Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2013 13:35 - Защо "Скандинавия" е упомената в началото на "Зографската история"?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 9604 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 07.07.2013 13:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Всъщност, началото на "Зографската история", според мен, е писано на основата на ръкописа от Атон, който Раковски публикува през 1865 г. в книгата си " Българска старина" в Букурещ...

В първата половина на ХІХ в. пазарджишкият възрожденец и книгопродавец Хаджи Найден Йоанович открива в манастир в Света гора (Атон) кратка хроника, от която става ясно, че българите произхождат от гамирите (кимерийците).                            Текста е на анонимен атонски монах.   Йоанович дава този ръкопис през 1856 г. в Белград на Раковски, който го публикува през 1865 г. в книгата си „Българска старина”, издадена в Букурещ.
letopisec.blog.bg/history/2011/10/24/znael-li-e-paisii-za-kimeriiskiiat-proizhod-na-bylgarite.840955

image
Стр. 200 от книгата на Г.С.Раковски "Българска старина"
books.google.bg/books

image
Началото на "Зографската история".
ziezi.tripod.com/zograf/3.htm

            Ако ръкописа от Атон бе по-голям от сведението на Раковски, публикувано в "Българска старина", то Раковски, който публикува толкова песни и т.н., щеше да публикува целият ръкопис...

         При съпоставка на двата текста, е видно, че в началото на "Зографската история" е добавена думата "Скандинавия", което липсва при Раковски...

        Това свидетелства, че Зографската история е писана след 1865 г.

             Защо?

             Раковски, като попада на сведението за "гимери и кимери", започва да проучва кои са тия...

         Но научна литература няма достатъчно компетентна за кимерийците по негово време, ето защо той се хваща за една от хипотези, че кимери и кимври е едно и също...и проучва историята на кимврите, представяйки я за кимерийска, което е грешно от научна гледна точка...

image

Йосиф Флавий "Юдейски древности"
www.vehi.net/istoriya/israil/flavii/drevnosti/index.html

          Йосиф Флавий (ок. 37-95 г. след н.е.) е първият историк, който дава сведение, свързващо кимерийците и келтите.

          То днес е преосмислено в науката, но през 1859 г. и през 1865 г. Г.С.Раковски ползва данни на европейски историци, където определено се твърди за съществуването на кимерийско-кимврийски синтез.
      Съгласно Йосиф Флавий, келтското племе галати има родословие, което отвежда към библейския Гомер. Флавий пише: „Именно родоначалник на тези народи, които сега се наричат от гърците галати, а въобще се назовават гомерийци, е бил Гомер“ (Юдейски древности, кн.І, VІ.1).        Галатите се преселили в ІІ в. пр.н.е., преминавайки през Балканите, в източната част на някогашна Фригия. Оттогава и тази област е известна като Галатия. Флавий очевидно знае и името на тази област като Гамирка, а така също е запознат и с кимерийското господство в този регион.         Така Йосиф Флавий свързал галатите с кимерийците и с епонима Гомер.


Петър Дервишев:

И така кои и какви са кимбрите (кимврите)?

Античните автори също са предпазливи, когато говорят за връзката между кимври и кимерийци. За справка: Страбон, География, 7, 2, 2;  Плутарх. Успоредни животописи. Гай Марий, 11, 11;  Диодор Сицилийски. Историческа библиотека V, 32, 4.
За тях още в древността няма ясно мнение какви племена са те - някои ги обявяват за германи (Юлий Цезар, Commentarii de bello gallico 1.33.3-4; Страбон, Geographica 4.4.3, 7.1.3; Плиний Стари, Naturalis Historia 4.100; Тацит, Germania 37, Historiae 4.73.), други за келти (Апиан, Гражданските войни 1.4.29, Илирика 8.3.).

Съвременните изследователи също са раздвоени по този въпрос - някои ги смятат за германи, тъй като в тяхното местожителство (Кимбрийския п-в, днес п-в Ютланд) няма запазени келтски топоними, което пък привържениците на келтския произход отхвърлят с тезата, че кимбрите попадат под галско (т.е. келтско) влияние в периода, когато обитават Галия. Някои са склонни и да ги приближат и до валийците в Уелс, основавайки се на много сходното име на Уелс на валийски (също един от келтските езици), което гласи Cymru и произлиза от общобритското *kom-brogi - "съотечественици", и дават за пример къмбрийския език, Къмбърланд и т. н.
history.rodenkrai.com/new/drugi_izsledvaniq/bog_odin_i_hunite.html
 
    Такива са възможностите на науката по времето, когато Раковски проучва кимерийците...

image

     Едва тепърва, в края на ХІХ в., ще става ясно, че асирийските клинописи ги наричат "гимери", докато във всички гръкоезични текстове, те са "кимери", т.е. с „к”...

