Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2013 14:10 - Краят на Хунската империя в Европа и началото на Велика България!
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 6184 Коментари: 7 Гласове:
10

Последна промяна: 07.08.2013 16:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Още Приск Панийски [фр. VІІІ], чиято историческа книга е описвала събитията до към 477 г. и фрагменти от която са запазени в преписите, правени през Х в. за Константин Багрянородни [последният е автор на няколко съчинения, между които и Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967], съобщава, че сред хуните е съществувало поверие, че след смъртта на Атила  огромната му империя ще рухне, но на третия му син Ернак било предопределено да я възстанови.

image

            През 448 г. Приск е секретар в посолството до Атила на Максимин, изпратен от византийския император Теодосий ІІ. Целта на посолството е била да урегулира отношенията между ромеи и хуни, след опустошителната война на Атила на Балканите през 447 г. [Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press, 1973; гл. ІІ, абзац „Атила”], когато според едни историци са превзети 100 града на Византия, а според други само 60.

image
 Приск е вдясно, облечен в бяло...

            В летописа си Приск разкрива, че преводачът на посолството Бигила бил натоварен от префекта Хрисафий и от императора с тайна задача - да занесе пари на могъщия хунски генерал Едеко [фр. VІІ], бащата на Одоакър, за да бъде убит хунския династ Атила.  Заговорът, за който посланиците Максимин и Приск не били уведомени, не успял, понеже Едеко разкрил пред Атила опита на  евнуха Хрисафий да го вербува за покушението, когато Едеко и Орест били в Константинопол през пролетта на 448 г., за да получат 6000 фунта злато като залог за примирието по уговорката от края на 447 г. между Атила и византийския преговарящ патриций Анатолий [фр. V].

image

 

            Очевидно, още към 450 г. Атила се подготвя да направи същото със Западната римска империя, което е постигнал с Източната след войната от 447 г., а именно да урегулира окончателно границите си с римския свят в Европа.

image

До тази година, по сведение на Приск Панийски, полиетническата империя на хуните е обхващала земите от Каспийско море до средни Дунав [фр. VІІІ]. Явно при Виена, където е бил хунският град Ветвар (бивш Корнунт)[Асемани, Ханзиций].

От арменският историк от V в. Елише знаем, че арменски нахарари са искали помощ на север от проходите Дербент и Дарял в Кавказ от хуните малко преди 450 г., във връзка с готвено от тях въстание срещу окупацията на страната им от Персия (арменските и грузинските извори ги именуват „хони”).

Приск е оставил сведение, че в лагера на Атила в Панония още през 448 г. е имало слух, че той ще напада Персия [фр. VІІІ].

    Така става ясно, че граница на Хунската империя с Персия е била планината Кавказ.

image
Дарялският проход на Кавказ над Грузия...

    Западна граница на хунските територии в Европа към 450 г. е  река Рейн.

На запад от Рейн хунски войски са атакували до 450 г. само като съюзници на римските войски на Теодосий І, Стилихон, Аеций и Литорий [Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns; гл. ІІ, абзаци - „Атака на хунската конница в Галия”; „Улдин”; „Октар и Руа”].

       Атила към 450 г. се готви да атакува онези територии на запад от реката, които са под протекцията на Рим, но номинално - а именно земите на бургунди, гали и франки [Приск, фр. ХІІІ] и поселищата на визиготите в Тулуза.

Римските претенции към тези територии са наложени още до 434 г. и то благодарение на хунската помощ на чичото на Атила и Бледа - Руа, която той оказва на римските пълководци Литорий и Аеций.

image

            Военният съюз между хуни и западни римляни преди смъртта на Руа през 434 г. е продължен и по времето на общото ръководство на Бледа и Атила над хуните след 434 г. Когато през 445 г. Атила става самодържец, договореностите с Рим и Валентиниан ІІІ са подновени от посолство на Карпелион, сина на Аеций, до него [фр. VІІІ].

