР =>АКАДЕМИК ХУНОЛОГ-КИМЕРОЛОГ

Поздрави !
цитирай
12. letopisec - Благодаря ви за оценката. Тя е важна за мен.
21.11.2013 10:28
voulgaros написа:
Г-н Милчев, не знам как се дават званията и титлите в областта на ранната среднв. българска историа..но мисля че трябва да натиснете, тези които издават тези звания, да ви уважат..Незнам чисто механично каква е процедурата..Вие знаете ли това ?

Имате добри книги, пишете на висок стил Научни теми и статии.

ДОЦЕНТ ХУНОЛОГ =>ПРОФЕССОР =>АКАДЕМИК ХУНОЛОГ-КИМЕРОЛОГ

Поздрави !

цитирай
13. letopisec - Благодаря за този коментар, само една подробност:Хосрой І Ануширван,
21.11.2013 16:46
[quote=анонимен]Личи от Полярната звезда, че Аристо е УЧИЛ някъде, където истината я нямат за нищо! Чете нашият човек: "Първото писмено сведение, в което прабългарите са отбелязани със своето народностно име – Vulgares, е Анонимен Римски хронограф от 334 г. В него се посочва, че са народ, който живее северно от Кавказ, в земите на днешен Казахстан." и вместо да посочи, както декларирал, че е с висше гръцко историческо образование, очевадните грешки в тези две изречения, ни ги навира в очите без окото му да мигне.
Първо посочената, в първото изречение, година не е вярна. Този исторически извор има две редакции, но нито една от тях не е "334 г."
Второ, във второто изречение, северно от Кавказ има толкова общо със земите на днешен Казахстан, колкото е общото между знанието на Аристо има с историческите и геограяфските факти.
От другите ще спомена само тази за периода след 626 г., когато Ираклий с помощта на един млад вожд и войската му от северните, спрямо Кавказ, народи води война срещу сасанидския владетел Хорсой II за да върне, отмъкнатия в царската му резиденция от последния, Господен кръст в Ерусалим, което става през 628 г. По времето на тази война Хорсой II пише специално писмо до този млад вожд, в което му напомня за отдавнашните им роднински им връзки. Хорсой II е внук на сасанидския владетел Пероз, който загива през 484 г. във война със северните хуни, чиито владетел по това време е Ирник от рода Дуло, станал след тази война съпруг на дъщерята на Пероз, а от техния брак се родила майката на Хорсой II, която после станала съпруга на сина на Пероз, неговия баща Кавад. А този северен млад вожд, на който той пише писмото, за да му напомни за роднинските им връзки по това време, може да е само правнук на Ирник. Кой е той и какво друго, свързано с българите на юг и на север от Дунав се знае за него, историко Аристо? Бъди здрав
...

който управлява Персия от 531 г. - 579 г, е син на Кавад от брака му с дъщерята на Ирник. И Хосрой ІІ е от този Сасанидски род.
цитирай
14. letopisec - Благодаря Sandlih :-))))
21.11.2013 16:48
анонимен написа:
Коментарът от 16:30 21.11.2013 г., представен за написан от "анонимен" е мой! Sandlih

цитирай
15. shtaparov - Автохтонната теория е най-права разбира се:
23.11.2013 12:46
Автохтонната теория е най-права разбира се,макар че Българи е имало не само в Памир,но и на Кавказ,понеже:

1. Кимерите са Хунари (Хунори,Хун-ора) и Хемари (Хем-Ора,Жители на Хем).
2. Хионите (Хоните,Хуните) са Пеони,а Хуните са още Пуни,Фини и Хеми (Жители на Хем).

Ето защо Езиковата археология не бива да се подценява,защото без нея си оставаме коне с капаци.
цитирай
16. get - - Милчев, усещаш ли колко "олекваш" в очите на "доброжелателите" ти "voulgaros" и особено ... ?
24.11.2013 21:26
... на Аristotelis - преписвайки от Златарски (хуно-ТЮРКОЛОГА) и О. Менхен-Хелфън, който на практика отрича ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПРОИЗХОД на ХУНИТЕ, приписвайки им своеобразен "азиатизъм" ?
- Предвид, ситуацията в която си изпаднал ... на двамата фанариоти - Припомням, казаното от Г. С. Раковски !
„ПРЕИМУЩЕСТВОТО БЪЛГАРСКАГО ЯЗИКА НАД ЕЛЕНСКАГО, СЕ СЪСТОИ В ТОМ, ЧЕ ТОЙ Е УВАРДИЛ ПОЧТИ ЦЯЛО ПЪРВОБИТНОТО СИ ГЛАСОПРОИЗНОШЕНИЕ ПО СРАВНЕНИЮ СЪС САМЪСЪКРИТАГО И ЗЕНДСКАГО най-паче, кои са ПРИЗНАТИ ОТ УЧЕНАГО СВЯТА ЗА НАЙ-СТАРИ ЯЗИЦИ, ДОСЕГА ПОЗНАТИ НА СВЕТА, старий си крой, задумяваме най-паче в коренните му речи, без да отстъпва ни едному от европейских язиков в богатството, в удобоизречието и в преимуществото да съставя от свои си коренни речи не само млогосложни, но и нови йоще коренни речи за потреба изражения си и за нови предмети, без да изгубва свойството и явността на значенията им, както са в коренните му първобитни речи, кое преимущество новолатинските и други индоевропейски названи язици не могат да имат, освен еленскаго, защото и ТОЙ ИМА ТОВА БОГАТСТВО, НО ДО НЯКОЙ СИ САМО СТЪПЕН И ПОРАДИ СМЕСТА ОТ ПЕЛАЗГИЧЕСКАГО, СТАРОБЪЛГАРСКАГО."
- Това същото го твърди, писалият през 4-ти век пр.н.е. Платон:
"СОКРАТ:Виж, какво подозирам аз. Дойде ми на ум, че много от имената(думите-б.м.) елините са заимствали от варварите. (...) Ако някой, вземе да изследва, по подобаващият се начин, как тези думи са създадени ИЗХОЖДАЙКИ ОТ ЕЛИНСКИЯТ ЕЗИК (?) а не от този, от който те, както се оказва, че са заети, ще попадне в задънена улица"(край на цитата) !
- С указание, според Платон - Кои думи са ЗАЕТИ ОТ ВАРВАРСКИЯТ (по-стар) език ? - Огън, вода, куче ... имена на боговете Зевс, Аполон, Посейдон, Тетида, Хелиос и т.н. .. с обяснение, първоначалният смисъл, който са вкарвали "варварите" в тях ? - както прим. Хелиос, е наричан с по-старото Галиос ..." ... тъй като, Слънцето в движението си около Земята ... кара всичко излизащо от нейното лоно, да става прекрасно и цъфтящо ..." !?
цитирай
17. letopisec - Да не мислите, че имате привилегията да водите диалог с мен за глупости?
25.11.2013 11:21
shtaparov написа:
Автохтонната теория е най-права разбира се,макар че Българи е имало не само в Памир,но и на Кавказ,понеже:

1. Кимерите са Хунари (Хунори,Хун-ора) и Хемари (Хем-Ора,Жители на Хем).
2. Хионите (Хоните,Хуните) са Пеони,а Хуните са още Пуни,Фини и Хеми (Жители на Хем).

Ето защо Езиковата археология не бива да се подценява,защото без нея си оставаме коне с капаци.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 8037629
Постинги: 701
Коментари: 12650
Гласове: 3221
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