            На гръцки винаги е така: Κιμμέριοι....

        А на асирийски винаги е така: KUR Gamir (ra)...      А най - необяснимото е, че първите асирологични публикации в Русия са от края на 90-те г. на ХІХ в. На запад пък едва през 1889 г. е издадена първата граматика на акадски език, а през 1896 излиза първия речник...      ИЗЛИЗА, ЧЕ ЗНАЕНЕТО КАТО "ГИМЕРИ" Е ПРОДУКТ ЕДИНСТВЕНО НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПАМЕТ.      ТЯ ПОМНИ НЕ САМО ИМЕТО КАТО "КИМЕРИ", НО И КАТО "ГИМЕРИ", БЕЗ ОЩЕ НИКОЙ В ЕВРОПА ДА ГО ЗНАЕ!!!
    Авторът на Зографската история всъщност "последва" търсенията на Раковски към  кимврите и така допълва неговото сведение и с думата "Скандинавия"...

 




Гласувай:
16


Вълнообразно


1. letopisec - Критика от ФБ на тюрколога проф. Иван Добрев:
07.07.2013 16:15
Profesora Dobrev ВСИЧКО ТОВА Е НАПЪЛНО ИЗЛИШНО И ИЗДАВА ЕДИНСТВЕНО АБСОЛЮТНАТА ВИ НЕОСВЕДОМЕНОСТ ПО ВЪПРОСА: А що се отнася до “комплексния методологичен подход” и “изключително продуктивния методологичен елемент” на равния сред първите от великите българи - Раковски, то съвременното позитивно-рационално, а не романтико-емоционално научно съзнание много добре вижда и преценява, че неговите научни приноси и заслуги на полето и в измерението на “народний български дух” и то в опозиция с “ръждиви предишни духове” и в условията на “Слънцето на Просвещението” наистина са велики и неоценими.
Но само до тук и не по-нататък, защото по собствено лингвистичните приноси на великия българин Раковски обектно изцяло адекватно и напълно безпристрастно отношение всъщност могат и трябва да вземат единствено и само тюркологически подготвени и ерудирани български езиковеди, които, като държат строга сметка за Времето и Епохата, няма начин да не забележат и отбележат Неговите изключителни заслуги и приноси на основател и първи в българското езикознание, свързал по един пределно тънък, проницателен и дори гениален начин “абстрактната наука” с конкретния живот борба на българския народ.
В действителност дори и да има някои виждания, съмнения и догадки и в областта на етимологията, историческата етнология и етногенезата на прабългарите, Раковски не отива по-далеч от това да издири, анализира, обобщи и представи в конкретна светлина тогавашното, съвременното му знание по въпроса и то с огромно доверие и едновременно възхищение от “учените академици”, особено впечатляващото за Него сред което е тъкмо това, че и “безименний съчинител на тая драгоценна ръкопис казва самата истина”!!!… А коя и каква е вашата Истина?…
Просто, велико и красиво, но не бива от това да се прави мъглява художествена литература, крайната цел на която е да представи българите, с изключение единствено на самия словосъчинител, за умствено недоразвити, а връхната точка доминанта и поанта, но в същото време очевидно и “Последната истина” в която е “преживяването на обективното; монистичната проекция на изразността; онзи стимул, който отива отвъд професионалните умения и придава виталност и атлетичност на изказа” и която освен това има и експлицитно-публично заявените претенции за конкретен вид и по-точно прабългаристична научна литература, особено от автор с българско име… Нито това е наука, нито пък той е българин!…
цитирай
2. sandlih - НАПИСАНО ОТ НИКИФОР ГРИГОРА ЗА БЪЛГАРИТЕ В “РИМСКА ИСТОРИЯ” преди тюрколога И. Добрев
07.07.2013 19:46
Бележки на преводача Веселин Тракийски: Никифор Григора, роден ок.1295 в Хераклея Понтийска на малоазийския бряг и ок.1360 г.н.е. в Константинопол, е византийски (както сега е прието да се именува Източната Римска империя в годините й след отвоюването на Константинопол от латините, к.м.) историк, астроном (в 1326 г. предлага промени в юлиянския календар, които са осъществени след 2 века от папа Григорий XIII, к.м.), научен и религиозен полемист. Негов главен труд е “История на ромейте” /или ”Римска история”/ от 37 книги с описание на събитията от 1204 до 1359 г.н.е., в който на няколко места отделя внимание и на българите и техния бит и държави. Част от тях представяме на любознателните читатели на български език.