            Явно по това време на Атила, в знак на приятелство, хитроумно и добре премислено, е връчен и най-висшия римски военен чин magister militum, за да получава съответните лична и гарнизонна заплати, като с последната, подобно всички римски висши военачалници с този чин magister militum, той е можел да поддържа вещево цяло съответно военно подразделение, което е било очевиден материален жест от страна на Аеций и Валентиниан ІІІ към новия господар на всесилните хуни.

              По този повод през 448 г. Приск научава от Константиол (родом римлянин и съветник на хунския династ), че Атила бил казал надменно при връчването му на този чин: ”Пълководците му (на Валентиан ІІІ) са негови слуги, а моите пълководци са равни по чест с римските императори” [фр. VІІІ]. Но не се отказал от заплатите.

            Договореностите между западните римляни и хуните, са положени  от Аеций още след 424 г., откогато е изпратен от византийския император Теодосий ІІ в помощ на Гала Плацидия и сина й Валентаниан ІІІ [Теофан ].

 В голяма степен Аеций прави шеметна военна кариера на запад благодарение на доверието, с което се ползва пред хунския династ Руа (422-434), който сменя брат си Донат (вж. запазените фрагменти от историята на Олимпиодор при Фотий) или Дуа (ок. 406-422) и който подкрепя с хунска военна помощ Аеций. В знак на благодарност пък, последният изпраща римски юристи на Руа, които са му нужни, за да изгради администрацията на хунската държава по римски стандарт. От този момент (около първата четвърт на V в.) хуните вече не нападат, преди да са изпратили посолство със съответните пълномощия, което е интересен поврат във външната им политика, оглавявана от хунския дипломат Есла [Приск, фр. І].

 

            При Атила (445-453), научаваме от Приск Панийски, има вече овластяване на римските му съветници, които не само успешно са се интегрирали в хунското общество, но и имат привилегии с останалите хунски военни аристократи и дори стоят на по-горна степен от хунските риксове-васали.

    Благосъстоянието сред хунската върхушка на римляни като Константиол, Онегесий и брат му Скот, Орест, Констанций и др., ги превръща към 450 г. в истински хунски придворни, които заедно с Атила, Едеко и Есла чертаят новата западна военната стратегия на хуните в посока на превземането на градове като Мец , Орлеан, Милано, Аквилея, Рим...

            Когато през 451 г. прословутата Каталунска битка между Атила и Аеций завършва без ясен победител, последният не преследва хуните, но и Атила, въпреки че е знаел явно от разузнаването, че визиготите  (помощници на Аеций) се връщат в Тулуза, не подновява атаката си. Тази битка е единствената, в която Атила не е победител, но тълкуването й в легендите, че е победен, е пресилено.

image

 

            През 452 г. армията на Атила се насочва към Италия и прониква дълбоко в самата западна империя, което налага самият римски папа Лъв да облече мантията на посланник пред Атила. Последният пък никога явно не е искал, подобно на готи и вандали, да превзема Рим, защото амбициите на Атила са били двете римски държави да са му данъкоплатци, както отбелязва още през 448 г. Приск [фр. VІІІ].  Целта на хунския династ е да утвърди постоянни граници в Европа на империята си, така както постоянни са били границите му с персите при кавказките проходи Дербент и Дарял.

            Но Атила не успява да урегулира границата си със западната римска империя, както е сторил  от 447 г. с източната.  През 453 г. той умира.

            Почти веднага след смъртта на Атила, още през 454 г. или в началото на 455 г., първородният му син Елак е подложен на вътрешно-хунски метеж от гепидите [Йордан, готски историк от ок. 551 г., De origine actibusque Getarum], едни от най-доверените хунски народи по времето на  Атила.

            Ардарих, вождът на гепидите, дори успява да убие Елак при един сблъсък край р. Недао в Панония.

 Гепидите решават да станат римски федерати и търсят среща с новият византийски император Маркиан [De origine actibusque Getarum].

  Остроготите, верни почти сто години на хунските царе, решават да последват примера на гепидите и те да станат федерати.

  През 456 г. гепиди и остроготи вече са предали без бой хунските територии в горна Дакия и цяла Панония на римляните,  които са ги загубили още до 406 г.

