Има едно сведение за българите при арабоезичния историк ал-Мас`уди (ум. 956), което дава данни за търговските отношение на Велика България на Кубрат и Хорезм.

  Картата на ал-Мас`уди   

       „Градът на булгар  е разположен на брега на морето Майутис  (чети: Меотида, т.е. Азовско море – бел. К.М.). Виждам, че те са в седмия климат. Те са от типа на тюрките. Караваните пристигат от страната им в Хорезм, минавайки през Хорасан, или от Хорезм при тях. Но тъй като пътят им пресичат становете на други тюрки, те са принудени да конвоират керваните си. Понастоящем в 332 г. [ от хиджра, = 4.ІХ.943 – 25.VІІІ.944] царят на булгар е мюсюлманин. След като е имал видение, е приел исляма, по времето на султан (халиф – бел. К.М.) Муктадир билах след 310 (= 12.V.921 – 1.V.922). Един от синовете му ходил на поклонение [в Мека] и при минаването си през Багдат е донесъл на халифа Муктадир билах знаме, черни кожи и много монети. Те [булгар] имат джамия (с. 43, 44).” (Арабски извори за българите. С., 2000, Райна Заимова)  

          

          Ал-Мас`уди и неговите източници, са предмет на дискусии и досега между арабистите. Неслучайно един западен интерпретатор, обезсилен пред текстовете на ал-Мас`уди, ги нарича „нелепици”. Но повечето отговорни учени са на мнение, че ал-Мас`уди е ползвал различни, и често непознати за другите съвременни нему арабоезични историци и географи, сведения.


 

           Отгоре на всичко това, ал-Мас`уди пише „по тема”, (както в случая „темата” за българите) без почти никаква хронология и това е една от особеностите на арабоезичния исторически жанр, който следват и автентичните волжко-булгарски летописи... 

   

          Когато учените четат  горният пасаж , те посочват, че източник на сведението за ислямизирането на волжките българи, е явно Ибн Фадлан. Но, освен това ал-Мас`уди вкарва различни интерполации, което дори кара някои учени да допускат дали ал-Мас`уди не е ползвал такъв текст на Ибн Фадлан, който днес е непознат, независимо от откриването на пълният му текст в Иран през 30-те години на ХХ в.?

         Очевидно е обаче, че това предположение, е трудно допустимо, понеже никой от другите многобройни компилатори на Ибн Фадлан не пишат за български град на Азовско море и за караванна търговия на тези приазовски българи с Хорезм през Хорасан (Персия), т.е. маршута е през Кавказ и на юг покрай брега на Каспийско море, до юго-източното Прикаспие, където е Гиркания, столицата на Хорезм и Абаскун, голям търговски град с пристанище.

        Волжките българи, по записките на Ибн Фадлан, имат търговия с Хорезм, но маршутът на търговския им път е минавал покрай източният бряг на Каспийско море, описан и във волко-българската компилация от ХІІІ в. „Барадж тарих”, и е пресичал табуните на огузите („другите тюрки” на ал-Мас`уди).

       Това е бил и маршута на халифатското посолство през 921 г. до Болгар, описан от Ибн Фадлан.

          Следователно, сведението на ал-Мас`уди за приазовския град на българите и за търговията им с Хорезм през Хорасан, е всъщност известие от съвсем друга епоха, която може би визира Кубратовата държава.

      За българската история това сведение е изключително важно, защото хвърля светлина на търговските отношения на Велика България с Хорезм.


Факсимиле от ръкописът на императрица Екатерина ІІ “За българите и хвалисите” 1767г.

       В рускоезичната историческа словесност "хвалиси", са били наричани "хорезмийците". Поставянето на българи и хорезмийци заедно в ръкопис от 1767 г. на императрица Екатерина Велика, ни дава възможност да погледнем по-задълбочено на сведението от Х в. на ал-Мас`уди за културни и търговски връзки между Велика България и Хорезм.




groznijat.tripod.com/kalandas/

       С.П.Толстов : "Никто из анализировавших наш текст авторов не обратил внимания на давно и прочно установленную в востоковедной литературе идентификацию «хвалиссов» русской летописи и хорезмийцев. Между тем это отождествление, подкрепленное авторитетом такого корифея русского востоковедения, как В. В. Бартольд, не вызывает сейчас у специалистов ни тени сомнения. Хвалиссы - не загадочный народ «у устьев Волги», а хорошо известные русским славянам хорезмийцы - Хвалисское (Хвалынское) море - не что иное, следовательно, как «Хорезмийское море». Естественно, что русские и, вероятно, народы Поволжья назвали Каспий именем ближайшего к ним и наиболее тесно-связанного с ними цивилизованного восточного народа, на протяжении многих веков являвшегося посредником в сухопутной и морской торговле глубинных восточноевропейских областей с странами Ближнего и Среднего Востока."