От книга втора раздел 4) …
Тук, ми се струва, не е неуместно да се разкаже за скитите, правещи, в тези времена, набези по Азия и Европа. После ще ни се наложи често да се обръщаме към написаното за тях. За това трябва, по възможност, на кратко да представим това, което се отнася до тях, и, за да бъде по-ясно то, за което ще се наложи да се говори след това, трябва да се направят предварителни бележки; иначе, предавайки на другите това, което само ние знаем, а те не знаят, и въобразявайки си, че им е известно, ние можем да ги поставим в такова положения, че те да имат грешни догатки, прибягвайки от едно известие към друго, подобно на кучета-гончии, които, преследвайки зайците, са длъжни постоянно да “подушват” ту тази, ту друга следа. Скитите са извънредно многолюден народ, разположен към севера, повече от всички други народи, ако не до самия северен полюс, то е до самите най-северни обитатели, както ни го предават древните историци и доколкото и ние сами го знаем, от многолетната си опитност. Омир ги наричал галактофаги (хранещи се с мляко, к.м.), безоръжни и най-държащите на истината от хората. Те нямали грижи за готвенето, те не познавали подредбата на масата за хранене. Отглеждането на зеленчуци и зърно и в съня си не са си го представяли. За храна ползвали растения, които сами израствали от земята, както кръв и месо от ездитните и други животни. Ако им се случело да хванат някакъв звяр или птица, това им ставала храната. Облеклото им било от животинска кожа без всякаква човешка намеса. Среброто, златото, перлите и белоснежният пароски мрамор за тях били нищо, както отпадъка. При тях нямало празнични игри, ни зрелища, разпалващи честолюбивата страст, нито съвещания за осигуряване на корабите, за избор на началник на флота, за позелмлената собственост, но пък имало пълен мир и съвсем безметежен живот. Както треската, развиваща се в човешкото тяло, се подържа от соковете в тялото и свирепства до тогава до като продължава притокът им; когато настъпи продължително недояждане и вътрешното приемане на лекарствата, изтощаващи тялото и унищожаващи всички сокове, то треската незабавно се прекратява и болестта си заминава: така и при тези хора, при отсъствие на това, поради което възникват спорове и разпри или се предприемат зли замисли и кървави дела, не възниквали потребности ни от съдилища, ни от съвети, ни позовавания на закони, ни от увлекателните речи, ни изврътливост на езика, нито от хитросплетените доводи. Вместо това тях ги управлявала природна правдивост и безукорната самозаконност. За това и Омир ги нарекъл най-правдивите от хората. Древните мъдерци предават различно името им. Омир ги наричал кимерийците, - Херодот, описващ персийските войни, - с общото име скити, Плутарх от Херонея - кимври и тевтони – впрочем не го твърдял, а като че ли не се доверявал и сам на себе си. Самите те произнасяли името си всеки на собстения си език. Тези същите, които ги наричали с гръцките им имена, ги наричали всеки сам по своему, съобразно това, какви места са обитавали едни или други от тях, разляли се, подобно на разлив, из нашите страни. Както Бог има страшни знаменования за хората: на небето мълнии, гръмотевици и порои, - на земята земетъртесения и свлачища, - във въздуха тифони (по елинската митология – олицетворяващи бурята, к.м.) и вихри; така от Него на север се защитават и тези страшилища, за да ги изпраща на когото е нужно, вместо бедствия от друг род. Някои от тях много пъти, отскубвайки се от там, са опустошавали много страни и на много народи са налагали робско иго. Тяхното движение наподобявало на това, като че ли част от огромното море хлътва в някаква падина; разбира се, че тя би потопила или помела всичко, което срещне по пътя си. Излизайки от там голи и без нищо, те след това променяли начина си на живот и усвоявали нравите на жителите на тези места, в които се заселвали. Както реките, идвайки от високите планини и вливащи се в морето, не изведнъж и не при самия морски бряг престават да бъдат годни за пиене и стават солени, но далече в морето течат в отделна струя, и после след това се разпиляват, отстъпвайки на силата на по-голямото количество вода; така и скитите, докато са обитавали по-близо до предишната Скития, от която те първоначално са излезли, са запазвали предишното си име, каквото е било: сами се наричали скити, а земята, която ги изхранвала, Скития. Това са тези, които са обитавали земята около изворите на Танаис (р. Дон, района на Тула, к.