  Сидониус Аполинарис пише Panegyric on Emperor Abutus, в който поета на 11 януари 456 г. в Рим възхвалява новият западно-римски император Авитус, че е „възвърнал изгубената Панония след много поколения”. Всъщност Авитус не е възвърнал нищо. Просто гепиди и остроготи стават римски федерати, така както дотогава са били хунски, и започват да получават ежегодни помощи от Рим за това [De origine actibusque Getarum].

image

      Хунската империя загубва земите си в централна Европа, а вторият атилов син Денгиз, който се задържа дълго на север от Дунав и около р. Сава, е убит през 469 г. [Васил Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 1. Първо българско царство, част 1 - Епоха на хуно-българското надмощие, С., 2002, трето фототипно издание., с. 41] без да успее да сключи споразумение с византийският император Лъв І и да прокара интересите на хунското търговско съсловие да продава и купува с Византия по р. Дунав [Приск, фр. ХХХ].

              Хунската империя обаче след 469 г. запазва земите си на изток от р. Днепър до Кавказ, като начело е Ернак, третият син на Атила.

     Пророчеството, за което научава Приск Панийски през 448 г., се сбъдва.  

           Огромната империя на Атила рухва, но Ернак я възстановява след 469 г. под името „Велика България“.

image

 Неслучайно всички западни учени са категорични, че Ернак, третият син на Атила и Ирник от „Именникът на българските князе“, е една и съща личност…




