Прочетен: 6169 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2013 17:13
В константинополският вариант на същата книга, т.е. текста на Бел`ами, „Бунджар” (банджар) даже е редактирано на „Булджар”.
Непосредствено със сведенията на арабоезичния персийски историк ат-Табари, друг ирански арабоезичен историк ибн Рушдъ (903 - 913 г.) пише, че съществуват три вида българи.
„Те са три вида. Единият се нарича б. р. сула, другият - ас - к. л., а третият б. л. к. р.”
„Худад ал-алам” (ок. 982) и Гардизи (1050 - 1059 г.) компилират от Ибн Рушдъ и повтарят същото.
"Ас-к.л.", т.е. Аскал (Есегел, Ишикил) е българска провинция в Приднепровието с особен статут, подчинявала се е на владетеля на гр. Болгар на реките Волга и Кама.
Повече сведения за Аскал (Ишигел) вж тук
bghistory-letopisec.blogspot.com/2013/06/blog-post_6603.html
Това е единият вид българи (ас-к.л.).
Вторият вид са - „б. р. сул”.
Така са посочени у Ибн Рушдъ и неговите компилатори.
Ат-Табари, който е по-добър извор, ги нарича „баланджер”.
У ат-Табари „бунджар” са упоменати само веднъж, докато „баланджер” се срещат в годините по хиджра: 20, 32, 60, 104, 105, 112, 113 и т. н.
Това не е случайно, бунджар/банджар, на които Кавад плащал данък, според ат-Табари, избягват заедно с аварите-отцепници в Панония, т.е. „банджар” на ат-Табари, са „кутригурите” на византийските автори.
А „баланджер”, които остават, според ат-Табари, са очевидно „утигурите” на гръкоезичните византийски късно-антични историци.
Ибн Рушдъ познава баланджер като „б. р. сул”, а на мястото на „бунджар” (ат-Табари) поставя „б. л. к. р”.
Третият вид българи са бунджар (=б.л.к.р.).
Ас - к. л
Б. р. сул
Б. л. к. р.
Какъв е извода?
Фактически, във визията на ат-Табари бунджар изчезват, а баланджер (Артамонов дава данни, че под това име трябва да се разбират „българите”) остават.
Ибн Рушдъ пък и неговите компилатори дават вече едно по-общо сведение, че българите са „три вида” и „б. л. к. р” не бива да се бърка с „б. р. сул” (баланджер).
Следователно, „б.л.к.р” на Ибн Рушдъ са „бунджар” на ат-Табари, т.е. са същите онези, които други арабоезични извори от Х в., (а и писмото на хазарския цар Йосиф до андалузкия евреин Хасдай ибн Шафрут), наричат - V.n.n.d.r.
Фактически, класическото за гръкоезичните късно-антични извори деление на българите на два вида: кутригури и утигури, е съхранено и тук, имайки предвид, че ас-к.л. е всъщност наименование на страна (Аскал, Ишигел), а арабоезичните извори правят разлика между страна и народ, посочвайки v.n.n.d.r, като обитаващи именно в страната Аскал.
особено ценен е анализа на Минорски по тази тема
odnapl1yazyk.narod.ru/bulkar.htm на руски и на английски
www.kroraina.com/hudud/hud_53_c.html
Ибн Рушдъ (Х век): „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите.”
Гардизи и Бакри компилират свободно от Ибн Рушдъ.
Ахмед ибн Фадлан (921 г.) пише: „Друга група била с царя на някакво племе, когото наричаха цар Аскал. Той (Аскал) бе поданик на него (царя на Болгар)”.
И така, бунджар/бурджан и баланджер, са същите онези, които гръкоезичните автори наричат "кутригури" и "утигури".
Ето защо през Х в. хазарският цар Йосиф, давайки генеалогия на народа си, съвсем спокойно включва патронима на българите "Булгар" сред предците си, а посочва в-н-н-т-р като народа, с който Аспарух мигрира на Дунав.
А от своя страна, повечето арабоезични средновековни автори, слагат знак на равенство между бурджан (бунджар, в-н-н-т-р) и българите в Дунавска България...
"Писах преди време на кратункоФците...
На кой българин Сталин се е молил
28.06.2013 13:16
28.06.2013 13:49
Очевисно по ФБ са координирали действията си с българите. Чел съм свидетелства на древни автори, че населението по днешните български земи поне 150 години преди Адпарух е нападало войската на Византия на връщане от днешна Румъния, за да освобождава пленените отвъд Дунава. Няма как да е ставало без ФБ.
29.06.2013 12:20
В описанието за “§.42 Рум” / Източната Римска империя/ е посочено, че на север тя граничи с някои местности на страните “Сакалиба и Бурджа(н)”. Авторът съобщава, че тя има 14 провинции, от които 3 на европейския бряг () и 13 на малоазийския бряг . Повествованието продължава с други съобщения (представям ги на руски език), от които под:
“№ 16 Burjan,… провинция с шахром называемым Фракия, ; это цветущее/благодатное место, весьма облагодетель-ствованное природой, но обладающее малым богатством. В целом же это степь и пахотные земли. Это место благоустроенное и имеющее проточные воды. Это часть Рума платит харадж царю Рума. “
“№18. Булгари - это название народа, живущего на горе Булгари на северо-западе Рума. Они - неверные. Они тоже румийцы, но состоят непрестанно в войне с остальными румийцами. Эти булгари - горные жители, владеющие полями и большим количеством скота. За тях в коментар, преводачът на текста Минорски, пише: “16. и 18. Эти народы отличаются друг от друга не более чем спартанцы от лакедемонийцев. Оба названия относятся к дунайским болгарам, которые кроме того, похоже, будут описаны также как "внутренние болгары" (§ 45) и "V.n.nd.r" (§ 53). (другие…) называют дунайских булгар – Burjan.”
В описанието на “§ 45. Рассказ о стране внутренних булгар. К востоку от нее Mirvat; к югу от нее - море Гурз; к западу от нее - саклабы; к северу от нее - гора Rus. Это страна без городов. Люди мужественные, воинственные и внушающие ужас. Нрав их напоминает нрав тюрков, живущих возле страны хазар. Внутренние булгары в войне со всеми русами, однако ведут торговлю со всеми, кто живет вокруг них. Они обладают овцами, оружием и военным снаряжением. “
В описанието на “§.53. Рассказ о стране V.n.nd.r” е записано: “К востоку от нее - B.radhas'ы; к югу от нее - хазары; к западу от нее - горы; к северу от нее - маджгари (Majghari). Они - трусы, слабые, бедные, и обладают малым количеством товаров”. За последните има различни съобщения за обитаването им. За Гардизи то е в района на големите реки в северо-западната част на Черно море, което се потвърждава и от други източници на арабски, гръцки и латински езици, например в “Атилкузу/Атилкезе” по Константин Багренородни. За тази страна пише и хазарския каган Иосиф (но като W.n.nt.r., a като W.l.nd.r. - Ма’суди, а други като – оногундури/ унугундури и т.н.)
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