Изречението на ал-Мас`уди за българите "Те са от типа на тюрките" в никакъв случай не е етническо, нито дава данни за етногенеза, понеже арабоезичните автори, на основание на Корана, извеждат генеалогията на който и да е народ от библийски фигури, като Сим, Яфет, Тогарма и т.н.

В какво точно се състои „стилът и жанра” на арабоезичната средновековна историческа литература?
За целта ще посочим някои характеристики на последната, дадени от такъв забележителен ориенталист като В.В.Бартолд (1869-1930):

сведенията са заемани по книжен път
Това означава, че всеки следващ автор компилира от предишните, при това често без да се посочва откъде и от кой заема. В резултат, при някои от компилаторите можем да открием по-добре съхранен зает текст, отколкото при запазените преписи от оригинала.

хронологична неяснота и неопределеност

Арабоезичните историци и географи определено пишат „по теми”, т.е. да си представим, че един автор от ХІІ в., наред с останалите теми, пише и за българите. В тази тема той преписва и компилира по книжен път почти всичко, което е открил за българите в предишните автори. Но в така съставеният „пасаж за българите”, отсъства хронология. Авторът просто събира механично всичко, което може да открие за българите, но няма западният хронологичен усет. Ако съберем всичко писано за българите от арабоезичните автори, ще получим нещо като свод за българите, т.е. много сведения, но само за някои от тях можем да уточним за коя епоха са, т.е. тепърва предстои дълъг и сложен съпоставителен анализ. Голяма грешка е, ако един автор е от Х в., да се смята, че казаното от него (включ. и за българите) се отнася за Х в.

Честно казано,не видях какво толкова му се чудят специалистите на известието на Масуди.Изречението започва с "понастоящем" /тоест към дадения момент българският владетел е мюсюлманин /,което вероятно означава,че предната информация е за минало време ).Въобще повечето битки в степта са за овладяване на търговските пътища.В тази епоха владеенето на част от търговското трасе и голям търговски център внася в хазната големи средства и пари в брой,което за онова време никак не е маловажно.Като се има предвид,че във Волжка България една от основните дейности е търговията,не виждам нищо чудно.Но нали е трудно да пишеш хем за варвари,хем за някакви отрасли.
За тюрките - същите предрасъдъци както и при българите,сякаш те не могат да вдянат ползата от владеенето на търговския път ) А какво според великите учени са целяли аварите и хуните,когато са воювали за Дербент или са правели набези на Балканите ? - същото каквото и българите - да завладеят голям търговски център,било то Солун или Цариград.Стратегическото значение на тази цел се оправдава дори и днес,когато южната съседка поставя специални условия за нашите превозвачи

Profesora Dobrev Каква Кубратова държава по средата на 10 в.?!!

В 1891 г. е публикуван парижки ръкопис от XIV в, в който има списък на епископии (Noticia episcopatuum), в който са изброени седем епископии в Дороската митрополия (известна като кримска или кримско-готска). От тези седем епископии са локализирани пет: Астил (Атил на Волга), Хунска (в страната на хуните Дегестан, Семендер), Оногурска (Прикубанието), Томатаркса (Таман), Хотсир (степен Крим), а другите две Ховалис и Петег, още не са. За някои изследователи те са съществували още в VIII в., а за други преди него, а за трети в X в. Може в зависмост от изговарянето и изписването на отделни звуци и букви да има разлики в записванията на отделните думи, но това не променя факта, че е имало такива епископии. По-съшественото е, че са формирани и развивали своята дейност в територията, която от много отдавна преди VIII в. , а и в тези времена и по-късно, са обитавали българите. Така че няма нищо чудно в съобщението на Мас’уди за обитаването от българи на един град на брега на Меотида (Азовско море) през 943-944 г.н.е., след като съобщение за българи, по това време на север от бреговете на Черно море, има и от един жив свидетел, като Константин Багренородни, който както е известно е привлякъл всички просветени умове от империята да му съберат всичко известно за съседите й, за да го остави на сина си, за да му е в помощ, когото дойде времето да го смени на трона на империята.