Гласувай:
11
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. letopisec - Приск Панийски, V в.
07.08.2013 15:11
„Никога на никого от предишните владетели на Скития или даже на други страни не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време и да владеят както островите на океана (островите в Каспийско море, потънали по-късно – коментар мой), и отгоре на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци. Стремейки се дори да увеличи още повече огромните си земи, които има, и да придобие нови, той [Атила] даже иска да нападне Персия. Когато някой от нас попита по какъв път той може да стигне до Персия, Ромул (посланик до Атила от страна на Западната римска империя - к.м.) допълни, че Мидия се намира на недълго разстояние от Скития и че на хуните им е познат този път, те отдавна са нападали Мидия, когато страната им е страдала от глад, а римляните пък не са ги атакували тогава (има предвид техните останали войски в Панония – к.м.), заради случилата се по онова време друга война (явно има предвид войната на Теодосий І с узурпатора в Рим Евгениус – к.м.). По този път отишли тогава в Мидия Басих и Курсих от царските скити (топос, зает от Херодот - к.м.), предводители на огромен сбор от хора, тези двамата впоследствие дойдоха в Рим и с тях беше сключен военен съюз (има предвид съюза със Стилихон срещу Радагайс през 405 г. – к.м.). Дошлите тогава разказаха, че те преминали през незаселени места и се насочили към езерото, което Ромул смята, че е Меотида [Азовско море] и оттам след 15 дни път, преминавайки през някакви гори, нахлули в Мидия. Докато те опустошавали страната със своята конница, персите воювали с тях, като изпълвали небето със стрели, така че хуните от страх пред настъпващата опасност обърнали назад и преминали горите с немного плячка, понеже персите отнели доста от нея. Боейки се, че ще бъдат преследвани, хуните се върнали по друг път (нападнали са през Дарялският проход над Грузия, а са се върнали през Дебрендския проход; прави впечатление, че хуните познават много добре региона – к.м.) и покрай един огън, който излизал от една подводна скала (горящ нефтен кладенец – к.м.), се насочили оттук и след дни се върнали в страната си. Така и те разбрали, че Мидия се намира на неголямо разстояние от Скития (този извод в летописа контрастира с описанието, че те много добре познават Дербентския и Дарялския проходи в Кавказ, и би трябвало поне учените да имат предвид, че не може да бъде приет буквално – к.м.). И така Атила, ако желае може да я нападне [Персия] и в един такъв поход няма да претърпи големи трудности, а и пътят му няма да е дълъг, така че ще покори и мидяни, и парти, и перси, и ще ги направи данъкоплатци, защото той разполага с военна мощ, срещу която не може да издържи нито един противник. Когато ние (чухме това – к.м.) вкупом си пожелахме да вземе да тръгне при персите и да обърне от нас (т.е. римляните – к.м.) към тях оръжието си, но Константиол (дотук Приск преразказва речта на западния посланик Ромул, а Константиол е римлянин, родом от Панония на служба при Атила – к.м.) взе думата и поясни, че той се притеснява точно от това. Атила, ако подчинил бързо персите, нямало да забрави владенията си тук за сметка на онези там. Сега той получава (от западната римска империя - к.м.) злато, заради титлата си, но ако подчини партяни, миди и перси (Приск тук демонстрира висока стилистика, парти отдавна няма, както и царски скити, но въпросът с географските имена при Приск е тема за отделно изследване – к.м.), той няма вече да търпи римляните да си приписват неговата власт (това изречение отхвърля тезата на Томпсън от 1948 г., че Панония е преостъпена с формален договор на Атила – к.м.), но открито ще ги признае за поданици и ще им постави много по-тежки и неизгодни искания (намек към Ромул, че дипломатическото му присъствие при Атила, във връзка със златните чаши от Ниш, не е най-лошото, което може да се очаква от Атила – к.м). Титлата, за която спомена Константиол, се изразява в званието му на римски пълководец (magister militum ? – к.м.), която Атила приел, взимайки заплатата, вместо данък. Сумите му се изпращат като вещеви пари, както се дават и на останалите римски пълководци по името на титлата им (т.е. вещеви пари за гарнизона на magister militum на съответната провинция – к.м.). Константиол твърди, че след като покори мидяните, партите и персите, Атила ще отхвърли този чин, по името на който на римляните им се иска да го наричат, а и званието, с което те си мислят, че му оказват почест, и ще ги принуди да го наричат вместо пълководец, император (логиката е, че Атила ще стане римски император, какъвто обаче стават последователно всъщност децата на Орест и Едеко, висши сановници на Атила; т.е. Ромул Августул и Одоакър – к.м.). Та той вече бил казал един път простосърдечно (пак думи на Константиол и следва преразказ на думи на самият Атила – к.м):
” Пълководците му [на Валентиан ІІІ] са негови слуги, а моите пълководци са равни по чест с римските императори”. Вследствие на това [дето искате да го пратите в Персия; продължава преразказа на Константиол– к.м], ще последва само увеличение на настоящето му могъщество. Знамение за неговата сила е дал дори и сам бог, откривайки му къде е меча на Арест, който се счита свещен и се слави от скитските царе, понеже собственикът му е орисан да е господар на войните, но този меч, който бил изчезнал в древни времена, той го е открил с помощта на една крава.”
цитирай
2. letopisec - КОЙ СЪЗДАДЕ ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ – КУБРАТ ИЛИ ИРНИК?
07.08.2013 16:37
зумително е, но учените и доднес смятат, че държавата на Кубрат, която е била създадена към 629 г., е първата Велика България.
Теофан обаче говори за две държави. Държавата, която превземат хазарите към 669 г. е наречена от Теофан „отвъдчерноморска България” („отвъдпонтийска България”), докато държавата, която той изписва „древна Велика България” очевидно е съществувала много преди VІІ в., защото неизвестният автор, от който черпят данни Теофан и Никифор през ІХ в., е от края на VІІ в. и едва ли този неизвестен автор може да нарече „древна” („стара”) една държава, която е създадена през същият VІІ в., каквато е държавата на Орган и Кубрат.



Никъде Теофан не пише, че Кубрат е създал „древна Велика България”.

Защо тогава в науката се твърди, че Велика България е създадена едва от Кубрат ?

Просто защото е наложена догмата, че първото държавно обединение, създадено от българите в Предкавказието и Приазовието, е държавата на Кубрат. При това тази държава, благодарение на съветската историография, е обявена за номадска, при условие, че много преди нейното създаване има извор от средата на VІ в. на сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор, който твърди, че в този регион, на север от аланите, българите имат градове.

Търсенето на началната година на създаването на „древна Велика България” може да бъде съотнесено, на основание на „Именникът на българските канове”, единствено към предходникът на Орган и Кубрат, т.е. към „Ирник от рода Дуло”.