м.) и по бреговете й. След това, излезли от там, те нахлули в Европа и се разположили по западните брегове на голямата Меотида. След много векове след това други, изляли се като от огромен извор от първа Скития, се разделили на две части: едната, се насочила към азиатските савромати, простиращи се и принадлежащи към него, до самото Каспийско море, - забравяйки родово си име, започнали да се наричат савромати, масагети, меланхлени (чернодрешковци, около Воронеж, Харков, к.м. ) и амазони; те са приели всички тези имена, които са ги имали или тези на други от поробенитре от тях племена, а с имена и нрави, врязали се в тях с дълбоки неизгладими черти. Другите се насочили към Европа и се понесли по цялата приморска земя, принадлежаща на савроматите и германците, както са започнали да наричат самите себе си. В последствие, насочили се към Келтия и като я завзели, започнали да се наричат келти и галати. Аз ще премина с мълчание за тези, които много по-късно преминали през Алпите и с десетки хиляди множества се разпиляли по Италия; разбира се, при консулите Гай Марий и Квинт Лутаций Катул (102 г.пр.н.е., к.м.), кимврите и тевтоните, заедно с жените и децата им почти били изтребени от римските войски. Още повече, когато често си проправяли път към Ливия, нападали и западните иберийци и се разпростирали и зад херкулесовите стълбове. Когото нападали, в голяма степен преодолявали всички, като ставали господари на чуждите страни. А тяхното отечество, Скития, едва ли някога някой го е поробвал. Причината за това е тази, че от древни времена водят прост и въздържан живот; хляб не ядат, вино не пият; а по тази причина не обработват земята на страната, грозде никога не са отглеждали, за други продукти от земята, с каквито се препитават обитатепите на другите части на вселената, не се грижат. Това, което е привично приятно и съвсем непротивно на скитите, за неприятелите им е непоносимо; поради това, че те държат при себе си много повече ездитен и впрегатен добитък, от колкото войнско снаряжение, и, когато се разполагат на лагер, се нуждаят от голям и разнообразен пазар, за да имат в достатъчно количество от необходимото им за самите тях, така и за тези животни. Скитите постоянно водели лесен и прост начин на живот, леко правели военните преходи и, подобно на птици, не рядко се пренасяли толкова за един ден по земята, колкото за другите са били необходими три дни; преди да се разнесе мълвата, те вече са превзели една страна след друга, за това че с нищо излишно не се затруднявали. Между другото те имали при себе си всичко, което им осигурявало лекотата при победите; означаващо – неизброимото им множество, лекотата и бързината в придвижването, и което е още по-важно, безпощадната строгост към самите себе си и в битките техният устрем към неприятеля, напомняли на този, който е характерен за дивите зверове. …
цитирай
3. sandlih - Още от НАПИСАНОТО ОТ НИКИФОР ГРИГОРА ЗА БЪЛГАРИТЕ В “РИМСКА ИСТОРИЯ” преди тюрколога И. Добрев
07.07.2013 20:24
От книга втора раздел 2) …
А как това място е получило името си България, ще ви разкажа. На север зад Истър (р. Дунав, к.м.) има земя, по която тече не малка река; местните я наричат Булга; от нея са получилите името си самите българи, които по произхода си не са други, а скити. Когато заболяването иконоборство (още от IV-V в.н.е., к.м.) тревожило православните, българите се вдигнали от там с децата и жените си, и в безчислено множество се прехвърлили през Истър. Преминали след това през двете Мизии разположени по Истър и ограбвайки ги напълно, което станало като някаква пословица, като от скакалци, или като от мълния, те завзели Македония, с лежащата зад нея Илирия, доволни от тези удобства, които са намерили там. Столица за бъдещото им време, станал този град (Солун, Охрид, а има и други версии к.м.), на който Юстиниан удостоил с честта на архиепископия и й дал име, както казахме, Първа Юстиниана. После по името на народа, заселил се там, тази страна била преименувана в България, а първа Юстиниана призната за митрополия на България. По-късно цар Василий Българоубиец, след много битки, в края на краищата ги съкрушил и поробил; а тези, които обитавали по-нагоре, се изселили в долна Мизия към Истър; независимо от разпоредбите, името, като някакъв паметник от тях, останало за архиепископията. …
цитирай
4. letopisec - 2. 3. sandlih
08.07.2013 14:22
Благодаря ви много, чудесен подарък...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11486005
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