Проучването на сведенията за Ирник, чиято дейност в същият приазовски регион датира след 465 г. (Приск, Прокопий) е изумително, понеже същият предкавказки народ, който сироезичните автори Мар Абас Катина и Псевдо-Захарий Ритор в периода ІV – VІ векове, наричат „българи”, са известни при гръкоезичните автори от VІ в. и VІІ в. Прокопий, Агатий, Менандър, Теофилакт...чрез термина „утигури” (българската пословица "вълкът кожата си мени, но нрава никога" е изказана още през 551 г. от утигурът Синдалх и е преразказана от Прокопий, който съобщава за кореспонденция мужду Синдалх и Юстиниан І).

Тоест, гръкоезичните сведения за ранното миналото на утигурите преди 375 г., дадени от Прокопий Кесарийски и тяхната история през времето след 465 г., е всъщност основният гръкоезичен летописен първоизвор, който трябва да бъде интегриран със сироезичните летописни сведения за българите, за да бъде формирана верна на първоизворите и свободна от глотогенетизъм ранна българска история; история за произходът на българите.





Това е историческият материал, това е дълг на учените, останалото е мета-история...

В завършек ще дадем обобщена картина на сведенията, идващи от летописите: - българите произхождат от старите кимерийци (Прокопий),

- те, заедно с кутригурите създават хунската държава в Предкавказието и Приазовието (Прокопий), в която са приобщени десетки предкавказки етноси (Амиан Марцелин, Йордан, Тавстос Бузанд);

- след края на атиловата хунска империя българите (наречени от Прокопий „утигури”) се връщат в региона на Дон, под ръководството на Ернак, третият син на Атила (Приск).

- Оттук насетне, не само Орган е наречен от Никифор „господар на хунския народ”, но дори Кубрат е наречен от хрониката от VІІІ в. на Йоан Никиуски - „владетел на хуните”.

Най-неотложната задача на българските учени е да пренапишат хунската история, без измислиците, че те са пришълци от Китай и имат нещо общо с победеният от сянбийците народ „хсионг-ну”, за който в китайските източници има данни до І в. от н.е.

Хуните не са тюркски народ, нито един късно-античен автор не дава такова сведение.

Хуните и българите са кавказко автохтонно явление, чиито антични предци са кимерийците (Прокопий).
цитирай
3. letopisec - Благодаря Ви за добрите думи...
08.08.2013 09:10
ivoki написа:
КАКТО ВИНАГИ ОСТАВАМ С БЛАГОДАРНОСТ ЗА НАУЧЕНОТО !

цитирай
4. letopisec - Благодаря Ви
08.08.2013 09:48
ivoki написа:
КАКТО ВИНАГИ С БЛАГОДАРНОСТ ЗА НАУЧЕНОТО !

цитирай
5. zdravgr - Трудна връзка кимерийци-хуни
08.08.2013 19:15
Поздрави Летописец. Приятно е да те чете човек. Аз трудно мога да свържа кимерийци с хуни. Въпреки доказателствата за обща обитавана територия ги дели хилядолетие на най-проветривите земи в Европа и задкавказието. Необходими су археологически и езикови доказателства. Възможно е такава приемственост да бъде доказана и по генетичен път .... в бъдеще. Мога да се съглася с тезата на Раковски, но въпреки това са необходими още доказателства....
цитирай
6. letopisec - 5. zdravgr
09.08.2013 22:41
Да, това е най-трудният момент, за който съм се подготвил...Предстои...Наистина днес трудно можем да свържем пост-кимерийци и хуни, но вчера - в интерес на истината преди 25 г. - даже не знаехме какво са това "историческите кимерийци"...Нещата се движат скоростно или както призна преди време Дяконов, кимерологията я чака същият бум, който се случи с египтологията преди 100 години...Благодаря за коментара...да така е...необходими са още доказателства...
цитирай
7. letopisec - Каква е ролята на античното Киме...
11.08.2013 17:11
Каква е ролята на античното Кимерийско-боспорско царство за българската история?

Да посочим за пример най-лесното: какво би станало при съпоставяне имената на боспорски владетели (и топоними) от Боспорско-кимерийското царство още преди ІV в. от н.е., с имената на владетели (и топоними) от Дунавска България след 681 година?

Без коментар!

Камасария е съпруга на боспорския цар Перисад ІІІ (180 - 170 г. пр. н. е.).

Кормисош е български владетел от 739 до 756 г. от н. е.

И на двамата имената произхождат от древното хуритско божество Кумарби, чиято етимология е дала името Гамир, камирци, (кимерийци, според древно-гръцките извори)...От същата етимология са имената Грумбат, Крум, Крим...В компилативният волжко-български летопис „Барадж тарих” и съхранен този спомен: „Камирците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в легендата, че Всевишния направил тяхната прамайка Камир-Аби от тесто” (Бахши Иман, Джагфар тарихи., С., 2005, с. 17). Тестът допълва, че масово били кръщавани момичета, но и момчета с това име на прамайката…

Боспорската династия Перисад и името на българският владетел Персиан (836 - 852).

Перисадската династия управлява през различни периоди в Кимерийско-боспорската държава до ІІ век от н. е. Има „петима Перисади”.

Боспорският цар Аспург (11 г. пр.н.е.-38 г. от н.е.) и основателят на Дунавска България (680 г.) Аспарух (Исперих).

Боспорският цар Асандр (ок. 47 г. пр.н.е.-17 г. от н.е.) и българският Асен (ХІІ век).

Боспорският цар Тарнак (63 г. пр.н.е.-47 г. пр.н.е.) и името на третата българска столица Търново.

Топонимът Трапезунд в Крим и квартала Трапезица във Велико Търново.

Трапезунд като град съществува и на южното Черноморие. Но данни за кримски Трапезунд има при Стефан Византийски: „Хермонаса: малък остров с град на Кимерийския Боспор, йонийска колония. Менип в „Перипл на двата Понта” нарича това място Трапезунд, а Хекатей [Милетски] и Теопомп казват, че това е град” [FHG.208].

Река „Тертер” на Кавказ и българският владетел Тертер.

Защо древният автор Менип е написал „Перипл за двата Понта”? Та нали Понт Евксински, т.е. Черно море, е едно?

Географът Страбон от началото на нашата ера, съобщава, че

Черно море, всъщност се състои от … две морета.

.„Евксинският Понт се състои от две море, разделени почти по средата му от два полуострова . Един от Европа, от северната страна, а другият от противоположната, от Азия. Те са разделени от пролив и така образуват две големи морета. Европейският нос се нарича Овнешко чело (най-издадената в Черно море част на Кримският полуостров – б.м.), а азиатският – Карамбис (до Синоп на южното Черноморие – б.м.). Растоянието между тях е приблизително хиляда стадия. Западното море е дълго от Византион (град на Тракийския босфор – б.м.) до устието на р. Бористен (Днепър – б.м.) три хиляди и осемстотит стадия, а широко две хиляди стадия. На него е о. Белий (о. Левка, дн. Змийния остров на устието на р. Дунав – б.м.). Източното море има продълговата форма и е дълго до залива на гр. Диоскуриада (до устието на р. Фазис, при стара Колхида – б.м.) пет хиляди стадия или малко повече, а в ширина около три хиляди…” (Страбон, ІІ, 5, 22).

Страбон не ни казва как се е наричало източното море на Евксинският Понт, но ние знаем от други източници.

Картата на Исидор Севилски (560-636) МАRE CIMERICUM

На картата на Исидор Севилски (560-636) най-неочаквано откриваме, че една част от Черно море в миналото се е казвала "КИМЕРИЙСКО МОРЕ"

МАRE CIMERICUM

Оказва се, че това не е грешка.

Павел Орозий (V век) в неговата „История против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS) на няколко места споменава за кимерийско море, разбирайки под последното южната част на Черно море, което стига на север до земите на колхите (лазите). Той пише: „Между колхите, които са над Кимерийското море и албаните, които живеят на Каспийското море, се издига планината Кавказ.”
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 7563290
Постинги: 700
Коментари: 12643
Гласове: 3169
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